Целокупният български народ, всички ние трябва да осъзнаем, че от 1944 г. до днес ни управляват политици, които се намират под тежко проклятие. Същото важи и за онази част от народа, която им сътрудничи и съучаства. 

След 10-ти ноември 1989 г., когато настъпи т. нар. "промяна", у нас не бе извършена декомунизация, богоборческият режим не бе осъден и никой от поелите властта не се покая и отрече от него. Дори напротив, управлението на страната бе поето от синовете и внуците на комунистите, които станаха демо(но)крати.

А ето защо се намират под проклятие: през 1918 г. св. патриарх Тихон и Руската Православна Църква предават на Анатема богоборческата комунистическа власт. 

"Опомнете се, безумци, прекратете вашите кървави разправи. Защото това, което правите, е не само жестоко дело, то е наистина дело сатанинско. С дадената ни от Бога власт ви забраняваме да пристъпвате към Христовите Тайни, анатемосваме ви. Заклевам и всички вас, верни чада на Православната Христова Църква, да не всъпвате в каквото и да било общение с такива изверги на човешкия род!"

Св. прав. о. Иоан Кронщадски и римокатолическия папизъм

Нито едно изповедание на християнската вяра освен Православното не може да приведе християните към съвършенство на християнския живот или святост, към съвършено очистване на греховете и към нетление, защото другите изповедания, неправославните, държат истината в неправда (Рим. 1:18), примесили са суемъдрие и лъжа към истината и не обладават богодаруваните средства за очищение, освещаване, възраждане и обновление, които обладава Православната Църква. Вековният опит или историята на Православната Църква и другите църкви са доказали това и го доказват с поразителна очевидност. Припомнете си множеството светии на нашата Църква от предишни и днешни времена, и това, че след разделението на църквите те отсъстват в другите неправославни църкви, католическата, лутеранската, англиканската.

Съществуват множество отделни вероизповедания на християнството с различно устройство, външно и вътрешно, с различни мнения на учени, често противни на Божествената истина заявена в Евангелията и учението на апостолите, вселенските и поместни събори и светите отци. Не бива всички тях да смятаме за истинни и спасителни, безразличието във вярата или признаването на всяка вяра за еднакво спасителна води към безверие или охладняване на вярата, към леност относно изпълнението на правилата и постановленията на вярата, към охладняване на християните един към друг. „Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница” (Лука 22:31). Той, сатаната, е направил и прави това, тоест породил е разколите и ересите. Строго се дръж о Едната Истинна Вяра и Църква: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички” (Еф. 4:5).

В какво се състои безмерното превъзходство на нашата свята Православна  Църква?

Православната Църква превъзхожда всички неправославни църкви първо със своята истина, своето Православие, запазено и завоювано с кръвта на апостолите, йерарсите, мъчениците, преподобните и всички светии, второ, с това, че тя по най-верния начин води човека към спасението (по равния, прав и верен път); с това, че по правилен начин очиства, освещава и обновява посредством йерархията, богослуженията, тайнствата и постите; трето, с това, че по най-добър начин ръководи човека към покаяние, изправление, молитва, благодарение и славословие. Къде има такива молитви, славословия, благодарения и прошения, такова чудно богослужение като в Православната Църква? Никъде!

„Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). Сам Господ е винаги присъщ на Своята Църква – за какво е нужен наместник-папа? И може ли грешен човек да бъде наместник на Господа? Не може. Наместник на царя, наместник на патриарха в някакъв град може да има и има, но наместник, заместител на Господа, на Безначалния Цар и Глава на Църквата никой не може да бъде. Така е. Католиците се заблуждават. Внуши им, Господи, че такива твърдения са нелепи и те са с гордост нагиздени като с огърлица.

Най-вредното нещо в християнството, в тази богооткровена небесна религия, е главенството на човек в Църквата, например папата и неговата мнима непогрешимост. Именно в догмата за неговата непогрешимост се заключава най-голямата погрешност, защото папата е грешен човек и голяма беда е ако той се самопревъзнася, че е непогрешим. Колко погрешности, велики и гибелни за човешките души е измислила католическата папска църква – в догматите, в обредите, в каноните, в богослужението, в злобните отношения на католиците към православните, в хулите и клеветите към Православната Църква, в ругателните обращения към Православната Църква и православните християни! И за всичко това е виновен уж непогрешимият папа, неговата и на йезуитите доктрина, техният дух на лъжа, двоедушие и всякакви неправилни средства ad majorem Dei gloriam (за по-голяма слава Божия).

Необходимо е да се принадлежи към Христовата Църква, Глава на която е Всемогъщият Цар, Победителят на ада Иисус Христос. Неговото Царство е Църквата воюваща с началата и властите и светоуправниците на тъмнината от тоя век, с поднебесните духове на злобата, които изкусно съставят организирано царство и воюват крайно опитно, умно, точно и силно с всички хора като добре са изучили техните страсти и склонности. В този случай един човек на бойното поле не е воин, но и многобройно общество, ала неправославно и без Главата Христос, нищо не може да стори срещу такива врагове – хитри, изкусни и постоянно бодърстващи, превъзходно изучили науката на своята война. На православния християнин е нужна силна поддръжка свише от Бога и от светите воини Христови, победили враговете на спасението със силата на Христовата благодат, поддръжка и от земната Църква – Православната, от пастирите и учителите, а след това от обществената молитва и тайнствата. Ето такава помощница на човека-християнин в борбата с невидимите и видимите врагове е именно Христовата Църква, към която по Божия милост и ние принадлежим. Католиците са измислили нов глава, унижавайки Единия Истински Глава на Църквата – Христос. Лутераните са отпаднали и останали без Глава, англиканите – също. У тях няма Църква, съюзът с главата е прекъснат, всесилна помощ липсва, а велиарът воюва с всичка сила, с всичкото си коварство и всички държи в своята прелест и погибел. Много са погиващите в безбожие и разврат.

Причина за целия фалш на римокатолическата църква е гордостта и признаването на папата за действителен глава на Църквата, на всичкото отгоре и непогрешим. Оттук е и целият гнет на западната църква. Гнет в областта на мисълта и вярата, лишаване от истинска свобода във вярата и живота, върху всичко това папата е сложил тежката си ръка. От тук – лъжливите догмати, от тук – двойствеността и лукавството в мислите, словата и делата; от тук – различни лъжливи правила и постановления при изповядването на греховете; от тук индулгенциите; от тук изопачаването на догматите; от тук фабрикуването на светии на западната църква и несъществуващи мощи непрославени от Бога; от тук въставането срещу познанието Божие (срв. 2 Кор. 10:5) и всяко противене на Бога под вид на благочестие и ревност за по-голяма Божия слава.

Папата и папистите дотолкова са се възгордели и самопревъзнесли, че взели да критикуват Самия Христос, Самата Ипостасна Премъдрост Божия и разпрострели (под предлог развитие на догматите) своята гордост дотам, че извратили някои Негови слова, заповеди и постановления, които не трябвало да бъдат изменяни до края на вековете, например думите за изхождането на Светия Дух, заповедта за Чашата на Неговата пречиста Кръв, от която те лишили миряните, пренебрегвайки думите на апостол Павел: „Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той” (1 Кор. 11:26); вместо квасен хляб употребяват на литургия опресноци.

Ненавистта към Православието, фанатизмът, преследването и убийствата на православните преминават като червена нишка през всички векове от живота на католицизма. По плодовете им ще ги познаете. Такъв дух ли ни е заповядан от Христос? На кого, ако не на католиците, лутераните и реформаторите може винаги да се каже: „Не знаете, от какъв дух сте вие” (Лк. 9:55).

У католиците главата на Църквата не е Христос, а папата, и католиците ревнуват за папата, а не за Христа, воюват за папата, а не за Христа, и тяхната ревност във вярата винаги преминава в страстен, човеконенавистен настървен фанатизъм, фанатизъм на кръвта и меча (на кладите), на непримиримостта, на двоедушието, лъжата и хитростта.

При всяко църковно богослужение, домашно, частно или обществено, пред духовния взор на православния християнин се представя мисълта, идеята за духовното тяло, което е тялото на Христа, стълбът и крепилото на истината, чиято Глава е Сам Христос Бог. Тази Христова Църква или духовното тяло на Христа се състои от три колена – небесно, земно и подземно, защото светата Църква, нейното земно коляно, ежедневно ходатайства пред своя Глава за прощение греховете на починалите във вяра и покаяние и за тяхното въдворяване в Царството небесно, и като посредници в своето ходатайство призовава членовете на небесната Църква и Самата началница на мисленото Църковно напътствие – Божията Майка, та по техните молитви да покрие Господ греховете на починалите и да не ги лиши от Царството Небесно.

За нас, живите членове на Божията Църква, е отрадно и утешително винаги да вярваме, да знаем и да се надяваме, че нашата духовна Майка светата Църква непрестанно денем и нощем се моли и за нас, че ние винаги се намираме под благодатния покров на Самия Господ, Божията Майка, светите ангели, Предтечата и всички светии. При католиците глава на Църквата е папата, човек грешен (макар неправилно да е провъзгласен за непогрешим) и като такъв допуснал множество погрешни неща в Христовата Църква. Той по самите си дела се оказал такъв и самото понятие за Църквата изопачил и сковал духовната свобода и съвест на християните католици, подхвърляйки в същото време на неправедни хули и неприязън от страна на католиците Православната Църква, стълбът и крепилото на истината.

При протестантите – немци и англичани - пък е напълно извратено самото понятие за Църквата, защото при тях липсва благодатта на законното свещенство, няма тайнства, освен кръщението и (най-главното) няма причащение с истински Тяло и Кръв Христови; няма го коляното на небесната Църква: не признават светиите, считат за ненужно да се молят за умрелите. Слава на Православната Църква! Слава на Христа Бога – Светейшия Глава, единия Глава на Църквата Божия на земята! Слава на Троичния Бог, че ние не сме паднали в хула срещу Бога, не сме признали и во веки няма да признаем за глава на светата Църква грешен човек!

Благодаря на Господа, Който чу и чува моите молитви при вида на всеспасителната и страшна Жертва (Тялото и Кръвта Христови) за заблудените във вярата големи общности именувани християнски, но по същество отстъпнически: католици, лутерани, англикани и др.

Какво ни показва чинът за присъединяване към Църквата на вярващи от различни изповедания? Показва необходимостта от изоставяне на лъжливите вери и изповедания, отричане от заблужденията, изповядване на Истинната Вяра и покаяние във всички предишни грехове, а после и обещание към Бога да пазят и твърдо да изповядват непорочната вяра, да се пазят от грехове и да живеят в добродетели.

Силно бих желал, скъпи отци, братя и сестри, да побеседвам с вас тук във вашия град и вашия храм за слава Божия за светата непорочна наша вяра и Църква и за вашето утвърждаване на спасителния път. Защо така силно желая да побеседвам с вас? Ето защо. Живеейки и служейки в Кронщад като свещеник вече петдесет и една години, аз в последно време получих много писма от западния полски край, особено от гродненската и виленска губерния, написани, тъй да се каже, с кървави сълзи, с горчиви жалби срещу католическите пастори и техните сътрудници - миряни-католици, за гонените от тях православни християни и за това, че те биват принуждавани да минават в католичество с всякакви насилствени мерки, при това пасторите без всякакъв свян клеветели срещу мен, че съм бил преминал в католичество, та и сам царят уж бил станал католик и на всички повелявал да приемат католическата вяра. С това безсъвестно оклеветяване на мен и царя католиците заставили много православни селяни да приемат католичество и им наложили чуждата вяра. Това ли е духът Христов? Не доказват ли пасторите с начина на своите действия, че католическата вяра няма в себе си жизнена сила, покоряваща ума, сърцето и волята на човека към доброволно следване на тази вяра, и че последователите й въвличат в нея правомислещи люде само чрез насилие и измама?

Скъпи отци и братя! Вие знаете моето твърдо пребиваване и служение в Православната Църква вече петдесет години; знаете може би и моята всегдашна ревност по правата вяра, знаете за моите многобройни писания за слава Божия и за Православната Църква и за многобройните знамения на Божията сила явени не само над православните християни, но и над католици, лутерани и дори евреи и мохамедани, когато те с вяра са просели моите молитви. За това свидетелстват и хрониките във вестниците и нелъжовните правдиви показания на очевидците. Свидетелствам и аз сега пред всички вас и пред Всевиждащия Бог, че и до днес не оскъдняват у нас чудесата и изцеленията. Нима това значи, че Православната вяра е мъртва, както клеветят католиците? Не свидетелства ли тя непрестанно за своята жизненост и спасителност, за своята богоугодност?!

Не бих искал да призовавам като свидетел на всевъзможната католическа неправда безпристрастната хилядолетна история. Тя е достатъчно добре известна на целия образован свят. Още е прясна паметта за злополучната уния у нас в Русия през ХVІІ век; прясна е паметта и за фанатичната ненавист, с която католиците унищожавали православните храмове в западните краища; помнят се и всички ужасни оскърбления и ругателства, които се сипели върху православната вяра, Православната Църква и нещастните православни християни. Сега са възобновени отново времената на унията. И кога се случва това? Когато на католиците е дадена пълна свобода, разбира се, не за гонение срещу Православието и православните, а за взаимно мирно, братско съжителство с православните съграждани.

В началото аз приведох думите на апостол Павел за Църквата като Тяло на Иисуса Христа и за Христос като Глава на Църквата, която е „пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко” (Еф. 1:23). Ние твърдо вярваме в този един Глава на Църквата и друг видим непогрешим глава не можем да признаем, защото не можеш да служиш на двама господари. Напълно ни е достатъчен един Глава, всеправеден, всеведущ, всемогъщ, всеизпълващ (пълнота, изпълваща всичко във всичко). Този Глава ни управлява, защитава ни и ни укрепява във вярата чрез Светия Дух, свещенодейства, просвещава, спасява и ни привежда към съвършенство.

А ако искате да видите славни и богоприятни плодове на нашата православна вяра, то ние ще посочим на нашите врагове множеството небесни орли, излетели от нашата земя към небето, към самото Слънце на Правдата – всички наши древни и нови светии, прославени с равноангелски живот, нетленни мощи и безбройни чудеса.

В заключение ще кажа, че истината на нашата вяра се заключава в нея самата, в самото нейно същество, в нея е „да”, и в самата нея е „амин”.

И аз завършвам своето слово. Амин.

(Из проповед на св. прав. Иоан Кронщадски, произнесена на 30 август 1906 г.)

От многото средства, чрез които ние се спасяваме, свързани помежду си в едно и отнасящи се към една и съща цел, на първо място стои светото Кръщение, предадено от Бог на светите апостоли.

То е такова, че без него всички останали нямат действеност (защото, ако някой се не роди от вода и Дух - казва Той, - не може да влезе в Царството Небесно). Затова е било потребно и дори наложително да се установи рождение, различно от първото рождение, което довежда човек в този тленен живот, тайнствен начин, който нито започва, нито завършва в поквареност, чрез който за нас би било възможно да последваме Извършителят на нашето спасение Иисус Христос.

Защото водата и купела стават майчина утроба, и онова, което е родено от нея, става нейно дете, както казва св. Йоан Златоуст. И Духът, който се издига над водата извършва онова, което върши Бог при формирането на ембриона. И както Спасителят на третия ден след полагането в гроба отново се върнал към живот, така и вярващите, покрити от вода вместо от пръст, чрез трикратното потапяне изобразяват в себе си благодатта на тридневното Възкресение. Осенявайки водата, Всесветият Дух я освещава, за да бъде тялото осветено от видимата вода и душата да може да приеме освещението от невидимия Дух. Защото, както водата в котела приема топлината на огъня, така и водата в купела се превръща от Духа в Божествена сила, която очиства и удостоява с осиновление тези, които се кръщават по този начин. А онези, които се кръщават по друг начин, вместо да приемат очищение и осиновление, стават нечисти и синове на мрака.

Вече три години се поставя въпроса относно възможността за приемане на еретиците, които се обръщат към нас, т.е. за тяхното кръщение, което се извършва в противоречие с Преданието на светите Апостоли и на божествените Отци, както и с обичаите и постановленията на Съборната и Апостолска Църква.Ние, които по Божия милост сме възпитани в Православната Църква, пазим правилата на св. Апостоли и божествените Отци и признаваме само една Църква, нашата Свята, Съборна и Апостолска Църква, чиито тайнства, а следователно и кръщение, единствено приемаме. Напротив, отвращаваме се чрез общо решение от всичко онова, което става у еретиците и което не се извършва така, както е заповядано от Светия Дух и апостолите и както се извършва в Христовата Църква до ден днешен. Защото това са изобретения на развратни хора, които считаме противни и чужди на апостолското предание. Затова отхвърляме всяко еретическо кръщение и приемаме онези от еретиците, които се обръщат към нас, като непосветени и некръстени. Така ние следваме на първо място Господа Иисуса Христа, Който е заповядал на апостолите си да кръщават в името на Отца и Сина и Св. Дух; следваме и светите божествени апостоли, които са ни заповядали да кръщаваме обръщащите се с три потапяния и изваждания (от водата) с произнасяне при всяко потапяне на едното име на Светата Троица; после следваме и божествения равноапостолен Дионисий, който казва: „Оглашен, кога съблекат от него всички дрехи се потапя три пъти в купела, съдържащ осветена вода и елей, като се призовават трите ипостаси на всеблаженното Божество, подир това се запечатва с боготворното миро, и веднага след това става причастник на Божествената Евхаристия!”; най-сетне, следваме и Втория и Пето-шестия вселенски събори, които ни заповядват да се приемат като некръстени всички обръщащи се в Православието, които не са били кръстени с три потапяния и изваждания, при всяко от които да се е призовало името на една от Божествените ипостаси, а са били кръстени по някакъв друг начин.
 

Като се придържаме към тия свети и божествени определения, считаме достойно за осъждане и отвратително еретическото кръщение, защото то противоречи на апостолската божествена заповед. Според думите на св. Атанасий Велики и на св. Амвросий то не е нищо друго освен безполезно умиване, което никак не освещава и не очиства от греха. Ето защо всички, които некръщенно са кръстени (abaptistws baptizomenous) от еретици, когато се обръщат към Православието, приемаме ги като некръстени и без всякакво смущение ги кръщаваме според апостолските и съборните правила, на които твърдо почива св. Христова апостолска и вселенска Църква, нашата обща Майка.

С това наше общо решение и изявление запечатваме това определение (орос), като съгласно с апостолските и съборните правила, което потвърждаваме и с подписите си.

В лето Господне 1756

+ Кирил, по Божия милост Архиепископ на Константинопол (Новият Рим) и Вселенски Патриарх

+ Матей, по Божия милост Папа и Патриарх на великия град Александрия 

+ Партений, по Божия милост Патриарх на светия град Йерусалим и цяла Палестина

Извор: "Ревнитељ" бр. 3