2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 977 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2013 04:11
Преди да говорим за национална икономическа политика, най-напред трябва да видим какви са предпоставките за нейното провеждане, като след това е необходимо да изходим и от целите, които сме си поставили за решаване.
Трябва да ни е пределно ясно, че всякакви разговори за мероприятия на ниво макроикономика са безсмислени, без преди това да анализираме средата, в рамките на която е поставена да функционира националната икономика.
И така, целта на стартиралия в България преход беше излизане от съветската технологична зона и присъединяване към западния глобален проект с лидер САЩ. Малко по-късно подобна цел си поставиха и дошлите на власт в Русия либерали, вследствие на което СИВ се разпадна и светът за пръв път се оказа въвлечен в единни и общи технологични възпроизводствени контури, опасващи цялото земно кълбо. Навлязохме в епохата на глобалното село.
България беше поставена в условия да търси мястото си в система, с вече изградени производствено-икономически връзки, където заварихме ситуация на неизползвани, огромни по мащабите си, производствени мощности в глобален мащаб. Беше възприето консенсусно решение страната ни да се остави, течението да я носи надолу, с надеждата то да бъде благосклонно да я изхвърли на някой необитаем, все още, райски бряг.
Ето и мнението на акад. Кирил Боянов по този повод: В един свой труд, той цитира финландски учен, познаващ развитието на икономиката ни. Той му казал: „Ние, с нашата „Нокия“ от фабрика за галоши до 1989 г. я направихме световна телекомуникационна компания. Вие, които имахте далеч по-развита база, толкова ли не можахте да намерите 2-3 ниши и да останете на световния пазар?”
За съжаление, точно това НЕ направихме! Да си припомним, че у нас буквално върлуваха пазарници с изкривено мислене и съзнание, които с агорантността си на получаващи покровителство отвън, се разправиха по класически начин с цялата ни индустрия и със селското ни стопанство.
И това не е случайно! Трябва да имаме предвид, че естествените тенденции за развитие, в условия на пазарна икономика, са именно такива: капиталът върви към едно непрекъснато концентриране и специализиране на производствата, като този процес не е спирал нито за миг през вековете на развитие на капитализма.
В такива условия, към началото на 90-те никой от световните индустриални лидери нямаше намерение да се отказва от високотехнологичните си производства в наша полза, което в съчетание с абсолютния ни непокизъм и незаинтересованост по тази проблематика, ни остави само една свободна ниша, а именно туризма.
Днес туризмът и свързаните с него дейности като строителството и недвижимите имоти са „локомотивът“ на българската икономика. И това няма как да бъде променено, защото ние сме, вече на системна основа, част от комплекс от възпроизводствени контури, в рамките на ЕС, в който всичко е разпределено и преразпределено до най-малки детайли.
В условия на все по-задълбочаваща се глобална икономическа криза и на свиващо се потребителско търсене, ако желаем да развиваме високи технологии, това означава производството на част от същите тези високи технологии да бъде закрито в една Германия или Франция, да речем. Добър пример в обратна посока беше затварянето на блокове от АЕЦ Козлодуй, за да може да се отвори поле за бизнес за наши европейски партньори.
Затова, в дадените условия, нашето туристическо проклятие ще продължи да е актуално и само ще се задълбочава. И в тази връзка, за да не хабим напразно народна пара, е безсмислено да обучаваме инженери и други специалисти, търсени хипотетично във високотехнологичните производства, а трябва да се съсредоточим в обучение на български гейши, масажисти и друг обслужващ персонал за преминаващите през нас туристически потоци.
Това е икономическата реалност и всякакви разговори, за нещо различно са безпредметни.
Единствената алтернатива за промяна на съществуващото положение е излизане от тази система за разделение на труда, гарантираща ни вечно място в ъгъла (а дали преобладаващата част от населението би го пожелала – това е друг въпрос) и, съответно, вписването ни в други технологични зони, които неминуемо ще се образуват и разширяват, в синхрон със задълбочаващите се кризисни процеси и деглобализирането на единния доскоро свят.
Да си припомним, отново цитирайки акад. Боянов, че съвсем неотдавна България контролираше 40% от пазара на компютърни продукти в Източна Европа. И този резултат, естествено, не беше за сметка на това, че нашите бяха по-добри от конкурентните компютри, а защото имахме гарантирани пазарни ниши, на които никой не можеше да посегне. Това е като в брака – собствената съпруга не винаги е мис свят, но пък отношенията с нея са закрепени от свещен брачен съюз, на който никой не може да посегне.
Да отбележим, че в Брюксел не се интересуват от факта, че за две десетилетия населението ни е намаляло с два милиона човека. От тяхната камбанария то, в по-голямата си част, просто се е претопило в морето от европейски или претендиращи да станат такива, народи, а ако икономическата действителност налага в бъдеще внос на работна сила за нашата територия, тогава, според тях, могат да се включат гигантските демографски резерви от Северна Африка и Близкия изток.
Да повтарим, това са реалностите и всякакви разговори и дискусии за икономическата политика на държавата ни са излишни, без преди това да се разберем какво ще правим с посочените по-горе проблеми и дали въобще ще ги решаваме.
Именно в този контекст, стават напълно ясни желанията на Дянков, например, да закрие българската наука. От гледна точка на далеч по-ефективната мегаикономическа система тя, родната наука, е едно абсолютно ненужно локално раково образование, което трябва моментално да бъде изрязано.
––––––––––––––––––––
*Докладът е представен в рамките на научната конференция на тема "Икономическата политика на България", организирана от Клуб "1 ноември" и проведена в Софийски университет на 16 януари 2013 г.
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци