От многото средства, чрез които ние се спасяваме, свързани помежду си в едно и отнасящи се към една и съща цел, на първо място стои светото Кръщение, предадено от Бог на светите апостоли.

То е такова, че без него всички останали нямат действеност (защото, ако някой се не роди от вода и Дух - казва Той, - не може да влезе в Царството Небесно). Затова е било потребно и дори наложително да се установи рождение, различно от първото рождение, което довежда човек в този тленен живот, тайнствен начин, който нито започва, нито завършва в поквареност, чрез който за нас би било възможно да последваме Извършителят на нашето спасение Иисус Христос.

Защото водата и купела стават майчина утроба, и онова, което е родено от нея, става нейно дете, както казва св. Йоан Златоуст. И Духът, който се издига над водата извършва онова, което върши Бог при формирането на ембриона. И както Спасителят на третия ден след полагането в гроба отново се върнал към живот, така и вярващите, покрити от вода вместо от пръст, чрез трикратното потапяне изобразяват в себе си благодатта на тридневното Възкресение. Осенявайки водата, Всесветият Дух я освещава, за да бъде тялото осветено от видимата вода и душата да може да приеме освещението от невидимия Дух. Защото, както водата в котела приема топлината на огъня, така и водата в купела се превръща от Духа в Божествена сила, която очиства и удостоява с осиновление тези, които се кръщават по този начин. А онези, които се кръщават по друг начин, вместо да приемат очищение и осиновление, стават нечисти и синове на мрака.

Вече три години се поставя въпроса относно възможността за приемане на еретиците, които се обръщат към нас, т.е. за тяхното кръщение, което се извършва в противоречие с Преданието на светите Апостоли и на божествените Отци, както и с обичаите и постановленията на Съборната и Апостолска Църква.Ние, които по Божия милост сме възпитани в Православната Църква, пазим правилата на св. Апостоли и божествените Отци и признаваме само една Църква, нашата Свята, Съборна и Апостолска Църква, чиито тайнства, а следователно и кръщение, единствено приемаме. Напротив, отвращаваме се чрез общо решение от всичко онова, което става у еретиците и което не се извършва така, както е заповядано от Светия Дух и апостолите и както се извършва в Христовата Църква до ден днешен. Защото това са изобретения на развратни хора, които считаме противни и чужди на апостолското предание. Затова отхвърляме всяко еретическо кръщение и приемаме онези от еретиците, които се обръщат към нас, като непосветени и некръстени. Така ние следваме на първо място Господа Иисуса Христа, Който е заповядал на апостолите си да кръщават в името на Отца и Сина и Св. Дух; следваме и светите божествени апостоли, които са ни заповядали да кръщаваме обръщащите се с три потапяния и изваждания (от водата) с произнасяне при всяко потапяне на едното име на Светата Троица; после следваме и божествения равноапостолен Дионисий, който казва: „Оглашен, кога съблекат от него всички дрехи се потапя три пъти в купела, съдържащ осветена вода и елей, като се призовават трите ипостаси на всеблаженното Божество, подир това се запечатва с боготворното миро, и веднага след това става причастник на Божествената Евхаристия!”; най-сетне, следваме и Втория и Пето-шестия вселенски събори, които ни заповядват да се приемат като некръстени всички обръщащи се в Православието, които не са били кръстени с три потапяния и изваждания, при всяко от които да се е призовало името на една от Божествените ипостаси, а са били кръстени по някакъв друг начин.
 

Като се придържаме към тия свети и божествени определения, считаме достойно за осъждане и отвратително еретическото кръщение, защото то противоречи на апостолската божествена заповед. Според думите на св. Атанасий Велики и на св. Амвросий то не е нищо друго освен безполезно умиване, което никак не освещава и не очиства от греха. Ето защо всички, които некръщенно са кръстени (abaptistws baptizomenous) от еретици, когато се обръщат към Православието, приемаме ги като некръстени и без всякакво смущение ги кръщаваме според апостолските и съборните правила, на които твърдо почива св. Христова апостолска и вселенска Църква, нашата обща Майка.

С това наше общо решение и изявление запечатваме това определение (орос), като съгласно с апостолските и съборните правила, което потвърждаваме и с подписите си.

В лето Господне 1756

+ Кирил, по Божия милост Архиепископ на Константинопол (Новият Рим) и Вселенски Патриарх

+ Матей, по Божия милост Папа и Патриарх на великия град Александрия 

+ Партений, по Божия милост Патриарх на светия град Йерусалим и цяла Палестина

Извор: "Ревнитељ" бр. 3