Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 6703872
Постинги: 7745
Коментари: 3313
Гласове: 5144
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. ИЗЛИЗАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ЕС И НАТО
3. Не на забраната за забрадките
4. Институт высокого коммунитаризма
5. The Ugly Truth
6. Българска Православна Старостилна Църква
7. Stop the Hunting of Polar Bears for Profit
8. Планът за съсипването на България
9. Протоколи на ционските мъдреци
10. Български исторически календар
11. Забравеният д-р Ганчо Ценов
12. Българите са по - стари преселници в Македония и Тракия от славяните!
13. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
14. Български канал срещу конспирацията
15. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
16. Забравеният д-р Янко Янев
17. Православието
18. Блогът на zahariada
19. Сайт с български бойни знамена
20. Исторически видеоблог
21. "Изгубената България" - исторически сайт
22. Българският национализъм (1919 - 1944)
23. Владо Черноземски
24. ANONYMOUS BULGARIA
25. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
26. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
27. Самиздател Григор Симов
Постинг
14.11.2016 17:34 - Единственото позволено осъждане (Архимандрит Серафим Алексиев)
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.11.2016 17:34


 Ierodyakon German

Единственото позволено осъждане (Архимандрит Серафим Алексиев)

Светата Църква със своята власт, получена от Господа Иисуса Христа и от светите апостоли, дава право да се осъждат само един вид хора - еретиците, изопачителите на Православната вяра. Според дълбоката убеденост на благодатно просветените в Православието св. отци, еретиците са най-изтънчените служители на сатаната. Защото те уж проповядват Бога, но довеждат при дявола, уж връчват в ръце Библията, но втикват в ада, уж зоват към спасение, но докарват до гибел.
Сам Господ Иисус Христос чрез Своята Църква е устроил дивен път за спасение на човека посредством благодатното му единение с Бога. Догматите и каноните, установени от св. Православна Църква, са охранителни знаци по този единствен спасителен път, знаци, които предпазват от отклонения както наляво, така и на дясно. Догматите не са отвлечена и суха схоластика. В тях намира израз великата тайна на Божия промислителен план за спасението на човешкия род, веднъж завинаги извършено чрез въплъщението на Словото Божие - Второто лице на Св. Троица. Ереста пък е изопачаване на св. догмати, хула против истината. По думите на знаменития древен подвижник авва Агатон ереста е "отчуждаване от Бога. Еретикът се отлъчва (отделя) от Живия, истински Бог и се присъединява към дявола и неговите (паднали) ангели. А онзи, който е отлъчен от Христа, вече не е с Бога, от Когото би могъл да измоли прошка за греховете си и във всяко отношение е погинал."(3) Изопачаванията на истинската вяра са отклонили от пътя на спасението и погубили милиони човешки души. Затова не друго, а любовта към Божествената истина и любовта към ближния са причина за ненавистта към ереста и за нейното категорично осъждане.
Ето защо Господ Иисус Христос, предпазвайки своите верни последователи от изопачителите на вярата, ги предупредил: Пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина (Мат. 24:4-5). Не ходете, прочее, подире им (Лук. 21:8). Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а от вътре са вълци грабители (Мат. 7:15). Той, Благият, но и абсолютно Справедливият, е нарекъл лъжеучителите вълци грабители, рожби ехиднини (Мат. 12:34) и увещавал учениците Си да се пазят от кваса фарисейски и садукейски (Мат. 16:6), т.е. от учението фарисейско и садукейско (Мат. 16:12). Спасителят непрекъснато изобличавал всички изопачители на истината, като по този начин предпазвал от заразата на техните учения изповядващите правилната вяра в Него. С всичко това нашият Спасител е показал колко високо стои мирогледното единство на верните, събрани в кошарата на Истината (Иоан. 17:9, 11, 20). Да бъдат всички едно! (Иоан. 17:21) - така се молел Иисус Христос в Своята първосвещеническа молитва. Да бъдат всички едно, но едно в Истината, а не в заблудата! Той не е допускал към тая божествена Истина да се примеси лъжа, защото лъжата и заблудата - тия дяволски порождения, разединяват. Неповярвалите в Него юдеи Той наричал деца на дявола, а самия дявол - баща на лъжата (Иоан. 8:44). Затова с огнения меч на Истината Господ отсичал и отхвърлял всичко гнило далеч от Своето здраво и спасително учение. В този смисъл Христос е казал забележителните думи: Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла; защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима; баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха притив свекърва си (Лука. 12:51-53). И това разделение се налага, за да не се смесват Истината с лъжата, тъй като Истината е спасителна само когато е отделена от заблудата.
И св. апостоли са постъпвали по примера Иисуса Христа. Въпреки че са знаели високата цена на любовта, те са били строги към непоправимите и фанатизирани еретици, наричали са ги дяволски синове (Деян. 13:10), псета и зли работници (Филип. 3:2), забранявали са на християните да ги приемат по домовете си и дори да ги поздравяват (2 Иоан. 1:10-11) и на всеослушание са обявявали: Който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде (Гал. 1:9).
Ние трябва да помним, че има учения и откровения, на които Словото Божие забранява да се вярва (Откр. 2:15). Има религиозни общности, които Сам Бог определя като сатанинско сборище (Откр. 2:9).
Всички св. отци, подобно на св. апостоли, смело са осъждали еретиците като врагове на Истината и изопачители на Божественото откровение. Като са държали здраво православното учение и са били просвещавани от Божията благодат, те са откривали в ересите така наричаните дълбини сатанински (откр. 2:24) и са предпазвали от тях православните християни. Божиите угодници са считали за голям грях осъждането на ближните заради нравствените им грехове, но са практикували и поощрявали осъждането на ересите. Мнозина от тях строго изобличавали непоправимите лъжеучители. Разбира се, те са постъпвали кротко и с любов, когато са виждали пред себе си неволно заблудили се в еретичеството хора, но са били безпощадни към упоритите изопачители на вярата.
Големият подвижник и велик чудотворец, преподобни Пафнутий Боровски имал такава ревност по запазване чистотата на Православието в поверената му обител, че щом забележел някого от братята да говори дори малко несъгласно с Божествените догми, веднага го изгонвал от монастира. Божиите пък угодници св. Поликарп Смирненски, св. Ириней Лионски, св. Атанасий Велики, св. Василий Велики, св.Авксентий, св. Йоан Мълчалник, св. Максим Изповедник и много други на се търпели общуването с еретици и са ги отблъсквали от себе си, както това е разказано по-подробно в житията им. Някои от тях като св. Николай Мирликийски чудотворец, св. Епифаний Кипърски, св. Амфилохий, св. Кирил Александрийски, св. Методий патриарх Цариградски, преподобни Теодосий Велики и други много строго са изобличавали отстъпниците от истината и са се борили с тях. Св. Никифор Изповедник наричал еретическото учение ухапване от змия. А св. Поликарп, когато дошъл при него еретикът Маркион с думите "Поднай ме, кой съм", му отговорил: "Знам те; ти си първородния син на дявола".(4)
В житието на Киевския митрополит св. Петър се разказва, че той се отличавал с голяма любов към враговете си. Веднъж например той с великодушно всеопрощение отвърнал на своя злобен враг, Тверския епископ Андрей, който искал да го свали от светителския престол, като го клеветял и измислял разни сплетни срещу него. На преднамерено устроения съд за установяване вината на светителя блеснали както неговата невинност, така и злобата и коварството на Андрей. Св. Петър можел да поиска наказание за клеветника, но вместо да му отмъсти, той му простил. Когато обаче срещу него по-късно излязъл един еретик, увличащ с пагубното си учение верните, светителят не се поколебал да въстане срещу врага на Православието и го проклел. Тъй погинал еретикът.(5)
Много характерен и дълбоко поучителен по своята тънкост в разграничаването на позволеното и непозволеното осъждане е следният разказ:
Един отшелник видял някой си брат да съгрешава и заплакл. "Горко ми!" - рекъл той - "както братът съгрешава сега, тъй аз ще съгреша утре!" След това, като се обърнал към ученика си, добавил: "В какъвто и тежък грях да падне в твое присъствие някой брат, да не го осъдиш; но трябва да бъдеш уверен, че ти грешиш повече от него, дори той и да е мирянин. Изключение от това правило може да бъде случаят, когато чуеш някого да богохулства или да говори нещо еретическо"(6).
Св. Православна Църква е вършела на Вселенските събори именно това - осъждала е богохулните ереси и е предпазвала чедата си от тяхното гибелно влияние. Това осъждане се изразявало в произнасяне в произнасяне на анатема (отлъчване от Църквата) срещу онези, които са оставали неразкаяни в ереста си. С това Църквата е извършвала велико и богоугодно дело - запазила е и до днес в чистота предадената ни от Господа Иисуса Христа и от св. апостоли света православна вяра.
Оттук е ясно, че Христовите думи: Не съдете, за да не бъдете съдени! не означават това - да търпим изопаченията на Православната ни вяра от еретиците. Тези думи ни увещават да не осъждаме нашите ближни за нравствените им грехове и слабости.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене