Нобеловата награда за мир за 2012 г. е присъдена на Евросъюза. Мотивацията за това решение бе съобщена от председателя на нобеловския комитет, бивш министър-председател на Норвегия и Генерален секретар на Съвета на европа Турбъерн Ягланд :

            „Премията се присъжда за дейността по обединяването на Европа и нейното превръщане от континент на войните в континент на мира...ЕС има голям принос по обединяването на Европа след Втората световна война и за стабилизиране на бившита социалистически страни след падането на Берлинската стена през 1989 г.... Днес ЕС изпитва сериозни икономически трудности и в него се надигат големи социални вълнения, Но норвежкият Нобеловски комитет се съсредоточи върху най-важниу резултат от образуването на ЕС : успишната му борба за примиряване и обединяване, за демокрация и права на човека”.

             Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в прав текст: „Нобеловата награда за мир за Евросъюза казва отчетливо „не” на национализмите и на „дребнодържавието”.

            Още един път беше потвърдено, че Нобеловите награди са ефикасно оръжие на евроатлантизма и на световното задкулисие, към което принадлежи и Шрьодер.

            Малко смешно изглежда награждаването на ЕС за превръщането му от континент на войните в континент на мира, ако вземем предвид събитията в Югославия или тези, които са били награждавани с тази награда „по погрешка”.

            Сред най-критикуваните Нобелови награди за мир са присъдените на Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо. Ле Дък Тхо по-късно отказва наградата. Това води до оставките на двама от норвежките членове на Нобеловия комитет. Кисинджър и Тхо са удостоени с наградата заради преговорите за прекратяване на огъня между Северен Виетнам и САЩ през януари 1973 г. Въпреки това, когато наградата е обявена, двете страни все още водят военни действия.

            Нобелов лауриат за мир през 1990 г. става Михаил Горбачов. Този Нобелов лауриат няма да бъде обсъждан.

            През 1994 г. наградата получават Ясер Арафат и ционистите Ицхак Рабин и Шимон Перес за подписаните в Осло на 13.09.1993 г. съглашения за временно самоуправление на Палестина. Всички знаем какво стана след това и какво става сега по тези места.

            През 2007 г. бяха наградени бившият вице-президент на САЩ Алберт Гор и Междуправителствана група експерти по изменения на климата и „изучаване на последиците от глобалните промени на климата, предизвикани от човешката дейност, както и за предлагане на мерки по тяхното предотвратяване”. Като оставим настрана, че да се награждават американски президенти и вице-президенти за дейности по укрепване на мира е смешно и жалко, то награждаването на експерти за изследване по въпроси нямащи пряко отношение към световния мир, е неуважително към науката, тъй като така наречената „парникова теория” за световното затопляне беше опровергана още през 1909 г. от американския физик Роберт Уйлямс Вуд.

            През 2009 г. нобелов лауриат стана американският президент Барак Хусеин Обама. Като вземем предвид, че неговите пълномощия започнаха на 20.01.2009 г., а приемането на номинации спира през февруари, за този лауреат е по-добре да не говорим.

            Още по-комична е ситуациата около европейското обединяване. Европа е пълна със сепаратизъм и неговия край не се вижда. Съвременни сепаратистични европейски точки са  : Шотландия (Великобритания), Северна Ирландия (Великобритания), Валония (Белгия), Каталония (Испания), Бавария (Германия), Корсика (Италия). Места с териториални претеции : Полша-Германия, Полша-Беларус, Полша-Украйна, Румъния-Молдова, Румъния-Унгария, Ирландия – Великобритания, Целият Балкански полуостров.

            Недоволството на Шрьодер от дребнодържавието изглежда излишно кокетство, защото задкулисната политика на ЕС е точно такава : превръщане на съюза от обединение на национални държави в обединение на етнически махали, докато елита ще живее на екстериториални изкуствени острови по свои собствени закони (www.warandpeace.ru – 12.10.2012 г.).

            Отдавна на Нобеловите награди се гледа подозрително, особено на общохуманитарните (литература, икономика, за мир), като справедливо се смята, че този хуманен почин се трансформира в интелектуално оръжие на световния капитализъм в борбата му срещу света на социализма. Например, наградата по икономика няма нищо общо с Нобел. Тя отсътства от завещанието и е изкуствено прилепена към другите пет награди с единствената цел буржоазните икономисти да си раздават награди един на друг - Нобел не е смятал икономиката за наука (учредена е от шведската банка през 1969 г.).Ето интересуващата ни част от Нобеловото завещание, съставено от него на 27.11.1895 г. и огласено през януари 1897 г. :

          „Цялото мое движимо и недвижимо имущество трябва да се обърне от изпълнителите в ликвидни ценности и събраните по този начин средства, да бъдат съхранявани в надежна банка. Приходите от инвестициите трябва да принадлежат на фонд, който ежегодно ще ги разпределя под формата на награди на тези, които в течение на предходната година са имали най-голям принос към човечеството... Указаните проценти трябва да бъдат разделени на пет равни части, които се предназначават така: една част — на този, който направи най-важното откритие или изобретение в областта на физиката, друга — на този, който направи най-важното откритие или подобрение в областта на химията, трета — на този, които направи най-важното откритие в областта на физиологията или медицината, четвърта — на този, който създаде най-забележителното литературно произведение с идеалистична насоченост, пета — на този, който допринесе най-много за единството на народите, за премахване на робството или за намаляването на числеността на съществуващите армии и съдейства за провеждането на мирни конгреси... Моето специално желание се заключава в това, при присъждането на наградите да не се взима под внимание националността на кандидатите”.

            Както се вижда, Нобел е намалил до минимум наградите в хуманитарната сфера, в която преценките носят силно субективен характер и принадлежат изключително на силните по света.