Досегашното дирене на фиксираната от кан Омуртаг могила с гробница-склеп под нея не са довели до положителен резултат. Може да се изтъкнат много причини за неуспеха при решаването на тази много трудна задача. Някои от тях може да се формулират така: оскъдност, неконкретност и завоалиране на тайната съдържаща се в надписа; отделени недостатъчни държавни средства за откриване на могилата; липса на категорична държавна воля за решаване на загадката на Омуртаг; търсене другаде, а не там, където са важните български погребения през първите 100 – 120 години от създаването на Долнодунавска България и др. п.

• K-35-019-2 • Орляк. Дали досега те са изследвани от археолозите и държавата, а не само от военните топографи и иманярите, аз нямам информация. Решението е могилите (20 – 25 бр.) да бъдът подложени на сканиране от специалната лаборатория по археогеофизика на СУ „Св. Климент Охридски” по специално задание и държавно финансиране.

         Ако мислено се върнем 1200 години назад, ще видим рядка населеност, слаба пътна мрежа, много гори и реки в района Манастир-Провадия-Силистра-Манастир. Ще видим и само два стабилни и разработени още от римляните пътя: Марцианопол-Силистра и Провадия Силистра, които в по-голямата си част се сливали един в друг. До 811 година комуникацията между Абоба и Силистра е била много слаба и трудна. Един сравнителен анализ показва, че наситеността с могили и кургани около пътищата от Силистра до Марцианопол и Провадия е изключително голяма. Това говори красноречиво, че в този район траките, римляните, българите и др. са водили много интензивен за времето си мирен живот, както и боеве, и военни маневрирания. Така че, ако ние търсим важните първобългарски погребения по нашите земи, трябва да ги търсим и ще ги намерим именно тук, а не някъде другаде. Може да се каже и обратното – досега не сме ги намерили, защото сме ги търсили навсякъде другаде, но не и тук, където им е логичното място.

         Ето и моите два варианта за хипотетично осмисляне на надписа на кан Омуртаг върху Търновската колона:        

        Първи вариант*:

      … + Вождът на българите Омортаг, като остаях в стария си дом във Варна-Плюсковаград, съградих резервен преславен дом при Дръстър. И като измерих разстоянието по правата линия между тези два дома, построих в средата на най-късия път между тях при село Орляк, мавзолей-гробница и насипах могила върху нея. И от самата среда на тумбата (извивката, уширението на реката** при село Орляк, община Тервел),  до старовремския ми дворец във Варна-Плюсковаград има около 20 хиляди велики оргии*** и към Дръстър има около 20 хиляди велики оргии. Тумбата (извивката, уширението) на реката сама по себе си е свещена. Човек, ако и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди по-сетне, разглеждайки това, си спомни за оногова, който го направи. Името на вожда е Омортаг, кан на българите. Нека бог го удостои да преживее сто години…

                                                                    Др. Драгиев

         * Публикува се за първи път.   

            ** През времето на първата българска държава северно от сегашното село Орляк минавала река, която днес е пресъхнала (фиг. 2). Точно там тя е правела остра извивка-тумба. Малко по на север край реката имало и до днес има свещени-преславни  могили, които може би са на нашите българи от тези времена. При село Орляк е имало и има много извори, от които пътуващите български конници и пеши бойци са пиели жизнеспасяваща и свещена за тях вода.!!!!

            *** Една обикновена гръцка оргия се равнява на 185,1 см., а една  велика (голяма, коса) оргия се равнява на 261,8 см.

Фиг. 1

От юг към север: с. Манастир – с. Орляк – гр. Силистра.

Фиг. 2

9-те могили край сухата (днес) река северно от с. Орляк.

Със сините точки – пресъхналата река.

        Втори вариант*:

… + Гиом Омуртаг, като възстанових стария си дом във Варна-Плюсковаград и като все още остаях в него, съградих резервен преславен дом южно от езерото намиращо се на 5500 разтега (13 км.) източно от Дръстър. Като измерих разстоянието по правата линия между тези два дома, построих в средата на тази отсечка при село Бенковски (община Добричка) гробница-склеп**, върху която насипах могила. От гробницата-склеп (по картата курган Дюдуклука при село Бенковски), до старовремския ми дворец във Варна-Плюсковаград има около 20 хиляди велики оргии*** и до новия ми резервен дом при Дунава има около 20 хиляди велики оргии. Гробницата-склеп сама по себе си е превелика. В нея има важно превелико българско погребение. Човек, ако и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди по-сетне, разглеждайки това, си спомни за оногова, който го направи. Името на вожда е Омортаг, кан на българите. Нека бог го удостои да преживее сто години…

                                                                Др. Драгиев

         * Публикува се за първи път.

            ** Склеп в Энциклопедическом словаре:
            Склеп - (от польск. sklep – свод – подвал), внутреннее помещение гробницы,обычно углубленное в землю или высеченное в скале.
            *** Една обикновена гръцка оргия се равнява на 185,1 см., а една  велика (голяма, коса) оргия се равнява на 261,8 см.
 

Фиг. 4

Курган Дюдуклука и мн. др. интересни  могили около с. Бенковски.

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

         Заключителни препоръки:

         1. Желаещите могат да направят собствено изследване по топографските карти тук:

         2. Желаещите могат да прочетат материали по теорията за мерните единици оргия, сажен, лакът и др. от този род тук:

         3. При добро желание българската държава (или поне иманярите!) могат да сканират всички могили и кургани от района ограден от селата: Орляк-Жегларци-Поручик Гешаново-Карапелит-Бенковски-Орляк (както и в землището на село Манастир). Може би дълбоко под някоя от тях, се крие много важна част от нашата българска история?!...

от 1. 01. 2011 год. досега.

3. 09. 2011 год., гр. Варна, инж. Драгия Драгиев.