10 юни 2012 година :

 ДЕН на ОБЩА МОЛИТВА

на Българския,Сирийския и Иранския народ

За МИР

в България,Сирия,Иран и света

Скъпи братя и сестри от трите народа,

             За съжаление има сили в света,които по всячески начин се стремят да създават военни конфликти, което от своя страна застрашава мира в Сирия и Иран,а съответно и на цялата планета . Всички помнят ужасите на втората световна война ,а и ужасите на локалните войни ,които се разиграват и в наши дни. Времето в което живеем изисква голяма отговорност и съпричастност от всеки един жител на планетата за да предотвратим една евентуална трета световна война. Нека не допускаме алчността, властолюбието и бездушието да застрашат мира.Нека не допускаме безразличието, безотговорността и безлюбието да ни погубят. Обединени сме сила, която може да смени хода на историята към един по-добър свят.

Свят в който всяка държава успешно ще развива онова,което Бог е вложил в нея като потенциал.

Свят в който всеки ще уважава естественото развитие на останалите държави без да налага завоевателна и грабителска политика.

Свят в който взаимопомощта ще бъде реална и действително добронамерена, а не само фалшиви лозунги .

Има държави, водени от злото, които по-скоро биха унищожили света от колкото да приемат да бъдат равни с останалите , държави,които се възприемат като вечна империя и смятат за свое  право да подчинят всички народи.

Прабългарите са били водени винаги от принципа „Душа,душа да не поробва и дух, дух да не подвежда” ,което по-късно в историята е залегнало в Българската конституция като закон,който гласи: „Всеки роб стъпил на българска земя, става свободен”

Този свободолюбив Български Дух ни води и днес в призива ни за обща молитва  за мир в България, Сирия и Иран. Молитва, чрез което да се обединим  в мислите си, с което ще внесем Мъдрост и Светлина във всеки, от който зависи разрешаването на този глобален конфликт.

Ти,който четеш това послание не бъди зрител ,а бъди участник!

Приеми,че ти си този, който отговаря за твоя град или за твоя регион. Занеси това послание до най-близкия християнски и мюсюлмански храм с молба да се включат в общата молитва за мир на 10 юни.2012 година. Разпрати го до всички свои познати, духовни центрове и общества. През целия ден, който, където и да се намира да се включи в общата молитва за мир.

Вѣрваме,че доброто ще победи!

БОГ Е С НАС!

ЗАЕДНО СМЕ СИЛНИ!

Гражданска инициатива „България против война в Сирия и Иран”

Facebook събитие:Ден на ОБЩА МОЛИТВА между народите на България,Сирия,Иран

доц. Султанов смята, че рисковете при проучването и добива на шистов газ са много повече от евентуалните ползи

Временната парламентарна комисия, която преразгледа текстовете на приетия в началото на годината мораториум върху проучването и добива на шистов газ, прие предложението на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за редакция на спорната точка от забраната. Така от текстовете отпадна ограничението за степента на налягане, използвано при нагнетяването на течните субстанции при сондажите за нефт и газ. На обсъждането присъстваше и доц. Александър Султанов от Минно-геоложикия институт и от “Аргументи бг” потърсихме неговото мнение за ползата и вредата от проучванията и добива на шистов газ.

- Проф. Султанов, вие присъствахте на заседанията на комисията, която иска да отпадне меморандума за проучване за шистов газ. Каква е целта?

- Става дума за това ще ли допуснем “Шеврон” да сондира тук или не.

- Само „Шеврон” или и други?

- Има и други, които да прилагат този метод – хидрофакинг. Къде са научните аргументи за наличието на газ – и в Добруджа и на други места, след като България е надупчена като швейцарско сирене със сондажи. По отношение на терминологията – дори в това решение, което беше представено за обсъждане в комисията, се говори само за глинести формации. Това в никакъв случай не е коректно, защото глинести формации са такова разнообразие от скали и не във всички от тях може да съществува такъв газ. Нямаме данни за наличието на такъв газ. Казвайки, че имате забрана да сондирате в глинести скали, давате възможност да се сондира в шейлови скали. Тези скали са по-различни, но те могат да бъдат добри колектори на нефт и най-вече – на газ. Отрицателните последици от подобен начин на сондиране са изключително рискови.

- Какви рискове, например?

- Ако говорим конкретно за Добруджанския регион – на първо място опасността от проникване на флуиди във водоносния хоризонт. Има болонски, карбонатен хоризонт, в който са локализирани големи количества вода и именно от този водоносен хоризонт се водоснабдява цяла Добруджа. Да не говорим за риска от аварии в самия сондаж. Всички тези над 200 флуиди, които се вкарват под голямо налягане създават реална опасност за проникване в питейните води. Сондирайки на голяма дълбочина – между 3 и 3,500 метра, налягането е изключително голямо – 6-700 атмосфери. Това означава, че част от новите пукнатини в земята, се съединяват с първичните. Съвсем естествено, че те отиват нагоре към водоносния хоризонт. Сред другите опасности е изпускането на метан в атмосферата е много по-вредно от въглеродния диоксид. Вредно е за хората, да не говорим за почвите. Тези тежки, огромни машини – те нарушават структурата на почвения слой. Освен това – разривите при подготовката на течностите, които се използват – безброй рискове. Трябва да се даде сметка – кое е по-ценното – почвата, населението, Добруджа е гъсто населена, житницата на България и някакво хипотетично съществуване на шистов газ, който да бъде открит с авангардна технология.

- Защо да е авангардна?

- Самото разбиване на почвата. В сондажната колона се пускат стоманени сачми, които разбиват колоната, правят отвори в нея. От тези новосъздадени отвори се нагнетява тази течност, която е агресивна спрямо скалите от една страна. От друга страна тя създава нова пукнатинна система. За да не се затварят тези пукнатини, от които и евентуално ще излезе газа, се вкарва и пясък. Тези новосъздадени пукнатини, в един определен момент се съединяват със старите. Твърде вероятно е на границата между палеозойския разрез има прекъсване на седиментацията (утаяване). В тези скали се намира нефта и газа. При това прекъсване на седиментацията, ако е имал някакъв газ в тези черни скали, той е излязъл на повърхността и няма газ. Ако има, те са малки находища, заради които не си струва да жертваме природата и здравето на хората.

- Как ще отговорите – кое е по-ценно- почвите или енергийната независимост?

- Естествено, че почвите. Като геолог и преподавател съм учил студентите, че целта ни е да открием полезни изкопаеми. Но трябва да отчитаме и рисковете, за които всички говорят – рискове за населението, рискове за природата, рискове за околната среда.

- Как, обаче, се осъществява алтернатива на енергийните източници?

- Имаме.

- Как може да се изчисли евентуално находище на шистов газ дали е достатъчно добра алтернатива?

- Разбира се, че ако има находища и тяхната експлоатация е безпроблемна не само на повърхностната, но и на подземната околна среда, тогава – да.

- Възможно ли е да има друга технология, по която да се извлича шистов газ?

- Поне за сега няма разработена такава технология.

- АЕЦ „Белене” бе споменато, че ще бъде газова централа. Възможно ли е това?

- Това е фантазия, която не почива на реални предпоставки. Не отчита какво представлява една газова централа и дали електрическата енергия, която ще се произведе от тази газова централа ще бъде по-евтина дори от една въглищна централа. Също не е истина и че там е високосеизмична зона…

- Ако целта е да извличаме шистов газ, струва ли си рисковете подобна енергийна независимост?

- Не. Ако действително се разреши прилагането на този метод, рисковете не си струват. Конвенционалното сондиране, с вертикални стволове както е правено до сега – да. Но има толкова много проучване и не бяха доказани такива неща, нямаше перспективи. Да, техниката сега е по-съвършена, дава определени възможности, но дори и Галата – вземете това находище, то беше открито на времето от руски специалисти, но нямаше възможност държавата да инвестира, за да се експлоатира. Дойде частната американска фирма … тук не става въпрос за про-руски, про-американски интереси, това, което става в България е да помогнем за благоденствието за нашите деца. Ако говорим за зависимост от Русия – достатъчно е една от сателитните фирми-посредници, които продават руския газ, да бъде премахната. Директно ще цитирам – Овергаз. Те получават газ от Русия, преразпределят го като вземат съответната комисионна за това. Защо директно руските фирми не продават газ? Има още две по-малки фирми, които не играят съществена роля. Това е въпрос на политика.

  „Ох на батеееееее… БСП-Пловдив най-европейскаааааа !”

                                   „Толкова е объркано всичко, че започвам да ставам оптимист!”/Р. Ралин. „Саморасляци”. 1989/

            Заглавието е цитат. Цитат от най-европейския, най-съвременния, най-лъчезарния, най-въздействащия, най-харизматичния политик в БГ-то – Георги Гергов от село Нивянин, Врачанско и върховен шеф и гуру на пловдивските социалисти. Причината за тези превъзходни определения е основателна – Градският съвет на БСП-Пловдив е единствената сертифицирана организация в страната по ISO-9001/http://www.bsp-plovdiv.org/?prm=sertifikat/. Това е положението. Факт неръкотворен.

            Тези дни в „града с антична сцена” се разиграва странно политико-обществено представление. Ако случайно срещнеш по-извисени социалисти-интелектуалци, членове на градския съвет на БСП/Г. Търновалийски, Петя Катранджиева, Иван Странджев, Милен Сиромашки, Вихра Григорова, Хасан Хатър или София Несторова/ или пък пловдивски масони от ложата „Слънце-Ориент”/самият Гергов, Николай Радев, Славчо Атанасов, Илко Илиев, Иван Чомаков, Юлий Славов, Тодор Христев, Недялко Генчев/и се заговорите, неизбежно ще ви измъкнат лист от цветен ксерокс, за да ви „презентират” „единствената обществено-политическа формация” в Пловдив, която притежава  Сертификат BG 342/09 за системата за управление на БСП – Градски съвет – Пловдив, която е оценена и сертифицирана, съгласно изискванията на ISO 9001:2008 за следните дейности: партийно-политическа дейност. Документът е под № 1 от 27 юли 2009 г. и е валиден до 26.07.2012 г. и може да го окосъзрете отново тук - http://www.bsp-plovdiv.org/?prm=sertifikat. Защо чак сега пловдивските комунисти-социалисти са предприели тази ПР-акция остава загадка. Може би по причина, че червения сертификат изтича другия месец, а може и заради шефа си Гергов, който като научил за него, след избирането му за шеф на БСП-Пловдив, събрал съидейниците си на задушевно и мило  ишмедеме и непринудено започнал речта си с умилително-закачливото: ”Ох, на Батееееее! БСП в Пловдив е най-европейскаааа!”.

            Не знам защо, но като видях този документ се сетих за твърдението на един приятел, че ЕС е „най-интернационалната, левичарска,  дори маоиска формация на съвременния свят”/Както се знае, самият Барозу на младини е бил страстен поклонник на Мао и организирал мощни акции в Португалия в защита на комунистическия китайски лидер/.

            Нека всеки читател си прави изводите, заключенията и вариациите сам. Аз не мога. По-добре ми е да цитирам класика Светльо Игов: „Българските комунисти изпълниха завета на Маркс и Енгелс – Голтаците и простаците станаха буржоа!”

            Просто и ясно – това е положението.

П.П. Пиша това днес, защото на 1 юни 1951 г. е разбита Втора сливенска горянска чета на Георги Търпанов от многохиляден башибозук от МВР, ДС и вътрешни войски. Там са избити веднага 7 души, между тях 19-годишните братя Васил и Тодор Георгиеви от с. Речица, а на последвалия процес са осъдени 108 горяни, от тях са изпълнени 16 смъртни присъди. Някои от екзекуциите са изпълнени с чук, защото имало такъв почитател от милиционерите. Наследниците на убийците днес получават европейски сертификат за „партийно-политическа дейност”, т.е. - сертифициран комунизъм.

 
Сертифицирани комунисти - най-младия и най-успелия ...

Руският писател и дисидент Владимир Буковски е роден през 1942 г. Над 12 години от живота му минават в съветски затвори, лагери и изправителни психиатрии. Той бе в София заедно с друг легендарен руски творец - Юз Алешковски, за участие в дискусия за политическата коректност. Конференцията бе организирана от Българското училище за политика на НБУ и списание „Факел” с финансовата помощ на Международната организация на франкофонията. Живее във Великобритания от 33 г.

- Г-н Буковски, какво се случва днес в Русия?

- Там има реваншизъм, номенклатурните сили се върнаха на власт чрез КГБ. Основно там има кагебейска власт, която зае всички ръководни постове не само в политиката, но и в бизнеса, културата, навсякъде. Това си е чекистка държава. Разбира се, КГБ, ЧК - хората това не го помнят, но всъщност това е продължение на комунистическата партия. Ленин е опредилил ЧК като въоръжен отряд на партията. И ЧК е бил това - служил е на партията, не на държавата. И затова завръщането им е рестраврация на комунистическия режим в друг вид. И те се стремят да върнат съветската система вътре, както и да върнат съветската сфера на влияние - оттук произтичат и всички конфликти - в Грузия, Украйна, Прибалтика... Те обаче разбират, че не бива да го правят докрай - времето е друго, не могат напълно да възстановят системата. Не се и стараят. Да върнат комунистическата идеология, не се и опитват, не им е необходимо. Да затворят страната - не бива, новите технически средства не го позволяват. Да прекратят дори излизането от страната, е невъзможно. Невъзможно е да възстановят съветския режим. Но онова, което може да се върне, ще го направят. И задачите им са други. Да върнат своето величие, съветската сфера на влияние... Те изобщо не могат да приемат, че загубиха студената война, затова и настроението им е така реваншистко.

- В името на какво го правят?

- Това, което правеха в името на социалистическата революция, сега го правят за своя джоб. Крадат ужасно. Крадат даже не е точната дума. Те просто си разпределят страната като своя собственост. Дори не трябва да крадат. На Путин например не му се налага да краде. Той си взе 7% от акциите на "Газпром". А "Газпром" е огромен газов монопол. 7% са милиарди, неописуеми милиарди. И още проценти от "Сибнефт". Не му трябва да краде, той е акционер. Западни експерти са изчислили по процентите му от акции, че той има като своя собственост 41 милиарда долара. Това е открита информация, не е тайна кои са акционерите на "Газпром".

- На дискусия в София за политическата коректност вие се обявихте против нейната диктатура, смятате, че това е поредната утопия за човечеството, която прикрива по-далечни стратегически цели.

- Вие това не го живеете, затова и не го разбирате. Това е същото, както Западът не разбира комунизма. Докато не го усетите, докато не го видите, не го и разбирате. Но когато това се случи с вас, вие също ще гледате с недоверие на него. А аз го живея. Ако аз лично се пошегувам по повод, да речем, на мюсюлманите, на чернокожите, на хомосексуалните, на женските права, ще ме вкарат в затвора. Има специален текст в закона в Англия за това. А аз от детството си не понасям някой да ми казва какво трябва да говоря. Не признавам такова състояние - когато говориш, да мислиш: а не казах ли нещо излишно, налагаш си автоцензура, хората започват да се боят. Това е недопустимо.

- На обсъждането се чуха мнения, че можем само да мечтаем за такава политкоректност, каквато има, да речем, в Англия.

- Вие всичко това ще го видите. Не случайно ви го разказвам. В България още не го усещате, но ще ви дойде на главата - трябва да сте предупредени.

- Вие сте против диктатурата на малцинствата?

- Диктатурата винаги е диктатура на малцинството. Ако е мнозинство, не му е необходимо да диктува. Това с политическата коректност е отвратително явление. Те използват въпросната политическа коректност много избирателно. Някакви от тях назначени малцинства се пазят и се ползват с преференции и привилегии, а други малцинства просто ги създават сами и ги натрапват по всякакъв начин.

Тези активисти, които уж защитават правата на малцинствата - хомосексуалистите, феминистките и др., изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. Ще ви дам пример със забраната за пушене.

- Защо пушещият човек е на мушката?

- Пушещите хора по правило са по-самостоятелни. Те вземат решение, което страхливият няма да приеме - да пуши, ако това е опасно. Това вече е част от самостоятелността, излизаш извън контрола. И точно на тези хора днешните властимащи искат да им съобщят: вие не сте ни необходими. Щом не приемате политическата коректност, няма да се съгласите и с всичко останало. Политическата коректност започна с пушенето. Помня как стана.

- Нали от всички страни ни тръбят колко е вредно пушенето?

- Аз съм физиолог. Мога да кажа кое доколко е достоверно. Направени са стотици научни разработки, които се опитват да докажат, че пушенето е вредно. Нито една не даде никакви данни. Една, която е направена по поръчка на тези хора и учените си изкривиха душата, защото и на тях им трябват грантове, написаха обтекаемо, че може би, възможно е всичко това да е вредно, макар да са нужни още изследвания.

Край! Повече изследвания не им трябваха. Получиха каквото им трябваше. Забраниха пушенето жестоко, абсолютно. Разоряват се хиляди собственици на ресторанти и барове. Обяснете ми каква е мотивацията на това нелегално Политбюро така да принуждава хората. Някак те разрушават нашия свят, и то съзнателно. Това са банда престъпници, трябва да се намери кой седи там, в Центъра, където се събира това Политбюро тайно и хвърля гранати към света.

- Каква е скритата цел?

- За тях това беше тест, отработваха технологията, как ще потръгне. Ето това са утопистите. По тази схема тръгна и истерията за глобалното затопляне. Фикция, няма никакво затопляне! Но схемата беше отработена.

- Каква им е мотивацията? Това не е свързано с вредата от пушенето?

- Още никой не е доказал вредата от пушенето. Ето, пишат на кутията с цигари: "Пушенето можеда причини болести на сърцето". Те пишат лъжи. По медицински статистики при пушещите хора по-често има заболявания на сърцето, рак на белите дробове, но по-рядко се разболяват от паркинсон, алцхаймер, бъбречни болести. Е, тогава напиши цялата статистика на кутията. Не, не го пишат. Върви нагла пропаганда. Всички медицински изследвания, които съм чел, не са доказали все още връзката между пушенето и рака.

Последната теория, четох я преди месец - че при пушенето се образува озон и той предизвиква рак на белите дробове, но това е теория, още не е доказана. Нищо не е доказано, а те пишат: пушенето убива.

- Как си го обяснявате?

- Те изпробват методи на принуда, това си е вид обработка, това е проверка за конформизъм. Ето това, което те сега натрапват и налагат в света, това е конформизъм.

Ще ви дам още един пример. В часовете по сексуално образование в училищата в Англия, тъй като имаме равенство, пропагандират хомосексуализъм. Обясняват на 6-7-годишни деца, че това е нормално. Ако детето възрази: мама и татко казват, че е лошо, те му отвръщат: така мислят майка ти и баща ти, а ти опитай.

Тази система, при която се стремят да увеличат техния брой, тук пръст мафията няма, това го прави държавата. Държавата се управлява от същите тези утописти. Нещата стигнаха до такава цензура, че в наши дни не би могъл да пише Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. “Венецианският търговец” е антисемитизъм. “Отело” - тук става въпрос за расизъм. “Укротяване на опърничавата” - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на “Ромео и Жулиета”, защото това било отвратително хетеросексуално шоу. Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство.

- Вие смятате, че някой въвежда политическата коректност, за да манипулира човечеството?

- Виждам, че някой си прави експеримент - с политическата коректност, с глобалното затопляне, което също е пълна измислица. Има слънчева активност. 99,9% от влиянието върху нашия климат се дължи на слънчевата активност. Човешкият фактор е нулев или близък до нулата. И всякакви ужаси за потопи и други подобни приказки са просто страшилки, плашат хората.

- На кого са нужни тези страшилки?

- Вижте какво предлагат те. Централна глобална регулирана икономика. Тези хора искат световно правителство. На тях им трябват глобални проблеми, защото глобалните проблеми се нуждаят от глобални решения, а за глобалните решения трябва глобално правителство. И те си ги измислят въпросните глобални проблеми, измъкват ги за ушите. Птичият грип например. От който за 3-4 години умряха 62-ма души. А те обявиха пандемия. Викове, шум, убиваха птици.

- Ето, сега предстои задължителна ваксинация за свинския грип. Китай вече я въведе.

- А от тази ваксина се разболяват повече, отколкото от самата болест. Ваксината е опасна, в зависимост от състоянието на имунната система много често предизвиква това заболяване, вместо да го блокира. Не си правете такава ваксина!

- Какви са предупрежденията на Буковски?

- На вас като страна ви трябва лустрация, трябва да скъсате с комунистическото минало, да го осъдите. Докато това го няма - не е възможно да отидете напред, всичко ще буксува, корупцията ще ви оплита. Евросъюзът е много злобна структура, която ще ви дърпа назад. Сега не го разбирате, не искам да споря, но започвате да разбирате, че ще ви дърпа надолу. В много страни вече разбраха - това е още един колхоз, още една комунална квартира. Хората не го разбират, но аз съм израснал в комунална квартира, отлично знам какво е. И не искам повече. Не може да има общи интереси в толкова различни страни като Гърция и Швеция. А единната валута е като онзи доктор, който определял средната температура в болницата - мъртвият труп е с 30 градуса, друг е с треска и има 42, значи средната е 36-37, всичко е нормално. Хора, научете се да мислите сами! Много е просто. Върви пропаганда, понякога много хитра, понякога нагла, връзват ви.

- Г-н Буковски, разкажете за психоболниците в Русия по време на комунистическия режим, макар да е писано немалко за тях, има нови поколения, които почти не знаят за това.

- Като система затварянето на инакомислещи и противници на комунистическия режим в СССР започна при Хрушчов - той в едно свое изказване беше отбелязал, че в СССР режимът на социализма няма врагове и тези, които се отнасят към него враждебно, са психически болни хора. Всъщност това беше директива и ето че аз хванах тази вълна, когато всички, арестувани по политически дела, бяха изпратени за прихиатрични експертизи. И всички ги признаха за невняеми. Така започна. Както се разбира, по идеологически съображения, доколкото на Хрушчов не му отърваше да прави масови репресии, той искаше да запази ореола си на освободител на политическите затворници.
От друга страна, той отлично разбираше, че без репресии режимът дълго няма да издържи. И ето че намери този изход. Системата, а и психиатрията не беше готова за такива действия. В този момент имаше общо 3 специализирани психиатрични болници - в Ленинград, Казан и в Смоленска област. Разликата беше в това, че в обикновена гражданска болница по политическо дело не можеш да попаднеш - там няма охрана, човек може да избяга, да предаде бележка... А от спецболница - там изпращаха с определение за невменямеост за много тежки престъпления - убийства, изнасилвания... и политическите. Системата не беше готова да поеме толкова много хора в психиатричните болници. Второ - диагностиката не беше разработена. Всичко това дойде по-късно, а в началото не знаеха как да го правят. И психиатрите основно ни поставяха диагноза: паранойно раздвоение на личността, тъй като това е двузначна формулировка, дори не става въпрос за психическо заболяване, а за психопатия. По-късно започнаха да използват изобретената от проф. Снежневски диагноза: бавно протичаща форма на шизофрения. Работата беше там, че има такава форма на шизофрения, която обикновено човек не забелязва, заобикалящият също не я забелязват, а ето че проф. Снежневски и неговата школа я виждат. Нещо повече - развитието на тази болест може да бъде бавно и дълго и може да не се проявят никакви симптоми. В началото тази диагноза за бавно протичащата шизофрения не беше призната от психиатрите, те смятаха за глупост тезата на Снежневски.

- Какъв вид репресии имаше в тези болници?

- Нека кажа какво представляваха тези спецболници. Те бяха някакъв хибрид между затвор и психиатрия. Режимът и охраната бяха като в затвор - охрана, решетки, вишки, часови, но надзирателите вътре ходеха в бели престилки, под които бяха с униформи на НКВД. Освен белезите на затворническия режим имаше още медицински сестри, лекари и санитари. Санитарите бяха от углавните (затворници за углавни престъпления), които излежаваха своите присъди в съседния до психоболницата лагер и работеха като обслужващ персонал в болницата. Те бяха най-злобният елемент, но от тях не можеш да се оплачеш - официално ти си невменяем, а те могат да те ограбят, бият и дори убият - каквото искат. А лекарите просто назначаваха лечение. Лечението по това време също не беше силно разработено. Имаха три-четири средства. Първото беше меназин - силно лекарство, от което може да спиш денонощия. Идеята беше, че човек, който е опасен, агресивен, може да се държи в състояние на наркоза. Въобще това беше не толкова лечение, а средство за контрол. Имаше хора, които държаха на този меназин с месеци, будеха ги само да ги нахранят и после пак изпадаха в сънно състояние. Второто средство, което прилагаха там, съвсем не беше терапевтично, а си беше средство за наказание и като такова се приемаше - наричаше се сулфазин. Това всъщност беше разтвор на сяра в прасковено масло. При вкарването му в мускула се предизвиква абцес - възпалителен процес, вдигаш 42 градуса температура, усещаш дива болка и не можеш да помръднеш. Това средство се употребяваше за наказание - например - ако рязко си отговорил или нещо друго си нарушил в режима. Беше си точно средство за наказание, а също и за ограничение. На онези, на които го прилагаха, после и не помисляха за нарушения. Имаше и едно трето средство - наричаха го укрутка - варварско средство, завиваха те от петите до мишниците в мокра материя и в това положение материалът изсъхваше на тялото, като се свиваше и това отново е дива болка, души те - идеята е да спрат агресивния, буйстващия "болен". Човек може да се задуши при тази "процедура". По принцип се полагаше медицинска сестра да присъства при тази процедура, ако човек започне да се задушава, да го отвият за малко, да си поеме въздух и пак да го завият. Но невинаги медицинската сестра беше там. И имаше и смъртни случаи при подобно лечение.

- По какъв начин се излизаше от тези психиатрични болници-затвори?

- За да се освободиш от това място, трябваше да минеш през медицинска комисия, която да констатира подобряване на състоянието ви. След като получите такова решение, отивате на съд, който може и да ви освободи. Ето такава беше системата. Подобни комисии обаче идваха веднъж на осем месеца, макар че процедурата трябваше да минава два пъти годишно. Средно по политическо обвинение човек изкарваше в такава болница 2-3 години. Аз бях в Ленинградската национална болница, тя и досега си е такава болница. В нея имаше около 1000 пациента, от тях около 100-150 човека бяха там по политически обвинения. Останалите бяха углавни - извършили тежки престъпления - убийци, насилници. Аз бях там година и девет месеца.
Изискването на комисията беше особено - те не даваха съгласие за изписване, ако човекът не си признае две неща: първо, да, той е извършил престъпление, и второ - че той е психически болен и е извършил това престъпление под влияние на болестта си.
На нас обаче ни провървя - свалиха Хрушчов. И новото началство реши, че трябва да ни освободят. После, по разкази на мои приятели и колеги, всичко това претърпя трансформации. Те разработиха и диагностиката, и "лечението". Появиха се достатъчно неприятни средства. Тези, които описах дотук, са неприятни, но нямаха толкова много странични ефекти. А после се появиха средства, които предизвикваха много сериозни странични ефекти. Например гала перидол, който предизвикваше Болестта на Паркинсон, имаше и други със странични ефекти - на сърцето и бъбреците... Свирепи средства. Прескочих ги.
После обаче развитието на психоболниците се увеличи, стигнаха до 12-13 заведения от този тип за целия СССР - за 20 години това е четирикратно увеличение.

- Написахте "Наръчник по психиатрия за инакомислещи".

- Да, но това беше много по-късно, когато бях в лагер, заедно с мой приятел, който беше психиатър по професия - Семьон Глузман, киевчанин, разговаряхме, разбрахме, че той познава едната страна, аз - другата, и можем да подготвим хората, като обясним добре за какво става дума. Така написахме "Наръчник по психиатрия за инакомислещи".
През 70-те години събрах много материали за репресиите в СССР, за тях тогава малко се знаеше, на Запад почти нищо, а и в Русия. Затова събрах този материал, изпратих го на западни психиатри от Световната психиатрична асоциация, с молба да разгледат това явления. Обърнах се към тяхната комисия по етика. Сред материалите, които успях да им изпратя, бяха заключения на комисията, която ни признаваше като психично болни, а те много често не бяха акуратно написани, видно ставаше, че това са диагнози по политически причини. Освен това успях да дам интервю за СиБиЕс на тази тема. Въпросът нашумя, излъчиха го в няколко страни. За това и бях арестуван за четвърти път с официално обвинение - клевета на съветската психиатрия. За което получих 12 г. затвор. Излежах 6. Размениха ме. За Луис Корвалан, генералния секретар на Чилийската комунистическа партия, който бе изпратен в затвора по времето на Пиночет.
Когато ме уговаряха да замина, ми предлагаха да отида в Израел, казваха ми - може би имаш роднини там, няма да проверяваме. Аз обаче отказах. Така през 1976 г. направо от Владимировския затвор ме качиха с белезници на самолета за Цюрих. А вътре бях аз, моето семейство и 12 агенти от КГБ.
Впоследствие кампанията, която започнахме, се оказа невероятно успешна въпреки нашите очаквания. Предизвикан беше много голям обществен отзвук. На Запад в почти всяка страна възникнаха групи от психиатри и непсихиатри, водещи кампания за осъждане на съветската психиатрия. В 1976 г. бях освободен, а през 1977 г. Световната асоциация на психиатрите направи конгрес в Хонолулу, когато официално беше осъдена съветската психиатрия. А през 1989 г. вече се готвеха да ги изключат, а те сами напуснаха. Така че победихме. Вече в края на 80-те години Горбачов и неговото обкръжение отлично разбираха, че няма да успеят да привлекат симпатиите на Запада и да го убедят в намеренията на перестройката, ако съветските войски не напуснат Афганистан, ако не освободят Сахаров и останалите политическите затворници и не променят психиатриите. Затова приеха и радикални промени в законодателството - през 1989 г. политическите преследвания в психиатрични заведения спряха. Нямаше ги много години. Появиха се отново при Путин преди няколко години - имаше 6-7 дела, по които ние разбрахме, че са решили да върнат тези методи. Достатъчно беше да започнем кампания против това - и вътре в Русия, и на Запад, те се изплашиха, пуснаха тези хора и до тези дни, да чукна на дърво, повече такива дела няма.

- Защо светът отказва да разбере комунизма?

- Що се отнася до Запада - трябва да го разделим на две части. Политически левите разбират много повече от останалите, те обаче мислят, че направлението е правилно, само че методите са груби, но идеологически се солидаризират, затова и не искат да го разобличават, за да не компрометират самата идея. В десния спектър политиците не разбират това явление, защото изобщо не могат да разберат как може да има идеологическа държава. По правило, в западните страни господства прагматизмът. Да им обясниш, че има държава, в която всеки детайл е направен съгласно учението на някакви немци от 19 век, това е ненормално, те не вярват в това, мислят си, че не може да бъде... Да им обясниш каква роля е играла идеологията в живота на съветската държава е много трудно. Много години опитвах да го направя и не успях. Тези, които са били в Русия, достатъчно бързо схващат основното, не детайлите, и започнаха да разбират. По принцип за левите това си е добра идея. А десните пък си мислят, че това е някаква разновидност на руското самодържавие - нещо като при Иван Грозни.

- Какъв е вашият анализ за демокрацията в държавата като България?

- Вие сте в самото начало. Всички страни от съветския лагер, макар и в различна степен, не успяха да скъсат със своето минало. Защо? Защото никой не направи чистка на номенклатурата. Номенклатурата плавно премина от съветско в постсъветско време и е на всички равнища на властта. И те организират тези мафии, корупцията, затова не можете да се отместите, да се придвижите напред, докато не се разплатите с миналото. Навсякъде е така - и в Полша, и в Чехия. Чехите, поляците опитаха да направят лустрация, но не успяха докрай. Затова демокрацията в нашите страни не се е установила. Ето в Русия е същото. В Средна Азия пък се установиха някакви феодални отношения. Тръгнаха назад нещата - реставрация на съветския строй чрез КГБ. Най-далече в демокрацията стигнаха в Прибалтика, най-много Естония - защото са малка държава, повлияна от Финландия. Даже в някогашната ГДР, ако се вгледате, също ще видите разлика, а минаха 20 години, а тя е и черна, и тъмна, и мръсна.

- И същата носталгия се наблюдава и при тях, както и в останалите държави от социалистическия лагер.

- Много е трудно да се преодолеят старите неща, трябват резки движения, а никой не се решава. Затова и заставаме извън времето. Машината не се движи.

Освен това вие се появихте в света в много неудобно време - това съвпадна с ерозията на западната демокрация. Ето, аз съм от 33 г. в Англия. Това, което е днес, абсолютно не прилича на онова, което беше преди 30 г. Тогава имаше демокрация, днес тя не работи.

- Защо?

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали с вяра православни християни. (Виж календара за текущата година).

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница  пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.

След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата  усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.

† Траянополски епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Според евангелското повествование на петдесетия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. В града били и Христовите ученици и Майка Му.

Те били събрани на молитва в един дом, когато се случило необикновено събитие. То накарало хората от улицата да се струпат около къщата. Внезапно се чул шум, сякаш духал силен вятър. Той изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се се явил по един пламък, приличащ на огнен език. Апостолите се изпълнили с Дух Свети и започнали да славят Бог на всички езици, които дотогава не знаели. Формата на пламъка била видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Самият огън символизира духовното очистване и просвещаване на душите на апостолите.

На Петдесетница вдъхновената проповед на Св. Апостол Петър накарала много хора да повярват в Христа, да се покаят, кръстят и приемат благодатните дарове на Светия Дух. Техният брой бил около три хиляди. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница (Св. Троица) се смята за неин рожден ден.

На Петдесетница в храма се отслужва тържествена литургия, а веднага след нея започва богослужебното празнуване на празника Св. Дух, който е в понеделник. Празнуването на Светия Дух започва с молитви, по време на които клирът и миряните застават на колене. Четат се три молитви на Свети Василий Велики, в които изповядваме нашите грехове пред Бога, и заради великата жертва на Неговия Син молим за помилване. Молим Иисус Христос да изпрати и на нас Светия Дух, за да просвети душите ни, а накрая се молим и за нашите починали близки. По време на богослужението свещениците хвърлят в храма орехова шума, която напомня за слизането на Светия Дух върху апостолите.

Виж също:

• За Светия Дух и Божествената Благодат
• Света Петдесетница

Св. свещеномъченик Еразъм Охридски IV век Чества се на 2 юни

По-долу:

• Житие на св. свещеномъченик Еразъм Охридски

Виж също:

• Охрид Старите български столици

Св. Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил надарен от Бога с голям дар на чудотворство.

Като епископ той тръгнал да проповядва Евангелието. Св. Еразъм дошъл и в град Охрид, който влизал тогава в римската провинция Илирик. Царят извел Еразма пред медния идол на Зевс и му заповядал да принесе жертва и да се поклони на идола. Св. Еразъм отказал решително, затова царят заповядал да го подложат на тежки мъки, а след това го хвърлил в тъмница. Но се явил ангел Божий - както някога на св. Петър - и го извел от тъмницата.

После св. Еразъм посетил с проповед Кампания, след което се върнал в град Хармелий и тук се поселил в една пещера, където се отдал на аскетически съзерцателен живот до самата си смърт. Той починал в началото на ІV век.

Пещерата с църквицата на св. Еразъм и до днес съществува недалеч от Охрид, където се проповядва великата сила на Божия угодник.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Православната читалня: През вековете: Българска история
• Манастирите на Св. Гора и в България
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен молитвослов
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

Св. Никифор Изповедник, патриарх Константинополски St. Nicephorus (Nicephoros), Patriarch Of Constantinople Свт. Никифор Исповедник, патриарх Константинопольский Патриарх Никифор I ръководел Константинополската катедра от 806 до 815 година † 828 година на заточение Чества се на 2 юни и на 13 март (пренасяне мощите на св. патр. Никифор)

Победы венец с небесе, о Никифоре преславный, яко прием от Бога, спасай верою почитающыя тя, яко священноначальника Христова и учителя.

По-долу:

• Кратко животоописание
• Житие на свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски
• Страдание на свети Никифор Изповедник, патриарх Цариградски св. Димитрий Ростовски

Виж също:

• Пренасяне мощите на св. Патриарх Никифор Цариградски св. Димитрий Ростовски
• Кратка хронография св. патриарх Никифор
• Седмият Вселенски събор
  • Догмат за иконопочитанието на Седмия вселенски събор
  • 82 правило на Трулския събор
  • Неделя на свв. Отци от Седмия Вселенски събор в гр. Никея
  • Съборите на Православната църква
  • Правила на Вселенските събори
• Иконоборство Статии. Светци - изповедници и борци за иконопочитанието
• Въведение в Православието: Иконография и иконопочитание
• Истанбул. Константинопол. Цариград Патриарсите на Константинопол
• Св. Михаил Синадски
• Св. Теофан Изповедник
• Св. Емилиан Изповедник Кизически
• Св. Теодор Студит
• Св. Никита Изповедник
• Св. Теофилакт Изповедник Никомидийски

Св. Никифор, патриарх Цариградски - страдал за св. икони. Починал на заточение в 828 година - на тоя 13 март се възпоменава пренасяне мощите му - 846 година.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Св. Никифор бил син на знатен и благочестив гражданин на Цариград на име Теодор, който претърпял изтезание и изгнание, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско възпитание, подкрепено от примера на техния собствен живот. Майка му била участница във всички изпитания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата смърт тя се преселила в Цариград, гдето младият Никифор получил бляскаво образование.

В званието секретар на двора на императрица Ирина и като императорски пълномощник, Никифор присъствал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни трудове, пост и молитва. В туй време той построил църква и основал манастир. В 806 г. Никифор, след смъртта на патриарх Танасий, бил избран за цариградски патриарх: приел отначало монашество, после свещенически сан и бил възведен на патриаршески престол в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето обещание да пази истините на православната вяра. Като приел управлението на Църквата, той преди всички обърнал внимание на поведението на духовенството и взел мерки против разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в последователна и постоянна борба. Скоро той се проявил като изповедник, указвайки твърда съпротива на иконобореца император Лъв Арменец. На всички старания на императора, чрез ласки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял:"Напразни са твоите трудове господарю! Ние не можем да изменим древното предание, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието". И след това, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото изповедание. В църквата "Св. София" той съборно извършил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за избавяне от ереста.

Като узнал за това и като се опасявал от народен метеж, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: "Защо смущаваш народа и го възбуждаш против царската власт?" Патриархът казал да съобщят на императора: "Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет против царя, а на славословие Божие и за да се молим, Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие!"

След беседата с народа патриархът се отправил в двореца, за да успокои и убеди царя. “Не въвеждай в светата Църква нечестиво мъдруване! - казал му той. - Не трябва да се спори за онова, което вече отдавна е отхвърлено от светите отци и е предадено на анатема". Императорът с гняв изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени в разни места на заточение, а свещениците и монасите били предавани на различни мъчения и затвор, за да ги склонят към ереста. Патриархът временно бил оставен на длъжността си, понеже имало опасност от бунт сред народа.

В 814 г. императорът свикал събор от свои съмишленици епископи, които повикали на събора патриарха, но Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го обявили за лишен от сан, а императорът го пратил на заточение отначало в един манастир, основан от самия патриарх, а после в друг, близо до Цариград. Там св. Никифор Изповедник починал през 818 година. Мощите на св. Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Великият поборник на благочестието свети Никифор се родил в Цариград от благочестивите и богобоязливи родители Теодор и Евдокия. Баща му се удостоил с изповеднически венец, претърпявайки рани и изгнание за почитането на светите икони. При царуването на Копроним той заемал длъжността нотарий по тайните царски дела, и срещу него постъпил донос, че той благочестиво почита светите икони, покланя се на образа на Спасителя, на Пречистата Божия Майка и на всички светии. Царят веднага извикал при себе си блажения Теодор, подложил го на разпит и като се убедил в справедливостта на доноса, дълго го принуждавал да остави иконопочитанието; когато Христовият раб не се подчинил на царската воля, след жесток побой бил изпратен на заточение в град Молин и хвърлен в мрачна тъмница, в която страдал за правата вяра. След време отново го повикали в Цариград и още по-упорито го принуждавали да приеме ереста, проповядвана от царя; но той оставал твърд като диамант в благочестието, съгласявайки се по-скоро да претърпи рани и смърт, отколкото да наруши църковните закони и преданията на светите отци. По заповед на беззаконния цар той отново бил подложен на различни жестоки мъчения и отново бил изпратен в изгнание; след като прекарал шест години в Никея като затворник и страдалец, той отишъл при Господа във вечната свобода на блажения живот.

Неговата съпруга, честната Евдокия, била участница във всички беди и страдания на своя мъж, последвала го в изгнанието и страдала във вериги, без да се разделя с него нито тялом, нито духом. След смъртта на мъжа си тя се върнала в Цариград и прекарвала дните си богоугодно, както подобава на истинска християнска вдовица. В това време синът й Никифор, след като се изучил, получил при царския двор длъжността на баща си.

Блаженият Никифор прекарвал дните на младостта си целомъдрено, в строго въздържание, и бил изпълнен с външна и вътрешна мъдрост - светска и духовна: той изучил в съвършенство не само книгите на елинските любители на мъдростта, но и божествените писания; красноречив оратор, украсен с всякакви добродетели, отличаващ се с разум и добронравие, той бил обичан и почитан от всички. Като възмъжал, при царуването на Лъв, сина на Копроним, Никифор бил удостоен със сан на царски съветник и запазвал правоверието сред зловерните, покланяйки се на светите икони и привеждайки и другите към това с богомъдри увещания. Когато, след смъртта на Лъв, при царуването на сина му Константин и майката на последния Ирина, в Никея бил свикан седмият Вселенски събор против иконоборческата ерес, тогава блаженият Никифор, който бил още мирянин, оказал значителна помощ на заседаващите на събора свети отци, като човек мъдър и добре познаващ божественото писание; като на знатен мъж му било поръчано да говори на събора от името на царя.

Така още преди епископството той се проявил като изповедник и учител на православието, посрамвайки еретиците при разрешаване на спорните въпроси, за което го благославяли и облажавали светите отци от събора.

След този събор Никифор останал още няколко години в почетния сан на царски съветник. По-късно, убедил се, че трудът за суетния и шумен свят не принася полза на душата, видял, че в двореца започват раздори между сина и майката, Никифор, презирайки суетната слава, оставил високия сан, отдалечил се от града, поселил се на едно далечно и безмълвно място при Тракийския Босфор и започнал уединено да се труди само за Бога, в молитва и пост, стремейки се към своето спасение. След време построил църква, събрал монаси и създал манастир; самият той не носел монашески чин, но вече се трудел като монах, изпитвайки себе си може ли да понесе подвига на монашеския, пълен със скърби, живот. И така живял много години, почти до средата на царуването на Никифор.

След отиването на светейшия цариградски патриарх Тарасий при Господа, блаженият Никифор, мирянин по външен вид и съвършен монах по живот, бил избран за патриарх и тогава приел монашески чин, бил ръкоположен за свещеник, а след това, против желанието си и по убеждение на цар Никифор, в пресветлия ден на светата Пасха бил възведен на архиерейския престол.

След няколко години на престола се възкачил Лъв Арменец и той започнал явно да хули светите икони, въоръжавайки се не против враговете, нападащи Гърция отвсякъде и опустошаващи я, а против иконите на Христа, на Пресвета Богородица и на всички светии, и против тези, които им се покланят. Като събрал при себе си всички епископи и свещеници, отлъчени по правилата за различни провинения от служение в божествения олтар, той им дал място в царските палати, и ги хранел като хищни зверове, търсейки чрез това да спечели разположението на тези, "чийто бог е коремът"; царят често беседвал с тях, поучавайки се в иконоборческата ерес, и се съветвал с тях по какъв начин да възстанови хулния догмат против иконите, отхвърлен от Седмия Вселенски събор. За да ги склони по-лесно към единомислие със себе си, той им обещал не само да им върне предишните звания, от които били лишени, но и да увеличи почестите им. Възгордели се поради милостта на царя, те започнали усърдно да му помагат, като навсякъде притеснявали правоверните с преследване.

Божият светител, Никифор, чувайки и виждайки всичко, което става в Църквата, непрестанно и със сълзи се молел Бог да съхрани Своята Църква непорочна и да запази стадото Си невредимо от еретиците. Призовавайки към себе си много правоверни, той ги увещавал, молел и наставлявал: да не се приобщават към еретиците, да избягват техния квас и тяхното учение като ухапвания от змия, да не се страхуват от лютото време и заплахите на мъчителя, убиващ тялото, а не душата.

Царят, като узнал за това, се смутил и изплашил, че патриархът ще вдигне бунт против него сред народа. Затова той го извикал в двореца.

Те дълго си говорили за светите икони отначало насаме, а след това вътре били допуснати и стоящите зад вратите епископи и духовници. Влезли и много сенатори: царят извикал и въоръжени войници с голи мечове за заплаха на тези, които не искали да се съгласят с него. Какво е ставало там, какви разсъждения и какво величие на душата и смелост са показали безстрашните сърца - за това е написано в житието на преподобни Теодор Студит и на свети Никита Изповедник. Всичко това завършило с гнева и яростта на царя и изгонването с безчестие от царския дворец на патриарха и цялата му дружина. Епископите, които били при светейшия Никифор, веднага били изпратени на заточение на различни места, но патриархът бил оставен на мястото си още известно време, отчасти поради това, че не се решавали окончателно да му сторят зло, отчасти поради страх, че народът може да се вдигне на въстание и бунт заради него. Духовниците и много монаси били бити и измъчвани с глад и жажда в тъмници и затвори, за да бъдат принудени към ерес.

Светейшият патриарх, виждайки, че царят напълно е отпаднал от правоверието и Църквата е сериозно смутена, духовенството е подложено на гонение и страда, писал до царицата, увещавайки я да даде на царя необходимия съвет да прекрати това гонение, писал също и да градоначалника Евтихиан, съмишленик на царя и верен негов съветник.

Но светият патриарх не само не могъл да убеди упоритите, но даже ги предизвикал към още по-голяма ярост. Царят изпратил един патриций Тома да отнеме от патриарха управлението на катедралната църква "Света София" и да не допуска той да служи в нея и да произнася поучения пред народа, така че патриархът бил като на заточение в дома си, не излизайки никъде. От печал и от много подвизи той изнемогнал телесно, разболял се и легнал на легло, очаквайки края си; еретическото сборище не преставало да се вълнува и желаело спор с него. Царят и неговите съмишленици изпратили брата на царицата, на име Теофан, със сан спатарий, при светейшия патриарх, за да го доведе за спор с тях. Светецът отговорил на изпратения:

- Пастирят, лишен от овците си, не излиза на борба с вълка, и търсещият здраве за себе си не се бори със зверовете. Защо вие, след като ми отнехте поверените ми Христови овци, ме призовавате към спор, за да се боря сам с еретиците като с вълци? Ако желаете това, то върнете ми моите овци, освободете от оковите и тъмниците свещениците и духовниците, и нека всеки заеме своето място, да бъдат върнати от изгнание архиереите и отново да заемат своите престоли, а намиращите се на техните места еретичестващи лъжеепископи, които са възведени неправилно, да бъдат низвергнати, и всички правоверни, гонени и страдащи, да получат отдих (от гоненията) и първоначалната си свобода: тогава, ако бъде угодно на Бога и ако оздравея, ще бъдем готови съборно да изобличим гибелната злоба на еретичестващите. Съборът и беседата за вярата подобава да бъдат в голямата катедрална Църква, където Сам Христос Бог присъства в Пречистите Тайни, а не в царския дворец, защото за църковното подобава да разсъждаваме в Църквата, а в двореца - да устройваме светските дела.

Късно вечерта царят изпратил войници да вземат Никифор от патриаршеския дом и да го отведат на заточение. Войниците го качили на колесница, и в полунощ, когато всички спели, го отвели на брега на морето. Тук го качили на една лодка и го откарали в Хрисопол, на едно място, наречено Волуе, където имало манастир. Така бил невинно свален от своя престол великият Божий угодник светейшият патриарх Никифор, след деветгодишно управление на Христовата Църква. Не след дълго той бил изпратен още по-далече - на остров Проконис, в манастира на светия великомъченик Теодор. Когато, пътувайки към този остров, минавали с кораб покрай страната, където се намирал преподобни Теофан, игуменът на голямата обител, двамата свети мъже с прозорливите си очи се видели един друг и се поздравили. Преподобни Теофан, бидейки в келията си, заповядал на своя ученик да сложи горящи въглени в кадилницата, запалил свещи, сложил върху въглените тамян и се поклонил до земята, сякаш беседвайки с някое лице, минаващо наоколо.

Ученикът го попитал:

- Отче! Какво правиш? На кого се поклони и с кого беседваш?

Преподобният отговорил:

- Светейшият патриарх Никифор, несправедливо изгонен за правоверието, отива на заточение и минава с кораб покрай тази страна; затова запалихме свещи и тамян, за да отдадем на патриарха подобаваща чест.

В това време светейшият патриарх Никифор, намирайки се в кораба, внезапно преклонил колене, поклонил се на светия старец и протягайки ръце във въздуха, му дал благословение. Един от тези, които били със светейшия на кораба, го попитал:

- Кого благославяш, светейши отче, и пред кого преклони колене?

Патриархът отговорил:

- Теофан Изповедник, игуменът на голямата обител, ни приветства и ни почете със запалени свещи и тамян, и аз от своя страна му се поклоних, защото и той не след дълго ще пострада, подобно на нас.

И това скоро се сбъднало. Като достигнал мястото на своето изгнание, Христовият светител Никифор прекарал там тринадесет години, в утеснение и чести боледувания, търпейки оскъдност в най-необходимото, и отишъл във вечния покой при Господа. Преставяйки се, той с радостна душа произнесъл думите на Давид: "Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби. Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме".

Като казал това, той предал душата си в ръцете на своя Господ, верните плачели за него, а еретиците се радвали. Честното му тяло било погребано в църквата на свети великомъченик Теодор. След това, когато ересиарсите починали, иконоборческото гонение се прекратило и отново възсияла тишина и правоверие, честните мощи на свети Никифор били пренесени на 13 март 846 г. в Цариград, при царуването на Михаил, син на Теофил, и майка му Теодора, и с чест били положени в катедралната църква "Света София", за слава на Христа, нашия Бог, с Отца и Светия Дух прославян во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Със съкращения

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Въведение в Православието: Иконография и иконопочитание
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен молитвослов
• Православен речник

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина -

да ходим да се скитаме

немили, клети, недраги!

Аз зная, майко, мил съм ти,

че може млад да загина,

ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!

Но кажи какво да правя,

кат си ме, майко, родила

със сърце мъжко, юнашко,

та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище:

там, дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал,

там, дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с онази тиха усмивка

в скръбно ги сърце впиеше,

там дето баща и братя

черни чернеят за мене!...

Ах, мале - майко юнашка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя,

пък... каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка!

А ти, "га чуеш, майнольо,

че куршум пропей над село

и момци вече наскачат,

ти излез, майко - питай ги,

де ти е чедо остало?

Ако ти кажат, че азе

паднал съм с куршум пронизан,

и тогаз, майко, не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

"Нехранимайка излезе", -

но иди, майко, у дома

и с сърце сичко разкажи

на мойте братя невръстни,

да помнят и те да знаят,

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина,

затуй, че клетник не трая

пред турци глава да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

земята, майко, черната!

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват...

Ако ли, майко, не можеш

от милост и туй да сториш,

то "га се сберат момите

пред нази, майко, на хоро

и дойдат мойте връстници

и скръбно либе с другарки,

ти излез, майко, послушай

със мойте братя невръстни

моята песен юнашка -

защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта си и пред дружина...

Тъжно щеш, майко, да гледаш

и на туй хоро весело,

и като срещнеш погледът

на мойто либе хубаво,

дълбоко ще ми въздъхнат

две сърца мили за мене -

нейното, майко, и твойто!

И две щат сълзи да капнат

на стари гърди и млади...

Но туй щат братя да видят

и кога, майко, пораснат,

като брата си ще станат -

силно да любят и мразят...

Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк във ръка,

под байряк лични юнаци,

напети в дрехи войнишки,

с левове златни на чело,

с иглянки пушки на рамо

и с саби-змии на кръстът,

о, тогаз, майко юнашка!

О, либе мило, хубаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки!

И тогаз с венец и китка

ти, майко, ела при мене,

ела ме, майко прегърни

и в красно чело целуни -

красно, с две думи заветни:

свобода и смърт юнашка!

А аз ще либе прегърна

с кървава ръка през рамо,

да чуй то сърце юнашко,

как тупа сърце, играе;

плачът му да спра с целувка,

сълзи му с уста да глътна...

Пък тогаз... майко, прощавай!

Ти, либе, не ме забравяй!

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен:

аз може млад да загина...

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода през 1868 г. Публикувано е във в. "Дума" (1871 г.). Още преди Освобождението било разпространено като песен сред революционната младеж.

Не филантропия, а коренни реформи

Христо Ботев

Филантропия! Благотворителность! Колко души шарлатани покриватъ своитѣ мръсни дѣла чрезъ тия благозвучни думи, които не принасятъ почти никаква сѫществена полза на мѣстото, дето се тѣ практикуватъ, ако полето на тѣхната деятелность и да е твърде обширно. Благотворителностьта не може да изкорени злото, тя не обяснява причинитѣ на безбройнитѣ страдания на човѣчеството, не унищожава тия причини, а лѣкува само следствията. Тя само затуля устата на гладния, приспива страдащия и ириучва недоволния на робство и на търпение. Вземете, напримѣръ, Англия, дето благотворителностьта е достигнала до такива широки размѣри, въ каквито тя нe сѫществува нито въ една държава. Нема тамъ сѫ могли филантропитѣ да изцѣрятъ язвата на тѣлото на английския народъ, която отъ день-на-день се уголѣмява се повече и повече и която рано или късно ще преобърне всичкия общественъ строй въ тая страна? Думата ми е за английския пролетариатъ, който при всичката благотворителность на аристократитѣ, расте не съ години, а съ часове и съ минути. Освенъ това, думата благотворителность е унизителна за човѣшкото достоинство, защото тя предполага, че сѫществуватъ на свѣта такива създания, които сѫ направени по образу и подобию божаго, но които сѫ осѫдени да мратъ отъ гладъ и отъ мизерия. Нийде благотворителностьта не е принасяла полза, нито въ старото, нито въ новото общество.

Припомнете си ония тъмни картини изъ римската история, когато цѣли хиляди нещастнн хора сѫ крещѣли „хлѣбъ и циркь” и когато тиранитѣ отъ страхъ и изъ милосърдие сѫ удовлетворявали желанието на своитѣ робове. Има ли по-гнусно и по-отвратително зрелище отъ това? Но разумнитѣ и образованитѣ хора отдавна вече сѫ разбрали лошитѣ последствия на благотворителностьта и всичкото свое внимание сѫ обърнали на корена на злото, т. е. — на онзи анормаленъ общественъ редъ, който създава безмѣрно богати и безмѣрно сиромаси люде. Трѣбва по-напредъ да се изкорени злото и тогава не ще вече да има нужда да се занимаваме съ лѣкуването на неговитѣ последствия, което не само че е безполезно, но е даже и вредително, защото дава възможность да се развие въ друго направление болестьта. Извинете ме, че азъ се така разфилософствувахъ за нѣща, които отдавна вече сѫ раздъвкани и обяснени отъ новото човѣчество, но азъ направихъ тоза, за да ми послужатъ горнитѣ редове като критериумъ за иззестията, които азъ ида да ви съобща.

Азъ съмъ ви писалъ и другъ пѫть за глада, който опустоши преди малко Мала Азия и който заплаши даже нашето съ богата природа отечество и, струва ми се, споменахъ, че нѣкои си благотворители се притекоха съ своитѣ привременни помощи на анадолцитѣ. Днесъ имамъ предъ очитѣ си отчета на цариградския благотворителенъ комитетъ, основанъ близо до английското консулство, който, заедно съ други подобни комитети, е подалъ помощь на 200,000 гладни души. Ако смѣтнемъ, че на тия хора се е дало, както казва отчетътъ, отъ 10 до 15 гроша, то ще да дойдемъ до една твърде значителна сума; но за единъ човѣкъ или за едно семейство, което нѣма нищо, което мре отъ гладъ и което трѣбва да проживѣе отъ жетва до жетва, какво значатъ тия нещастни 10—15 гроша? Не сѫ ли тѣ единъ залъкъ, който не дава нито здраве, нито животъ на умиращия, а само продължава неговитѣ страдания? Той си ще да мре: а не е ли по-справедливо и по-човѣшки да се прекратятъ страданията му единъ часъ по-напредъ? Ето що говори отчетътъ по-нататъкъ: нашитѣ статистически сведения показватъ горчивата истина, че гладътъ въ Мала Азия не ще може да се унищожи даже и подиръ жетвата на 1875 г. Въ най-плодороднитѣ страни на Мала Азия една трета часть отъ народонаселението не е сѣло нищо; а тритѣ четвъртини, които сѫ сѣли, сѫ обвезани съ такива условия, щото, като приключатъ смѣткитѣ си съ своитѣ заимодавци, неще да имъ остане, като-речи, нищо за прехрана. Какъ ще преживѣятъ тѣ до жетвата на идущата година. Да имъ се помогне е невъзможно, защото нещастнитѣ ще бѫдатъ твърде много. . .

После тия отчаяни, но справедливи възгласи, благотворителитѣ предлагатъ на правителството да захване нѣкоя обществена сграда, за да даде работа и прехрана на народонаселението. Добри и човѣколюбиви планове, но кажете ми, ще могатъ ли тѣ да се осѫществятъ при диешното критическа положение на турскитѣ финанси? Отде ще вземе правителството пари, за да захване обществени сгради и да даде прехрана на гладнитѣ? Не отъ раята ли пакъ? Но това не е лѣкъ, не е благотворителность. Ако да би попитали гладнитѣ мене, то моя рецептъ е въстание противъ днешния общественъ срой. Съсипете тая иерархия въ човѣчеството и вие ще видите, че ще да се унищожатъ причинитѣ на нашитѣ страдания. Но, стига за това. Да ви кажа сега нѣщо и за агитѣ. Отъ 1 януарий на идущата година пощитѣ и телеграфитѣ въ Турция ще влѣзатъ вече подъ пънко управление въ рѫцетѣ на турцитѣ. Отъ тая дата иностраннитѣ пощенски тимбри нѣма да иматъ никакво значение въ Турция. Ще да видимъ, какъ ще се приеме това високо решение отъ европейцитѣ, които сѫ се убедили вече въ турската неспособность.

Разпрята, която бѣше произлѣзла между семитическия крадецъ баронъ Хиршъ и н. в. султана на разбойницитѣ, е зела вече полюбовно решение; крадцитѣ сѫ се условили относително раздѣлата на плячката, която ще да смъкнатъ чрезъ направата на желѣзнитѣ пѫтища. Съ една дума, между царьтъ израилски и банкрутина Азиса сѫществува вече пълно съгласие и любовь.

Известието, че Занзибарскиятъ султанъ е тръгналъ за Англия и че е приетъ твърде търѫествено въ Лисабонъ, е ударило като съ дърво турската журналистика. Тя крещи за панислямизма, а неговитѣ синове се разхождатъ по гяурскитѣ земи, безъ да се яватъ предъ наследника на пророка!

В. „Знаме“, 18 брой

СЛОВА ЗАВЕТИ

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"

в. "Знаме" бр. 23, 27 юли 1875 г.

"Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние..."

в. "Знаме" бр. 1, 8 декември 1874 г.

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."

в. "Знаме" 22, 13 юли 1875 г.

• -
• A
• +