Доц. д-р Лъчезар Стоянов е специалист по нова българска и нова балканска история. Ръководител е на департамент "История" в Нов български университет.
Възпитаник е на историческия факултет на Софийския университет. 20 години е работил в института по история към БАН и е ръководил секция "Български национален въпрос".
 

- Доц. Стоянов, нуждае ли се историческата наука от нов прочит на Балканската война, за който призова лидерът на ДПС Ахмед Доган в Кърджали?

- Историята не е нещо статично и всяко поколение преосмисля част от своето минало. Но има събития, които консолидират нацията и са устойчиви. Балканската война не може да бъде оспорвана от гледна точка на историческата истина. За една нация това събитие предизвиква възторг, а за друга - трагедия. 

- По логиката на Доган например Германия може да поиска пренаписване на историята на Втората световна война?

- Абсолютно и това е скандално. Какво значи общ прочит? България и другите християнски държави на Балканите се обединяват през 1912 г. срещу потисника си - Османската империя. Те се съюзяват, за да освободят свои национални територии. Естествено, че това е една справедлива война за тях. България, Гърция и Сърбия се борят за своята национална консолидация, както и да приобщят своето население, останало в териториите на една източна деспотия. За всички тях, особено за българите, това е един позитивен акт. Той е свързан с една национална победа и гордост. Твърде перверзна е тезата на Ахмед Доган, който поставя нещата в един псевдоевропейски план. Няма такъв съвместен прочит, за който той настоява. На всичко отгоре лидерът на ДПС подкрепи едно скандално решение на своите съветници в Кърджали. Те отказаха да признаят освободителната мисия на българската армия и на нейния командващ ген. Делов, който приобщава отново този град към българската държава. Кого обслужва ДПС? Ако е българска партия, на чии интереси служи? 

- На чии според вас?

- Външният министър на Турция проф. Ахмет Давутоглу говори за възраждане на Османската империя. Последните изказвания на лидера на ДПС не обслужват ли неговата теза? Според мен г-н Доган не защитава българските интереси с последното си изявление. Той обаче тръгва по един хлъзгав път, който би трябвало да срещне обществен отпор. 

- Има ли неизяснени моменти в науката за Балканската война?

- Като всеки научен проблем със сигурност има детайли за доизясняване. Но причините и предпоставките за тази война са безспорни. А именно - приобщаването на българските територии, останали по силата на Берлинския конгрес от 1878 г. извън пределите на страната. Самото българско население се включва в тази война, за да се освободи. Преди това има редица въстания, най-голямото от които е Илинденско-Преображенското от 1903 г. Самото местно население се организира и вдига срещу властта на султана. Има македоно-одринско опълчение. Цялата нация е единна. 

- Но според Доган въпросът за героиката на Балканската война не е решен нито по царско, нито по тоталитарно време, а все още има незалечими спомени от ужаса през 1912 г. Вашият коментар?

- Всяка война, разбира се, е ужасна, след като има жертви. Те са и от едната, и от другата страна. Но в българското съзнание остават постигнатите победи и че една малка България съкрушава великата Османска империя. Има бежанци и от двете страни. Да, много турци бягат пред българската армия, за да се спасяват. Но да си спомним какво става на следващата година. Турската държава преднамерено изгонва цялото българско население от Одринска Тракия. Не остава нито един българин там. В техните имоти се настаняват турци. И сега в Кърджали, в Хасково, в Бургас и в Пловдив има много наследници на българските бежанци. Ужасът, за който говори Доган, е за тогавашните прогонени българи.

- Не е ли проблем за българските историци, че разглеждат възторжено само първата част на Балканската война, а втората - Междусъюзническата, която носи на страната ни национална катастрофа, остава на втори план?

- Сега, разбира се, честваме 100 г. от първата част на Балканска война, която за нас е справедлива. Догодина, искаме, не искаме, ще се занимаваме и с Междусъюзническата война, която пропилява чутовните победи на българите заради недалновидната политика на тогавашните управляващи. 

- Защо Балканската война предизвиква напоследък толкова спорове и дебати?

- Не мисля. Целият спор е в тази скандална позиция, която зае една-единствена партия. Но тя не е еквивалетна на общите настроения в България. По-скоро тази позиция на ДПС провокира реакциите. 

- Защо тази политическа сила постъпва така?

- Според мен ДПС почва да губи популярност сред своя електорат. Естествено е лидерът да търси популярност, качвайки се на гребена на скандала, за да закрепи своите позиции. И плаши населението с нов възродителен процес. 

- Състоятелно ли е твърдението му, че Балканската война е етническо прочистване?

- На него му трябват възродителни процеси. Къде е Балканската война, къде е е възродителният процес? Очевидно тази механична връзка му е нужна за чисто политически цели. А етническо прочистване има, но то е за българите, прогонени от родните им места. Това са 416 000 души. На нито един от тях не е позволено да се върне в Одринска Тракия, а цялото им имущество е разграбено. 

- Не е ли по-добре Ахмед Доган да лобира пред Турция да върне собствеността на тези хора или частично да ги възмезди?

- Ако е български политик и има специални отношения с Турция, е редно да застане зад интересите на българското население. И да поиска компенсация за загубените им имоти. Но той няма да го направи. 

- Защо мислите така?

- Защото обслужва имперските интереси на нарастващата теза, изказвана неведнъж от външния министър на Турция. Това е тезата за неоосманизма. 

- Коя залязла империя е успяла да се възстанови - Римската, Византийската?

- Не бъдете толкова сигурни. Официалната турска политика работи много сериозно по този въпрос. След като това се прокламира от външния министър, нещата не са толкова безобидни. 

- Наистина ли вярвате, че Османската империя може да възкръсне?

- Този носталгичен тон и нарастващата агресивност ме карат да мисля, че нашата съседка иска да възстанови своята хегемония в т.нар. евроазийско пространство. И това е факт. Вижте засилващите й се позиции в Средна Азия - Азербейджан, и политиката й на Балканите.

- Защо Турция е ревнива към арменския геноцид? Наскоро валията на Одрин поиска пловдивският общински съвет да си отмени декларацията, осъждаща събитията от 1905 г.

- Това е деформиране на историята. Арменският геноцид е нелицеприятен факт за Османската империя. Изклани са 1,5 милиона арменци. Уж турските политици са скъсали с османското си минало, а се наблюдава едно отдръпване от идеите на Кемал Ататюрк напоследък. Османската империя се представя като изключително турско културно-политическо наследство. 

- Всяка нация изпитва романтика по миналото си. Ние пък се гордеем с постиженията на Симеон Велики и Иван Асен Втори, нали?

- Много е хубаво, ако е само романтична забежка, но не мисля. Огромните инвестиции, които се влагат, за протурска пропаганда, говорят друго. Ако щете техните филми са част от тази политика. И това трябва да предизвика най-малко нашето внимание и замисляне. 

- Казват, че играта с историята е опасна. Докъде може да доведе тя?

- Историята служи за различни цели. За жалост много лесно може да бъде използвана и за твърде опасни намерения. Като например оспорването на несъмнени за българската нация достойнства.