Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 8752848
Постинги: 7763
Коментари: 3333
Гласове: 6090
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Сайт на партия БТР (България на труда и разума)
4. Десислава Иванчева
5. Интервюта с представители на партия БТР
6. Драмата на спътницата на покойния Константин Иванов - Коци
7. Планът за съсипването на България
8. Протоколи на ционските мъдреци
9. Български исторически календар
10. Забравеният д-р Ганчо Ценов
11. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
12. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
13. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
14. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
15. Забравеният д-р Янко Янев
16. Православието
17. Планът "Еврия"
18. Сайт с български бойни знамена
19. Исторически видеоблог
20. "Изгубената България" - исторически сайт
21. Българският национализъм (1919 - 1944)
22. Владо Черноземски
23. ANONYMOUS BULGARIA
24. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
25. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
26. Самиздател Григор Симов
27. Военное обозрение
28. На пути к «Великому Израилю»: главарём ИГИЛ является штатный агент Моссада Шимон Эллиот
29. Отворено писмо на Манфред Рьодер
Постинг
14.11.2016 17:34 - Единственото позволено осъждане (Архимандрит Серафим Алексиев)
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.11.2016 17:34


 Ierodyakon German 12 ноември в 12:30 ·   

Единственото позволено осъждане (Архимандрит Серафим Алексиев)

Светата Църква със своята власт, получена от Господа Иисуса Христа и от светите апостоли, дава право да се осъждат само един вид хора - еретиците, изопачителите на Православната вяра. Според дълбоката убеденост на благодатно просветените в Православието св. отци, еретиците са най-изтънчените служители на сатаната. Защото те уж проповядват Бога, но довеждат при дявола, уж връчват в ръце Библията, но втикват в ада, уж зоват към спасение, но докарват до гибел.
Сам Господ Иисус Христос чрез Своята Църква е устроил дивен път за спасение на човека посредством благодатното му единение с Бога. Догматите и каноните, установени от св. Православна Църква, са охранителни знаци по този единствен спасителен път, знаци, които предпазват от отклонения както наляво, така и на дясно. Догматите не са отвлечена и суха схоластика. В тях намира израз великата тайна на Божия промислителен план за спасението на човешкия род, веднъж завинаги извършено чрез въплъщението на Словото Божие - Второто лице на Св. Троица. Ереста пък е изопачаване на св. догмати, хула против истината. По думите на знаменития древен подвижник авва Агатон ереста е "отчуждаване от Бога. Еретикът се отлъчва (отделя) от Живия, истински Бог и се присъединява към дявола и неговите (паднали) ангели. А онзи, който е отлъчен от Христа, вече не е с Бога, от Когото би могъл да измоли прошка за греховете си и във всяко отношение е погинал."(3) Изопачаванията на истинската вяра са отклонили от пътя на спасението и погубили милиони човешки души. Затова не друго, а любовта към Божествената истина и любовта към ближния са причина за ненавистта към ереста и за нейното категорично осъждане.
Ето защо Господ Иисус Христос, предпазвайки своите верни последователи от изопачителите на вярата, ги предупредил: Пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина (Мат. 24:4-5). Не ходете, прочее, подире им (Лук. 21:8). Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а от вътре са вълци грабители (Мат. 7:15). Той, Благият, но и абсолютно Справедливият, е нарекъл лъжеучителите вълци грабители, рожби ехиднини (Мат. 12:34) и увещавал учениците Си да се пазят от кваса фарисейски и садукейски (Мат. 16:6), т.е. от учението фарисейско и садукейско (Мат. 16:12). Спасителят непрекъснато изобличавал всички изопачители на истината, като по този начин предпазвал от заразата на техните учения изповядващите правилната вяра в Него. С всичко това нашият Спасител е показал колко високо стои мирогледното единство на верните, събрани в кошарата на Истината (Иоан. 17:9, 11, 20). Да бъдат всички едно! (Иоан. 17:21) - така се молел Иисус Христос в Своята първосвещеническа молитва. Да бъдат всички едно, но едно в Истината, а не в заблудата! Той не е допускал към тая божествена Истина да се примеси лъжа, защото лъжата и заблудата - тия дяволски порождения, разединяват. Неповярвалите в Него юдеи Той наричал деца на дявола, а самия дявол - баща на лъжата (Иоан. 8:44). Затова с огнения меч на Истината Господ отсичал и отхвърлял всичко гнило далеч от Своето здраво и спасително учение. В този смисъл Христос е казал забележителните думи: Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла; защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима; баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха притив свекърва си (Лука. 12:51-53). И това разделение се налага, за да не се смесват Истината с лъжата, тъй като Истината е спасителна само когато е отделена от заблудата.
И св. апостоли са постъпвали по примера Иисуса Христа. Въпреки че са знаели високата цена на любовта, те са били строги към непоправимите и фанатизирани еретици, наричали са ги дяволски синове (Деян. 13:10), псета и зли работници (Филип. 3:2), забранявали са на християните да ги приемат по домовете си и дори да ги поздравяват (2 Иоан. 1:10-11) и на всеослушание са обявявали: Който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде (Гал. 1:9).
Ние трябва да помним, че има учения и откровения, на които Словото Божие забранява да се вярва (Откр. 2:15). Има религиозни общности, които Сам Бог определя като сатанинско сборище (Откр. 2:9).
Всички св. отци, подобно на св. апостоли, смело са осъждали еретиците като врагове на Истината и изопачители на Божественото откровение. Като са държали здраво православното учение и са били просвещавани от Божията благодат, те са откривали в ересите така наричаните дълбини сатанински (откр. 2:24) и са предпазвали от тях православните християни. Божиите угодници са считали за голям грях осъждането на ближните заради нравствените им грехове, но са практикували и поощрявали осъждането на ересите. Мнозина от тях строго изобличавали непоправимите лъжеучители. Разбира се, те са постъпвали кротко и с любов, когато са виждали пред себе си неволно заблудили се в еретичеството хора, но са били безпощадни към упоритите изопачители на вярата.
Големият подвижник и велик чудотворец, преподобни Пафнутий Боровски имал такава ревност по запазване чистотата на Православието в поверената му обител, че щом забележел някого от братята да говори дори малко несъгласно с Божествените догми, веднага го изгонвал от монастира. Божиите пък угодници св. Поликарп Смирненски, св. Ириней Лионски, св. Атанасий Велики, св. Василий Велики, св.Авксентий, св. Йоан Мълчалник, св. Максим Изповедник и много други на се търпели общуването с еретици и са ги отблъсквали от себе си, както това е разказано по-подробно в житията им. Някои от тях като св. Николай Мирликийски чудотворец, св. Епифаний Кипърски, св. Амфилохий, св. Кирил Александрийски, св. Методий патриарх Цариградски, преподобни Теодосий Велики и други много строго са изобличавали отстъпниците от истината и са се борили с тях. Св. Никифор Изповедник наричал еретическото учение ухапване от змия. А св. Поликарп, когато дошъл при него еретикът Маркион с думите "Поднай ме, кой съм", му отговорил: "Знам те; ти си първородния син на дявола".(4)
В житието на Киевския митрополит св. Петър се разказва, че той се отличавал с голяма любов към враговете си. Веднъж например той с великодушно всеопрощение отвърнал на своя злобен враг, Тверския епископ Андрей, който искал да го свали от светителския престол, като го клеветял и измислял разни сплетни срещу него. На преднамерено устроения съд за установяване вината на светителя блеснали както неговата невинност, така и злобата и коварството на Андрей. Св. Петър можел да поиска наказание за клеветника, но вместо да му отмъсти, той му простил. Когато обаче срещу него по-късно излязъл един еретик, увличащ с пагубното си учение верните, светителят не се поколебал да въстане срещу врага на Православието и го проклел. Тъй погинал еретикът.(5)
Много характерен и дълбоко поучителен по своята тънкост в разграничаването на позволеното и непозволеното осъждане е следният разказ:
Един отшелник видял някой си брат да съгрешава и заплакл. "Горко ми!" - рекъл той - "както братът съгрешава сега, тъй аз ще съгреша утре!" След това, като се обърнал към ученика си, добавил: "В какъвто и тежък грях да падне в твое присъствие някой брат, да не го осъдиш; но трябва да бъдеш уверен, че ти грешиш повече от него, дори той и да е мирянин. Изключение от това правило може да бъде случаят, когато чуеш някого да богохулства или да говори нещо еретическо"(6).
Св. Православна Църква е вършела на Вселенските събори именно това - осъждала е богохулните ереси и е предпазвала чедата си от тяхното гибелно влияние. Това осъждане се изразявало в произнасяне в произнасяне на анатема (отлъчване от Църквата) срещу онези, които са оставали неразкаяни в ереста си. С това Църквата е извършвала велико и богоугодно дело - запазила е и до днес в чистота предадената ни от Господа Иисуса Христа и от св. апостоли света православна вяра.
Оттук е ясно, че Христовите думи: Не съдете, за да не бъдете съдени! не означават това - да търпим изопаченията на Православната ни вяра от еретиците. Тези думи ни увещават да не осъждаме нашите ближни за нравствените им грехове и слабости.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене