Николай Слатински

Случи се това, което мнозина, сред тях и аз, предвиждаха. „ГЕРБ” спечели зашеметяваща победа!

Преди изборите бях написал във Фейсбук:

Преживях и надживях социалистическия тоталитаризъм, продължил 45 години (1944-1989).

Преживях и надживях пазарния тоталитаризъм, продължил 20 години (1989-2009).

Ще преживея и – надявам се!!!! – ще надживея и пиаромилиционерския тоталитаризъм, който ще продължи 15 години (2009-2024).

През 2024 година ще има извънредни парламентарни избори, хората ще пеят „15 години стигат!” и ще се прегръщат свободни!

А дотогава горчивата чаша ще бъде изпита до дъно…

В България има мнозинство от хора (аз отдавна в този сайт го определям като ставащо квалифицирано), в което влизат:

- ограничените интелектуално;
- заблудените;
- безотговорните;
- агресивно користните;
- безпринципните;
- маргинализираните социално;
- неспособните да разберат какво е полезно за България, за да стане тя модерна, демократична и европейска държава;
- припозналите себе си в завзелите по “демократичен” път властта недоучени, недообразовани, недоограмотени и недовъзпитани управляващи;
- двукраките дегенерати.

Всички те – някои от тях опасно низки и ниски, някои добри и свестни – определят какво ще се прави, как да се прави и кой да го прави в управлението на страната. Защото демокрацията е прост механизъм за вземане на решения, при който прави са тези, които са повече.

А това мнозинство хора – те у нас са повече.

Демокрацията, когато се превърне във формална процедура на броене на гласове става контрапродуктивна, тя отрича себе си. Тоталитаризмът на мнозинството е вреден, а тоталитаризмът на посредственото мнозинство става опасен.

Тоталитаризмът на посредственото квалифицирано мнозинство е ужасен, защото при него посредствеността се самовъзпроизвежда и това мнозинство нараства, т.е. сегашната власт разполага със социални механизми, които я усилват и я правят още по-устойчива и “представителна”…

Противодействието на система, която се самовъзпроизвежда и става още по-устойчива, борбата срещу управляващи, които постоянно, при всеки следващи избори ще се оказват представляващи още повече от народа – това са обречени усилия.

В момента управляващите са като онзи циганин, който варил млякото, то се надигало, а той потривал доволно ръце – Пълни Боже! Пълни Боже! Пълни Боже! Да стане повече мляко за циганката и циганетата. Докато млякото изкипяло и той се оказал пред полупразна тенджера…

За нас, малкото, малцината, малцинството – талантливите, трудолюбивите, можещите и знаещите, разумните и умните, способните да оценяват какво е полезно за България, за да стане тя модерна, демократична и европейска държава, възниква със страшна сила един въпрос (той ще дойде и в Западна Европа, но по-късно):

Какво да правим, когато нямаме възможност да променим тази “демократична” реалност?

От личния сайт на Николай Слатински

http://e-vestnik.bg