През 1947 вече произведените като „активни борци“ шумкари от Дупнишка, Разложка и Горноджумайска околии възпроизвеждат пред нарочен филмов екип „най-голямата антифашистка акция“. Снимат се в специално ушити партизански униформи, а по-късно представят снимките като от времето на акцията. Пресъздава се картина на ожесточено с „въоръжените до зъби хитлеристи“ сражение. Тридесет години по-късно наглостта и безочието им достига дотам, че дори си построяват и откриват за поколенията музей на акцията в Рилското корито. Съчиняват и си пеят песни, а художници „активни борци“ рисуват „епични картини“, някои от които влизат в учебниците. Налага се и продължаващото и до днес ежегодно шумно честване на „героичното“ събитие. И всичко това при положение че е безспорен факт една долнопробна лъжа.
Към средата на август 1944 в кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер (според други източници 33 и още две сестри и един лекар). Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се прояват, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира „внушително партизанско съединение от 250 борци“, т. нар. Обединен рило-пирински партизански отряд с командир Желю Демиревски. Около 18.00 часа на 24 август войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване в столовата на станцията и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни германци. По чудо, защото не е в помещението за хранене, се спасява само офицерът. Несрещнали „въоръжен до зъби враг“, шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута „антифашистка акция“. За нея в една псевдоистория пише: „Войнишките взводове се предадоха, без да окажат каквато и да била съпротива. Групата на германофашистките войници беше пометена от вихрената атака и цялата бе унищожена.“ И се доуточнява, че вследствие на тази „вихрена“ атака жертви сред нападателите нямало, но са убити 18 „хитлерофашистки войници“. И за да се подсили ефектът от „вихреното нападение“, се упоменава, че било иззето „голямо количество оръжие“. По-късно фантазиите на участници в нападението се развихрят до такава степен, че се рисуват какви ли не епични картини от неколкочасово сражение с „елитна“ хитлерофашистка част. „Разбити“ били и „дошли на помощ“ с манастирския влак „въоръжени до зъби български фашистки части“ и т. н. Над всичко доминира „партизанската смелост“ и „песента на картечниците“, които били „унищожили“ къде 30, къде 100, та и повече дори „хитлерофашисти“. Редове от спомени на участник допълват истината за акцията. Той пише: „Всеки, който пристигаше, го задържахме. По едно време се зададе един автобус. Ние не знаехме кой пътува с автобуса. От другата засада откриха огън. Дадохме знак на автобуса да спре и той не искаше да спре. Ние вече не мислехме кои са в автобуса и стреляхме направо в него. Едва тогава спря. Дадохме сигнал да слезнат всички. Запалихме рейса.“ След това, уплашени от стореното, „славните борци“ отново се скриват вдън гори. След 1990 историци и журналисти, основавайки се най-вече на сведения от комунистически истории, спомени на „борци“ и свидетелства на очевидци, разкриха истината за тази прословута акция. Останалите все още живи нейни „смели“ участници предвидливо и гузно си мълчат, но това не им пречи да си я честват. Намери се обаче техен адвокат – някой си Иван Хаджийски от гр. Дупница, титулуващ се като „главен асистент, философ, историк, специалист по ораторско майсторство, краевед-изследовател, общински съветник“. Навярно читателите се досещат каква е боята на този „изследовател“. Да се спори със самозванци е безсмислено. Нямаше да занимаваме читателите с този самонадеян комунистически адвокат и псевдоизследовател, ако не се беше посвенил да опетнява и името на мъченика от с. Бобошево със светското име Н. Васев Атанасов, игумена на Рилската света обител до 1948 – Калистрат. И той лъжел за „битката“. В Рилското корито все още го помнят с добро и никой няма да повярва, че е бил лъжец. За разлика от Хаджийски той е по-образован и многократно по-ерудиран – завършил е право, икономика, българска и славянска филология, богословие. Знаел е няколко езика. Занимава се с търговия на тютюн. Нелепа смърт на любим син и след 40 дни на скърбящата майка го кара да дари цялото си имущество на държавата и църквата и се посвети на Бога. За ужас на Хаджийски и архимандрит Калистрат е „краен“ антикомунист. Когато комунистите решават да извадят от гроба в манастирската църква тленните останки на цар Борис III, се противопоставя. Съдят го през 1948 и заплаща за „крайния“ си антикомунизъм с живота си. Упорит човек е Хаджийски, защото жадува „аргументирано да спори“ за „сражението“ и „клеветите“ и гръмогласно продължава да твърди, че при Жабокрек „е проведена действително най-голямата партизанска акция в България“ и е унищожена „група за фронтово разузнаване, печатаща фалшиви пари за балканските страни“! Истински удар в десетката е съобщението му за една „неизвестна“ и „героична“ шумкарска постъпка – убийството на техническия директор на дружество „Гранитоид“ Райнхард Йохан Томаник – немец, довел електричеството в стотици хиляди български домове. И тук е мястото до допълним: Томаник работи по това време по електрифициране на района и пътува с дъщеря си в запаления от шумкарите автобус. Двама шумкари го свалят от автобуса, водят го в канцеларията на дружеството, насилват го да отвори касата и го убиват, задигайки парите. А ще каже ли Хаджийски какво са направили шумкарите с дъщеря му? Наследниците на българските комунисти – социалистите, все още продължават да наричат тази очевидно срамна, престъпна мародерска акция „най-голямата антифашистка“. И на всичкото отгоре продължават все така безсрамно да я честват.
Н. с. I ст. д-р Веселин АНГЕЛОВ


http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=220296192&media=1523776&class=6852860&story=220305888



    Партизаните от битката при Жабокрек избили до крак санаториум с ранени и невъоръжени войници, разкри вестник "Новинар"

      На събора в Жабокрек преди няколко дни се събраха около 2000 симпатизанти на БСП, за да отбележат 65 години от битката на Рило-Пиринския партизански отряд с фашистите. На трибуната на събитието се качи един бивш вече премиер – Сергей Станишев, който в пролетарски стил нападна настоящия кабинет за неговите икономически намерения и перспективи... А към днешна дата депутати от ГЕРБ, РЗС, Синята коалиция и Атака искат да се създаде временна анкетна комисия, която да провери назначенията и сделките, направени в последната година от мандата на кабинета "Станишев".
Самият повод за събора накара хора, следящи политическия живот, да се заровят в търсене на отговор на въпроса - Какъв е всъщност поводът за празника на 2000 червени привърженици в Жабокрек? Един от отговорите публикува вестник „Новинар” чрез своя коментатор д-р Боримир Фурнаджиев. Авторът е възмутен от държанието на симпатизантите – „Тропат хоро върху костите на човешки същества, лекуващи се в страната по договори, подписани от легитимното правителство. Войници, млади момчета, ранени и безпомощни от държава, с която сме били съюзници по стечение на обстоятелствата”. Анализ направен върху основата на следните исторически публикации в сайтове:
„На 24 август 1944 г. в местността Жабокрек в Рила планина т.нар. Рило-Пирински партизански отряд, нападат почивната станция на войници от Вермахта, обезоръжават и убиват българските войници, пазещи станцията и след това убиват около 20 немски войници. Войниците на Вермахта са били болни или тежко ранени и не са носили оръжие. Избити са без съпротива, а станцията бива запалена. Толкова е бил куражът на шумкарите - да убиват беззащитни, болни хора, които не се съпротивляват. Дори един все още жив шумкар - Бойчо, бе сред присъстващите (на събора в Жабокрек) и с гордост заяви, че е участвал в избиването на войниците."
”Група от 250 партизани напада почивна станция, където избива 18 невъоръжени ранени немски войници. Същата група бяга панически и подпалва станцията, след което напада случайно минаващ по посока Рилския манастир автобус. Стрелят по него, после свалят пътниците, запалват го и бягат. Тези героични събития биват предадени от уста на уста и от век на век и до ден днешен се празнуват като героичен подвиг, даже бива построен музей.”
Боримир Фурнаджиев описва и времената, в които се случва „епохалната” битка - „Било е едно топло лято без военни действия в страната. Хората са работели работата си и животът си е вървял, както днес с типично българските надежди за добра есен и урожай, за богата зима и вино в бъчвите. Така поне ми го разказваха десетки хора, с които съм говорил в онзи край. Хора, които имаха роднини от избитите. Хора българи, работещи и обичащи държавата си в онези години".
Да превръщаш една срамна в българската история случка в 65-годишно честване, това е цинизъм, който в Европа има само няколко аналога, завършва авторът.


http://bulphoto.com/events/18198/

 
meto76.blog.bg

Това,че нямаше истинска революция в България по примера поне на Румъния,
позволи на върхушката от престъпници комунисти-социалисти да се вихри
безнаказано и да продължава да лансира старите си лъжи.Веднъж станали милионери и милиардери,главатарите на тяхната мафия не се свенят да се съюзяват с всякакви вредни за България елементи,само и само да останат на власт.Самият И.Хаджийски е тяхна жертва,но и платен апологет.

schumkarite li-banda strahlivci i alkoholici