Сръбските медии подозират, че София ще се опитва да решава двустранни проблеми с Белград и Скопие, използвайки правото си на глас за европейското бъдеще на двете страни. Така ли е наистина?

Душан Релич от германската фондация „Наука и политика”, която консултира германското правителство по външнополитически теми, отговаря на въпроса ни: Има ли наистина от какво да се тревожи Белград?

"Абсолютно! Не само Сърбия, но и повечето други балкански страни, които желаят да влязат в ЕС, вече доста са препатили. Нека си припомним дългогодишната блокада на Словения срещу Хърватия заради граничните спорове. Още по-стари са напреженията между Македония и Гърция, злополучният спор за името", обяснява Релич и допълва:

Сигналите, които идват от София

"През тази година Белград вече се сблъска с един подобен сюжет. В продължение на няколко седмици Румъния спираше процедурата на Сърбия за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС, защото Букурещ искаше Белград да признае влашкото малцинство на своя територия за румънско малцинство. Нека да припомня, че в Сърбия съществува румънско малцинство и около него няма проблеми. В случая ставаше дума само за власите, които са около 50-60 хиляди. Накрая под огромния натиск от страна на големите държави в ЕС Белград и Букурещ все пак постигнаха компромис. Представям си, че и в София има хора, които разсъждават по сходен начин: най-подходящият момент да се прокарат определени национални цели е тъкмо преди приемането в ЕС", казва Душан Релич.

В Еврокомисията са на мнение, че по отношение на малцинствата Сърбия изпълнява критериите на ЕС

Ако приемем, че в София действително са налице подобни разсъждения, какви биха могли да бъдат конкретните цели? Отговорът на Релич: "Доколкото разбирам сигналите, които идват от София, става дума за желанието на България българското малцинство в Сърбия да бъде третирано по различен начин, навярно за него да се отделят повече средства. Такива изисквания обаче - независимо дали идват от София, от Букурещ или от другаде - предизвикват недоумение не само в Белград, но и в Брюксел. Само преди няколко дни представителка на еврокомисаря по разширяването каза по време на една дискусия в съответната комисия на Европарламента, че правата на малцинствата и законодателството за малцинствата в Сърбия не само изпълняват, но и преизпълняват стандартите на ЕС. Разбира се, и в Сърбия, и в целия регион има многобройни проблеми, свързани с човешките права, но поне по отношение на малцинствата Сърбия очевидно изпълнява критериите", твърди Релич.

За да не се повтори лошият опит с България и Румъния

Германия поддържа настойчиво разширяването на ЕС към Западните Балкани. Фондацията „Наука и политика” снабдява германското правителство с експертни оценки и по този въпрос. Каква, според Релич, е германската позиция по тези двустранни напрежения, за които говорим?

"Политиката на сегашното правителство се базира на коалиционния договор, където се казва, че разширяването на ЕС ще се провежда внимателно и диференцирано. Практически това означава, че Берлин много държи страните-кандидатки да изпълняват всички критерии за членство. Същото важи и за другите ключови страни от ЕС, които искат кандидатките да покрият 100% изискванията на Еврокомисията, за да не се повтаря лошият опит с България и Румъния, цитиран толкова често напоследък", казва Душан Релич от германската фондация "Наука и политика".

Автор: А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел