неделя, 11 ное 2012 г. 14:17 ч.

Посредник Сърбия ще сдобрява Гърция и Македония BNews.bg

Сърбия обяви готовност да посредничи между Атина и Скопие в спора им за името на Република Македония.

Сърбия обяви готовност да посредничи между Атина и Скопие в спора им за името на Република Македония.

Двете държави водят от години война, която минава в размяна на остри реплики и не постига резултат.

Желанието за посредническа роля на Берлин изрази сръбският президент Томислав Николич при визитата си в Солун.

По време на визитата си в Солун Николич нарекъл сръбско-гръцкото сътрудничество отлично. Той съобщил и, че

"Гърция подкрепя Сърбия по пътя й към Европейския съюз без никакви условия".

Сърбия поиска и да е мост между Изтока и Запада и между Севера и Юга. „Ние възстановихме и укрепнахме това, което сърбите и гърците са имали от край време - пълно разбирателство и сътрудничество. Отношения, които с нищо не са нарушени, все едно сме една държава", каза още Николич.

Преди две седмици сръбският президент посети и Македония

където предложи да помогне за разрешаване и на църковния спор между македонската и сръбската църква.




ОТ „ВСИЧКИ СРЕЩУ МАКЕДОНИЯ” КЪМ „ВСИЧКИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ”


Автор: bulgarinut57

От „Всички срещу Македония” към
„Всички срещу България”

 АВТОР : ДЕМОГРАФ

http://demograph.blog.bg/politika/2012/11/12/quot-vsichki-sreshtu-makedoniia-quot-ili-quot-vsichki-sresht.1019605

Отношенията между България и Македония изглеждат като доста заплетен възел, но само на пръв поглед. Нещата се опростяват до елементарно, но само след като се дистанцираме от случки в миналото и се фокусираме само върху днешните реалности.

А те са:

Македонското правителство, а и по-голямата част от народа в Македония, желае страната да стане член на ЕС и НАТО. Освен всички останали съгласия, Македония се нуждае и от изричното одобрение и на страните членки на ЕС с които граничи-Гърция и България.

С Гърция македонското правителство си има проблем свързан с името на бъдещата членка, а с България проблемът се върти около разликата в тълкуването на исторически факти от близкото и по-далечно минало.

Проблем свързан и с двата по-горе се явява и преиграването с националистическата карта от страна на македонските политици и свързани с тях медии.

При наличие на добра воля, каквато всички от посочената тройка държави декларират, че е налице, проблемите би трябвало да бъдат разрешени лесно и бързо.

Но това не се случи. Напротив. От безобидни спорове по незначителни проблеми, изведнъж, всички от тройката, а напоследък и Сърбия и сякаш от дистанция и Румъния, се забъркаха в шумна между държавна разправия.

Македония отново се оказва ябълката на раздора на Балканите, но този път ситуацията не е „всички срещу всички”, каквато е било през последните сто и косур години, а привидно „всички срещу Македония” …Това пък направо си е гаранция за провал на кандидат –членството на Македония в ЕС и НАТО.

Така ли е обаче?

Не се ли оказа, че напоследък ситуацията се извърта в посока „Всички срещу България” и кой е виновен за това?..

Аз го посочвам:

……………………………………………………………………………………………….

Николай Младенов следва да подаде оставката си като министър на външните работи на Република България!

Причината за да поискам това е унизителната дипломатическа ситуация в която той, като министър на външните работи, натика правителството, а и цяла България при формулирането и огласяването на позицията на България по желанието на Македония да стане член на ЕС и НАТО.

Българското правителство се оказа вкарано в елементарен дипломатически капан.

Какво се случи на практика?

По повод посещението на Щефан Фюле за да сондира позицията на българската страна относно кандидатстването на Македония за пълноправно членство в ЕС и НАТО, съвсем естествено трябваше да се заяви позицията на България и да се направят  нормалните изявления за средствата за масова информация.

Позицията бе заявена и изявленията бяха направени. От това на всички в Македония, в България и на интересуващите се от близо и далеч, им стана ясно следното:

Българското правителство счита, че Македония не е готова за такова членство поради ред причини. Няма да ги изброявам. Причините, на пръв поглед звучат резонно.

- Да. Вярно е че в Македония от създаването и до сега се води отвратителна негативна пропагандна война срещу България, българите и всичко българско. Тази пропаганда не намалява, а дори и се засилва след всеки добронамерен жест от страна на България към младата нова държава.

- Вярно е и това, че в Македония не съществува свобода на самоопределянето на хората и особено спрямо осмелилите се там да декларират българско етническо самосъзнание.

- Вярно е и това, че пред всичко българско се издигат умишлено всевъзможни пречки. Във всяка една от сферите на обществения живот в Македония дискриминацията срещу българското съществува по повече или по-малко извратена степен. Тя е просто очевадна и дълбоко обидна.

- Вярно е, че изкривяването на доказани исторически истини относно миналото на Македония и Балканите, достига уродливи размери. Кражбата или изопачаването на исторически факти в Македония се е превърнало в оръжие срещу съседните народи и държави и в инструмент за отглеждане на опасни рецидиви .

- Вярно е, че България и Гърция са превърнати от македонистите в мишени за обиди, пренебрежение, оплюване и безогледно обругаване.

Аз бих потвърдил отново, че македонското правителство и влиятелни македонски обществено-политически кръгове не показват поведение на истински демократи и хуманисти, нито показват и Македония като образ на добър съсед, което е задължително за член на ЕС и  НАТО..

Като казвам „вярно е”, аз се съгласявам с констатациите направени от българските официални власти. Защото, това по-горе, са явления пораждащи горчиви чувства у всеки българин и у мен включително.

Но само до тук.

Защото политиката, особено външната политика, изразяваща се в дипломатически ходове, не може да се изгражда на основата и да се провежда по емоционални подбуди. Външната политика на една себе-уважаваща държава би трябвало да се основава и води само въз основа на собствените и интереси и въз основа на прецизен анализ интересите и възможните ходове на останалите заинтересувани по проблема.

По конкретния казус с македонското членство, българското министерство на външните работи се оказа крайно неподготвено и  реагира по обидно неграмотен начин, особено в способността си да предвиди ходовете на македонското, гръцкото и сръбско правителства, като в неграмотността си повлече със себе си и Президента, и Премиера, и българската общественост.

Най-напред министър Младенов не предугади нито провокациите готвени от македонистите представящи македонските медии на пресконференциите покрай посещението на европейския комисар.

Оказа се, че „външно” не е подготвило премиера за възможните провокационни въпроси със съответни отговори и коментари, като го постави в неловкото положение да импровизира, подавайки се и на емоциите на момента. Импровизациите не бяха особено успешни и като резултат захраниха антибългаризма сред хората/!/ в Македония.

В същата ситуация се озова и Президент Плевнелиев. Наложено му бе да повтаря фрази изобретени във „външно”, които са в основата си емоционален отговор по стратегическите за отношенията България – Македония. Проблем по който емоциите са недопустими.

Оказа се, че и българската общественост и медии не са запознати с действителните интереси на България в този спор и обществото и медиите реагираха емоционално. Запознатите по-дълбоко с проблематиката гласове за мъдрост бяха заглушени, а първосигналните реакции от типа ”Щом вие така-Ние пък онака!”  заляха медийното пространство.

Във външната политика не може да има емоции. Наличието на такива е признак за много ниско ниво на дипломатическа култура. Този тип дипломатически реакции са примитивни, първосигнални.

Те превръщат българската дипломатическа дейност и за жалост цялата българска външна политика в елементарна за предвиждане и съответно за блокиране.

Точно това и се случи само дни след злополучното „обявяване” на позицията  на българското правителство.

На сцената, в ролята на „ добрия чичко” се появи, до сега натиканата в „миши задник”, Сърбия, която е създател и покровител на македонизма,  подбужда антибългарските провокации на  македонстващите в правителството и медиите край Вардар и по същество е конструктор и най- заинтересуваната точно от такъв провал на България,  страна на Балканите.

В резултат от недомислената като формула и начин на действие, опозиция на македонското членство, България се оказа изтикана от решаването на проблема и поставена в ролята на зяпач на случващото се в Скопие за доста години напред.

И така, поради некадърността на „външно” и на самият министър Младенов, България получи дипломатически шамар с дълготрайни негативни последици не само за правителството на Борисов, но и за охлаждане на отношенията между хората в Македония и България.

Да не пророкувам злокобно – необратимо!...

Какво можеше, но не бе предвидено, не бе отчетено и не бе направено от Младенов и министерството му?

1. Че, в Македония е на власт марионетно про-сръбско/пост-титовистко правителство, което е готово да пожертва и народ и бъдещето му под диктовката на бившите и настоящи сръбски тайни служби и мафия, на които трябва да се противодейства .

2. Че, това правителство и контролираните от него и УТБата медии ще провокират българската страна по всевъзможни начини, в това число и посредством неочаквани и нагли въпроси и дори заплахи, към Премиера и Президента на България и  че те трябва да са подготвени с ефектни отговори, насочени предимно към македонските хора и останките от титосталинизма. 

3. Че, македонистките кукли в Скопие работят директно в полза на интересите на великосръбските /а там никога не е имало други / политици в Белград, които не желаят приемането на Македония в ЕС и НАТО преди Сърбия, защото това би означавало „измъкване” на македонските хора от мъртвата хватка на техните служби и манипулаторски медии, и че на това трябва да противодейства България.

4. Че, след като ние застанем срещу членството на Македония, Сърбия веднага ще заеме опразненото от България място на доброжелател, ще получи възможност да поизмие замърсеният си имидж на балкански и македонски касапин за българска сметка. Нещо което България не би трябвало да допуска.

5. Че, Гърция винаги би предпочела Сърбия за партньор при неизбежното уреждане на спора около името на Македония и че с удоволствие ще предостави на Сърбия това място, ако разбира се, българите бъдат така глупави да изтърват този си коз /което Младенов не траябваше така глупашката да им сервира/.

6. Че, заставайки срещу Македония, на страната на Гърция, в този момент означава да „изгърмиш патроните си напразно”, защото Гърция е осъдена да клекне и нашата помощ е нито наложителна, нито оправдана.

7. Че, подкрепата за Македония, а не отказ от подкрепа, е най-силният ни ход за влияние върху политиката и на Македония, и на Гърция и на Сърбия, че и на ЕС и НАТО.

8. Че, времето за оттегляне на тази подкрепа не е сега, защото не е дошъл моментът да се смятаме, че всичко в Македония е загубено и ние сме изправени срещу перспективата да имаме още един враг на западната си граница.

9. Че, натискът и посланията от България следва да не сочат МАКЕДОНИЯ, което включва и братският нам  народ, а да посочват на македонците зависимото от сръбските служби македонско правителство и медии.

10. Че, българското правителство трябваше да заяви публично безусловна подкрепа, а да упражни натиск върху македонстващите по-енергично и нетрадиционно по всички дискретни канали и то далеч по-отрано. Как можа Бойко Борисов да отиде на среща с гръцките трактористи на кулата, а не можа да му хрумне или не му бе подсказан, подобен ход на Гюешево, Струмица или в Скопие..?

 

 

Всичко това беше задължен да оцени министър Младенов. Той обаче не го оцени и не посъветва нито Плевнелиев нито Борисов, нито обществеността в България.

И резултат е – за хората в Македония, България пречи, а Сърбия помага….Българите са лошите, а сърбите добрите.

В тази политика няма място за сръдни и емоционални изблици. Това е битка на интереси , заради интереси. С грешното си отиграване, България показа, че или няма интереси в Македония или, че не знае как да си защитава интересите там.

Благодарение на Младеновата „дипломация” българското правителство, а и България вече са вън е вън от темата Македония.

Там ще играят заедно, винаги единните в анти-българизма си Сърбия и Гърция. Ние ще сме в тази „ос” в очите на македонците и света, като Сърбия и Гърция няма да ни допуснат да сме реална част от нея. Просто ще оперем пешкира.

И по-добре да си затворим очите и ушите, защото от опит знаем какво ще се случи на  Македония в тая вълча компания.

Ето това Младенов не предвиди. А е толкова близо до ума, ако го имаш.

Не помогна и на Президента и на премиера и на българската общественост да го направят, а бе длъжен.

Като не го направи, Младенов унизи България и водачите и.

Сега какво?

– Просто нямаме печеливш ход. Дори нямаме и престижен изход.

Ей за това поне Младенов да си отива веднага!