24 май - Ден на българската просвета и култура

24.05.2011 13:30 | Видян 546 пъти

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 160 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане.

www.slava.bg


Св. Кирил и Методий Константин Величков

Първа книга щом хванах,

там намерих вашто име,

колко много аз узнах

трябва ние да ви чтиме.

 

На езика си до днес

учим, молим се с наслада.

Всяка слава, всяка чест

за това на вас се пада.

 

Възлюбихте своя род

и посяхте скъпо семе,

с неговий се радва плод

цялото славянско племе.

 

Името ни и родът

от забвенье вий спасихте,

към просвета в славен път

вие нази устремихте.

 

Вий пръснахте между нас

светлото ученье ново,

първи път от ваший глас

чухме името Христово.

 

Зарад вази можем днес,

свети Кириле, Методий,

да живеем с гордост, с чест

между другите народи.

 

Дорде трае наш език,

боговдъхновени братя,

ваший подвиг свят, велик

ще се слави на земята.

 

Дорде българин един

още на света живее,

като благодарен син

вам с възторг хвалби ще пее.

 

Дор ви славим - от беда

вашта памет ще ни пази.

Пътеводна вий звезда

ще сте винаги за нази.

 

---

Обратно към: [Детски стихотворения][Константин Величков][СЛОВОТО]
© 1999-2011, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

web

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

---

Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! (Б.а.)

 

 

© Иван Вазов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2004, №6 (55)

Други публикации:
Иван Вазов. Събрани съчинения. Т. 2, София, 1975.