2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Прочетен: 723 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2012 22:17
Доц. Александър Султанов: Почвите са по-ценни от енергийната независимост http://argumenti-bg.com
Не си струва да жертваме природата, за да търсим евентуални малки находища на шистов газ
21 май 2012 16:09 | Весела Веселинова | 4 коментара
доц. Султанов смята, че рисковете при проучването и добива на шистов газ са много повече от евентуалните ползи
Временната парламентарна комисия, която преразгледа текстовете на приетия в началото на годината мораториум върху проучването и добива на шистов газ, прие предложението на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за редакция на спорната точка от забраната. Така от текстовете отпадна ограничението за степента на налягане, използвано при нагнетяването на течните субстанции при сондажите за нефт и газ. На обсъждането присъстваше и доц. Александър Султанов от Минно-геоложикия институт и от “Аргументи бг” потърсихме неговото мнение за ползата и вредата от проучванията и добива на шистов газ.
- Проф. Султанов, вие присъствахте на заседанията на комисията, която иска да отпадне меморандума за проучване за шистов газ. Каква е целта?
- Става дума за това ще ли допуснем “Шеврон” да сондира тук или не.
- Само „Шеврон” или и други?
- Има и други, които да прилагат този метод – хидрофакинг. Къде са научните аргументи за наличието на газ – и в Добруджа и на други места, след като България е надупчена като швейцарско сирене със сондажи. По отношение на терминологията – дори в това решение, което беше представено за обсъждане в комисията, се говори само за глинести формации. Това в никакъв случай не е коректно, защото глинести формации са такова разнообразие от скали и не във всички от тях може да съществува такъв газ. Нямаме данни за наличието на такъв газ. Казвайки, че имате забрана да сондирате в глинести скали, давате възможност да се сондира в шейлови скали. Тези скали са по-различни, но те могат да бъдат добри колектори на нефт и най-вече – на газ. Отрицателните последици от подобен начин на сондиране са изключително рискови.
- Какви рискове, например?
- Ако говорим конкретно за Добруджанския регион – на първо място опасността от проникване на флуиди във водоносния хоризонт. Има болонски, карбонатен хоризонт, в който са локализирани големи количества вода и именно от този водоносен хоризонт се водоснабдява цяла Добруджа. Да не говорим за риска от аварии в самия сондаж. Всички тези над 200 флуиди, които се вкарват под голямо налягане създават реална опасност за проникване в питейните води. Сондирайки на голяма дълбочина – между 3 и 3,500 метра, налягането е изключително голямо – 6-700 атмосфери. Това означава, че част от новите пукнатини в земята, се съединяват с първичните. Съвсем естествено, че те отиват нагоре към водоносния хоризонт. Сред другите опасности е изпускането на метан в атмосферата е много по-вредно от въглеродния диоксид. Вредно е за хората, да не говорим за почвите. Тези тежки, огромни машини – те нарушават структурата на почвения слой. Освен това – разривите при подготовката на течностите, които се използват – безброй рискове. Трябва да се даде сметка – кое е по-ценното – почвата, населението, Добруджа е гъсто населена, житницата на България и някакво хипотетично съществуване на шистов газ, който да бъде открит с авангардна технология.
- Защо да е авангардна?
- Самото разбиване на почвата. В сондажната колона се пускат стоманени сачми, които разбиват колоната, правят отвори в нея. От тези новосъздадени отвори се нагнетява тази течност, която е агресивна спрямо скалите от една страна. От друга страна тя създава нова пукнатинна система. За да не се затварят тези пукнатини, от които и евентуално ще излезе газа, се вкарва и пясък. Тези новосъздадени пукнатини, в един определен момент се съединяват със старите. Твърде вероятно е на границата между палеозойския разрез има прекъсване на седиментацията (утаяване). В тези скали се намира нефта и газа. При това прекъсване на седиментацията, ако е имал някакъв газ в тези черни скали, той е излязъл на повърхността и няма газ. Ако има, те са малки находища, заради които не си струва да жертваме природата и здравето на хората.
- Как ще отговорите – кое е по-ценно- почвите или енергийната независимост?
- Естествено, че почвите. Като геолог и преподавател съм учил студентите, че целта ни е да открием полезни изкопаеми. Но трябва да отчитаме и рисковете, за които всички говорят – рискове за населението, рискове за природата, рискове за околната среда.
- Как, обаче, се осъществява алтернатива на енергийните източници?
- Имаме.
- Как може да се изчисли евентуално находище на шистов газ дали е достатъчно добра алтернатива?
- Разбира се, че ако има находища и тяхната експлоатация е безпроблемна не само на повърхностната, но и на подземната околна среда, тогава – да.
- Възможно ли е да има друга технология, по която да се извлича шистов газ?
- Поне за сега няма разработена такава технология.
- АЕЦ „Белене” бе споменато, че ще бъде газова централа. Възможно ли е това?
- Това е фантазия, която не почива на реални предпоставки. Не отчита какво представлява една газова централа и дали електрическата енергия, която ще се произведе от тази газова централа ще бъде по-евтина дори от една въглищна централа. Също не е истина и че там е високосеизмична зона…
- Ако целта е да извличаме шистов газ, струва ли си рисковете подобна енергийна независимост?
- Не. Ако действително се разреши прилагането на този метод, рисковете не си струват. Конвенционалното сондиране, с вертикални стволове както е правено до сега – да. Но има толкова много проучване и не бяха доказани такива неща, нямаше перспективи. Да, техниката сега е по-съвършена, дава определени възможности, но дори и Галата – вземете това находище, то беше открито на времето от руски специалисти, но нямаше възможност държавата да инвестира, за да се експлоатира. Дойде частната американска фирма … тук не става въпрос за про-руски, про-американски интереси, това, което става в България е да помогнем за благоденствието за нашите деца. Ако говорим за зависимост от Русия – достатъчно е една от сателитните фирми-посредници, които продават руския газ, да бъде премахната. Директно ще цитирам – Овергаз. Те получават газ от Русия, преразпределят го като вземат съответната комисионна за това. Защо директно руските фирми не продават газ? Има още две по-малки фирми, които не играят съществена роля. Това е въпрос на политика.