доц. Султанов смята, че рисковете при проучването и добива на шистов газ са много повече от евентуалните ползи

Временната парламентарна комисия, която преразгледа текстовете на приетия в началото на годината мораториум върху проучването и добива на шистов газ, прие предложението на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за редакция на спорната точка от забраната. Така от текстовете отпадна ограничението за степента на налягане, използвано при нагнетяването на течните субстанции при сондажите за нефт и газ. На обсъждането присъстваше и доц. Александър Султанов от Минно-геоложикия институт и от “Аргументи бг” потърсихме неговото мнение за ползата и вредата от проучванията и добива на шистов газ.

- Проф. Султанов, вие присъствахте на заседанията на комисията, която иска да отпадне меморандума за проучване за шистов газ. Каква е целта?

- Става дума за това ще ли допуснем “Шеврон” да сондира тук или не.

- Само „Шеврон” или и други?

- Има и други, които да прилагат този метод – хидрофакинг. Къде са научните аргументи за наличието на газ – и в Добруджа и на други места, след като България е надупчена като швейцарско сирене със сондажи. По отношение на терминологията – дори в това решение, което беше представено за обсъждане в комисията, се говори само за глинести формации. Това в никакъв случай не е коректно, защото глинести формации са такова разнообразие от скали и не във всички от тях може да съществува такъв газ. Нямаме данни за наличието на такъв газ. Казвайки, че имате забрана да сондирате в глинести скали, давате възможност да се сондира в шейлови скали. Тези скали са по-различни, но те могат да бъдат добри колектори на нефт и най-вече – на газ. Отрицателните последици от подобен начин на сондиране са изключително рискови.

- Какви рискове, например?

- Ако говорим конкретно за Добруджанския регион – на първо място опасността от проникване на флуиди във водоносния хоризонт. Има болонски, карбонатен хоризонт, в който са локализирани големи количества вода и именно от този водоносен хоризонт се водоснабдява цяла Добруджа. Да не говорим за риска от аварии в самия сондаж. Всички тези над 200 флуиди, които се вкарват под голямо налягане създават реална опасност за проникване в питейните води. Сондирайки на голяма дълбочина – между 3 и 3,500 метра, налягането е изключително голямо – 6-700 атмосфери. Това означава, че част от новите пукнатини в земята, се съединяват с първичните. Съвсем естествено, че те отиват нагоре към водоносния хоризонт. Сред другите опасности е изпускането на метан в атмосферата е много по-вредно от въглеродния диоксид. Вредно е за хората, да не говорим за почвите. Тези тежки, огромни машини – те нарушават структурата на почвения слой. Освен това – разривите при подготовката на течностите, които се използват – безброй рискове. Трябва да се даде сметка – кое е по-ценното – почвата, населението, Добруджа е гъсто населена, житницата на България и някакво хипотетично съществуване на шистов газ, който да бъде открит с авангардна технология.

- Защо да е авангардна?

- Самото разбиване на почвата. В сондажната колона се пускат стоманени сачми, които разбиват колоната, правят отвори в нея. От тези новосъздадени отвори се нагнетява тази течност, която е агресивна спрямо скалите от една страна. От друга страна тя създава нова пукнатинна система. За да не се затварят тези пукнатини, от които и евентуално ще излезе газа, се вкарва и пясък. Тези новосъздадени пукнатини, в един определен момент се съединяват със старите. Твърде вероятно е на границата между палеозойския разрез има прекъсване на седиментацията (утаяване). В тези скали се намира нефта и газа. При това прекъсване на седиментацията, ако е имал някакъв газ в тези черни скали, той е излязъл на повърхността и няма газ. Ако има, те са малки находища, заради които не си струва да жертваме природата и здравето на хората.

- Как ще отговорите – кое е по-ценно- почвите или енергийната независимост?

- Естествено, че почвите. Като геолог и преподавател съм учил студентите, че целта ни е да открием полезни изкопаеми. Но трябва да отчитаме и рисковете, за които всички говорят – рискове за населението, рискове за природата, рискове за околната среда.

- Как, обаче, се осъществява алтернатива на енергийните източници?

- Имаме.

- Как може да се изчисли евентуално находище на шистов газ дали е достатъчно добра алтернатива?

- Разбира се, че ако има находища и тяхната експлоатация е безпроблемна не само на повърхностната, но и на подземната околна среда, тогава – да.

- Възможно ли е да има друга технология, по която да се извлича шистов газ?

- Поне за сега няма разработена такава технология.

- АЕЦ „Белене” бе споменато, че ще бъде газова централа. Възможно ли е това?

- Това е фантазия, която не почива на реални предпоставки. Не отчита какво представлява една газова централа и дали електрическата енергия, която ще се произведе от тази газова централа ще бъде по-евтина дори от една въглищна централа. Също не е истина и че там е високосеизмична зона…

- Ако целта е да извличаме шистов газ, струва ли си рисковете подобна енергийна независимост?

- Не. Ако действително се разреши прилагането на този метод, рисковете не си струват. Конвенционалното сондиране, с вертикални стволове както е правено до сега – да. Но има толкова много проучване и не бяха доказани такива неща, нямаше перспективи. Да, техниката сега е по-съвършена, дава определени възможности, но дори и Галата – вземете това находище, то беше открито на времето от руски специалисти, но нямаше възможност държавата да инвестира, за да се експлоатира. Дойде частната американска фирма … тук не става въпрос за про-руски, про-американски интереси, това, което става в България е да помогнем за благоденствието за нашите деца. Ако говорим за зависимост от Русия – достатъчно е една от сателитните фирми-посредници, които продават руския газ, да бъде премахната. Директно ще цитирам – Овергаз. Те получават газ от Русия, преразпределят го като вземат съответната комисионна за това. Защо директно руските фирми не продават газ? Има още две по-малки фирми, които не играят съществена роля. Това е въпрос на политика.