„В България няма гражданско общество.“
„Българите са заспали.“
„Ние обичаме да ни мачкат до посиняване.“

Много такива коментари
сме чували през последните
години. Вярно, когато
настъпваха промените в края
на XX век у нас, и уж
комунистическият режим
се смени с демокрация,
огромната част от хората
виждаха истинската промяна и предвкусваха истинската
свобода. Излъгаха ни.
Останахме с пръст в уста
и течащите лиги по
жадуваната свобода
за малко да ни удавят.
Тогава ние бяхме на
раменете на нашите татковци
и дядовци или се криехме
любопитно зад някой ъгъл
на сградите по площадите.
Старите се умориха и
като че ли се отказаха
да опитват.

Трябваше обаче да изминат
20 и повече години оттогава,
за да пораснем и ние, а към
нас да се присъединят и 20-годишните, децата на новото време.
Днес нагласите са много по-различни. Младите хора на по 20,
по 30 и повече години ясно осъзнават, че под сладките приказки
за един по-добър живот „българските“ политиците ги лъжат и
ги водят в друга посока – там, откъдето излизане няма да има.

Слугите на чуждите господари и местни дерибеи (наричани
от някои олигарси) вече повече от 20 години разиграват
театрото на демокрацията и „свободни и честни избори”
пред народа. Взеха  какво ли не, разбиха икономиката и
работните места, присвоиха си останалите фабрики,
бетонираха плажовете ни, откраднаха парите на родителите ни,
подариха за тлъсти комисионни на чужди кръвопийци
най-апетитните отрасли на икономиката,
изселиха над милион българи.

Въпреки всичко обаче нас, младите хора на България,
не можаха да изгонят. И най-страннотo за тях може би е
защо не си тръгваме. Ние не искаме да си тръгваме
и няма да си тръгнем, защото няма къде да ходим,
тук сме се родили и тук искаме да живеем с нашите
семейства, деца, родители и приятели. Искаме
да дишаме нашият си въздух, да пием нашата вода
и да се храним с храната от нашите земи!

За това излязохме да защитим нашата земя и нашата вода
от шистовия газ.

За това излязохме да защитим нашите деца от вашите ръце,
които посегнаха да разбият семействата.

Затова излязохме да защитим нашите гори.

Децата, водата и хлябът: последното богатство на българите,
което ще бъде бранено с всякакви средства.

Ние не очакваме от държавата по няколко хиляди евро
месечна заплата. Ние не очакваме от държавата да ни
осигурява стандарт на живот. Ние не чакаме на държавата
да ни дава работа.

Ние сме умни, говорим чужди езици, пътуваме в чужбина и
вземаме най-доброто от там. Ние работим отлично с компютри
и се мобилизираме за часове, при това не по партийна команда.
Нашата кауза са нашата земя, нашата вода, нашата гора,
нашите деца, а не икономиката ви, господа с дебели шкембета.

Ние излизаме на протести с любов, а не с коктейли молотов.
Ние излизаме на протести с цветя, а не с тояги и камъни.
Ние излизаме на протести с нашите деца и нашите лица,
а не с противогази и маски. Ние излизаме с МИР! Защото
ние сме изпратени от Бога тук, за да изпълняваме Неговите повели!

Ляво: Протести у нас
Дясно: Протести по света

Нашата кауза е различна. Тя не е гръцката кауза.

Каузата ни вече не е за стандарт на живот, за пари,
за почивки и сиеста. Ние искаме да живеем тук и сега.
Искаме да оставим за нашите деца чиста земя. И чиста вода,
и чиста гора, и здраво семейство.

И бъдете сигурни, дерибеи във властта или зад кулисите,
че ако посегнете на това, което ценим, ние ще ги защитим.
Както и когато намерим за добре. (И не е задължително
защитата да е по вашите закони! – бел. Стопанина) 
Защото в „изпълнение на Божията воля е силата
на човешката душа“.

Автор: Светлан Бонев

http://www.otizvora.com/2012/06/4532/ 

Георги ДЕЯНОВ

Добро утро!

Едно поколение се събуди недоволно за граждански живот.
Последните дни крещи с дробове, изгарящи от болезнено
нахлуваща свобода.

Ние сме недоволни, защото сме недоспали. Не, нас
не можете да упоите с безумни турски сериали. Неудобно е,
но не мислим чрез телевизор. Интернет предоставя безкрайно
по-адекватно съдържание по поискване, репортерите
ни са хиляди и непрестанно предават от мястото на събитието.
Желанието ви да се видите и „разберете“ с „организаторите“
ни предизвиква смях.

Най-страхотният ви кошмар се сбъдна – змеят на
мнозинството има възможност да се самоорганизира.
Спонтанно, стихийно, светкавично, ефективно.
Без възможност за противодействие.

Сбъркахте с гората.

Връзката на българите с гората и планината е близка и
магическа. Горите и планината винаги са били последното
убежище на свободата. Селищата, равнините и реките ни
са владяни, но горите – никога. Какво очаквате от звяра
на недоволното множество, поставено в безизходица? 
Инстинктът за самосъхранение ни изведе на площада. И този път
е сериозно.

Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите
гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището
на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо
развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно.

Днес ще спасим горите си от Цеко Минев. Но цекоминевци,
данчолазаровци, чорбаджиненовци са затиснали повсеместно
нормалността. Не искаме смяната на едни елити с други. 
Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата
на играта. Радостни, жизнерадостни, поемаме глътка въздух. 
Нямаме бунтовен опит, но сме с ДНК на производители на
революции. Живеем в интересни времена, днешната битка
не се води в горите кой ще владее площада, а на
площада за това кой притежава горите. Днес
попречихме за горите. Обединихме се спряхме
раздаването на поредната привилегия. Утре ще
спрем друга. Вдругиден ще отнемем някоя.
Протестът е принципен. Крещим против лъжата.

Отказваме да вярваме в Торбалан. Някакво неясно зло,
някакво дорелигиозно същество, което е откраднало
нормалния живот и го крие. Отказваме да вярваме в
Дядо Коледа, батковци и други юнаци, които героично
ще ни избавят от проблемите. Не, пичове. Тая приказка не струва.

Битката е различна и ние сме готови да я поведем. Тя не е
срещу личности, защото те са второстепенни. Битката е
срещу системата, която произвежда цекоминевци. Тя се крепи
изключително на два стълба – привилегии и монополи.
Против сме олигархичният елит да стои извън закона и да
монополизира всички сектори на стопанството, политиката
и обществения живот. На улицата сме срещу непрозрачното
взимане на решения и разпределяне на порции зад завеси,
на маса, по залез слънце и в обредни клубове. Против сме
каквото и да било ограничаване на свободния достъп
до възможности за реализация.

Привилегии и монополите се борят с прозрачност и състезание.
Гласност и постоянна нетърпимост към престъпването на
правилата, които всички сме се съгласили да спазваме.
Правила, които облагодетелстват колкото се може повече
хора и никога шайка олигарси за сметка на мнозинството.
И състезание, състезание, състезание. Не е вярно, че преходът
е завършил. На другия край трябваше да има благоденствие
и върховенство на закона. А получихме сплескана от монополи
и привилегии мизерна реалност. Борбата тепърва предстои.

Сега е по-сложно. Врагът не се разпознава лесно по шапката.
Родителите ни не разбраха. Излъгаха ги самопровъзгласили
се шамани с добро сценично поведение. Борбата е за смяна
на правилата.

Но ние сме нови играчи. Прагматични. Адаптивни, жилави,
интелигентни. Оцеляхме и сега идва нашето време. Работим,
не очакваме подаръци. Енергични сме.
Информирани. Свободолюбиви. Израснахме в смутно време,
без авторитети за добро или зло. Полуизоставени. Не ни научихте
да работим с компютри, сега сме сред най-добрите. Не ни научихте
как да сме пълноценни граждани в отворено общество, но
нямайте съмнение, че и в това ще сме отлични.

Ние сме децата на прехода. Децата, които ще осиновят
родителите си и ще ги научат. Ние сме вече тук, порастваме,
прибираме се. И сме се подготвили. Ние сме юристи – знаем
правата си, когато ни арестувате. Не можете и законотворчески
да ни лъжете, сами можем да напишем законите. Ние сме
икономисти – знаем, че бедността се причинява от изкривяването
на пазарното състезание от монополи и картели. Знаем как
пълноценно да разпределим ресурсите си, да ги умножим
и да подобрим организацията си.

Ние сме солидарни – разбираме, че напредъкът идва само
и единствено в състезание, в което печелят най-добрите, но
опъваме защитна мрежа за тези от нас, които се спънат.
Отговорни сме, няма да ги оставим. На „ти“ сме с
нформационните технологии – използваме платформи
за обмен на информация, новини, експертиза, опит в обеми
и скорост, които не знам дали успявате да осъзнаете.
Ние сме програмисти – ще създадем нови платформи и
среда за организация против вашите монополи и привилегии.

Също сме и предприемчиви – виждаме къде и от какво
имат нужда хората и сме готови да им го предоставим;
създаваме нови нужди. Изобретателни сме – трябваше
да станем. Ние говорим езици, черпим опит от приятели
от други страни. Ние сме спортисти, готови сме да се
състезаваме и сме убедени, че по-добрите трябва да
спечелят в честно и отрито състезание. Пътуваме –
общуваме активно, попиваме най-добрите практики и
ги прибираме вкъщи. Често не ни позволявате да ги
приложим. Но и това ще мине. Ние сме оператори и
режисьори и ще направим каталог с безобразията ви.
Ние сме 200 и неколко барабанисти. Ние сме у
трешните ви лекари. Ние сме танцьори – танцуваме
танца на протеста.

Ние сме историци, художници, учени, философи,
арестанти, рекламисти, математици, ние сме родени
от планината. Хора.

Ние сме внуците на Щастливеца, ние сме чисти,
връзката ни с природата е важна и значима. Ние
протестираме, защото знаем какво трябва да се
промени и как. Заедно сме и сме наелектризирани
от емоция, опиянени от победата и сме секси.
Сега имаме още една причина да се будим сутрин.
И да се усмихваме.