2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
СДС и ДСБ не са скачени съдове, а пробити гърнета, от които изтичат хора към други партии, категоричен е бившият председател на парламента и бивш шеф на ПГ на СДС Александър Йорданов.-Г-н Йорданов, какво се случва в СДС? Защо партията продължава да се оплита в мрежите си?
-Проблемът на СДС е, че е партия, а не може да стане съюз на демократични сили. Това е и проблем, и парадокс, защото някога СДС имаше успехи, когато бе равноправен съюз на много и различни, но със сходна ценностна политическа система, граждански и политически организации. Имаше ясна и предвидима във времето програма. Днес СДС боледува от собствената си еднопартийност. Впрочем, същата болест е налегнала и ДСБ. От тази болест спасение няма. Поне не сега, не днес, не на този етап от общественото ни развитие. Лечението се нарича отваряне. Лекарствата – промяна на устава, ликвидиране на командно-апаратния стил, изграждане на свободни граждански клубове в рамките на съюза или казано на днешния политически език – преформатиране.
-Принципна ли беше позицията на партията по отношение на Синята коалиция? Има ли нужда СДС от Костов?
-Идеята за „Синя коалиция” се роди, когато се провали мегаломанския проект на ДСБ, според който ДСБ трябваше да заеме мястото на СДС в политическото пространство. Неволята обаче накара Иван Костов да завие волана и тихомълком да признае, че е сгрешил, когато е превърнал успешната коалиция СДС в „командирска” партия, унищожавайки това, което някога аз наричах демократично политическо ветрило или казано по-ясно – възможността СДС да покрие по-голямата част от политическото пространство от центъра на дясно. Синята коалиция в този смисъл бе като признание за грешка и същевременно една надежда, че грешката ще бъде поправена. За съжаление нищо подобно не се случи. Вътрешните конфликти, недоверие и дори селски номера между членове и лидери на двете партии продължиха. Затова и този тип орташко обединение хората не го приеха. Нещо повече. Ако до вчера се мислеше, че СДС и ДСБ са като скачени съдове, то днес е очевидно, че по-скоро са като спукани гърнета. Защото техни дейци изтичат към други политически бидони – Найден Зеленогорски и Прошко Прошков, например директно цопнаха в новата политическа каца на Меглена Кунева. В този смисъл е по-добре двете партии да продължат отделно, пък Господ си знае работата.
-Ще успеят ли Емил Кабаиванов или Ваньо Шарков да вдигнат сгромолясалата се десница отново на крака?
-Ако можеха, да са го направили досега. Защо трябваше да чакаме да станат кандидати за председател? Макар че има нещо симптоматично и много показателно във факта, че и двамата са лекари. Шарков има идея да залепи СДС отново до ДСБ. Там обаче той е „слаба ракия”. При това СДС трябва отново да започне да скача срещу БСП, а там Шарков също е слаб – по ред причини. Кабаиванов е ново лице за широката политическа публика. Но това е и неговия шанс. При това, забележете, докато досегашните лидери на СДС вече повече от 10 години дърпат надолу организацията, през това време Кабаиванов, вярно на локално равнище, печели избори и успява да обедини хората около своята личност. Това прави впечатление, както и факта, че единствен той от кандидатите говореше открито за възраждане на СДС. На такъв човек си струва да се помогне.
-Правилен ход ли е залитането на някои хора от СДС към ГЕРБ? Възможно ли е СДС да бъде „засмукано” от партията на Борисов и да изчезне от политическата карта на България?
-В момента ситуацията е друга. Известни дейци на ДСБ бяха засмукани от ГЕРБ и днес се доволстват с постове в министерства и дипломатически представителства. Имената на Евдокия Манева и Константин Димитров говорят недвусмислено за това. Не съм чул Иван Костов да ги е „отлюспил” по този повод. Бих посъветвал СДС да разсъждава в посока на това да не допусне следващото управление на страната да бъде доминирано от БСП. Ако се работи в тази посока е нормално да се търсят след изборите мостове и сътрудничество с ГЕРБ. Така че в случая не може да се говори за залитане, а за трезва дясна политическа преценка. След като и СДС и ДСБ са се докарали до политическото дъно трябва да се опитат да изплуват. Въпросът е кой пояс ще хванат – на БСП и Кунева ли или на ГЕРБ. Защото без пояс до властта не могат да стигнат. Разбира се, могат да изплуват и сами – но дълго и мъчително, ако изобщо са им останали сили.
-Какви грешки допусна Мартин Димитров, за да се стигне до тук?
-Проспа си мандата. Вярвах, че като е млад това ще му даде самочувствието и вярата в успеха. Стана точно обратното. Спаружи се и направо стана невидим под тъмната сянка на коалиционния партньор. Влюби се в парламента и забрави, че парламента не е България. А там пък започна да гласува заедно със столетницата. Нещо недопустимо за млад човек. Основната му политическа грешка бе, че не отвори партията за нови членове и симпатизанти, не и придаде по-свободен, по-творчески дух. И най-важното. Като лидер не успя да формулира нова идея, нова политическа програма с ясни и разбираеми приоритети. Програма за управление, а не за вегетиране в политическото пространство.
-Кой е вашият фаворит сред кандидатите за председател? Видяхте ли конкретни програми от страна на кандидатите за председатели?
-Който и да стане председател ще трябва да отвори СДС към гражданското бщество, да го преструктурира, за да изглежда съюза по-малко като партия и повече като национално движение. И да започне отдолу, а не с апаратни игри отгоре. И програмата – най-важното. Какво точно и конкретно ще направи СДС за българските граждани сега, веднага, а не само с обещания за утре. В това отношение Шарков е обременен от много и различни партийни обвързаности – и в миналото и днес. Кабаиванов ми се вижда по-освободен и по-решителен. Но кой знае?
-След последните избори анализаторите и социолозите не дават шансове „сините” да влязат в парламента догодина. Заслужава ли СДС да има парламентарна група?
-СДС е романтиката в нашия политически живот. Бих казал - драматичната романтика на нашия живот. Ако си отиде нищо след това няма да е същото. То и от сега се вижда. Животът ни посивя. Разбира се, на върха ще изплуват тарикатите, приспособленците, политическите номади, тези които с кабаретна лекота прескачат от партия в партия. Но България не я чака нищо добро.
-Бихте ли подали ръка на СДС отново?
-Моята ръка е подадена вече повече от двадесет години. Тя е крепяла и е водила напред СДС. Но днес не съм сигурен дали СДС я желае.
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци