2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 887 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.10.2012 04:05
Сборникът Веда Словена е предизвикал научен шок сред историческите науки от онова време, та това продължава с нестихващ интерес и до ден-днешен. Петербургската академия на науките е командировала професор Владимир Качановски /1853-1901/ да провери източниците на “Веда Словена”. Той е преминал през местата, където преди това са събирани песните. Срещал се е със същите лица, които самият Гологанов е споменал за свои източници на информация за “Веда Словена”.
Хр. Спириев
Резултатът от експедицията показва, че трудът е основан на реални източници на информация. И нещо повече - научният ревизор проф. Качановски записва още песни, пропуснати от Гологанов. Подробности за това се намират в следната статия на в. “Отечество”, бр. 31/27 юни 1884 г. - дословно цитиране:
“Известни са трудовете на г-н Ст. Веркович по събирането на стари, редки, даже историчски песни, които се пеят от затънтените краища в Родопите и Македония. Господин Веркович е издал досега два тома от тия песни - първият на бъгарски и на француски, а вторият само на български. Повечето от досегашните славянски учени не искаха да признаят подличността на тия песни от доисторическите времена, мнозина казаха, че това трябва да е фабрикация, шарлатанство, измислица. Според сведенията, които получаваме, един млад учен на име Качановски е ходил неотдавна в Македония, за да се увери в действителността на откритието. Той е бил пратен от Петербургската “Академия Наук” отблизо да изучи тоя въпрос.
При отиването си в гр. Серес г-н Качановски се е срещнал с Ив. Гологанов и е можал да види и да изслуша някои певци, които са пели стари български песни. Песнопойците са пели на г-н Качановски песни за Орфея и за Александра Македонски, некои от които са напечатани в изданията на г-н Веркович. Г-н Качановски е бил именно в с. Крушево, близо до Серес, отдето през Мелник и Демир Хисар, а сетне през Баракли Джумая е отишъл в Солун. По пътя г-н Качановски е имал случай да се разговаря и да изучи своя караджия, който му е съобщил немалко важни стари песни.
Ний се чудим защо българските правителства от Княжеството и Румелия не са се погрижили досега да проверят песните от “Веда Словена” и да докажат тяхната истинност или фалшивост. Ний вярваме, че ученолюбивите европейски учреждения скоро ще осветлят света върху Родопските древности и това като напук българите, дето са на две стъпки далеч от местата, дето съществуват, дето се пеят и предават тия древности”.
Самият Гологанов в своите писма-прозрения и изповеди е описал много по-подробно своята среща с Качановски, посрещайки го в своята къща, като е осигурил и автентични певци, за да чуе с ушите си Качановски събраните песни. Изнесените данни в статията са събрани от различни източници. Като се започне от писмата-спомени на Иван Гологанов, отчета на проф. Качановски за проведената експедиция, отзивите в българския печат и др.
Получава се една мозайка от действия, произведени от желанието да се достигне до истината в името на науката.
Започва се от големия взрив в научните среди след издаването на “Веда Словена”. Най-голямата академична общност на Русия подготвя, организира и финансира пътешествието на младия 30-годишен професор от Тула. Следва същностната част - обиколка на слабо изследваната източна част на Македония от Османската империя, среща с двигателя и същинския автор на “Веда Словена” Иван Гологанов в духа на изследователските традиции на руските учени - подробност, задълбоченост и всеотдайност. Междувременно е посетен и Бачковският манастир, и малката Елада /Станимака Асеновград/, откритие и разчитане на непознати текстове за цар Асен и пр. Накрая е съставен обстоятелствен отчет пред научните среди в Русия и последвалия обществен отзвук в Европа.
Изтощен от непосилен труд и преодолени многобройни затруднения, проф. Владимир Качановски почива съвсем млад, на 47-годишна възраст.
Инж. Христо Спириев
P.S. Станимашките гърци, подбудени от дива омраза към всичко болгарско, много се гневили, че в околността на Мала Елада се намират варварски /български/ надписи за цар Асен. През 1883 г. за последен път е виждан надписът от руския проф. Качановски. Неколко седмици след това Иречек го намира развален с некое сечиво” - Ангел Кънчов.
Историческата и агиографска измама „Кири...
МИТРАизмът на българите!!!
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци