Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9990531
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
30.05.2011 12:02 - Спасовден - Възнесение господне
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1334 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.05.2011 12:02


image

Църквата "Възнесение Господне" на манастира "Св. Спас" над с. Долни Лозен.

      01/04   На Спасовден честваме Възнесение господне 13:17 22-05-2009 Валентина Динева 4269 | 3 | 2 Коментирай Народът ни свързва празника с култа към мъртвите

На 40-ия ден след Великден християнската църква отбелязва Възнесение Господне. Според Новия завет след възкресението си Исус Христос останал на земята като богочовек в продължение на 40 дни, за да проповядва учението си и да беседва с апостолите. На 40-ия ден той се изкачил на Елеонския хълм до Ерусалим и пред очите на последователите си и на Дева Мария се въздигнал в небесата при своя Отец.

Този момент се смята за край на Христовия път на земята. Христос не изоставя хората, а на Петдесетница им изпраща Светия Дух.
Българите наричат празника Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение. Светец с името Спас не е познат в християнското православие, а се извежда по народна етимология именно от празника Спасовден.

Вярва се, че св. Спас е покровител на баячки, лечителки

на които се явява насън и им дава напътствия и рецепти за лекуване на болести. Празникът е винаги в четвъртък - седмия Велик четвъртък, и в Сакар, Странджа, е познат още като “Боже име”. Народът ни го свързва предимно с култа към мъртвите. Според поверието душите на покойниците “се разпускат” на свобода на Велики четвъртък (преди Великден) и на Спасовден или на Св. Дух Господ ги прибира.

Тези души се появявали като пчели или мушици, които жужали около цветовете на ягодите и ябълките. В навечерието на празника или на самия ден рано сутринта жените отиват на гробищата, където раздават варено жито и хляб за “Бог да прости”. По пътя се пази мълчание, за да не се “смутят”душите на мъртвите. На места в Североизточна България заливат гробовете обилно с вода и край тях палят огньове.

При тръгване за гробищата оставят широко отворени вратите и прозорците на къщите, за да могат душите по-лесно да излязат и да се върнат на небето. Макар да се смята, че не е много хубаво нито за мъртвите, нито за живите, при изгрев слънце жените се оглеждат във водата на кладенците и вярват, че там ще видят образите на свидните си покойници.

Често на Спасовден повторно се боядисват червени яйца, които също се раздават за умрелите. В събота след празника е една от трите големи задушници - Спасовската, наричана още Черешова задушница, “Черешовото”, “Русалното одуше”. На Спасовден в Източна България момите се хващат на празнично хоро в сватбени премени, взети от млади булки, с вярата, че ще се омъжат до другата година.

Нашите деди вярвали, че спасовският дъжд е изключително ценен.

С това вярване е свързан и старият обичай моми и ергени да обикалят селското землище и с обредни песни да молят Господ да изпрати дъжд. И до днес на Спасовден от с. Долни Лозен, близо до София, тръгва шествие начело със свещеници и с икони обикалят параклиси и аязма в околността, като накрая се изкачват до манастира “Св. Спас” да почетат празника.

Шествията завършват с богата трапеза и курбан за берекет и здраве. На Спасовден се спазват някои забрани, за да не пада градушка – жените не перат, особено с бухалка, не тъкат, не шият, а мъжете не орат. В родопските и пиринските села на Спасовден стопанките изваждали всички постелки и дрехи на двора, а момите чеиза си, за да ги “огрее слънце”, и така да ги предпазят от “пасулки” (молци).

Много разпространена е представата, че на Спасовден идвали “русалийките” или “русалците”, “русанки”, “русари”- персонифицирани болестотворни женски демони, сходни със самодивите. Същевременно те можели и да лекуват “русалийската” или самодивската болест”. В Северна България вярвали, че русалийките са душите на млади удавници или родилки, които във вид на пеперуди или птици прелитали отвъд Дунава.

Те обитавали водите и горските поляни, по които расте любимото им цвете - росен, наричано още “русалче” или “русанлийче”. Вярва се, че то цъфти само през нощта срещу Спасовден и тогава русалийките берат цветовете му. С тази вяра е свързан и обредът, магическо лечение “ходене на росен”. Тежко болни, недъгави и бездетни отиват в навечерието на празника да преспят по поляни, където расте росен, близо до свещен извор или параклис.

Болният ляга върху черга, а до главата му поставят зелена пръстена паница с вода, нова глинена стомна, бъклица с вино и прясна погача. На сутринта гледат какво има във водата - ако има цветец, това е знак за излекуване. Ако ли пък паницата е празна или в нея има пръст, болният няма да оздравее. Всички пият от тази вода в продължение на 40 дни. След края на лечебния обред на поляната оставят бъклицата и погачата като дар за русалийките.

На Спасовден се берат билки и се свива русалски венец

през който децата се провират за здраве. Билките се сушат и целогодишно се използват за лек. Спасовден е храмов празник на манастири, църкви и параклиси, край които се устройват общоселски трапези с курбани за здраве. Денят е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери. В някои традиционни католически държави като Франция Възнесение Господне е много почитан официален празник.

novinar.bg/news/na-spasovden-chestvame-vaznesenie-gospodne_Mjk1Mjs1Mg==.html



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене