Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Постинг
30.12.2012 11:44 - Магистратите
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове:
0



Автор: kostas

Две неща правят натрапчиво впечатление: политическото назначаване на всякакъв род магистрати и изпъкващата, меко казано, заможност на кандидатите за генерален прокурор, ВСС, конституционни съдии.
Политическото е ясно – властващата партия иска повече възможности за измъкване от отговорност за нарушаване на собствените им закони. Заможността върви като логично следствие – на власт са богатите.
За последното винаги се изтъква едно наглед разумно оправдание: високите заплати и солидното лично или семейно имущество предпазват длъжностните лица от корупция, правят ги, така да се каже, “устойчиви на изкушението”.
Дрън-дрън.
Забогатяването по правило става чрез корупция във всичките й форми. Чрез пране на пари, осребряване на служебното положение, чудовищно експлоатиране на наемния труд, безскрупулна спекула. Този начин за натрупване на богатство показва що за манталитет стои него. И нима корупционното богатство изведнъж ще се промени и стане “почтено”?
Глупости.
Почтеността тук се изразява в по-прикрито погазване на законите и моралните норми. Щом стратегията за печелене дава резултати, тя ще бъде следвана – до дупка. Или до пещта на крематория.
Логиката на оправданието, че “богатият не краде” се срива. Заможен корупционер до мозъка на костите, озовал се на висок пост, само ще доразвие техниките за правене на пари от нуждата и теглилото на хората.
Лошото е, че “бедните и гладните”, докопали се до властта, също крадат, също мачкат, унижават, умножават мъката и несправедливостта. Само дето го правят малко по-дърварски, преди да се отракат да се прикриват. Причината да се държат по този начин е очевидна – да наваксат. Но нито “бедните кариеристи”, нито “опитните богаташи” не влизат в апарата на властта да “подобрят” нещо друго, освен лично себе си, семейството си, приятелския кръг, бизнес аверите си. Машината за власт е машина за богатство. И обратното – машината за богатство обучава как се държи властта, защото без ползването на тази власт богатството може да бъде отнето – уви, много рядко от революционния народ, но доста по-често – от конкурентната групировка. И отнемането може да стане показно, за да заблуди ограбеното и ограбвано население, че “има справедливост”.
Та след като системата на властта по своята природа подбира кадри, които ще обгризват всеки попаднал им кокал, отнемайки го от и без това гладните, защо е нужно непрекъснато да обновяваме с нови гризачи тази система?
С какво се занимава, например, ВСС? Назначава и контролира съдии, прокурори и следователи, върти бюджетни пари по своя преценка. Но народът не избира Висшия съдебен съвет. Кому служи тогава той с тези си пълномощия? Риторичен въпрос.
Ами конституционният съд? Тълкува конституцията, която би трябвало да е толкова ясна, че да не се нуждае от тълкуване. Урежда спорове между властническите институции, но тия спорове на чий гръб стават? Оглежда дали законите не противоречат на конституцията – но дали вредят на хората, това не се гледа.
Главният прокурор? Този персонаж най-вече следи колкото може повече дела да приключат с осъждане на обвиняемите. Лош закон, глупав закон – няма значение. Важното е да се демонстрира ефективност. Съдби, здраве, животи, чест, достойнство – без значение.
И въпреки тези функции, големите пълномощия и високите заплати – къде са резултатите? За висши магистрати се цанят далавераджии, конституционните надзиратели не спомагат за “справедливи” закони (което и обективно си е мисия невъзможна даже за цял полк Том Крузовци), а прокурорските постижения – какви са? Едрите бандити в затвора ли са? Не. Най-много да ги гръмнат конкурентите. По изключение – някой съвсем откачил гражданин.
Всички тези длъжности и огромна част от техните функции са абсолютно излишни при други стопански и политически условия. Например при модел на солидарно производство и потребление, съчетан с граждански структури за самоуправление по извъникономическите въпроси.
Остатъкът от все пак полезни функции също не иска нито КС, нито ВСС, нито каквито и да е прокурори, еле пък главни. Същите доброволни, събиращи се за решаване на конкретен спор или проблем граждански структури са в състояние да свършат всичко, което вършат сега (и го вършат зле!) магистрати и други чиновници. С тази разлика, че ще го свършат по-бързо, без формални усложнения, трайно и в интерес на максимално широк кръг хора съобразно обективните условия. Тъкмо в това се състои справедливостта – да няма ощетени, да няма без вина наказани. А дори и да останат такива с вина, но ненаказани, самата обстановка и начинът за изчистване на проблема да ги откаже от това да стават още по-виновни.
И не би било грешка да им се опростят греховете. В края на краищата, социалната революция не жадува толкова за кръв, колкото днешните кръвопийци – богати нищожества на високи постове.


sm.a-bg.net






Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 10057133
Постинги: 7921
Коментари: 3556
Гласове: 6351
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци