През 1997 година след обстойни проучвания на библейските земи израелските археолози с неохота признаха, че на територията на Израел не са намерени никакви доказателства, свързани с Библията. Селищата описани в Старият завет, епиграфски, археологически и етнографски материали от онова време просто не съществуват. Сякаш са се изпарили руините и остатъците от великите библейски градове. А и предишните изследователи не бяха постигнали повече от днешните израелски археолози. В Библейските речници няма почти никаква информация за местонахождението на много от старозаветните градове, реки, местности. Почти като анахронизми звучат и сведенията за големи снегове и студове на територията на Палестина (ІІ Ездра 9:6), (І Мак. 13:22), за стадата от хиляди овце (І Царства 24:4, 25:2), за колективни жътви (Рут 2) и др. Подобни събития са съвсем недопустими за климата на тази страна. От тези заключения се стига до логичния въпрос: Щом като в Израел не са се случили Библейските събития, то тогава къде? Историята на кой народ е разказан в десетките библейски книги? Някой автори днес се опитват да ни убедят, че Библията е само един сборник от стари приказки и легенди и в нея не можем и не трябва да търсим реални исторически събития. Някак несериозно звучи това твърдение, на фона на хилядите географски имена, герои, истории на битки, възходи и падение на не един народ, описани на страниците на тази чудна книга. През 1999 г. в израелския печат се появи следната статия:

"АРХЕОЛОЗИТЕ КОРИГИРАТ ИСТОРИЯТА"

Тел- Авив. Археолози от Израел стигнаха до извода, че основните положения в Библията не отговарят на историческите реалности.Според тях, библейски период в историята на Израел… не е имало, както не е имало Изход от Египет, странстване из Синай, обсада на Йерихон от Иисус Навин, великите държави на Давид и Соломон.
От сензационното съобщение на вестник „ Гаарец”, позоваващо се на мнението на археолога Зеев Херцог, следва , че указания период в историята ( 10 век преди новата ера ), съдейки по резултатите от изследванията, ” не съществува ”. 70 години разкопки на територията на днешен Израел и Палестина не са дали нито едно потвърждение на фактите, изложени в Стария Завет.
По думите на професор Херцог, ” това е трудно да се приеме, но народа на Израил не е излязъл от Египет, не се е скитал из пустинята, не е завоювал Обетованата земя и не са живели тук всичките десет колена ”.Прославената държава на цар Давид не е било велика регионална сила, а малко племенно княжество. 
Статията в ” Хаарец ” прокоментира в интервю за израелско радио друг историк и археолог – Яир Камайски : ” За разлика от гръмките заглавия във вестниците, ние говорим за много по-важни и сериозни предания, информацията в Стария Завет за периода преди 9- 8 век п.н.е. , не се явява исторически. Да, ние не можем, основавайки се на данните от разкопките, да потвърдим изхода от Египет, завладяването на Израил от Иисус Навин, не можем да докажем съществуването на Авраам и огромната империя на Давид и Соломон. Например, в Библията се говори за държавата на Давид като за Израилско царство…Но намерения в Тел-Дан, в гората Хермон обелиск, отнасящ се към 9 век , свидетелства за съществуването само на ”Държавата на Давид ”, тоест княжества, начело с династията на Давид. Йерусалим е бил мизерен град с население от порядъка на 3,5 – 4 хил. човека. За каква империя може да се говори?”

Камайски отхвърли предположението, че археолозите засега все още не са намерили доказателства за съответствието на Стария Завет на историческата истина.

Израил, каза той, е мястото с най-интензивни разкопки в целия свят.

Ученият приведе още два примера. Например, знаменития Йерихон е разкопаван осем пъти, и следите от тези разкопки се виждат из целия град и околностите.За съжаление, града не е съществувал по времето на Иисус Навин

.И в Йерусалим не са намерени никакви свидетелства от монументалното строителство, които да се отнасят за периода на Давид и Соломон.

” Може да се каже, че свидетелствата на Библията за събитията от 10 век пр.н.е не са повече от легенда, в която има малка частица рационалност.

…Нещо, разбира се е имало, но далеч не в тези мащаби, както се описва в Стария Завет…” смята Камайски.”.

Ако хората срещнат тези съобщения в печата, то малцина ще им обърнат особенно внимание. Щом в историята на Израел не е имало Изход от Египет, странстване из Синай, обсада на Йерихон от Иисус Навин, великите държави на Давид и Соломон, то тогава написаното в книгата Библия се отнася за друг народ. Не само това. Тези събития са се състояли на друго място, с други декори, различни от тези, които ни набиваха в училище, чрез книги, кино и телевизия. Старият и Новият завет са неразривно свързани. В Новият завет, (Евангелията и останалине книги), има стотици препратки към Стария завет. Задавате ли си вече въпроса: „А дали и Иисус въобще не е стъпвал на територията на Израел, както не са живели там и останалите старозаветни царе и герои?” Ами да! По пътя на логиката изглежда е точно така. А къде е живял, (защото е несериозно да приемем, че въобще не е съществувал, както се опитват да ни убедят някои) и кой е бил прототипът му? 

От началото на 2003 г. започнах да се занимавам с темата „Библията и българската история”. През юли същата година се срещнах с Йордан Табов, който единствен до тогава се занимаваше с проблемите на Новата Хронология и българската история. На тази среща аз му споделих за идеите, които породиха книгите на Фоменко и Носовски у мен, за връзката между Библията и България. На следващата година започнах да публикувам мои изследвания в някои български форуми. За съжаление там срещнах разбиране само от единици участници. Всички останали ме смятаха за луд, манияк, особняк и постоянно получавах разни обидни епитети и диагнози. На 6. 11. 2007 г. публикувах във форума на Гари Каспаров http://www.kasparovchess.crestbook.com/vie...id=2078&p=9 проучването ми за Изхода на Моисей и Иисус Навин. Този форум се посещава от хиляди руско-говорящи евреи от целия свят и най-вече от Русия и Израел. На другата година израелските информациони агенции публикуваха още едно съобщение свързано с Библията:

 „Професорът от Тел-Авивския университет, историка Шломо Занд твърди, че не съществува еврейска нация, а изгнанието на евреите далеч от историческата им родина , не е повече от мит за оправдание на създаването на съвременната държава Израел.

Историкът в своята книга, ” Кога и как вие станахте евреи ” , пише, че еврейски народ не е имало, а е съществувала група от хора, изповядващи юдаизма.

Занд също така твърди, че изгнанието на евреите е фикция. Той пояснява, че римляните по принцип не прибягвали към прокуждане на завоюваните народи, а с пристигането на арабите, по неговите думи, голяма част от юдеите приели исляма и се асимилирали.

Той заключава, че съвременните палестинци са потомци на тези асимилирани юдеи.

Занд не отрича миграцията на евреите във Вавилон, но според него в повечето случаи тя е била доброволна.

Историкът прави и противоречивия извод, че юдеите насаждали своята религия сред съседите си, цитирайки пасаж от книга Естер. Занд цитира също и проведени по-рано изследвания, които не били публично обсъждани. Той подробно описва юдейското царство в южната част на Арабския полуостров и юдейските варвари в северна Африка.

Според него, еврейската община в Испания, се породила от арабите приели юдаизма, които завоювали Испания от европейците- християни.

Ашкеназите са потомци на Хазарския каганат , които отишли на север. Занд подчертава, че идиш е смесица от хазарско наречие и немски език.

Съществуването на общини, изповядващи юдаизъм сред всички раси и на всички континенти, навело Занд на мисълта, че голяма част от общоприетите исторически истини за историята на еврейския народ, са измислени от основоположниците на ционизма, които също така са сътворили и редица догми, граничещи с расизма.

Израел трябва да се откаже от формулировката ” Еврейска демократична държава ” и да стане държава за всички, заключава той.”

 За пръв път прочетох в книгите на Фоменко и Носовски предположението, че Библейските събития са се състояли на територията на Балканския полуостров. Те изказаха хипотезата за похода на Иисус Навин на юг от Дунав и с това си твърдение приключиха диренията си в тази насока. От Новият завет единствено се прокраднаха твърденията за сходството между Константинопол и Иерусалим и Овча Купел от Евангелието на Йоан и квартал Овча Купел в българската столица София. Навярно много българи са чели книгите на Фоменко и Носовски, но не знам друг, освен мен да е подхванал българската следа и да е продължил ревностно да я следва. Аз съм достатъчно запознат с историята и реших да проверя доколко са прави руските автори и защо ако тази насока е вярна, защо те не са доразработили идеята си. Само можем да гадаем защо, но важното е, че тази първоначална информация в края на краищата дойде до мен.

 "А колко често някоя идея

като девица чака свой жених!

Глупците все безумство виждат в нея,

“Почакай!” – казва и мъдрецът тих.

Но среща я един от тези луди,

които вярват в бъдния възход,

и млад живот в утробата и буди

за нас, за целия човешки род."

 Само някой наистина много луд може да разработи тази идея, защото всеки нормалнен веднага би я отхвърлил. Та как може човек да допусне нещо толкова еретично? Да прави ревизия на Библията – най-четената и тълкувана книга в света? Стотици хиляди нейни изследователи са гледали едва ли не под лупа всеки един неин ред, търсили са скрити символи, послания и какво ли не още в нея. Един мой възрастен съсед, след като разбрал от дъщеря си с какво се занимавам в момента, ме обявил не само за опасно луд, но и за голям еретик. Как може аз да правя ревизия на една книга, която според много от вярващите християни е била вдъхновена от самият Бог? Но луд или еретик, за мен няма значение как ме наричат. Аз гледам на себе си като на един много любопитен човек, който проверява всичко и не взима написаното преди мен за чиста монета. След като прочетох хипотезата на Фоменко за възможността да съществува някаква връзка между Библията и българската история, аз стъпих здраво върху нея и започнах да строя моите изследвания. В България няма подобно изследване от позицията на Новата Хронология. Единствено Светозар Попов в книгата си “Българското име в библейски времена” е потърсил някакви паралели между библейските старозаветни герои и българите. Но след като го е направил в светлината на традиционата хронология, то резултатите му и не могат да бъдат големи. Авторът е обикалял да търси българското име из цяла Азия – Иран, Палестина, Япония, Индия, Памир, Кавказ, Русия, Африка, Западна Европа и къде ли не още, без да се сети да търси на територията на днешна България. Нещо друго. На него дори не му е минала мисълта да потърси и в Новия завет материали за тази толкова интересна тема. Ето още едно доказателство за правотата на Пауло Куельо, който с книгата си “Алхимикът” ми показа къде в действителност са укрити всички съкровища. Защо да ходим по света да търсим доказателства за величието на българския народ, като в нашата история има достатъчно такива? Тази книга и авторът и с неговите откровения ми спестиха обикалянето по света в търсене на Истината. Друг български автор съвсем наскоро пусна на пазара още една книга с подобна тема. “Версия кивот” на Христо Буковски е преди всичко един опит да се обвие в мистичност интуитивното прозрение на автора за някои неща, но само толкова. Най-много ми помогна Йордан Табов с книгите си “Падането на Стара България”. Той е единствения български автор, който се занимава с българската история на фона на Новата Хронология. Но никой от посочените писатели не прави паралел между българската история и Библията. Ето защо моята книга ще се яви като едно начало на бъдещите изследователи на темата: “Библията и българската история”. Аз не съм проучил всичко, а само давам насоките на търсене.

Отначало започнах с хипотезите на Фоменко за Иисус Навин и завоюването на Обетованата земя. Макар, че това са доста късни събития, те са сложени в началото на Библията. Аз възприех тезата на Фоменко за по-стария произход на Новият завет и късния за Стария завет. Наистина като проследите фактите, ще можете да се убедите в това. В книга Иисус Навин има присъствия на оръдия, с които е бил бомбандиран град Иерихон, а това ни довежда до втората половина на ХV век. Според ТХ това съвпада с т. нар. Падане на България под турско робство.

Когато човек реши, като някой исторически детектив да започне да търси библеиските истини, то той ще трябва да се въоръжи с много знания и то не само в една област. През цялото време докато се занимавах с изследване на Библията аз усещах присъствието на невидими сили, които ме насочваха в правилната посока и не само това. Започнах да разбирам, че времето за разкриването на тези истини е вече дошло и не само аз, а много хора в света работят в изграждането на елементите на пъзела. Моята роля е само аз да събера тези елементи и да го сглобя.

Много добър ориентир за българска география в Библията има още в началото и. Там в книга “Битие” е описан раят, в който Господ заселил първите хора – Адам и Ева.

Снимка: Reuters

Решението на японските власти да повишат нивото на ядрената авария в АЕЦ "Фукушима-1" до максималната седма степен не означава, че бедствието в тази централа е сравнимо с това в Чернобилската АЕЦ, съобщи експерт от Международната агенцияза атомна енергия (МААЕ) , предаде Ройтерс.

"Това е съвършено различен инцидент" каза на пресконференция във Виена експертът от МААЕ Денис Флори.
Той добави, че количеството радиация, изпуснато в Чернобил през 1986 г., е било значително по-голямо.

Говорител на Световната здравна организация пък каза от своя страна, че рисковете за здравето на хората не са се увеличили сповишаването до седма степен на нивото на бедствието във "Фукушима-1".

"Оценката ни за публичното здраве днес е същата като тази от вчера", каза говорителят Грегъри Харти.

По думите му в момента има много малък риск за здравето извън 30-километровата евакуационна зона около японската атомна електроцентрала, която пострада тежко от земетресение и цунами на 11 март.

www.dnes.bg/world/2011/04/12/avariiata-vyv-fukushima-1-ne-bila-sravnima-s-chernobil.116043


И още по темата:


samvoin.blog.bg/politika/2011/03/12/zemetresenieto-v-iaponiia-prirodno-bedstvie-ili-amerikanski-.704575

samvoin.blog.bg/politika/2011/03/17/izpolzvano-li-e-haarp-za-zemetresenieto-v-iaponiia.709988

Слагам откъс от един изключителен исторически извор - дневникът на Богдан Филов.
Месец април 1941 година - съдбовен месец. Откъсчето е дълго, но интересно. Приятно четене.

3. IV. Четвъртък. В 10 ч. бях при Ц[аря] да му докладвам за снощните наши съвещания. Той не одобри само неговото отиване при Хитлер. На обед в двореца с фелдмаршал Brauchitsch. Царят е изобщо доволен от разговорите c него. Следобед и аз разговарях с него. Той е уверен, че турците няма да се намесват, обаче признава, че ние трябва да струпаме всички разполагаеми сили на турската граница. От нас иска евентуално, след минаването им в Сърбия, да осигурим техния тил, като навлезем и ние с разполагаемите по границата части. Отговорих му, че бихме се съгласили, ако да нямаше опасността по този начин да предизвикаме турците. Казах му, че ние по-добре познаваме нашите съседи, както това се е видяло и при югославянските работи. Ако за тях би било безразлично да предизвикаме турците, ние ..бихме пpиeли предложението му. Уверих го, че това е единственото ни Bedenken*," за да се въздържаме от намеса в Югославия. Той най-после се съгласи засега да не искат нищо повече от нас, а после да видим как ще се развият събитията

* Съображение.

Каза, че инцидентът при Калотина, макар и да е уреден; би трябвало да се използува в политическо отношение; много важно било, че сръбски войници са стреляли срещу съюзници на германците от Тристраниия пакт. В 3 1/,2 Brauchitsch си замина; бързал да се срещне c Antonesco.

Следобед бях в камарата, дето се разглеждаха мои законопроекти. Дойде Севов; с когото останахме на продължителен разговор. Генералът не е съгласен да се съобщи за случката при Калотина. По мое настояване съгласи се да почакаме до утре, додето се получи протоколът за инцидента.

[а. е. 5]

4. IV. Петък. Сутринта приех Richthofen, който бе дошел да се информира за разговорите ни c Brauhcitsch. Потвърдих му, че единственото нещо, който ни спира да вземем и най-малкото участие в Сърбия е желанието да не предизвикваме Турция. В 10 1/2 в камарата приех делегация от кавалерите на ордена за храброст, който в тези критически времеха спорят дали кавалерите на ордена III степен. I кл. трябва да се ползуват от безплатни билети по железниците или не! Приех и една делегация начело с Ив. Петров и кмета на Ябланица, коиго ми връчиха дипломата за почетно гражданство на Ябланица. В 11 ч. имахме събрание на мнозинството. Разглеждаха се въпросите за новия кредит от 2 милиарда и 200 млн. за въоръжения и за наследството на Кочо Х. Калчев.

Следобед дойде за малко у дома проф. Dolger. Той е с чин капитан и заминава за Гърция, Следобед бях в камарата. Дойде Севов, който ми каза, че с полк. Жечев, Генчев и Разсуканов* били по сръбската граница. Констатирали, че навсякъде имало само обикновените постове; говори ми да се застъпя пред генерала да се усили охраната на границата и да се мобилизират и останалите дивизии, за което впрочем аз бях говорил вече на генерала още онзи ден. След закриване на заседанието дойде генералът, който ми повери под най-голяма тайна, че действията на германците срещу

* И тримата служители в днореца.

Югославия ще почнат па Южния фронт в неделя на 8 т. м. на 5 1/2 часа сутринта; срещу Белград от Румъния па 12 април, а от Виена па 14 април. Очевидно германците имат причини да бързат, преди да дочакат съсредоточаването си на другите пунктове. Дойдоха после Попов и Габровски.Von Pappen съобщил сега в Берлин решително, че не бива да" дразним а този момент турците с участието ни във войната срещу Югославия. Richthofen и Bruckmann поддържат същото становище. Попов и Габровски не знаят за почването на военните действия. Генералът утре ще отиде при Ц[аря] да вземе съгласието му за мобилизацията на цялата VI дивизия на IV н па някои други части, включително па кюстендилския полк. Попов и Габровски искаха в неделя и понеделник да отидат някъде. Казах км да не напущат града, без да им казвам защо.

5.V. Събота. Преди обед в М[инистерст]вото. В 5 часа съвет до 10 1/2. Пак се проявиха лошите построения между генерала и Габровски във връзка с гражданската мобилизация,

6. IV. Неделя. Тази сутрин в 5 1/2 почнаха военните действия на германците срещу Югославия. Още сутринта сръбски аероплани бомбардираха Кюстендил, дето са дадени доста жертви, без ние да сме се намесили във войната. В 11 ч. стана тържественото откриване на строителния сезон в М[инистерст]вото на благоустройството с обичайните безконечни речи. В 2 1/2 един сръбски аероплан хвърли бомби над София в квартала Булина ливада; има разрушени няколко къщи и осем убити, повечето жени и деца. В 5 ч. съвет. В (5 ч. ме извикаха при Ц[аря]. Той беше силно възбуден, но твърде доволен, че сърбите са почнали нападенията върху нас, макар да не участвуваме във войната. Върнах се пак в Съвета, дето продължихме заседанието и решихме да протестираме за сръбските нападения чрез , легацията в Белград, Попов повика веднага Миланович, пред когото също протестира, обаче той не можал да предаде протеста поради прекъсване на съобщенията. Получиха се първите сведения за германското напредване. Тъкмо тръгнахме да си отиваме, на 8 1/4 ч., дадоха тревога. Хвърлени са бомби над индустриалния квартал при гарата. Тревогата трая 20 м[инути]. Тъкмо се върнах в къщи, последва втора тревога, която ни събра всички долу в зимника. Нощта обаче прекарахме спокойно,

7. IV. Понеделник, Получиха се първите сведения за успешното напредване на германците в Македония. Струмица и Куманово са взети. По обед имахме съвет. В Кюстендил са дадени доста жертви: 67 убити, от които 21 германци и около 90 ранени. Следобед останах в къщи. Късно вечерта узнахме, че германците са влезли и в Скопие. Днес времето е дъждовно, та не очакваме бомбардировка.

8. IV. Вторник. Сутринта бях в М[инистерст]вото. Дойде Попов, с когото изработихме декларацията за днешното заседание па камарата. Прочетох му и моето съобщение за немските вестници, което той одобри. Следобед прочетох декларацията, която бе посрещната с бурии одобрения. Решихме да изпратим Серафимов при List, за да му поднесе моите и на правителството поздравления. От страна на Царя ще отиде с него Поменов. Отиването ще стане утре сутринта. От Драганов се получи телеграма, че Ribbentrop му казал да тръгне веднага за София и да предаде тук желанието на фюрера, щото три български дивизии да окупират сръбска Македония и да поемат администрацията, за да могат да се освободят германските войски. Тази вечер германците стигнали до Солун. Рупелското. дефиле е било минато тази сутрин. След заседанието на камарата имаше съвет във Военното м[инистерст]во.

9. IV. Сряда. В 9 1/2 ч. ме повика Ц[арят] зъв връзка с телеграмата на Драганов. Той е на мнение да приемем предложението, но не за „окупация", а за да „запазим реда и спокойствието в завзетите от германците територии". Да посочим обаче на опасността от Турция, която в такъв случай би се засилила. Аз предложих да не дочакваме връщането на Драганов, но да повикам още тази сутрин Ribbentrop и да му кажа, че приемане по принцип. По такъв начин ще покажем повече добра воля и готовност, като приемаме направо, без да чакаме изложението на Драганов. Царят одобри много това предложение и ме натовари да говоря веднага е Попов и генерала. Загатнах и за евентуална военна конвенция, обаче това той не одобри.

Повиках веднага Попов и генерала. Попов е решително против германското предложение, генералът е съгласен, но да поискаме непременно една бронирана дивизия срещу Турция. Употребих повече от един час да ги убеждавам, но и двамата не отстъпват, като искат при това да не бързаме, а да изчакаме идването на Драганов. Попов заговори пак за оставка и съжалява, че по— рано не е настоявал. Призна, че той не вярва в германската победа; мене ме облажавал, че съм бил . тъй оптимист и за това съм бил спокоен, а той постоянно се мъчел с мисълта, че всичко ще свърши зле. В това време се обади Ц[арят] и съобщи, че Драганов идва днес в 1 1/2 ч. Казах му, че разговорите не са довели до споразумение и че планът ни се осуетява, особено щом Драганов идва толкова скоро. Отговори, че ще си помисли. Генералът отиде преди това в камарата, а Попов остана да обмисляме още положението. Дойде и Севов, който също почна да го кандардисва и ми каза да отида в 2 1/2 в двореца, за да изслушаме заедно с Ц[аря] Драганов, а след това решихме аз да повикам Richthofen и да говоря с него, без да искам повече съгласието на Попов, който през време на този разговор бе отишел в друга стая. В това време съобщиха, че аеропланът, е който пътувал Драганов, поради лошото време спрял в Арад и следователно Драганов днес няма да може да дойде.

Видяхме в това намеса на провидението и атакувахме наново Попов, който най после се съгласи да повикам веднага Richthofen. Взехме по телефона съгласието на Ц[аря], който много се зарадва, че въпросът се урежда все пак по този начин, Повиках Richthofen, който дойде на 1 1/2 часа. Съобщих му телеграмата на Драганов и му казах, че понеже неговото идване се забавя, правителството с готовност приема направеното предложение, което отговаря и на нашите собствени желания, като оставаме подробностите да се уговорят допълнително. Той обеща да предаде веднага това в Берлин.

Следобед в камарата. Серафимов ми докладва, че били при List в Чамкория, дето ги задържали и на обед. List бил видимо твърде трогнат от поздравленията. Вечерта дойде в камарата и Попов. Той сега се е успокоил и каза, че след като размислил добре, убедил се, че аз съм имал право и че ние действително трябва да побързаме да окупираме Македония, особено с оглед на това, че по-късно бихме могли да имаме неприятности с италианците. След вечеря дойде у дома генералът във връзка със закона за бойците от фронта и някои /други въпроси. И той сега одобрява напълно моята постъпка, обмислил е вече плана за изпращането на трите дивизии в Македония; за командующ има намерение да предложи генерал Михов, когото считал и за евентуален свой заместник като министър; с него да отидел и полковник Пантев. Изглежда, че вече по-рано са говорили с Ц[аря] за тези лица, тъй като Ц[арят] ми бе споменал същите имена.

Днес в камарата дойде при мене Думанов, който по най-настоятелен начин искаше да ми се наложи за председател на парламентарната комисия по просветата, Отказах му категорически. Тази сутрин германците са били в Солун и устроили веднага парад.

10. IV. Четвъртък. Преди обед дойдоха в Съвета генералът и Божилов е Йовов и Ив. Вазов, за да направят последните поправки по законопроекта за бойците от фронта. Дойде и Горанов, който съобщи, че германците сега искали, да заемем и железопътната линия Свиленград —- Дедеагач, след като по-рано бяха предложили Цариброд—Ниш, на което вече се бяхме съгласили, като бяхме приели да поемем и военната й охрана Дадохме съгласие и за Свиленград—Дедеагач. Генералът вече не се бои, че ще предизвикаме турците. И неговото настроение от вчера насам е много подигнато. Отидох след това в камарата, дето в комисията по просветата избрахме за председател д-р Ив. Вазов. Дурманов, който вчера заяви, че ще си даде оставката от секретарството, отсъствуваше.

Дойде Севов да ми донесе последните телеграми. Той. намира, че сега аз трябва да вляза в ролята си като председател и да. наложа на генерала това, което е необходимо от политическо гледище. Отидох след това при Попов, чието настроение е съвсем подобрено. Решихме с него, понеже Драганов все още го няма, че ще бъде добре генералът да отиде при List и да говори с него по окупирането на Македония. Повикахме генерала, за да се съветваме; той прие с готовност и остана само да вземе съгласието ма Ц[аря].

Следобед в камарата. Приехме в комисията закона за наименованията с народностно и обществено значение и закона за учебниците, а във Финансовата комисия — бюджета за 100-милионния кредит за постройка на гимназии. И на двете места имах продължителни разговори с депутатите по положението. Германците са вече в Битоля и Лерин. Паднал е и Тобрук в С[еверна]. Африка. Снощната реч на Чърчил се таксува като песимистична.

Разглеждане законът за амнистията. Заявих на Митаков и на председателя на комисията Сотир Янев, че ще държим твърдо па представения проект. В 8 ч. дойде Попов. Получена е телеграма от Берлин, че ни благодарят за съгласието да окупираме Македония, обаче подробностите щели да бъдат уговорени направо между върховното военно командуване и нашето военно командуване. Richthofen бил при Попов и му казал да не бързаме със заемането на линията Свиленград— Дедеагач, додето не му каже и той, че се одобрява от политическо гледище. Груев обаче съобщи, че Ц[арят] бил на мнение да не отлагаме. Казахме на Горанов да приеме, но после да забави изпълнението, додето получим отговор от Richthofen. Божилов пак прави обикновената аларма и по закона за амнистията, че с този или онзи документ не бил съгласен и се бои да се не изложим.

Късно вечерта Попов ми съобщи, че германците влезли в Загреб, посрещнати тържествено от населението. Сръбската армия масово се предавала. Заловени много генерали. Изглежда, че има пълно разстройство. Имало слух, че групата, която отиваше през Ниш,, влязла и в Белград от юг.

11. IV. Петък, Сутринта приемах в Съвета. Приех италианския журналист David, който искаше да напише един "портрет" за мене в „Gazetta del populo". Антони Николов* ми предаде слуха, че някакъв комитет в Скопие искал да провъзгласи присъединяването на

* Директор на правителствения вестник „Вечер".

Македония към България. Говорих с Попов и решихме да използуваме този случай и ако слухът не е верен, да предизвикаме подобно решение. Повиках Габровски и Севов, с които проверихме този въпрос по-подробно решихме да натоварим с тази работа Данаил Крапчев, който тези дни отива в Македония, след като вземем съгласието на Царя. Решихме освен това, по мое настояване, манифестацията, която се проектираше за 20 т. м., да стане на 13, и да установим посочено от нас лице за връзка с германците по македонските работи.

Обърнах внимание на Ант[они] Николов, че нищо не се пише сега по македонските работи, макар че бяха дадени наставления на Мечкаров. Изглежда, че той и тази работа държи хлабаво.

Следобед бях в камарата, дойде Севов и ми съобщи, че Царят бил съгласен да възложим на Крапчев мисията за Скопие. Повиках веднага Крапчев; той е за присъединяването на Македония към България, а не за автономия. Готов е да се натовари с мисията за Скопие, обаче изглежда не е много сигурен за успеха; като че няма там много връзки. Препоръча да заинтересоваме и други лица.

Започнах да се безпокоя, че още не се урежда въпросът за нашето влизане в Македония; боя се немците да не са се разколебали и се питам, дали не беше по-добре, въпреки турската опасност и опозицията на Попов и генерала, да приемем предложението на Brauchitsch за нашето влизане още отначало в Македония. Впрочем на нашето гледище бяха тогава както Richthofen така и Bruckmann, а и Von Pappen беше телеграфирал в Берлин, въпреки неговия оптимизъм да бъдем много внимателни с турците.

Вчера Попов беше натоварил Richthofen да пита дали да окупираме Западните покрайнини, понеже властите са ги напуснали и имало чети, та нашето население се оплаква. Днес Richthofen беше дал съгласието си да назначим лице за връзка по македонските работи.

Последно заседание на камарата преди ваканцията. Сотир Янев искаше да снемем от дневния ред закона за амнистията, понеже имало много разногласия. Не се съгласих и го оставихме, макар днес да не може да мине, понеже има още 6 души оратори да говорят, а всички говорят най-малко по час. Така законът не минава по вина на депутатите; ако те искаха, можеха да се ограничат в говоренето и законът да мине, след като вече се слага три пъти в дневния ред.

12. IV. Събота. Преди обед в М[инистерст] вото. Следобед при Ц[аря] в 4 1/2 ч., за да изслушаме Драганов, който тъкмо що се бе завърнал от Берлин. След преврата в Белград повикал го Хитлер само за няколко минути, като му заявил, че сега му било олекнало; сега и македонският въпрос можел да се разреши в наша полза; това обаче той да съобщи само на Ц[аря]. На 8. IV. го повикал Ribbentrop и предложил да окупираме ние с три дивизии сръбска Македония. Попитах изрично станало ли е дума да поемем ние администрацията. Отговори, че не, макар в телеграмата му да стои, че се касае и за администрацията. Казахме на Драганов, че всичко това вече е уговорено и му показахме картата, где ще бъдат разположени дивизиите. От 8 до 11 ч. министерски съвет.

13. IV. Неделя. Сутринта голяма македонска манифестация. Пред германската легация Ст. Баджов държа една невъзможна реч на негърски немски. Richthofen отговори с няколко думи, като каза, че пожелава на Македония щастливо бъдеще. Големи овации в двореца на Ц[аря], който ги приемаше долу пред балкона.

На обед по случай западния Великден много фамилии бяха канили немски гости. У нас имаше 6 души войници и подофицери, всички с железния кръст; били са в Полша, Франция и Румъния. Бяха в много добро настроение и останаха до 6 часа. Единодушно изтъкнаха, че така никъде не са били посрещани. В 6 1/2 отидохме с Кита и Мария в Панчарево на гости на Сийка Гешова и вечеряхме заедно с Такворян. Сийка и Гочо дошли до развод, след като той й ударил две плесници от ревност.
В 1 1/4 през нощта въздушно нападение, което продължи до 5 часа. Има запален влак на гарата с аеропланни муниции, които продължаваха да избухват до
обед на другия ден.

14. IV. Понеделник. След една безсънна нощ събрах сведения за нощесното нападение. Приех Л. Божков, който ми докладва материала за новата пропагандна книга за България. С Попов дадохме наставление на Драганов, който следобед заминава обратно за Берлин. От 4 до 5 ч. следобед имаше пак аларма**, обаче нямаше бомбардировка. В 6 ч. отидохме четирмата при Ц[аря]. Утре List ще се сбогува, понеже мести квартирата си в околностите на Солун. Изглежда, че около въздушните нападения има твърде много шпионаж, срещу който решихме да вземем строги мерки. Телеграмата от Стаменов, че Мацуока бил изпратен.в Москва от Сталин и Молотов. Всички били пияни и Сталин едва ли не прегърнал Мацуока (японския м[инистъ]р на в[ъншните] раб[оти]). Говорил му против Америка. Стаменов заключава, че Русия или ще влезне в Тристранния пакт, или иска Япония и Америка да се изтощят взаимно.

15. IV. Вторник. Сутринта генералът ми съобщи, че снощи югославската армия се предала безусловно; англичаните бягали от Гърция, без да дадат сражение. Работите се развиват с главоломна бързина, поради което поисках да видя Ц[аря], за да го съветвам да поиска веднага проектираната среща с Хитлер. Повиках Ст. Чапрашъков, който бе поискал да ме види още онзи ден. Каза ми, че се срещал тук със Staatsrat*** Turner, който бил негов приятел. Натоварен бил от Хитлер с цивилното управление, заети от армията на List (Тракия и сръбска и гръцка Македония). Казал, че Солун вероятно ще остане гръцки; за Воден и Лерин не бил сигурен; оказал на мъчнотиите, които бихме могли да имаме с италианците за Охрид и Преспа; Хитлер държал много за приятелството си с Мусолини и бил наклонен да му прави отстъпки; само една среща на Царя с Хитлер могла да предотврати някои нежелателни решения. Turner ще бъде под разпоредбите на List.

Полицията е арестувала управляващия югославската легация Соколович, замесен в готвения от пладна-

* Бивш директор на БДЖ, виден масон. През 1940 г. е изпратен да пропагандира националните претенции на България сред американската общественост.
** Тревога.
*** Държавен съветник.

рите преврат. Berker като доайен на дипломатическото тяло ходил при Попов да протестира. Попов бил на мнение да се пусне Соколов и да се наблюдава. Предложих да скъсаме още днес сношенията с Югославия и да накараме целият персонал да замине, с което Попов се съгласи. Като причина ще се посочи нападението на нашите постове, бомбардировките в България и замесването в пладнарските машинации.

В 12 1/2 дойде List да се сбогува. Поздравих го за бляскавите победи. Той благодари за необикновено добрия прием. Заговорих за нашето влизане в Македония. Той е напълно съгласен и телеграфирал в този смисъл на фюрера. Вчера бил тук и Brauchitsch, с когото е говорено по същите въпроси. Настоях да се побърза с влизането ни не само за успокоение на населението, което се тормози от чети, но и за да завърши освобождението на България. Указах на това, че ние 60 години работим за това нещо, че България цяла е била освободена от русите, но после част от нея върната на турците и че сега се довършва освобождението ни; това ще бъде най-голямото историческо събитие в нашия живот. Това изглежда му направи впечатление, понеже ми каза, че ако днес не получи отговор от Хитлера, ще му телеграфира наново с посочените от мен аргументи.

След излизането от мене очакваше го една делегация от македонския комитет да му благодари за освобождението на Македония; изказват същевременно*, че не са могли да вземат участие, по обещават за в бъдеще да помогнат доколкото могат. Фелдмаршалът благодарил и казал, че тяхното участие не било възможно по политически причини.

Отидох след това при Ц[аря], комуто доложих за всичко и го помолих да поиска веднага среща с Хитлер. Той одобри, но беше много нервен както винаги, когато нещо важно му се предложи внезапно и каза, че ще обмисли този въпрос след интимния обед, който дава на List. Впрочем днес е вторник и затова не трябва да се очакват някакви постъпки. Съгласен е за бързото прекъсване на сношенията с Югославия, когато предложих.

* В смисъл „съжаление".

Върнах се в Съвета и повиках веднага Попов и Габровски, за да вземем окончателни решения. Попов намира с право, че срещата с Хитлер трябва да бъде последвана и от среща с италианския крал и Мусолини. Повикахме Симеон Радев и го натоварихме да приготви късо изложение по македонския въпрос, което да послужи на Ц[аря] при срещите му.

Следобед Ц[арят] ми съобщи, че List се съгласил да изпратим в Солун за връзка по македонските работи професор Яранов. Повиках Н. Стоянов и Яранов, за да обсъдим македонските въпроси и им съобщих за мисията на Яранов. Указах на големите пакости от автономическите тенденции в някои от македонските среди. Приех след това делегация от Съюза на запасното войнство, които искаха да се ориентират по окупацията на Македония. Запитаха има ли нужда да се предприеме акция за Моравско*. Казах им, че засега не трябва да се бърза с нея и че ние предпочитаме да решаваме въпросите един по един. Ако стане нужда, ще им кажем.

Дойде след това Попов, който бе вече изпратил нотата до югославяните. Последва аларма; отидохме в скривалището на Военното м [инистерст]во. Аеропланите се явили над Чамкория, Мала Църква и Симеоново, но изглежда, че не са хвърляли бомби.

Вечерта дойдоха Севов и Груев, донесоха текста на телеграмата до Драганов за срещата с Хитлер, която ще се изпрати утре. Решихме, че едновременно постъпки ще трябва да се направят и чрез Richthofen, за да се не обиди Ribbentrop.

Невероятни са лъжите, които се разпространяват от Атина и Лондон във връзка с военното положение. За характеристика — прилагам едно извлечение от бюлетина**.

16, IV. Сряда. Преди обед приех Н. Стоянов и проф. Коларов, с които говорихме обширно по македонските работи. Те ме уверяват, че идеята за независима Македония сега не се поддържала от никого, даже не и от

* Земите, намиращи се около р. Южна Морава.
** Приложени са съобщения на Ройтер, които предават оптимистично хода на войната срещу Гърция.

ВМРО (Михайловистите). Препоръчаха ми няколко души, които да изпрати в Македония, за да ободряват населението и да подготвят евентуално един комитет, който да поиска присъединяването на Македония към България. Приех също Ст. Клечков, който най-после се съгласи да поеме ръководството на младежта*. Следобед съвет във Военното м[инистерст]во. Започнахме разискванията по цените на земеделските и индустриалните произведения, при които пак пролича известната вече едностранчива тенденция на органите на Министерството на земл[еделието] в полза на земледелците, с която се прави толкоз демагогия.

17. IV. Четвъртък. Преди обед прием. [Следобед повиках Н. Стоянов и проф. Яранов, като съобщих на последния, че със съгласието на List го изпращаме при неговия щаб в Солун за съветник и връзка по македонските работи.]** Получи се съобщение от Берлин, че можем вече да влезем с войските в Западните покрайнини. Следобед пак съвет във Военното м[инестерст]во, на който продължихме разискването по цените. През време на съвета дадоха аларма, та слязохме в скривалището, дето продължихме заседанието, но скоро последва отбой.

18. IV. Петък. Сутринта Царят] ми съобщи, че се получило съобщение чрез Richthofen за срещата с Хитлер, която ще се състои утре в главната квартира при Виена (Wiener Neustadt***). В 11 ч. отидохме с Попов при Царя] да уговорим подробности за срещата. Царят] призна, че тази среща го доста тревожи. Говори продължително, че лигарите все още се проявяват в армията, което личало и сега при назначенията в Македония; имало голяма нужда от прочистване на армията, което сега след завършване на войната можело лесно да стане, ако правителството му даде нужното съдействие. Заедно със съобщението за срещата с Хитлер се получи и съобщение, че можем вече да влезем в Тракия (без най-източната част до Дедеагач) и в Македония

* Става дума за държавната младежка организация „Бран*
* * Тексът е зачеркнат от Филов.
* * * Винер Нойщад — град до Виена.

до Вардара. Слава богу, защото напоследък твърде много се безпокояхме от постоянното отлагане на тази работа. Решихме влизането да стане още утре, като за Скопие се изпрати бърза част с архимандрит Стефан, за да може на Великден да се служи на български. Събрахме се след това четирмата в Съвета, за да уговорим подробности. Следобед приех Д. Крапчев, който днес се завърна от Македония. Духът навсякъде бил много добър, особено в Битоля и Прилеп; само в Скопие и Куманово бил доста разколебан вследствие на усилената сръбска пропаганда. Нямало никъде никакви прояви или желания за независима Македония.

19. IV. Събота. Тази сутрин на 9 ч. изпратихме от летището във Враждебна Царя] при Хитлер. И при заминаването беше пак много нервен. Приготвихме с Попов телеграмите до Хитлер, Мусолини, Рибентроп и Чано по случай влизането на нашите войски в Тракия и Македония, което става днес. До обед приемах в Съвета. Пак се разпространяват алармистични слухове за някакви отстъпки на Турция. По такъв начин се трови душата на народа, вместо да го оставят да се радва спокойно на днешните големи събития. Логофетов отдава това на злобата на партизаните, които не могат да се помирят с обстоятелството, че те докараха само катастрофи, а сега при управлението на нешколувани политици всичко отива така добре. Следобед съвет във Военното м[инистерст]во, за да ориентираме колегите върху положението. Решихме да признаем новата Хърватска държава.

20. IV. Неделя.. В 5 1/2 ч. сутринта отидохме с Кита на черква, когато се отслужи службата за Възкресение Христово. В 12 ч. отидохме на летището във Враждебна да посрещнем Ц[аря], обаче пристигането бе отложено за 2 часа, когато пак отидохме. Ц[арят] се завърна от срещата с Хитлер много доволен. В 6 ч. отидохме четирмата при него във Врана. Посрещнат е бил от Хитлер много любезно; там е бил и Von Pappen. Ц[арят] е благодарил преди всичко за освобождението на българските земи. След това, както обикновено, разговорът се е подел от Хитлер. Най напред са разговаряли за Югославия. Хитлер е бил много огорчен от

всичко това, което е станало там. Намеренията му са били да остави една малка и слаба Югославия. Ц[арят] му е обърнал внимание да не правят грешката да допускат румъните на юг от Дунава в Неготинско; напротив, да гледат да имат под своя контрола както мините в тази област, така и Железните врата. Германците ще вземат само Щирия, Бачка ще бъде дадена вероятно на унгарците, а сръбски Банат — на румъните. Босна и Херцеговина ще се присъединят към Хърватско; Ц[арят] е препоръчал да им се даде изход на морето. Далмация ще отиде към Италия. Войната с Гърция никак не е била по угодата на фюрера. При все това, изглежда, че Гърция ще бъде щадена. Правят се усилия да се привлече Турция, отчасти с отстъпки на територията около Одрин. Ц[арят] е обосновал подробно защо не трябва да се отива по — далече от линията Свиленград—Димотика. Настоял е много и за Солун. Обаче по този въпрос фюрерът не е искал да се ангажира преди свършването на войната в Гърция. Разгледан е бил и въпросът за Охрид. Фюрерът е казал на Ribbentrop да има това предвид при разговорите с Ciano, които са щели да станат на другия Ден. За Пирот и Враня мъчнотии няма да има. Наклонени са да ни дадат две минни области, едната към Враня? (включена е била и в Санстефанска България), другата югоизточно от Шар (имената не си спомням). Разговорите са се продължили и следобед, когато Ц[арят] е показал подробно приготвените карти. Заинтересували са се твърде много за тях и са ги задържали. Изобщо срещата може да се означи като твърде благоприятна. Вечерта Ribbentrop поканил Ц[аря] на вечеря в „Drei Husaren". Особено благоприятно е обстоятелството, че Ц[арят] е бил при Хитлер преди Ciano, който е имал среща на другия ден, тъй като изглежда, че италианците ще имат претенции и за част от Македония.

Въпреки взетите мерки, новината за посещението на Ц[ар,я] се беше доста разпространила из София. По тази причина решихме да я съобщим официално.

21. IV. Понеделник. Тази сутрин повиках проф. Батаклиев и Караманджуков, на които дадох задачи във връзка с тракийския въпрос. На обед бяхме у Такворян в Панчарево, дето останахме целия следобед.

22. IV. Вторник. Преди обед в м[инистерст]вото. Следобед съвет във Военното министерство. Преди това на аудиенция при Царя. Разговаряхме по окупацията на Тракия и Македония.

23. IV. Сряда. Тази вечер пристигна Clodius* и бе веднага приет от Ц[аря] от 6 1/2 до 8 1/2. След това беше при Попов. Донесе успокоителни известия; изпратен нарочно от Ribbentrop с политическа мисия. Нашите претенции, също и относно западна Македония, щели да се вземат под внимание, могли сме да спим спокойно.

Представи редица искания от стопанско естество, главно за концесии на мини в земите, които получаваме източно от Шар; искат улеснения по железниците в Македония и да поемем ние изплащането на Kredit-kassenscheine**, издадени към отстъпените нам територии; също да поемем съответната част от държавния дълг на Югославия към Германия. Намираме исканията за приемливи. Изглежда, че Clodius лично е заинтересован в минните предприятия. В 10 1/2 часа вечерта отидохме с Попов при Ц[аря]. Clodius и нему е говорил в същата смисъл, като се е спрял повече върху северната и северозападната граница на Македония. Обаче Ц[арят] не ни разправи подробно продължителния разговор, който са имали. Загатна само, че Clodius бил замесен в някакви гешефти около мините. Изглежда, че разговорът се е въртял повече около тях. Ц[арят]; се безпокои твърде много, че може би ще изгубим Дебър и Тетово. Казахме му, че това не би било голяма загуба и че можем да бъдем много доволни, ако получим останалото.

Работата се слага така: за Солун фюрерът още не бил взел решение; също и за гръцка Македония. Сръбска Македония до Шар и Качаник с Враня и Пирот ще бъдат наши; в Тракия на изток от линията Свиленград — Дедеагач ще се направят вероятно концесии на турците.

Разгледахме и днешното писмо на Яранов; немците допущат само нашата военна окупация, но правят спънки за гражданското управление; считат ни все
* Клодиус — зам.-началник на отдела за икономическа политика в Германското външно министерство.
** Кредитни жп билети.

още за „гости . Ц[арят] настоя да се вземат мерки, за да се възобнови веднага теснолинейката Кулата— Демир Хисар (това стана впрочем при вчерашната аудиенция).
24. IV. Четвъртък. Свиках съвета в 9 1/2, за да одобрим предложенията на Clodius, с които всички се съгласиха44. Разисква се за пречките от германците по въпроса за администрацията на окупираните земи, обаче съгласихме се, че ще трябва да държим сметка за исканията им до окончателното разрешение на въпроса за границите.

В 11 ч. приех Clodius, с когото разговаряхме цял час. Каза и на мене приблизително същото както на Попов. По указание на Севов обърнах му вниманието, че границата източно от Шар би трябвало да върви по течението на Морава, за да обхване целия планински масив с мините, за които става дума. Това много го заинтересува. Поисках също така в окупационната зона да се включат поне временно Лясковец и Бяла Паланка.

Обядвахме с Попов, Clodius и Richthofen. Clodius беше много разположен. Каза, че според неговото схващане солунската област ще остане като военна зона, окупирана от германците; сръбска и гръцка Македония, както и Беломорието окупирани от нас; Епир от италианците.

Следобед имахме пак съвет. Вечерта вечеря от генерал Lohr* в Юнион клуб. Интересен разговор с адмирал Schuster: италианците най — после се съгласили да поставят някои единици под негова команда и изпратили за тази цел при него един флотски офицер; Schuster чул обаче, че сме имали някакви разногласия с италианците, та ме питаше съвсем поверително, дали е вярно, за да знае как да се отнася с италианеца, като взема разбира се нашата страна. Казах му, че отношенията ни с италианците са отлични; има наистина някои малки недоразумения относно Охрид, но надяваме се да се уредят лесно.

25. IV. Петък. Получиха се сведения за инциденти при Удово и Бук. На първото място чета обстрелвала гарата и

* Льор — командуващ хитлеристките войски в Гърция.

рата и убила един войник. Нашите войници заловили 40 души избягали сръбски войници и четници, всички въоръжени; пет души били разстреляни, останалите задържани. При Бук гарата обстрелвана с тежки картечници от селото. Войниците заловили три тежки картечници, обаче хората избягали. Говорело се, че се подготвя въстание, което да избухне след оттеглянето на германците. Действителността в управлението в тази област и прекаленото внимание на германците към сърбите създават в тази област големи мъчнотии. Възползувахме се от тези случаи, за да настоим да поемем по-скоро пълното управление. Ц[арят] с генерала снощи заминаха за пограничната зона. Утре изпращаме Ив. Балабанов в Рим, да види какви са настроенията и да работи за присъединяването на Охридско.

Сутринта приех делегация от Македонските братства — генерал Коста Николов, Лазар Томов и Милан Дамянов. Възмущават се, че сме изпратили в Македония хора от Вътрешната организация. Отговорих им, че не правим разлика между никакви фракции, искаме да се хвърли було върху миналото и всички да бъдат единни; в противен случай ще попречат много на общото дело. В същата смисъл говорих вчера на Ст. Стефанов, председател на акционния комитет в Скопие, който също не признава нито Вътрешната организация, нито представителите на тукашните братства, които счита за самозванци; иска между другото два милиона лева, за да се организират комитетите и 20—30 револвера за техните хора, които ще ходят по агитация! Вижда се, че македонците*, няма да поумнеят и да се помирят. На всички мои доводи Стефанов отговори, че разбира всичко това, но те били много инат и не могли да се променят. По такъв начин явно е, че ще продължават да наливат вода във воденицата на Италия, а може би и на Русия.
26. IV. Събота. Преди обед в м[инистерст]вото. Следобед виках проф. Л. Диков, комуто предложих да го назначим за арбитър в споровете с Румъния по Крайовския договор. Прие с готовност. Виках и проф. Генов и

* Има предвид различните враждуващи групировки, действуващи сред македонските българи.

нов и му предложих секретарството на Академията. Отклони, поне засега, понеже ще му пречи на занятията, но обеща да прокара кандидатурата на проф. Казанджиев46 за редовен член, след което той би могъл да стане и секретар.

Дадох вечеря на генерал Lohr. Днес по обед той е бил в Коринт, дето с парашутисти е могъл да бъде зает и запазен коринтският канал. Направено е било всичко, за да се запази и железопътният мост, но в последен момент един английски снаряд попада в мината под моста и той е бил хвърлен във въздуха. На вечерята присъствуваха и Clodius, който днес получил важно съобщение от Ribbentrop, което трябвало да предаде направо на Ц[аря].

27. IV. Неделя. В 10 ч. откриване на седмицата на книгата с кратка реч от мене в аулата на университета. Събранието не беше добре посетено. Ректорът протопресв. Цанков се надува като сърдит. В 2 часа ме повикаха при Ц[аря]. Clodius е бил при него в 10 1/2ч. и му съобщил, че след продължителните преговори с италианците Охрид остава с Ресен у нас, обаче Преспа, Струга, Дебър, Гостивар, Тетово и Кичево отиват в Албания. Първоначално италианците настоявали на една линия, която започва почти непосредствено на запад от Скопие и отива на юг, като оставя и Битоля в Албания, а нам се дава само Прилеп. Разбра се, че повече няма да бъде възможно да получим, но решихме да обърнем внимание, че така ще се създаде лошо настроение у нас против италианците и приятелството ни с тях ще се развали. Изглежда обаче, че немците не могат да им наложат нещо повече, понеже се боят да се не отметнат от тях. Clodius също твърде предпазливо се изказа зле за италианците, както и всички други германци. Претенциите на италианците са не само прекалени, но и вредни преди всичко за самите тях, понеже пак ще се създадат недоволства. Всичко това се дължало на Ciano, който напоследък пак си възвърнал доверието при Мусолини. Повикахме Попов н генерала, които също са на мнение, че трябва да се помирим с предложеното, толкоз повече, че така получаваме по-голямата част от спорната зона със Скопие. Решихме обаче в замяна на тази отстъпка да настояваме за Леринско, както и за Солун, в случай че германците не го задържат за себе си.

В 4 часа Попов се срещна с Clodius, за да му предаде нашите мнения, а в 5 часа Clodius замина за Будапеща, дето той също така ще преговаря по териториалните въпроси. Тези преговори според него щели да бъдат още по-трудни. В западната граница на Беломорието по Круша планина включихме и Кукуш, обаче решихме да не настояваме за Бела Паланка и Лясковец.

Царят вчера е бил в Щип и Струмица, посрещнат с необикновен възторг; минал е също инкогнито, през Царево село и Кратово. Тази вечер заминава с генерала за Ксанти и Кавала. Решихме да влезем в споразумение с List за демобилизацията на част от нашите войски. Следобед отидохме с Попов, Даскалови и Хаджи Петкови .в Панчарево на гости на генерал Ант. Ганев и вечеряхме у Вилфан.

28. IV. Понеделник. Сутринта повиках проф. Генов да му поискам съдействие за подготовка на една евентуална конференция, която едва ли ще се състои. В споразумение с Попов правим това повече за да се не каже, че пренебрегваме Генов. Следобед продължителен съвет до 1 ч. сл[ед] полунощ. Занимавахме се повече с новоосвободените земи, за които решихме да създадем особено комисарство, като го предложим на Хр. Калфов.

29. IV. Вторник. Сутринта в м[инистерст]вото. Приех между другото македонските дейци Коларов, Църнушанов и Гюзелев. Първите двама току-що са се върнали от обиколка в Македония. Разправят много интересни работи. Небивало въодушевление у българското население и много висок дух. В Охрид обаче са били посрещнати много зле от италианците, които не са ги оставили да влязат в контакт с местното население. В Лерин българското население било много подтиснато и плахо, особено като гръцките власти още стояли. Във Воден обаче българите излезли масово и били много бодри. Поисках и от двамата да дадат подробно писмено изложение. Решихме да предприемем по-широка акция за изпращане на книги в Македония, да отпечатаме една антология с патриотични песни и разкази и за „Св. Кирил и Методий" да докараме в София ученици от всички по-важни градове от новоосвободените области, включително и от Добруджа.

Следобед по изключение бях доста свободен.

30. IV. Сряда. В 11 ч. четирмата отидохме при Ц[аря], който тази сутрин се бе завърнал и искаше да сподели с нас впечатленията си от обиколката си из Беломорието. Впечатленията му са благоприятни, макар да е констатирал някои недъзи у войниците. Командующият немски генерал в Кавала не бил много добре разположен към нас и поддържал доста гърците, както това правят впрочем почти всички германци. Имало обаче и много интриги срещу нас от гръцка страна, които Ц[арят] се опитал да разсее. През време на разговора увлече се твърде много да говори против някои звенари, настанени сега в разни щабове; генералът обеща да ги премахне при предстоящото намаление на щабовете. Решихме генералът да се срещне с List,за да види дали бихме могли вече да демобилизираме отчасти. Вечерта съвет. Преди това приех Илия Кожухаров, когото увещавах да стане областен управител на Беломорието. Прие, но с много фасони и само за „хатър", искаше му се по-особено положение като бивш м[инистъ]р.

1. V. Четвъртък. В 7 ч. сутринта с Габровски, Горанов, X. Калфов, ген. Йовов и П. Кьосеиванов заминахме за Македония. Минахме през Дупница, Кадии мост, Черната скала, Царево село, дето спряхме (пътувахме инкогнито). Край селото гробове на 14 убити германски войници. Говорихме с някои граждани, които разправяха как македонците се предавали и улеснявали напредването на германците. Пътят е лош само от границата до Царево село. Изобщо в Македония пътищата са много добри.

Сърбите изглежда да са се грижили само за пътищата и казарми; всичко друго е занемарено. Минахме през Кочани: тясна улица, схлупени слаби къщи, доста мръсно, прилича повече на село и все пак е околийски център. По пътя за Щип убити коне, изоставени ракли, оръдия и обърнати танкове. В Щип населението много радушно; събра се голяма тълпа пред общината; аз и Габровски говорихме от балкона. Изслушахме гражданството: не искаха кмета, макар че нашите власти го считат за добър. Прехраната им била осигурена.

Велес: също както и Щип почти без промяна от турско време; и на двете места доста нечисто. Във Велес по-голяма интелигенция, обаче и тук е същата беднотия. Видях група студенти от Белград, юристи, много отворени момчета. Разговаряхме и тук продължително с гражданството; много бодър дух, както в Щип, и голяма радост от освобождението. И тук, както и в Щип, има около 150 къщи разрушени и около 70 жертви от бомбардировките, обаче къщите съвсем слаби, паянтови. Разпоредено е за възстановяването им. Искат син камък и захар. Посетихме стария мост, някои разрушени къщи и гарата.

Продължихме за Скопие, дето стигнахме към 7 1/2 часа, Генерал Михов бе изпратил да ни посрещне вън от града един капитан. Михов даваше вечеря на германския генерал Lindemann и неговите офицери; поканиха и нас; прекарахме много приятно. Михов се разбира отлично с Lindemann, който има много големи симпатии към българите. Вземал е участие пак у нас през Световната война и сега е минал през България (Ботевград). Спахме в къщата на Драганов.

2. V. Петък- Сутринта имахме конференция с Михов и областния директор Козаров. Направихме след това визита на генерал Lindemann, който ни съобщи радостната новина, че утре германците заместват италианците в Охрид; с това се подготвя предаването на града на нас. Lindemann има сведения за лошото отнасяне на италианците и не ги обича. Посрещна ни на двора на гимназията, в която е квартирата му, с почетен караул и ни изпрати до автомобилите.

Отидохме след това на площада, дето ни чакаше много народ; голям ентусиазъм и сърдечно посрещане при нестихващи овации. Качихме се на балкона на Военния клуб, дето ни приветстваха кметът Китанчев и председателят на местния акционен комитет Ст. Стефанов. Отговорих с кратка реч, която на всяко почти изречение бе прекъсвана от продължително „ура". Изтъкнах, че не е достатъчно само да се спечели свободата, но трябва и да се запази, за което е необходимо единение и сплотеност. Завърших с „да живее" за Царя, Хитлер, Мусолини, целокупна България и свободното скопско гражданство. Отидохме след това в общината, дето бе устроена конференция с видни граждани, от които говориха петима, всички изтъкваха Царя. По-важна беше речта на Гюзелев: да не даваме никоя част от Македония, населена с българи; да се вземат предвид мненията на борците за свободата на Македония, която да се устрои по техни указания; те имали план за всичко. Чкатров заяви само, че се присъединява към думите на Гюзелев. Чкатров прави впечатление на силна, волева натура, упорит и фанатизиран, който не би отстъпил пред никаква крайност. Истински революционер.

Посетих университета, който много ме разочарова - малка библиотека, повечето книги неподвързани, книги има и в отделните семинари. Старо и неудобно здание. Доста неща разграбени, маси и чинове съвсем липсват, архивата разхвърляна. Съседно с него зданието, също старо, на Скопското научно дружество; същото положение, както при университета. Получаваните в замяна книги от България* се давали само с особено разрешение на благонадеждни. В Куршум-хан каменните паметници добре подредени и изглежда, че нищо не е пострадало. Не можах да видя етнографската и нумизматическата сбирка, които се помещават в сградата на търговската камара, понеже бяха заключени и нямахме време да търсим ключа.

В Скопие много нови и хубави сгради. Изглежда, че сърбите само за него са полагали по-големи грижи. В 1 ч. по обед тръгнахме обратно през Куманово и Кюстендил, без да се спираме никъде.

Изобщо Македония е останала много назад както в благоустройствено, така и в стопанско отношение; навсякъде видяхме да се оре само с дървено рало. Голяма беднотия, въпреки плодородието на земята. Ще трябва много да се работи, додето се достигне нашето положение. Щом се мине границата, впечатлението е съвсем друго. Българският дух е бодър и добре запазен, обаче всички употребяват много сърбизми. Ученички от гимназията в Скопие не знаеха вече български. Ако сръбското владичество се беше продължило още 20-30

* По време на сръбското господство.

години, в градовете сигурно българският език щеше да изчезне, поне у интелигентната класа.

3. V. Събота. Преди обед в м[инистерст]вото. Следобед
съвет до 12 ч. през нощта.

4. V, Неделя. Говорих с Т. Павлов, който се съгласи да отиде областен директор в Битоля за няколко месеца, каза си обаче, че би искал да отиде като пълномощен м[инистъ]р в Будапеща, дето имал много връзки от времето, когато е заемал същата служба.

Следобед имаше мач със спортен клуб от Скопие при дъждовно време. Поздравих скопските спортисти с няколко думи. В 6 часа слушахме по радиото речта яа Хитлер в Райхстага по случай привършването на военните действия на Балкана. За България каза das uns Treu gebliebene und gesinungsgleiche Bulgarien*, Поради съюзничеството ни в световната война техен исторически дълг било да поправят причинените ни неправди. Ходихме да вечеряме у Шахов в Княжево с Габровски, г-жа Габровска, Попов, Кита, Мария и Фана.

5. V. Понеделник. Приемах до късно в Съвета. В 3 1/2 дойде Андр. Тошев; не ми каза нищо съществено. Препоръчва да преиздадем книгата му „Сръбско-българската разпра". Да бъдем внимателни в подбора на административния персонал. Не одобрява Серафим Георгиев и Чинков в дирекцията на пропагандата» във връзка с Македония да избягваме думата пропаганда. Обеща ми да изпрати имената на няколко подбрани хора, за да ги използуваме. Застъпва се да използуваме повече и неговия сродник Н. П. Николаев. В 4 1/2 отидох на аудиенция при Ц[аря]. Говорих му за впечатленията си от обиколката в Македония. Разговорът се въртеше повече около новоосвободените земи и проектираните дипломатически промени в Загреб**, Братислава*** и Токио.

В 6 ч. отидох в Съвета, дето с Василев разгледахме законопроекта за Висшето техническо училище. После вечеря, която Даскалов даваше на командующия генерал в Македония Lindemann. Въпросът с Охрид още не


* Останалата ни вярна и с еднакви разбирания България.
** Столица на марионетката хърватска държава.
*** Столица на марионетката Словашка република.

бил уреден, обаче той наредил италианците да се оттеглят. Впрочем днес се получи разрешението да изпратим нашите административни власти в Беломорието, с изключение на крайбрежната ивица, която включва Дедеагач, Портолагос, Кавала и Ксанти.

6. V. Вторник. Гергьовден. Парад с малко участници с участието на един германски батальон. Необикновено студено, мръзнахме доста. Вечерта се видя, че съм изстинал и виках доктор Попов. Впрочем от 2—3 дена чувствувам от време на време слаби болки в гърдите, та ще трябва да се провери и сърцето.

Дадох обяд на генерал Lindemann, на който присъствуваше и генерал Speidel, командуващ въздушните войски в Румъния. Следобед на бридж у Мими Балабанова в Бояна.

7. V. Сряда. Днес съм на легло. Имам пак слабо възпаление на жлъчката. Към 11 ч. идва Ц[арят]. Много е недоволен от последния брой на „Нашенец", в който не се казва нито дума за него като Велик магистър на ордена за храброст във връзка с Гергьовден. По този случай говори пак върху лошите условия в армията, която е сега в ръцете на „апартаментаджиите" и за нуждата да се пречисти тя както и гражданската мобилизация от звенарите. Иска му се даже „Нашенец" заради последния брой да бъде спрян. Намира, че генералът е все пак под влияние на звенарите, хитрува и няма искрено желание да ги отстрани. Намира, че генералът наскоро ще трябва да се смени, вероятно с генерал Михов; смята, че той може да отиде като пълномощен м[инистъ]р в Берлин, което аз не одобрих, понеже не знае езика. Идва след това и Попов, с когото пак обсъдихме дипломатическите промени. Съгласихме се, че за берлинския пост могат да се предложат само Загоров или Горанов, особено вторият, който по-лесно може да се замени в кабинета

8. V. Четвъртък. Идва Попов. Габровски съобщи, че немците разрешили да заемем вече административно и пяла Тракия, включително с островите Тасос и Самотраки.

9. V. Петък* Още съм на легло. Следобед дойдоха Попов, Габровски и Калфов, с които говорихме по уреждането на службата за организиране и възстановяване на новоосвободените земи, начело на което поставяме Калфов.

10., V. Събота. Днес станах, но още не излизам. Сутринта дойде генералът, който утре заминава за Атина да се срещне с фелдмаршал List, Говорихме подробно върху плановете за бъдещата реорганизация на нашата армия, Германците били на мнение още да не демобилизираме, а само да пуснем повече хора в отпуск. Изглежда, че все имат още някакви намерения спрямо Турция. Според генерала те като че ли се приготовляват и за война срещу Русия. Според генерала това било необходимо, за да се осигури прехраната на Германия, в случай че войната с Англия се продължи повече. Указание за това той намира във факта, че напоследък германците мобилизирали още един милион души.

Идва след това Точков, който си предлага услугите да отиде в Берлин и да работи за западномакедонсккте краища. Понеже връзките му са с хората от стария режим, едва ли ще има полза. Попов все пак е на мнение да опитаме. Приех след това на доклад Йоцов и Алтънов. Следобед идваха Попов, генералът и полк. Жечев. Има пак някакво недоразумение във връзка с границата към Сърбия. Албанците се държали зле към нашето население в Тетовско и Гостиварско, макар че там няма италиански войски. 11, V. Неделя. Сутринта дойде Царят]; разговаряхме по измененията на границата към Сърбия. Следобед имах гости на бридж.

12. V. Понеделник. Излязох за пръв път и отидох в Съвета, дето приех само проф. Muehlens. Нашите българи ОТ ТEТОВО се оплакали от албански изстъпления (двама паши убити)", вследствие па което стана нужда да направим постъпки пред италианците и германците. Надвечер дойдоха Попов и Габровски. Поправихме моето изложение за Народното събрание на И т. м. Говорихме подробно за дипломатическия пост I Берлин и се спряхме на кандидатурата на Горанов.

Гоним максимален резултат на изборите, каза Станишев. Снимка: БСП

Формулата „тройна коалиция“ не е удачна за президентските избори през есента. Това заяви лидерът на БСП Сергей Станишев на пресконференция на партията. 

Той обясни, че отчасти това е заради образа на тройната коалиция в обществото.

„Този образ в много отношения е несправедлив и манипулативен, беше създаден от ГЕРБ, но трябва да се съобразим с тази политическа реалност“, коментира Станишев.

„Не бих се фокусирал върху никоя кандидатура“, посочи лидерът на БСП на въпрос какви биха били предимствата на Меглена Кунева, ако участва в надпреварата за президентския пост.

Той припомни, че на Национален съвет на партията са приели политическата рамка за бъдещия кандидат на левицата.

„Политическата рамка не е напасвана към никой кандидат – нито партиен, нито извънпартиен. Това са принципни очаквания и условия от страна на БСП към всеки, който би искал да получи подкрепа от партията, коментира Станишев.

Той обаче не коментира конкретни имена. "Искам да чуя мнението на партийните структури, да видим кои са номинациите", допълни той. 

Кандидатът за президент трябва да бъде приемлив и мобилизиращ за членовете на БСП, разясни Станишев. От друга страна, той трябва да получи подкрепата и на много други българи, тъй като изборът е мажоритарен, допълни той.

"Амбицията ми е БСП да постигне максимален резултат на президентските и местните избори", заяви Станишев.

Той не каза дали ще подаде оставка, ако БСП загуби изборите наесен. Отговора на този въпрос щял да даде след вота.

"Не се страхуваме да пуснем тяснопартийна кандидатура", посочи Станишев. Той обаче уточни, че левицата ще преследва резултат и това ще е основното при обсъждането на кандидатурите и крайното решение.

"Целта ни е да спрем стремежа на ГЕРБ да овладее всички власти", декларира той.

Снимка: Булфото

Без храна и вода, но с надеждата, че съвсем скоро ще им бъдат доставени, е 14-членният екипаж на „Сий уинд”.

В момента плавателният съд, който е под панамски флаг, е на рейда на бразилското океанско пристанище Виктория. По информация на шефа на Морска администрация той е закотвен там от няколко дни, но заради високите вълни до него не могат да бъдат изпратени катери, които да го заредят с провизии и вода, обясни Сергей Църнаклийски.

Пак по негови думи десетте български моряци на кораба, както и останалите хора от екипажа, нямат други проблеми и са в добро здраве.

Църнаклийски е категоричен, че провизии и вода на "Сий уинд" ще бъдат доставени още този следобед, тъй като корабът е успял да приближи брега.

Плавателният съд е собственост на вече печално известната варненска фирма "Арго Меритайм", собственост на бизнесмена Станчо Савов.

През август 2010 година на неговия кораб „Лудогорец” починаха двама души. Моряците Николай Асланов и Георги Каджинов бяха открити мъртви на борда на плавателния съд, а лекарите заявиха тогава, че са починали от топлинен удар.

12:59  |  11 април 2011 | Общество / Редактор Гергана Мишева

·      Затъването в кризата е преминало, но излизането от нея става с пълзене, коментира изпълнителният директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев данните от проучване на института.

На пресконференция в София бяха представени предварителните анализи на данните на национално представително проучване на домакинствата в страната, осъществено от "Отворено общество"- София и Световната банка, предаде БТА.
Според проучването натискът на икономическата криза върху домакинствата остава висок въпреки появата на сигнали за начало на възстановяване. От началото на миналата година почти всяко второ домакинство е било засегнато от негативните ефекти на кризата, но в повечето случаи тези затруднения са имали временен характер.
Две трети от домакинствата споделят, че едва свързват двата края, а около 5 на сто затъват в дългове. Едно от всеки десет домакинства обаче е изпадало в трайно затруднение, от което не може да се измъкне.
През март 2011 г. делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23 на сто от 29 на сто година по-рано. Анализът на данните показва, че равнището на бедността у нас се задържа устойчиво на високо ниво за ЕС - малко над 21 на сто.
Линията на бедност, изчислена по метода на Евростат е 246 лв. на човек от домакинството. Заради недостиг на средства всяко трето семейство е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства.
Сред най-бедната една пета от домакинствата над половината са намалили консумацията на храни, а всеки пети пропуска хранене поради липса на средства.
Делът на домакинствата, чиито доходи спадат, е намалял в сравнение с началото на 2010 година, каза програмният директор на "Отворено общество" Боян Захариев.
Делът на тези, които принудително работят по-малко, също е намалял в повечето сектори, с изключение на строителството, търговията на дребно и ремонта на автомобили.
В някои сектори на икономиката има известно раздвижване, но дори това да е сигнал за цялостно оживление на икономическата активност, ще мине поне година преди домакинствата да почувстват значима промяна в своето благосъстояние, отбеляза Захариев.

http://www.focus-news.net/?id=f17511