На 6-ти януари се навършиха 12 години от кончината на великия българин, националист, легионер и антикомунист Илия Минев. Неговото дело и саможертва ни задължават да го помним и почитаме!

Името Илия Минев остава напълно непознато за мнозинството от българите и днес. Но продължаващото – след 20 години „преход към демокрация“ – абсолютно неведение за един от героите на България от втората половина на ХХ век изглежда естествено, защото няма как името и делото му да бъдат популярни в една тотално противоположна на тях обществена среда. А знанието за личности като Илия Минев е знание не само за националната ни история – то може да бъде духовна опитност.

За да бъде разбран обаче живота на Илия Минев трябва да са известни не само фактите за него, но и те да бъдат анализирани добросъвестно, непредубено и компетентно като част от сложността и многоизмерността на политическите, социални и културни процеси и колизии на ХХ век. В противен случай оценката ще бъде твърде повърхностна и неточна.

Но засега стои отворен още първият въпрос – ще прояви ли българското общество интерес към хора като Илия Минев? И ако да, ще се опита ли да анализира личността им задълбочено или ще изгражда поредните герои-клишета, за които в действителност знае много малко и живее далеч от моралните стандарти, заложени в идолоизградените им образи…

Илия Минев е роден само месец след болшевишкия преврат в Русия – на 5 декември 1917 г. в Саранбей (село Сараньово, днешния град Септември) в многодетното семейство на Стоян Минев Вакарелски. Бащата на Илия успява със собствените си способности и упорит труд да се издигне до най-големия притежател на лозя и производител на вино в района, който търгува продукцията си не само в България, но и в чужбина. Илия Минев се подготвя да продължи бащиния бизнес – за целта той заминава за Франция, където в Тулуза завършва индустриална химия и технология на вината.

От юношеска възраст се включва в една от най-масовите националистически организации в България през 30-те и първата половина на 40-те години на миналия век – Съюза на българските национални легиони. Още като ученик той изпитва болшевишкото насилие върху себе си – пребит е в тоалетните на Пазарджишката гимназия от млади привърженици на „комунистическия идеал”, които го нападат в многократно числено превъзходство.

Без никакво преувеличение може да се каже, че от първия до последния ден на 45-годишния период на съветския режим в България Илия Минев е жестоко преследван, репресиран и дамгосан като опасен политически престъпник и „враг”.

Още на 10 септември 1944 г., преминавайки с влака през гара Сараньово и разпитвайки за близките си, той е свален от вагона и арестуван от местните комунисти. Присъдата на червената „революционна черезвичайка” е ясна – смърт за „фашиста-легионер” и „кулашки син”. От екзекуцията обаче го спасява настоятелното му изискване от щаба на войската, тъй като все още не е служил.

След като се уволнява от армията, Илия Минев знае, че смъртната присъда издадена му от самоделегиралите си права сараньовски комунисти, е само „отложена“. Поради тази причина, той не се прибира в родното си село. Живее с фалшива самоличност в столицата, където тогава се жени за първи път. По това време вече е започнала разправата – чрез скалъпени съдебни процеси – с всички все още оцелели опозиционни партии и организации в България. В средата на 1946г. Илия Минев заедно с група легионери е арестуван и обвинен в организирането на т.нар. Легионерски център, който целял свалянето на народната власт „чрез преврат и терористически действия”. Прокурорът Минковски и новосъздадената Държавна сигурност готвят смъртна присъда за Минев. Според свидетелства, заради присъствието на международни наблюдатели от Запада у нас, Илия Минев отново се разминава с екзекуцията като е осъден на доживотен строг тъмничен затвор, който впоследствие е заменен с 20-годишна присъда. В продължение на повече от 16 години Минев е прехвърлян от един затвор в друг. На 28 години животът на завършилия във Франция инженер-химик, наследник на проспериращ лозарски бизнес, баща на ненавършило още година дете, потъва зад стените на комунистическите затвори. Прекарва стотици дни в наказателна килия и в протестни гладни стачки срещу нечовешкото третиране на „враговете на народа”, пребиван, малтретиран и унижаван.

В навечерието на 1963 г. с указ за обща амнистия 45-годишният Илия Минев отново е на свобода. Имотът на баща му е конфискуван и разсипан. Жена му е омъжена за друг. Единственият му син Стоян вече е на прага на пълнолетието си, като общуването с баща му до този момент се свежда до броящите се на пръсти свиждания и пропуснатите през цензурата на затворническата администрация писма.

В тази „свобода” Илия Минев се опитва да събере останалите парчета от живота си. Жени се повторно, търси си работа, бори се да си възвърне бащината къща, завзета от неканени наематели. Вторият му брак обаче просъществува твърде кратко. Бързо се утвърждава като уважаван технолог в Софийския Винзавод, но е уволнен по нареждане на Държавна сигурност, която го преследва дори и в миговете, когато той просто се опитва да поеме глътка въздух и да стъпи на краката си, за да може да преживее до следващия месец.

Но явно според „бойния отряд на Партията” „врагът”, който не е пречупен, който не моли за милост, който не се отрича от идеите си, от родителите си, който не донася срещу приятелите и съмишлениците си, не заслужава и ден покой. Това обаче прави Илия Минев още по-непримирим.

През 1971 г. е изселен „завинаги” (заедно с третата си жена) в село Божурово заради опит да разпространи листовки срещу диктатора Тодор Живков. Започва да пише изложения за положението в България до международни организации и форуми. Заради това през 1975 г. Държавна сигурност изпраща 57-годишния Илия Минев отново в затвора. Този път за пет години. След повторното му освобождаване до самия край на комунистическия режим, той се разписва по три пъти на ден в МВР–Септември.

На 16 януари 1988 г. 70-годишният вече Илия Минев основава в дома си заедно със свои съмишленици “Независимото дружество за защита правата на човека в България” – първата независима и противопоставяща се на комунистическата власт организация в страната, след унищожаването на първоначалната антикомунистическа съпротива в България в лицето на Горянското движение и някои други по-малки движения и организации. В последвалите месеци до ноември 1989 г. Илия Минев търси всякаква възможност за разгласяване и разрастване на дейността на Дружеството, чийто председател е. Режимът на кликата около Живков и Държавна сигурност от своя страна правят всичко възможно да се противопоставят на делото на Минев. Създаден е казионен комитет по правата на човека, провеждат се режисирани и дирижирани протестни действия и на други организации. Минев е държан под домашен арест, гонен и бит, когато успее да напусне града. В началото на 1989 г. в знак на протест срещу репресиите срещу Дружеството провежда 63-дневна гладна стачка, прекратена чак след като принуждава държавните власти да му изпратят официален отговор на питането му защо е преследван през всичките тези години.

След партийния преврат на 10 ноември 1989 г. е направено всичко възможно Илия Минев да бъде елиминиран от участие и влияние върху бъдещите политически процеси, именно защото е автентичен антикомунист и непримирим противник на режима и представителите му. Ръководството на Дружеството е подменено. То е оглавено от Румен Воденичаров, когото самият Минев сочи като човек на Държавна сигурност. Не го допускат да говори на първите протестни митинги след 10 ноември. Пак той свидетелства, че това е направено от лидерите на новосформираната опозиция Желев и Берон с думите: „Тази демокрация не е за такива като теб. Тя е за нас”.

В крайна сметка целта е постигната – Илия Минев за пореден път е изолиран и маргинализиран. Издава известно време вестник „Свободно слово”, събира се с приятели и съмишленици в Южния парк в София. И така, докато физическите му сили съвсем се изчерпаха, а неговата младежка мечта за свободна и силна България напълно се размина с действителността.

В последните години от живота си Илия Минев живя в мизерия, самота и измъчван от тежка склероза. Отиде си от този свят на 6 януари 2000 г., след като месеци наред преди кончината си гаснеше захвърлен в старчески дом в Пазарджик. По още по-банална ирония на съдбата той получи посмъртна институционална слава: президентът Петър Стоянов го награди с орден „Стара планина”, а Симеон Сакскобургготски лично откри негов паметник в центъра на София по време на министър-председателския си мандат.

Дано след тази цинична бутафория все пак настъпят и дни, в които страданията на този мъченик на реалната съпротива срещу комунизма в България бъдат възмездени с истинска почит към паметта му. Тя може да дойде обаче само ако българите се обърнат с отворени очи към миналото си и положат основите на едно по-достойно бъдеще.

„Не се страхувайте и не мислете само за стомасите си”, простичко съветваше бай Илия Минев…

Майка, употребила алкохол, се качи зад волана и... катастрофира с детето си в Пловдив. Около 16.45 часа лек автомобил „Мерцедес", поради движение с несъобразена скорост, се блъска последователно в стълб и паркиран автомобил.

Пробата с дрегер отчита 1.39 промила алкохол в кръвта на шофьорката. Жената е возила в автомобила и детето си. Те са настанени в Окръжна болница. Детето е с шинирана ръка.

Източник: SNews.bg



3-годишно дете загина, майка му се блъсна в стълб

6 януари 2012 11:10 | Деляна Михнева | 3 Коментирай Препоръчай (0)

© dariknews.bg/архив  

Тригодишно дете загина при катастрофа в град Съединение. Около 9 часа тази сутрин лек автомобил, управляван от 31-годишна жена, се блъска странично в крайпътно дърво на път за кв. „Точилаци". В колата е пътувал и синът на водачката, който е починал на място. Причината за катастрофата е несъобразяване с тежките пътни условия, съобщи за Дарик директорът на пловдивската полиция старши комисар Тодор Чонов. По думите му в момента продължава огледът на местопроизшествието. Жената е в шок след инцидента, допълни още старши комисар Чонов. Тя е настанена за скенер на главата и изследвания в Университетска болница "Св. Георги" в Пловдив, съобщи за Дарик завеждащият смяна в Центъра за спешна медицинска помощ. Според колегите му, присъствали на местопроизшествието, колата се е въртяла като пумпал и детето не е било достатъчно добре обезопасено.

Днес в цялата Пловдивска област движението е затруднено заради заледените пътища. (Както във всяка община, включая "милата" ни столица - където властва ГЕРБ - ГРОБ...Огледайте се!)

Дете почина след скок от легло
Нелепа смърт на едногодишно дете потресе жителите на великотърновското село Раданово. Хлапето било оставено без надзор със сестричките си на 2 и 3 години. Докато си играели, паднало от леглото и когато бащата се прибрал, го намерил в безпомощно състояние. Въпреки опитите на екипа на Спешна помощ да го спаси, детето е починало в реанимацията. Бащата е задържан за 24 часа по Закона за МВР. Мъжът е с две криминални и пет съдебни регистрации.
Иван Иванов

standartnews.com


Едногодишно момиче почина при игра  

• Автор: klassa.bg
• Дата: 8.1.2012
• Сподели:

   

Момиче на годинка почина след злощастно падане в дома си в търновското село Раданово, съобщиха от полицията. Към 13 часа в събота детето било прието в спешния център в Полски Тръмбеш в критично състояние. Опитите на лекарите да спасят живота му се оказали безуспешни. Близките обяснили, че детето им паднало от легло вкъщи, докато играе с по-големите си сестри. Проверка установила, че по време на злополуката децата са оставени без родителски контрол. Сестрите на починалото дете са настанени в дом за деца, лишени от родителски грижа. Образувано е досъдебно производство.


Условна присъда за гинеколог, причинил смъртта на новородено поради немарливост 0 гласа + Vote up! - Vote down! Шуменският окръжен съд наложи условна присъда от 1 година с 3-годишен изпитателен срок на доктор Валентин Германов. Гинекологът бе признат за виновен в това, че поради немарливост е причинил смъртта на новородения Емилиян Генчев. Малкият Емилиян почина през октомври 2008 година, около 30 часа след раждането си. Съдебно - медицинските експертизи показаха, че доктор Германов се е забавил с операцията на майката Росица Андонова. Когато бебето било извадено не проплакало, но имало сърдечна дейност и било реанимирано. На следващия ден обаче малкият Емилиян починал вследствие на вътреутробно задушаване. Съдът уважи частично гражданския иск на родителите на починалото бебе, които ще получат 24 хиляди лева кръвнина. Адвокатите на д-р Валентин Германов ще обжалват наложената от Шуменския окръжен съд присъда. Към пълната статия »
Категория:

• България

Източник: www.novini.bg


  Отказаха нова експертиза за смъртта на млада родилка Тя умира 20 дни след раждането

Защитата на обвинените за смъртта на 23-годишната родилка Полина Димова д-р Нина Добрева и д-р Сияна Драгнева поиска нова арбитражна съдебномедицинска експертиза от национални консултанти. Молбата им обаче не се изпълни, тъй като магистратите счетоха, че повторната експертиза е дала отговори на всички въпроси.

Семейството на почиталата Полина

Бургаският окръжен съд започна да заседава по делото през месец май тази година, а шест месеца по-късно беше поискана втора експертиза, резултатите от която разбуниха духовете вчера по време на разпитите на свидетели.

Подсъдим по делото е и хирургът д-р Александър Маджуров, за който обвинението твърди, че не е приел родилката навреме и с това е забавил раждането. Тримата лекари са на подсъдимата скамейка и са обвинени в немарливост, която стана причина за фаталния край на младата жена. Тя ражда дете на 14 януари 2008 година. Тогава всичко с нея е нормално и медиците я изписват. Няколко дни по-късно тя вдига температура и се оплакала на лекарите. Те й казали, че това е заради кърмата. С всеки изминал ден състоянието на Полина се влошава. Тя вдига 38-39 градуса температура. Това я кара да търси помощта на няколко лекари.

Двайсет дни след раждането момичето влиза още един път в болницата и е поета от хирурзи и гинеколози. Умира след операция от перитонит и септичен шок.

pravda.bg

Шуменският окръжен съд наложи условна присъда от 1 година с 3-годишен изпитателен срок на д-р Валентин Германов.

Гинекологът бе признат за виновен в това, че поради немарливост е причинил смъртта на новородения Емилиян Генчев.

Малкият Емилиян почина през октомври 2008 г., около 30 часа след раждането си. Според съдебно - медицинските експертизи д-р Германов се е забавил с операцията на майката Росица Андонова.

Когато бебето било извадено не проплакало, но имало сърдечна дейност и било реанимирано. На следващия ден обаче малкият Емилиян починал вследствие на вътреутробно задушаване.

Съдът уважи частично гражданския иск на родителите на починалото бебе, които ще получат 24 хил. лева кръвнина.

Адвокатите на д-р Валентин Германов ще обжалват наложената от Шуменския окръжен съд присъда.

Росица Андонова заяви пред журналисти удовлетворение от факта, че лекарят е осъден.

Трябва да се дава гласност на подобни случаи, защото има справедливост, каза майката на починалото бебе.

65-годишна пловдивчанка бе ударена от две различни леки коли в рамките на 2 минути. По благоприятно стечение на обстоятелствата жената няма тежки наранявания.

Около 18.30 часа на кръстовището на бул. "Македония" и бул. "Никола Вапцаров" автомобил "Рено" удря пешеходката. Две минути по-късно лека кола "Шевролет" прави ляв завой и удря жената, която от удара с предната кола лежала на платното.

Пешеходката била откарана в болница с контузии и рани на единия крак. Лекарите й оказали медицинска помощ и я изписали за домашно лечение.

Тези дни чухме банкерите да отказват на финансивия министър сваляне на лихвите с аргумента, че “пазарът не позволява”. Разбирали от пазар повече от правителството, демек – Дянков да си гледа работата и да ги остави на мира, защото не е “демократично” да им се меси в работата. Реакцията е еднотипна с тази на съдиите, както с първоначалната реакция и на лекарите която, слава Богу, впоследствие придоби доста по-хуманен и адекватен израз.

 Е, добре – днес банкерите изглеждат точно толкова уверени, колкото и съдиите, колкото и лекарите в началото, които скочиха да искат оставка на вътрешния министър, защото оспорва “правото” на преценка на лекар дали да удави новородено в кофа. Което ми подсказва не друго, а това, че въпреки кризата, всички банкери и тази Коледа са си раздали премии, както в разгара на лекарския скандал миналата Коледа си раздадоха десетки милиони премии и съдиите, когато за останалите нямаше пари.

 Ако сега правителството направи проверка за размера на банкерските премии и ги публикува, ще се вдигне невъобразим вой, а лумпени ще бъдат нахъсвани от медиите да безчинстват под претекст, че бранят демокрацията и свободния пазар от тоталитарни попълзновения. Лелеяният идеал за обществена солидарност щеше да бъде провидян поръчково в крепката прегръдка между лумпени и хитреци, бранещи ни от “ретроградното” правителство. Недай Боже пък, правителството да подаде оставка, тогава едноседмични спонсорирани “всенародни” тържества не ни мърдат в чест на “победата” на “свободата” над “мракобесието”, а след изчерпване на субсидиите за мероприятието, старата песен “всички са маскари” и “унищожават България” ще бъде подхваната от лумпените още по-протяжно, досадно и фалшиво от когато и да било.

 В сърцевитата на целия този повтарящ се до безумие фарс, може да бъде открит един неизбежен рефрен, който в конкретния случай би звучал приблизително като солидарност с онези, които въпреки невъзможните условия, в които ги поставя “некомпетентното грабителско правителство”, успявят да се справят чудодейно със задълженията си. Естествено, няма да се подчертава, че защитаваните в случая "здрави сили" са недолюбваните от лумпените банкери, защото скоро ще трябва да се вика и срещу банките, срещу лихвите като инструменти за експлоатиране и инквизиране на горките трудещи се и прочие мероприятия с червен произход, които чакат реда си.

След като в познатата лумпениада се върнахме отново на банкерите, да хвърлим око не към банкерите – отличници, нито към онези “банкери”, за чудесата от компетентности на които можем да чуем всичко, а към банковия отрасъл с неговите уверения, че пазара у нас не позволявал работа с по-ниски лихви.  Това твърдение звучи прекалено предизвикателно на фона на постоянната тенденция към увеличаване дела на необслужваните кредити и особено на факта, че лихвите у нас са в пъти по-високи отколкото в “загниващия” стар капитализъм.

 Трябва ли човек непременно да е банкер, за да съобрази, че щом едни престават да погасяват задълженията си към банката,  повишените й разходи ще трябва да бъдат изплатени от изрядните платци чрез лихвата и следователно, повишаването на лихвата се диктува НЕ ОТ ПАЗАРА, а от решението на банкерите да натоварят коректните си клиенти да плащат разходи, направени от други? Защото пазарът (при настоящата стагнация и сравнително постоянните нива на инфлация) диктува точно обратното – намаляване на лихвите, за да се даде възможност на повече платци да оцелеят и да изплащат задълженията си, както и за привличане клиентите на алчните банкери, които товарят коректните си клиенти с разходи, за които нямат вина. Но това решение предполага ранно приемане на риска от неизплащане на коледни банкерски премии, и съобразяване с намалената платежоспособност на клиентите, което е далеч по-трудно от изявлението: “Пазарът не позволява намаляване на лихвите”.

 За да не бъда голословен, ще дам реален пример със семейството си. И преди кризата, и след нея, в България изплащам кредит с лихва 12.5%. Преди кризата, дъщеря ми изплащаше кредит в САЩ с 5,5% лихва, а в момента – с 2% годишна лихва. Явно, сривът на финансовата система е накарал американците да приемат за нормално намаляване цената на финансовите услуги, докато нашите банкери, като по-умни от американските, запазват цената на финансовите услуги при намаляващ брой на клиентите и спадащи платежоспособност и потребление.   

 Няма да питам коя характеристика на пазара позволява на US банките да се съобразяват с платежоспособността на клиентите си, а у нас нас не им позволява, защото ще отприщя планина от безполезни обяснения, поучения и откровени  безумия. Само ще кажа, че макар чуждестранните банки у нас да се облягат в своя изгода на роднния манталитет и схващания за правене на бизнес и банково дело, без тях лихвите щяха да бъдат днес още по-безсрамно високи, а онези от тях, които се съобразиха с пазара и НАВРЕМЕ направиха съответните отстъпки и увеличиха клиентите си, имат коледните си премии, без да им се налага да ни лъжат в очите, че пазарът не позволявал сваляне на лихвите.  

 За онези банкери обаче, които предпочетоха да дерат по няколко кожи на клиентите си, (и така съдействаха на всички останали банки къде повече, къде по-малко да ни дерат в България значително повече, отколкото дерат сънародниците си в чужбина), е съвсем логично, че пазарът им е наложил прощаване с част от клиентите, и освен  собствената им лакомия, никой друг не им е виновен, че не послушаха Дянков, който започна мандата си на финансов министър с призив и убеждаване на банкерите да свалят лихвите.

КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ

ИДВАНЕТО НА КОМУНИЗМА...

 Владимир Шкляев

… Настроенията в руското общество за Новата 1917 година били доста  странни. Ето как си спомня за тях Анна Александрова Вирубова, придворна дама на императрицата:

"Трудно и противно е да се говори за петроградското общество, което, въпреки войната, се забавляваше и гуляеше от сутрин до вечер. Ресторантите и театрите бяха пълни. Една шивачка-французойка разказваше, че никога досега не е имала толкова много поръчки за скъпи костюми и не са се купували толкова много брилянти. Сякаш не се водеше война.

Освен с гуляи обществото се забавляваше с ново и твърде интересно занимание: разпространяваше всевъзможни клюки за  императрицата Александра Фьодоровна. Типичен случай разказа сестра ми.  Една сутрин при нея дотичала сестрата на мъжа й, Дерфелден, с думите: "Днес пускаме слухове по заводите, че императрицата алкохолизира императора – и всички вярват!»

Тази дама беше твърде близка до двореца.»

И всичко това ставало в момент, когато в Генералния щаб императорът подготвял последното решително настъпление на фронта, а императрицата и нейните дъщери работели като медицински сестри и санитарки в организираните от тях полеви болници.

Граф Сергей Уваров пророчески казва:

"Нашите революционери ще произлязат не от низшите класи, а от червените и сини ленти." (Алюзия за лентите на ордените, с които се награждавали висшето дворянство и чиновничество. Б. пр.).

Малко преди Рождество на 1917 (в Русия се празнува на 6 януари) близки роднини на императора под ръководството на британския резидент убили приятеля на Царското семейстнво Григорий Распутин. Придворната аристокрация с мълчаливото одобрение на висшата църковна йерархия  подготвяла насилственото сваляне на царя. По-голямата част от двроряните търсели от държавната си служба само пари, звания и награди на всяка цена. Корупцията и всякакви нечистоплътни машинации се превърнали в нещо обикновено. Неслучайно още през 1837 г. M. Ю. Лермонтов нарича аристокрацията "алчна тълпа в подножието на трона», "палачи на свободата, гениите и славата."

През 1906 г. Св. Йоан Кронщадски заявява:

«Чрез разхищенията и кражбите, извършвани от държавните и частни банки, враговете на Русия подготвят разложението на държавата. Правдата изчезна от живота ни и Отечеството е на ръба на гибелта».

През 1917 г. императорът, изоставен от аристокрацията  и генералите, записва в дневника си:

«Наоколо ми само предателство, страхливост и лъжи».

Бившата придворна дама монахиня Мария (Вирубова) през 1928 г. пише в своя дневник:

"За съжаление войната и революцията не дадоха на Русия нито едно име, с което потомството да се гордее. Може би никъде в света моралът не падна толкова ниско, както у нас. За всеки руснак, който обича Родината си, е трудно да признае това. Положението, в което се намираме, е дело на нашите собствени ръце. Всички ние сме виновни, особено висшите класи. Малцина изпълняваха дълга си пред Русия. Чувството да дълг изобщо не се възпитаваше у нас в детството ни.»

Дори всеобщият любимец Ф. Шаляпин по онова време пеел: "Срещу помешчиците и господата, срещу поповете и Царя народът ще размаха своята тояга».

И «господата», кой знае защо, ръкопляскали на това...

Сред духовенството от онова време процъфтявали пороците, присъщи на цялото общество. Много по-рано св. Серафим Саровски пророчески предсказва:

«На мен, окаяния Серафим, Господ ми разкри, че велики беди ще връхлетят руската земя, православната вяра ще бъде потъпкана, архиереите на Църквата Божия ще се отклонят от чистотата на Православието и Бог тежко ще ги накаже за това..."

Малко преди революцията самият св. Йоан Кронщадски става свидетел на това отклонение от вярата:

"Господ се взира най-вече в поведението на владиците и свещениците, в тяхната просветителска, свещенодействена и пастирска дейност... Днешният страшен упадък на вярата и морала твърде много зависи от студенината, която мнозина владици и въобще свещеници проявяват към паството си."

За упадъка на вярата свидетелства и архиепископ Йоан (Шаховски) Сан-Франциски:

"В зората на ХХ век, който обещаваше толкова много събития, в касата на "Дружество за разпространение на книгите на Светото Писание в Русия" имаше само 923 рубли! И нека си зададем въпроса колко рубли се пропиляха по казината на европейските курорти, колко се похарчиха за имения, дворци, вили, паркове, кучкарници, оранжерии, конюшни за състезателни коне? Колко се пръснаха за тоалети, бижута, балове, карнавали? В работническите и селски среди колко  рубли се похарчиха за така доходния за  правителството алкохол, който подпалва човека отвътре, за да се превърне всичко това в пожара на революцията, който подпали цялата държава?»

В същото време годишната заплата на Киевския митрополит Владимир, предстоятел на Светия синод, била 100 хиляди рубли, като всичките му разходи се заплащали допълнително - това надхвърляло 4 пъти заплатата на министър-председателя Пьотр Столипин!

Според протойерей Георги Шавелски:

«Дори и в последните няколко месеца преди революцията, когато бурята вече връхлиташе... в Синода царуваше гробищна тишина. Синодалните владици с някакво невъзмутимо равнодушие наблюдаваха неимоверно задъханите събития и сякаш съвсем не подозираха, че бурята може да удари не само държавата, но и Църквата. А когато тази революционна буря връхлетя, те забравиха клетвата си за вярност към императора, дадена над Кръста и Евангелието, предадоха го и побързаха да се закълнат във вярност на една шепа предатели, нарекли себе си "временно правителство".»

Всичко рухвало.

Топлият и животворен вътрешен Дух на Вярата по онова време се излива в тежкото великолепие на външните форми, замръзва в тях, а на Църквата й остават сили само да претърпи мъченичеството си.

И всичко се случило според Писанието:

" Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,... "(Откр. 3, 15 - 17).

Виждаме как съзнанието на народа било толкова манипулирано, вярата в Бога така отслабнала, че милиони хора приветствали и се радвали, когато на 2 март 1917 група предатели и изменници свалили от трона господаря-император Николай II.

Ето какво пише историкът Иван Солоневич:

"Спомням си онези  февруарски дни: раждането на нашата "велика безкръвна революция" - каква велика безмозъчност завладя страната. Стохилядни стада "напълно свободни граждани" се бутаха по булевардите на Петроград. Те бяха в пълен възторг, тези стада: свърши се с проклетото, кърваво самодържавие! Ако тогава някой им беше казал, че през следващите 30 години заради тези пияни дни на 1917-та те ще платят с десетки милиони човешки живота (само революцията и Гражданската война в Русия вземат 18 милиона жертви – б. пр.), с десетки години на глад и терор, с нови войни – граждански и световни, с опустошаването на половината Русия, тези опиянени хора щяха да сметнат този човек за напълно луд.

Та нали те смятаха себе си за интелигентни и умни: има си хас, двадесети век е век на прогреса  и културата, на трамваите, тоалетните с течаща вода, на социалистите-революционери, на социал-демократите, на всеобщото, равно, тайно и прочее гласуване и така нататък – и над всичко това безкрайното разпасано дърдорене на митинговите кресльовци... ».

Руското общество се оказало разцепено от демагози. Тогава Църквата е без патриарх, а разбеснялата се «общественост» вече не се страхувала от никого – нито от Бога, нито Царя.

А трябвало да се страхува. Защото всичко по-нататък се развило в пълно съответствие с Писанието:

"И предаде на плен крепостта им, а имането им в ръцете на враговете. Младежите им погинаха в огън. Свещениците им бяха избити с мечове и няма кой да оплаче вдовиците…»

Още в първите патриотарски дни на започващата Първа световна война през 1914 г. Ф. Винберг пише в дневника си:

"Вчера пътувах с файтон по Невски проспект. Заприказвах се с кочияша, за войната, естествено. Почти веднага той охлади моето войнствено настроение с една неочаквана фраза:

- Всичко това изглежда добре:  как се държат хората и се готвят да замерят врага с шапки. Но от тази война няма да излезе нищо добро... При днешната власт изобщо не бива да воюваме. Със сегашния цар нищо не може да излезе на добър край: нещастен е царят, и царстването му е нещастно. Днес народът няма нужда от такъв цар. Сега хората трябва да бъдат стегнати с желязна ръка, та само да пищят и да молят за милост. А пък царят иска с добро, с ласка и с любов да управлява. Та може ли този народ да разебер нещо от любов? Аз твърде уважавам Царя и ми е жал за него. Много ми е жал.  Душата му е направо херувимска. Истински християнска, чиста и светла като кристал. Но не е подходяща за нашето време и за нашия народ...».

- Откъде ти хрумна всичко това? - попитах го.

- У нас малко се четат свещените книжки, господарю, а в тях всичко пише и за всичко е дадено тълкувание."

 Превод: Любомир Чолаков

Бел. прев.

Какво може да се добави към всичко това?

Аналогиите с днешния ден са очевидни: просто през февруари 1917 г. Русия получава демокрация – с парламент, многопартийна система, всеобщо, равно, тайно и какво още там гласуване. И митинги. И протести. И омраза към «тиранията на монархията» (в днешен вариант – към "диктатурата" на Путин).

Тогава през октомври получава и комунизъм…

Днес вече знаем, че още отпреди 1905 г. тези процеси се финансират от група банкери от Уолстрийт начело с Якоб Шифт, а прочутият пломбиран вагон с Ленин и останалите от бандата му, които скоро ще се превърнат в най-свирепите палачи в историята на човечеството, е само епизод от многоходовата комбинация, координирана от Андрей Парвус (Израел Лазаревич Гелфанд) в Стокхолм. Знаем и, че Троцки, живял в Ню Йорк на издръжка на Якоб Шифт, се среща лично с американския президент Уудроу Уилсън непосредствено преди заминаването си за Русия. И на този фон вече можем да определим като съвсем закономерен един факт, който винаги е изглеждал странно за мнозина изследователи на тези процеси – САЩ са първата държава в света, признала дипломатически през 1922 г. комунистическото чудовище СССР, израснало като червена Годзила върху развалините на разрушената империя. А нали са можели просто да го блокират отвсякъде и да задушат още в люлката зараждащата се комунистическа диктатура? Е, да кажем на великата демокрация САЩ: БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА КОМУНИЗМА!

И ако се направи един кратък исторически паралел: рухването на монархията в Германия през 1918 г. и появата на демокрация скоро довеждат на власт Хитлер.

Неизбежен е въпросът: винаги и навсякъде ли демокрацията води до диктатура?

Темата явно предоставя изобилен материал за размисъл…

Работодателите дължат близо 1,9 млрд. лева на служителите си. Това става ясно от данни, събрани от Българската стопанска камара. Те са към края на 31 декември 2010 г., като в сравнение с предходната 2009 г. ръстът на задълженията към персонала е със 7 % повече или 126 млн. лева повече.

От стопанската камара са категорични, че през 2011 г., когато бъдат готови данните за нея, ще се забележи същата тенденция – на увеличаване на задълженията на работодателите към работниците им. Вероятно тенденцията ще се запази и през 2012 г. Все по-често се наблюдава и тенденцията предприятия, които не могат да плащат на работниците си, да им дават пари „в натура“ – т.е. от стоките, които произвеждат.

„Това е азбучна истина – когато има стагнация на икономиката, задълженията растат – и към другите фирми, и към персонала. Нараства и делът на сивата икономика“, категоричен бе Божидар Данев.

Държавата не плаща на фирмите,

фирмите не плащат на работниците си

Най-голямо закъснение на плащане към персонала има в строителството и свързаните с него отрасли. „Там, където има цялостно забавяне в сектора, има нарастване на задълженията и към персонала“, каза Данев. По думите му „всички трябва да приемем равномерно последствията от кризата – и бизнеса, и заетите в икономиката, и държавата. Когато държавата не си плаща, трябва да го усетят и тези, които са заети в икономиката. В крайна сметка, те избират тези, които управляват държавата“, заяви Божидар Данев.

По данни на БСК – през 2005 г. на един лев БВП са се падали по 1,58 лева задължения на фирмите.

България навлезе в кризата с деформираната структура на икономиката си и тези деформации все още не са преодолени. Затова задълженията ще продължават да растат, смята Божидар Данев. По думите му – положителната тенденция е, че намалява темпът на увеличаване на задълженията, но този положителен ефект се дължи на забавянето на икономическата активност.

Междуфирмената задлъжнялост непрекъснато расте, отчитат от БСК. 104,2 млрд. лева дължат фирмите помежду си, като ръстът от 2010 г. спрямо 2009 г. е 7,2 %. Нетните задължения на фирмите са скочили с 2,8 % – т.е. в края на 2010 г. са 48,4 млрд. лева. Данъчните задължения са 5 млрд. лева или с 13,6 % повече спрямо 2009 г.

Собственият капитал е близо 70 % по-нисък от

задълженията на фирмите

Задълженията към финансовите институции растат с 10 пъти по-малък темп за периода 2009/2010 г. спрямо 2007/2008 г. Това означава, че има инвестиционен страх в българския предприемач да може да реализира своите бизнес намерения, категоричен е Данев. При дългосрочните заеми се наблюдава 1 % ръст през 2010 г. спрямо 2009 г., а при краткорсрочните заеми – само с 5,8 %.

Държавата и общините и през 2010 г. продължиха да генерират междуфирмени задължения, но с по-малка степен в сравнение с 2009 г. В края на 2010 г. задълженията на държавата са 482 млн. лева към фирмите, което е генерирало около 2,1 % от междуфирмената задлъжнялост.

452 млн. лева са дълговете на държавата и общините

към фирмите към септември 2011 г.

„Ние отиваме вече към депресия, а не към рецесия“, категоричен е Божидар Данев. Той прогнозира намаляване на износа като фактор за икономически растеж. Тъй като световната икономика намалява своите обороти, започват дефлационни процеси и цените на изнасяните стоки и услуги се връщат към предишните си нива, коментира експертът. По думите му има много сериозна опасност за кредиторите, тъй като процедурите по несъстоятелност са не са добре уредени законово и се засилват случаите, в които несъстоятелността се обявява със задна дата, като по този начин кредиторите остават „с празни ръце“. През следващите години производствената дейност на предприятията няма да успеят да доведат до средства, с които да се покрият задълженията. Обезценяването на активите, които се дават като обезпеченията и цялостната декапитализация на предприятията, водят до опасност за стабилността на кредиторите, т.е. и на банковата система, категоричен е Божидар Данев.

От своя страна, зам.-председателят на БСК Камен Колев – България е на първо място по корпоративна задлъжнялост спрямо БВП. Приходите, от които се очаква да се върнат тези задължения, се оказват доста по-ниски от самите дългове. Приходите спрямо задълженията намаляват, което е показател за едни сериозни бъдещи трудности при погасяването на тези задължения“, допълни Колев.

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=835289

Снимка: sxc.hu

Докато пазарът на имоти на Земята преживява една от най-тежките си кризи през последните десетилетия, този на Луната продължава да привлича интереса на любителите на извънземни недвижимости.

По данни за Чешката новинарска агенция (CTK) специално в Чехия над 3 хил. купувачи са купили космически имоти с обща площ от над 12 кв. км. По-голямата част от тези имоти са на Луната и са били закупени преди Коледа.

Информацията е на Филип Райхарт, директор на Galactic Agency, която е лицензирана от американската компания Lunar Embassy (Лунно посолство) за продажбата на парцели на Луната, Марс и Венера.

По последна статистика само в Чехия са били продадени извънземни имоти с обща площ от близо 35 хил. акра (ок. 142 хил. дка). Най-голям интерес има към Луната, като чехите притежават 3700 акра на Марс и над 1000 акра на Венера.

Досега от американската компания Lunar Embassy са продали космически имоти на 3,5 млн. души, главно в САЩ, Русия и Израел.

През 2006 г. се появи информация за представителство на Лунното посолство и у нас, като парцелите тогава се продаваха за 40 лв. за акър (ок. 4 дка). Над 300 българи бяха закупили парцел дотогава, според публикация на Moon Daily. 

По данни на посолството акър земя на Луната, Меркурий, Венера и Марс с перфектна гледка към Земята се продава между 20 и 23 долара, към които се начисляват 1,5 долара еднократна космическа такса. В цената не влиза стойността на пратката.

От няколко години посолството продава лунни, марсиански и други извънземни интернет домейни от първо ниво с окончания .ln, .le, .lunar, .moon, .venus, .mars, .space и др. Цената за тях е 22 долара на година.

Не навсякъде обаче на търговията с лунни имоти се гледа с добро око. През 2005 г. китайските власти затвориха представителството на Лунното посолство в страната, тъй като определиха продажбата на лунни имоти за „измамна и нелегална“.

Израелските Военновъздушни сили (ВВС) са закупили лунен парцел от 500 000 кв.м. Сделката е сключена с компанията Crazy Shop, която работи в Израел по поръчение на американския бизнесмен Денис Хоуп, от който и започна търговията с лунната повърхност през 1980 г., съобщава “Маарив”.

„Трудно ми е да повярвам, че израелските ВВС наистина са възнамерявали да създадат база на Луната в близките години, но е възможно те да искат да си запазят тази възможност”, каза генералният директор на Crazy Shop Даниел Ярон.

Според него информацията, че израелци закупуват територия на друга планета, е предизвикала много антисемитски публикации, в които израелците са обвинявани в опит за колонизиране на Космоса, посочва NEWSru Israel.

Според ръководството на компанията Crazy Shop в процеса на реорганизация на базата данни е станало ясно, че Израел е един от най-големите собственици в света на лунна повърхност (на глава от населението). Над 15 000 израелци притежават парцели на повърхността на Луната. Голяма част от сделките за закупуване на лунна повърхност са сключени в края на 2006 г., след като НАСА съобщи за намеренията си да създаде населена с хора база на Луната.

След това за подобен план съобщи и Китай, а редица големи компании обявиха, че планират да строят хотели на Луната. Продажбата на парцели на Луната започна през 1980 г., когато американският бизнесмен Денис Хоуп се възползва от юридическа вратичка в Договора на ООН от 1967 г. за принципите на дейността на държавите при изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и останалите небесни тела.

Основавайки се на втория член от договора, в който се казва, че “Луната, както и останалите небесни тела не подлежат на национално присвояване нито чрез провъзгласяване на суверенитет на тях, нито чрез използването или окупацията им, нито с каквито и да са други средства”, Хоуп записа Луната на свое име и юридически стана неин единствен собственик. Освен Луната собственост на Хоуп са още осем планети от Слънчевата система.

05 януари 2012, 13:45 (обновена 05 януари 2012, 13:47) | Автор: Веско Павлов | Източник: LiveBiz

Вицепремиерът отклонява вниманието от своите гафове, смята председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян

• #livenewsbg Само в Livesport.bg: Дойдоха заместниците на Спас Делев: Сръбски мениджър доведе тийнейджъри от Каме... http://t.co/eZB2QeeJ (10/0/2012 22:41)
• #livenewsbg CES 2012: Parrot представи Ar.Drone 2.0: По време на CES 2012 Parrot представи нова версия на своя п... http://t.co/U95IxLh1 (10/0/2012 21:6)
• #livenewsbg LG представи 84-инчов 4K телевизор: Един от най-добрите телевизори в света. http://t.co/JWDr1xwd (10/0/2012 20:1)
• #livenewsbg „Булбанк“ отчита повече изтеглени пари тази Нова година: Празничните харчове около Коледа са скочили... http://t.co/M5LLP8Ke (10/0/2012 19:28)
• #livenewsbg HTC представи Titan II: Най-новият Windows Phone смартфон на HTC, Titan II, е първият Win... http://t.co/IFPFyU4e (10/0/2012 18:51)

Призивът на вицепремиера Симеон Дянков към банките да намалят лихвите по кредитите срещна мощния отпор на търговските банки. В необичайно остро изказване по адрес на Дянков днес по БНР председателят на Асоциацията на банките в България и шеф на „Уникредит Булбанк“ Левон Хампарцумян заяви, че като иска да намалява лихвите, държавата би могла да почне от единствената държавна банка – Българската банка за развитие.
 

От около две седмици насам Дянков непрекъснато припомня как в началото на мандата на ГЕРБ търговските банки му обещали да свалят лихвите по кредитите, ако държавата се погрижи да стабилизира кредитния рейтинг. Преди Нова година Дянков заяви, че тъй като това е вече факт, очаква сега и банките да изпълнят обещанието си. Онзи ден вицепримерът пак припомни това обстоятелство, като даже публично покани Асоциацията на банките в България на заседание на тристранката в края на януари.
 

Очевидно последното силно дразни банкерите, тъй като Хампарцумян го тълкува като опит за намеса на държавата в работата на банковата система.
 

"Мисля, че вече всички, които имат малко повече разум в главата, разбраха, че господин Дянков все пак не идва от Северна Корея, а от Америка. Той много добре знае, че нито може административно да управлява лихвите, нито може с тристранната комисия да реши какъвто и да е проблем, свързан с лихви, банки и т.н., защото устройството на държавата е друго. Но, разбира се, като нападне банките, отбива вниманието от себе си или от гафовете, които е направил", казва шефът на "Уникредит Булбанк".

"Държавата, включително г-н Дянков, има банка. Министърът на финансите е принципал на Банката за развитие и съвсем спокойно биха могли оттам да започнат с намаляването на лихвите. Но както виждате, не само че не са започнали, но няма и да го направят, защото пазарът не го позволява", завършва Хампарцумян.

"Аз не вярвам в катастрофалните сценарии за разпад на еврозоната и еврото. По-скоро ще се намерят пътищата за по-пълна интеграция на държавите, за по-добра финансова дисциплина. Начинът, по който това ще бъде направено, много трудно може да се предскаже. Съответно бизнес решенията трудно биха могли да се вземат когато има една такава въпросителна, обясни той.

Хубен Ненчев
Нещо се случи в държавата в началото на 2012, щом иначе сдържаният и общо взето неконфликтно настроен към правителството главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк и шеф на АББ Левон Хампарцумян си позволи остър тон към финансовия министър Симеон Дянков.
Преди дни Дянков почти в ултимативен тон предложи представители на търговските банки и БНБ да се срещнат с него до края на януари т.г., за да обсъдят и договорят възможности за поевтиняване на кредитите. Той обясни, че държавата си е свършила работата, като e осигурила финансова стабилност в страната, което довело до поевтиняване и на външното финансиране за трезорите с цели 2-3 пункта. "Сега е време банките да отговорят", отбеляза Симеон Дянков.
Хампарцумян отхвърли идеята за държавна намеса в ценовата политика на банките по активните им операции и най-вече в кредитирането. „...всички, които имат малко разум в главата си разбраха, че г-н Дянков все пак не идва от Северна Корея, а от Америка. Той много добре знае, че нито може административно да управлява лихвите, нито може с тристранната комисия да реши какъвто и да е проблем, свързан с лихви, банки и т.н., защото устройството на държавата е друго. Като напада банките, финансовият министър отбива вниманието от себе си или от гафовете, които е направил”, заключи Хампарцумян и остави всички, които го познават поне малко, с отворена уста заради политическите рискове, които поема с подобни крайни думи към изпълнителната власт. Банкерът зададе и резонен въпрос – защо на 100% държавната Българска Банка за развитие не е понижила цената на кредитирането, което разрешава?
Явно нещо в държавата се променя, защото и БНБ скромно замълча по въпроса трябва ли частните банки да получават от държавата указания по активните им операции.
Проблемът е, че и финансовият министър е наясно, че сами по себе си изпълнителните директори на частни търговски банки и членовете на техните бордове, не определят цената на кредитирането извън лимитите, спуснати от техните мажоритарни акционери. Собствениците искат всяка година определена печалба и рентабилност, която зависи най-вече от маржа - или ножицата, между цената на пасива и цената на актива. На тази база се определя и възвращаемостта на инвестициите в българската банкова система и възможността мениджърите да взимат заплата като такива. Ясно е че тук се взимат предвид не само сегашните рискове, но и бъдещите, а те поне за 2012 г. са много високи в Европа предвид кризата в еврозоната.
"Министърът на финансите е принципал на ББР и съвсем спокойно биха могли оттам да започнат с намаляването на лихвите. Но както виждате, не само че не са започнали, но няма и да го направят, защото пазарът не го позволява", заключи Хампарцумян. А и българската икономика е пред замръзване предвид ниските проценти на растеж – едва 1.5% ръст на годишна база за 2011 г срещу обещаните от Дянков 3.6% годишно.
Затова по-високата цена по привлечените средства и по отпуснатите кредити е естествена за България и определя убийствената и подигравателна оферта на банкера Хампарцумян, който предложи на министър Дянков занапред да «водим диалога за лихвите и през медиите...Г-н Дянков не е обсъждал засега с банките темата за понижаване на лихвите по кредитите, която представя в медиите».

Според по-умерения тон на изпълнителния директор на Прокредит банк Петър Славов пред в. «Класа» «търсенето на кредити не е вследствие от по-ниски лихви. Когато имахме кредитен бум, лихвите бяха почти същите като сега. В момента търсенето е свито, защото бизнесът се чувства несигурен и притеснен от бъдещето не само на световната, но и на българската икономика.
Вече е ясно и друго - макар бизнес климатът в промишлеността през декември 2011 г. да нараства с 2.1 пункта спрямо ноември, истинската производствена активност се оценява като намалена предвид увеличените запаси от готова продукция и очакванията за производството и заетите през първото тримесечие на 2012 г. са по-неблагоприятни в сравнение с изразените мнения през миналия месец.
Освен това съществено изискване на ЕС е и поддържането на стабилността на самите банки, независимо дали ще бъдат критикувани, че не са особено либерални в отпускането на кредити, твърди пък икономистът от Индъстри Уоч Георги Стоев. «Консервативното кредитиране трябва да се запази. Дори в такава тежка година банките увеличиха кредитите си към бизнеса, разбира се, с много по-слаби темпове в сравнение с пред кризисните нива. За разлика от кредита към домакинства, който се свива, бизнесът увеличава своята дългова експозиция към банковата система във времена, в които се съкращават работни места и има несигурност на пазарите, заключи още Георги Стоев пред агенция «Фокус».
Според шефът на държавната ББР Асен Ягодин банките не бива да рискуват своята висока капиталова адекватност – в Европа 9%, у нас - 17%, защото са заделени големи провизии за проблемните заеми.
Освен това Ягодин контрира де-факто Дянков като отбеляза, че «държавните ръководители трябва да знаят, че дори и да има лесен достъп до външно финансиране, не трябва да се изкушават и да пристъпват към необосновано големи дългови експозиции, за да могат да поддържат изкуствен стандарт, който не отговаря на икономическата реалност». А това е сигурен сигнал, че и политиката на УС на държавната ББР не се отличава съществено политиката на ОББ, Булбанк или ТБ Алианц България. Колкото до Симеон Дянков, макар и анонимно, банкерите имат едно предложение – да отговори защо когато можеше да вземе външни кредити без пари той похарчи трупаният близо 12 години фискален резерв, който сега, през ББР например, можеше да се влее в икономиката на ниска цена и да направи конкуренция на търговското финансиране на предприемачите.