МОЯТА БЪЛГАРИЯ. РОДНАТА НАША СТРАНА. КОГАТО СИ МИСЛЯ ЗА СЪДБАТА Й СИ ПРЕДСТАВЯМ ЕДНО ОГРОМНО, РАВНО, ГОЛО ПОЛЕ. ДОДЕТО ТИ ВИДЯТ ОЧИТЕ - ПУСТОШ! В ТОВА ПОЛЕ - КРЪСТОПЪТ! ПРЕЗ НЕГО МИНАВАТ КОЛИ И НАРОД В ЧЕТИРИТЕ ПОСОКИ. ГАЗЯТ, УТЪПКВАТ, ПРАХОЛЯК СЕ ВДИГА. ВИНАГИ КАТО СЕ РАЗСЕЕ ПРАХОЛЯКЪТ И СЕ ЗАТЕШИ ЗА МАЛКО НА КРЪСТОПЪТЯ, НА СРЕДАТА МУ, ИЗ УТЪПКАНАТА ЗЕМЯ НАДИГА БОДРА ГЛАВИЦА ЕДИН МАГАРЕШКИ БОДИЛ,ЗАЗЕЛЕНЯВА,ДОРИ АКО МУ ОСТАНЕ ВРЕМЕ ИЗБУЯВА И ДАВА ЦВЯТ. ДА, НЕЖНО РОЗОВО ЦВЕТЧЕ НАКИЧВА ГЛАВИЦАТА МУ И ЩАСТЛИВО СЕ ОГЛЕЖДА НАОКОЛО. ТОЙ Е ОЦЕЛЯЛ И ГО ИМА, ТАМ, НА КРЪСТОПЪТЯ. ВЯРНО, МАЧКАЛИ СА ГО И СА ГО ПРЕГАЗВАЛИ, НО ТОЙ Е ОСТАВИЛ ТРЪН В ПЕТАТА НА НЕ ЕДИН ГАЗИЛ ГО. И ТОЗИ, КОЙТО ГО Е ГАЗИЛ Е ЗАМИНАЛ, И ОТ НЕГО ВЕЧЕ НЯМА СЛЕДА, ОТМИНАЛ Е ВЪВ ВЕЧНОСТТА. НО БОДИЛЪТ Е ТАМ, НА ГАЗЕНИЯ КРЪСТОПЪТ. КОРЕНЪТ МУ Е ДЪЛБОКО, ДЪЛБОКО В ТАЯ ЗЕМЯ, А И НЕ СЕ ОСТАВЯ ЛЕСНО ДА БЪДЕ ЗАТРИТ. ТОЧНО КОГАТО СИ ПОМИСЛИШ, ЧЕ ВЕЧЕ ГО НЯМА, ЧЕ ЕТО, СМАЧКАН Е И Е ЗАГИНАЛ, ТОЙ СЕ ВЪЗДИГА ОТ ПЕПЕЛТА И ЗАПОЧВА НОВ ЖИВОТ...

МИЛКА МАРКОВА

http://boliarkabg.blog.bg/