Някъде в прогимназиалните години по история се учим какво е кръвен данък и пак тогава, в часовете по литература, обсъждаме картината на художниците Борис Данков и „Кръвен данък”. В днешния Асеновград преди 2 години се разигра идентична потресаваща сцена. Героите – две деца – Николета и Павел, с баща – българина Тодор Василев и майка – полякинята Барбара, които живеят отделно, бяха дърпани и разплаквани като момченцето, отвличано в еничарско робство. В битката участваха и двамата родители, зад единия от двамата имаше две държави, а другият беше сам. Асеновградската социална работничка, която също като българина предател от картината, беше се подложила на интересите на полската гражданка и също като въоръжените до зъби заптиета се беше вкопчила в детето, за да го вземе от баща му и се стараеше повече от полицаите. Тя напълно олицетворяваше предателството спрямо интересите на гражданина на Р България. Да, явно има такива „българи“ и такава държава, които не уважават своите. Как тогава да ни уважават поляците, като имаме такива „дьомнета”.

В момента и двете деца са в Полша, въпреки че бащата е далече от понятието лош родител, а майката ги е изоставила до израстването им. Според Тодор тя е водила живот на лека жена. След като са отгледани с любов и внимание от баща си, дядо си и баба си в България, майката решава да си ги прибере и успява. Сега и българското, и полското правосъдие допринасят за това да се зачеркне от живота на Николета и Павел баща им Тодор. Сякаш той въобще не е съществувал. Сякаш е злодеят, който е отвлякъл децата си ги държи на страшно място, Асеновград. Като оставим настрана мисълта за това, какво изпитва баща, който не е виждал цели две години така обичаните от него деца, а и те него, можем да минем към обобщението, че семейната война между двама граждани на различни държави се превърна в угодна пропаганда срещу България. Полската страна се държи високомерно, а нашите власти смутено се оправдават с конвенции и международни споразумения. Резултатът – две българчета – Николета, и братчето й Павел, няма да се наричат българи, а поляци. Както сполучливо коментира казуса журналист от „24 часа” – те ще са съвременни еничари в Европейския съюз. И то с помощта на закона и с мълчаливото бездействие на страната ни.