ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456 :: Кофраж на 8 хил. години открит край Марица

Възстановка на жилище, чиито останки са открити при разкопките
Пълзящ кофраж са използвали преди 8 хил. години неолитните хора, живели край днешното димитровградско село Ябълково. До такъв извод е стигнал доц. д-р Красимир Лещаков, чийто екип от 7 години разработва обекта. Наред с това археологът е попаднал на доказателства за изумителен строителен напредък на хората от онова време. Откритията в тази област Лещаков определя като истински научни предизвикателства. Находките показват, че цивилизацията по тези тези земи в развитието си е била близо до анатолийската. Това е факт срещу теорията, че обществата на Балканите са възникнали чрез разселване на отлъчени от общините в Предна Азия "каторжници". Тази хипотеза е любопитна, но изобщо не отговаря на истината, убеден е археологът.
Откритията от Ябълково екипът показа с изложба, подредена в исторически музей. Тя съчетава експонати, фотоси и схеми, които заедно дават по-пълна представа за живота и развитието на древното селище. А погребенията от ранния неолит може би ще дадат отговор на въпроса откъде идва този народ и дали той дава начало на тракийския етнос. Намерените скелети свидетелстват, че хората преди 8 хил. години са изглеждали като нас - снажни, здрави и силни, казва доц. Лещаков. Според учения "ябълковската" е може би една от първите общности, установила се на Балканския полуостров. Датировката на поселището е от 6200 - 6300 години преди новата ера. Като него на Балканите са не повече от 100.
Древното селище край Марица поразява с големината си и организацията на живот. Още с откриването на първия хоризонт от ранния неолит археолозите попадат на предмети и структури, които рязко променят първоначалните представи за повърхностно и елементарно организирано общество. Скоро става ясно, че мястото е избрано не случайно, а самото селище е с учудваща планировка. И никак не е било малко - там са живели около 1000 души на застроена площ близо 4 кв. км. До мястото е установен ров, който освен отбранителна функция служел за отвеждане на речните води при разлив. Пещи за леене на мед, складова и производствена зона допълват "градоустройствената" картина.
При разкопките екипът се натъква и на останки от уникално жилище със стенописи, единствено засега в Европа. Сградата свидетелства за неподозирани строителни умения. Две от тях доц. Лещаков определя като научни предизвикателства. Първото е изкуството на тези хора да обработват дървото. Правили са истински греди - 40 на 40 см, дъски, дебели по 2 см шарки, които са отпечатвали от дървото в глината. Правили са сглобки, имали са врати, изобщо неща, които използват цивилизованите хора. Второто, което страшно ме озадачи, е технологията "пълзящ кофраж" за издигане на домове. Смятам, че тук става дума за строителни иновации, може дори да се говори за истинска архитектура, казва археологът.
В неолитния пълзящ кофраж естествено не е използван бетон. Него древните жители на селището край Марица замествали с единствения надежден материал, който имат - глина. Тя запълвала дървен кофраж около метър на метър, обхващащ сградата в пръстен. След което дървото се изгаряло на място, за да изпече кирпича. Същата операция строителите повтаряли на следващото равнище, докато стигнат "до покрив".
На останки от друга голяма сграда с размери 25 на 4.5 метра се натъкнали археолозите чрез изследване с георадар. При направените частични сондажи са намерени останки от зидове и овъглена мазилка, но целият план все още не е разкрит. Това ще стане през следващия сезон. Ако данните, давани от физиците се потвърдят, вероятно сме попаднали на т.нар. дворец, защото сграда с такива размери засега няма никъде, коментира археологът доц. д-р Красимир Лещаков.
http://stroitelstvo.info

Нагоре