Все още е енигма какъв точно продукт ще измисли мозъчният тръст край "Дондуков" 2, но е сигурно, че партията на президента няма да стане електорален феномен

Диян Божидаров
Сега

Краят на втория мандат се очертава като изключително труден за Георги Първанов. Ще трябва да съвместява социалноотговорната си президентска мисия с акушерството на неродения партиен Петко.

Вече е ясно, че партия или движение на Първанов ще има, в момента текат неформални сондажи с малки политически сили и граждански организации. Бистри се идейната формула на проекта, както и начинът на ангажиране на Първанов.

Какъв точно продукт ще измисли мозъчният тръст край "Дондуков" 2 все още е енигма, но със сигурност той ще стъпи върху провалите на ГЕРБ. Там, където Бойко Борисов се спъва, Първанов ще изправя снага и ще сее надежди.

Проблемът ще дойде при по-мащабната идейна идентификация. Вероятно проектът няма да е просто ляв, а ще вкара послания за силна държава, изхождайки от убеждението на мислителите край него, че Първанов е добър държавник, надхвърлил левите рамки. И че нищо не трябва да се оставя на случайността /в смисъл на пазарната икономика/ - всичко трябва предварително да се регулира и канализира.

Вероятно ще има и силно популистки уклон - и заради натрапеното убеждение, че само популист може да победи популист на избори, и защото през годините Първанов показа, че предпочита да оглави всякакви народни щения, колкото и безумни да са те, вместо да отстоява конструктивни, но непопулярни позиции.

Но поне на първо време

идеите няма да са толкова важни

Това ще е партия, чиято цел ще е да вземе властта след парламентарните избори, а преди това да разчупи монопола на ГЕРБ на местните. Власт се печели със спонсори, PR и задкулисие - те могат да компенсират оскъдицата в урните. След две-три години кризата ще е потопила България, а Първанов засега се очертава като единствената алтернатива на ГЕРБ. Това е трагедия за обществото, но е факт.

По-интересното е дали президентската партия по мащаби ще се превърне в ляв ГЕРБ. Във втори мощен полюс, който да промени задълго лявото, че и центъра. Дали този Отечествен фронт, който ще пропагандира спасението на България от хватката на Борисов, ще събере достатъчно привърженици и ще се превърне в нов символ на успешно партийно строителство.

На страната на Първанов са хитрост, опит, запазена медийна трибуна, интелектуалци, които ще преливат авторитет, и стари социалистически другари. Всичко това носи твърд електорат, който при всеобщо омерзение и избирателна умора води до много депутати в парламента. А риба най-добре се лови в мътна вода.

Първанов ще сложи доста в тигана, ако се случи още една абсурдна трагедия - Борисов, натоварен от народа да реши проблемите на прехода чрез изпълнителната власт, атакува президентската.

Тогава премиерът ще иска да става президент, президентът - премиер, и в тоталния цирк всички неудобства за Първанов, свързани с партийното строителство през неизтеклия му все още мандат, ще бъдат спестени. А и много ветропоказатели ще се ориентират към него, тъй както го направиха с Борисов.

Голямата беда за президента ще настане, ако Борисов реши докрай да е премиер. Тогава, колкото и остра да е кризата, Първанов ще влезе в конфликт с образа, който е изграждал и смята да лансира. Оставането му в политиката се крепи на идеята, че той като личност е надпартиен капитал, който нацията трябва да оползотвори.

Но как ще е независим и надпартиен, като прави партия?

Ако тя играе на местния вот, това означава да бъде промоцирана още тази есен. Ако се готви за редовни парламентарни избори, то загрявката й ще е твърде дълга. И ще прегрее, тъй като почна още 2006 г. с проваления комитет "Съзидание". Майсторът на словото Борисов, който и без това си търси оправдания и врагове, ще попилее без проблем Първанов.

Организационно и концептуално партийният проект на президента трябва да е антипод на ГЕРБ - Първанов да блести на фона на зацапания Борисов. Но как ще стане, след като премиерът е много по-ловък манипулатор?

Сблъсъците между двамата са виагра за втория, тъй като Първанов е сив, сух, скучен, омръзнал и дискредитиран. Какво ново може да предложи, пък и кой ли ще го хареса? Как проектът му ще е антипод на ГЕРБ, при положение че се прави единствено заради неговото оцеляване?

През 2001 г. Първанов успя мажоритарно срещу Петър Стоянов благодарение на разбитите десни гласове и подкрепата на ДПС. Занапред ДПС може да помага само коалиционно на партията му, а разбити ще са левите гласове. Преизбирането му през 2006 г. стана с голям центристки вот, но при липсата на читави алтернативи.

Заблуда е, че Първанов може да задържи институционалния си рейтинг след мандата. А има и още един важен момент - президентската партия може да задейства огромен протестен вот. Дори леви избиратели не искат бащата на тройната коалиция да се върне на бял кон. Умна и обединена десница лесно би маргинализирала проекта.

Най-ключови за Първанов ще са взаимоотношенията с БСП

Петър Стоянов и Желю Желев се провалиха, когато решиха да се еманципират от партиите си. Ръководният апарат на БСП ще трябва да бъде убеден, че президентската формация е за добро. Което е трудно предвид сложните вътрешни взаимоотношения.

Румен Петков може и да вижда в президента човека, който ще измъкне БСП от окопа, но Румен Овчаров наскоро предизвикателно попита кой другар внушаваше на БСП, че РЗС ще й е от полза на изборите. Първанов не си призна. Но ще му е много трудно да убеди БСП, че неговото политическо творение може да й е от полза, въпреки че къса жив електорат от нея.

При всички случаи президентският проект и БСП ще поделят левите избиратели. А центристки, или колебаещи се, вербувани от "харизмата на Първанов", са просто химера. Така че партията на Първанов може и да заприлича на ГЕРБ идейно - това не е толкова сложно. Но едва ли ще повтори възхода му като електорален феномен.