Преди няколко дни се разхождах по пролетната улица “Фритьоф Нансен”. Наслаждавах се  на топлата  вечер, но  изведнъж видях  двама комунисти, които  пишеха лозунги по съседния блок. В краката им имаше кофа с  червена  боя. Единият  току що беше написал на стената “Осъзнай се класово!”. Изтичах и бързо изтрих с ръка, въпреки болката,  буквата “л” и  така изречението придоби съвсем различен смисъл. Другият  без да ми обръща внимание внимателно написа:  “На борба заедно с гръцките другари!”  Ръката ми  се  нарани, боята  и кръвта  се смесиха, но решително изличих буквата “р” от “борба”  и изречението отново  придоби съвсем различен смисъл.

“Познавам те  добре” –  каза с неприязън първият комунист и остави четката в кофата.  “Ти си от тези, които вместо да подкрепят антиамериканизма и гърците, онеправдани от ЕС и МВФ,  винаги ни обвиняваш, че сме комунисти и националисти, отживели времето си и хора без значение.”

“Но не е ли вярно,  че ти си комунист, който използва Фейсбука, за да рекламира идеите си? – отговорих язвително.

“Е, да така е, без Сталин и Фейсбука не можем!” – неочаквано се съгласиха в хор антимериканците.  Единият взе кофата и кимна на другаря си:

“Хайде, Берия, да вървим. Трябва да пишем и срещу  еврейската  Америка”

 Гледах ги как се отдалечават, а кръвта ми и  боята капеха  на земята.  Внезапно   антиамериканецът  се обърна, застана като истукан и треперейки,  вдигна глава  и започна да вие напрегнато:   HOWWWLLL.  Сетне спря задъхан с изхвръкнали очи и извика предизвикателно:

“Десебарски  скот!”

Без да отговарям, с лека погнуса видях, че в краката ми се образува  дълбока  локва от кръвта и червената  боя на идеите им. 

“ Дали няма да стана като тях?” – помислих си уплашено. “Нали кръвта ми се смеси с техните убеждения. Очевидно  е по-добре да се срещам с такива хора само във виртуалното”.

И поех към къщи, като  унило ближех  ръката си.

Министърът на здравеопазването Ана-Мария Борисова била казала „Социално политическият момент налага отстъпление за тютюнопушенето“ по повод приетите на първо четене от ГЕРБ и “Атака” промени в закона за здравето, отменящи пълната забрана за пушене на обществени места, предвидена от първи юни тази година, но в действителност отменящи и сега действащият модел с разделението в заведенията на зони за пушачи и непушачи.

Нека оставим малко на страна, къде са другите държави в ЕС, договорената на срещи на съвета на министрите на практика пълна забрана за 2014-та, факта, че всичките ни съседи, включително Турция и Македония имат пълна забрана и по-рестриктивен режим, дори и това, че предложените промени дефакто правят България държавата с най-либералният режим в целият ЕС.

Нека не обсъждаме това че над 70% от Българите (без значение пушачи непушачи) според проучванията подкрепят пълната забрана. Нека оставим на страна дори факта, че и най-върлите подкрепящите промените, не крият, че тук става въпрос за изключителен лобизъм от страна на тютюневата индустрия (а дори ДПС, които уж защитават производителите на тютюн са за пълна забрана) и че по-правилното изказване би трябвало да бъде „Социално-икономическият момент налага отстъпление“.

Това което мен изключително ме дразни е изказването на министъра. Министърът на здравеопазването има САМО ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ГРИЖА – и това е здравето на хората! Социалният момент е работа на министъра на социалните грижи. Политическият момент е работа на премиера. Икономическият момент е работа на финансовият министър и на икономическият министър. Но министъра на здравеопазването трябва да се интересува само от здравето!

От кога започна ЗДРАВНИЯТ министър на ГЕРБ да преферира социално-политическият момент пред здравето на хората? Така ли ще си върши работата тя и цялото министерство или правителство?

България е на трето място по бедност в Европа. Това показват резултатите от специализирано изследване под наслов "Животът в Европа", съобщи БиТиВи.

Според изследването бедността в страните от Европейския съюз остава един от най-сериозните проблеми.

Приблизително 17% от жителите на Европа се намират под чертата на бедността, като към категорията "бедни" спадат около 90 милиона души.

Най-високо е нивото на бедността в Латвия - 26 на сто от жителите. На второ място е Румъния с 23%. България е трета с 21 на сто, следвана от Литва с 20% бедни.

Любопитнотo е, че най-малко са бедните в една друга бивша социалистическа страна Чехия - едва 9%. За Германия този показател е 15 на сто.

Той се оказва по-висок от процента на бедните в политически и икономически сходните Австрия, Дания и Швеция, където бедните са 12 на сто от населението.

ИСТИНАТА ЗА ЕВРОТО  –

ЕВРОПРЕВРАТЪТ ОТ МААСТРИХТ

д-р Бруно Холнагел

           Драги читатели,

  Изобретяването на еврото влече след себе си не само огромни, безотговорни икономически рискове, но има и своите далеч повече премълчавани и скривани властово-политически причини.

  Предвид всеизвестната непопулярност на еврото, още в края на април 1996 г. Европейската комисия в Брюксел започна “една голяма кампания за въвеждане на валутата евро”. Тогава пресата съобщи, че самите “страни членки ще бъдат отговорни за провеждането на информационните кампании. Първоначално мерките трябва да се съсредоточат върху финансови институти, предприятия и обществени администрации. По-късно акциите трябва да се обърнат пряко към гражданите.”¹

  Онези, които се включиха сред най-първите в кампанията, толкова усилено, колкото изобщо е възможно, бяха точно онези, които бяха сътворили еврото зад кулисите: ръководните фигури на тайната юдейско-масонска власт. Още през 1996 г. те поръчаха отсичането на една юбилейна монета от 5 евро, и то странно – от името на държавата Израел, която и до днес изобщо не е член на Европейския съюз и поради това не е и такъв на еврозоната.

  Още през януари 1996 г. тъкмо един говорител на лондонския клон на голямата еврейска международна банка “Salomon Brothers” беше заявил неприкрито: “Икономиката, промишлеността, пазарът – каза той кратко и ясно – подценяват политическата воля на държавните мъже, които стояли зад еврото. Нито финансовата ситуация, нито състоянието на пазара решавали нещата около европейската валута. Основната сила си оставала политическата воля на седящите на лостовете на властта политици. Те щяли да се наложат . . .”² Благодарение на още по-централната сила на същинските творци на политиката; но това, естествено,  не му е било позволено да разкрие. Наистина, и Александър Ламфалуси, тогавашният шеф на “Европейскиия валутен институт”, т.е. на днешната “Европейска централна банка”, излезе през май 1996 г. бурно в пресата в подкрепа на еврото³, но избегна да спомене, че почти цялата си банкова кариера той е преминал в потайни институти на световните финансови монополисти от династията Ротшилд⁴ и, естествено, говореше по тяхно поръчение.

  Когато след това през лятото и есента на 1996 г. “Германската федерална банка” (“Bundesbank”) отправяше предупреждения по отношение на стабилността на бъдещото евро, а някои сметнаха това за боязлива “съпротива” срещу него, еврейската инвестиционна банка “SBC Warburg” в Лондон знаеше точно какво се крие зад това: “един пресметнат опит . . . да бъде придуман германският избирател към едно по-приветливо отношение спрямо еврото”⁵, т.е. само театрални пукотевици!

  Между впрочем, посоката на масонския поход беше нескрито обявена още в началото на 1996 г. от почетния председател на “Института за световно стопанство” в гр. Кил, Херберт Гиерш, във “Франкфуртер алгемайне цайтунг”: “Разпределението на труда в целия свят изисквало “една световна валута, също както и един световен език”, обяви той; и по-нататък: “Валутата евро била тук “само една междинна стъпка”.⁶ Това потвърди през март 1996 г. и един говорител при дискретната среща в Берлин на “Трилатералната комисия” на едрия американо-еврейски банкер и индустриалец Дейвид Рокфелер – една от ръцете на световното правителство в сянка; той каза: “Да, еврото е само една по-нататъшна стъпка, една по-голяма крачка към един свят без граници . . .”⁷ На заседанието на ултратайния клуб на “Билдербергерите” в португалския град Синтра в началото на юни 1999 г., на която не липсваха и току-що споменатият Дейвид Рокфелер и президентът на Световната банка, евреинът Джеймс Д. Волфенсон, бившият британски министър на финансите Кенет Кларк бил говорил дори за три единствени “валутни зони” на земното кълбо: една общоамериканска, една азиатско-тихоокеанска и въпросната еврозона. Особено заслужаващо внимание е следното: “Той изисквал създаването на “наднационални институции” за надзор на тези три валутни зони и един “световен финансов министър” към ООН. Неговите колеги от “Билдерберг” “гласували за”: Въвеждането на трите регионални валути, с които никоя отделна страна не би могла да се идентифицира, щяло да допринесе много за ликвидирането “на национализма и остарялата представа за суверенитет.”⁸

  На 24 април 1998 г. Улмският вестник “Зюдвестпресе” безусловно оперираше с масонското символно число – трикратната единадесетица, когато ловко свърза оттеглянето от Бундестага на ревностно работещия “за Европа” масон от висока степен – Ханс-Дитрих Геншер, с проекта за европо; дебелите заглавия гласяха: “Дебат за еврото. Бавното сбогуване с германската марка – 33 минути завещание след 33 години . . .”⁹ Масонското обвързване на всички висши политици, без значение от коя партия са, е и единственото обяснение за това, че през юни 1997 г. както управляващият федерален канцлер Кол, така и (!) тогавашният опозиционен водач Шарпинг напълно единодушно обявиха: “че твърдо се придържат към графика и критериите за въвеждане на европейската валута”.¹⁰

  Но докато билият вече веднъж немски, а след това отново френски “зелен” от еврейски произход Даниел Коен-Бендит се опитваше да положи още една фалшива следа в левия берлински вестник “ТАЦ” от 22 май 1997 г., твърдейки, че германската “Бундесбанк” била срещу еврото, а Митеран е накарал Кол насила да приеме еврото”¹¹, точно след едно тримесечие чрез тогавашния френски финансов министър – евреина Доминик Щраус-Каан, беше заявено: “Сега политическа Фрпанция следва този път, така както финансовият министър води борбата за еврото. Може да се приеме, че тук той осъществява своите планове с известна стабилност. Тъй като самият Щраус е въодушевен европеец. Интеграцията на Стария континент го възхищава”¹². И наистина, през януари 1999 г. стана известно следното: “По мнението на френския министър на промишлеността и финансите Доминик Щраус-Каан противници на еврото са “хора от вчера или от онзи ден”¹³! Така смятал и “говорителят на съдружника с неограничена отговорност в кьолнската (еврейска) банкова къща “Sa. Oppenheim jr. & Cie KGaA” и бивш шеф на Бундесбанк – Карл Ото Пьоол, който в края на месец март 1998 г. предсказа напълно равнодушно, че въвеждането на еврото щяло да ускори вълната от сливания и прехвърляния на фирми и най-малкото в началната фаза, щяло да коства работни места. “Та това е и смисълът на цялата работа, ако структурните преобразувания трябва да напреднат”, каза Пьоол¹⁴!

  От пролетта на 2001 г. във Франция и Германия тече 18-месечна рекламна кампания за еврото. Една страхотна сделка за еврейския собственик на френската рекламна фирма “Publicis” Марсел Бльощайн-Бланше, който, така да се каже, може да прави реклама самостоятелно и “за своя сметка”; и за това прибира от правителството на Федералната република Германия 14 милиона, а от френското правителство – сума, равняваща се на 84 милиона марки . . .¹⁵!

                                        Вашето издателство “Антон А. Шмид”

¹ Съобщение на Германската информационна агенция DPA във вестник „Deutsche Tagespost“, 27 април 1996.

² Аделберт Вайнщайн: вестник „Deutsche Tagespost“, 20 януари 1996.

³ Срв. неговия разговор с Петер Морнер и Зигрид Улрих в: „Die Woche“, 3 май 1996, стр. 13.

⁴ До 1976 г. той работеше в белгийската банка на Ротшилд “Bruxelles-Lambert”, а по-късно премина за осем и половина година (до 1994 г.) в “получастната” Bank fьr Internationalen Zahlungsausgleich (BIZ) в Базел, тъй като тя тайно е собственост на Ротшилд.

⁵ „Wirtschaft aktuell“ (издание на Walter Hirt, Birmensdorf/Zьrich), 14 ноември 1996, стр. 12.

⁶ Съобщение на DPA в „Deutsche Tagespost“, 15 януари 1996.

⁷ Бюлетин на информационна служба “Prisma” № 21/1998, стр. 2.

⁸ Бюлетин на информационна служба “Prisma” № 47 (26 юни) 1999, стр. 4 и сл.

⁹ Да му се възхищава човек като факсимилно фотокопие в издание на “PHI-Auslandsdienst”, № 11-12/1998, стр. 94.

¹⁰ Съобщение на DPA в: „Deutsche Tagespost“, 28 юни 1997.

¹¹ Цитирано в: „PHI-Auslandsdienst“, № 7-8/1998, стр. 59.

¹² Аделберт Вайнщайн в: „Deutsche Tagespost“, 18 септември 1997.

¹³ Съобщение на DPA в: „Deutsche Tagespost“, 5 януари 1999.

¹⁴ „Kцlnische Rundschau“, 1 април 1998.

¹⁵ „Lectures Franзaises“ № 526, февруари 2001, стр. 52 (срв. „Lectures Franзaises“ № 507, юли/август 1999, стр. 15).

DIE WAHRHEIT ЬBER DEN EURO – DER EURO-COUP VON

MAASTRICHT

Dr. Bruno Hollnagel

           Liebe Leser,

  Die Einfьhrung des EURO bringt nicht nur gewaltige, unverantwortliche wirtschaftliche Risiken mit sich, sondern hat auch ihre weithin verschwiegenen machtpolitischen Hintergrьnde.

  Angesichts der allbekannten Unbeliebtheit des EURO startete die Europдische Kommission in Brьssel schon Ende April 1996 „eine groЯe Kampagne zur Einfьhrung der EURO-Wдhrung“. Damals meldete die Presse weiter, dabei wьrden „die Mitgliedstaaten selbst fьr die Ausfьhrung der Info-Kampagnen verantwortlich sein. Die MaЯnahmen sollen sich zunдchst auf Finanzinstitute, Unternehmen und цffentliche Verwaltungen konzentrieren. Spдter sollen sich die Aktionen direkt an die Bьrger wenden.“¹

  Wer unter den allerersten so handfest wie nur mцglich in die Kampagne einstieg, waren exakt diejenigen, die den EURO hinter den Kulissen auch entworfen hatten: die fьhrenden Kцpfe der jьdisch-freimaurerischen Hintergrundmacht. Sie lieЯen noch 1996 eine 5-Euro-Gedenkmьnze prдgen, und dies seltsamerweise namens – des Staates Israel, der bis heute gar kein Mitglied der EU und deshalb auch keines der sogenannten EURO-Zone ist!

  Schon im Januar 1996 hatte ausgerechnet ein Sprecher der Londoner Niederlassung der internationalen jьdischen GroЯbank Salomon Brothers kein Blatt vor den Mund genommen: „Die Wirtschaft, die Industrie, der Markt, sagte er kurz und bьndig, unterschдtzten den politischen Willen der Staatsmдnner, die hinter dem Euro stьnden. Weder die Finanzsituation, noch die Marktlage entschieden ьber das europдische Geld. Die zentrale Kraft bliebe das politische Wollen der an den Hebeln der Macht sitzenden Politiker. Sie wьrden sich durchsetzen . . .“² Dank der noch zentraleren Kraft der eigentlichen Politikmacher, aber das durfte er natьrlich nicht enthьllen. Auch Alexandre Lamfalussy, der damalige Chef des „Europдischen Wдhrungsinstituts“, also der heutigen „Europдischen Zentralbank“, trat im Mai 1996 in der Presse zwar vehement fьr den EURO ein³, hьtete sich aber zu erwдhnen, daЯ er fast seine gesamte Bankenkarriere in – verdeckten – Instituten der Weltfinanzmonopolisten aus dem Hause Rothschild durchlaufen hatte⁴ und natьrlich in deren Auftrag sprach.

  Als dann im Sommer und Herbst 1996 die Deutsche Bundesbank stдndig die Stabilitдt des kьnftigen EURO anmahnte und manche das bereits fьr zaghaften „Widerstand“ gegen den EURO hielten, wuЯte die jьdische internationale Investmentbank SBC Warburg in London genau, was dahintersteckte: „ein kalkulierter Versuch . . ., den deutschen Wдhler zu einer freundlicheren Haltung gegenьber dem EURO zu bewegen“⁵, also bloЯer Theaterdonner!

  Die freimaurerische Marschrichtung war ьbrigens schon Anfang 1996 vom Altersprдsidenten des Kieler Instituts fьr Weltwirtschaft, Herbert Giersch, in der F.A.Z. unverholfen angesprochen worden: „Die Arbeitsteilung auf der ganzen Welt verlange, „nach einem Weltgeld ebenso wie nach einer Weltsprache“, erklдrte er, und weiter: „Eine EURO-Wдhrung sei da „nur  ein Zwischenschritt“⁶ Das bestдtigte im Mдrz 1998 auch der ein Redner bei der diskreten Berliner Zusammenkunft der Trilateralen Kommission des amerikanisch-jьdischen GroЯbankiers und –industriellen David Rockefeller, eines Armes der Schatten-Weltregierung; er sagte: „Doch der EURO ist nur ein weiterer Schritt – ein grцЯerer Schritt – zu einer Welt ohne Grenzen . . .“⁷ Auf der Sitzung des ultrageheimen Clubs der Bilderberger im portugiesischen Sintra Anfang Juni 1999, auf der auch der soeben erwдhnte David Rockefeller und der jьdische Prдsident der Weltbank James D. Wolfensohn nicht fehlten, durfte der vormalige britische Schatzkanzler Kenneth Clarke gar von nur noch drei „Wдhrungszonen“ auf dem Globus reden, einer gesamtamerikanische, einer asiatisch-pazifischen, und eben der „EURO-Zone“. Besonders bemerkenswert: „Er forderte „supranationale Institutionen“ zur Ьberwachung dieser drei Wдhrungszonen und einen „Weltfinanzminister“ bei der UNO. Seine Bilderberger-Kollegen „stimmten zu“: Die Einfьhrung der drei regionalen Wдhrungen, mit denen kein spezifisches Land identifiziert werden kцnne, werde viel zur Abschaffung „von Nationalismus und der antiquierten Vorstellung von Souverenitдt“ beitragen.“⁸

  Mit der freimaurerischen Symbolzahl schlechthin, der dreifachen 11, operierte am 24. April 1998 die Ulmer Sьdwestpresse, als sie des allzeit „europa“beflissenen Hochgradfreimaurers Hans-Dietrich Genscher Rьckzug aus dem Bundestag geschickt mit dem EURO-projekt in Verbindung brachte; die dicken Schlagzeilen lauteten nдmlich: „EURO-Debatte / Der langsame Abschied von der D-Mark – 33 Minuten Vermдchtnis nach 33 Jahren . . .“⁹ Die freimaurerische Einbindung sдmtlicher Spitzenpolitiker gleich welcher Partei ist auch einzige Erklдrung dafьr, daЯ im Juni 1997 sowohl der regierende Bundeskanzler Kohl, als auch (!) der damalige Oppositionsfьhrer Scharping vollkommen einmьtig erklдrten, „daЯ sie am Zeitplan und den Kriterien fьr die Einfьhrung der europдischen Wдhrung festhalten“¹⁰!

  Wдhrend aber der einmal deutsche, dann wieder franzцsische „Grьne“ jьdischer Abstammung Daniel Cohn-Bendit in der linken Berliner taz vom 22. Mai 1997 noch eine falsche Spur zu legen versuchte, indem er behauptete, „daЯ die Bundesbank gegen den EURO war und Mitterrand den EURO von Kohl erzwungen hat“¹¹, hieЯ es ein gutes Vierteljahr spдter ьber Frankreichs damaligen jьdischen Finanzminister Dominique Strauss-Kahn: „Nun verfolgt das politische Frankreich, wie der Finanzminister den Kampf um den EURO . . . ausficht. Es kann angenommen werden, daЯ er hier mit einer gewissen Standfestigkeit seine Plдne vorantreibt. Denn Strauss selbst ist begeistertet Europдer. Die Integration des alten Kontinents fasziniert ihn.“¹² Tatsдchlich erfuhr man im Januar 1999: „Gegner des EURO sind nach Auffassung des franzцsischen Wirtschafts- und Finanzministers Dominique Strauss-Kahn „Leute von gestern oder vorgestern“¹³! Das fand auch der „Sprecher der persцnlich haftenden Gesellschafter des Kцlner (jьdischen) Bankhauses Sa. Oppenheim jr. & Cie KgaA“ und gewisse Bundesbankchef Karl Otto Pцhl, der Ende Mдrz 1998 vцllig ungerьhrt prophezeite, die EURO-Einfьhrung werde „die Welle von Fusionen und Firmenьbernahmen beschleunigen und zumindest in der Anfangsphase Arbeitsplдtze kosten. „Das ist ja der Sinn der Sache, wenn der Strukturwandel voranschreiten soll“, sagte Pцhl . . .“¹⁴!

  Seit dem Frьhjahr 2001 lдuft in Frankreich und Deutschland eine 18monatige Werbekampagne fьr den EURO. Ein Bombengeschдft fьr den jьdischen Inhaber der franzцsischen Werbeagentur Publicis Marcel Bleustein-Blanchet, der sozusagen in „eigener Sache“ werben darf und dafьr von der Bundesregierung 14 Millionen und von der franzцsischen Regierung sogar umgerechnet 84 Millionen Mark einstreicht . . .¹⁵!

                                                  Ihr Verlag Anton A. Schmid

¹ Dpa-Meldung in: „Deutsche Tagespost“, 27. April 1996.

² Adelbert Weinstein in: „Deutsche Tagespost“, 20. Januar 1996.

³ Vgl. sein Gesprдch mit Peter Morner und Sigrid Ulrich in: „Die Woche“, 3. Mai 1996, S. 13.

⁴ Er arbeitete bis 1976 bei der belgischen Rothschildbank Bruxelles-Lambert und wechselte spдter fьr achteinhalb Jahre (bis 1994) zur „halbprivaten“, weil insgeheim in Rothschild-Besitz befindlichen Baseler Bank fьr Internationalen Zahlungsausgleich (BIZ).

⁵ „Wirtschaft aktuell“ (hrsg. v. Walter Hirt, Birmensdorf/Zьrich), 14. November 1996, S. 12.

⁶ Dpa-Meldung in: „Deutsche Tagespost“, 15. Januar 1996.

⁷ „Prisma-Infodienst“ Nr. 21/1998, S. 2.

⁸ „Prisma-Infodienst“ Nr. 47 (26. Juni) 1999, S. 4f.

⁹ In Photokopie faksimiliert zu bewundern in: „PHI-Auslansdienst“ Nr. 11-12/1998, S. 94.

¹⁰ Dpa-Meldung in: „Deutsche Tagespost“, 28. Juni 1997.

¹¹ Zit. in: „PHI-Auslandsdienst“ Nr. 7-8/1998, S. 59.

¹² Adelbert Weinstein in: „Deutsche Tagespost“, 18. September 1997.

¹³ Dpa-Meldung in: „Deutsche Tagespost“, 5. Januar 1999.

¹⁴ „Kцlnische Rundschau“, 1. April 1998.

¹⁵ „Lectures Franзaises“ n° 526, Februar 2001, S. 52 (vgl. „Lectures Franзaises“ n° 507, Juli/August 1999, S. 15).

Еврото продължи да губи позиции на азиатската търговия в петък, падайки до 1.2631 долара докато пазарите в региона са обхванати от вълна от панически продажби, породени от страховете, свързани с дълговете на еврозоната. Единната валута падна от 1.2644 долара в Ню Йорк късно в четвъртък, където за момент дори достигна до 1.2523, най-ниската му точка от март 2009. Азиатските пазари преживяха катаклизъм в петък след като американските акции регистрираха рекорден спад в рамките на деня, породен от задълбочаващите се страхове, че кризата с дълга на Гърция може да се разпростре в Европа. Масацугу Мията, форекс дилър в банка “Хачиюни“ заяви, че азиатската търговия се стреми към “панически продажби“ на долари и евро срещу йената. Единната европейска валута се разменяше срещу 115.80 йени, сравнено със 114.49. /АФП /

Срещата на върха на еврогрупата одобри активирането на плана за финансова помощ на Гърция, предвиждащ на страната да бъдат отпуснати през следващите три години 110 млрд. евро заеми с лихва, по-ниска от пазарната. Това съобщи БТА. На пресконференция премиерът на Люксембург Жан Клод Юнкер заяви, че драстичният спад на еврото от последните дни е бил причинен от глобално организирани атаки и еврозоната трябва да се бори, за да запази стабилността си.

В тази връзка лидерите на еврозоната обсъдиха и пакет от решения, които да възстановят увредения престиж на еврото.

Според президента на ЕС Херман ван Ромпой, по чиято инициатива беше свикан форумът, сегашната обстановка е извънредна и изисква извънредни мерки. Той съобщи, че на срещата е одобрена заключителна декларация, която включва две части – за Гърция и за сегашната кризисна обстановка.

Заедно с това Европейската комисия ще предложи специален общ европейски механизъм за поддържане на стабилни финанси, като този механизъм ще бъде обсъден на извънредна среща на министрите на икономиката и финансите утре. По време на форума е било решено да се засили наблюдението върху финансовите пазари.

Френският президент Никола Саркози заяви, че атаката на пазарите сега е обърната срещу цялата еврозона и срещата на върха е приела план за отговор.

От своя страна италианският премиер Силвио Берлускони съобщи, че Европейската централна банка е готова да купи по-голямо количество държавни облигации на страните от еврозоната. Това ще позволи поддържането на котировките на ценните книжа и ще осигури на страните от еврозоната допълнителни ликвидни средства.