Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988459
Постинги: 7845
Коментари: 3423
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
12.09.2012 15:25 - 5-6 септември- ТУТРАКАНСКАТА ЕПОПЕЯ
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 995 Коментари: 1 Гласове:
3



Автор: bogomil

СЛАВНАТА И ГЕРОИЧНА ТУТРАКАНСКА ЕПОПЕЯ

(100 години от началото на Балканските войни и 96 години от битката при Тутракан)

 

 

             На 5 и 6 септември се навършват 96 години от паметната битка при Тутракан между румънските и българските войскови части. По този повод всяка година в мемориалния комплекс ”Военна гробница -1916г. отстоящ на 8 км от град Тутракан се извършва поклонение пред падналите в битката за модерно и силно укрепената румънска крепост ”Тет де пон”, донесла неувяхваща бойна слава на българската армия. 
                            http://www.youtube.com/watch?v=8z2qG7ql_5Q&feature=related      

             Ако Тутраканската битка е знаменателно кръвопролитно събитие от Първата световна война, то съгласно Крайовската спогодба, Южна Добруджа бе върната на България по един безпрецедентен мирен договор подписан на 7 септември 1940 г. в разгара на най-кръвополитната война на Човечеството - Втората световна война. Съгласно член втори от Крайовската спогодба, България и Румъния декларират, че се отказват за вечни времена от каквито и да било териториални претенции помежду си. И това те доказаха като членове на вече единното европейско семейство, участвайки във възпроизвеждането на тези незабравими кървави героични събития от историята и на двата народа. Прави чест на румънските съседи, за тяхното участие във възстановката на тази битка (преди няколко години), макар че те са били губещата страна през септемврийскaтa война на 1916

          На Балканите се преплитат интересите на Великите сили. Балканските държави вместо да се радват на успехите от Балканската война започват да предявяват свои териториални претенции. През есента на 1912 г. Румъния предевява претенции към Южна Добруджа под претекс, че България разширила много територията си по време на Балканската война. Сърбия и Гърция също увеличават териториалните си претенции за сметка на България. През 1913 г. Сърбия и Гърция сключват тайно договор срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Румъния и Турция ги подкрепят и по този начин се подготвя нова война - Междусъюзническата. Именно по време на Междусъюзническата война Румъния нахлува в България. Впрочем още след освобождението на България през 1878 г на Берлинския конгрес пред страха, че на Балканите се създава една мощна славянска държава, под влияние най-вече на  Англия и Авструнгария България е разделена на части. Още тогава Румъния получава Северна Добруджа.. След Съединението на България и Сърбия проявява апетити и бива бита през 1885 г. по време на сръбско-българската война.

           Съгласно източници, след т.н. Букурещки мир от 1913 г. Южна Добруджа е окупирана от Румъния. Добруджанската армия окупира българските земи до линията Тутракан-Балчик. България е победена, без нейната армия да е бита след освобождението през 1878 г. в нито едно сражение на бойното поле. Едва настанили се в българската територия, Румънският генерален щаб и военното министерство анализират и оценяват стратегически важното значение на Тутракан при една евентуална бъдеща война с България и започват да строят Тутраканската крепост. Започва активно строителство под ръководството на белгийски и френски военни инженери и специалисти на т.н. Тутракански „Тет-де-пон”. Това е уникално, мощно и много модерно за времето си военно полево съоръжение за отбрана на Тутракан като предмостова крепост. Крепостта е строена в продължение почти на 3 години като са използвани върхови постижения на военната теория и практика, макар че тя остава ненапълно завършена за предстоящата битка. Местността върху която е строена представлява ниско плато, което е с форма на полукръг, в чиито център е град Тутракан. Платото е обградено от една не много дълбока долина. По него има 13-14 издатини  върху които са построени фортове. Те от своя страна представляват по една малка крепост. Форт No 1 е построен на южния бряг на Дунава, а форт 13 опира на северната страна на реката. Съгласно източници, крепостта е построена по следния най-общ план. Най-напред пред всеки форт са построени хиляди т.н. ”вълчи ями” дълбоки 1,5 м. с остри колове в центъра, разположени една до друга така, че да се препятства всяко движение на противника. Коловете са свързани с бодлива тел. Около 20-30 м . зад пояса от вълчи ями под самия скат е изграден първият пояс от телени мрежи. На около 20 метра са построени първата линия окопи, които са доста дълбоки и много добре укрепени против разрушение. Макар и добре да защитават боеца, те са били крайно неудобни при отстъпление, тъй като не са осигурявали бързото им напускане. В пространството между телените мрежи и окопите са маскирани хиляди бомби, чиито взриватели са свързани с телени жици, завързани за плета в окопите. При настъпление противниковите войници закачат с краката си маскираните жици. Бомбите избухват и нанасят голем поражения на живата сила. Следва нов пояс от телени мрежи и нови окопи. По назад почти на самия връх са построени циментови бункери, в които има по едно малокалибрено скорострелно куполно оръдие, заобиколено откъм фронта с пояс бодлива тел. Много от фортовете са с бетонни окопи и бетонирани бойници,  в които са монтирани оръдия с голям калибър. Те са свързани с теснолинейни железопътни линии, по които става превозването и снабдяването с боеприпаси, продоволствие и други материали. По този начин около град Тутракан са изградени две отбранителни линии. На първия пояс с форма на полукръг са изградени 15 форта. Във фортовете са построени по 2 заслона за 60-70 войника. Между всеки два форта отстоящи на разстояние 1-2 км един от друг са устроени артилерийски батареи. Има допълнителни опорни пунктове, множество картечни гнезда и много други отбранителни съоръжения. На около 5 км от основната отбранителна линия следва втора такава укрепителна линия, устроена по приблизително същия начин.
    
image  image
                                             Славният приятелски и боен тандем
                         Генерал Стефан Тошев( ляво) и Генерал Пантелей Киселов

           Пред такава отбранителна свръхмодерна за времето крепост се изправя Преславската пехотна дивизия командвана от опитния и прославен  в предходните войни генерал – майор Пантелей Киселов.  Съгласно източници,  в 10 часа на 27 август 1916 г. започва заседание на Коронния съвет на Румъния. В 21 часа същия ден е обявена война на Австроунгария. На следващия ден Германия обявява война на Румъния. През това време румънците предизвикателно и провокиращо изстрелват няколко снаряда срещу град Русе. Прославеният от Балканската война Генерал Стефан Тошев - командващ 3-та армия взема всички мерки и привежда частите в пълна бойна готовност. На 1 септември 1916 г. царят и всички министри подписват манифест, съгласно който България обявява война на Румъния, целта на която е да си върне несправедливо отнетите й територии на Южна Добруджа. Към границата се съсредоточава Трета българска армия, в чиито състав са включени-четвърта Преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от първа Софийска дивизия, Дунавски българско-германски части и други подкрепления. Генерал Стефан Тошев назначава за командващ тези войскови части своя приятел и боен другар генерал Пантелей Киселов. Атакуващите Тутраканската крепост български войски наброяват 55000 души. Те разполагат с 132 оръдия и 53 картечници. Генерал Тошев начертава общия план на предстоящата битка, именно за крепостта, пренебрегвайки плана на командващия немските войски фелдмаршал Маккензен. За отбелязване е, че до този момент никой български генерал не се е осмелявал да спори и да се противопоставя на фелдмаршал Макензен. Оценявайки стратегически важната роля на Тутракан, генерал Тошев взема правилното решение да удари крепостта, в която са съсредоточени 25 румънски дружини, 20 батареи и 6 ескадрона. Този план той предвижда да изпълни с 33 български дружини и 44 артилерийски батареи. Без да срещнат сериозна съпротива, на втория ден от войната, българските войски достигат на разстояние далечен изстрел от външната укрепителна линия на крепостта-бастиона на румънските войски. На третия и четвъртия ден генерал Тошев уточнява окончателно плана за атаката. Предните румънски част вече са изтласкани назад. 

                                
http://www.youtube.com/watch?v=GJ3KYW4tklQ
         

               Решителните сражения по целия фронт започват на 5 септември 1916 г.. Генерал Тошев гласува пълно доверие на своя приятел ген. Киселов, предоставяйки му възможността да ръководи битката и да взема самостоятелни решения в хода на сраженията, в зависимост от създалата се обстановка. Генерал Киселов остава изненадан, но оправдава гласуваното му високо доверие. Той ръководи битката в непосредствена близост до мястото на сраженята. Често слиза между бойците да ги окуражава. Точно в 6,30 часа започва артилерийската подготовка на полка командван от полковник Ангелов. И в 7,30 часа след кратко коригиране на огъня, целта е захваната в т.н ”Тясна вилка”, при която  всички оръдия преминават на стрелба с команда ”унищожение”. Канонадата от 100 български тежки оръдия засипва като огнена градушка укрепените румънски части в крепостта. Районът на битката е покрит с гъст пушечен дим, стълбове пръст, хвърчащи части от тела на противника и други предмети. Зямята се тресе и ври. Съгласно заповедта на генерал Киселов артилерийският огън трябва да продължи до 16,30 часа. Но попаденията са невероятно точни, спасение от захванатите в „ тясна вилка” няма. В този страшен ад румънските войски изпадат в ужас и обезумели от страх те започват паническо бягство. Следва началото на най-страшния момент от битката. Пионерни авангардни части започват рязането на мрежите с ножици. Те са посрещнати с ураганен картечен огън от противника. Неустрашимите български юнаци тръгват в атака, когато по заповед на генерал Киселов българската артилерия пренася огъня си в тила на противника. Предвождани от своите командири (съгласно заповедта офицерите са най-отпред) с развети знамена, под звуците на българския химн ”Шуми Марица” и мощното прословуто българско; „Ура! Напред, братя!”, потомците на героите от Шипка като лъвина връхлитат срещу укрепената по последна дума на военната техниката Тутраканска крепост. Артилерийският и картечен огън и от двете страни превръщат бойното поле на истински ад – страшна кървава драма. Противниковият огън поваля стотици български войници и много офицери. След падналите български храбреци прииждат като ято орли нови и нови лавини от славните ни войни. Почти всички офицери са убити. Тяхното място заемат подофицерите. Обезумелите румънски войници разбирт какво ги очаква, панически напускат добре укрепените окопи и побягват към втората отбранителна линия. Атаката на българите водещи една справедлива битка за родната земя е неописуема, граничеща с невроятното, с безумието. Героизьмът, патриотъзмът и  себеотрицанието са затрогващи и завидни в съкровеното им желание да си върнат земята българска и войнска чест. Те се спускат в самите ровове, секат и преодоляват телените заграждения, преминават непреодолимите до артилерийската канонада „вълчи ями” вече сринатите и заровени. Една част от противниковите войници са настигнати при бягството, друга част успява да се укрие в галериите, но не след дълго са открити и пленени. Малко след обяд на 5 септември, въпреки ураганния огън на противника първа отбранителна линия е превзета от славните български войни. Рано сутринта на следващия ден 6 септември, след само за 33 часа с непозната за най-новата военна история атака до момента, те превземат по блестящ начин най-модерната за времето румънска крепост. Пленен е целият румънски гарнизон. Много от войниците и офицерите се опитват да се спасят с бягство през река Дунав, но почти всички се издавят. Съгласно източници пленени са около 28000 румънски войници, повече около 450 офицери,150 оръдия, всичкото пехотно оръжиев, муниции, боеприпаси, други материали, техника, каруци, коне и др. Вечерта на 6 септември прославеният генерал Киселов влиза победоносно в отново върнатия на България град Тутракан. Свободата на Тутракан е извоювана с цената на 1764 загинали български юначни бойци. В Тутраканската епопея оставят костите си общо 8000 войници от двете воюващи страни. Това сражение се превръща в един от върховете на българската бойна слава с отблъскването на упоритите опити на румънските войски за контраатаки преславските и софийските бойни части.
    
imageimage
    Нац. мемориал "Военно гробище".       Паметник на загиналите български войни 
                      http://www.youtube.com/watch?v=U8gKNsiLxPs&feature=related
            Съгласно източници, мемориалът „Военна гробница 1916 г.” започва да се строи непосредствено след битката за Тутракан. По инициатива на „Тутраканския благотворителен комитет е издигната „Братска могила”. Щабът на четвърта Преславска дивизия решава да се изгради Национален парк –костница в памет на загиналите войни. Първото честване на годишнината от Тутраканската епопея е на 6 септември 1917 г. След освобождението на Южна Добруджа на 7 септември 1940 г.,  съгласно безпрецедентното мирно споразумение в град Крайова по време на Втората световна война,  всяка година в първата неделя на месец септември на военната гробница Мемориал се провеждат възпоменателни тържества в памет на загиналите. От 1986 г. започва благоустрояването на Мемориалния комплекс. Изградени са Алея на славата с изписаните имена на загиналите в битката, парк, сцена за официални чествания, монтирани с две гаубици ”Круп”. През 2007 г. при тържественото честване е осветен и открит параклиса „Свети Георги Победоносец”.

         Интересно е да се отбележи, че тук след влизането на България и Румъния в Европейския съюз (неотдавно преди няколко години) бе извършвано възпроизвеждане на паметната битка с участието на български и румънски бойци. Мемориалният комплекс край Тутракан е определен за един от стоте национални туристически обекта. Той е паметник както с национално, така и със световно значение. Това свято място заклеймява войната и напомня на поколенията за нейните страшни ужаси. Затова на него се покланят потомци на българските и румънските войни, участвали в тази героична епопея..
              http://www.youtube.com/watch?v=N88OLUaIlWs
       96-тата годишнина на Тутраканската епопея е отбелязана в мемориала “Военна гробница - 1916 година” край тутраканското село Шуменци. 
 

Забеежка; Материалът е подготвен  като са ползвани и обработени различни източници, на книжен носител.

 

                     Подготвил о з. д-р Богомил Великов Колев

               

                                                                                   Гр.Силистра





Гласувай:
3


Вълнообразно


1. bogomil - Уважаеми samvoin
13.09.2012 19:19
Най-напред бих искал да ви благодаря за поместването на целия мой постинг във вашия блог. Явно сте родолюбив българин, за да ви хареса този материал и да го представите на вашите блог приятели, фенове и почитатели. Благодаря ви, че сте посочили моето име отгоре. Хубаво би било да отразите вашето мнение като коментар в моя блог- постинг. Тази битка за Тутракан е не само борба за връщане на несправедливо заграбените земи български в Добруджа, но тя е била борба за чест българска и защитата на достойнството ни като народ и нация. Ние трябва да се поклоним пред героизма на нашите деди и прадеди жертвали се пред олтара на отечеството. Тази битка е донесла голяма бойна слава на нашата армия пред света. Тя е един от върховете на българската армия. и бойна слава. Считана за непревземаема като най-модерна В Европа, подобно на Одринската крепост Тутраканската крепост ' Тет де пон"е смаела цяла Европа на времето как е било възможно българите да я превземат само за 33 часа!. Българите са се биели с невиждана храброст и жертвоготовност. Тази битка е малко известна сред нашето общество българско. Аз съм от русенския край моят дядо и баща ми са ми разказвали за нея страшни жестокости на тогавашните окупатори от чокойска Румъния. Имало е бежанци тогава приети в нашата къща. Дядо ми е видял с очите си всичко на фронта в битките за Добруджа.

Що се касае до национализма моето лоични мнение е следното. Малка държава като нашата майка България не е опасно ако проповядва или защитава някакви националистически идеи. Това е нещо като имунната система, имунната защита на малкия народ и отечество, заяита на неговата чест и достойнство. Опасен е вонстващият национализъм особено на по-големите държави, на великите сили. Тогава този национализъм може да доиведе до непоравими беди и грозни последици на човечеството ,каквито навремето е допринесъл националшовинизма на Хитлерова Германия. Вече се говори за ЗАГУБЕНАТА
с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.бг
цитирай
Търсене