Законът за горите или поне частта му, свързана с режима на ски строежи в планините, със сигурност отива във фризера, тъй като консенсус между природозащитниците и инвеститорите няма и на този етап не може да има. Това стана ясно от изявления и на двете страни ден преди организираната от Народното събрание кръгла маса, на която трябваше да се стигне до конкретни компромисни текстове. Нареждането на премиера Бойко Борисов е законът да не се приема, ако няма подкрепата на обществото, тъй като не желае да го наричат лобист.

“Витоша ски”, която е собственик на лифтовете над София, съобщи в понеделник, че “така наречените екологични организации искат да създадат закон, който по техните думи да отблъсква инвеститорите”. “Ние на тази основа консенсус с тях не можем да постигнем”, заявяват от фирмата.

Компанията е инициатор на спорните промени в Закона за горите, които изкараха хиляди млади хора на протести в София миналия месец. Те предвиждат нов по-лесен режим за изграждане на спортни съоръжения върху имоти – публична собственост. Текстовете предизвикаха гнева на природозащитните, тъй като застроените територии ще се водят гори на хартия. По този начин инвеститорите пестят пари от смяната на предназначението на държавните земи и заобикалят Закона за защитените територии и Плана за управление на парк Витоша. Според защитниците на новия закон обаче поправките насърчават развитието на зимния туризъм у нас и създават поминък за населението в планинските региони, без да вредят на околната среда.

След продължителни дискусии по темата стана ясно, че текстовете се отнасят най-вече развитието на Витоша. На последните работни срещи в парламента екологични сдружения предложиха текст, който дава право на “Витоша ски” да получи право на строеж за съществуващите лифтове и да ги подмени с нови. Тази отстъпка обаче няма да важи за нови лифтове и писти. Екозащитниците са категорично против строежи в горите без смяна на предназначението на терена, предвиден за застрояване.

Компанията, приватизирала витошките лифтове в края на 2007 г., категорично отхвърли предложението, а в понеделник го определи като “опит за скрита приватизация”. Текстът щял да позволи узаконяването и приватизацията на незаконни обекти на територията на Витоша като влекчета, хижи и т.н.

“Смятаме, че до края на този процес ще бъдем обект на груби манипулации с цел да се насочи общественото мнение в друга посока. Очевидно е, че така наречената от еколозите поправка “Витоша ски” е един голям балон и е в услуга на други интереси”, се казва в съобщението на компанията от понеделник.

Консенсус по Закона за горите няма да има, потвърди пред Mediapool Любомир Костадинов, адвокат на Сдружение за дивата природа – WWF. Кръглата маса във вторник в Народното събрание ще бъде една политическа говорилня и нищо повече, коментира той.

За отсъствие на разбирателство говори и стенограмата на последната работна среща по Закона за горите, чийто домакин е парламентарната комисия по земеделие и гори с председател Десислава Танева.

Петър Петров, адвокат на “Витоша ски”, заявява, че не е логично да има различни режими изграждане на лифтове, лифт станции и писти и те трябва да се разглеждат като един комплекс. “В такъв случай кой нормален инвеститор ще инвестира? Никой.

Тогава по-добре е да кажем: забранява се изграждането на лифтове и влекове, да го запишем в закона и да спрем да се занимаваме. А това, което е построено, да бъде превърнато в музей на техниката и съответно да се учреди входна такса и хората да гледат как са се возели хората преди 50-60 години”, заявява Петров.

Тома Белев от Асоциацията на парковете в България припомня, че благодарение на ски строежите планината Пирин вече е увредена. “Дайте да увредим всички останали планини. Това според мен не е абсолютен нонсенс – подобна логика. Защото някой някого убил, дайте да разрешим пак да се стреля по улиците”, казва Белев.

Филип Цанов, представител на “Витоша ски” отбелязва, че проектите за ски зони в България обхващат 0.005% от горските територии – 20 хил. дка. “На тези територии, на тези 0.005% имат желание около 350 400 хиляди скиори, и вместо да ходят в чужди държави да изнасят национален доход, там да карат, имат желание да карат в България. Останалите горски територии са за всички други дейности – за съхранение на околната среда, за консервация, за опити, за разселване на дива коза, на скални орли. Така че отново ще повторя: за тази минимална територия ние, хората, които караме ски и искаме да караме ски в България и обичаме този спорт, искаме само 0.005% от територията на страната”, казва Цанов.

След като разговорът се разгорещява, Десислава Танева заявява, че липсата на желание за разбирателство между двете страни в крайна сметка ще блокира закона. “Очевидно е, че всяка от страните има различни каузи, но все пак смятам, че е по-добре да намерим нещо, което задоволява и двете страни, за да може да стигнем до решение. Ако не, както вече многократно заявихме, ние няма да правим промени, ако нямаме съответната подкрепа”, казва Танева.

Искра Фидосова, шеф на парламентарната правна комисия, също прави забележка на Петър Петров, който обяснява, че консенсус няма как да се получи. “Или участвате в тези дебати и търсим вариант да решим проблема или спираме, не правим нищо, внасяме безспорните текстове и приключваме, ако трябва да ви отговоря по същия начин”, казва Фидосова.

Тъй като замразяването на спорните текстове от Закона за горите няма да изненада никой, остава големият въпрос какво ще се случи със спрените витошки лифтове. “Витоша ски” ги затвори в началото на декември като форма на натиск за приемането на исканите от нея законови поправки. Този проблем няма да се реши без намесата на Столична община, която до този момент услужливо мълчи. Единствената позиция на кмета Йорданка Фандъкова по темата е от март 2012 г. Според нея със спирането на лифтовете компанията не е нарушила приватизационния договор. Той изисква да не се променя предметът на дейност на дружеството, но никъде не пише, че съоръженията трябва да работят. Според Любомир Костадинов общината трябва да проучи възможността може ли да предметът на дейност на “Витоша ски” - превоз на пътници, да се заличи от Търговския регистър, при положение, че тя не се изпълнява. Това ще даде основание на общината най-малкото да потърси неустойки от частника.