Сейф ал Ислам. нимка: Getty Images/Guliver Photos

Синът на либийския лидер Муамар Кадафи – Сейф ал Ислам, призова България да изпрати наблюдатели в Либия.

„Моля ви, елате в Либия и вижте какво се случва“, заяви той пред в. „Труд“, в първото си интервю за европейска медия от началото на бунта в северноафриканската страна.

„Всичко в Либия е окей. Ние ще победим терористите“, категоричен е синът Кадафи.

Попитан дали е готов да сключи сделка с опозицията и да напуснете страната Сейф ал Ислам заявява, че в Либия няма опозиция, а националният либийски съвет е фалшив.

„Това е един самоназначил се съвет. Това е много лесно - можем да вземем десет души и можем да се самоназначим за управляващ съвет. Но всъщност факт е, че народът не е с тях“, смята синът на Кадафи.

„Приятелю, те са никой. Никой не ги познава“, продължава Сейф ал Ислам.

Междувременно тази нощ либийският лидер Муамар Кадафи изненадващо се появи в хотел в Триполи, в който са отседнали чуждестранните журналисти.

Кадафи изненадващо влезе в хотела малко преди полунощ, размахвайки юмрук, съобщава
Асошиейтед прес.

Кадафи остана около час в хотела, после си тръгна, но не пожела да направи изявление пред журналистите чакащи го във фоайето.

Веднага след неочакваната си визита лидерът се оттегли в конферентна зала, отделена със завеси, за да даде екслузивни интервюта.

Четирима депутати от „Атака“ заплашват лидера на националистическата (Никога не е била такава, според автора на блога, но въпросният сайт от който статията е взета, е известен със своя антинационализъм и проционистки залитания и за това практически дезинформира с тази дума, считайки навярно думата "национализъм" за нещо лошо и сатанистко и при това уродливо като семейната партийка на Сидерови или етиопските евреи - Ибришимови, по - точно...) формация Волен Сидеров, че ще напуснат партията. Това съобщи Mediapool, като се позовава на думи на бъдещите отцепници Валентин Николов, Кирил Гумнеров и Огнян Пейчев. Според публикацията драмата на парламентаристите е в подписваните от тях гаранции за заем в размер на 150 000 евро, с което подкрепят верността си към националистическата формация. Съмненията на отцепниците са, че въпросните заеми са изтеглени, което на практика означава, че те може да са задлъжнели с над 300 000 лева плюс лихвите.

Преди около две седмици депутатите, които искат да напуснат парламентарната група на „Атака“, са провели среща заедно с адвокатите си с Волен Сидеров и неговите юристи. Искането им било заемите да бъдат анулирани, а документите изчистени. Един от потърпевшите депутати е разказал, че са молили Сидеров да направи това от повече от една година, а той ги размотавал. Според тях този заем отдавна е изтеглен и на това се дължат и уклончивите отговори на лидерът на националистите. По информация на народни представители на "Атака" най-малко 50 души са подписали подобни документи, което прави около 7.5 млн. евро.

Бъдещите отцепници споделили, че напускането на партията е крайна мярка и това ще се случи, ако Волен не изчисти документите.

Според информацията на Mediapool в ГЕРБ били доволни от разцеплението на „Атака“. Пред сайта депутати от националистическата формация обяснили, че напоследък отношенията между Волен Сидеров и Бойко Борисов са се изострили много. Във вторник следобед лидерът на националистическата партия е провел среща с премиера в сградата на Министерския съвет. Там Сидеров е поставил условие да бъдат премахнати новините на турски език от ефира на БНТ. Министър-председателят обаче е отказал. Разговорът е прераснал в разправия.

Нервното поведение на Сидеров пък се дължало на провала на митинга на "Атака" на 3 март. От формацията разказали, че за първа година "Атака" е плащала на митингуващите. Въпреки, че хората на Сидеров осигурили транспорт и дневни за 10 000 души, на митинга са дошли само 2 000.

В пубикацията се казва, че Волен Сидеров е изострил отношенията си и с евродепутата Слави Бинев. По думи на атакисти хората на Бинев в партията отдавна играели ролята на вътрешна опозиция и съвсем скоро конфликтът между каратиста и сегашен европолитик и лидера на формацията щял да стане публичен.

Не е изключен и сценарият, в който поддръжниците на Слави Бинев също ще напуснат "Атака", макар те да не са подписвали гаранция по заеми.

Делян Пеевски вече е пълновластен господар на над 80 процента от пазара за разпространение на вестници. За това алармират притеснени търговци, според които депутатът от ДПС е сложил ръка върху две от най-големите фирми в бранша – „Прес” ООД и „Братя Герини”. „Прес” контролира пазара по морето – в Бургас и на юг от Бургас, както и във Варна. От юни до края на септември именно там се реализират най-големите обороти на печатните издания. „Братя Герини” пък са абсолютни монополисти в Пловдив и цяла Южна България. Под контрола на Пеевски вече са и други мастодонти в бранша като „Близнаци”, „Оларт”, „Сенатор”, „Комекс”, „Национална дистрибуция”. С новата сделка той концентрира почти напълно търговията с вестници и ще може свободно да решава кое издание да се появи на павилиона и кое – не.

Разбира се, депутатът на Ахмед Доган, който обслужва щедро правителството на ГЕРБ чрез собствените си издания „Телеграф”, „Монитор”, „Уикенд”, „Политика”, не присъства никъде с името си в собствеността на фирмите. Той се крие умело зад офшорки или фиктивни лица, като по този начин не може да бъде обвинен в монополно положение на пазара и да попадне под ударите на Закона за защита на конкуренцията.

Има обаче десетки свидетели, които биха могли да удостоверят, че Пеевски – вместо да ходи на работа в Народното събрание, раздава заповеди на репортери и дистрибутори на вестници от кабинета си в сградата на ИПК „Родина”.

Впрочем тази печатница – една от най-големите на Балканите, също е лично негова.

Засега извън пипалата на депесарския октопод е единствено разпространителската фирма на „Труд” и „24 часа” – „Стрела”. Тя обаче контролира минимална част от пазара и разполага с ограничен брой собствени обекти.

Скандалното е, че Пеевски изкупува фирмите не просто с цел печалба, а за да ограничи разпространението на определени, неудобни до властта медии. Самият той откровено си го признава в разговори с бизнес партньори.

Целта му е постепенно да „разкара” от сергиите опозиционните „Галерия”, „Сега” и „Дума”, както и да се разправи с „Капитал” и „Дневник”, в които отколешният му враг Иво Прокопиев все още има малък дял.

Какъвто и да е изходът от бунтовете в арабския свят, засега имаме неоспорим икономически победител – руският премиер Владимир Путин, пише New York Times. Русия, която добива повече петрол от Саудитска Арабия, се радва на печалби от резкия скок на глобалните цени на енергийните суровини, причинен от нестабилността в Близкия изток и Северна Африка. Подкрепена от високите цени на петрола, от началото на годината руската рубла се е повишила спрямо американския долар повече, отколкото която и да е друга валута. За управляващите в Кремъл това наистина е добре дошло, тъй като тенденцията би успокоила инфлацията в годината на президентските избори.

Руските акции също са на зелено. Миналата седмица индексът Micex затвори на 1781 пункта – ръст от почти 6% от началото на годината.

Руснаците обаче не са в състояние да неутрализират потенциален мащабен спад в глобалното производство, тъй като в Русия няма нито един нефтен кладенец, който да не се използва. Ето защо Москва не може да увеличи добива си.

В края на миналата седмица пазарите затвориха при цена от 114 долара за барел суров петрол от Урал. От началото на годината износът на тази марка петрол се е увеличил с 24%.

Миналата седмица в предавано по повечето руски телевизионни канали открито заседание Путин и неговият финансов министър Алексей Кудрин не се и опитаха да прикрият злорадството си от печалбите за Русия, следствие от паниката на глобалните петролни пазари.

„Кудрин, бюджетните приходи нараснаха значително“, констатира делово Путин.

Кудрин се съгласява, отбелязвайки, че ако цените на петрола се задържат, Русия ще може да възобнови финансирането на държавните инвестиционни фондове за първи път от лятото на 2008 г., когато започна глобалната рецесия.

До края на годината един от тези фондове, Фондът за резерв, може да набъбне до 50 млрд. долара, съобщава Кудрин. Само допреди няколко месеца, докато планираха бюджета за 2011 г., икономистите в Кремъл очакваха фондът да бъде пресушен. „Добре“, похвали руският премиер своя министър, кимайки със задоволство.

На Русия, разбира се, не се налага да погледне по-далеч от 2008 г., за да осъзнае, че едно рязко повишаване на цената на петрола може да бъде последвано и от също така рязък спад.

Поне засега обаче руската енергийна индустрия се чувства комфортно.

Сравнителната стабилност на Русия е един от факторите, които френският енергиен гигант Total цитира миналата седмица, след като се съгласи да придобие около 12% от Novatek – независима газова компания, оперираща в Русия – и да се присъедини към проекта за втечняване на природен газ в руските арктически води.

„Размириците в редица страни, производителки на нефт и газ, изпращат ясен сигнал към инвеститорите да се насочат към Русия“, каза изпълнителният директор на Total Кристоф де Маржери при срещата си с руския президент Дмитрий Медведев.

Маржери съобщава, че неговата компания ще вложи в проекта около 4 млрд. долара. „Русия предлага доста по-сигурна среда за инвестиции“, допълва той.

Според анализаторите, тъй като глобалният капацитет за производство на петрол все още е доста по-висок от търсенето, покачването на цените се подхранва по-скоро от страх, отколкото от реални проблеми. Опасенията са, че насилието в Либия може да се разпространи и в други страни от Организацията на страните, износителки на петрол (ОПЕК), които в по-голямата си част са арабски.

Русия е извън ОПЕК и не е обвързана от квотите за производство на петрол, договорени в организацията. Също така, поради застаряващото си население и изключително силно развития си полицейски апарат, включително тайна полиция и сили за вътрешна сигурност, страната се счита за по-малко уязвима от бунтове и социални вълнения.

От дълго време Русия се опитваше да изпревари Саудитска Арабия, която е член на ОПЕК, като я измести от челното място на най-голям производител на петрол в света. Въпреки че Саудитска Арабия има по-голям капацитет за производство и значително по-големи резерви, в момента Русия произвежда повече петрол. Ако петролът и природният газ се калкулират заедно, Русия е най-големият износител на енергийни суровини в света.

Международната енергийна агенция прогнозира, че през следващите 5 години износът на енергийни суровини от Русия ще остане стабилен, но индустрията ще изисква все по-мащабни инвестиции, тъй като максималният капацитет на основните руски нефтени находища в Западен Сибир отдавна е достигнат.

В този контекст, освен сегашното поскъпване на петрола, нестабилността в Близкия изток може да донесе и дългосрочни ползи за Москва, а именно пренасочването на повече западни инвестиции към Сибир и руския арктически шелф.

Британският нефтен гигант BP също се позова на относителната стабилност в Русия в сравнение с някои страни от ОПЕК, когато през януари обяви инвестиция от 7,8 млрд. долара в държавната руска нефтена компания Роснефт, с цел съвместно проучване на руския арктически шелф. По-късно същия месец Exxon Mobil, най-голямата американска нефтена компания, подписа договор с Роснефт за проучване на крайбрежния шелф в Черно море.

Бунтовете в Северна Африка подсилват руската позиция при преговорите с Европа за износ на руски природен газ и изграждането на газопроводи.

При посещението си в няколко европейски столици през февруари изпълнителният директор на Газпром Алексей Милер посъветва европейците да преосмислят опозицията си срещу руските проекти за газопроводи в Европа в светлината на „ситуацията“ в Северна Африка – регион, конкуриращ Русия с износ на природен газ за Европа.

Русия строи газопровод под Балтийско море, който ще изнася природен газ директно за Германия, като е предложила и изграждането на друг подобен газопровод, по дъното на Черно море, който ще доставя газ до България. Руснаците настояват, че по този начин ще бъдат избегнати рисковете при транспортирането на руски газ през централноевропейските страни, за които се смята, че не са настроени достатъчно приятелски към Русия. Някои европейски правителства изразяват недоволство от високата цена и политическия контекст на тези проекти.

Когато миналия месец Путин посети Брюксел, той постигна нова договореност за газопроводите, изграждането на които подкрепя от години. „Убеден съм, че истинският дългосрочен интерес на европейската икономика е обвързан с нашите ресурси – казва руският премиер. – Нищо няма по-голямо значение от стабилността“.