Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9989558
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
09.03.2011 11:59 - Стефан Чанев. Запознах се с този Човек преди 30 години
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.03.2011 12:01


dedenze.blog.bg

    Институтът по електропромишленост имаше опитно производство край град Земен. Той беше целогодишно командирован там и решаваше почти всички технически въпроси.              Партийната повеля беше да се изграждат производствени мощности в забравени от Бога краища. Трудно се намираха местни хора със средно техническо образование. Ако се намереше някой, мисловният му апарат беше деформиран от селско-стопански, битови проблеми и ниско качествената, джанкова шльокавица, която пиеха от ранни зори. Говореха на трудно разбираем местен диалект. Телефонната връзка със София беше цяло приключение. Основно произвеждаха изолационни материали за електропромишлеността. Технологичните инструкции звучаха горе-долу така:          - Вземи от рафт 1 парцал № 4 и забърши наблюдателното стъкло на реактора.          Често местният началник се обаждаше да пита какво да прави:          - Другарко Хаджистоянова, те то те, реакторо се окости да го еба, кво следва?     Преведено от части означава: „Това е то, сместта в реактора се втвърди....”          Чанев нямаше техническо образование, четеше много и всички го наричаха     недипломираният инженер. Помагаше с каквото може и без него нямаше да има     производсво. Беше стриктен до педантизъм и местните не го обичаха много.           Условията за живот, бяха повече от спартански. В града не можеше да се     купи почти нищо, включително и хляб. Всичко носехме от София по ужасно разбит път, изпитание даже за москвичите. Нямаше собствена кола и в почивните дни пътуваше с влака да се види с близките. Оставаха му няколко години до заветната пенсия и стоически се справяше с неволите.           Бях млад, партиен член и секретарят на групата ме предупреди, че той не е от     „нашите”. Бил завършил немски колеж, като младеж - член на „Бранник”. Съден,     интерниран, но без вражески прояви. Впечатли ме, до тогава не бях срещал т. н.     „враг на народа”. Сега трябваше да работя с такъв.          Още в първите минути разбрах, че пред мен стои един ерудиран и отговорен човек техничар. Между нас възникна приятелска дружба и взаимопомощ.     Много ценни съвети, помощ и идеи получих от него. Превеждаше ми от немски     патенти и стандарти, можех да разчитам на него за работата. Никога не сме     бистрили политика, избягвахме темата. Когато се пенсионира с малка пенсия и     недобро здраве, му давах надомна работа. Когато идваше да предава изработеното, умишлено виках по- младите колеги, да се учат как се спазва качество, срок и отговорност. Уважаваха го всички. Директора на института го изпрати една година като домакин на почивната станция в Ахтопол. Срешнахме се там и той ме пита:          - Кажи какво да правя? Парите от режийните не мога да изхарча. Храната     е два пъти повече от необходимото. Започнах да давам на съседната станция     - техникума Киров. Не мога да я изхвърля, но ще ме обвинят в далавери.          Института беше дал две бунгала на месозавода гр. Толбухин. Два пъти седмично те зареждаха с месо и специалитети, каквито няма по магазините.     Години наред, голяма част от месните продукти, тихо се крадяха и продаваха     в 2-3 ахтополски ресторанта. Независимо от заплахите, Чанев беше спрял     кражбите. Явно в тях са участвали и  „отговорни” хора, защото на следващата     година домакин беше друг. Чанев получи похвала „пред строя” и пълна     забрава.          Избухна „демокрацията”, Съюзът на репресираните издигна Стефан Чанев     за депутат. Ангажиран с обществени дела, пак намираше време да се отбие     при колегите и мен. Нямаше и помен от желание за реваншизъм, а имаше     достатъчно основание към някои хора. Беше изключително критичен към     новите управници. Особено се ядосваше на всичко свързано с ликвидацията     на доброто и работещото. Ясно виждаше стремежа към разграбване и     унищожение на България. По това време, апетитите към 14 етажната     сграда на института в квартал Лозенец се обостриха до краен предел. За     безпрепятствена ликвидация на института, небесно синият, областен управител, назначи за директор една другарка от бившия т.н. „държавен и народен контрол” на ДСО „Елпром” вече госпожица Македонска. Действията и бяха напълно неадкватни и пълно ликвидационни. Института никога не е бил на нечия издръжка, сами си търсехме работа, финансиране и в тези тежки години едва оцелявахме.     Госпожицата се обгради с роднини, не работили никога в електропромишлеността.     Тормозеше с полицейски маниери всички. На една среща с Чанев му разказах     всичко. След два дни имаше насрочено общо събрание. Щяха да се дискутират     ликвидационни процедури и съкращения. Чанев сам предложи да присъствува.     Когато започнаха дебатите и изказванията, поиска думата. Македонска безцеремонно отказа, под предлог, че не е член на колектива и помоли да напусне залата. Чанев напусна без разправии. Това, че беше изгонила  депутат от     публично събрание я унищожи за броени дни.          По късно Стефан Чанев, на мястото на Петко Симеонов, оглави агенцията     за чуждестранни помощи. Разкри големи далавери с всякакви стоки. Този     патриот и неподкупен човек стана неудобен. Тихо го избутаха встрани от политическата сцена. Маскираха нещата и продължиха до днес. Често казваше:          - Няма достатъчно кадри за новият строй. Селянина от Правец, беше     значим. В последните си години направи БКП масова и елитарна партия.     Трябва да минат години, за да се създадат нови, кадърни и необременени с     миналото хора, до тогава ще приличаме на бояжииска фабрика и разграден двор.         Стефан Чанев вече не е сред нас. Дано някой напише повече за него.     Аз, “комунистът” се прекланям пред паметта му и свалям шапка. Дано     почива в мир !
............................

Добавка от Григор Симов:

А аз се запознах с Чанев 1998 г. когато след приемането на закона за досиетата, по време на абсолютното парламентарно мнозинство на т.н. "ОДС", и по време на правителството на "най-големия" демократ - Иван Костов, този закон въобще не се изпълняваше (а не се изпълни и до днес).
По това време, есента на 98 г. бивши политически затворници организираха неколко поредни пресконференции, за да дадат глесност на нежеланието на "демократичното" правителство на Костов, да изпълни закона и да се допусната борците за демокрация - политическите затворници на комунизма (и въобще - пострадалите от комунизма), да прегледат досиетата си. Но от проведените пресконференции, макар че имаше журналистически интерес, не бе публикувано или поназано абсолютно нищо.


(Следва извадка от книгата ми "Срещу течението")

 

 

Проект за  "Дружество на политическите затворници"

 

 

 

 

 

             От пресконференциите за досиетата, вероятно най-разгласена бе пресконференцията на Чанев, защото на нея се събрахме повече от 100 души.   По време на тази пресконференция не успях да взема думата, за да обявя на събралите се колеги, идеята за учередяване  на "Дружество на политическите затворници – за взаимопомощ и взаимодействие".  Подобна организация беше жизнено необходима, особено за няколко от моите приятели, – едни от тях, тежко болни, други стари и безпомощни, и всичките мизерстващи!   Затова, наскоро след пресконференцията, посетих Чанев в неговия апартамент и му показах проекта си за дружество.  Той взе присърце идеята и преписа ръкописа на своя компютър, а аз вече бях разпратил ръкописния проект, до неколко мои приятели: 

 

 

"Дружество на политическите затворници"

 

 

 за взаимопомощ и взаимодействие

 

 

         1.  Дружеството обединява непримиримите борци за свобода, демокрация и национално възраждане, – политическите затворници на комунизма в България.   Тези, които на дело доказаха верността си към националните и общочовешките ценности и идеали !

 

 

         2.  Създаването на това дружество се налага поради всестранното изолиране и обричане на мизерия и унижения, на доказалите се борци за демокрация, – от уж демократичната ни власт!   Учередяване на подобно дружество е още по-наложотелно, поради пълното бездействие и безличие, на двата (казионни) съюза на репресираните, които излъгаха надеждите на безбройните жертви на комунизма !

 

 

         3.  Целта на дружеството е, всячески да съдейства за оказване на крайно нужната юридическа, медицинска, социална и материална помощ и подкрепа, на отхвърлените и игнорирани български политически затворници.   Ясно е, че и днес, 10 години след "демократичния" десетоноемврийски преврат, на нас все още гледат, като на "врагове на народа", вездесъщите власти и сппециалните им служби !

 

 

                От помощ и подкрепа отдавна се нуждаят преживелите по 10, 20 и даже 30 години, из комунистическите затвори и лагери, – претърпели безброй мъчения и унижения, борци против комунистическата диктатура !                

 

 

                За осъществяване на горните цели, е нужно:

 

 

         а).   Привличане на юристи и лекари, на влиятелни интелектуалци и общественици, – имащи желание да допринесат за облекчаване участта на ненужните днес борци за свободна и демократична България !

 

 

         б).   Изнасяне пред обществото и пред компетентните наши и международни органи и организации, на красноречивите факти за миналото и настоящето, на "бившите" политически затворници !

 

 

          в).   Дружеството ще помага и съдейства за установяване на трайни връзки, между мизерстващите, и по тази причина, изолирани един от друг, бивши политически затворници, – за обмен на идеи и мнения, и за политическо взаимодействие!   Дружеството ще организира срещи, на които да се чуе и нашият глас в пост–комунистическата ни, мафиотска държава – нашата родина!  – Гласът на доказаните родолюбци, българските политически затворници!

 

 

---------------------------------------------------

 

 

             В края на април, в апартамента на Стефан Чанев, по негова покана, се събрахме 6 души: Чанев, Ганчо Савов, Янко Янков, Румен Панков, Коце Иванов, и аз. 

 

 

             Съставихме инициативен комитет, насрочихме учередително събрание за 5 май, което бе след около седмица, и упълномощихме Чанев да пусне обява във вестник и да ангажира помещение.  След  два-три дни звъннах на Чанев, да чуя докъде е стигнал, и разбрах от близките му... че е починал!   Съмнявам се, а и неговите близки също, че внезапната смърт на Чанев е естествена, защото освен че подкрепи и се ангажира с тази инициатива, – дотогава Чанев бе издал и две книги:  "Открито писмо до моите агенти"  и  "Шесто за нас, и ние за шесто", а третата му книга, – "В огледалото на досието", остана неиздадена в компютъра му !?

 

 

 

 

 

             Тук ще цитирам едно лаконично мнение на Чанев, изказано по следния повод:  Знаех че Чанев е легионер и му споменах, че по мое мнение, повечето легионери са подписали да сътрудничат на ДС,  уж "по патриотична линия", а той веднага отговори:

 

 

              – "Всички, всички са подписали" !  

 

             Аз не вярвам всички да са подписали, но така или иначе, подписалите (независимо от кои партии) са много, а неподписалите и несътрудничилите на ДС – малко!  Затова е важно, кои от подписалите, реално са навредили некому.  Но има огромна разлика между подписали и неподписали, и между сътрудничили и несутрудничили.  А най важното е, че едни са подписали, след като са били измъчвани в продължение на месеци и години, в следствени арести, в лагери и затвори, а комунистите, чрез  ДС, са принуждавали жертвите си, да подписват и да доносничат !   И това разграничение – е най-същественото ! 
.................... 

Бог да прости Стефан Чанев, и Вечна му памет!

 


Взето от:
grigorsimov.blog.bg





Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене