Тези дни чухме банкерите да отказват на финансивия министър сваляне на лихвите с аргумента, че “пазарът не позволява”. Разбирали от пазар повече от правителството, демек – Дянков да си гледа работата и да ги остави на мира, защото не е “демократично” да им се меси в работата. Реакцията е еднотипна с тази на съдиите, както с първоначалната реакция и на лекарите която, слава Богу, впоследствие придоби доста по-хуманен и адекватен израз.

 Е, добре – днес банкерите изглеждат точно толкова уверени, колкото и съдиите, колкото и лекарите в началото, които скочиха да искат оставка на вътрешния министър, защото оспорва “правото” на преценка на лекар дали да удави новородено в кофа. Което ми подсказва не друго, а това, че въпреки кризата, всички банкери и тази Коледа са си раздали премии, както в разгара на лекарския скандал миналата Коледа си раздадоха десетки милиони премии и съдиите, когато за останалите нямаше пари.

 Ако сега правителството направи проверка за размера на банкерските премии и ги публикува, ще се вдигне невъобразим вой, а лумпени ще бъдат нахъсвани от медиите да безчинстват под претекст, че бранят демокрацията и свободния пазар от тоталитарни попълзновения. Лелеяният идеал за обществена солидарност щеше да бъде провидян поръчково в крепката прегръдка между лумпени и хитреци, бранещи ни от “ретроградното” правителство. Недай Боже пък, правителството да подаде оставка, тогава едноседмични спонсорирани “всенародни” тържества не ни мърдат в чест на “победата” на “свободата” над “мракобесието”, а след изчерпване на субсидиите за мероприятието, старата песен “всички са маскари” и “унищожават България” ще бъде подхваната от лумпените още по-протяжно, досадно и фалшиво от когато и да било.

 В сърцевитата на целия този повтарящ се до безумие фарс, може да бъде открит един неизбежен рефрен, който в конкретния случай би звучал приблизително като солидарност с онези, които въпреки невъзможните условия, в които ги поставя “некомпетентното грабителско правителство”, успявят да се справят чудодейно със задълженията си. Естествено, няма да се подчертава, че защитаваните в случая "здрави сили" са недолюбваните от лумпените банкери, защото скоро ще трябва да се вика и срещу банките, срещу лихвите като инструменти за експлоатиране и инквизиране на горките трудещи се и прочие мероприятия с червен произход, които чакат реда си.

След като в познатата лумпениада се върнахме отново на банкерите, да хвърлим око не към банкерите – отличници, нито към онези “банкери”, за чудесата от компетентности на които можем да чуем всичко, а към банковия отрасъл с неговите уверения, че пазара у нас не позволявал работа с по-ниски лихви.  Това твърдение звучи прекалено предизвикателно на фона на постоянната тенденция към увеличаване дела на необслужваните кредити и особено на факта, че лихвите у нас са в пъти по-високи отколкото в “загниващия” стар капитализъм.

 Трябва ли човек непременно да е банкер, за да съобрази, че щом едни престават да погасяват задълженията си към банката,  повишените й разходи ще трябва да бъдат изплатени от изрядните платци чрез лихвата и следователно, повишаването на лихвата се диктува НЕ ОТ ПАЗАРА, а от решението на банкерите да натоварят коректните си клиенти да плащат разходи, направени от други? Защото пазарът (при настоящата стагнация и сравнително постоянните нива на инфлация) диктува точно обратното – намаляване на лихвите, за да се даде възможност на повече платци да оцелеят и да изплащат задълженията си, както и за привличане клиентите на алчните банкери, които товарят коректните си клиенти с разходи, за които нямат вина. Но това решение предполага ранно приемане на риска от неизплащане на коледни банкерски премии, и съобразяване с намалената платежоспособност на клиентите, което е далеч по-трудно от изявлението: “Пазарът не позволява намаляване на лихвите”.

 За да не бъда голословен, ще дам реален пример със семейството си. И преди кризата, и след нея, в България изплащам кредит с лихва 12.5%. Преди кризата, дъщеря ми изплащаше кредит в САЩ с 5,5% лихва, а в момента – с 2% годишна лихва. Явно, сривът на финансовата система е накарал американците да приемат за нормално намаляване цената на финансовите услуги, докато нашите банкери, като по-умни от американските, запазват цената на финансовите услуги при намаляващ брой на клиентите и спадащи платежоспособност и потребление.   

 Няма да питам коя характеристика на пазара позволява на US банките да се съобразяват с платежоспособността на клиентите си, а у нас нас не им позволява, защото ще отприщя планина от безполезни обяснения, поучения и откровени  безумия. Само ще кажа, че макар чуждестранните банки у нас да се облягат в своя изгода на роднния манталитет и схващания за правене на бизнес и банково дело, без тях лихвите щяха да бъдат днес още по-безсрамно високи, а онези от тях, които се съобразиха с пазара и НАВРЕМЕ направиха съответните отстъпки и увеличиха клиентите си, имат коледните си премии, без да им се налага да ни лъжат в очите, че пазарът не позволявал сваляне на лихвите.  

 За онези банкери обаче, които предпочетоха да дерат по няколко кожи на клиентите си, (и така съдействаха на всички останали банки къде повече, къде по-малко да ни дерат в България значително повече, отколкото дерат сънародниците си в чужбина), е съвсем логично, че пазарът им е наложил прощаване с част от клиентите, и освен  собствената им лакомия, никой друг не им е виновен, че не послушаха Дянков, който започна мандата си на финансов министър с призив и убеждаване на банкерите да свалят лихвите.