2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Сръбските медии подозират, че София ще се опитва да решава двустранни проблеми с Белград и Скопие, използвайки правото си на глас за европейското бъдеще на двете страни. Така ли е наистина?
Душан Релич от германската фондация „Наука и политика”, която консултира германското правителство по външнополитически теми, отговаря на въпроса ни: Има ли наистина от какво да се тревожи Белград?
"Абсолютно! Не само Сърбия, но и повечето други балкански страни, които желаят да влязат в ЕС, вече доста са препатили. Нека си припомним дългогодишната блокада на Словения срещу Хърватия заради граничните спорове. Още по-стари са напреженията между Македония и Гърция, злополучният спор за името", обяснява Релич и допълва:
Сигналите, които идват от София
"През тази година Белград вече се сблъска с един подобен сюжет. В продължение на няколко седмици Румъния спираше процедурата на Сърбия за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС, защото Букурещ искаше Белград да признае влашкото малцинство на своя територия за румънско малцинство. Нека да припомня, че в Сърбия съществува румънско малцинство и около него няма проблеми. В случая ставаше дума само за власите, които са около 50-60 хиляди. Накрая под огромния натиск от страна на големите държави в ЕС Белград и Букурещ все пак постигнаха компромис. Представям си, че и в София има хора, които разсъждават по сходен начин: най-подходящият момент да се прокарат определени национални цели е тъкмо преди приемането в ЕС", казва Душан Релич.
В Еврокомисията са на мнение, че по отношение на малцинствата Сърбия изпълнява критериите на ЕС
Ако приемем, че в София действително са налице подобни разсъждения, какви биха могли да бъдат конкретните цели? Отговорът на Релич: "Доколкото разбирам сигналите, които идват от София, става дума за желанието на България българското малцинство в Сърбия да бъде третирано по различен начин, навярно за него да се отделят повече средства. Такива изисквания обаче - независимо дали идват от София, от Букурещ или от другаде - предизвикват недоумение не само в Белград, но и в Брюксел. Само преди няколко дни представителка на еврокомисаря по разширяването каза по време на една дискусия в съответната комисия на Европарламента, че правата на малцинствата и законодателството за малцинствата в Сърбия не само изпълняват, но и преизпълняват стандартите на ЕС. Разбира се, и в Сърбия, и в целия регион има многобройни проблеми, свързани с човешките права, но поне по отношение на малцинствата Сърбия очевидно изпълнява критериите", твърди Релич.
За да не се повтори лошият опит с България и Румъния
Германия поддържа настойчиво разширяването на ЕС към Западните Балкани. Фондацията „Наука и политика” снабдява германското правителство с експертни оценки и по този въпрос. Каква, според Релич, е германската позиция по тези двустранни напрежения, за които говорим?
"Политиката на сегашното правителство се базира на коалиционния договор, където се казва, че разширяването на ЕС ще се провежда внимателно и диференцирано. Практически това означава, че Берлин много държи страните-кандидатки да изпълняват всички критерии за членство. Същото важи и за другите ключови страни от ЕС, които искат кандидатките да покрият 100% изискванията на Еврокомисията, за да не се повтаря лошият опит с България и Румъния, цитиран толкова често напоследък", казва Душан Релич от германската фондация "Наука и политика".
Автор: А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел
http://www.dw.de«Турския поток» дава истинска енергийна ...
Днес е денят на поражението на нацисткит...
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци