Автор: balkan1

Как и защо се е удало на банкерите-лихвари да придумат аристократичните владетели на Европа да им преотстъпят правото за емитиране на пари, си остава една загадка. Все пак се знае от историята, че холандците първи попадат в клопката им преди повече от 300 години. Така, през 1688 г. банкерите-лихвари предлагат на принца на Орания (област в Холандия) да сложи на главата си английската корона, ако се съгласи вече като английски крал да им предостави правото за емитиране на пари в Англия. Те му обещават, че неговият тъст Джеймс II няма да пострада, че той — холандския принц, вече като английски крал, ще може да заема от тях всякакви парични суми с 8% лихва, че всяка банкнота, която те отпечатват и пускат в обръщение ще носи надпис с изричното указание, че при желание на притежателя ще може да се обменя в тяхната „Bank of England“ срещу златни или сребърни монети и ред други обещания… Явно непознавайки ролята на книжните пари в стопанския живот на хората, принцът на Орания се съгласява с тях. Английският крал Джеймс II е прогонен скоропостижно от кралството си и намира впоследствие убежище в двора на Луи XIV, а Уилям III и Мери заемат английския престол. Шест години по-късно се учредява „Bank of England“ — 1694.

Банкерите-лихвари наричат новата си банка така, неслучайно! По този начин се налага всеобщото убеждение, че тази банка е правителствена и че напечатаните от нея пари са собственост на държавата. Това била действителната причина, поради която твърде малко хора посещавали банката, за да обменят своите банкноти срещу златни монети. Всеки англичанин имал пълно доверие в тази „английска“ банка и бил убеден, че в нея, винаги и когато поиска, може да обмени всички свои банкноти срещу златни монети. Собствениците на „Bank of England“ естествено злоупотребяват с това неограничено доверие, като напечатват милиони банкноти без златно покритие и ги пускат в обръщение. По този начин те се обогатяват с милиарди. Още в самото начало банкерите-лихвари пренебрегват поетото задължение, всяка емитирана банкнота да има златно покритие. Ако тези мошеници например печатат 1 000 000 лири на банкноти и ги дават в заем, то те би трябвало да пазят същото количество лири в златни монети. В действителност те можели да покрият със златни монети само 2% от тази сума, т.е. в случая 20 000 лири. Останалите 980 000 лири оставали без златно покритие, само на хартия! Тези 980 000 лири тогава идват като чиста печалба за банкерите-лихвари при положение, че заемът е безлихвен. Но те давали хартиените пари в заем срещу 8% годишна лихва. Сиреч към тези 980 000 лири чиста печалба се прибавя и печалбата от 8%-ната лихва, която е — 80 000 лири. И така чистата печалба на банкерите-лихвари нараства на 980 000 + 80 000 = 1 060 000 английски лири. И всичко това, при положение, че те рискуват само с 20 000 лири в златни монети! По този начин акционерите в „Bank of England“ мултиплицират парите си и тръгват да завладяват света. Тези мошеници в момента, в който са започнали да емитират пари, без да спазват необходимото договорено златно покритие, са се превърнали във фалшификатори, и то от грандиозен мащаб.

„Тридесет и три години след като Кромуел разрешава на евреите отново да се установят в Англия, там идва един холандски принц от Амстердам. Той бил обграден от цяло множество евреи от онзи еврейски финнансов център. След прогонването на неговия кралски тъст, той благосклонно приема да се възкачи на британския трон. Последица от това е въвеждането на държавните заеми чрез основаната шест години по-късно «Bank of England», с цел кредитиране на британската корона. Дотогава Англия се справя със финансите си без да прави държавни дългове, но с идването на евреите на това се слага край. По това време възниква и заложната къща, като търговско предприятие. Историята на второто установяване на евреите в Англия оставя дълбока следа от машинациите им, в резултат на които английската нация здраво се обвързва с дългове. Всяка степен и титла, която придобивал евреинът и нарастващото му участие във вътрешните работи на нацията се придружава от многократно нарастване на държавния дълг към «Bank of England». Върховата точка на задлъжняване е достигната, когато при кабинета на Аскуит и Лойд Джордж, вкарани от евреите в скандала «Маркони», заради воденето на първата световна война се стига до задлъжняване на английската държава с фантастичната сума от 6 000 000 000 лири несъществуващи пари. Тази безсрамна измама след края на Първата световна война е надмината посредством едно дефлационно намаляване на платежните средства, което опропастило много британски производства и причинило обедняването на милиони хора…“

Уилям Гейли Симпсън („Which Way Western Man“ стр. 622) цитира А. Н. Фийлд в „All These Things“ (изд. „Omni Pubs“, 1963)

Какво е попречило на английския крал Уилям III да печата и пуска в обръщение пари със собствения си лик, пари, които нямаше да му бъдат вменени като дълг, пари, които са безлихвени? Това е едно съвсем рационално обяснение, защо банкерите-лихвари неистово мразят монархическите режими по света и така назоваваните от техните платени медии — „фашистки диктатури“?

chitanka.info/text/16086/4#textstart 

Още нещо по въпроса -
forum.skycode.com/topic.asp