Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
16.09.2012 20:12 -
Мирен договор сключен на 7 септември 1940г., в разгара на най-кръвопролитната война в историята на човечеството
Автор: bogomil
Уважаеми блогери, приятели, читатели, Представям на Вашето внимание един материал, който няма националистичен или шовинистичен пропаганден характер за териториални претенции. Както добружанци, така и всички българи трябва да помним уроците от историята, за да съхраним националното си достойнство, да се противопоставяме на всякакви домогвания и намеци по отношение на Южна Добруджа (а и не само за нея), както и да се знаят историческите ни права от миналото. Не е необходимо с подробности да се отразява оная част от речта на ръководителя на румънската дипломация Адриан Настасе от 24 юни 1991 г. пред Великото национално събрание на Румъния, в която се съобщава, че Южна Добруджа през 1940 г. е била окупирана от България с помоща на Хитлер и Сталин!?. Румънски учени манипулират своян арод фалшифицирайки историята, твърдейки че Добруджа никога не е била българска.
Редица румънски учени, историци, археолозози и други интелектуалци, развиvат подобни теории в своите публикации и книги. Дори в академично издание „История на Румъния” т. 3, Букурещ 1964 г. се твърди, че Добруджа никога не е била българска!?
България проявява търпимост в името на добрите добросъседски отношения, но това мълчание може да навреди преди всичко на националните интереси, както и на добрите отношения между съседите и то в епохата на Глобализация и обединена Европа. Историческите събития са такива каквито са били. Те не могат да бъдат променени. Те трябва да се знаят и помнят и от потомствата. Незавсимо от миролюбивата политика на България, нашето Отечество - народът ни не бива да допускат оскърбяване с исторически измислици или фалшификации. Макар и да сме малък народ, но като горд родолюбив народ, като истински патриоти трябва да защитаваме и да браним нашата чест и достойнство с цивилозавани средстава, Претенции и враждебна насоченост към България в наше време проявява и Македония. През последните години се проявява стремеж на Румъния, вероятно като член на Европейския съюз, да съблюдава клаузите на Крайовската спогодба. Ето някои доказателства;
Възпроизвеждане на битката за Тутраканската крепост. На 5 и 6 септември 2008 г. бе извършено първото по рода си възпроизвеждане на знаменитата епична битка при Тутракан. По случай 92-та годишнина от славната Тутраканска епопея край Мемориалния комплекс „Военна гробница-1916 г”, отстоящ на 8 км от града е възпроизведена за първи път по рода си решителната битка от 5 и 6 септември1916 г. На знаменателното събитие тогава присъстваха стотици потомци и гости на славните български войни превзели, считаната в цяла Европа за „непревземаема” крепост "Тет де пон" по един блестящ начин само за 33 часа. Пред донесените от Русе мощи на Свети Георги – Победоносец от Негово Високопреосвещенство, Русенският митрополит Неофит се поклониха домакините от Тутракан и гостите на празника. На възпоменателното честване присъства бившият президент на Република България Петър Стоянов. След празничната служба и поздравленията, официалните лица, домакини и гости поднесоха много венци и цветя. Следва пресъздаването на битката за Тутраканската крепост. Участие в „Тутраканскита епопея” взеха членове на Национално дружество „Традиция”- клон Русе и Велико Търново. „Противникът„ е представен от Румънското дружество „6-ти Доробански полк „ – Букурещ. При възпроизвеждането на битката „противниците” показаха моменти от подготовката за сражението - „Бой със щик” и ”молитва преди сражението”. Румънският ”противник” показа обучение по хвърляне на гранати, излизане от газова атака и стрелба от коляно. Последва артилерийската подготовка преди атаката и атака на българските войски, завършила с превземането на крепостта и пленяването на ”противниковата” войска. След завършване на „битката” противниците си размениха възпоменателни грамоти. Чувствам се задължен да запиша, че всички факти и събития показани по-долу са черпени и обобщени от различни сериозни исторически източници на книжен носител.. С уважение д-р Богомил Великов Колев
ЕДИН БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН МИРЕН ДОГОВОР ВЪВ ВЕКА НА ВОЙНИТЕ ВЪРНАЛ ЮЖНА ДОБРУДЖА НА БЪЛГАРИЯ (Проблемите на Добруджа от Освобождението през 1878 г. до 1940 г.) Проблемите на Добруджа, след Освобождението през 1878 г. за дълги години остават на по-заден план в сравнение с другите краища на България. Съгласно клаузите на Санстефанския мирен договор, Северна Добруджа се отстъпва на Румъния, (на Сърбия- Нишкия край), като територията на България, съгласно източници, възлиза на 170221 кв.км. При Берлинския конгрес от 1878. г територията на княжество България е 62 777 кв.км. Вероятните причини за тази съдба на Добруджа са както нейната отдалеченост, проблемите с безводието, електрифицирането и военната обстановка. Тези проблеми се изострят особено около Балканската и Първата световна войни, когато България дава много жертви и загубва много територии. В мирните и военни периоди в Добруджа от първата половина на ХХ век са били съпроводени от последвали едно след друго нашествия. Загубата на Северна Добруджа, дълбоко разтърсва българското население още с превземането на Тулча, Мангалия и Кюстенджа от 14 до 26 ноември 1878 г., когато войските на румънския крал Карол навлизат в Добруджа. На 28 ноември 1878. г. властта е предадена на румънското правителство от временното руско правителство.
И така проблемите на Добруджа, възникват след Освобождението през 1878 г. и по точно след Берлинския конгрес, състоял се същата година, когато за компенсация на различни териториални претенции „се предлага” на Румъния българската част на Северна Добруджа. Този т.н ”Добруджански въпрос” за дълги години остава на по-заден план, в сравнение с проблемите на другите краища на България. До Балканските войни, българското правителство е отделяло повече внимание към останалите под османско владичество земи в Македония и Южна Тракия (Одринско). До тогава, според източниците, никой не е оспорвал принадлежността на Добруджанската земя към България, включително и Румъния. Такъв проблем не е съществувал. Не е необходимо да се припомнят с големи подробности историческите истини, които се знаят от учебниците в училище.
Като се започне от това, че Добруджа е била най-близко до политическите и духовни центрове Плиска и Преслав от времето на Първата българска държава и се мине през многото събития на Добруджа по времето на Иван Александър (1331-1371), когато тя е цяла със столица Карвуна (Балчик), през прочутия Кайнарджански мирен договор между Русия и Турция от 10 юли 1774 г.. Мимоходом нека да споменем, че дунавският добруджански град Силистра (Дуросторум, Дръстър) град с над 1900 годишна историия е вековна твърдина на българщината, който в един макар и кратък период от историята на България (1829-1836) - е бил освободен от османското владичество по време на поредната руско-турска война и управляван от Български кмет - Георги Мамарчев (1786-1836), признат за първия български кмет, когато през епохата на Великото българско възраждане в Добруджа учители, духовници, книжовници, творци, български революционери и апостоли от нашето национално освободително движение (като Пaртений Павлович-първия светски поетна Българи, Александър Некович-първият български дипломат погребан в Силистра, добре известните; Сава Доброплодни, Добри Войников, Васил Левски, Г.С.Раковски, Филип Тотьо и много други) са сеели просвета, създавали са български светски училища, читалища, български църкви, водили са борба за самостоятелна българска църква, подготвяли народа за политическо освобождение от османско владичество. Апостолът Левски е учителствал в с. Еникьой - намиращо се в Северна Добруджа по пътя за Бабадак (И днес Северна Добруджа е населена с много потомствени българи; в Тулча, Констанца, /Галац, Браила/, Черна вода, Меджидие, дори и оттатък Дунава в Кълъраш и др. селища ).
Съгласно източници, в румънски документи с международна значимост е отбелязано следното; 1. Решение на Камарата в Сената на Румъния от 26 януари 1878 г., с което депутатите категорично не желаят да приемат ”чужда земя” 2. В проекторешение от 28 юни 1878 г. на 46 румънски депутати, прието от Парламента дословно е записано; „Като взема предвид, че каквото и да било присъединяване оттатък Дунав, не е в интерес на Румъния и че ще стане причина за усложнения и бъдещи вълнения, не приема анексията на Добруджа към Румъния по никакъв начин и на никакво основание”. 3. В становището на министър-председателя на Румъния Александру Стурдза, относно проекта за построяване на пристанище в Кюстенджа, изразено на 29 септември 1878. г. пред Парламента се казва; „Нима вие искате да създадете едно ново пристанище и то в една територия, която сами не знаете колко време ще можем да удържим!?” 4. С Берлинския манифест от 14 февруари 1878 г., написан на български език, румънският княз Карол се обръща към българското население на Добруджа с думите; „Великите европейски сили, чрез Берлинския трактат, присъединиха страната ви към Румъния. Ние не влизаме в пределите ви, определени от Европа, като завоеватели, но и вам ви е известно, че много румънска кръв се проля за освобождението ви”. 5. В Меморандум на румънския Парламент, (поддържан в речите на Когълничано и Братиану), който защитава румънските права върху Бесарабия е отразено отрицателното отношение на княза и общестеното мнение към плановете Румъния да получи в замяна „чужда”, т.е. българска земя. През това време румънските вестници („Ромунъл” от 4 и 5 юли 1878 г, „Стяуа Ромънией” от 5 юли 1878 г.) много сериозно се противопоставят, Румъния да се съгласи и приеме замяната. Вестник ”Стяуа Ромънией” много правдиво и пророчески пише; „Имаме силни основания против анексията на Добруджа. Добруджа географски и етнографски не съставлява част от нашата земя, тя е продължение на България, населена с турци, татари, българи и твърде малко румънци. Добруджа ще бъде занапред една открита рана, между Румъния и България, която ще бъде постоянно и непрекъснато експлоатирана от тия, които имат интерес да ни виждат в разногласие. Върху Добруджа ние нямаме никакви права”. Разумно виждане имащо пророчески характер. Независимо от нежеланието на Румъния да приеме Северна Добруджа, Берлинският конгрес санкционира замяната на Бесарабия с тази българска земя. В източниците се съобщава, че именно „от този момент нататък възниква сериозния Добруджанският въпрос.” По-долу ще се види колко къса е историческата памет, колко лесно и бързо нарастват териториалните апетити и колко лесно, дори в наше време се правят опити за деформиране и фалшифициране на историята и колко безотговорно се манипулира румънският народ, подобно на народа в другата ни съседка Македония. Читателят ще си припомни ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ и сам ще установи историческата истина..
В началото на декември 1912 г. Румъния настоява да бъде компенсирана и с Южна Добруджа по жп .линията Русе-Варна под претекст, че след подписването на примирието с Портата в Бахчекъой при Чаталджа, България получила голямо разширение, а това нарушавало равновесието на Балканския полуостров. През януари 1913 г. българската и румънската дипломация под зоркото наблюдение на Англия правят пазарлъци за Южна Добруджа. Румънския княз Гика настоява за 3300 кв. км. След това с помощта на Русия през април България предава на Румъния Силистра и 3 км. около града, но с това проблема не приключва. На 28 юни 1913 г Румъния обявява война на България и до 11 юли превзема Добрич, Варна и Балчик, а до 15 юли достига до Златица и Пирдоп. Съгласно сключения в Букурещ мирен Договор на 28 юли по искане на Австроунгария, Румъния получава 7695 кв.км. площ. Попадналите в румънска територия българи започват да се организират за постигане на национално освобождение. Същата година през септември се създава дружество ”Добруджа”, след него братство ”Добруджа”, които през януари 1814 г. се обединяват. С влизането на Румънския закон за устройство на Нова Добруджа на 01. 04. 1914 г., се засилват емигрантски вълни. С Царски указ България обявява война на Румъния на 1 септември 1915 г. В отговор на 16/29/ октомври същата година Англия и Франция обявяват война на България, която по този начин се вклюва в Първата световна война. Българите превъзхождат своите балкански противници. Надеждите им за възвръщане на Южна Добруджа се увеличават. Ако се пропуснат някои военни ситуации, необходимо е да се припомнят героичната Тутраканска и Добричка епопея, където при Тутракан Българската армия командвана от генерал Стефан Тошев и с помощта на ген. П.Киселов постига бляскава победа над румънските войски и австрийската Дунавска флотилия и овладява крепостта. Нещо по-вече българската войска разбива румънските и руските войски и овладява Северна Добруджа. Създават се около 300 добруджански народни комитети. В резултат в Бабадаг на народни събора е основан обединителен добруджански централен народен съвет, ръководен от д-р Иван Огнянов, който се обявява за присъединявеане на цяла Добруджа към България. На 24 ноември 1918 г. главното командване на Антантата нарежда на българската армия да опразни Добруджа. Южната част се заема от британски и италиански войски, а Северна част от френски. Добруджанци молят Великобритания за протекторат над Добруджа. През март 1919 г. в текето на Демир Баба, край с. Свещари, Исперихско е основан добруджанският централен революционен комитет под ръководството на д-р Петър Вичев, който поема ръководството на местните комитети. На конференция в София през май 1919 г. се издига идеята за автономия на Добруджа, с цел следващо присъединяване към България... Достига се до подписването на Нъойския мирен договор на 27 ноември 1919 г, ратифициран в началото на 1920 г. а през лято.на същата година и от Антантата. Съгласно този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия (бивша Югославия), като за България остава само Пиринския край, без района на Струмица. България губи Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини и получава тежки репарационни и военни ограничения. Все пак за военния период от 1912 до 1919 г. България увеличава територията си от 96346 на 103146 кв.км. Подписва се спогодба за изселване на населението в Добруджа. Българите –добруджанци подават искане до румънското правителство за пълни политически права, за спиране конфискацията на поземлената собственост, за връщане на отнетите църковни и училищни имоти и за отваряне на границите с България, което в същност е програмата на българското национално освободително движение до 1940 г (българите задължително изучават и говорят на румънски, децата в училищата също учат румънски език). След подписването на договора, това нелегално движение се разраства. На 30 март 1922 г. румънската полиция арестува неговия ръководител Александър Рашенов. Нелегалната мрежа е разкрита. Съгласно източници, са арестувани 400 души, а през септември 1923 г. съдът в Кюстенджа осъжда 72 българи за заговор срещу държавата. Румънците упорито отстояват своите интереси. На 8 юни 1940 г. казионният румънски фронт, заедно с някои български политически дейци подписва декларация в Кюстенджа за гарантиране на териториалната цялост на Румъния и против връщането на Южна Добруджа на България. След едномесечни преговори започнали, под натиска над Карол II на Германия и СССР, с одобрението на Великобритания се достига до историческата дата 7 септември 1940 г., когато Румъния и България подписват Крайовския мирен договор. Б
Части на Гвардейския Конен полк влизат в с. Крумово
по пътя за присъединяване на Ю.Добруджа към България
България си връща южна Добруджа. Съгласно източници, територията на страната се увеличава от 103146 на 110911 кв. км. За отбелязване е, че това е безпрецедентен случай в международните отношения при съществуващата сложна обстановка. Този акт се извършва по мирен начин и то в разгара на най – кръвопролитната война в историята на Човечеството- Втората световна война. Това събитие е било желано и очаквано от всички българи, а реализацията му е резултат на новите реалности в Европа и света, а имено Втората световна война, когато интересите на Великите сили се преплитат и налагат нови решения. В източниците се съобщава, че благодарение на превъзходните дипломатически качества на цар Борис, териториалната промяна е одобрена от Хитлер и Сталин, които по това време са все още съюзници, но и от Великобритания, която воюва срещу Хитлерова Германия. Това предизвикало особено раздразнение в Берлин. Съгласно клаузите на договора България заплаща стойността на румънските имоти. Тя се задължава да плати на Румъния 1 милиард леи, но поради много умело проведената финансова операция от българска стана с предварително закупени обезценени леи от европейските борси, този дълг излиза само на 30 милиона лева. По искане на Румъния, коренното българско население е разменено срещу румънски колонисти от Южна Добруджа. На 11 септември 1940 г. в Добрич е изграден Централен Добруджански комитет за подпомагане установяването на българската власт в Южна Добруджа..Още в деня на подписването на договора, правителството гласува 56 милиона лева за решаване проблемите на Южна Добруджа. На 17 септември 1940 г. се създава смесената румънско-българска комисия със седалище в Гюргево. Тя започва решаването на много сложните проблеми, свързани с определането на демаркационната линия и тежките условия свързани с размяната на населението. На 21 септември (1 октомври) българските войски навлизат в опразнената от Румъния Южна Добруджа. Българското население ги посреща възторжено като освободители. В договора има клауза за задължителна размяна на населението, съгласно което българите от Тулчански и Кюстендженски окръзи на брой около 67000 души се преселват в Южна Добруджа на мястото на румънките колонисти в къзите Силистра и Калиакра. Договорено е размяната да стане в срок от 3 месеца, след ратифицирането на договора. Населението от другите райони непосочени в четирите окръзи получава право да се пресели в исканата държава в срок от 1 година. Изселването на българите започва на 1 ноември 1940 г. и се извършва при зимни условия. Ония, които задължително са били преместени са били принудени да оставят много имоти; къщи, покъщнина, животни, птици, инвентар, ниви, роднини близки и познати. Остават по села и градове много български училища, църкви и читалища. Има данни в някои източници за много изселени българи, които са преодоляли разстояние от Тулчанско до Силистра възлизащо на повече от 137 км , подкарвайки огромни стада (достигащи до 1 милион животни). Болшинството от българите са пренесли имуществото си с каруци или пеш. Много българи остават в пределите на Румъния .
Последна снимка на румънски и български граничари
Български гвардейски офицери заедно с румънска администрация на граничния пунк при с. Крумово
Триуфално посрещане на българските войни от българите
Крайовският договор получил одобрението и на Великите сили Англия, Германия, СССР. Това се оценява като голям външно политически успех за България, която успява, чрез пряко мирно споразумение да си върне несправедливо отнетата част от нейната територия. Поправена е една несправедливост на Нъойския договор от 1919 г. Както е известно от историята, в началната фаза на съществуване Българската държава се е простирала в цяла днешна Северна Добруджа, Южна Добруджа и част от Молдова, но териториалното й разрастване и укрепване в хода на събитията е променяно многократно, достигайки до изчезването на географската карта за дълги времена, била е териториално разкъсвана... В член втори от Крайовския договор не е пропуснато да се посочи, че е допусната една несправедливост. България и Румъния заявяват, че се отказват за вечни времена от каквито и да било териториални претенции по между си. След демократичните промени, първият български президент д-р Желю Желев потвърди това решение, завявайки че съвременна демократична България няма териториални претенции по отношение на своите съседи, че нейната политика е миролюбива, хуманна и добросъседска. Забележка. Материалът е подготвен като са използувани различни исторически източници и проучвания на книжен носител. Д-р Богомил Великов Колев-Силистра
Уважаеми блогери, приятели, читатели, Представям на Вашето внимание един материал, който няма националистичен или шовинистичен пропаганден характер за териториални претенции. Както добружанци, така и всички българи трябва да помним уроците от историята, за да съхраним националното си достойнство, да се противопоставяме на всякакви домогвания и намеци по отношение на Южна Добруджа (а и не само за нея), както и да се знаят историческите ни права от миналото. Не е необходимо с подробности да се отразява оная част от речта на ръководителя на румънската дипломация Адриан Настасе от 24 юни 1991 г. пред Великото национално събрание на Румъния, в която се съобщава, че Южна Добруджа през 1940 г. е била окупирана от България с помоща на Хитлер и Сталин!?. Румънски учени манипулират своян арод фалшифицирайки историята, твърдейки че Добруджа никога не е била българска.
Редица румънски учени, историци, археолозози и други интелектуалци, развиvат подобни теории в своите публикации и книги. Дори в академично издание „История на Румъния” т. 3, Букурещ 1964 г. се твърди, че Добруджа никога не е била българска!?
България проявява търпимост в името на добрите добросъседски отношения, но това мълчание може да навреди преди всичко на националните интереси, както и на добрите отношения между съседите и то в епохата на Глобализация и обединена Европа. Историческите събития са такива каквито са били. Те не могат да бъдат променени. Те трябва да се знаят и помнят и от потомствата. Незавсимо от миролюбивата политика на България, нашето Отечество - народът ни не бива да допускат оскърбяване с исторически измислици или фалшификации. Макар и да сме малък народ, но като горд родолюбив народ, като истински патриоти трябва да защитаваме и да браним нашата чест и достойнство с цивилозавани средстава, Претенции и враждебна насоченост към България в наше време проявява и Македония. През последните години се проявява стремеж на Румъния, вероятно като член на Европейския съюз, да съблюдава клаузите на Крайовската спогодба. Ето някои доказателства;
Възпроизвеждане на битката за Тутраканската крепост. На 5 и 6 септември 2008 г. бе извършено първото по рода си възпроизвеждане на знаменитата епична битка при Тутракан. По случай 92-та годишнина от славната Тутраканска епопея край Мемориалния комплекс „Военна гробница-1916 г”, отстоящ на 8 км от града е възпроизведена за първи път по рода си решителната битка от 5 и 6 септември1916 г. На знаменателното събитие тогава присъстваха стотици потомци и гости на славните български войни превзели, считаната в цяла Европа за „непревземаема” крепост "Тет де пон" по един блестящ начин само за 33 часа. Пред донесените от Русе мощи на Свети Георги – Победоносец от Негово Високопреосвещенство, Русенският митрополит Неофит се поклониха домакините от Тутракан и гостите на празника. На възпоменателното честване присъства бившият президент на Република България Петър Стоянов. След празничната служба и поздравленията, официалните лица, домакини и гости поднесоха много венци и цветя. Следва пресъздаването на битката за Тутраканската крепост. Участие в „Тутраканскита епопея” взеха членове на Национално дружество „Традиция”- клон Русе и Велико Търново. „Противникът„ е представен от Румънското дружество „6-ти Доробански полк „ – Букурещ. При възпроизвеждането на битката „противниците” показаха моменти от подготовката за сражението - „Бой със щик” и ”молитва преди сражението”. Румънският ”противник” показа обучение по хвърляне на гранати, излизане от газова атака и стрелба от коляно. Последва артилерийската подготовка преди атаката и атака на българските войски, завършила с превземането на крепостта и пленяването на ”противниковата” войска. След завършване на „битката” противниците си размениха възпоменателни грамоти. Чувствам се задължен да запиша, че всички факти и събития показани по-долу са черпени и обобщени от различни сериозни исторически източници на книжен носител.. С уважение д-р Богомил Великов Колев
ЕДИН БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН МИРЕН ДОГОВОР ВЪВ ВЕКА НА ВОЙНИТЕ ВЪРНАЛ ЮЖНА ДОБРУДЖА НА БЪЛГАРИЯ (Проблемите на Добруджа от Освобождението през 1878 г. до 1940 г.) Проблемите на Добруджа, след Освобождението през 1878 г. за дълги години остават на по-заден план в сравнение с другите краища на България. Съгласно клаузите на Санстефанския мирен договор, Северна Добруджа се отстъпва на Румъния, (на Сърбия- Нишкия край), като територията на България, съгласно източници, възлиза на 170221 кв.км. При Берлинския конгрес от 1878. г територията на княжество България е 62 777 кв.км. Вероятните причини за тази съдба на Добруджа са както нейната отдалеченост, проблемите с безводието, електрифицирането и военната обстановка. Тези проблеми се изострят особено около Балканската и Първата световна войни, когато България дава много жертви и загубва много територии. В мирните и военни периоди в Добруджа от първата половина на ХХ век са били съпроводени от последвали едно след друго нашествия. Загубата на Северна Добруджа, дълбоко разтърсва българското население още с превземането на Тулча, Мангалия и Кюстенджа от 14 до 26 ноември 1878 г., когато войските на румънския крал Карол навлизат в Добруджа. На 28 ноември 1878. г. властта е предадена на румънското правителство от временното руско правителство.
И така проблемите на Добруджа, възникват след Освобождението през 1878 г. и по точно след Берлинския конгрес, състоял се същата година, когато за компенсация на различни териториални претенции „се предлага” на Румъния българската част на Северна Добруджа. Този т.н ”Добруджански въпрос” за дълги години остава на по-заден план, в сравнение с проблемите на другите краища на България. До Балканските войни, българското правителство е отделяло повече внимание към останалите под османско владичество земи в Македония и Южна Тракия (Одринско). До тогава, според източниците, никой не е оспорвал принадлежността на Добруджанската земя към България, включително и Румъния. Такъв проблем не е съществувал. Не е необходимо да се припомнят с големи подробности историческите истини, които се знаят от учебниците в училище.
Като се започне от това, че Добруджа е била най-близко до политическите и духовни центрове Плиска и Преслав от времето на Първата българска държава и се мине през многото събития на Добруджа по времето на Иван Александър (1331-1371), когато тя е цяла със столица Карвуна (Балчик), през прочутия Кайнарджански мирен договор между Русия и Турция от 10 юли 1774 г.. Мимоходом нека да споменем, че дунавският добруджански град Силистра (Дуросторум, Дръстър) град с над 1900 годишна историия е вековна твърдина на българщината, който в един макар и кратък период от историята на България (1829-1836) - е бил освободен от османското владичество по време на поредната руско-турска война и управляван от Български кмет - Георги Мамарчев (1786-1836), признат за първия български кмет, когато през епохата на Великото българско възраждане в Добруджа учители, духовници, книжовници, творци, български революционери и апостоли от нашето национално освободително движение (като Пaртений Павлович-първия светски поетна Българи, Александър Некович-първият български дипломат погребан в Силистра, добре известните; Сава Доброплодни, Добри Войников, Васил Левски, Г.С.Раковски, Филип Тотьо и много други) са сеели просвета, създавали са български светски училища, читалища, български църкви, водили са борба за самостоятелна българска църква, подготвяли народа за политическо освобождение от османско владичество. Апостолът Левски е учителствал в с. Еникьой - намиращо се в Северна Добруджа по пътя за Бабадак (И днес Северна Добруджа е населена с много потомствени българи; в Тулча, Констанца, /Галац, Браила/, Черна вода, Меджидие, дори и оттатък Дунава в Кълъраш и др. селища ).
Съгласно източници, в румънски документи с международна значимост е отбелязано следното; 1. Решение на Камарата в Сената на Румъния от 26 януари 1878 г., с което депутатите категорично не желаят да приемат ”чужда земя” 2. В проекторешение от 28 юни 1878 г. на 46 румънски депутати, прието от Парламента дословно е записано; „Като взема предвид, че каквото и да било присъединяване оттатък Дунав, не е в интерес на Румъния и че ще стане причина за усложнения и бъдещи вълнения, не приема анексията на Добруджа към Румъния по никакъв начин и на никакво основание”. 3. В становището на министър-председателя на Румъния Александру Стурдза, относно проекта за построяване на пристанище в Кюстенджа, изразено на 29 септември 1878. г. пред Парламента се казва; „Нима вие искате да създадете едно ново пристанище и то в една територия, която сами не знаете колко време ще можем да удържим!?” 4. С Берлинския манифест от 14 февруари 1878 г., написан на български език, румънският княз Карол се обръща към българското население на Добруджа с думите; „Великите европейски сили, чрез Берлинския трактат, присъединиха страната ви към Румъния. Ние не влизаме в пределите ви, определени от Европа, като завоеватели, но и вам ви е известно, че много румънска кръв се проля за освобождението ви”. 5. В Меморандум на румънския Парламент, (поддържан в речите на Когълничано и Братиану), който защитава румънските права върху Бесарабия е отразено отрицателното отношение на княза и общестеното мнение към плановете Румъния да получи в замяна „чужда”, т.е. българска земя. През това време румънските вестници („Ромунъл” от 4 и 5 юли 1878 г, „Стяуа Ромънией” от 5 юли 1878 г.) много сериозно се противопоставят, Румъния да се съгласи и приеме замяната. Вестник ”Стяуа Ромънией” много правдиво и пророчески пише; „Имаме силни основания против анексията на Добруджа. Добруджа географски и етнографски не съставлява част от нашата земя, тя е продължение на България, населена с турци, татари, българи и твърде малко румънци. Добруджа ще бъде занапред една открита рана, между Румъния и България, която ще бъде постоянно и непрекъснато експлоатирана от тия, които имат интерес да ни виждат в разногласие. Върху Добруджа ние нямаме никакви права”. Разумно виждане имащо пророчески характер. Независимо от нежеланието на Румъния да приеме Северна Добруджа, Берлинският конгрес санкционира замяната на Бесарабия с тази българска земя. В източниците се съобщава, че именно „от този момент нататък възниква сериозния Добруджанският въпрос.” По-долу ще се види колко къса е историческата памет, колко лесно и бързо нарастват териториалните апетити и колко лесно, дори в наше време се правят опити за деформиране и фалшифициране на историята и колко безотговорно се манипулира румънският народ, подобно на народа в другата ни съседка Македония. Читателят ще си припомни ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ и сам ще установи историческата истина..
В началото на декември 1912 г. Румъния настоява да бъде компенсирана и с Южна Добруджа по жп .линията Русе-Варна под претекст, че след подписването на примирието с Портата в Бахчекъой при Чаталджа, България получила голямо разширение, а това нарушавало равновесието на Балканския полуостров. През януари 1913 г. българската и румънската дипломация под зоркото наблюдение на Англия правят пазарлъци за Южна Добруджа. Румънския княз Гика настоява за 3300 кв. км. След това с помощта на Русия през април България предава на Румъния Силистра и 3 км. около града, но с това проблема не приключва. На 28 юни 1913 г Румъния обявява война на България и до 11 юли превзема Добрич, Варна и Балчик, а до 15 юли достига до Златица и Пирдоп. Съгласно сключения в Букурещ мирен Договор на 28 юли по искане на Австроунгария, Румъния получава 7695 кв.км. площ. Попадналите в румънска територия българи започват да се организират за постигане на национално освобождение. Същата година през септември се създава дружество ”Добруджа”, след него братство ”Добруджа”, които през януари 1814 г. се обединяват. С влизането на Румънския закон за устройство на Нова Добруджа на 01. 04. 1914 г., се засилват емигрантски вълни. С Царски указ България обявява война на Румъния на 1 септември 1915 г. В отговор на 16/29/ октомври същата година Англия и Франция обявяват война на България, която по този начин се вклюва в Първата световна война. Българите превъзхождат своите балкански противници. Надеждите им за възвръщане на Южна Добруджа се увеличават. Ако се пропуснат някои военни ситуации, необходимо е да се припомнят героичната Тутраканска и Добричка епопея, където при Тутракан Българската армия командвана от генерал Стефан Тошев и с помощта на ген. П.Киселов постига бляскава победа над румънските войски и австрийската Дунавска флотилия и овладява крепостта. Нещо по-вече българската войска разбива румънските и руските войски и овладява Северна Добруджа. Създават се около 300 добруджански народни комитети. В резултат в Бабадаг на народни събора е основан обединителен добруджански централен народен съвет, ръководен от д-р Иван Огнянов, който се обявява за присъединявеане на цяла Добруджа към България. На 24 ноември 1918 г. главното командване на Антантата нарежда на българската армия да опразни Добруджа. Южната част се заема от британски и италиански войски, а Северна част от френски. Добруджанци молят Великобритания за протекторат над Добруджа. През март 1919 г. в текето на Демир Баба, край с. Свещари, Исперихско е основан добруджанският централен революционен комитет под ръководството на д-р Петър Вичев, който поема ръководството на местните комитети. На конференция в София през май 1919 г. се издига идеята за автономия на Добруджа, с цел следващо присъединяване към България... Достига се до подписването на Нъойския мирен договор на 27 ноември 1919 г, ратифициран в началото на 1920 г. а през лято.на същата година и от Антантата. Съгласно този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия (бивша Югославия), като за България остава само Пиринския край, без района на Струмица. България губи Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини и получава тежки репарационни и военни ограничения. Все пак за военния период от 1912 до 1919 г. България увеличава територията си от 96346 на 103146 кв.км. Подписва се спогодба за изселване на населението в Добруджа. Българите –добруджанци подават искане до румънското правителство за пълни политически права, за спиране конфискацията на поземлената собственост, за връщане на отнетите църковни и училищни имоти и за отваряне на границите с България, което в същност е програмата на българското национално освободително движение до 1940 г (българите задължително изучават и говорят на румънски, децата в училищата също учат румънски език). След подписването на договора, това нелегално движение се разраства. На 30 март 1922 г. румънската полиция арестува неговия ръководител Александър Рашенов. Нелегалната мрежа е разкрита. Съгласно източници, са арестувани 400 души, а през септември 1923 г. съдът в Кюстенджа осъжда 72 българи за заговор срещу държавата. Румънците упорито отстояват своите интереси. На 8 юни 1940 г. казионният румънски фронт, заедно с някои български политически дейци подписва декларация в Кюстенджа за гарантиране на териториалната цялост на Румъния и против връщането на Южна Добруджа на България. След едномесечни преговори започнали, под натиска над Карол II на Германия и СССР, с одобрението на Великобритания се достига до историческата дата 7 септември 1940 г., когато Румъния и България подписват Крайовския мирен договор. Б
Части на Гвардейския Конен полк влизат в с. Крумово
по пътя за присъединяване на Ю.Добруджа към България
България си връща южна Добруджа. Съгласно източници, територията на страната се увеличава от 103146 на 110911 кв. км. За отбелязване е, че това е безпрецедентен случай в международните отношения при съществуващата сложна обстановка. Този акт се извършва по мирен начин и то в разгара на най – кръвопролитната война в историята на Човечеството- Втората световна война. Това събитие е било желано и очаквано от всички българи, а реализацията му е резултат на новите реалности в Европа и света, а имено Втората световна война, когато интересите на Великите сили се преплитат и налагат нови решения. В източниците се съобщава, че благодарение на превъзходните дипломатически качества на цар Борис, териториалната промяна е одобрена от Хитлер и Сталин, които по това време са все още съюзници, но и от Великобритания, която воюва срещу Хитлерова Германия. Това предизвикало особено раздразнение в Берлин. Съгласно клаузите на договора България заплаща стойността на румънските имоти. Тя се задължава да плати на Румъния 1 милиард леи, но поради много умело проведената финансова операция от българска стана с предварително закупени обезценени леи от европейските борси, този дълг излиза само на 30 милиона лева. По искане на Румъния, коренното българско население е разменено срещу румънски колонисти от Южна Добруджа. На 11 септември 1940 г. в Добрич е изграден Централен Добруджански комитет за подпомагане установяването на българската власт в Южна Добруджа..Още в деня на подписването на договора, правителството гласува 56 милиона лева за решаване проблемите на Южна Добруджа. На 17 септември 1940 г. се създава смесената румънско-българска комисия със седалище в Гюргево. Тя започва решаването на много сложните проблеми, свързани с определането на демаркационната линия и тежките условия свързани с размяната на населението. На 21 септември (1 октомври) българските войски навлизат в опразнената от Румъния Южна Добруджа. Българското население ги посреща възторжено като освободители. В договора има клауза за задължителна размяна на населението, съгласно което българите от Тулчански и Кюстендженски окръзи на брой около 67000 души се преселват в Южна Добруджа на мястото на румънките колонисти в къзите Силистра и Калиакра. Договорено е размяната да стане в срок от 3 месеца, след ратифицирането на договора. Населението от другите райони непосочени в четирите окръзи получава право да се пресели в исканата държава в срок от 1 година. Изселването на българите започва на 1 ноември 1940 г. и се извършва при зимни условия. Ония, които задължително са били преместени са били принудени да оставят много имоти; къщи, покъщнина, животни, птици, инвентар, ниви, роднини близки и познати. Остават по села и градове много български училища, църкви и читалища. Има данни в някои източници за много изселени българи, които са преодоляли разстояние от Тулчанско до Силистра възлизащо на повече от 137 км , подкарвайки огромни стада (достигащи до 1 милион животни). Болшинството от българите са пренесли имуществото си с каруци или пеш. Много българи остават в пределите на Румъния .
Последна снимка на румънски и български граничари
Български гвардейски офицери заедно с румънска администрация на граничния пунк при с. Крумово
Триуфално посрещане на българските войни от българите
Крайовският договор получил одобрението и на Великите сили Англия, Германия, СССР. Това се оценява като голям външно политически успех за България, която успява, чрез пряко мирно споразумение да си върне несправедливо отнетата част от нейната територия. Поправена е една несправедливост на Нъойския договор от 1919 г. Както е известно от историята, в началната фаза на съществуване Българската държава се е простирала в цяла днешна Северна Добруджа, Южна Добруджа и част от Молдова, но териториалното й разрастване и укрепване в хода на събитията е променяно многократно, достигайки до изчезването на географската карта за дълги времена, била е териториално разкъсвана... В член втори от Крайовския договор не е пропуснато да се посочи, че е допусната една несправедливост. България и Румъния заявяват, че се отказват за вечни времена от каквито и да било териториални претенции по между си. След демократичните промени, първият български президент д-р Желю Желев потвърди това решение, завявайки че съвременна демократична България няма териториални претенции по отношение на своите съседи, че нейната политика е миролюбива, хуманна и добросъседска. Забележка. Материалът е подготвен като са използувани различни исторически източници и проучвания на книжен носител. Д-р Богомил Великов Колев-Силистра
Вълнообразно
Защо ВЕРУЮЩАЯ и КРИВОСЛАВНАЯ РАССИЯ - Ще...
Захарта е наркотик, който е 88 пъти по -...
Сталин не бил "лошо момче", ще...
Захарта е наркотик, който е 88 пъти по -...
Сталин не бил "лошо момче", ще...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
