Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
26.10.2012 04:10 -
На какъв език е написана титлата КАНАСЮБИГИ ?
Автор: andorey
С буквения комплекс KANAΣYBIΓI, изписан в няколко различни варианта, започват редица надписи от времето на владетелите Омуртаг и Маламир. Вариантите на изписване на това съчетание, освен горепосочения са KANACVBIΓI, KANACVBHΓH, KANECYBYΓHи CANESVBHΓI, както е изписана титлата върху медальона на Омуртаг. Титлата се среща всъщност и в още няколко варианта, които също ще разгледаме по долу. Какво точно означава това съчетание от букви и каква е титлата на българския владетел, записана по този начин, е тема широко дискутирана през последните 100-120 години. Още навремето В. Томашек разделя буквения комплекс на κανας υβιγι като първата част счита най-вероятно за грецизирана форма на тюркска титла qan (или khan), която е от по-нисък ранг от титлата „хакан”. В. Бешевлиев обаче отхвърля това разделяне на буквеното съчетание и се спира на варианта κανα ςυβιγι. Основанията му за това са няколко. Първото е чисто граматично, по отношение на правилата в гръцката граматика. Второто основание е в засвидетелстваните титли от българския владетелски двор, в които срещаме титлата κανα, а те са κανα βοιλα κολοβρον, както и βαγατουρ κανα и споменатият в списъка на българските пратеници в Цариград през 869-870 - cannataban. В този ред може да добавим и титлата на българския престолонаследник записана като καναρτικείνος. Независимо от многобройните споровете дали титлата на българския върховен владетел и гласяла КАН, ХАН или КАНА, все пак тя изглеждаше сравнително ясна и добре открояваща се в надписите. По трудно обаче можеше да бъде определена втората част от съчетанието KANAΣYBIΓI, както и да бъде обяснено нейното значение. Отново Бешевлиев, се спира на предложеното от двама автори преди него тълкувание, което определя втората част на титлата като равнозначна на sϋ-beg-i със значение „господар или началник на войската”.Нашият учен обаче прави уговорката, че едва ли това е първоначалната титла на българския владетел. Де факто той няма нужда да се обявява за началник на цялата войска – българският владетел по всички правила на върховната си власт е такъв. Изписана на гръцки, официалната титла на българския владетел, по времето на Омуртаг и Маламир, гласи Ο εκ Θεου άρχων или в превод „От Бога архонт” или „От Бога владетел”. Тази титла се явява както в първобългарските надписи, така и във византийските извори. В някои от каменните надписи тя се среща едновременно с титлата KANAΣYBIΓI. Това е твърде интересна особеност и поставя въпроса за тъждествеността на двете титли - καναςυβιγι и εκ Θεου άρχων. За да отговорим на въпроса какво е точното значение на първобългарската титла, първо трябва да определим как е правилното разделяне на думите в словосъчетанието канасюбиги - като κανας υβιγι или κανα ςυβιγι ? Отговор за това може да потърсим в известния „хамбарлийски надпис” от времето на Крум. Този надпис е открит край село Маломирово, Елховско, описващ войната на Крум с Византия, а използвана в него титла за обозначаване на българския владетел е AРХОN YBHNГH. Това свидетелство често се подминава от изследователите поради не съвсем точното позоваване на факта, че титла „канасюбиги” се среща само за времето на управлението на Омуртаг и Маламир. Но ето че тук срещаме практически същата титла, в която „канас” е заменена с гръцката титла „архонт”. Точно този надпис ни показва, че втората част от съчетанието καναςυβιγι е именно υβιγι, в случая изписана като YBHNГH. Следователно първата част е KANAC, което е тъждествено на гръцкото AРХОN т.е. „владетел”. Имаме и още подобни примери. В надпис от времето на Омуртаг (номер 66 по Бешевлиев), титлата е изписана като KANACBIΓI. Въпреки че наличието на празно място (интервал) може да се счете за случайност, тук надписът е изписан именно по този начин. Може да приемем, въпреки някои спорни моменти, че и надписът върху медальона на Омуртаг е разделен по подобен начин – CANESVBHΓI. Поради наложените представи за тюркския произход на българските военни и царски титли, изследователите търсеха в титлата κανας, някоя подобна титла, разпространена сред народите от тюркско-алтайската племенна група. В първобългарските надписи обаче титлата KANAC се явява и като KANEC и под формата KANNAC изписана с двойно „N” в средата. Според Бешевлиев в този последния случай се касае може би за диалектна форма или за предаване на меко -n. Всичко разгледани примери показват опит да се предаде възможно най-правилно, с гръцки букви, титлата „КНЯЗЬ” или „КНЕЗЪ”. Тези които допускаха подобно предположение подчертаваха, че в старобългарската литература титлата е записана като „кънѧѕь", което не отговаря точно на тази от каменните надписи, но връзката между двете е напълно възможна. Окончателен отговор на този въпрос ни дава втората част от съчетанието, а именно VBIΓI – „ЮБИГИ”, записано още като BHΓH - „БИГИ”, BYΓH – БЮГИ и BHNГH – „БИНГИ”. Запознатите с украйнския език знаят за една негова важна особеност. В днешния украински език съществуват четири знака за звука –и, а именно – и, й, i, п . Много често редица гласни от познатите ни в български или руски език думи, в украински звучат непривично за нас, поради замяната на съответната гласна със звука -и. Така например руската дума „комната” – стая, на украйнски звучи като „кiмната”. Думата „конь” на украйнски е „кiнь”, а „конен” е „кiнний”. И така може да дадем стотици примери за тази особеност на украйнския език. Според сведенията на някои антични автори столицата на Велика България е град Фанагория. Фанагория се намира от едната страна на Керченския пролив, който свързва Черно с Азовско море. От другата страна, срещу Фанагория, се намира древният град Пантикапей, сегашният Керч, столица на Боспорското царство. В Пантикапей, от римско време – края на І век пр.н.е. – началото на І век от н.е. , в продължение на пет века царува династията на Аспургидите. Ако не беше създадена заблудата за тюркския произход на древните българи, нашите, а и чуждите учени, отдавна щяха да установят че зад думата BIΓI или BYΓH стои старославянската ( или по-точно трако-славянобългарската) дума БОГЪ. Словосъчетанието KANACVBIΓI, в различните му варианти, означава КНЯЗЬ от БОГА. Гръцкото Ο εκ Θεου άρχων – От Бога владел, представлява най-прекият начин за предаване на първобългарското Князь Божий или Кнезъ Божий. Езикът на който е изписана титлата е старославянски или по правилно е да го наречем трако-славянски език, говорен от населението в покрайните, северночерноморски земи на тракийското ойкумене. По време на римското владичество, този език остава извън сферата на латинско влияние и е близък до средновековния малоруски и езика говорен днес от по голямата част на населението на Україна. Накрая ще завърша с думите, с които започнах предишния постинг. В продължение на десетилетия наричахме първите български владетели ханове, канове и доста по-рядко князе или царе. Нека всеки сам да прецени коя е по правилната титла и да използва тази, която намира за по-подходяща и сполучлива. Да дадем време на новите доказателства да улегнат, преди да бъдат приети или може би отхвърлени. Да не отхвърляме напълно и варианта титлата KANACVBIΓI да е звучала и като КАНА со БОГА.
Заповече информация по въпроса препоръчвам статията на Иван Т. Иванов -
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titlata%20kanasuvigi%20-%20Shumen%202010.htm
Златен медальон на владетеля Омуртаг - ІХ век
С буквения комплекс KANAΣYBIΓI, изписан в няколко различни варианта, започват редица надписи от времето на владетелите Омуртаг и Маламир. Вариантите на изписване на това съчетание, освен горепосочения са KANACVBIΓI, KANACVBHΓH, KANECYBYΓHи CANESVBHΓI, както е изписана титлата върху медальона на Омуртаг. Титлата се среща всъщност и в още няколко варианта, които също ще разгледаме по долу. Какво точно означава това съчетание от букви и каква е титлата на българския владетел, записана по този начин, е тема широко дискутирана през последните 100-120 години. Още навремето В. Томашек разделя буквения комплекс на κανας υβιγι като първата част счита най-вероятно за грецизирана форма на тюркска титла qan (или khan), която е от по-нисък ранг от титлата „хакан”. В. Бешевлиев обаче отхвърля това разделяне на буквеното съчетание и се спира на варианта κανα ςυβιγι. Основанията му за това са няколко. Първото е чисто граматично, по отношение на правилата в гръцката граматика. Второто основание е в засвидетелстваните титли от българския владетелски двор, в които срещаме титлата κανα, а те са κανα βοιλα κολοβρον, както и βαγατουρ κανα и споменатият в списъка на българските пратеници в Цариград през 869-870 - cannataban. В този ред може да добавим и титлата на българския престолонаследник записана като καναρτικείνος. Независимо от многобройните споровете дали титлата на българския върховен владетел и гласяла КАН, ХАН или КАНА, все пак тя изглеждаше сравнително ясна и добре открояваща се в надписите. По трудно обаче можеше да бъде определена втората част от съчетанието KANAΣYBIΓI, както и да бъде обяснено нейното значение. Отново Бешевлиев, се спира на предложеното от двама автори преди него тълкувание, което определя втората част на титлата като равнозначна на sϋ-beg-i със значение „господар или началник на войската”.Нашият учен обаче прави уговорката, че едва ли това е първоначалната титла на българския владетел. Де факто той няма нужда да се обявява за началник на цялата войска – българският владетел по всички правила на върховната си власт е такъв. Изписана на гръцки, официалната титла на българския владетел, по времето на Омуртаг и Маламир, гласи Ο εκ Θεου άρχων или в превод „От Бога архонт” или „От Бога владетел”. Тази титла се явява както в първобългарските надписи, така и във византийските извори. В някои от каменните надписи тя се среща едновременно с титлата KANAΣYBIΓI. Това е твърде интересна особеност и поставя въпроса за тъждествеността на двете титли - καναςυβιγι и εκ Θεου άρχων. За да отговорим на въпроса какво е точното значение на първобългарската титла, първо трябва да определим как е правилното разделяне на думите в словосъчетанието канасюбиги - като κανας υβιγι или κανα ςυβιγι ? Отговор за това може да потърсим в известния „хамбарлийски надпис” от времето на Крум. Този надпис е открит край село Маломирово, Елховско, описващ войната на Крум с Византия, а използвана в него титла за обозначаване на българския владетел е AРХОN YBHNГH. Това свидетелство често се подминава от изследователите поради не съвсем точното позоваване на факта, че титла „канасюбиги” се среща само за времето на управлението на Омуртаг и Маламир. Но ето че тук срещаме практически същата титла, в която „канас” е заменена с гръцката титла „архонт”. Точно този надпис ни показва, че втората част от съчетанието καναςυβιγι е именно υβιγι, в случая изписана като YBHNГH. Следователно първата част е KANAC, което е тъждествено на гръцкото AРХОN т.е. „владетел”. Имаме и още подобни примери. В надпис от времето на Омуртаг (номер 66 по Бешевлиев), титлата е изписана като KANACBIΓI. Въпреки че наличието на празно място (интервал) може да се счете за случайност, тук надписът е изписан именно по този начин. Може да приемем, въпреки някои спорни моменти, че и надписът върху медальона на Омуртаг е разделен по подобен начин – CANESVBHΓI. Поради наложените представи за тюркския произход на българските военни и царски титли, изследователите търсеха в титлата κανας, някоя подобна титла, разпространена сред народите от тюркско-алтайската племенна група. В първобългарските надписи обаче титлата KANAC се явява и като KANEC и под формата KANNAC изписана с двойно „N” в средата. Според Бешевлиев в този последния случай се касае може би за диалектна форма или за предаване на меко -n. Всичко разгледани примери показват опит да се предаде възможно най-правилно, с гръцки букви, титлата „КНЯЗЬ” или „КНЕЗЪ”. Тези които допускаха подобно предположение подчертаваха, че в старобългарската литература титлата е записана като „кънѧѕь", което не отговаря точно на тази от каменните надписи, но връзката между двете е напълно възможна. Окончателен отговор на този въпрос ни дава втората част от съчетанието, а именно VBIΓI – „ЮБИГИ”, записано още като BHΓH - „БИГИ”, BYΓH – БЮГИ и BHNГH – „БИНГИ”. Запознатите с украйнския език знаят за една негова важна особеност. В днешния украински език съществуват четири знака за звука –и, а именно – и, й, i, п . Много често редица гласни от познатите ни в български или руски език думи, в украински звучат непривично за нас, поради замяната на съответната гласна със звука -и. Така например руската дума „комната” – стая, на украйнски звучи като „кiмната”. Думата „конь” на украйнски е „кiнь”, а „конен” е „кiнний”. И така може да дадем стотици примери за тази особеност на украйнския език. Според сведенията на някои антични автори столицата на Велика България е град Фанагория. Фанагория се намира от едната страна на Керченския пролив, който свързва Черно с Азовско море. От другата страна, срещу Фанагория, се намира древният град Пантикапей, сегашният Керч, столица на Боспорското царство. В Пантикапей, от римско време – края на І век пр.н.е. – началото на І век от н.е. , в продължение на пет века царува династията на Аспургидите. Ако не беше създадена заблудата за тюркския произход на древните българи, нашите, а и чуждите учени, отдавна щяха да установят че зад думата BIΓI или BYΓH стои старославянската ( или по-точно трако-славянобългарската) дума БОГЪ. Словосъчетанието KANACVBIΓI, в различните му варианти, означава КНЯЗЬ от БОГА. Гръцкото Ο εκ Θεου άρχων – От Бога владел, представлява най-прекият начин за предаване на първобългарското Князь Божий или Кнезъ Божий. Езикът на който е изписана титлата е старославянски или по правилно е да го наречем трако-славянски език, говорен от населението в покрайните, северночерноморски земи на тракийското ойкумене. По време на римското владичество, този език остава извън сферата на латинско влияние и е близък до средновековния малоруски и езика говорен днес от по голямата част на населението на Україна. Накрая ще завърша с думите, с които започнах предишния постинг. В продължение на десетилетия наричахме първите български владетели ханове, канове и доста по-рядко князе или царе. Нека всеки сам да прецени коя е по правилната титла и да използва тази, която намира за по-подходяща и сполучлива. Да дадем време на новите доказателства да улегнат, преди да бъдат приети или може би отхвърлени. Да не отхвърляме напълно и варианта титлата KANACVBIΓI да е звучала и като КАНА со БОГА.
Заповече информация по въпроса препоръчвам статията на Иван Т. Иванов -
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titlata%20kanasuvigi%20-%20Shumen%202010.htm
Златен медальон на владетеля Омуртаг - ІХ век
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци