Предлагам ви една прекрасна статия на Джон Пилджър за Иран и стремежа на “някои” страни към настройването на общественото мнение срещу Иран. Не зная до каква степен е била отразена в България идеята за ядрената заплаха, идваща от Иран, но днес по абсолютно същия начин се представят събитията в Техеран, с единствената цел световното общество да бъде подготвено за бъдещото нападение над страната. Джон Пилджър е разследващ журналист и автор на документални филми, които препоръчвам на всички. Тук мога да цитирам неговия филм “Война срещу демокрацията”, разказващ нашествието на неолиберизма в Латинска Америка. Пилджър от няколко години третира аргумента Иран, надявам се скоро да публикуваме тук и други негови статии.

Оправянето на сметките на Обама с Иран следва нова програма. На медиите е поставена задачата да подготвят хората за една война без край

През 2001 г. английският седмичник The Observer публикува серия от статии, в които се твърди, че има една „иракска връзка с Ал Каида”, стигайки дотам, да описва дори и военната база в Ирак, където се тренират терористите и се говори даже за една тайна структура, където се разработва антрацид като оръжие за масово поразяване. Всичко се оказа лъжа. Странните истории, пуснати в обръщение от американското разузнаване и иракски изгнаници и публикувани в Британската и Американската преса, помогнаха на Джордж У. Буш и Тони Блеър да лансират едно незаконно нападение, което, според последните данни, е довело до момента до 1,3 милиона жертви.

Сега се случва нещо подобно и с Иран: същите синхронизирани „открития” от страна на медиите и правителството, същата кризисна атмосфера. „Очертава се оправяне на сметките с Иран заради техните тайни ядрени централи”, пише The Guardian на 26 септември 2009 г. Ключовите думи са „Оправяне на сметките”. Пожар по пладне. Времето лети. Доброто срещу злото. Прибави един спокоен нов президент, „оставил зад гърба си годините на Буш”. Веднага си спомням прочутото тъжно заглавие на първа страница в The Guardian от 22 май 2007 г.: „Тайни планове на Иран за нападение, което ще принуди САЩ да изоставят Ирак това лято”. На базата на неоснователни твърдения на Пентагона, писателят Симон Тисдал представя като истина един Ирански „план” да обяви война, печелейки я, на американските трупи в Ирак най-късно до септември 2007-ма – една леснодоказуема лъжа, която между другото и досега не е отречена.

На официален жаргон този тип пропаганда се нарича “psy-ops”, военен термин, означаващ психологически операции. В Пентагона и в Уайтхол тези операции се превърнаха в ключов компонент на дипломатическите и военни кампании, за да блокират, изолират и отслабят Иран, преувеличавайки „ядрената заплаха”, усърдно използвана фраза от Барак Обама и Гордън Браун и повтаряна от Би Би Си и другите медии като една абсолютна истина. Но е пълна лъжа.

Заплахата е само в едната посока

На 16 септември Нюзуийк разкри, че основните американски разузнавателни агенции са съобщили на Белия Дом, че атомната ситуация на Иран не е претърпявала промени от ноември 2007 г., когато беше оценена от National Intelligence, потвърждавайки, че Иран през 2003 г. е прекратила подозираната си атомна програма, нещо, което Международната Агенция за Атомна Енергия беше декларирала много пъти.

Днешната фалшива информация се ражда от речта на Обама по случай разглобяването на ракетите, разположени по границата с Русия. Целта е да се прикрие факта, че броят на американските ядрени бомби е наистина нараснал в Европа, а излишните бомби са качени по корабите. Играта е тази – да омекоти Русия и да спомогне за нейното присъединяване или поне да не пречи, към кампанията на САЩ срещу Иран. „Президентът Буш беше прав” декларира Обама, „когато каза, че Иранската ядрена програма представлява една реална заплаха за Европа и САЩ.”. Да се помисля за самоубийствено нападение над САЩ е недопустимо. Заплахата, както винаги, е само в едната посока, със световната суперсила, вече накацала по границите.

Престъплението на Иран е собствената й независимост. Тъй като се освободи от любимия на САЩ тиранин, Shah Reza Pahlavi, Иран е останал единствената мюсюлманска страна извън контрола на САЩ. И тъй като само Израел има „правото да съществува” в Средния Изток, последната цел е да неутрализира Ислямската Република. Това ще позволи на Израел да раздели и да владее Средния Изток от името на Вашингтон, без да е нужно да се съобразява със своя съсед, който пази интересите си. Ако изобщо има страна на света, която да има правото да развива своя ядрена политика, то това е точно Иран.

Като един от първите подписали Договора за неразпространение на атомното оръжие, Иран последователно подкрепя идеята за денуклеаризиране на Средния Изток. Обратното, Израел никога не се е подлагала на инспекция от IAEA и нейният ядрен арсенал в Димона не е тайна за никого. С повече от 200 активни ядрени бойни глави, Израел „отхвърля” решението на ООН, когато иска подписа й за Договора за неразпространение, както наскоро отхвърли и жалбата на ООН за престъпленията против човешките права, извършени в Газа, така както и държи световния рекорд по престъпване на международните закони. Измъква се, защото една голяма сила й гарантира имунитет.

Подготовка за една война без край

Оправянето на сметките на Обама с Иран следва нова програма. На медиите е поставена задачата да подготви хората за една война без край. По твърденията на NBC Генерал Стенли МакКристъл, командващ войските на САЩ/Нато е заявил, че в Афганистан ще има нужда от 500.000 войници през следващите 5 години. Целта е да се контролира „стратегическата печалба” от газта и петролните кладенци на Карибско море в Централна Азия, в Голфа и в Иран – с две думи, да доминира Евразия. Но 69% от англичаните и 57% от американците са против войната, така както почти всички други човешки същества. Да бъдем убедени „ние”, че Иран е новият демон, няма да бъде лесно. Неоснователните твърдения на МакКристъл, че Иран „подготвя бойци за някоя талибанска група” звучи като отчаяните думи на Браун за „една пясъчна линия”, имайки предвид, че „няма да прекаляваме”.

По думите на големият информатор Daniel Ellsberg, по времето на администрацията на Буш в САЩ е извършен военен преврат и сега Пентагонът е господар на всеки сектор, отнасящ се до външната политика. Този контрол може да се измери, преброявайки броят на нападателните войни, обявени по едно и също време и избора на метода на „превантивния удар”, който понижи прага на възможността за използване на ядрени оръжия и по този начин се разми границата между конвенционалните и ядрените оръжия.

Всичко това е осмиване на думите на Обама за „един свят без ядрени оръжия”. Наистина, той е най-важната придобивка на Пентагона. Неговото съгласие на изискването да задържи на длъжността Секретар по „отбраната” този на Буш, имам предвид войносъздателя Робърт Гейтс, е единствено по рода си в историята на САЩ. Гейтс веднага доказа способностите си в увеличаването на войните, от азиатския югоизток до африканския рог. Като Бушовата Америка, тази на Обама е управлявана от много опасни хора. Ние имаме правото да бъдем предупредени. Кога ще започнат да вършат работата си тези, на които им се плаща, за да казват истината, такава каквато е?

Джон Пилджър

01 октомври 2009 г.

Оригинален източник – сп. New Statesman

Все си мислех, че българските комунисти не могат да ме изненадат с нищо, но се оказа, че не е така. Ровя се в архивите на централното ни хранилище по съвсем друг повод, но попадам на уникален оригинален документ, оформен като машинописно копие на индиго със съответните подписи и печати на ЦК на БКП.

Четох, дивях се, пак четох и накрая реших да ви запозная, драги читатели, с уникалния документ, който е написан от един от важните люде в партията по онова време –Рубен Леви, който е завеждал отдела за агитация и пропаганда към секретариата на ЦК на БКП. Поводът за предложението му е още непостроеният мавзолей, където да се положи мумията на „вожда и учителя” Георги Димитров. Известен и като Гошо Тарабата, заради страстта му да се напива с мастика до несвяст и заприличващ в това състояние на селския атрибут за ограждане на дворовете. Предложението за решение е от 5 декември 1949 год., т.е. още не е положена мумията в мавзолея. Другарят Леви се е загрижил целокупният народ, като минава покрай гробницата, да… сваля шапка. И в това „велико дело” е трябвало да се включат абсолютно всички организации – от младежките, до колективите и активните борци. Всъщност, най-добре е да ви предложа открития документ в пълния му текст:

„Предложение от Рубен Леви, зав. отдел „Агитпроп”1 на ЦК на БКП, 
До Секретариата на ЦК за свалянето на шапка от гражданите, минаващи край мавзолея на Георги Димитров.

5 декември 1949 г.

Във връзка с указанието на др. В[ълко] Червенков да се предложат мероприятия, за да се организира и обезпечи свалянето на шапка от страна на гражданите при минаване край мавзолея на др. Г[еорги] Димитров.  АПО на ЦК прави следното предложение за 
Р Е Ш Е Н И Е: 
1.Във всички събрания на партийните и отечественофронтовски първични организации в София да се направи обосновано предложение по този въпрос, и да се вземе решение за неговото провеждане. 
2. Да се постави същия въпрос и на събранията на всички масови организации – младежки, женски, на бойците против фашизма и др. 
3. На партийните и младежки събрания да се подчертае ясно, че успешното осъществяване на това мероприятие зависи преди всичко от партийците и младежите и, че за това те трябва да вземат почина и да дават пример. 
4. Осъществяването на това мероприятие да започне от деня, в който ще стане полагането на саркофага с тялото на др. Г[еорги] Димитров в мавзолея.

5 декември 1949 година 
С о ф и я ЗАВ. АПО на ЦК на БКП 
/п/ Рубен Леви: 
ЦДА, ф. 1 б, оп. 15, а.е. 334, л. 2. Копие. Машинопис.

Всякакви коментари са излишни!

Източник: Христо Марков

Безпощадно откровена – това е най-точното определение за Ориана Фалачи. Световноизвестната журналистка почина преди 3 г., но гласът й все още продължава да се чува.

Благодарение на книгите й, в които тя без никакъв страх развенчава митовете на модерното общество. Нейната последна книга е същевременно и най-дръзката й. “Интервю със събе си. Апокалипсис” (ИК “Ера”) е написана малко преди смъртта й. За нея Ориана е провокирана от една от най-големите язви днес – ислямския тероризъм. Сред многото потресаващи случаи, над които тя размишлява, са и убийствата на двамата българи Георги Лазаров и Ивайло Кепов, убити през юли 2004 г. Те, както и стотици други жертви, са “избити от касапите на Аллах така, както в древността варварите принасяха човешки жертви на своите жадни за кръв богове”. Със своите размишления Фалачи довършва предишните си две книги – “Ярост и гордост” и “Силата на разума”. А защо допълва заглавието с “Апокалипсис”? “Защото – обяснява тя – в Апокалипсис, написан от Йоан през първи век, се предрича битката, която християните трябва да водят, за да победят Звяра със 7 глави и неговите съучастници. Е, така нареченият сблъсък на култури, или сблъсъкът между Запада и исляма, не е нищо друго освен битката, за която говори Йоан”. Освен религиозните конфликти Фалачи анализира и много от грешките на политиците. Така например тя смята, че със своето нехайство Клинтън е допуснал да се случат атентатите на 11 септември 2001 г. Ориана размишлява и над други актуални теми, като например гей браковете и страхът на хората да говорят открито за раковите заболявания. Със същата категоричност отрича и ЕС: “Европа я няма вече. Този т.нар. Европейски съюз с неговата смешна, непочтена конституция отрича нашите християнски корени, нашата същност. Той е просто един финансов клуб”.

Рецензия: Людмила Габровска, в. “Политика”

1 2 3 4

	Размерът на линията на бедност в България от 1 януари 2010 г.ще бъде 211 лв. реши правителството. Прагът е определен като 60% от медианния общ нетен еквивалентен доход за страната - съобщиха от правителствената информационна служба. Линията на бедност се използва като важен инструмент на социалната политика. За определянето й представители на Министерството на труда и социалната политика, НСИ, БАН, организации на социалните партньори и др. граждански организации разработиха през 2006 г. методика, която включва конкретно описание на стъпките, необходими за актуализиране на размера на линията на бедност. За изчисляването на размера на линията на бедност се използват данните от ежегодно изследване на бюджетите на домакинствата в България, провеждано от НСИ. През 2007 г. тя беше 152 лв., през 2008 г. – 166 лв., а през 2009 г. – 194 лв. Размерът на линията на бедност беше одобрен и от партньорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество на последното им заседание. Линията на бедност Това е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото. Линията на бедност трябва да гарантира задоволяването на т. нар. "минимални жизнени потребности" – паричната равностойност на фактически реализиран разход за потребление на хранителни стоки, които обезпечават препоръчителните норми за дневен калориен прием от 2700 килокалории. Преценява се и процентното съотношение между равнището на разходите за хранителни и за нехранителни стоки и услуги, което трябва да съответства на средното съотношение за 20-те процента от домакинствата с най-ниски доходи

Днес галерия | Изпрати новина

211 лева трябвало да покрият препоръчителните за дневен прием 2700 килокалории Сн.: БГНЕС Линията на бедността достигна 211 лева 28 октомври 2009 / News.dir.bg От 1 януари 2010 г. размерът на линията на бедност за страната ще бъде 211 лв., реши правителството, съобщи правителствената информационна служба. Той е определен като 60 на сто от медианния общ нетен еквивалентен доход за страната. Линията на бедност е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото, се припомня в прессъобщението. Тя трябва да гарантира задоволяването на т.нар. минимални жизнени потребности - паричната равностойност на фактически реализиран разход за потребление на хранителни стоки, които обезпечават препоръчителните норми за дневен калориен прием от 2700 килокалории. Преценява се и процентното съотношение между равнището на разходите за хранителни и за нехранителни стоки и услуги, което трябва да съответства на средното съотношение за 20-те процента от домакинствата с най-ниски доходи. Линията на бедност се използва като важен инструмент на социалната политика. За определянето й представители на Министерството на труда и социалната политика, НСИ, БАН, организации на социалните партньори и друти граждански организации разработиха през 2006 г. методика, която включва конкретно описание на стъпките, необходими за актуализиране на размера на линията на бедност. За изчисляването на размера на линията на бедност се използват данните от ежегодно изследване на бюджетите на домакинствата в България, провеждано от НСИ. През 2007 г. тя беше 152 лв., през 2008 г. - 166 лв., а през 2009 г. - 194 лв. Размерът на линията на бедност беше одобрен и от партньорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество на последното им заседание.

· Коментари (25) · 92% от българите: България е бедна

Лидерът на ДСБ Иван Костов оценява положително първите 100 дни на кабинета „Борисов", предаде БНР.

По думите му правителството е успяло да задържи доверието, което е ключов фактор за излизането от икономическата криза.

На пресконференция в централата на партията той заяви обаче, че говоренето за актуализация на бюджета в средата на годината създава риск за отслабване на сигурността на финансовата политика.

Друг риск според Костов е, че за първите 100 дни правителството не е успяло да установи колко ангажименти са поети по европроекти, за които няма еврофинансиране.

По тези ангажименти е възможно към държавата да се предявят искания за компенсации, които ще натоварят бюджета, предупреди Иван Костов.

ДСБ ще подкрепи бюджета стана ясно от думите му - „защото е реалистичен и цели да подготви страната за приемане в еврозоната".

Тъмносините обаче предлагат затягане на бюджета на народното събрание, министерски съвет и президентството.
Те предлагат и сливане на структури - например Комисията „Кушлев" да отиде в прокуратурата, а Държавната комисия по сигурността на информацията - в ДАНС.

Припомняме, вчера самият премиер Бойко Борисов си даде оценка мн. добър 5 за първите 100 дни от управлението на правителството.

Росица Генова се радва на бебето си Александър.

	AC_FL_RunContent( "type","application/x-shockwave-flash","data","http://i.actualno.com/static/2be_150x150.swf","width","325","height","250","movie","http://i.actualno.com/static/2be_150x150","quality","high", "wmode", "transparent" ); //end AC code AC_FL_RunContent( "type","application/x-shockwave-flash","data","http://i.actualno.com/static/dunkin_french_200x150.swf","width","200","height","150","movie","http://i.actualno.com/static/dunkin_french_200x150","quality","high", "wmode", "transparent" ); //end AC code AC_FL_RunContent( "type","application/x-shockwave-flash","data","http://i.actualno.com/static/lion_200x100.swf","width","200","height","100","movie","http://i.actualno.com/static/lion_200x100","quality","high", "wmode", "transparent" ); //end AC code AC_FL_RunContent( "type","application/x-shockwave-flash","data","http://i.actualno.com/static/200x150_worldfaces.swf","width","200","height","150","movie","http://i.actualno.com/static/200x150_worldfaces","quality","high", "wmode", "transparent" ); //end AC code Въпреки уверенията на управляващите, че в период на криза най-важното е да се запази заетостта, в проектобюджета за 2010 г. рязко са намалени парите за активни мерки на пазара на труда. Това става ясно от документа, одобрен на оперативното заседание на кабинета в сряда. За политиките си по заетостта, социалното подпомагане и в областта на трудовите отношения догодина социалното министерство ще разполага със 705 млн. лв., е решил финансовият министър Симеон Дянков. Това е с 200 млн. лв. по-малко от сумата, която ще бъде похарчена за социални мерки до края на тази година. Най-пострадало е перото за активни мерки на пазара на труда, по което парите ще бъдат намалени от 170 млн. лв. на 65 млн. лв. Програмите за заетост обхващат около 100 000 души и по мнение на синдикати и работодатели са едни от най-ефикасните държавни мерки за запазване и разкриване на работни места. Същевременно социалният министър Тотю Младенов заяви, че ще се "бори до последно за бюджета" за догодина. Финансовият министър Симеон Дянков е съкратил наполовина бюджета, за който е настоявало социалното министерство. Според сметките на Тотю Младенов ведомството е трябвало да получи 1.6 млрд. лв., но Дянков е намалил парите до 800 млн. лв. Имате ли доверие на експерта Симеон Дянков? Смятате ли, че промените, които той прави са оправдани от икономическа гледна точка? Всички ние сме наясно, че от него зависи излизането на страната от кризата. Къде тук обаче е обикновеният/единичният човек и възможността му да оцелее, докато трае "излизането" от кризата?

…без страх от мисловната полиция. Мисли, които цензорите не харесват? Все тая.

Автор: Дейвид Айк
Превод: Иван Стаменов

10.1.2009 г.: За сетен път хората от своеобразния концентрационен лагер, известен официално като Газа, са бомбардирани от въздуха и земята от бандитите на Тел Авив. Израелски самолети и танкове последен модел, платени от Съединените щати, стрелят по цивилни цели в тази трагична, изпълнена с бедност пустиня, превърната в обор за хора, които израелското правителство по-скоро би желало да види мъртви. Светът кротко наблюдава как един народ, този на палестинците, бива систематично смазван и унищожаван от тирани, които дават нарежданията за атаките от Израел, но по поръчка на реалните властници – Дом Ротшилд. А вие, данъкоплатците от Америка (и другите държави), плащате за тази пресметната касапница.

“Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и се не връщам, докле ги не унищожа. Изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми. Те викат, но няма кой да ги избави, стривам ги като земен прах, като улична кал ги мачкам и ги тъпча.” [2Цар. 22:38, 39, 42, 43]

Американската помощ за Израел възлиза на една-трета от тази, която САЩ дават на отвъдокеански страни, въпреки че населението на Израел е само .001 процент от това на целия свят и е едно от тези с най-високи доходи на глава от населението. В сметката изобщо не броим “частните” дарения от щатски корпорации и лица, които са обект на данъчни облекчения, ако се дават на израелската армия, а не на друга чуждестранна сила. Според данните за 2007 година, правителството на САЩ всеки ден е давало повече от 6.8 милиона долара на заможния Израел, докато бедстващите и разорени палестинци от ивицата Газа и Западния бряг общо са получили само 300 хиляди долара. През 2007-ма военната “помощ” на САЩ за Израел се е повишила с една-четвърт, средно 3 милиарда долара, като тази сума е гарантирана за десет години. Тази и други форми на подкрепа правят Израел най-големия външен получател на военни средства от САЩ от времето на Втората световна война досега.

Палестинските “територии” в Газа и Западния бряг (West Bank).

Също така САЩ са най-големият доставчик за Израел на бойни самолети, оръжия и друга военна технология. В резултат на това Израел притежават най-много F-16 извън военновъздушните сили на САЩ.

John J. Mearsheimer и Stephen M. Walt пишат в книгата си “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”:

“От Октомврийската война през 1973-та Вашингтон е осигурил такава подкрепа за Израел, че подкрепата за произволна друга държава изглежда нищожна. Ежегодно от 1976-та насам (Израел) се явява най-големият получател на икономически и военни средства от САЩ и е най-големият получател изобщо (на такива средства) от Втората световна война. Сумата на директна американска помощ за Израел възлиза на над 140 милиарда долара (при покупателната способност на долара спрямо 2003 г.).”
Израел взимат около $3 милиарда като директна чуждестранна подкрепа всяка година, което е една-пета от целия бюджет на Америка за чуждестранна помощ. Или обърнато в per capita, Съединените щати ежегодно субсидират всеки израелец с 500 долара. Тази щедрост е особено удивителна, когато имаме предвид, че Израел сега е заможна индустриална държава с доходи на глава от населението, които са съизмерими с тези на Южна Корея или Испания.”

Защо е тази щедрост? Защото Дом Ротшилд контролира както Израел, така и политическата система на Съединените щати. Това, което свързва двете държави, се нарича ционизъм, а ционизмът е дело на Ротшилд. Такова дело е и самият Израел. Тази могъща ционистка клика, държаща в ръцете си Израел, САЩ, Европа и отвъд, за сетен път се проявява като училищния побойник, който тормози малките деца – хората от Газа.

“…Станаха израилтяните и взеха да разбиват моавци, които се спуснаха да бягат от тях, а те продължаваха да налитат върху им и да ги поразяват. И градовете разрушиха, и във всяка добра нива всеки хвърли по камък, и я засипаха, и всички водни извори заприщиха, и всички добри дървета отсякоха.” [4Цар. 3:24, 25]

По времето, когато пиша тези редове, статистиката за убитите палестинци е 800 мъже, жени и деца, като ранените са хиляди, а много от тях ще останат инвалиди доживот. Разбойниците бомбардират невъоръжени и невинни хора, въпреки че от тях не може да дойде съответната реакция – точно това, което правят хулиганите. О, храбри мъже на Израел! О, колко ли би се гордял Яхве с вас: “И когато аз, господ, вашият бог, ви предам тези народи, и ги завладеете, да ги изтребите до крак! Не водете преговори с тях и не показвайте никаква милост.” (Deuteronomy 7:1-4)

Това, което виждаме в Газа и сме виждали много пъти досега, както там, така и в Ливан, е безмилостна старозаветна касапница: студено, пресметнато, безсърдечно клане. Безбройни са приликите между призивите на кръвожадния “бог” от Вехтия завет и делата на бездушните машини, които контролират Израел, в частност и най-вече биологичните роботи от Дом Ротшилд. Тези същества имат толкова души и способност да са съпричастни и милостиви, колкото вашия настолен компютър.

“И предадоха на заклятие всичко, що беше в града – мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, всичко с меч изтребиха.” [Нав. 6:20]

“И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадох заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените, и децата.” [Съд. 21:10]

“…Господи (Иехова), защото ти за нас си създал тоя свят. А за другите народи, произлези от Адам, ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка…” [3Ездр. 6:55-56]

Представете си какво би станало, ако Иран или някоя друга държава, стига да не е Израел или САЩ (и двете имоти на Ротшилд), прави това, което израелската армия прави в Газа. Ще последва заклеймяване от целия свят, включително от Израел и САЩ, ще летят резолюции до международните организации, в които жестоко ще се критикуват своеволията на въпросната държава. Ще се говори за нужда от санкции и военна намеса, “за да се спасят невинните”. Но когато насреща си имаме работа с Израел, можем само да слушаме глупави призиви за примирие и край на насилието, докато се опитваме “да разберем израелската позиция”. В конкретния случай на новоизбрания президент “Промяна”, сиреч Обама, имаме едно мълчание. На такова затваряне на очите не може да се радва никоя друга държава, а само Израел, защото е изцяло собственост на Ротшилдови и съответно е над правилата, които важат за всички други. Или както казва Ариел Шарон, бившият израелски министър-предстедател:

“Израел има право да съди всички останали, но определено никой няма право да съди еврейския народ и израелската държава.”

Министър-председателката Голда Майр (собственичка на поне 12 публични домове в Украйна; масов убиец на ок. 3000 жени и деца в покрайнините на гр. Наблус – бел. пр.) показва същата ционистка арогантност:

“Тази държава съществува, благодарение на изпълненото обещание на самия Господ. Затова е нелепо дори да се обсъжда нейната законност.”

Аха! Ама то, вдъхновението, идвало от Вехтия завет?! И значи можете да правите каквото си искате… Само дето това с “еврейската прародина” от самото начало е замислено като феодална държава от Ротшилд и тяхната глобална мрежа от посветени и потайни банкстери.

По време на израелските военни атаки над Ливан през 2006-та израелският писател Бари Хамиш разказваше за една от срещите си с внук на Евелин Ротшилд, който избягал от семейството си, за да стане мормон. Та внукът е казал на Хамиш, че само седем фамилии са се облагодетелствали от “плодовете на войната” с Ливан. И пак този внук е казал за собственото си семейство: “Те създадоха Израел, за да им бъде изцяло като маша в ръцете. Тя (тази държава) ги прави още по-богати и им осигурява небивал контрол. Никога няма да бъде унищожена.”

Фамилия Ротшилд е спонсорирала първите европейски заселници в Израел и е манипулирала събитията в Германия, довели до ужасяващото отношение към еврейските и други малцинства, за да може в крайна сметка да осъществи заветната си цел: крепостна държава в Палестина, където Ротшилд и отбрани банкстери могат да ползват юдейското население като дългосрочен източник на приходи, а при нужда и да го малтретират. Те наричат този план “Ционизъм”. Терминът и неговите производни често се използват като синоним на евреите, но всъщност имаме едно политическо движение, което е планирано и пропагандирано от Дом Ротшилд и на което се противопоставят много от евреите.

Плакат на терористичната организация “Иргун”.

Израелските разбойници отделят доволно време да заклеймяват тероризма на другите, макар собствената им държава да е създадена с тероризъм от най-ужасяващ вид – а именно от групировки като “Иргун”, “Хагана” и “Щерн”. Тези терористи създават Израел от пламъци и бомби, а в последствие въпросните групировки се превръщат в израелските военни сили (IDF), които днес бомбардират Газа. Сред ръководните светила на тези и други терористични организации са Менахем Бегин, Ицхак Шамир и Ариел Шарон – все касапи, които са ставали израелски министър-председатели и са имали наглостта да заклеймяват арабския тероризъм. И до днес тяхната бандитска мисия продължава с целта да унищожи палестинците.

След като ционистките терористи, контролирани от Ротшилд, през 1948-ма изграждат държавата Израел от бомби и пепел, около 800 хиляди палестинци са превърнати в бежанци от това, което е било собствената им държава. Техните потомци днес наброяват към четири милиона души. И тогава, както и днес, светът просто наблюдава, защото за Израел нито важат правилата на играта, нито думи като справедливост, честност, благоприличие и милост.

1948: Палестински семейства напускат новосъздадения Израел, след като земята им е разтърсвана от ционистки тероризъм.

Идеята винаги е била стъпка по стъпка палестинците да бъдат изтребени, и то преди Израел да бъде създадена. В Декларацията Балфур от 1917 г., в която контролираното от Ротшилд британско правителство подкрепя възникването на “еврейска” родина в Палестина, се казва, че “не трябва да се предприема нищо, от което могат да възникнат мнения за гражданските и религиозните права на съществуващото не-еврейско население в Палестина”. А по-късно Хаим Вайцман, един от близките сподвижници на Ротшилд, казва: “Що се отнася до арабския въпрос, британците ни казаха, че там живеят стотици хиляди тъмнокожи (Negroes), но това е без никакво значение.” Тези “негри” нямат никаква стойност и днес – успешното им унищожаване е по-близо отвсякога.

Първият министър-председател на Израел, още един терорист на име Давид Бен-Гурион, никога не го е криел от своето тясно обкръжение. Бившият министър-председател Ицхак Рабин в нецензурираната версия на своите мемоари, издадени в “Ню Йорк Таймс” на 23 октомври 1979 г., пише:

“Излязохме навън на разходка, а Бен-Гурион дойде с нас. Алон повтори въпроса си: “Какво да правим с палестинците?” Бен-Гурион махна с ръка и каза: “Разкарайте ги!””

Настоящите бомбардировки срещу палестинците от Газа са просто поредната стъпка към края на заветната цел. Палестинците са заврени в ивицата Газа, която е малко по-голяма от най-внушителните концентрационни лагери. Израелците контролират всичко, което влиза и излиза, независимо дали говорим за хора, или за хранителни доставки, лекарства и други средства от първа необходимост. Когато израелците затворят граничните постове, става страшно – палестинците са в капан и оставени на милостта на бездушните и безсърдечни управници в Тел Авив и тяхната армия, които пък са управлявани от Ротшилд.

Един писател наскоро описа положението в Газа: “…Израел закова пироните в ковчега, тоест Газа е под обсада, продължила близо три години, през което време недохранването сред населението можеше да конкурира това на субсахарските области в Африка; каналните нечистотии течаха по улиците и замърсяваха морето; домовете и сега се събарят от булдозери като групово наказание връз предишно групово наказание; мъже, жени и деца все така падат повалени от снайпери; децата оглушават от свръхзвуковия гръм на ниско прелитащите самолети, като повечето от тях страдат от пост-травматичен стрес и мнозина вече нямат никаква друга амбиция, освен да станат “мъченици”…”

А сега е още по-лошо. Как е възможно някой да проявява подобна липса на състрадание към цял един народ? Отговор може да се даде, само когато стане ясно, че ционистките екстремисти наистина се имат за богоизбрани и съответно за тях палестинците не се различават от говедата. Министър-председателят и терорист Менахем Бегин в реч пред израелския парламент описва палестинците като “животни на два крака”. Друг министър-председател и терорист – Ицхак Шамир, през 1988-ма уверява еврейски новозаселници, че палестинците “ще бъдат смачкани като скакалци… А главите им ще бъдат разбити в скалите и стените”. И поредният министър-председател и терорист, Ариел Шарон, през 1998-ма, когато още е израелски министър на външните работи, потвърждава какъв е планът за палестинците:

“Израелските лидери са длъжни да обяснят пред обществото, при това ясно и смело, няколко позабравени с времето факти. Първият от тях е, че не може да има ционизъм, колонизация или еврейска държава, ако арабите не бъдат изгонени, а земите им не бъдат отчуждени.”

С други думи, планът е палестинците да бъдат прокудени заради бедност, глад и войни, което ще позволи на ционистите да се разширят в един “Велик Израел”. Реализирането на този план междувременно е напреднал. В началото на 2008-ма един от отговорниците за хуманитарните пратки на Обединените нации е бил шокиран от жестоките и жалки условия за живот в Газа. Генерал Джон Холмс вини за това решението на Израел да затвори граничните пунктове, което води до ограничаване на доставките на храна и други материали – тоест това, което правят и сега.

Генералът казва: “Подобни действия водят до неописуема човешка и хуманитарна ситуация тук, в Газа, заради която хората не могат да живеят дори с малкото човешко достойнство, на което всеки има право.”

Но нека си припомним – това са “животни на два крака”, нали? Ричард Фолк, наблюдател към UN Human Rights Council, също осъжда Израел за положението в Газа. А той е евреин и съответно много неприятен противник на израелските власти, защото устата му не може лесно да бъде залепена и запушена с обичайния и любим на ционистите етикет: “анти-семит”. Тук по-скоро работа може да свърши друг етикет – “себеомразен тип” (self-hater) – който се поставя от болните мозъци на тези евреи, които си позволяват да критикуват Израел. Фолк е бил наказан за критиката към Обетованата земя, като е бил задържан за 20 часа и му е било отказано да влезе в страната. А това пък му пречи да си върши работата като репортер и наблюдател на условията, в които живеят палестинците при настоящите въздушни и наземни атаки. Отказът да бъде допуснат в страната е станал в средата на декември, точно навреме, за да не може да присъства на новите бомбардировки, тогава планирани и подготвени. Кликнете тук за интервю с Ричард Фолк.

Администрацията на Буш за последните осем години се състои основно от нео-консервативната (или Neocon) мрежа, която пък е ръководена от елементи с двойно американо-израелско гражданство и/или ционисти като Пол Уолфовиц, Ричард Пърл, Дов Закхайм, Уилям Кристъл, Робърт Кейган, Елиът Ейбрамс, Дъглас Фейт, Джон Болтън, Робърт Б. Золик, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и други. Гуруто на неоконсерваторите е покойният Лео Щраус, немски евреин и “философ”, който е проповядвал, че хората трябва да бъдат управлявани от “(лицемерно) набожен елит”.

Но може би трябва да верваме, че дните на ционисткото господство са свършили, защото г-н “Промяна” скоро идва на власт? Ех, де да беше така! Ама Барак Обама си е подготвил “новата” администрация с ционисти като Рам Емануел, който даже ще му бъде дясна ръка в Белия дом. Бащата на Емануел – Бенямин, е ционистки екстремист и бивш член на терористичната организация “Иргун”, за която по-горе стана дума, че е вършала в Палестина. Представете си само колко балансирана и честна ще е политиката на Обамовата администрация по израелските и палестинските въпроси! Нищо чудно, че Обама си трае за израелските бомбардировки над Газа.

Обама: Нямам какво да кажа за действията на Израел. Питайте моя човек Емануел, той е супер ционист и знае как стоят нещата.

Правителството на Обама ще бъде раболепно и про-израелско, дори само защото новият президент се нуждаеше от здравата подкрепа на ционисткото лоби, за да си осигури мястото в Белия дом. А неговият вицепрезидент, Джо Бидън, е отколешен адвокат на израелската политика. Той казва пред една от израелските телевизии: “Аз съм ционист. Не е задължително да си евреин, за да си ционист.” Държавният секретар Хилъри Клинтън е още една марионетка на Израел, която се зарече да “заличи” Иран, ако си позволи ядрена атака над богоизбраната държава. Дали би казала, че ще заличи Израел, ако Израел бомбардира Иран? Друг път!

Палестинците никога не са имали шанс, защото играта е нагласена и се залага на измамите. Винаги е било така. По време на Първата световна война контролираното от Ротшилд британско правителство уверява палестинските араби, че ако се сражават с отоманските турци и ги принудят да напуснат Палестина и други земи, ще получат като награда една независима Палестина. Палестинците се съгласяват и с подкрепата на офицера Томас Едуард Лорънс – т.нар. Лорънс Арабски – Отоманската империя бива разгромена. Наградата обаче не е независимост. Най-напред територията е управлявана от британски “мандат”, след което идва и окупацията от ционисткия Израел. Самият Лорънс признава, че арабите са били измамени. Лъгани са и досега. Всички тези “мирни процеси” и “пътни карти” винаги са имали за цел да водят до никъде. Те представляват временни решения, предназначени да поддържат статуквото, докато палестинците като цяло изчезнат.

Израелците обичат да казват, че убиват хората като отмъщение за атаките на палестинската групировка “Хамас”, която официално контролира “властта” в Газа, само дето трудно можем да говорим за контрол, след като Израел решава какво и кой може да влиза и излиза. Агентите на “Хамас” изстрелват ракети, правени по остарели технологии, които досега са убили четирима души. Ужасно е, да, и не би трябвало да се случва. Нямам намерение да адвокатствам в защита на “Хамас”, защото те също са своего рода тирани, но се запитайте: какво бихте направили, ако сте в положението на палестинците и след шейсет години на потисничество и гонения светът продължава да не си мръдва пръста?

Ако премахнете несправедливостите, премахвате и мотивацията за отговор чрез насилие. И ако поставите хора в положение, където или трябва да приемат жалката си съдба, или да отвърнат с огън, няма начин някои да не изберат втория вариант. Вместо да се заеме с първопричината за проблемите – несправедливостта, Израел ползва модерните технологии за бомбардировки, които довеждат до над 800 убийства и осакатяването на хиляди. И то все хора, които в поне 90% от случаите нямат нищо общо с ракетните атаки. През 2007-ма за всеки убит израелтянин са убити 25 палестинци. Това не може да бъде наречено “самозащита”.

Ричард Фолк, еврейският представител в Обединените нации, две седмици преди наскорошните израелски военни операции казва: “Израелските въздушни нападения над ивицата Газа са жестоко и сериозно нарушение на международните хуманитарни закони, както са определени в Женевските конвенции, както по отношение на задълженията на окупиращата сила, така и по изискванията на законите на войната.”

Тези нарушения включват:
- Групово наказание: всички 1.5 милиона души, които живеят в претъпканата ивица Газа, са наказвани за действията на шепа бойци.
- Цивилни цели: въздушните нападения са насочени към цивилни области в една от най-пренаселените области на земята; със сигурност най-гъсто населената област в Близкия Изток.
- Прекомерни военни действия: въздушните нападения не само са унищожили полицейските и охранителните сгради на правителството в Газа, но са убили и наранили стотици цивилни; при едно от нападенията мишената е била група студенти, които се опитвали да намерят транспорт от университета до домовете си.

“…земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста; тя е омърсена с нечистотиите на другоплеменните народи, с техните гнусотии, с които са я напълнили от края до край с мръсотиите си. Затова, не давайте дъщерите си на синовете им и дъщерите им не взимаите за синовете си, и не търсете мира им, нито благата им до века, за да се yтвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на синовете си до века.” [1Ездр. 9:11, 12]

Тази диващина срещу палестинците започва от ционистките терористични групи, осигурили съществуването на държавата Израел, като продължаващите жестокости са потискани от страха, който идва с етикета “анти-семит”. Династията Ротшилд създаде добре платена мрежа от групировки, например т.нар. Anti-Defamation League (ADL), но и много други, чиято цел е да сочат с пръст като “анти-семит” или “расист” всеки, който се осмели да изобличи или заклейми Израел и нейните агенти в САЩ или други държави. Политици, университетски професори, хора като мен, изобщо всички, които имат някаква солидна публика, незабавно биват укорявани от ADL и наклеветени за “расисти”, само защото са изобличили Израел или някой, за когото се окаже, че е юдеин. Направо е смешно как тези, които се имат за богоизбран народ и по-горе от всички останали, имат очи да обвиняват другите в расизъм. Просто не е за вярване!

А евреите, които се противопоставят на тиранията, като блестящия Норман Финкелщайн, са определяни като “себеомразни типове” и в отговор на критиките често губят работата и средствата си за препитание. Анти-расистките групировки на Ротшилд могат да накарат Големия брат (от “1984” на Оруел – бел. пр.) да се скрие от срам. Но ние не можем и нямаме право да мълчим за бедстващото положение на палестинците, само защото се опасяваме за себе си. Какво, ние да не сме мишки?

“…И избиха всички от мъжки пол… Убиха и мадиамските царе… Убиха с меч Валаама… Мадиамските пък жени и децата им синовете Израилеви ги взеха в плен… И всичкия им имот заграбиха… И всичките им градове, и всичките им села с огън изгориха. И заробените и плячката и заграбеното представиха пред Моисея, пред свещеник Елеазера и пред обществото на синовете Израилеви. И се разгневи Моисей на военачалниците: защо оставихте живи всички жени? Избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени!” [Числ. 31:7, 8, 9, 10, 12, 14, 15, 17]

Тук не става дума за расизъм. Това е чист фашизъм и ежедневна екзекуция на невинни, безпомощни и страдащи хора. Хич не ми пука какво ще си рече ADL за написаното, нито пък ме интересуват “левите” папагали, които не мислят, а поколение след поколение нижат с патос на надъхани чавдарчета едни и същи заучени пропагандни приказки. Има нещо за казване и съответно някой трябва да го каже.

А! Между другото, тия, дето движат ционистката политика, която пък е част от много по-голяма световна политика на банкстерските фамилии, пет пари не дават за евреите като цяло. Евреите са средство, което във всеки един момент би могло да стане излишно, ако се изяви като пречка към нарочената цел. Или както казва първият израелски министър-председател, Давид Бен-Гурион:

“Ако знаех, че мога да спася всички деца на Германия, ако ги отведа в Англия, и само половината от тях, ако ги отведа в Израел, бих избрал последното; защото за нас не е важна бройката на тези деца, а историческата разплата на израелския народ. ”

Що за болен мозък може да каже това? Отговор: такъв, който е управлявал Израел още от 1948 година. Трябва да изоставим абсурдните и детински етикети “еврейски”, “нееврейски (езически)”, “мюсюлмански” и всичките тези илюзорни глупости, и да се обединим в името на мира и справедливостта за всички. Защото няма еврейска несправедливост или палестинска несправедливост. Има само несправедливост. Справедливост за едни, която е несправедливост за други, не е справедливост за никого. Справедливостта няма смисъл, ако не важи за всички. А тя никога няма да важи за палестинците, докато светът си трае и извръща глава в друга посока.

Георге Иванов; Снимка: blitz.bg

На срещата единодушно е заключено, че еврейската общност в Македония е неотделима част от македонското общество и мост, който допринася за по-нататъшното сближаване между двете страни.

Ави Козма, равин на еврейската общност в Македония благодари на Иванов за това първо посещение на македонски президент в Израел.

Рашел Друмер Леви, която е родена в Скопие, но живее в Израел, заяви, че изселените от Македония имат двойно гражданство и се чувстват както израелци, така и македонци.

„Израелците и македонците са много близки и подобни като хора. Най-важното е, че македонците бяха сред малкото надои, които по време на Холокоста бяха добри към евреите. Евреите от Македония пострадаха от българите, а не от македонците”, каза Леви.

Тя е доволна, че са успели да попречат на инициативата да се постави паметник на българския цар Борис в Израел, който трябвало да бъде представен като спасител на евреите от България през Втората световна война.

Според нея Израел и Македония имат големи перспективи във всички области, не само на дипломатическо, но и на историческо, научно и културно ниво.

Кандидатът на БСП за София Георги Кадиев прогнозира, че предизборната кампания "ще бъде мръсна" и ще се води между него и Бойко Борисов. Министър-председателят ще играе ролята на лошото ченге, а кандидатът на ГЕРБ "ще подпърхва около него", коментира Кадиев. Покани на дебат претендента на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, но тя отклони идеята с аргумента: "Моята кампания предполага разговори с хората."

Фотограф: Асен Тонев

Два конгреса с общ извод и различни последствия

Дознателят Георги Иванов Фотограф: Евгени Цветков

ПЛОВДИВ, Парашкева ИВАНОВА, 19 Октомври 2009; 08:18

Привилегирована групичка, покровителствана от началниците, прецаква труда на колегите си. Срещу разследващия полицай е повдигнато обвинение за прикриване на престъпление, той твърди че е изкупителна жертва

През последния месец ръководството на пловдивската полиция е в ступор и  отминава с мълчание въпросите, касаещи сериозни проблеми в дирекцията. През септември в интервю за „Марица" полицаят Георги Кондаков направи разкрития за  системно незаплащане на извънредния труд на служителите в районното и за натиска, който  му е оказан от комисар Баненкин и началника на районното Чавдар Дайлянов да оттегли жалбата си. В пресцентъра бяха изпратени писмени въпроси, които да изяснят позицията на полицейските шефове, но отговори така и не бяха получени. Във  връзка със сигнала на Иванов, „Марица" отново поиска позицията на  ръководството на Областната дирекция и на визираните служители. Отговор отново не бе даден. Началникът на районното Георги Ралчев заяви, че ще изчака заключенията на проверката и тогава ще коментира. Генералният секретар Калин Георгиев вече е получил сигнала и го е предал за проверка на Инспектората на МВР.

Преди два дни Окръжна прокуратура повдига обвинение срещу дознателя от Трето  РПУ Георги Иванов. То е за длъжностно престъпление по член 288 от НК - разследващият полицай е обвинен , че е съдействал на престъпник да избегне наказателна отговорност. Сигналът срещу Иванов е подаден от негови колеги от същото районно. Предметът на престъпление е лаптоп, откраднат от разбит автомобил край КАТ. По-късно компютърът е открит в касата на служителите, подали сигнала до ръководството на Областната дирекция. В Трето РПУ започна дисциплинарна проверка по случая. Обвинението срещу Иванов обаче е само върхът на айсберга. Дознателят е категоричен, че е жертва на лошо скроен сценарий, и разкрива данни за куп нарушения (а и престъпления), извършени от негови колеги и прикривани от ръководството на Трето РПУ и Областната дирекция. Преди няколко дни Георги Иванов е изпратил сигнал до министъра на вътрешните работи, в който описва подробно нередностите в управлението. Сигналът не е анонимен, а дознателят посочва и редица доказателства и свидетели в подкрепа на твърденията си. Настоява за задълбочена проверка и е категоричен, че зад думите му биха застанали голяма част от служителите в управлението.

 Държава в държавата

В Трето РПУ действа привилегирована група служители гравитираща около сина на  кмета на община „Марица" Запрян Дачев - Иван Дачев, в състав -началника на  управлението - Георги Ралчев, началника на полицейски участък - Костадин Балейкин и началника на оперативна група - Георги Машонов. Те се ползват с благоволението на ръководството, а то се отнася с тотална безкритичност към грешките и нарушенията на хората от „триото на Дачев", твърди Иванов. Привилегированите не идват редовно на работа, посещават лекции, стажове и кинопрожекции през работно време, а Дачев започна да обслужва, без да се крие търговската си дейност- автомати за кафе, монтирани на различни места в града. Машонов си инсталирал масажен стол в кабинета и изслушва служителите си по време на масаж, пише Иванов.  Един от любимците бил заловен да краде от шкафче на клиент в СПА центъра на новотела. Въпреки разразилия се скандал, не било образувано дело, а виновният служител бил поканен от предишния директор Ангел Рангелов да напусне по собствено желание. Споменатите полицаи ангажират работните си дни предимно с частни дела - вариращи от сделки по покупко-продажби на МПС с ответна страна известни наркодилъри до увеселителни походи със служебните автомобили. В резултат на това няма бензин за оперативна работа, а наркопласьори се хвалят, че са подарявали мотоциклети на офицери от районното, описва дознателят обстановката в районното.

 В манипулационната

В сигнала си Георги Иванов съобщава за няколко случая на груби манипулации  на различни проверки. Най-фрапиращ е случаят с грабежа на френски гражданин,  извършен през пролетта на бул. „Марица". Французинът се прибира в компанията на своя позната - българка, когато е нападнат от неизвестни мъже, пребит и ограбен. Взети са му голяма сума пари и мобилен телефон. Няколко месеца по-късно оперативният работник Невен Радев, който работи по случая, попада на сериозна следа , която го отвежда до заподозрян. Изпраща призовка на лицето Георги Беширов (син на известен пловдивски бизнесмен ). В деня, в който Беширов получава призовка, той се обажда на Иван Дачев и пита за какво го търсят. Дачев се обажда на колегата си Стоян Атанасов, а той иска информация за жалбата на французина от анализаторката на управлението. Обратно по веригата Беширов разбира, че вече е обвиняем, и се явява с готова версия на разпита. Радев, а след него и Иванов докладвали за началниците Георги Машонов и Георги Ралчев (за, меко казано, нездравия интерес от страна на Дачев към делото, но случаят е оставен без последствие). При друга предварителна проверка дознателка от районното установява, че разпитите на три свидетелки са изопачени, а доказателствата манипулирани. Жените били разпитвани от групата на Костадин Балейкин във връзка с грабеж. Според обясненията им пенсионерките са заявили, че са видели извършителя и могат да го разпознаят. Твърдят,че дори са идентифицирали лицето между множество снимки, при личните си идвания в управлението. По-късно, когато било образувано дознание , разследващият полицай установил, че свидетелките са три неподвижни старици, болни от глаукома или със сериозни нарушения на здравето! Същите, независимо една от друга, заявявали, че никога не са посещавали управлението да дават обяснения, както и че никога не са установявали самоличността на търсения от полицията извършител. . По друга жалба на жена - самотна майка с 9-годишно дете, изгонена от квартирата си, полицаите са отказали да образуват проверка за самоуправство, а вместо това са съставили предупредителен протокол на пострадалата и са я накарали да подпише декларация, че ще върне парите.

Нарушения, според Иванов, има и при разследването на хулиганство, извършено от Николай Манахилов, син на бившият кадровик на полицията Ангел Манахилов. През миналата година действията му по унищожаване на чуждо имущество били разследвани и доказани. Вместо да ни похвалят, началниците в управлението правеха странни очни ставки  между разследващите и бащата на извършителя, при които държали сметка за „дързостта, проявена от разследващия, да разследва син на кадровика". Протекциите по случая доведоха до прекратяването му, твърди дознателят. Преди няколко месеца Николай Манахилов бе арестуван като съучастник в организирана престъпна група, занимаваща се с разпространение на фалшиво евро. В сигнала Иванов съобщава, че част от дознанията , по които работи, са изискани от началника на районното Георги Ралчев и не са му върнати, което е в противоречие със закона.

Случаят с лаптопа

Сигналът, който отприщва гнева на Георги Иванов, е за откраднат и намерен лаптоп. Преносимият компютър е откраднат от автомобил на улицата пред КАТ. От година в района върлува банда непълнолетни, която разбива автомобили. В края на август в рамките на една седмица са претарашени два автомобила и от двата липсват лаптопите на собствениците им. И за двата случая в деня на кражбата няма заведени заявителски материали. По-късно Иванов получава сигнал от Шекермахала, че две циганчета продават „компютър куфарче". Те са стари познайници на полицията и Иванов ги води заедно с майка им на беседа в районното. Те твърдят, че не знаят нищо за лаптопа. Същата вечер по-късно обаче лаптопът е подхвърлен с цел намирането му от полицията и информатор съобщава мястото на Иванов. Намерихме компютъра и друг от колегите ми него нощ на работа с протокол го предаде в районното, разказва Иванов. Според него през следващите дни, когато той не е на работа, противниците му режисират сценарий за дискредитирането му. Един ден по време на отпуска ми директорът Баненкин ме извика в кабинета си и в прав текст, в присъствието на Ралчев, ме попита защо съм откраднал компютъра. След това ми обясниха, че вече има издадени разпореждания за претърсване на дома. Било издадено и прокурорско разпореждане за ареста ми. Тогава им казах, че съм предал лаптопа с протокол, като указах и приелия го служител на Балейкин. Минути след заявлението ми търсеният компютърът бе открит в касата на групата на Балейкин. Колелото обаче се беше завъртяло, те се бяха похвалили в София, че предстои арест на „корумпиран дознател" и трябваше да продължат сценария. Раздразнен,че не е успял да докаже кражбата ми, Ралчев издал устна заповед - забрана да влизам в управлението и съответно в кабинета си. Не знам защо работата по това оперативно дело не бе поета от сектор „Криминална полиция", а бе оставен точно на тези хора. Групата на Балейкин и до днес събира „свидетели", както и е в денонощна услуга на разследването срещу мен. Вместо да дават обяснения, те разпространяват лъжи, че съм скрил компютъра с цел да получа награда от собственика му! Забравяйки факта, че незабавно съм предал компютъра и той е открит точно в тяхната каса, категоричен е Иванов. Моля за незабавна проверка, пише дознателят на министър Цветанов. Ако не бъдат взети мерки, това допълнително ще обезвери добросъвестните служители от състава, които в момента са наясно че се превръщаме в изкупителна жертва на началника си при опитите му да се задържи на поста си. Претендирам, че няма повод или случай на награждаване на въпросното ръководство, което да не е било свързано с приписване на заслуги по емблематични дела, по които сме работили аз и колегите ми, твърди Иванов. Той работи десета година в системата на МВР и няма наказания. Награждаван е многократно. Мислех, че проблемите могат да се решат, без да ги експонирам в публичното пространство, но след  като не е бях чут на местно ниво, се реших крути мерки. Съзнавам, че оповестяваното от мен се счита за ерес, но  проблемът е повече от наболял. Вече не е личен мой проблем - уволнението ми , както и евентуалното ми осъждане, ползвайки „обективните показания" на многократно съдени по водени от мен производства лица, както и „съдействието" на  посочените по-горе колеги" ще доведе до обезверяване на всички дознатели. И сега са недолюбвани - предвид факта, че са „независими по закон", казва Иванов. Нека гражданите, станали жертва на посочените полицейски спекулации с личните им трагедии, да не остават анонимни, като сочат недостатъците на системата и служителите само в интернет форуми, а да укажат на новото ръководство на министерството служителите, които не заслужават да работят в него, призовава ги дознателят.

"ИЗПРАНИ" БЕЗ НАКИСВАНЕ

 „Изпран" е полицейски жаргон, който се употребява за лице,  пострадало при престъпление, което оперативните работници успяват да убедят да не  пуска жалба. Въпреки че повечето полицейски началници отричат, това е една от най- честите практики в полицията и се използва, за да могат да се вържат  резултатите на управлението. Има неписана заповед, според която жалбите за  престъпления с неизвестен извършител - като кражби, разбити автомобили, а понякога и  грабежи, не се завеждат като заявителски материали. Полицаят убеждава  пострадалия да не пуска жалба, а вместо това му обещава, че ако хванат престъпника, веднага  ще му се обадят. Ако все пак гражданинът държи да подаде молба, жалбата не се  завежда като заявителски материал, а се отбелязва в т.нар „входящ" или  „явен" дневник. Това означава, че дори и да има данни за престъпление, случаят не се  изпраща на прокуратурата, а се оставя да отлежава в полицията. Ход на жалбата се  дава само в случаите, когато извършителя по прецененото първоначално като  безперспективно престъпление случайно е бил установен. Тогава се тръгва по обратния  път - данните за пострадалия се изравят от чекмеджетата, същият се ухажва да създаде  нова тъжба, с реална дата, в която обосновава закъснението си по заявяване на  престъплението с  своя заетост. Смисълът на цялата тази полицейска гимнастика е  процентът на неразкрите престъпления да се държи в определени граници.