Парите ги няма!
Хорст Малер Берлин,
08.01.2009

Това, което отдавна очаквах и със сигурност предвиждах, сега настъпи – едно историческо, революционно преустройство, което може би се случва веднъж на хилядолетие. Светът се намира в пълен прелом, и след твърде кратко време нищо няма да бъде така, както сме свикнали, всичко ще се промени. Въпросът е какво трябва да се направи при това положение; – това, което предотвратява бедата! Светът пропада в едно неописуемо бедствие и трябва да положим всички усилия, за да го преодолеем. Това обаче може да стане, само ако знаем в каква посока да поемем, как ще се развие тази катастрофална ситуация, тъй като това не е крайната точка, (краят на историята), а само един преходен момент от едно безкрайно развитие. Трябва да си направим равносметка какво в действителност се е случило, върху същността на този прелом. Можем да го кажем направо: – Парите ги няма! Един анекдот, разказва как Алън Грийнспан, доскорошният шеф на валутния фонд, който по време на технологическата криза слушал как някакъв новобогаташ се вайка за загубите претърпял при спукването на „технологичния балон“: „– Къде са парите ми!” Грийнспан уж го потупал по рамото и му казал: „– Любезни приятелю, парите ти не са изчезнали, а просто са се озовали в нечий друг джоб!“ Днес обаче знаем, че това е невярна информация – парите действително ги няма. И това, именно, е проблема. Светът не може да съществува без пари. Целият икономически процес се основава на тях и не може да се върнем обратно в каменната епоха. И така, от къде ще дойдат сега парите гарантиращи съществуването на народите просъществуващи с помощта на парите. Но какво в същност са парите? Нобелови лауреати откровено признават, че не могат да отговорят на този въпрос, само умеят да си служат с тях, но не са схванали същността на парите. Един германец, химика Бернд Щрийгел, който заедно с други двама – Гюнтер Ханих и Томас Шаубер си поставят въпроса какво са парите, как са се появили. Ако се разбере как са се появили, ще разберем и тяхната същност. Като учени, за да стигнат до теоретични изводи, те се заемат задълбочено c подробни исторически изследвания във връзка с този въпрос, да търсят кълновете за зараждане на някаква парична система. За да бъда кратък, ще ви кажа направо резултатa от тези изследвания:
Парите не са нещо реално. Банкнотите минаващи от ръка на ръка не са самите пари, а само символ на парите. Парите са един вид обществено отношение, не можем да ги видим, да ги докоснем, да ги претеглим, да ги носим, те са нещо чисто нематериално; най-общо взето, те са обществено отношение и въпросът е какво особено обществено отношение представляват парите. Тримата учени изследователи стигат до извода, че парите са обществено отношение на доверие. Но какво означава това, каква е същността на това доверие? Точно това трябва да си изясним, защото тъкмо от тази изходна точка започва пътят, който ще поемем, за да имаме отново пари. Онзи, който печата една банкнота, за да я пусне в обръщение, ще я размени с някого само тогава, когато този, който трябва дa вземе банкнотата (и е донесъл на пазара нещо олицетворяващо реална стока за размяна – един хляб, костюм, кола) – е убеден, че може срещу нея утре, в другиден или след е на година да получи от пазара друга стока, имаща приблизително подобна стойност на това, за което той е приел банкнотата. Това предполага, че този, който пуска банкнотата в обръщение е някой, който е в състояние да гарантира нейната стойност, така че тази банкнота утре, в другиден или след една година на пазара, ще е нещо което има съотносителната (реципрочната) стойност на предмета за потребление, както когато е била преди в портмонето. Това е един сложен и многостранен механизъм. От тази стабилност на стойността произлиза основата на доверието. Историята показва, че инстанцията, основа на това доверие на една неказана, но очаквана гаранция, представлява обществената институция, парично-събирателен пункт, наречен банка. В икономическия процес, който схващаме като капиталистическо производство, съществува един момент, в който на пазара предлагания продукт, бива разменен срещу пари. В този продукт са вложени на дялове средствата за машините, с който е произведен този продукт, сградите, в който са инсталирани тези машини и т.н., и посредством пазара, чрез продажбата на продукта те се възвръщат на малки части обратно при този, който е вложил капитала си в производството. Обаче, на него вече не му е необходимо да ги инвестира в нови машини или сгради. И какво прави с тези пари? Той търси някой, който да вземе тези пари срещу лихва, и да стане така, както той си представя, че парите „да работят“ за него – това е банката. Грижата на банкера, събиращ по този начин парите под формата на влогове от своите клиенти е отново да ги инвестира. Той трябва да плаща лихви за тези пари, затова е необходимо така да ги организира, че парите да бъдат вложени, реинвестирани в производствен процес създаващ продукти за потребление, които на свой ред като стоки, като разменни стойности му връщат по този начин парите обратно. Това е функцията на банката. Тя има също така и други необходими функции, като например посредник за платежен обмен. Тези банки са възникнали изключително в частни ръце, предимно в еврейски ръце (тук нещата стоят другояче, но това е специална тема), нарастват в течение на времето. Когато един производител, произвеждащ стоки за консумация или друго практическо приложение произведе прекалено много стока, и не може да я пласира той фалира. Това е така кризисния механизъм, който Карл Маркс описва като криза на свръхпроизводството, неизбежна при определени условия.

При парите е по-различно. Те не могат да бъдат прекалено много. Парите си остават пари. Банкерът, даващ ги под формата на кредит на производителя, организиращ производството на стоки, изплащащ от своя страна заема, се грижи парите да останат пари. Парите не биват унищожавани, като старо желязо. Cъгласно лихвено-лихвената формула се получават се лихви които биват отново вложени – правят се реиинвестиции. Това е лесно да се разбере; знае се че при такъв един процес лихвите се влагат в производство, носещо на свой ред лихвени лихви и т.н. От начало това натрупване върви бавно нагоре. Първоначално лихвите не водят до големи натрупвания, но сумата капитал става все по-голяма. В последна сметка този процес достига до една точка, когато той тръгва все по-стремглаво, почти вертикално нагоре, нещо, което може да се изчисли математически. Това доказва и общественото развитие. В разстояние на няколко столетия – 200-300 години, този основен капитал, който бива отново инвестиран, за да носи лихви и като годишна лихвена печалба нараства до такива огромни суми, които не могат да бъдат вложени в реалната икономика предназначена за задоволяване на потребности. Просто не може да се произвежда в огромни размери – не можем да носим два чифта обувки наведнъж, не може да се карат две коли и това води до известно ограничение. Изнамират се все нови продукти, това увеличава шансовете за инвестиране, но все някога се достига до един предел. Банковият капитал, посредством лихвено-лихвения механизъм се превръща в могъща сила; а както знаем парите са власт. В крайна сметка този капитал не може да бъде вложен в реалната икономика, не намира повече приложение. Първият изход от тази задънена улица – свръх-капитализирането в банковия сектор, бе превръщането на държавите в длъжници. Този процес започва чрез подвеждането на крале и князе, било то към охолен и бляскав живот [корумпиране на светската власт], или към водене на войни, финансирани от банкерите. Стига се до там, че гражданите на държавата, чрез данъци и заеми заплащат лукса и войните на своя монарх. За банкерите, това е сигурен гешефт, защото държавата не може да банкрутира. Тя или повишава данъците, или започва да печата пари, които, разбира се, нямат стойност. По този начин – чрез държавните дългове, държавите по целия свят бяха напълно изсмукани посредством този механизъм на държавния дълг и доведени, коя повече, коя по-малко, до банкрут. Можем да си представим какво означава това. Достатъчно е да се огледаме как това функционира. Така нареченото правителство взема нови кредити и по време на предизборна борба рисува в приказни краски, как ще предприеме това или онова, правят се щедри обещания, финансирани от банковия капитал чрез все нови и нови кредити. Както вече казахме, за банкерите няма по-добър длъжник от държавата. В течение на времето се натрупва толкова паричен капитал, че влагането му в системата на държавните дългове става невъзможно. Достига се точката, в която държавата е задлъжняла до такава степен, че тя не може повече да изпълнява своите задачи, дълговете не могат повече да растат, защото постъпленията от данъците не са в състояние да ги погасяват и държавата обеднява. Днес имаме бедни държави.
Трябва да имаме предвид, че държавният дълг е доведен до състояние, че държавата е очевидно банкрутирала без да признава това. Това е действителността по целия свят и предимно така наречените напреднали индустриализирани държави са стигнали до там. Текущите кредити и съответните им лихви вече не се покриват от
данъчните постъпления. Погасяването им засича и тогава банкерът намира изход казвайки: – Да направим така, аз ще повиша заема [ретрокредит], ти (държавата) ще изплащаш погасителните суми с лихвите на новия заем. При това положение всеки друг длъжник би бил принуден да обяви своята неплатежоспособност, но държавата не може да бъде подведена под съдебна отговорност. Тя получава нови и нови заеми от банковия апарат, за да изплаща старите си дългове, но с това държавният дълг нараства все повече и повече. Стига се до момента, в който държавата не може повече да изплаща дълговете си. За банковия капитал това е кризисен момент. Какво да се прави с парите? Тогава изобретателни мозъци, достойни за възхищение, стигат до идеята да създадат една т.н. „финансова индустрия“ – казино-индустрия. На пазара се предлагат ценни книжа, обещаващи на този, който ги закупи, лихви и то значително по-високи от тези на нормалните спестовни влогове или на кредитите свързани с реалната индустрия. Нормалните лихви са да кажем 7%, докато тези ценни книжа, наречени деривати или фючърс носят лихви от порядъка на 10, 12, 15%. Всички който имат налични пари се втурват като луди да ги купуват. Но знаем, с тези ценни книжа, банките не създават никакви стойности, те не носят никакви блага на света, само дават на тези, които ги купуват някаква мъглява гаранция за високи лихви. И това е всичко – един вид блъф! Това са измамни образувания. Така наречените „финансови продукти“ нямат никаква стойност, те не са реални продукти, а както сега стана очевидно, те са просто измамни химери. Това не може да се обясни с ненаситност или алчност на хората, а просто е принуда произтичаща от самата система. В продължение на векове се е натрупал токова голям паричен капитал, който по начина по който сме свикнали, а именно по либерално-капиталистически начин, не можем да просъществуваме. Системата натрупа такава огромна парична маса, гладна за лихви и това унищожава всичко – като раков тумор. Всеки който наблюдава това, може да каже: – Край на капитализма, но какво да правим сега? Да направим социализъм, или комунизъм, или да направим националсоциализъм? Но всички, които чрез парите са се добрали до властта, естествено се стремят да запазят тази власт, тя очевидно е удобна, носи им известна сигурност; все по-голяма власт, все повече пари, все повече лихви. Те няма да се оттеглят доброволно. Необходима е една катастрофа, резултат от която ще бъде тяхното отстраняване от властта. Сега става точно това. Цялата система е система на измамата, а измамата функционира само до тогава, докато не бъде разкрита. От тази криза става очевидно, че целият финансов пазар, в световен мащаб е основаван на измама. Налице е също и реалната икономика, нуждаеща се от кредити, но тя не играе решаваща роля. Решаващата роля днес играе финансовият капитал, почиващ на измамата, който може да съществува единствено чрез предлагането на измамни така наречени „финансови продукти“. Това сега става очевидно.

За това, инстанцията, която би трябвало да въплъщава доверието в паричната система, за което споменах по-горе, която трябва да гарантира стойността на паричните знаци, тази инстанция е разобличена като мошеническа агентура. Когато някой е изобличен като мошеник, губи безвъзвратно всякакво доверие. С това основните принципи на съществуващата днес парична система са унищожени, затова и парите са изчезнали, парите – като обществено отношение на доверие. Парите са изчезнали, защото доверието в тях е изчезнало. Затова днес четем постоянно за криза на доверието, дори банките помежду си нямат доверие една на друга. Държавата, от своя страна обещава гаранции, твърди, че ще овладее положението и ще вкара нещата в ред, само че и самата държава е фалирала. Cега и банките са фалирали, парите ги няма, защoто доверието е загубено. Как е възможно една разорена държава, сама длъжница на банките, от своя страна да спасява същите тези банки от банкрут и да възвърне общественото доверие, щото банките, пускайки пари в обръщение да гарантират тяхната стойност? Как е възможно това? Нали самата държава е черпила от тези банки средства, за да изпълнява своите задачи и да изплаща своите собствени дългове към тях. Постъпленията от данъците са изразходвани до краен предел. Народът е възмутен и недоволството на работещите данъкоплатци расте, положението придобива революционен характер. Това е положението! Държавата не е в състояние да спаси банките банкрутирали поради загубата на доверие. Всичко е просто безсмислено дърдорене, и само продължение на измамната политика присъща на системата. Бързо става очевидно, че всички тези „спасителни пакети“ няма да доведат до нищо, а само ще влошат още повече положението, ще ускорят обезценяването, изчезването на парите. Какво прави сега държавата, даваща гаранции? В Съединените щати правителството отпуска 760 милиарда долара „инжекции“ на банките, за да ги спаси открито да обявяват техния фалит, благодарение на държаваните гаранции, да не признаят своята неплатежоспособност, да не се озоват на подсъдимата скамейка. Какво може да направи сега държавата, ако трябва да даде реално тези пари, когато и кажат: – Ние се нуждаем от парите, които ни бяха обещани. Държавата ще каже: – От къде да взема тези пари? Банките са банкрут, те не ми дават повече нищо. Тя ще трябва да се опита да си възвърне монопола върху печатането на пари [паричната емисия]. В САЩ този монопол е в ръцете на частни банки. Държавата трябва да започне да печата пари, но преди това и предстои да преглътне един твърде горчив хап. В действителност тя е заложник на банките. Трябва да се запитаме как е възможно това, когато четем, че в САЩ например, мнозинството от народа е против такива „спасителни пакети“ и се противопоставя енергично и гневно срещу тях, и въпреки това на другия ден се взима решение за отпускането им против волята на американския народ. Как това е възможно? Политиците имат своите уши, имат своите институти за изследване на общественото мнение, те знаят как народа мисли, и въпреки това действат против това настроение, твърде необичайно за тези политици. Те явно са изнудени. Сядайки на масата на преговорите банката казва:

– Ако вие (държавата) не ни дадете тези гаранции, ще обявим фалит пред съда и ще трябва да ни изплатите кредитите, които сте взели от нас. Това значи, че вие (държавата) трябва да ни изплатите заемите. Трябва да си представим това как този механизъм функционира. Държавата взема заем за три месеца и след три месеца трябва да ги изплати обратно. Държавата обаче не е в състояние да покрие задълженията си към банката и това е известно на всички, тя идва след три месеца и казва на банкера: – Продължи ми кредита и аз ще плащам тази допълнителна сума с лихвите от стария заем. Това обаче не функционира повече. Всички краткосрочни заеми ще дойдат до срока за предстоящо изплащане но не могат да бъдат продължени, защото банките са неплатежоспособни. И сега, това е което света на банковия капитал ще впише в „тетрадката за спомени“ на политиците: – Ако вие сега не ни спасите, тогава ще трябва да обявите открито своя банкрут! Тогава настъпва суматоха, настава паника, положението става неуправляемо. Политиците не виждащи друг изход се подават на натиска (казахме, че са изнудени) и нареждат изплащането на тези напълно илюзорни спасителни „финансови пакети“. Ще станем свидетели, още през настоящата година, обещаните заеми ще дойдат до предстоящо изплащане но не могат да бъдат изплатени, и те ще печатат нови пари. Това прилича на буркана мармалад, от който вземаме, но всяка една лъжица мармалад допълваме с вода, за да запазим общото количество и така, вземайки и допълвайки с вода, мармаладът полека лека се превръща в сладка течност, която не можем повече да си намажем на хляба. Това става сега – държавата ще започне да печата пари – това даже вече беше оповестено официално; в момента това е единствено възможната политика. Скоро ще стане очевидно, че не може да се доверяваме повече на тези банкноти. И тези, които така или иначе съгласно закона трябва да получават пари във формата на пенсии, заплати и т.н. ще гледат колкото се може по-скоро да се отърват от тях, защото ако днес парите имат все още някаква стойност, то утре не се знае каква ще е стойността им, Всеки ще се опита да спаси каквото може, освобождавайки се по най-бързия начин от парите, влагайки ги в предмети с предполагаема стойност. Посредством този механизъм на „разреждане“ остава налична само една малка част от паричната стойност на която те са разчитали; – на принципа на буркана с мармалад разреждан с вода.
Това е механизмът на хиперинфлацията – инфлация, поддържаща се и растяща от само себе си. Ние германците имаме опит с това. Колективната памет е съхранила спомена за хиперинфлацията от 1923, когато една чаша бира се е плащала с двуцифрено число в милиарди. Заплащанията са били в билиони! Един билион са 1000 милиарда! Такъв е бил по това време порядъкът на цените. Парите повече са нямали стойност. Пазарували са с пари, пренасяни в кошове за пране. Моите родители са ми описвали много реалистично, как са преживявали в това време. Те ми разказваха как са получавали заплата два пъти дневно, в кошове за пране и как трябвало в разстояние на половин ден, да разменят този кош с банкноти. На моят баща му хрумнала идеята да разменя тези пари за жетони за газ – навремето газовите инсталации са функционирали с такива жетони и с един жетон е можело човек да се отоплява два часа. Това е имало запазена стойност. Та той се е опитвал, колкото се може по-бързо да размени тези Затова, инстанцията, която би трябвало да въплъщава доверието в паричната система, за което споменах по-горе, която трябва да гарантира стойността на паричните знаци, тази инстанция е разобличена като мошеническа агентура. Когато някой е изобличен като мошеник, губи безвъзвратно всякакво доверие. С това основните принципи на съществуващата днес парична система са унищожени, затова и парите са изчезнали, парите – като обществено отношение на доверие. Парите са изчезнали, защото доверието в тях е изчезнало. Затова днес четем постоянно за криза на доверието, дори банките помежду си нямат доверие една на друга. Държавата, от своя страна обещава гаранции, твърди, че ще овладее положението и ще вкара нещата в ред, само че и самата държава е фалирала. Cега и банките са фалирали, парите ги няма, защoто доверието е загубено. Как е възможно една разорена държава, сама длъжница на банките, от своя страна да спасява същите тези банки от банкрут и да възвърне общественото доверие, щото банките, пускайки пари в обръщение да гарантират тяхната стойност? Как е възможно това? Нали самата държава е черпила от тези банки средства, за да изпълнява своите задачи и да изплаща своите собствени дългове към тях. Постъпленията от данъците са изразходвани до краен предел. Народът е възмутен и недоволството на работещите данъкоплатци расте, положението придобива революционен характер. Това е положението! Държавата не е в състояние да спаси банките банкрутирали поради загубата на доверие. Всичко е просто безсмислено дърдорене, и само продължение на измамната политика присъща на системата. Бързо става очевидно, че всички тези „спасителни пакети“ няма да доведат до нищо, а само ще влошат още повече положението, ще ускорят обезценяването, изчезването на парите. Какво прави сега държавата, даваща гаранции? В Съединените щати правителството отпуска 760 милиарда долара „инжекции“ на банките, за да ги спаси открито да обявяват техния фалит, благодарение на държаваните гаранции, да не признаят своята неплатежоспособност, да не се озоват на подсъдимата скамейка. Какво може да направи сега държавата, ако трябва да даде реално тези пари, когато и кажат: – Ние се нуждаем от парите, които ни бяха обещани. Държавата ще каже: – От къде да взема тези пари? Банките са банкрут, те не ми дават повече нищо. Тя ще трябва да се опита да си възвърне монопола върху печатането на пари [паричната емисия]. В САЩ този монопол е в ръцете на частни банки. Държавата трябва да започне да печата пари, но преди това и предстои да преглътне един твърде горчив хап. В действителност тя е заложник на банките. Трябва да се запитаме как е възможно това, когато четем, че в САЩ например, мнозинството от народа е против такива „спасителни пакети“ и се противопоставя енергично и гневно срещу тях, и въпреки това на другия ден се взима решение за отпускането им против волята на американския народ. Как това е възможно? Политиците имат своите уши, имат своите институти за изследване на общественото мнение, те знаят как народа мисли, и въпреки това действат против това настроение, твърде необичайно за тези политици. Те явно са изнудени. Сядайки на масата на преговорите банката казва:

– Ако вие (държавата) не ни дадете тези гаранции, ще обявим фалит пред съда и ще трябва да ни изплатите кредитите, които сте взели от нас. Това значи, че вие (държавата) трябва да ни изплатите заемите. Трябва да си представим това как този механизъм функционира. Държавата взема заем за три месеца и след три месеца трябва да ги изплати обратно. Държавата обаче не е в състояние да покрие задълженията си към банката и това е известно на всички, тя идва след три месеца и казва на банкера: – Продължи ми кредита и аз ще плащам тази допълнителна сума с лихвите от стария заем. Това обаче не функционира повече. Всички краткосрочни заеми ще дойдат до срока за предстоящо изплащане но не могат да бъдат продължени, защото банките са неплатежоспособни. И сега, това е което света на банковия капитал ще впише в „тетрадката за спомени“ на политиците: – Ако вие сега не ни спасите, тогава ще трябва да обявите открито своя банкрут! Тогава настъпва суматоха, настава паника, положението става неуправляемо. Политиците не виждащи друг изход се подават на натиска (казахме, че са изнудени) и нареждат изплащането на тези напълно илюзорни спасителни „финансови пакети“. Ще станем свидетели, още през настоящата година, обещаните заеми ще дойдат до предстоящо изплащане но не могат да бъдат изплатени, и те ще печатат нови пари. Това прилича на буркана мармалад, от който вземаме, но всяка една лъжица мармалад допълваме с вода, за да запазим общото количество и така, вземайки и допълвайки с вода, мармаладът полека лека се превръща в сладка течност, която не можем повече да си намажем на хляба. Това става сега – държавата ще започне да печата пари – това даже вече беше оповестено официално; в момента това е единствено възможната политика. Скоро ще стане очевидно, че не може да се доверяваме повече на тези банкноти. И тези, които така или иначе съгласно закона трябва да получават пари във формата на пенсии, заплати и т.н. ще гледат колкото се може по-скоро да се отърват от тях, защото ако днес парите имат все още някаква стойност, то утре не се знае каква ще е стойността им, Всеки ще се опита да спаси каквото може, освобождавайки се по най-бързия начин от парите, влагайки ги в предмети с предполагаема стойност. Посредством този механизъм на „разреждане“ остава налична само една малка част от паричната стойност на която те са разчитали; – на принципа на буркана с мармалад разреждан с вода.
Това е механизмът на хиперинфлацията – инфлация, поддържаща се и растяща от само себе си. Ние германците имаме опит с това. Колективната памет е съхранила спомена за хиперинфлацията от 1923, когато една чаша бира се е плащала с двуцифрено число в милиарди. Заплащанията са били в билиони! Един билион са 1000 милиарда! Такъв е бил по това време порядъкът на цените. Парите повече са нямали стойност. Пазарували са с пари, пренасяни в кошове за пране. Моите родители са ми описвали много реалистично, как са преживявали в това време. Те ми разказваха как са получавали заплата два пъти дневно, в кошове за пране и как трябвало в разстояние на половин ден, да разменят този кош с банкноти. На моят баща му хрумнала идеята да разменя тези пари за жетони за газ – навремето газовите инсталации са функционирали с такива жетони и с един жетон е можело човек да се отоплява два часа. Това е имало запазена стойност. Та той се е опитвал, колкото се може по-бързо да размени тези кошове с банкноти за газови жетони. Това означава, че тези пари са били в обръщение невероятно бързо на пазара, и съгласно пазарния механизъм на търсенето и предлагането, се обезценяват с неимоверна скорост. Това е процесът, който ни предстои. Той е неконтролируем и дори днес можем да прочетем във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, че всички възможности за овладяване на полoжениeто са вече изчерпани и не остава нищо друго, освен да се печатат пари. А както знаем, това е лъжицата вода в буркана с мармалад и тогава мармалада повече не е мармалад, а само сладка течност. Чрез този механизъм парите ще изгубят напълно своята функция. Животът обаче върви напред. Катастрофата е само един, преходен момент, а не крайна точка на историята. Какво ни очаква? Живеем в епоха на разделение на труда, чрез посредничеството на парите. Всеки извършва някаква дейност, произвежда стоки, които се заплащат, за да може той да задоволи своите нужди. Това е функцията на парите. Парите са необходимост. Самосъхранението на частния банков апарат, както вече видяхме е поставен в зависимост от измамата. Не защото отделни мошеници са свързани с него или, че злоупотребяват с иначе разумни механизми. Ние не поставяме под въпрос разумността на тази институция. Не! Но чрез механизъма на лихвените лихви, и самосъхранението на паричния (финансовия) капитал, за разлика от индустриалния, – парите не биват унищожавани като старо желязо. Понеже единствено възможни вече са само тези измамни парични инвестиции, които в действителност не са никакви инвестиции, се стигна до положението, в което се намираме в сега, – финансовият балон се пукна и с това доверието към частния банков апарат е завинаги и безвъзвратно загубено. Знаем, че разните спасителни акции и „пакети“, могат да задържат само временно положението, за да се тръгне отново по същия път, който след петдесетина години ще ни доведе отново до същото състояние на пълен колапс. Опитът, който вече имаме ни е достатъчен, за да сложим окончателно край на всичко това. Но как да го сторим? Кой днес е в състояние да възстанови загубеното доверие, необходимо да върне вярата ни в едно здраво парично обръщение, правещо възможно развитието на икономиката за в бъдеще? Това може да стори единствено държавата като такава, но само онази държава, освободила се от игото на частния банков капитал. Днес вече наблюдаваме първите стъпки в тази насока, а именно, поемането от държавата на гаранции. Разбира се, в крайна сметка тя не е в състояние да ги изпълни и това се знае от участниците, които са измамници и могат да бъдат подведени под отговорност като такива. Държавата не е в състояние да се ползва от доверие при частните банки, тъй като тя самата им е длъжница. Тя няма друг избор, освен да печата пари, нямащи никакво покритие, което води до парична девалвация. Такава една държава е измамник и губи доверието. Това не може да бъде здрава основа на някаква стопанска дейност. Такава може да бъде само държавата разкъсала веригите на лихвеното робство, която не е длъжник на частни банки. Какво означава това?
Това означава да се ликвидира напълно частният банков сектор. Паричният капитал намиращ се в частни ръце има тенденцията да се самораздува от механизма „лихвени лихви“ и на края се превръща в раков тумор на стопанския организъм, изсмукващ с помощта на лихвения механизъм всички жизнени сили, подчинявайки на частните интереси всичко поставяйки ги в интерес на властта, измества държавата в
безсилна позиция. На това трябва да се сложи край. Исторически се налага тази мярка да бъде извършена. В миналото имаше подобни наченки, например в болшевишкия експеримент, който поради напълно закономерни причини трябваше да се провали. Имаме и националсоциалистическият експеримент, чийто лозунг беше „Brechung der Zinsknechtschaft“ („Освобождаване от лихвеното робство“), при който беше извършеено именно това освобождаване от лихвеното робство, разкрито като причина за състоянието на нещата. Националсоциализмът не бе прекършен от вътрешни противоречия подобно на болшевизма, а беше победен от враговете си отвън, посредством военна сила – от силите на стария ред, подчинени на от банковия капитал. Националсоциалистическата линия на развитие беше временно прекратена чрез външно въздействие, а не по силата на вътрешна логика. Ние, като Германски райх, като националсоциалистическа държава, бяхме обезсилени посредством военната сила на света, подчиненa на банковия капитал. В това състояние сме вече 60 години. Ежедневно, с все по-нарастваща интензивност, биваме потискани чрез конфронтацията с нашето т.н. „престъпно минало“ – мита за холокауста, за да не се осмелим да се обърнем към нашето минало и национал-социалистически начин на мислене, за да потърсим националсоциалистическия изход от колапса на капиталистическия свят. Но това е единственият път – водещ към бъдещето! Болшевишкият експеримент, за разлика от националсоциалистическия, не беше победен отвън, а се провали отвътре, от само себе си, тъй като личността, като пълноправна призната личност, като организатор на своя живот взимаща решения за своето собствено развитие беше отречена от болшевизма. Девизът – „колективът е всичко, а ти си нищо“ беше действителност. Всеки един беше възприеман не като носител на права и задължения, а беше ръководен от държавата, (може би с добри намерения), нo на практика беше принуден да се примири с това, че държавата взима решенията за неговия живот и развитие. При националсоциализма съществен момент на различие беше свободата на личността, която беше напълно уважавана. При националсоциализма в сила бе разбирането, че общността е свободна, ако тя се състои от свободни индивиди, а индивидът е свободен, единствено ако общността е свободна. Думата „свобода“ е често използуванa дума, в устата на всички, но никой не си задава въпроса какво означава тя. Свободата не е нищо друго, освен това аз да не съм зависим от чужда воля; всичко да става по моя собствена воля – тогава съм наистина свободен. Държавата е свободна тогава, когато не в състояние на подчиненост на някаква чужда сила, в служба на чужд господар. Ние обаче сме именно в това състояние, победени от чужда военна сила и придадени към сферата на господство на победителите. Ние не сме свободни. Опитват се да го преиначат, да ни убедят, че сме независими. Това не е вярно! Отделният индивид е свободен единствено тогава, когато неговата разумна воля се налага. Какво означава това?
Например, крадец заловен, осъден и попада в затвора, но той е свободен! Това, което му се случва е съобразено с неговата воля, с това, което той също желае. Той също иска неговата собственост да е защитена от властта на общността. Ако например на крадеца, попаднал в затвора и неговите съзатворници му отнемат със сила или измама тютюна, той е първия, който ще се развика и повика тъмничаря. Това означава че крадецът, тоест неговата разумна воля настоява, и това е разумно, щото и той като личност и неговото право на собственост да бъде зачитано и очаква, че посегателство над неговата собственост да бъде санкционирано. Крадецът e свободен, дори ако той бъде осъден за кражба. Той също иска щото крадец да бъде привлечен към съдебна отговорност. Той е извършил посегателство над чужда собственост, с надеждата да не бъде хванат и за това е в затвора, но това не е неговата разумна воля, а произвол. Крадецът осъзнава това, което върши като нещо неразумно и порицава кражбата като наказуемо деяние, но той го пренебрегва срещу своята разумна воля. Значи, свободата не е нищо друго, освен състояние при което моята собствена воля е в сила; моята воля като държава, не подчинена на волята на друга държава както и моята воля като индивид, като член на обществото, като личност, защитаващo моите интереси, приемайки закони наказващи например кражбата. И когато един крадец си присвои нещо, пренебрегвайки закона той да бъде подведен под съдебна отговорност за да бъде този закон общовалиден. Това са неща, които трябва да си изясним, защото се насочваме към състояние, в което трябва да признаем това, за да вземем разумни решения и да ги обявим за такива, въпреки че днес те биват сатанизирани. Трябва да преодолеем демокрацията, която не е нищо друго освен власт на парите. Това го казват самите евреи в „Протоколите на ционските мъдреци“: „...за да постигнем целта си, трябва да въведем общото гласоподавателно право и тогава тълпата ще решава всичко а тези, които разбират от държавност, са само изключително малцинство, което чрез изборния механизъм няма да има никакво влияние. Това, което желае и върши масата на изборите, това го казваме ние чрез нашите медии.“ Това именно е еврейското господство посредством капитала и властта на медиите. Господството на банките днес е фактическото еврейско световно господство. Ще го преодолеем, и ще се върнем към онова, което исторически постигна Германия, въз основата на германския народен дух. Понятието за истинска свобода, така, както вече го описах, съществува от хилядолетия в духа на германския народ, определя неговата история въпреки, че понякога е водело и до твърде негативни явления [предателства и междуособици]. След като изяснихме смисъла на понятието „свобода“, парите като израз на обществено отношение на доверие, могат да изпълняват тази си роля единствено ако държавата поеме тяхното управление. Затова частните банки трябва да изчезнат като институции за събиране на парите, тъй като самата икономическа система, по силата на инстинкта за самосъхранение принудително ги подтиква към измама. Това е очевидно, затова и нашето доверие в тях е безвъзвратно загубено. Те са заклеймени за винаги като измамени мошеници, действуващи по силата на произтичащата от системата принуда. Те трябва да се избавят от тази принуда след като бъдат ликвидирани като частни паричносъбирателни институти.
Съществуващите днес държавни дългове, ще бъдат анулирани чрез поемането на частните банки от държавата. Национализирането им е неизбежно, и то без обезщетение, тъй като те всъщност ограбваха обществото като раков тумор и така то си възвръща заграбеното.

Когато заем и дълг попаднат в едно и също лице, в случая – държавата, те взаимно се погасяват. Не може едно лице да има дълг към себе си. Това е крачката, която трябва да направим. Да поемем отново пътя на добрия стар националсоциализъм, който исторически успешно преодоля именно този проблем, но бе привидно победен от контролираната от банките световна общност, подстрекавана чрез напълно лъжлива представа, че националсоциализмът представлява насилие, терор и деспотизъм. Това е вражеската пропаганда, действуваща до днес. Това е бойно оръжие – пропагандата е призната от международното право като оръжие по време на война. Това, което се върши от медиите – сатанизирането на националсоциализма, който в същност е германския народен дух. Това е упражняване на насилие в разрез с международното право. Днес осъзнаваме всичко това. Кризата ни подтиква да мислим принуждавайки ни към тази крачка и в това няма нищо лошо. Важното е бързината, с която ще приемем последствията. Трябва да преодолеем по най-бързия начин лъжливите представи, за терор и насилие придружаващи всеки победен. Не бива да овесим по стълбовете отговорните за катастрофата, в която се намираме. Няма да организираме съд на отмъщението. Знаем, че икономическият механизъм на принуда е заставил определени хора или да се съгласят да станат измамници или да се отвърнат от система, но със съответните последствия за тях. Но какво става с хора, които се самоизолират от този свят – те не могат да просъществуват. Трябва да разберем най-после, че така наречените „скакалци“ не са някакви лоши хора, а в повечето случай са способни личности поставили се в служба на системата, тъй като това е бил единственият им начин на съществуване. Те са развили у себе си знания и способности, позволяващи им да изградят такъв един комплексен стопански кръговрат. До сега те са развили системата в интерес на частния банков капитал ставащ все по-мощен, по-богат, по-голям налагащ се по целия свят чрез т.н. глобализъм като единствена господстваща сила. Системата им е наложила тази роля: – Или ще работиш за нас, или загубваш препитанието си! За това имаме всички основания, да бъдем снизходителни към онези хора, които системата е превърнала в „скакалци“; нo при условие, че те впрегнат своите умения и знания в изграждането на новия ред. Това е същността на революционната сила. Тези, които са тръгнали да правят революция, но са неспособни да ръководят например една млекоцентрала, доставяща ежедневно мляко за децата, и в резултат децата започнат да измират от глад, такива не ги очаква нищо добро и в крайна сметка ще бъдат пребити от отчаяните разярените майки. Не бива да възлагаме своите надежди на хора, които не разбират нищто от обществени дела, нито от икономика, политика или държавност. Хора, които не са се научили нищо, а само таят злоба и омраза в сърцата си, готови да пуснат на свобода тази омраза към предполагаемите виновници, мошеници, отговорни за днешното състояние на нещата, към тези предполагаеми „скакалци“; дори да ги убият. От такива, трябва да се пазим, дори да се представят за национално мислещи или дори за националсоциалисти. Защото ние знаем, какво представлява един народ – съвкупността от обособени в различни компетенции групи, нуждаещи се от ръководна личност – производствен ръководител; ръководител на предприятие; завеждащ производството, производствен организатор, за да не употребяваме американската дума мениджър (организатор).

Ние се нуждаем от тях. В тях е съсредоточено необходимото познание и опит, за ръководенето на едно комплексно общество, каквото представляваме, на базата на разпределението на труда, на технологичното развитие. Трябва да насочим усилията си за изясняване и осъзнаване на належащите необходимости, а това впрочем вече е налице, може би само трябва да се потвърдят отделни случаи, и всичко това да стане на основата на едно помирение, сред народа, а не върху фантазии за отмъщение, мислейки, че властта означава отмъщение към довелите ни до това мизерно състояние. Това е същността на националсоциалистическата воля; да се намери пътя на примирението, народът да се самоосъзнае, защото ние се нуждаем от тези хора. Доверието – това преодолява бедата. Не разделянето на класи и раздухване на класова борба, а признаване правата на класите, за да тръгнат те в градивна посока въз основата на растящо двустранно доверие помежду им. Доверие в този смисъл може да се изгради единствено тази държава, която изкристализира като волеви орган на целокупния народ, държава, изразител на народния дух във форма на волята означаваща Свобода. А не както националсоциалистическата държава бива портретирана - като режим на насилие и тирания. Националсоциалистическата държава представлява насилствен и тираничен режим само за тези, на чиято власт предстои тя да сложи край. Да се позовем на един историк (предполагам, че е евреин), който в едно есе публикувано преди две години в „Шпигел“ писа, че за 95% от германците националсоциализмът не представлявал насилствен и тираничен режим, а по скоро една благотворна диктатура, режим на социална топлина и сърдечност. [Wohlfьhldiktatur, Regime der sozialen Wдrme] Питаме се, кои са били останалите 5%, чувствали нещата по-иначе? Със сигурност три процента евреи, един процент цигани, можем да предположим, един процент са били професионални криминални. В лицето на националсоциализма всички те са имали достатъчно основание да виждат самия дявол, тъй като националсоциализмът е силата, поставяща край на еврейския банков капитал, която с твърда ръка се заема с битовата престъпност, и не разрешава на циганите да ни ходят по главите и да ни крадат. Тези три групи имат пълно право да се страхуват от националсоциализма, но 95% от германския народ имат всички основания да залагат за бъдещето на националсоциализма и да му се доверят, тъй като той е единственият изход от тази криза, за да се сложи край на измирането на хората, гладът, войните, епидемиите. Край може да се сложи само, ако поемем по пътя, който беше реалност в миналото – националсоциализма; – отхвърлянето на робията на дълговете, възстановяването на свободата, срещу демокрацията, която не е нищо друго освен еврейско господство.


* * * * * * * * * * *


Eвропейски новини на руски:
http://www.velesova-sloboda.org/actual/europenews-ru.html



Съдът в Мюнхен осъди бившият адвокат на “Националдемократичеката партия на Германия” на 6 години затвор. На 72-годишният са предявени обвинения по няколко дела за изразяване на политически некоректно мнение. С подобно обвинение само преди няколко седмици съдът в Ландсхут вече го осъди на 10 месеца затвор. Предстои му още едно дело пред съда в Потсдам, по същите обвинения, за което се очаква да получи още 4 години и 9 месеца затвор. Причината за всичките тези дела срещу Хорст Малер са неговите открито изразявани съмнения относно официалната държавна доктрина в Германия относно “Холокау$та”. Неговото желание да разкрие истината за тези събития обаче бива представяна за един вид пропаганда срещу евреите и по този начин свободата на словото за пореден път бива потъпквана в Германия. В Мюнхен, Малер е съден, че във видео клип е нарекъл “Холокау$та”: “Най-голямата и брутална лъжа в световната история”. Освен това той е извършил “страшното престъпление” да разпраща на свои познати книга с диск на един друг осъден дисидент и ревизионист - Гермар Рудолф. С това се достига до един от върховете на фарса във федералната република, която обаче продължава гордо да бъде наричана от тамошните политици: “Най-свободната държава, която е имало на германска почва”. За каква свобода става въпрос, когато един дисидент бива осъждан заради “престъпление на мисълта” на 6 години, все едно е опасен престъпник или убиец? Явно обаче всичко е допустимо, когато става въпрос за това да изразиш съмнение относно неща, които уж са се случили през Втората световна война. С днешната присъда и имайки предвид напредналата възраст на осъдения, доста е възможно съдиите, които произнесоха тази срамна присъда да са и палачи на Хорст Малер, защото той надали ще излезне жив от затвора. Още по време на самия процес срещу него е издадена заповед за арест, която той е очаквал, заради което е носил със себе си куфар с най-необходимите му за затвора вещи. Ключовете от колата си той предал на доверено свое лице, който да се погрижи за нея след ареста му.

+++ КОЙ Е ХОРСТ МАЛЕР? +++

72-годишният Хорст Малер има дълга и пъстра политическа кариера. Завършва право в Берлин и като адвокат защитава редица водачи на лявото младежко движение в Германия от 60-те и 70-те години (самият той е един от тях), между които Руди Дучке, Андреас Бадер (Неформален водач на въоражената революционна група Бадер-Майнфох) и Гудрун Енслин. През 1970 година е един от основателите на RAF (Фракция червена армия). След бягството на Бадер от затвора, за което помага и Малер, група от 20 членове на RAF заминават за Йордания, където са обучавани във водене на въоражена съпротива, във военнен лагер на „Народния фронт за освобождение на Палестина”. На 8-ми октомври 1970 година е арестуван в Берлин и осъден на 14 години затвор по обвинение в банков обир и помощ за бягство от затвор. Негов адвокат в този процес е бъдещия вътрешен министър на Германия Ото Шили. През 1980 година е освободен от затвора, не и без помощта на тогаващния му адвокат, бъдещия федерален канцлер Герхард Шрьодер. Още по време на престоя си в затвора Малер започва да променя политическите са възгледи. След освобождаването му от ляв антисистемен активист преминава в националния лагер, като осъзнава, че националната опозиция е единствената алтернатива на либерално-демократичната политическа система, която е наложена в Германия от окупаторите след 1945 г. През 2000 г. става член на НПД и в качеството са на адвокат защитава партията пред конституциония съд, в делото с което държавата иска да забрани партията. В края сметка с помощта на Малер делото е спечелено и плановете на „демократичната” власт в Германия се провалят. През 2003 г. напуска НПД и основава „Съюза за рехабилитация на преследваните за отричане на холокауста”, в който членуват много исторически ревизионисти. През 2008 г. съюза е забранен. През 2004 г. му е отнето правото да практикува като адвокат, а през 2006 г. му е отнет задграничния паспорт за 6 месеца, за да не може да присъства на конференцията за холокауста в Техеран. Външното министерство обосновава своето решение с това, че „Малер със своите антисемитски изказвания на конференцията ще навреди сериозно на имиджа на Федерална република Германия”. Същата година влиза за 10 месеца зад решетиките за „антисемитски коментари”. При влизането си в затворническия комплекс в Котбус той се сбогува с 35-мата негови привърженици, които го изпращат, с вдигната дясна ръка и възгласа „Хайл”. За това си „престъпление” е осъден в последствие на още 11 месеца затвор.
 

Алтермедия България



Из затворената от Администраторите - ционисти група срещу ционизма, масонството и глобализацията във vbox7.com (пуснато от потребител npd2002):



ЗАВЕТЪТ НА ХОРСТ МАЛЕР

Настоящето заявление ще бъде разпространено, тъй като няма да имам вече възможността по този начин да се обръщам към обществеността. Използвам случая да изложа тук накратко още веднъж същността на въпроса.
Сега ще бъда осъден и затворен. Мнозина ме упрекват:

- Защо направи това? Извън затвора би могъл да бъдеш много по- ефективен. Сега изчезваш и от това не печели никой.

Отговарям: Това е напълно погрешна представа. Тук не става дума за това, че ни се отнема правото на свободно изразяване на мнение! Това би могло някак да се преглътне. Светът няма да се промени с това дали аз ще изкажа мнението си или не. Тук не се касае за правото свободно да се изразява мнение, не става дума за свободата на словото.
Когато човек знае, както аз го знам, че в центъра на разрухата на германския народ стои религията, наречена „Холокауст“, че тази религия е в действителност духовното убийство на германския народ, засягащо абсолютно всеки германец – тогава въпросът се отнася до правото на неизбежна самоотбрана. Може ли някой да предположи, че ще се оставим да бъдем унищожени без съпротива, че ще се оставим ей така да погасят духа ни? Кой може да обоснове с правни доводи, че неизбежната самоотбрана е престъпен акт?
Като народ, ние сме едно живо същество имащо дух, ние сме едно духовно същество и най-сигурното средство да се унищожи един народ е да се убие именно този дух, така че ние самите да не знаем в бъдеще кои сме и защо сме. Именно това е стратегията на нашия враг – да ни принуди да не поставяме под съмнение религията „Холокауст“; да не оспорваме, че този Холокауст никога не се е състоял, затова и не може да бъде доказан; да се примирим с това. Следователно, ние осъзнаваме, че пред нас стои един убиец, убиецът на народи. Затова, аз отказвам да слушам неговите доводи и търся начин да го отстраня от властта, която той упражнява над нас. Единственото оръжие, с което засега разполагаме за борба срещу него, това е ИСТИНАТА.
Особеност на моето собствено битие е, че влязох в политиката доста стремглаво, стигайки до участие във Фракцията на Червената Армия (RAF), която беше прегърнала схващането за въоръжена борба срещу системата (казано в най-общи линии). Основанието, което ни тласна към това, беше вярата в Холокауста. Ние вярвахме в това, което ни разправяха в училище, в това, което се представяше за истина във всички медии. Задълбочих се в този факт, търсейки начин да се изтръгна от комплекса за вина. Не искам да ви занимавам тук с подробностите на това мое развитие. То е друга тема.

Важното е, че аз бях верующ в Холокауста!

В моя житейски път на адвокат веднъж се сблъсках с дилемата дали да приема защитата на един германец – певецът-композитор Франк Ренике, чието престъпление се състоеше в оспорването на Холокауста и даже беше вече осъден на първа съдебна инстанция.
Естествено, като адвокат, ако бях така запитан, не можех да откажа:
– Да, поемам твоята защита!
За мен това беше необходимост и призив да се запозная основно с фактите и предполагаемите доказателства за това, което наричаме Холокауст, да се ровя в тази материя. И какво установих – че няма никакви доказателства, единствено твърдението, че той се е състоял, че той е предостатъчно изследван и че нито едно историческо събитие досега не е било толкова обстойно изследвано като историята на Холокауста.

Чиста лъжа!

Когато Федералният съд определя, че Холокаустът се потвърждавал от десетки хиляди очевидци, той всъщност утвърждава една лъжа! Самият Федерален съд много добре съзнава това, но тъй като ние не сме суверенна държава, а както Карло Шмид (Carlo Schmid) – един от бащите на Основния Закон (ОЗ), подчерта в една принципна реч, че Федералната република не е държава, а форма, разновидност на чуждо господство (Organisationsform einer Modalitдt der Fremdherrschaft – OMF). Следователно всички институции, които чуждите господари ни налагат чрез ОЗ всъщност нямат никаква юридическа сила. Такива са буквално думите на Карло Шмид – професор по международно и държавно право!
*[бележка за българския читател: така нар. Основен Закон e диктат на победителите от Втората световна война, наложен на германците след 1945г. Оттогава до днес германският народ все още няма Конституция!]
Би могло да си зададем въпроса: дали така наречените победители във Втората световна война, или по-точно победителят от Втората световна война, който всъщност е само един – световното еврейство, не са счели за нужно основата за изграждане на тяхното световно господство – т.е. религията Холокауст, да бъде абсолютно защитена и неприкосновена. Те осигуриха този свой интерес чрез изграждането на Федерална република Германия. Знаем, че Федералният съд гарантира някаква форма на правораздаване, за да може живота да върви и по-нататък, но в самия център е задачата на ФРГ при всички обстоятелства и на всяка цена да се охранява фундамента на чуждото негерманско владичество. В действителност тук не става нещо друго, освен че с помощта на това духовно убийство съвсем своеволно се разрушават всякакви предпоставки за живот на германския народ.
Нашите врагове, нашият сериозен противник, щеше да бъде голям глупец, ако той не беше се погрижил да запази властта си над нас. Врагът не започна тази война в каквато и да е форма срещу нас, щото след победата на материалните оръжия той да преустанови преследването на своите военни цели, a ние практически вече под формата на едно независимо правосъдие и посредством едно обективно съдебно разследване да можем да се освободим. Нашият враг не е толкова глупав, той взе мерки за това и той умее да използува най-коварните методи, щото по този въпрос днешното германско правосъдие да бъде абсолютно отстъпчиво пред неговите искания.
И тук е въпросът към всеки един от нас: Който е на мнение, че тук бива извършвано духовно убийство на германския народ в преследване военните цели на нашите врагове, той нe мoжe да oчаква от един германец, че същият ще се пoдчини на забраната да oспорва Холокаустa и да не предупреждава гласно, че тук бива извършен атентат срещу германския народ. Що за парцал ще бъда аз, достоен за презрение човек, който ще мълчи въпреки, че тези неща са ми известни, спокойно ще сядам в креслото си за да изчакам времето, когато един ден въпреки всичко истината ще излезе на бял свят?
Не, това морално задължава всеки eдин от нас.
В правото съществува правилото за неизбежната самоотбрана; в правото съществува също и задължението да се оказва помощ, ако някой се намира в опасност. Който не окаже помощ може да бъде подведен под отговорност, това е така нареченото задължително оказване на помощ – едно отделно наказуемо деяние.
Аз ще бъда подсъдим пред германския народ, ще бъда виновен пред него, ако мълча и не оказвам помощ въпреки, че ми е известно обстоятелството, че т.н. Холокауст, така както някои го описват, никога не се е състоял. Тогава аз ще бъда един престъпник.
Не става дума за това, да направя нещо за да постигна партийно мнозинство, да основа една партия или действувайки в рамките на една партия с помощта на парламента да премахна този закон, а единственото, коeто трябва да правя и аз го мога сам: е винаги и винаги да казвам истината. И аз положих свещената клетва в интернета, т.е. публично, че няма да престана щото отново и oтново, където ми се удаде възможност да изказвам тази истина:
Холокаустът е една лъжа, твърдението, че той е доказан е чиста лъжа! Няма никакви доказателства!
Това, което каза епископ Ричард Уилямсън е абсолютно същото, което и аз установих.
От верующ в Холокауста попаднах в ситуацията да съм принуден да се заема с доказателствата и тогава излезе на бял свят, че доказателства въобще не съществуват. В състоялите се различни съдебни процеси, представихме писмото на професора по история, проф. Ягшиц от Виена, който имeнно установи това на практика от собствен опит. Той също отначало си каза: това е добре известно, предполагам, че ще бъде съвсем лесно да се докаже. Съдът му възлага да докаже като вещо лице, че като историческо събитие Холокаустът е очевиден (ноторно известен) исторически факт.
По поръчение на съда, в продължение на три години проф. Ягшиц, изучава цялата литература и след три години той отговаря писмено на съда, че неговото първоначално предположение, че всичко е ясно, не може повече да бъде поддържано пред съда [В българското право се казва, че тезата не издържа, не може да бъде повече поддържана пред съда]. Той недвусмислено прави заключението, че в съответствие с неговите познания, повече не е правосъобразно Холокаустът да бъде определян като общоизвестен факт, като основаниe за присъда, ако държавно-правовият стандарт залегне в основата на съдебния процес. Това беше проф. Ягшиц, това беше епископ Уилямсон, това ще бъдат и други, следвани от мнозина, стигнали по различни пътища до същия извод.
Касае се за правото на неизбежна самоотбрана. Аз самият като германец съм засегнат от това нападение. Германският народ като цяло е в състояние на неизбежна самоотбрана, той не само че има правото, но дори и задължението за това. Ние, като народ, намиращ се в центъра на континентална Европа, с културната си субстанция като наше достояние, имаме задължението да се противопоставим на опита да бъдем духовно унищожени и с това да бъдем унищожени като народ. Това е същественото!
Аз не чакам другите да го правят, аз го правя сам!
Казвам истината така, както тя ми се представя, а тя гласи:
Холокаустът никога не се е състоял, затова няма и никакви доказателства. Съществува единствено набитото от еврейските медии в главите ни твърдение, че Холокаустът се е състоял и че съществува огромен брой доказателства за това.
Всеки, който приема това без сам да го провери, върши престъпление към германския народ. На първо място трябва да споменем върховните съдии, които благословиха съдебните решения на по-низшите съдилища, мотивирали присъдите си с това, че Холокаустът бил очевиден исторически факт. Това е не само злоупотреба с правото, а инсценирано духовно убийство на германския народ.
Червените талари в Карлсруе (съдиите от Федералния съд) многократно извършиха това престъпление и носят вината за това!
Аз отново и отново ще казвам това, също и сега, когато съм в затвора. Пред мен са 12 години затвор; какво ще произлезе от всичко това? Сега съм на 73 години, а това значи доживотна присъда.
Практически, в Германия всеки, който не иска да се подчини на лъжата го застрашава доживотен затвор.
Естествено, евреите ни правят предложение: най-напред бива наложено леко наказание, като например лишаване от свобода за няколко месеца, което може да бъде евентуално условна присъда; предоставя се възможността посредством подчинение на лъжата в бъдеще да не се създават повече неприятности. Точно към това се стремят враговете ни.

Който обаче чувствува и е убеден, че неговият живот няма стойност да бъде живян, ако се подчини на лъжата, той изчезва доживотно зад решетките. Понеже, при множество случаи публично изказах тези неща, знаейки добре, че те ще дойдат със сопата и ще ме хвърлят за остатъка от живота ми зад решетките, то трябваше да бъде показано пред очите на всички, че действително точно за това иде реч.
Ние германците сме в положението да изгнием до края на дните си в затворите на нашите врагове, ако не се подчиним на лъжата.
Затова, независимо какво ще се случи с нас казвам, както в евангелието на Матей (10.38):
„ … който не вземе кръста си..., не е достоен...“
Ние сме недостойни да се наричаме германци, ако не се застъпим за истината, но се подчиним на лъжата!
Убеден съм в това, че скоро ще настане съдбовен обрат. Вече и в католическата църква бушува борбата за доказуемост на Холокауста. Тя е една голяма сила, независимо че е подкопана от евреите. Католическата църква с един милиард и още сто милиона вярващи е един фактор. Евреите ще се провалят ако се опитат да посегнат на нея. Сега те ще преживеят техния Ватерлоо. Веднъж започнал спорът не може да бъде спрян. Ако се стигне дотам, че днешният папа във връзка с аферата около епископ Уилямсън бъде принуден отново да го отлъчи от църквата, както настоява шефа на ADL – бойната организация на еврейството, и по този начин го унижава или под натиска на еврейските медии папа Бенедикт XVI напусне „доброволно“ трона на св.Петър, това ще доведе до сътресение на католическата църква и тогава истината ще си пробие път!
Вярата е основана върху скалата на истината. Вярата ни прави свободни, а волята да бъдем свободни ще укрепне, ще станe още по-силна и ние ще победим.

И затова Ви казвам:
– Това, което можах, го сторих, повече да направя не ми бе по силите, но то трябва да бъде пример за останалите и винаги ще Ви напомням:
– Предстои ни да направим най-лесната революция, известна в световната история. Необходимо е само няколко хиляди да се изправят и да изрекат открито и недвусмислено истината, както епископ Уилямсън го направи, както аз се опитах да го направя, както и другите, разпространяващи книгата на Гермар Рудолф. „Лекции върху Холокауста“ (Germar Rudolf, „Vorlesungen ьber den Holocaust“) сега сами предизвикаха съдебно дирене срещу самите себе си.
Поражението на еврейството е неизбежно, победата на истината е най-сигурната гаранция за това. Онова, което още не е известно е времето, което ще премине и съпровождащите го обстоятелства, правещи възможна победата на истината. Това ще видим. Намираме се във фазата на колапс на световната финансова система – фундаментът на еврейската власт. Поради колапса на банковата система, светската власт на техния бог Йехова – т.е. Мамон, е поразена в сърцето. Еврейската власт е властта на парите и чрез това властта над пресата. Сега те губят властта си над паричното дело, а с това губят властта си и над медиите и така те застават жалки и безсилни пред нас.
Те трябва да се радват, ако осъзнаем тяхното разрушително дело на фона на историческото битие и страданията, осъзнавайки го като част от пътя на Бог през света към самия себе си.
Тогава, респектирайки ги в ролята на Сатаната на историческата сцена, с убеждението, че посредством нашето дело, утвърждавайки истината по света, ние ги спасяваме.
Евреите в най-голяма степен се нуждаят от спасител и един ден те ще ни бъдат благодарни за това.

25 февруари 2009 година




npd2002 каза:
преди 2 дни 14 ч.
Цялата работа е там, че печатането на книжни пари (емитиране) и сеченето на монети в България за последните 20 години премина в частни(разбирай еврейски ) ръце! Това е първата основна цел на така яростно пропагандирания след 1989г. преход (към незнайно какво?) в нашата страна.
Втората му генерална цел, съпътствуваща първата, бе въобще банкирането, банковата дейност в България да премине в частни (еврейски) ръце. Тука вече става въпрос за десетки милиарди долари, не за демокрация, не за човешки права, не за глупости!
Не можеха да явят на българските граждани, че същите ще бъдат най-брутално ограбени и окрадени от тях, затова разни мазни физиономии по медиите и до днес им редят розови приказки за "светло бъдеще" в НАТО и ЕС!

В тази статия, която нашият екип подготви, ще се опитаме ви запознаем с движението за правата на животните в Третия райх. Тя не цели да пропагандира нещо, а просто показва тези не толкова известни възгледи на национал-социалистите.

Национал-социалистите са имали радикалните възгледи по отношение на правата на животните. Главните принципи от тях са широко приети и днес, но разбира се никой не говори за техния произход, а цялата идея за правата на животните е почти изцяло окупирана от анархистите и други подобни на тях маргинали. И понеже широко разпространена практика е обвиняването на националистическите среди в присвояване на идеи, с тази статия ще покажем, кой за пръв път въвежда и легализира закони в защита на животните и по този начин извисява морално цяла една нация. Това разбира се изключително много противоречи с натрапвания ни от медиите имидж на германските националисти, а показва национал-социализма в една различна светлина. Няма как да не се усмихнем иронично и да погледнем снизходително на противниците си, които под влияние на медийната пропаганда и игнорирането на историческата истина раждат подобни бисери :

„Кой, освен анархиста, който отрича всяка форма на дискриминация, може гледайки в очите на страдащото животно да вижда свой малък брат и да го разбере. Кланиците, съоръжения за поощряване на буржоазната култура, не се различават особено от концлагерите, където фашистите отглеждат, а после убиват нашите братя и сестри.”

 

Ето кой :

 

Истината е, че пионерската роля, която има Третият райх в модерното разбиране на защитата на животните е тема табу за днешното движение за защита правата на животните. В действителност, тези много запознати с историята, съвременни активисти не проронват нито дума по въпроса, просто защото истината не им е удобна, като по този начин за пореден път показват кои са истинските фашисти. Например, в книгата на Питър Сингър Animal Liberation от 1975 г., не е спомената нито дума по въпроса. В доста изчерпателната част, в която се разглежда историята на движението изцяло се изпуска периода от 1880 до 1945 г. Понеже е очевадно, че г-н Сингър е бил чудесно запознат с темата, ни е трудно да повярваме, че този пропуск се дължи на неволен инцидент. Самият Питърс пише за нацистките експерименти с хора, като ги сравнява със съвременната вивисекция и поставя будистките принципи за защита на животните като техен антипод. Това може би изглежда напълно логично за голяма част от хората, но всъщност е една пълна безсмислица, за всеки човек, който поне повърхностно е запознат с темата, защото точно тези будистки принципи са изразявали отношението на национал-социалистите към варварското отношение към животните в християнската религия, която те считали за клон на юдаизма. Въпреки това самият Сингър не веднъж е бил обвиняван от противниците си в национал-социализъм, заради идеите си за евтаназия на новородени с неизлечими увреждания.

Други хора пък, не просто премълчават неудобната за тях истина, а прибягват до отрицание и чисти измислици, за да избягат от тази неудобна тема. За тях е удобно да отрекат вегетарианството на Хитлер, като разкажат как „веднъж Хитлер бил ял печен гълъб”. Подобни лъжи можем да открием в много различни анархистки и вегетариански страници в интернет. Никой обаче не може да изтрие тази част от историята и е добре, хората които се интересуват и подкрепят тези движения да помислят и сами да открият приликите между тяхното мислене и национал-социалистическия морал.

 

Най-строгите закони в защита на животните са били в Третия райх

В края на 19-ти век, убийствата на животни при юдейските ритуали и вивисекцията били главните теми, които се свързвали със защитата на животните в Германия. Те продължили да вълнуват и следващите поколения германци по времето на национал-социализма. Според Boria Sax, национал-социалистическите възгледи за правата на животните отхвърляли антропоцентричната перспектива – животните не били защитавани заради интересите на хората, а заради техните собствени интереси. През 1927 г., представител на национал-социалистите призовал Райхстага към действия срещу насилието над животните и кашер касапството. През 1932 г., NSDAP предложили забрана на вивисекцията. В началото на 1933 г., представители на NSDAP в пруския парламент свикали събрание, където обсъдили въвеждането на тази забрана. На 21-ви април, 1933 г., почти веднага след като национал-социалистите дошли на власт, парламентът започнал да изготвя закони, които да ограничават убийствата на животни. На 24-ти април, със заповед на пруския министър на вътрешните работи бил издаден закон отнасящ се до убийството на студенокръвни същества.

На 28-ми Август, 1933, милиони германци се били събрали пред радиоприемниците си. Хората вече били свикнали с похватите на новите народни избранници през последните 6 месеца, откакто национал-социалистите дошли на власт. Те знаели, че лидерите им говорят това, което мислят. Райхскомисарят на пруското външно министерство Херман Гьоринг държал важна реч. Основната била само една : забраната на вивисекцията, която той бил предложил две седмици по-рано.

Лабораторните животни поздравяват Гьоринг заради прокарването на закона за забрана на вивисекцията.

Ето какво пише вестника на Национал-социалистическата германска работническа партия (NSDAP) по този въпрос :

„Райхскомисарят Гьоринг излезе със становище, че от 16 август 1933 г., забранява лабораторните опити с всякакви видове животни в Прусия. Той съобщи, че се въвежда закон, според който вивисекцията ще се наказва с висока строгост и докато законът бъде официално приет, човек който въпреки забраната си позволи да участва в или извършва вивисекция върху какъвто и да е животински вид ще бъде депортиран в концентрационен лагер.

Сред всички цивилизовани нации, Германия е първата, която слага край на културния срам от вивисекцията! Нашата нова Германия не само освобождава хората от проклятието на материализма, садизма и културния болшевизъм, но и дава права на жестоко мачканите, измъчвани и досега напълно беззащитни животни. Приятелите на животните от всички страни ще приветстват действията на национал-социалистическото управление на Нова Германия!

Действията на райхканцлера Адолф Хитлер и райхскомисаря Гьоринг в защита на животните трябва да покажат правилния път на водачите на всички цивилизовани нации по света! Чрез това дело Нова Германия ще си спечели безброй нови горди приятели от всички нации. Милиони приятели на животните и анти-вивисекционисти от всички цивилизовани нации от дъното на душата си благодарят на тези двама лидери за примера който дадоха на човечеството!

Буда, Великият любящ дух от Изтока, казва „Тези които са добри с животните, ще пазят портите на рая!”. Нека тази благословия изпълва лидерите на Нова Германия края на жизнения им път, защото те направиха нещо велико за животните. Нека благославящата ръка на вярата, пази тези носители на Новия дух, докато изпълнят поставената им от боговете земна мисия!”

R.O.Schmidt

Die Weisse Fahne 14 (1933) : 710-711.

Гьоринг също така забранил търговския лов на животни чрез капани, въвел редица забрани при ловуването и въвел контрол над подковаването на конете. Той също така въвел и ограничения при лова на раци и омари. За съжаление на Гьоринг пълната забрана на вивисекцията била отменена няколко седмици по-късно, но все пак били въведени строги правила при които да се извършва.

На 24-ти номеври, 1933 г. влязъл в сила Законът за защита на животните в Райха (Tierschutzgesetz), който е първият закон в световен мащаб, който защитава правата на животните такива каквито са (um ihrer selbst wille), без да се вземат в предвид нуждите и желанията на хората. Законът също така е първия, който премахва разликата между домашните и дивите животни. Той засяга „Всички живи същества, които се отнасят към животинския свят. Няма никаква разлика между домашните и дивите животни, високо и ниско оценените животни или полезните и безполезните животни за хората.” Смисълът на тези думи е запазен в съвременните закони за защита на животните, които голяма част се базират на тези принципи.

На 23-ти февруари, 1934 г., бил издаден декрет от Пруското министерство на търговията, който включил изучаването на законите за защита на животните в началните, средните и висшите училища. На 3-ти юли 1934 г., бил издаден Das Reichsjagdgesetz (Закон за лов в Райха), който ограничил лова. На 1 юли 1935 г., бик приет друг закон Reichsnaturschutzgesetz (Закон за опазване на природата в Райха).Интересен факт е, че национал-социалистическа Германия е първата страна забранила лова и защитавала вълците.

През 1934 г. в Берлин, Германия се е състояла международна конференция засягаща защитата на животните. На 27-ти март, 1936, бил задействан закон в защита на живите риби и други студенокръвни животни. На 18-ти март, същата година бил приет закон в защита на горските масиви и защита на дивите животни. . На 9-ти септември, 1937 г., Министерството на Вътрешни работи издало декрет, който представлявал специфично ръководство за условията при транспортирането на животни. През 1938 г., концепцията за защита на животните била приета и започнала да се изучава във всички обществени училища и университети в Германия.

Впечатляващ е и факта, че огромна част от членовете на NSDAP са били вегетарианци. Химлер и Хитлер били също така и крайни защитници на природата. Химлер мразел лова. Много известнa е неговата реплика към неговият финландско-естонски лекар „Г-н Керстен, как може да изпитвате наслада от стрелбата по беззащитни същества? Същества, които живеят невинно в гората, които не подозират съдбата си и не могат да се защитят? Това е истинско убийство. Природата е изключително прекрасна и уникална и всяко живо същество има право на живот”. Както изглежда, той също така използвал и концепцията за „правата на животните” за пръв път в нейния модерен вид в серия публикации през 1934г.

Национал-социалистическите идеи в защита на животните се базират на продължителна във времето идеологическа традиция. Мисленето на германците, в духът на национализма, вече било изградило връзката между хората от една страна и природата и животните от друга, още по времето на романтизма през 19 в. Известният композитор Рихард Вагнер обяснява вегетарианството и противопоставянето на тестовете с животни като защитна реакция срещу юдаизма. Според него яденето на месо и насилието над животни произлизат от юдаизма и чрез популяризирането им той разрушил чистата духовно и морално германска нация. Вагнер казва, че опитите над живони са пряко свързани с еврейската традиция за обезкръвяване на месо (Shechita). Неговите идеи са били доразвити от национал-социалистите и дори преследването на юдеите в Райха било обяснявано със защитата на животните : „Евреите измъчват животните, затова ние ги нападаме. Наша морална отговорност е да защитим беззащитните същества.”

Това се потвърджава и от думите на известният национал-социалист Граф Е. Ревентков, който в статията си „Защита и права на животните” пише :

„Германският национал-социализъм показа на германците, значението на индивидуалното отношение на хората към животните. Повечето германци са израстнали с нагласата, че животните са създадени от Бог, за да служат и да бъдат използвани от хората. Църквата взаимства тази идея от еврейската традиция. „

 

Националистическите идеи и идеите за защита правата на животните в наши дни

Повечето от национал-социалистическите закони за защита на животните били премахнати след разпадането на третия Райх. Вълците били избити почти изцяло, а обявените за защитени местности започнали да се обработват. Но подкрепата от хората с крайно-десни убеждения не е престанала и до днес. В Англия различни националистически, фашистки и национал-социалистически групи се обявяват в подкрепа на правата на животните. Един от водачите на популярната в Обединеното кралство „Зелена партия” отбелязва „Въпреки омразата си към другите раси,  национал-социалистите се доказаха като хора, обичащи животните”. Група от английски фашисти, заедно с техни съратници от Италия основават организация за защита на животните с името „Зелена вълна”(Greenwave). Нейните цели включват :

„Пълна забрана на експериментите с животни. Пълна забрана на използването на животни за каквито и да е развлекателни цели. Тотална забрана за КАКВОТО и да е ловуване или убиване на животни.”

(Такива закони са въведени в Княжество България, макар и за кратко, от изключително противоречивата в нашата история личност на Цар Фердинанд Сакскобурготски! Автора на блога)

В четвъртото си издание английското списание за защита правата на животните „Arkangel” публикува 5 писма от членове на тази група и други хора с крайно-десни убеждения, които защитават правото на хората от този политически спектър да участват в групи и участват в преки акции за освобождаване на животни. Нещо повече. Малко известен факт е, че германската партия “Зелените”, която е пионер по отношение на политическото представяне на екологичната идея, е основана в началото от националисти и бивши национал-социалисти, които са и екологично настроени. Това плаши германската държава, която инфилтрира партията с болшевишки настроени елементи, които я саботират и отнемат контрола й от създателите й, за да създадат това, което в момента е “Зелените” в Германия.

В заключение може да отбележим, че в бъдеще ще е хубаво разните самозвани еколози и защитници на правата на животните да помислят първо за това, къде са корените на идеята им, а не да говорят наизуст. Защитата на животните и защитата на природата са тясно свързани със защитата на родината! Така е било и така ще бъде!


Източник: Altermedia България

http://www.imadrugpat.org/illum-zion.htm

ЦИОНИЗЪМ

ТЕРМИНЪТ GOYOM - ГОЯ

Той означава езичник или неевреин. В Русия веднага след Болшевишката революция притежаването на книгата с Тайните ционистки протоколи е било достатъчно за незабавното разтрелване на собственика й. В книгата си "Последните дни на Романови" кореспондентът на "Таймс" Роберт Уилтон дава списък на хората, управлявали Русия през 1918г. по националности:
Централен комитет: Бронщайн ( Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Лури (Ларин), Уритцки,Володарски,Розенфелд (Каменев),Смидович,Янкел (Свердлов),Накхамкес (Стеклов). Всички гореспоменати са евреи- 9.Улянов (Ленин), Кириленко,, Луначарски- руснаци 3. Напоследък се доказва, че и Ленин е от еврейски произход.
Съвет на народните комисари-- 2 руснаци, 1 грузинец, 1 арменец и 18 евреи.
Централен изпълнителен комитет- 4 руснаци, 6 латвийци,1 германец, 2 арменци, 1 чех, 2 грузинци,1 караим, 1 украинец и 43 евреи.Московска извънредна комисия- 1 поляк, 1 германец,1 арменец, 2 руснаци, 8 латвийци и 23 евреи.
От 1918г. до 1938г. повечето от ръководителите в болшевишка Русия са евреи. Според официалната информация от Русия в 1920г. от цялата болшевишка администрация (545 членове) 447 са евреи, въпреки че еврейското население по това време е само 4%. Централният комитет на Комунистическата партия през 1936г. се състои от 56 членове, от които 53 са евреи, а останалите трима- женени за еврейки. Още по-очебийно е в съветския Съвет на цензурата през 1935г.- всички членове 100% са евреи.
След Първата световна война 1919-1920г. за евреите настъпват предсказанията на техния месия: Русия попада изцяло в техни ръце. Унгария е под управлението на Бела Кун, Австрия- под опеката на Ото Бауер, а Източна и Южна Европа, Северна и Южна Африка, както и цяла Америка са тяхна Ханаанска земя.

ПАЛЕСТИНА И ЦИОНИЗМА

Една много добре подготвена верига от събития доведе до Първата световна война, за която историците вече са направили извода, че тя не е била желана от големите европейски държави, както и че тя е могла лесно да бъде предотвратена. Убийството на австрийския ерцхерцог Фердинанд на 28 юни 1914г. е било само претекст. Една невидима сила е разгласявала и е втълпявала на хората, че е необходима война, която да сложи край на всички войни. "Война, която да направи света безопасен и да осигури истинска демокрация". Следва Белфурската декларация, подписана на 18 юли 1917г., в която е записано:" Управлението на Негово величество приема следния принцип, а именно Палестина да се преустрои в национален дом за еврейския народ".
Четири години след тази декларация, през 1921г. Уинстън Чърчил заминава за Палестина с мисията да започне прилагането й. Там той е бил посетен от една мюсюлманска делегация, която му заявила, че Англия иска да наложи нечувана неправда над арабското население, живеещо в този район от хиляда години. Отговорът на Чърчил е бил следният:" Вие искате да отхвърля Белфурската декларация и да спра еврейската емиграция. Това не е по силите ми!...Ние мислим, че това е добре за Британската империя и възнамеряваме да го направим". През 1954г. на една конференция между Уинстън Чърчил и Бернард Барух Чърчил е заявил открито: "Аз съм ционист и винаги съм поддържал ционизма".
Адмирал Бари Домвил, директор на Британското морско разузнаванепрез Втората световна война, заявява, че много отпреди войната ционистите са използували своите колосални богатства, за да закупят достатъчно власт, чрез която да насочат международните събития така, че да поставят държавите във военни конфликти една срещу друга. Също според адмирал Домвил целта на световният ционизъм ( с централно управление в Палестина ) е да наложи своята тоталитарна идеология в целия свят. За да постигне целта си, той трябва да контролира едновременно и комунизма, и фашизма, т.е. ционистите трябва да държат в ръцете си и социализма, и капитализма чрез контрол над международните банки, петрола и политиката. Тяхната цел е да постигнат едно световно управление, което да контролират така, както успяха да контролират всички държави, които бяха поставени под опеката на Съветския съюз от 1917 до 1989г. Това е почти същото, което Джордж Буш нарича "Нов световен ред".

ЦИОНИЗЪМ = РАСИЗЪМ

В 1975г. ООН гласува с голямо болшинство една резолюция, която осъжда ционизма като форма на расизъм. Оттогава до днес правителствата на Израел, САЩ и Великобритания наричат тази резолюция антисемитска. Правдоподобността обаче на тази резолюция оттогава и до днес се доказва от репресиите, налагани на палестинците в окупираните територии.
Евреи, живеещи в окупирания Западен бряг, заплащат за кубик вода 30 цента, докато палестинците, живеещи по същите места и на своя собствена земя, заплащат 1 долад и 10 цента. Те нямат право да копаят нови кладенци или да правят по-дълбоки старите си кладенци. Тези ограничения, разбира се не се отнасят за новозаселилите се евреи в окупираната палестинска земя. Именно па тази причина палестинската поливна земна площ е само 6%, докато тази на евреите- 69%. Средното годишно количество вода, използвано от евреите, е 170 куб.м., докато един арабин получава само 25 куб.м., което е под всякакъв минимум на международния здравен стандарт.
Ционизмът в Израел провежда политика на геноцид, на унищожение на един семитски народс, какъвто в случая е палестинският. Според Центъра за арабски науки в Ерусалим от 9 декември 1987г. ( началото на "Интифада" ) до 30 юни 1991г. израелската полиция и военни са убили 956 палестинци, от които 247 са деца на възраст под 16 години. Вината им е била само че са хвърляли камъни срещу тях. Много от тези деца са прострелвани в гърба, докато са бягали. През същия период от време са били ранени 113 500 ( почти 1/10 ) от арабското население, живеещо в окупираната от Израел територия. Под формата на "административна мярка" в тази окупирана зона без никакъв съд са били задържани повече от 15 000 палестинци. Друго много жестоко наказание, налагано на семействата на децата, които хвърлят камъни, е изкореняването на плодните им дръвчета- портокали, лимони и др., които са техния основен поминък. До 1991г. са изкоренени 110 000 плодни дървета, притежавани от палестинците. За същия период са разрушени или запечатани 1950 палестински къщи. Непрекъснатият строеж в окупираните територии на селища за емигранти от страна на ционистко-израелското правителство е явна провокация. Животът на новозаселващите се евреи- емигранти не е за завиждане. Много от тях вече си скубят косите и правят всичко възможно да се върнат там, откъдето са дошли.


Източник: Клуб на антиглобалиста

http://vhod.awardspace.com/



http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC - Ционизъм


15 Септември 2007 НЯКОИ ЦИТАТИ ОТ КНИГИТЕ НА ТАЛМУДА

Талмуда е сборник от религиозни книги, в които са записани обществените традиции, правила и закони на евреите. Талмуда е крайния резултат от многогодишните духовни усилия и от практическата дейност на множество поколения еврейски мислители и равини.

В книгите на Талмуда са съхранени запазените през вековете древни еврейски текстове от предшествуващите я юдейски религиозни книги-сборници Мишна, Гемара и Тора.

Книгите на Талмуда се съхраняват от еврейските равини и до тях рядко може да има пряк достъп обикновеният евреин. На него само му се четат подходящи откъси от тях в подходящо време и при подходящ случай.

Изучаването на книгите на Талмуда започва от десет годишна възраст с ежедневно четене на текстове от тях и продължава до края на живота на всеки, който се чувствува евреин.

За всеки евреин е голяма чест да бъде наречен ТАЛМУДИСТ, т.е. да бъде признат за човек от "избрания народ", който има солидни познания по книгите на талмуда и житейски стриктно спазва написаното в тях. Съвременните еврейски общества, където и да се намират по света се консолидират на основата на Талмуда.

• Abhodah Zarah (22 a) Не общувайте с неевреи, те проливат кръв.

 

• Kerithuth (6 b, p.48) Евреите се наричат хора, християните не са хора.

 

• Nilkhoth Maakhaloth Християните са идолопоклонници, не общувайте с тях.

 

• Abhodah Zarah Християните са мръсни, защото те не са от Синайската планина.

 

• Makkoth (7 b) Невинен си в убийство, ако намерението ти е да убиеш християнин.

 

• Zohar (II, 64 b) Раждаемостта на християните трябва да се намали осезателно.

 

• Iore Dea (142, 10) Стойте физически далече от църкви.

 

• Iore Dea (335, 43) Изгнание за този евреин, който продаде земя на християнин.

 

• Iore Dea (154, 2) Забранено е да учите християнин на търговия.

 

• Babha Bathra (54, b) Всяка християнска собственост принадлежи на този евреин, който пръв предяви претенции.

 

• Babha Kama (113 b) Позволено е да измамиш християнин.

 

• Zohar (I, 160 a) Евреите винаги трябва да се опитват да измамят християнина.

 

• Hilkhoth Akum (X, 1) Не спасявайте християни, когато са в смъртна опасност.

 

• Hilkhoth Akum (X, 2) Покръстените евреи трябва да получат смъртно наказание.

 

• Choschen Ham 9425, 5) Тези, които не вярват в Тората трябва да бъдат убити.

 

• Pesachim (49, b) Не са необходими молитви, когато обезглавите някого в деня на Шабат.

 

• Hilkhoth Akum (338, 16) Или ги отвърнете от тяхната вяра или ги убийте.

 

• Zohar ( II, 43 a) Изтреблението на християните е необходима жертва.

 

• Ialkut Simoni ( 245 c) Да пролееш кръвта на неблагочестив е жертвоприношение на Бога.

 

• Zohar ( L, 38 b,39a) Високопоставеното място в Рая е отредено за тези, които убиват идолопоклонници.

 

• Abhodah Zarah (26 b) Дори и най-добрият от гоите трябва да бъде убит.

 

• Sanhedrin (59 a) Тези, които любопитстват да разберат еврейските закони, да получат смъртно наказание.

 

• Sepher Or Israel (177 b) Ако евреин убие християнин, той не извършва никакъв грях.

 

• Sanhedrin (58 b) Да удариш евреин е все едно да удариш шамар на Бога.

 

• Obadiam Когато Рим бъде разрушен, Израел ще бъде спасен.

http://karutzar.blogspot.com/

Моралът на Талмуда    

от А л е к с и й  ,   Е п и с к о п    Саратовски и Царицински

 

Талмудът дели цялото човечество на две части : евреи и неевреи ; последните той нарича “гои” /езичници/ . Всеки необрязан е иноплеменник, а иноплеменник и необрязан е едно и също/Трактат Berachoth , folio 47 b./ . Християните ,както ще видим това , съставляват предмет за изключителна ненавист на евреите . Само едни евреи са произлезли от Бога , всички останали хора са произлезли от дявола.”Евреите са повече приятни на Бога отколкото ангелите”/Трактат Chullin , fol.91./, тъй щото онзи,който оскърбява с действие /бие по страната евреина/, оскърбява величието Божие, а затова гой , който удари евреина , трябва да умре/Трактат Lathedrin , fol.58 b./ Колкото хората са по-високо от животните , толкова евреите са по-горе от другите хора/Sepher Leror ha Mar , fol.107 a./ Тези последните са животинско семе / Трактат Sebammoth , fol. 98 a./ , тъй щото ако не би имало евреи , то на земята не би имало никакво благословение : ни слънчеви лъчи , ни дъжд , и хората не биха могли да съществуват / Пак там – 63 а / . Всички равини са съгласни помежду си в туй, че неиудеите имат чисто животинска природа. Рабби Мойсей бен Нахмам , рабби Раши , рабби Абрванел , рабби Жалкю и други , сравняват гоите ту с кучетата , ту с магаретата , ту ,       най-сетне , със свинете . “ Едничък еврейският народ е достоен за вечен живот , а всички други народи са подобни на магарета” , казва рабби Абрванел/Comment.dr. Hos IV ,230,cel.4/.”Вие ,иудеи , сте съвсем други хора , но останалите хора не са хора , защото душите им произлизат от нечистия дух , когато душите на иудеите произлизат  - от духа На Светаго Бога. “ – убеждава съотечествениците си рабби Менахем /Comment.sur le Pentatengus,fol.14 b. /. Същото разсъждава и рабби Жалкю , който казва : “ Само евреите имат право да се наричат хора , а гоите , които произлизат от нечистия дух , трябва да се наричат свини”/Salkut Keubent , fol. 10 b./. Следващият разказ илюстрира добре на този възглед на евреите за иноплеменниците. Знаменитият равин Бен Сира се намирал във Вавилонския плен и се ползвал от голямата дружба на Навуходоносора. Царят му оказвал всевъзможно внимание и един път му предложил да се ожени за дъщеря му. Бен Сира казал на царя : “ Знай , царю , че аз съм човешко дете , а не животинско “/Sepher Ben Sira , fol.8./. Дъщерята на царя , по такъв начин , от гледището на Талмуда , е била не повече от кученце , и бракът с нея би могъл да унижи евреина. На това главно различие между неевреина и евреина , което едничко дава достойнство на човека , се основава всичкият морал на Талмуда. Фарисеите , които били изтълкуватели на Талмуда , не могли съвършено да унищожат заповедите , дадени от Мойсея на неговия народ, които определяли отношенията им към ближния  ; но те изтълкували тия заповеди тъй , че под ближен трябва да се разбира само евреин . Заповедите за любовта , които Мойсей дал , Талмудът заповядва да се изпълняват тогава , когато работата се касае до евреин , но те не трябва да се изпълняват по отношение на гой , живота на когото се цени от евреите , като животът на куче . “ Над магарета и кучета тъй не тежи Божият гняв , както ненавистта на Йехова тежи над гоите “ / Aboda Zarah , fol. 4 a./.  Тази мисъл , че Бог ненавижда гоите , оправдава според Талмуда всички жестокости на евреите по отношение на гоите . И наистина , как да обичат оногози , когото Бог проклина ? На това основание Талмудът дава следното предписание : “Вие не трябва да оказвате на гоите никаква помощ”/ трактат Lebammoth , fol. 23 a. / . “ Запрещава се да имате жалост към ония , които нямат разум “ / Тракт. Sanhedrin , fol. 92 a./. “ Не следва правоверният човек да бъде милосърден по отношение към нечестивия човек” / Commentaire du ser livre des Rois XVIII , 14./. “ Вие бъдете чисти с чистите и жестоки с жестоките” / Baba Batra , fol. 123 a. / . Гоите не могат да не бъдат ,по мнението на Талмуда , зли, а за това , ако те “правят добро , ако дават милостиня , ако оказват милосърдие , то още повече трябва да ги проклинате и да им вменявате тия дела за грях , защото те вършат това за щестлавие”/ Bala Buttra , fol. 10 b./ .

        Но тъй като опитът научил евреите , че не може тъй открито да порицават гоите , то затова Талмудът препоръчва да бъдат лицемерни по отношение към гоите. “ Приветствувай гоя , за да бъдеш с него в мир и за да му станеш приятен и да избегнеш разприте”/Тракт. Cittin fol. 61 b./. Рабби Бахай прибавя : “ Лицемерието е позволено в тоя смисъл , щото иудеинът да се показва вежлив по отношение към нечестивия гой , за да го почита той и да му казва : “аз ви обичам “ . Но същият рабби Бахай пояснява , как трябва да се прилага това правило  : “ Това се позволява в този случай , ако евреинът има нужда от гоя , или основание да се опасява , че гоят може да му повреди ; в противен случай – това ще бъде грях “ / Sepliet Cod la Kenlach fol. 270 ./ .    За туй , за да измами по-добре гоя , евреинът може да посещава неговите болни , да погребва неговите покойни, да помага на бедните , но всичко това трябва да прави за туй , за да има мир с гоите  и за да не правят тези нечестивци зло на евреите . / Тракт. Cittin fol. 61 a./ . Но с това се не ограничават общите указания , от които трябва да се ръководи евреина в отношенията си към гоите. Можем да приведем цял ред други предписания на Талмуда   ,които се касаят до туй , как евреите да се отнасят към живота и имота на гоя , - и чрез всички тия предписания преминава това дълбоко различие , , което полага талмудът между евреите и неевреите. Касае ли се , например , работата за земните блага…Тия блага са дадени на човека , говори св. Писание. Да , но човекът – това е само евреинът , обяснява Талмудът. И тъй , неевреинът няма право да владее тия блага , защото той е не само животно , но като животно , него със спокойна съвест можем да убием или изгоним и да се възползваме от имота му. – “ Собствеността на неевреина – това е все едно като изгубена вещ  ; истинският `и владетел е евреинът , който и  трябва    преди другите да я владее/ Baba Batha , fol. 54 b./.                                                                                       

       “Това е напълно справедливо , казва рабби Албьо , защото Бог е дал власт на евреите над имота и живота на всички хора”/Sepher Sanhedrin , fol.37 a./.Затова , ако той открадне от евреина някоя най-малка вещ , то той е повинен на смърт ,но на евреина е позволено да взема , колкото му се иска , от имота на гоя ,защото там , дето е написано “ да не правите зло на ближните си “ не е казано , че не трябва да правите зло на гоя / Sepher Nalkarim III 25. /. Ето защо евреин , ако открадне нещо от евреин , счита се за крадец , но ако открадне от гой , то това се счита , че е взел това , що му принадлежи. Рабби Аши казва на слугата си : “ Донеси ми това грозде , което принадлежи на гоя , но не пипай това , що е собственост на евреин “ / Тракт. Bada Kammafol 112 b. /. Тази върховна власт на евреина над всичко , що принадлежи на гоя , се простира и над животните.  Талмудът казва : “ ако волът на евреина убие вола на гоя , то евреинът е свободен от съд , но ако волът на гоя убие вола на евреин , то гоят трябва да заплати загубата на евреина , защото Бог е измерил земята и е предал гоите на израиля” / Тракт. Bada Kamina fol. 57 b./.               

        Талмудът  също дава съвети на евреите и относително тези средства , при помощта на които евреите би могли да достигнат и главната си цел – окончателно да се подчинят гоите материално . Главните средства – това са лихварството и измамата . “ Бог – казва се в Талмуда , - е заповядвал да се вземат проценти от гоите и да им се дават пари не иначе , а само за проценти , тъй щото вместо туй , да им се оказва помощ , ние трябва да им причиняваме вреда , ако това е полезно за нас  ; но по отношение към евреите не трябва да правим така “ / Matrrontde Sepher Mir. fol. 73. 4. /. Знаменитият рабби Бахай казва : Животът на гоя е в твоите ръце , о иудеино , а толкоз повече ти принадлежи златото му “ / Exqlis du Pentar fol.213 , 4./. Благодарение на тая доктрина за лихварството , което е задължително за евреите , като правило на религията им , в техни ръце се съсредоточава грамадно богатство. Понякога това лихварство е достигало до невероятни размери . В съчиненията на Янсена са приведени данни , които доказват , че евреи са вземали 300 , 400 и дори 600 процента в година. Покрай лихварството Талмудът предписва на евреите да употребяват по отношение към неевреите всички способи на измама и кражба , например : гоят изгубил някой предмет или кесия , евреинът го намерил и той не трябва да го възвръща на гоя , защото е писано : “ Запрещава се да се повръща на гоя туй , що е изгубил ; този , който повърне на гоя , що е изгубил , няма да намери милост от Бога “/Тракт. Sampelrin , fol. 76 b. /. Раби Раши разсъждава : “ Да възвърнем на гоя туй , що е изгубил , това значи да сравним нечестивия с израилтянина , а това е грешно “/ Пак там ./. “Който възвръща на неуидей изгубена вещ , прави грях , защото съдействува за могъществото на нечестивия “/Sak. Chaz hlieh Cez./. , казва рабби Маймонид . Рабби Жерухан прибавя : “ Ако гоят има свидетелство , което доказва , че той е дал на заем пари на евреин и ако гоят изгуби това свидетелство , то евреинът който го намери , не трябва да го възвръща на гоя , защото задължението на неговия брат е изгубило силата си в тоя момент , когато го е намерил . Ако пък евреинът , който е намерил полица , би пожелал да я възвърне на гоя , то неговият брат трябва да му запрети да направи това , казвайки : “ Ако ти желаеш да светиш името на Бога , то не прави това “ / Nethih , IV./. Този съвет напълно се съгласува с морала на Талмуда , защото гоят по Талмуда няма право на собственост , която принадлежи само на едните евреи. Евреинът , който заема пари от гоя получава само туй , що му принадлежи .Същите правила се преподават от Талмуда и за търговията : “ Позволено е , казва Талмудът , да вземете проценти от гоя , а също и да го измамвате при продажба на някоя вещ , но ако продавате нещо на ближния си , т.е. на евреин , ако купувате нещо от него , то не трябва да го измамвате”/Тракт. Baba Mesia, fol.61 a./.  Рабби Мойсей ясно казва : “ Ако гоят , като се разплаща , се излъже в сметката на парите , нека каже : “Аз нищо не зная “. Но аз не съветвам да вкарате гоя в грешка , защото той може да направи тая грешка с намерение да изпита евреина. След това става понятно туй , що е писал рабби Бренц : “ Ако евреи са пътешествували в продължение на цяла седмица и са лъгали християните на дясно и на ляво , то нека те се съберат в събота и въздадат слава на Бога , казвайки : “ Трябва да се изтръгне сърцето от гоите и да се убие най-добрия християнин”/Ludenbalg , 21./. Евреите по правилата на Талмуда , трябва да се ползуват от държавните закони тъй , щото да извличат от тях само придобивка за своя народ . В това отношение Талмудът се изразява много ясно : “Ако евреин има да се съди с неевреин , то вие трябва да съдействувате в това , щото вашият брат да спечели делото , и трябва да кажете на иноплеменника : “ Тъй желае нашият закон “ . Ако законите на страната са благоприятни за евреите , то вие трябва също да съдействувате в това , щото вашият брат да спечели делото , и трябва да кажете на иноплеменника : “ Това изисква вашият закон”. Но ако се не представи ни тоя , ни другия случай , то трябва да омотаете иноплеменника с разни интриги тъй , че евреинът да спечели делото”/Тракт. Baba Kamma , fol.113 a./.       Рабби Акиба  , комуто принадлежи това правило , прибавя , че при това дело , трябва да бъдем предпазливи и да действуваме тъй , че евреите да не бъдат дискредитирани. .I I .Същото различие между иудеинът – човек и гоинът-животно , което дава право на евреина да се разпорежда с имота на гоя , дава му също право за жинота и смъртта над последния/ т.е. гоя/. Рабби Маймонид казва за това така : “ Казано е : не убивай , но това означава не убивай евреин , син на Израиля , но гоите , еретиците , не са синове израилеви”/ Sad Chag. , hileh Rozzachu hilch Mela chim./. И така , тях можете да убивате със спокойна съвест , и това е по-добре да правите тогава , когато не ви заплашва никаква опасност за отговорност.” Трябва да убивате най-почетния  между идолопоклонниците”/ Aboda Zara fol.26 b. / , и още : “ Ако извличате гоя из яма , в която е паднал ,то с това се оказва услуга на идолопоклонството”/Aboda Zara fol.20 a./. Маймонид казва : “ Запрещава се да имате милосърдие към идолопоклонника , когато той погинва в река или в някое друго място , и ако той потъва , то не трябва да го спасявате “/Jad Chaa hilech Abada Zara./.По такъв начин учат и всички други знаменити тълкуватели на Талмуда и особено Абранавел . Този последният заповядва да ненавиждат , да презират и унищожават всякого , който не принадлежи към синагогата , или е отлъчен от нея/ Rosch Emmunna , fol. 9 a. /. “  Ако  еретик падне в яма , казва той , то не го изваждай ; аков ямата има стълба , то ти я извади от там ; ако около ямата се намира камък , то ти го хвърли там / Aboda Zara . fol.26 b./. Най-сетне в Талмуда има правило , което по своята жестокост напомня жестокостта на древните поклонници на Молоха и което в достатъчна степен обяснява ония ритуални престъпления на евреите , които тъй често са имали място в историята на тоя народ : “ Този , който пролее кръвта на гоя , принася жертва Богу”/ Lafkut Simeoni ad Peutat , fol. 245 col.3. Miderach Bamidebar rabba . p. 21./.Да убиеш гоя съставлява такава голяма заслуга , че ако при това е станала грешка , и вместо гой би бил убит евреин , то тогава не се вменява във вина на убиеца , тъй като по Талмуда  едното желание да убие гоя е голяма заслуга на евреина. Този , който намерява да убие животно , а убие ненадейно човек , или този , който като желае да убие гоя , по погрешка убие евреин , не трябва да се подлага на наказание”/ Тракт. Sanhedrin , fol. 78 a. / ; но гоят , който преднамерено убива евреин е виновен , като че ли е унищожил целия свят /Тракт. Sanhedrin 37 a./. Гой , който убива друг гой трябва да се счита невменяем , защото той чрез това убийство става прозелит на еврейството. Но ако би той е убил евреин , то трябва да умре , макар и да е приел обрезание” / Пак там , fol. 71 v./.Както имота и живота на гоя се намират в пълно разпореждане на евреина , също в негово разпореждане се намира и семейството на гоя – жената и децата му . Мойсей е казал : “ Не пожелавай жената на ближния си “ , - но жената на ближния – това е жената на евреина . Най- знаменитите тълкуватели на Талмуда равини  : Раши , Бахай- Леви , Жерсон , са съгласни помежду си в туй , че прелюбодеяние няма там , дето няма брак , но понеже гоите са животни , то у тях  не може да има брак , който е божествено установление.       На това основание равинът Маймонид учи : “Позволено е прелюбодействието , но с жена на неевреин “/Lad Chax hilech Melachim ./. И наистина , в Талмуда има много разкази , където в ролята на прелюбодейци влизат знаменити равини , например : Емидер , Нахман ,  Миер , Тарфон и др. /Тракт. Lomma , fol. 18 ./. Чудовищно , Талмудът разрешава садизма : мъжът може да върши с жена си всичко , що му е угодно , да постъпи с нея така , както постъпват с парче месо : да го пече или вари , гледайки по туй , кому що се нрави. В Талмуда има разказ , че при един равин дошла жена и почнала да му се оплаква за содомските действия над нея от мъжа `и : “ Дъще моя , казал `и равинът , аз не мога никак да ти помогна , защото законът те е принесъл в жертва на твоя мъж “ . И забележително е , че това учение се намира не само в старите Талмуди , но и във Варшавското издание на Талмуда 1864 г./Тракт. Nedarim./. Най-сетне в Талмуда има такива гнусни правила , които не се решаваме да предадем в превод .По-нататък , по мнението на Талмуда , всички християни са идолопоклонници , към тях трябва да се прилагат всички жестоки мерки , каквито се прилагат към идолопоклонниците/ Aboda Zara , fol. 2 a./. Християните толкози повече са виновни в идолопоклонство , че те почитат за Бога – нечестивия “иудеин – ренегат” ,за когото самия спомен трябва да се унищожи / Aboda Zara , fol. 17 a./. Ето защо рабби Раши с гняв възклицава : “ Трябва да се заколи най-добрия между християните” / Комент. на “Изход”, изд. Амстердамско/. Неговите мисли напълно споделя равин Маймонид , този орел на синагогата , когато казва : “ Заповядва се , да се умъртвяват  и хвърлят в рова изменниците из средата на еврейския народ и такива еретици , като Иисус из Назарет , и Неговите последователи /Lad Char . hilach Aboda Zara Perek./.  В трактата “Абода Цара “ се говори , че всеки иудеин има право да се устремява върху християните и да ги убива с въоръжена ръка. Но в тия случаи , когато иудеите биха достигнали политическо могъщество и биха завзели в ръцете си всички функции на държавния живот , те трябва да предадат всички християни на смърт под какъвто и да било предлог/ Lore Bea 158 . Choschen Misch.425./. За постигане на това могъщество , Талмудът разрешава на евреите клетвопрестъплението . В Талмуда има следния разказ : рабби Йоханан се ползувал от доверието на една дама , която му доверила един голям секрет под голяма клетва , че той няма да го каже никому . “Аз няма да открия тоя секрет и на Бога Израилев” , отговорил `и равинът . Дамата му повярвала , но рабби Йоханан в себе си прибавил : “ На Бога Израилев няма да открия секрета , а пред израилския народ ще го открия “ / Тракт. Aboda Zara , fol. 28 a./. Талмудът твърде възхвалява тази изобретателност на равина . Равин Акиба препоръчва на евреите : “Тая клетва няма значение “ , и тогава съвестта им ще бъде спокойна /Тракт. Calla ,2./ .  Но когато евреин направи някое голямо престъпление , а друг евреин бъде привлечен в качеството си на свидетел против него , то този последният може да даде лъжлива клетва , възползвайки се от указаната уговорка за себе си , за да оправдае своя брат /Lore Bea  CCXXXII , 12 и 14./ Ето пример на еврейска клетва : Крал на гои иска от евреин да се закълне , че няма да бяга от страната му  ; евреинът трябва да си каже в себе си : “Днеска няма да бягам “ ; кралят иска евреинът да се закълне , че той никога няма да избяга , евреинът трябва да каже в себе си : “ да , но при такива условия “ , после да избере някое невъзможно условие , напр. , ако кралят няма да се храни днеска/ Hagahah Ashari /. По такъв начин евреите могат да нарушават всяка своя клетва и да запазят спокойствието на съвестта си . Ние приведохме цял ред свидетелства из Талмуда  , които доказват оная злоба и ненавист , с каквито евреите са проникнати към гоите / неевреите/ .Ние не влизаме в оценка на тия свидетелства и не правим от тях тия или други изводи . Нека читателят направи това сам , на основание приведените от нас данни от талмудическия морал  .   

/Това изследване е поместено в сборника “Талмуда и евреите “ , издание на сп.”Православен мисионер”, Пловдив , 1937 г./



Юдаизмът – най-странната световна религия

по д-р Едуард Р. Филдс

 

Един от големите митове на нашето време е, че еврейската синагога е същото нещо като християнската църква. Даже и самите евреи не са съгласни с това. За повечето хора единствената разлика между християнството и юдаизма е в това, че християните вярват Месия да е вече дошъл в лицето на Иисус Христос, а пък евреите отричат Христос.

 

Какви са истинските различия?

 

1) Християните вярват, че тези които приемат Иисус Христос като техен Спа­сител и водят праведен живот ще бъдат възнаграден с вечен живот на Небето, докато грешниците, които са непростени ще бъдат пратени в ада.

“Еврейската енциклопедия” заявява: “Небето трябва да се представя само като една идеализирана държава на земята” (The Jewish Encyclopedia, 1948, Vol. 5, р. 269). Те излагат, че: “Вярванията относно бъдещето никога не са вкоренени в догмите на юдаизма. Традиционният юдаизъм предава предмета за царството — тази скрита материя, която то смята нецелесъоб­разно за размишления. Крайната съдба на отделната личност е подчинена на бъдещето на еврейския народ” (Vol. 4, р. 484).

(По такъв начин юдаизмът е основан върху бъдещата сполука на еврейската раса, а не върху небесната награда от Бога. Обаче, правоверните евреи вярват, че съдният ден ще дойде, когато всички езичници бъдат завладяни от еврейската нация!)

Когато евреите стават членове на синагогата, те подписват договор да плащат годишна сума. По-доброто място, повече се заплаща. Евреите имат съдебна инстанция, която повдига съдебно дело от равина след напускане или неплащане пълната вноска по договора. Така те могат да натрупат стотици хиляди долари! Също има билети при някои особени случаи в синагогата, например при най-светите дни.

2) Християните биха приели някого в църквата независимо дали ще даде голямо, малко или никакво дарение. Християните също така дават милиони на година за подпомагане на бедните без зна­чение на тяхната религиозна принадлежност. Евреите не вярват, че има смисъл да се дават пари или да се влагат каквито и да било усилия за нещо, което е безполезно за еврей­ската кауза.

Юдаизмът е единствената религия на света, която няма “ми­сионерско” дело. Евреите мразят друговерците и вярват, че само този, който се е родил от майка-еврейка се признава за евреин. (Днес обаче много евреи се признават за такива и само по ба­щина линия). Само еврейската кръв е критерий за принадлеж­ност към еврейството. Евреите категорично отхвър­лят оне­зи, които са си сменили вярата. Мнозина, които са склю­чили брак с евреи и са приели тяхната вяра признават, че никога не са истински приемани от расовите евреи за “евреин от същия вид”.

3) Християнските църкви дават милиони годишно за своите мисионерски ста­рания по света, за да спечелят един и всички за вярата на Иисус Христос. Всич­ки, които са се кръстили и са приели Христос като техен Господ и Спасител са добре дошли в християнското братство.

 

Юдаизмът се основава на расата

 

Еврейската енциклопедия от 1948 г. в т. 6 разглежда удивителната разлика, която съществува между юдаизма и положе­нието другите религии:

“Самото име юдаизъм ясно показва различията от другите религии. Докато будизмът произтича от Буда, християнството – от Христос, мохамеданството – от Мохамед, то юдаизмът не е свързан с отделна личност, а със самия еврейски народ… докато християнството се основава на деянията на Христос, юдаизмът се основава на събитията от исто­рията на евреите.”

“Християните гледат на Христос като на техен спасител и набожно. В юдаизма центърът на тежестта е самият еврейски народ.”

“Еврейската история свидетелствува за продължителната война на евреите срещу другите нации и техните религии… Юдаизмът е изграден от душата на еврейския народ и е под­хранван от неговата кръв. Следователно той не се нарича мои­сеевство, профетизъм или равинизъм, а юдаизъм – ОТ САМИЯ ЕВРЕЙСКИ НАРОД!”

 

Християнството опрощава, а юдаизмът търси отмъще­ние

 

Еврейската енциклопедия отбелязва и друга важна разлика — че хрис­тияните вярват в благодатта, докато евреите вярват в “справед­ли­востта!”

Благодатта е определена като християнско получаване на “незаслужената любов и благоразположение на Бога… и да прощаваме на враговете, както ще получим опрощение.”

Юдаизмът вярва в “справедливостта”, която определя като “награда или на­казание, при което заслужилият се възнаграж­дава, а грешният се наказва”. С други думи, той отрича хрис­тиянския идеал да обичаш врага си или “обърни си бузата”. Юдаизмът учи на преден план необходимостта от наказание и уни­щожение на техните врагове.

Юдаизмът е основан върху “вечната омраза към всички вра­говете” или философията “око за око” и “зъб за зъб”. Повелята за отмъще­ние е заложена в сърцевината на тази странна религия и се изразява в известния девиз: “никога не прощавай – никога не забравяй!”

Има ли друга религия, която да е толкова враждебна към християн­ството? Най-уважаваният водач във всяка еврейска общност е този, който е натрупал най-голямо богатство. Юдаиз­мът се основава на въз­награждението в този живот, с цел пости­гането на финансов успех, раз­кош и един живот, подчинен на удоволствията и материализма.

Финансовият рефлекс, който методично се възпитава у ра­вина, обяс­нява всъщност неговата истинска функция:”Той оце­нява най-преуспе­лия в натрупването на богатство. Той поз­нава и боготвори властта на парите и е вещ във финан­сите, ипотеките и лихварството!”

Бернард Лазар, един от най-големите еврейски писатели, в своята книга “Антисемитизъм” отбелязва:

“Евреинът не се задоволява само с дехристиянизация, той разрушава Католическата и Протестантската църква (и особено Православната, б. пр.), той провокира безверието, но същевременно натрапва своето схващане за света, морала и живота на онези, чиято вяра той разрушава. Така евреинът осъществява своята заветна цел: унищожа­ване религията на Христос!”

Лазар още пише в същата книга: “Най-голямото завоевание, което евреите някога са постигали, е направено със силата на златото. Те станаха господари на довчерашните си господари – сега евреите ги владеят. За евреина любовта към златото не подлежи на съмнение и обсъждане!”

Лондонският вестник Jewish World от 15 март 1923 г. отбелязва: “В основата си юдаизмът е антихристиянски!”

Бенджамин Дизраели (1804-1881) е първият и единственият министър-предсе­дател на Англия от еврейски произход. През 1858 г. той написва книгата “Лорд Джордж Бентинк: Полити­ческа биография” На стр. 357 Дизраели пише следното: “Наро­дът на Бога сътрудничи с атеисти; най-умелите в нат­руп­ването на имоти именно те са съюзени с комунис­тите; тази особена и избрана раса, държи в ръцете си цялата измет и всички низши касти на Европа! И всичко това е, защото те желаят да унищо­жат това противно християн­ство, чиято тирания те не са могли повече да търпят!”

 

Талмудът – тайната книга на юдаизма

 

Повечето християни вярват, че евреите следват единствено Стария Завет на Светата Библията и отхвърлят Новия Завет. Истината обаче е в тяхната “истинска библия” – Талмудът. В еврейската книга “Мицбеа” се казва, че “няма нищо по-върховно от “Свещения Талмуд!”

Талмудът  се състои от 63 книги и те често са печатани в 18 големи тома. Талмудът е бил написан от равинските мъдреци между 200 и 500 г. сл. Хр.

“НИКОГА НЕ ПРОЩАВАЙ - НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙ” - това е девизът на юдаизма.

 

 

За вярване или не, то­ва е поставено на входа на най-голямата сина­гога във Филаделфия. Може ли някой да си представи такъв изпъл­нен с омраза лозунг на входа на някоя хрис­тиянска църква? При­вържениците на юдаиз­ма са 100% противопо­ложни на тези, които прегръща християнст­вото.

Докато християните следват Десетте Божи заповеди, евреите след­ват 613 заповеди на Талмуда. Голямата тайна е колко са всъщност запове­дите, които евреите изпълняват?

Осем папи са осъдили Талмуда. Мартин Лутер, основателят на протестантството, прeдписва да се изгаряне. Папа Климент VIII обявява: “Не­честивият Талмуд, кабалистичните и другите отвратителни книги на евреите по такъв начин са напълно осъждени и те трябва винаги да останат осъдени и забранени, а изпълнението на този закон трябва постоянно да се съблюдава.”

 

Какво пише в Талмуда за християните

 

Талмудът поддържа, че само евреите истински човешки същества, а езични­ците са “гоим”, които са на едно ниво с  говедата и другите животни. Шокиращо наистина, но такъв е точният текст в откъси от различните книги на Талмуда:

Санхедрин (Съдилища) 59 a: “Да убиеш гой (езичник) е като да убиеш животно.”

Абода Зара (Идолопоклонство) 26 b:”Най-добрите от езич­ниците трябва да бъдат избити.”

Санхедрин 59 a: “Този гой, който надзърта в закона е виновен за смърт.”

Либре Давид 37: “Да се споделят нещо с гои относно нашата религия би било равнозначно да се убият всички евреи, ако гоите узнаят какво учиме за тях, те незабавно ще ни избият.”

Йебамот (Сестрите в Закона) 11 b: “Сексуалното сношение с малко момиче е разрешено, ако то е навършило три години.”

Санхедрин 105 аb: “Иисус е развратничил с глупаците си.”

Гитин (Книжка на разводите) 57а: “Иисус е в ада и е наказан да бъде варен във врящи изпражнения. Християните също.”

(Забележка: Силната омраза на евреите към Иисус Христос е ясно изразена в Талмуда, където той много силно възхвалява мъчението и разпъването на Иисус. Той добавя, че Христос е заслужил четири вида крайно жестока смърт. В Талмуда се каз­ва, че Иисус заслужава да бъде потопен до мишниците в изпраж­нения и тогава задушен, а в гърлото му да се излее го­рещо олово, за да изгорят Неговите черва, да се пребие с камъни или да се обезглави!)

Шабуот Хагахот (Клетви) 6 d: “Евреите могат да полагат лъжливи клетви, като използват увъртания при подбора на думите.”

Зохар 1, 160 а: “Евреите винаги трябва да се опитват да измамят християните.”

Хилкхот Акум X, 1: “Не спасявай гоите, изпаднали в смърт­на опасност.”

Хилкхот Акум X, 1: “Не оказвай милост към гоите.”

Хошен Хамишпат 388, 15: “Ако се докаже, че някой е дал па­рите на израе­литяните на акум (звездопок­лонник), то най-благоразумно е той да бъде изчис­тен от лицето на зе­мята.”

Хошен Хам. 266, 1: “Евреинът трябва да задържи за себе си това, което е намерил и принадлежи на акум. Който върне изгубена собственост (на езичниците), греши против Закона като увеличава силата на нарушителите на Закона. Похвално е обаче да се върне изгубена собственост, ако това се прави от почит към името на Бога, а именно, ако така християните ще възхвалятят евреите и ще погледнат на тях като честен народ.”

Хошен Хам. (156, 5 Хагах): “На евреина е позволено да от­пус­ка заеми на акум, да прави сделки с него, за да го измамва и да му взема парите. Богатст­вото на акум се разглежда като обща собственост и принадлежи на този, който пръв успее да го отнеме.”

Сота (Жена, заподозряна в изневяра), 12а: “За истински праведния евреин парите са по-скъпи даже от неговото собствено тяло.”

 

Враговете, избити през празника Пурим

 

В книга Естир от Стария Завет се разказва историята на царица Естир, съпруга на царя на Пер­сия Артаксеркс, която спасила евреите от избиването което им готвел първият ми­нистър Аман. Тога­ва царят дава власт на евреите да обесят неговия пръв министър Аман и десетте му си­нове и да избият 75000 други езичници!

Еврейският празник Пурим е най-значимото еврейско праз­ненство. Всяка година секретните бизнесмени на братството Б’най Б’рит изби­рат двама врагове на евреите, чиито фигури трябва да бъдат закачени на бесилото.

Покрай символичното обесване на “Двама врагове на Цион” евреите правят кукли и курабии, наречени “Аман”. Празнува­щите трошат куклите с чукове и тъпчат тежко върху тях с токове и пищят: “ние изтребваме Аман – врагът на евреите.” Те чупят ръцете и краката на курабиите и ги изяждат, казвайки “ние излапахме Аман”. През цялото това време на съскане и силна шумотевица про­дължително звучи омразното име на Аман, всеки път когато се изрича.

Евреите се молят такава да бъде съдбата на всички врагове на Цион! Те даже порицават членовете на Американския конгрес като “омразните амановци” за тяхното гласуване против помощ за Израел. Може ли някой да си представи такъв “празник на омразата” да съществува в някоя християнската църква? Та­кава злонравна омраза е чужда за всичко, което може да се нарече християнско!

 

Шокиращият оброк “Кол Нидре”

 

Еврейският молитвеник съдържат Кол Нидре (Всички клет­ви), която се смята за най-тържествената от всички молитви на евреите. Тя се пее в синагогата три пъти като пръв ритуал на Йом Кипур, който е най-светият ден от еврейската нова година. Тя поволява на евреите да се откажат презварително от всички обе­щания, оброци или клетвени изявления към езични­ците през идната година. Тук поместваме словата на тази най-важна молитва в юдаизма:

“Всички клетви, задължения, обети, проклятия, наречени “ко­нам”, “конас” или с друго име, които ние можем да се за­речем или да се закълнем или да се обзаложим, или където и да сключим, от този ден на изкупление и до следващия, чието ща­стливо идване ние очакваме, ние трябва да се раз