За които никой нищо не казва!

Публикувано от Борис Огнянов
Източник: nseuropa.blogspot.com

Днес се навършват 90 години от 22 септември 1921 г. - датата, на която умира големият поет, писател, драматург, обществен и културен деец Иван Вазов, наричан "Патриарха на българската литература". Председател е на Научно-книжовното дружество в Пловдив и главен редактор на сп. "Наука" (1881-1884). През 1885 г. с Константин Величков основава сп. "Зора". Двамата съставят "Българска христоматия или Сборник от избрани образци по всичките родове съчинения" (2ч., 1884). Редактор е на сп. "Денница" (1890-1891). Депутат е в 8-ото и 9-ото Обикновено народно събрание (1894-1897). Министър на просветата (7 септември 1897- 30 януари 1899). Творчеството му е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България.

Първите му стихосбирки са "Пряпарец и гусла", "Тъгите на България (1877) и "Избавление" (1878). Още през 80-те години на 19 в. той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза - повестите "Немили-недраги" и "Чичовци" и романа "Под игото", свързани с борбите на българския народ преди освобождението от османско иго. Популярност му донасят драмите "Хъшове", "Към пропаст", "Борислав и Ивайло" и комедията "Службогонци". Произведенията на Иван Вазов са преведени са на повече от 50 езика.

Поклон!!

Поклон пред дядо Вазов! За мен лично той е от ранга на най-големите български царе,защото с меч в ръка се завладява земя,но със словото на Бога и езикът български сме се запазили през вековете!!!

Нека си спомним освен това, че Вазов особено като министър на народната просвета е и един от дейците за Независима България, както и като един от членовете на първата националноотговорна партия у нас - Народната или народняшка...

Ето как Вазов пръв разкри, кой стои зад нашите народни тегоби и кои са най - големите изменници на Родината ни:

„В България клане и сеч! —

вестяват някои газети,

но аз ви давам честна реч,

че туй са клевети, навети:

отдавна ние знаем веч

журналите какво са цвете.



Лъжа е чиста, уж че там

секат народа без пощада,

че от три месеца насам

май много от ножа пада!

От Елиота[1] точно знам:

въз Портата е туй набяда!



Не крия тук, че има (ах!)

и две-три села изгоряли,

но турци да бедим е грях,

че туй да сторят са желали:

знам точно, че огъня в тях

сами са българите туряли!



А за жените? Може, да…

към тях са слаби османлийте;

но и журналите всегда

държат за капитал лъжите

и тез безброй моми, деца

в колоните им са убити!“





Тъй нагло лордът с хладен вид

министерската реч си каза —

и тих, циничен, зверовит,

блъвна си страшната омраза

към нас и лъжейки без стид,

очите на света замаза.



Но, о, афронт! На туй протест

от хиляди места се дава

и после таз гръмовна вест

лъжлив пред цял свят лордът става.

О, Английо, защо ли днес

бездушен жид те управлява?



1876, август

Бележки

[1] Английски посланик в Цариград през 1876 г. ↑



Жидов гроб

Жидов гроб
/еврейски гроб/

Иван Вазов

Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як след упорна
отбрана потъна в кръвта

Бранители храбри паднаха
под турския кръвнишки нож,
палатите царски пламнаха,
огряха зловещата нощ.

На утрешний ден пред пашата
евреин се мръсен яви
целуна му робски полата
и с вид горделив заяви:

Преславний войводо, сполучих
услуга да сторя на вас.
Аз портата таз нощ отключих
и Царевец в твоя е власт

Паша милостиви: награда,
А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

И ВИКНА НА ДВАМА ВОЙНИКА:
"УБИЙТЕ ТУЙ КУЧЕ СЕГА!"
ИЗВИ СЕ ХАНДЖАР НАД МРЪСНИКА,
ОТФРЪКНА ГЛАВА ОТ СНАГА.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайника сам.
Затрупан с камъни хладни,
с храчки,проклятия и срам.

И как няма да го мразят, кървавите врагове на нашия род?!

Националния празник остави в сянка най-големия ни поет.Но днес и на всеки 22
ІХ се споменават имената на неговите братя братя -генералите Владимир и Григори
Вазови истински, с героизъм заслужили званието ГЕНЕРАЛ.
Не знам за какви подвизи Бойко е "генерал" или пък Н.Матова и много други като тях, за които един ден никой няма да си спомня.
за които един ден ,