http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=66309 Димчо Дебелянов - "Тиха победа"

---

Понеделник, 9 Май 2016 

 

Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Стихотворението „Тиха победа“ е публикувано за първи път в сп. Отечество, през 1916 година. То представлява елегия, изпълнена с безгранична обич към света, към всички хора, независимо дали са врагове, или приятели. Дебелянов се е устремил към върховните идеали на своя народ, но въпреки това в произведението му индивидуалните преживявания и лично-емоционалното надделяват. Лирическият герой се изправя лице в лице срещу войната и смъртта и затова на преден план изпъкват размислите за тях. В съзнанието му се извършва подготовка за тежките изпитания. Той постига някакво просветление, което стапя всякакъв гнет и тъмен смут и пред духовния му поглед изгрява една мечтана “тиха победа” – победа над мъчителното раздвоение, над индивидуализма и страха от смъртта. Героят е достигнал до състояние, при което е премахнал болезнените противоречия, победил е себе си.

 

Тиха победа

 

Денят за труд е отреден,  
за сласт и мирен сън – нощта,  
а що е нощ и що е ден  
за нас изгнани из света?

Сурова вярност на дълга  
смени живота пъстролик  
и сля се радост и тъга,  
сроди се малък и велик.

Вървим под тежките крила  
на буреносна, мощна бран  
и върху хиледи чела  
чер жъртвен кръст е начертан.

Но няма мраз да заледи  
топлик жадуващия кълн,  
нито ще трепне пред беди  
обуреваемият чълн.

Че светли тайни дух прозря  
и аз обикнах тоя път,  
по който земните недра  
тъй властно мамят и зовят.

– Ти наш си, наш си, твоят дял  
е дълг на хрупкавия злак –  
в земята – майка упознал,  
при нея да се върне пак.

Венци от слънчеви цветя  
в долини слънчеви плете  
и в кротък унес чака тя  
да дойде нейното дете.

– Дойди, но с подвиг увенчай  
ти свойта бренна суета  
и нека бъде твоя край  
една усмихната мечта!

Ноще, тъй светло примирен,  
аз гледам звездния покров  
и тихом се струи над мен  
и крепне земната любов.

Разстлала се е ясна шир  
и в нея странникът недраг  
след много бури най-подир  
намира своя роден бряг.

Там родни сенки с родна реч  
посрещат брата и сина,  
а нейде гордо и далеч  
плющят победни знамена!…

Източник: Bulgarian History
 

 

Следваща статия:
12 от най-красивите български села (СНИМКИ)

Неземна красота.