Да действаме сега, за да спасим неутралитета на Интернет!    от Богомил Шопов
Откриващата среща от Помирителната фаза по Телеком пакета ще събере 27 члена от делегацията на Европейския парламент и 27 представителя на съответните министерства от страните-членки в понеделник, 28-ми септември в 21.30 часа. По време на процеса ще бъде разгледана цялата регулаторна рамка на Интернет в Европа. На първата среща, членовете на комитета ще вземат решения за жизненоважния обхват на преговорите. От тези решения ще зависи съдбата на Интернет-неутралитета в Европа.

Засега специалният пратеник Траутман и министърът, отговарящ за шведското председателство Оса Торстенсон изразиха желанието си да работят само по „поправка 138″, която Съвета иска да премахне.

Поправка 138 гласи, че ограничаването на основни права и свободи като достъп до Интернет трябва да подлежи на предварителна съдебна заповед.
Това би означавало приемане на тежките мерки, които ще позволят на операторите да „убият“ неутралитета на Интернет, за да могат да поемат цялостния контрол върху него.

Чл. 20.1.б и 21.3.б от Директивата за универсални услуги, допускат „условия, ограничаващи достъпа до и/или използването на услуги и приложения“.
В такъв случай, мерките, позволяващи ограничаване на достъпа до Интернет услуги и приложения, гласувани на второ четене под натиска на AT&T ще се превърнат в действащ европейски закон.

„Траутман и Торстенсон се опитват да накарат всички да повярват, че неутралитета на Интернет трябва да се разглежда отделно, след Телеком пакета, но това е просто едно лошо извинение. Те знаят, че Интернет-неутралитетът е вече заложен в Телеком пакета, защото измененията на AT&T позволяват на операторите да го унищожават, за да могат да контролират мрежата. Те трябва да признаят този факт и да направят най-доброто за конкурентоспособността на Европа и фундаменталните права на гражданите й, на всяка цена. Интернет е много по-важен за бъдещето на обществата ни, отколкото ефективността на законодателния процес в ЕС“, заяви Джереми Цимерман, говорител на френската група за защита на гражданските права La Quadrature du Net.

Гражданите на всички страни-членки разполагаме с едва няколко часа, за да се свържам с представителите на делегацията на ЕП в помирителния комитет.
За съжаление в този комитет няма представители на България, поради факта, че сред тях няма подготвени и изявили желание депутати, което е повече от жалко.

Аргументите могат да се намерят в, писмото тук , също и в отвореното писмо, подписано от повече от 70 неправителствени организации от 15 страни-членки (вкл. Интернет общество, CCC, Репортери без граници и по-големите обединения на потребители) в меморандум от 2 страници или пълното досие от 22 страници за неутралитета на Интернет.

Помирителният процес трябва да остави място за ясна законодателна заявка, която да потвърди, че фундаменталните принципи на един недискриминиран Интернет са с по-висок приоритет от краткотрайното удобство на отделни интереси и бизнес модели. Много е важно гражданите, които обичат Интернет да се обединят и да действат заедно точно сега. Трябва да използваме тази уникална възможност да помогнем на европейските законодатели да избегнат непоправима грешка

digital rights
Източник: Богомил Шопов Оригинална статия

The SaveTheInternet.com coalition is two million everyday people who have banded together with thousands of non-profit organizations, businesses and bloggers to protect Internet freedom. learn more »

Name:

Email:

Street address:

City:

State:    Alabama   Alaska   Arizona   Arkansas   California   Colorado   Connecticut   Delaware   Florida   Georgia   Hawaii   Idaho   Illinois   Indiana   Iowa   Kansas   Kentucky   Louisiana   Maine   Maryland   Massachusetts   Michigan   Minnesota   Mississippi   Missouri   Montana   Nebraska   Nevada   New Hampshire   New Jersey   New Mexico   New York   North Carolina   North Dakota   Ohio   Oklahoma   Oregon   Pennsylvania   Rhode Island   South Carolina   South Dakota   Tennessee   Texas   Utah   Vermont   Virginia   Washington   Washington, D.C.   West Virginia   Wisconsin   Wyoming  

ZIP:

Comment:

Dear Commissioners Copps and Clyburn (CC Chairman Julius Genachowski),  

Chairman Genachowski’s proposed open Internet rules don’t meet any acceptable standard of real Net Neutrality. Unless they’re changed significantly, we urge you not to support them when you vote on Dec. 21.

First, the rules need to extend full Net Neutrality protections to both wired and wireless Internet users.

Second, they must have stronger language to prohibit “paid prioritization” schemes, which give phone and cable companies the power to pick winners and losers on the Intern

Third, they must close massive loopholes for “specialized services” that allow industry to discriminate unfairly online.

Finally, they must ensure that Net Neutrality rests on a secure legal foundation that can withstand a court challenge.

Please

Приемането на закона за държавната цензура на интернет вече си има очакваните последствия. В кафенетата из Англия е разлепен следният плакат, който предупреждава потребителите, че ако отварят “екстремистки”, “обидни” или “нежелани” сайтове, ще бъдат предадени на полицията и е възможно срещу тях да бъде заведено съдебно дело. Розовите плакати не крият и факта, че всички собственици на кафенета са задължени да работят в сътрудничество с полицията, като следят клиентите си какви страници зареждат на компютрите в заведенията или на личните си лаптопи.

Розовият плакат със зловещото предупреждение из английските кафенета.

Криките срещу цензорския закон и неговото приложение не секват. Журналисти посочват, че терминологията, ползвана в закона и на розовия плакат, подлежи на своеволни тълкувания – кой и по какви критерии ще определя дали даден сайт е “екстремистки”, “обиден” или “нежелан”? Нежелан от кого? Финалният текст гласи: “Свалянето или зареждането на известни (certain) материали може да бъде сметнато за криминално действие.” Дори в цензорския закон престъпните материали не са “известни, нито” “определени”. Оставени са на субективната преценка на цензорите.

Източик:http://www.prisonplanet.com/

Защото Република Сърбия (да не говорим за Македония) не е правоприемник на Югославия и няма правото на тези български земи.

• Home
• About
• Members
• Impact

1. Правният субект посочен в договора от Ньой вече не съществува.
2. Системно се нарушават правата на българите в Западните покрайнини.
3. Защото не бива да има неуредени въпроси между България и Сърбия, България и Македония.

5-членно семейство на наши сънародници търси спасение в България. Здравко Здравески е родом от гр. Прилеп, Македония 45-годишен Семеен с четири деца. Един от основателите на ВМРО в Македония. Бил е официален задграничен представител на ВМРО в Холандия. Съпругата му Добрила Здравеска е внучка на войводата Георги Стоянов от Крушево, загинал по време на защитата на Крушевската република. През 1994 г. семейството е било репресирано, заради притежаването на българска литература. Здравески е арестуван без никакъв повод, а домът им е бил незаконно обискиран, откъдето е иззета българска литература. Докато мъжът е бил държан в ареста, Добрила Здравеска е притискана от униформените да предаде останалата литература, както и документите и печата на задграничното представителство на ВМРО, оглавявано от съпруга й. След идването на власт на правителството на Любчо Георгиевски, Здравко е служил в Македонската полиция, където е бил командир на подразделение на частите за бърза интервенция, т. нар. „Лавове”. Участвал е активно във войната с албанските терористи през 2001 година. След края на войната е служил в специалните части “Тигри”. Има офицерско звание “Капитан”. Заради прояви на пробългарско самосъзнание е уволнен от служба през 2005 г. и разжалван, а през 2007 му е скалъпен поръчков процес с фалшиви свидетелски показания за извършена измама и е вкаран в затвора. Впоследствие свидетелите срещу него се отказват от показанията си пред нотариус заявявайки, че са ги дали под принуда. Присъдата е обжалвана и коригирана от Върховния съд на Македония, но въпреки това Здравко е оставен 2 години абсолютно противозаконно в затвора в Идризово/Скопие/, а по-късно в Прилеп, където лежи до септември 2010 година. Там е бил жестоко измъчван, редовно е бил зверски пребиван. Има тежки травми от мъченията, избитите си зъби пази в торбичка. Извергите редовно са го дрогирали с наркотици и хапчета, за да не е в състояние да се оплаче, или да отива на свиждане с близките си. След адските мъчения и побои не му е оказвана медицинска помощ и му е отказван преглед при лекаря в затвора. Вследствие на това е получил тежко възпаление на цялата глава и е имало опасност да умре. По чудо е останал жив! Всичко това е било единствено, заради това Здравески да се откаже от своето българско самосъзнание! Управителят на затвора Драган Пенков не е позволявал никакви срещи на Здравко с близките му, както и срещи с адвокат. Впоследствие 5 адвокати са били отказани да защитават Здравески пред съд, заради нечовешките средновековни инквизиции. През това време семейството му е репресирано и са убити брат му, както и братът на съпругата му Добрила. Случаите са заведени като “битови инциденти”, а убийците не са осъдени и са на свобода. В момента единият от убийците се заканва на семейството на голямата му дъщеря, че скоро ще “приключи” и с тях, защото са българи.
Със случая на Здравко е бил запознат Спас Ташев - съветник на министъра за българите в чужбина. Ташев го е посетил в затвора в Прилеп и е разговарял със Здравески. След като излиза от затвора, Здравко идва с жена си и трите си деца в България, тъй като неговият живот, както и този на близките му са застрашени в Македония. В момента, 5-членното семейство живее в Благоевград, без никакви доходи, морална и финансова помощ, нито от страна на българската държава, нито от страна на институции и организации. Животът им е в опасност, тъй като те са с виза на временно пребиваващи и на 22 декември, трябва да напуснат България и да се върнат в Македония, заедно с децата си, където има реална опасност от физическа ликвидация.
В близките дни ще организираме пресконференция с участието на Здравко Здравески и неговото семейство, за да запознаем обществеността с фашистките методи на репресии и геноцид в република Македония, по отношение на нашите сънародници там. Случаят ще бъде отнесен и до световните и европейски правозащитни институции – ООН, Европейският съд за правата на човека в Страсбург, където г-н Здравески смята да заведе дело срещу македонската държава. Ще бъдат сезирани Европейската Комисия и Европейският Парламент. Подготвят се писма и до дипломатическите мисии на страните членки на ЕС и САЩ в София, относно геноцидът над българите в БЮРМ, превърнал се в държавна политика на тази страна.
Призоваваме да се публикува информацията за Здравко Здравевски, както и банкова сметка, на която да се изпратят помощи за гладуващото и изстрадало семейство. Апелираме всички българи за съпричастност и солидарност, към тези изпаднали в нужда и репресирани, заради самосъзнанието си наши сънародници.
IBAN: BG98UBBS80021030302230
СМЕТКА : 1030302230
БАЕ: 20080023
Обединена Българска Банка

http://www.antenneair.com/

България може само да спечели от разкриването на поверителната информация на Държавния департамент на САЩ

В България всичко се знае, но не всичко може да се каже публично. Героите на прехода ("новите български демони" – Юрген Рот) се надсмиват демонично над своите жертви, защото за 20 години създадоха държава на страха и мълчанието. Никой не смее да ги назове – дори държавният глава Георги Първанов, който през първия си мандат отправяше публично въпроса: "Кои са босовете на огранизираната престъпност?", а през втория си мандат твърдеше, че всички ги знаят, не им каза имената. Схемата е гениално проста. Авторите на грабежа са недосегаеми под протекцията на властта, защото не са осъждани. Който ги нарече престъпници, рискува сам да бъде осъден за клевета. Обществото се върти безпомощно в омагьосан кръг.

То се надяваше да го разкъса чрез влизането на страната в ЕС, но се разочарова, защото в редовните доклади на Еврокомисията се сочат само проблемите, които и без това са широко известни, но се мълчи за имената. Дори най-острите оценки на Брюксел стигат единствено до извода, че има престъпност, но престъпници липсват. Защото съдът не ги е осъдил. Евросъюзът попадна в същия омагьосан кръг и вече не вижда края на своята процедура за наблюдение над България.

Единственият начин българското общество да се издърпа за косите като барон Мюнхаузен е да прибегне към извънсъдебно осветяване на престъпниците, но без да нарушава законите си. Как да стане това?

"Смелостта е заразителна",

пише на заглавната страница на сайта "Уикилийкс". Изтичането през него на секретни документи от Държавния департамент на САЩ би могло да изобличи безнаказано най-срамните тайни на България, които досега са пошепвани между доверени лица от разузнаването. Ако бъдат осветени пред целия свят, публичният натиск над тях би станал възможен и в България. Няма съмнение, че демоните на прехода, които овладяха богатствата и властта в държавата, са били важен обект на разузнавателните проучвания. Това личи и от миналогодишната инструкция на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, огласена от "Уикилийкс". Също така е разбираемо, че секретността е давала възможност на дипломатите свободно да ги наричат с имената им (и с прякорите). Вероятно с имената си присъстват в шифрограмите и техните български информатори, които няма как да са били случайни лица, щом американското посолство ги е търсило за контакт.

Ако се потвърди обещанието да бъдат огласени близо 1100 документа от посолството на САЩ в София, покриващи периода от Тодор Живков до правителството на неговия телохранител, ще имаме рентгенова снимка на България, каквато родните спецслужби едва ли биха се осмелили да направят. А и да бяха направили, вероятно биха я унищожили при преминаването й от едни ръце в други. През лятото на 2007 г. президентът Първанов се тюхкаше пред журналисти в Евксиноград, че когато поискал от спецслужбите материали за босовете на организираната престъпност в България, получил по една-две странички за лицата, "известни на всички". С други думи: следите на мафията са заметени. Може би успокоението от този факт му даде смелост да продължи да настоява за отваряне на досиетата на прехода и за ревизия на случилото се през последните 20 години. Дали ще запази същата настойчивост, ако започнат да се появяват документи, в които няма как да отсъства и неговото име, защото през половината от този период е бил начело на държавата? На 8 декември в. "Монд" даде първия знак, че това е възможно. За целта обаче шифрограмите от България трябва да излязат в пълния си вид и без заличаване на имената, но това не е сигурно.

Редно ли е да чакаме от чужденци да разплетат за своя сметка нашите проблеми? Осветяването на дипломатическите тайни ще струва скъпо както на американската и световната дипломация, така и на основателя на "Уикилийкс" Джулиан Асанж и неговите помощници. Но след като живеем в свят на глобализирана информация, имаме право като всички останали да ползваме неговите услуги. С нова сила пламва големият дебат

на кого принадлежи информацията

и какво обществото има право да знае. Може би е любопитно да се напомни, че в началото на 90-те години, когато светът се радваше на краха на блоковото деление и когато интернет беше в зародиш, властите в Европа и Америка бяха склонни да признаят, че не са господари на информацията. През 1993 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която е междуправителствена организация и в която САЩ участват като наблюдател, прие "Резолюция 1003 относно етиката на журналистиката". В нея се казва: "Държавните власти не бива да смятат, че са собственици на информацията", и се добавя, че "нито редакторите, нито собствениците на медии, нито журналистите трябва да смятат, че информацията им принадлежи". Според ПАСЕ "информационните организации трябва да третират информацията не като стока, а като основно право на гражданите". Подобни изводи излизат от традиционните разбирания на властите и медиите и затова обяснимо са пратени в забрава.

Правителствата използват информацията като инструмент на управлението и са заинтересовани обществото да не разполага с нея, за да няма равностоен инструмент за обратен натиск. Затова течовете през "Уикилийкс" се посрещат с такава единодушна враждебност от правителства, които иначе не са особено солидарни помежду си. Медиите пък са склонни да третират информацията като стока, за да им върви бизнесът с информационни продукти, докато с човешки права търговия не става. Независимо обаче дали признават правата на обществото над информацията, която произтича от него и в крайна сметка е предназначена за него, властите и медиите се изправят пред нова реалност в информационната ера, която ще ги застави да променят поведението си.

Може би изтичането на важна за България поверителна информация ще бъде щастлива случайност, но превръщането на интернет във виртуално подобие на мрежовото общество не е случайност. Той е световното огледало, с което властите ще трябва все повече да се съобразяват, когато крият нещо зад гърба си, защото ще знаят, че отражението му може да ги издаде.

Текстът е публикуван във в. "Сега".

Най-важният урок, който научихме от финансовата криза, е да бъдем бдителни към т.нар. „извънредни ситуации”. Това са случаи, според формулировката на Насим Талеб, които с голяма степен на вероятност ще докарат големи проблеми. В геополитиката има един подобен случай, който трябва да ни държи нащрек – възможното рухване на режима в Северна Корея. По-голямата част от вниманието на правителството във Вашингтон е съсредоточено върху нищожния ядрен арсенал на режима в Пхенян. Но може би един сценарий, при който режимът изпуска контрола върху ядрените си оръжия, би бил доста по-опасен.

Както Кристофър Хил, дипломат ветеран и ръководител на американския преговорен екип със Северна Корея, ми припомни миналата седмица в Сеул, ситуацията в Северна Корея много напомня на историята на средновековна Европа. Възрастен крал, незнайно как управляващ с огромна власт, определил най-накрая своя наследник – най-малкия си син. Двадесет и седем годишен и с почти никакъв опит във военните или държавните дела, поради което бащата е принуден да посочи някого за регент. Регентът е неговият роден брат, който сплотява фамилията и затяга хватката, а на сестра си кралят дава висок пост в армията.

Това представлява Северна Корея днес. Ким Чен Ир, любимият севернокорейски лидер, най-накрая посочи наследника си, своя син Ким Чен Ун, и даде нови правомощия на родната си сестра. Шекспировата драма щеше да бъде забавна, ако не предвещаваше неприятности. „Този начин за наследяване е измислен, за да внася стабилност в една нестабилна държава”, казва Кристофър Хил.

Северна Корея излъчва много сигнали за нестабилност. Тази година беше лоша от икономическа гледна точка заради катастрофалната девалвация на валутата им. Недостигът на храни и гладът все още са част от местния пейзаж. Вътрешнополитическото напрежение, вероятно свързано с наследяването, поражда войнствено поведение във външната политика, категорично демонстрирано при потопяването на Южнокорейския военен кораб „Чхонан” през март.

Може би най-поразителното е, че Северна Корея започва да възприема все повече и повече неща от външния свят. Вече има близо 200 хил. потребители на мобилни услуги в страната, а DVD-та се продават масово на черния пазар. Ако севернокорейците видят истинската картина на начина на живот на юг – модерен, проспериращ и демократичен – това със сигурност ще породи социално недоволство, а защо не и нещо повече. БВП на глава от населението в Северна Корея е хиляда и деветстотин долара. В Южна Корея е двадесет и осем хиляди долара.

Почти сигурно севернокорейците ще започнат да се изнасят на юг заради работните места, заради парите, заради възможностите и заради свободата.

Това означава, че без внимателно планиране от страна на Южна Корея, Китай и Съединените щати, нещата могат да излязат от контрол.

Севернокорейските лидери не желаят да обсъждат този проблем. На въпрос, отправен от мен към севернокорейските политици, относно възможния проблем, те отвърнаха с нервен смях, набързо смотолевиха нещо и смениха темата. Миналия месец южнокорейският президент Ли Мюн Бак проницателно повдигна темата за общото данъчно облагане между двете Кореи като неизбежен проблем в бъдеще, но присъстващите на срещата официални лица остро се възпротивиха и въпросът беше набързо отхвърлен.

Такъв категоричен отказ от обсъждане трудно може да бъде разбран. Корейците би трябвало да помнят последния подобен експеримент в света. Десет години след обединението на Германия все още има незараснали рани и постоянно напрежение между двете половини на страната. В рамките на едно десетилетие всяка година за обединението са отделяни по пет процента от БВП. Корейският случай е доста по-сложен. Северна Корея е далеч по-голяма и по-бедна, отколкото беше Източна Германия навремето.

Пекин отказва подкрепата си за упражняване на сериозен натиск за ядреното разоръжаване на Северна Корея, първо, извън всякакво съмнение заради солидарност с режима, второ, и най-вече заради неприкрит страх от възможен колапс на режима (и вълна от бежанци не само на юг, но и на север към Китай).

Вашингтон е загрижен преди всичко за севернокорейското ядрено разоръжаване. Но за да разреши този проблем, Белият дом ще трябва да обсъди с Китай основните параметри на пътната карта, когато режимът в Пхенян падне.

Има още един голям проблем, който стои на дневен ред. Ще се запази ли близкото сътрудничество със Съединените щати след обединението на двете Кореи? Ще се съхрани ли севернокорейският ядрен арсенал? Ще останат ли американските военни части на полуострова? Ако отговорът и на трите въпроса е „да”, то тогава обединена Корея автоматично ще стане американски съюзник, ще има американски военни части на територията си и ядрени оръжия, разположени по границата с Китай. Каква е възможната реакция на Пекин срещу това предизвикателство? Ще придвижи ли войскови части, за да подкрепи режима? И какво ще направят южнокорейските и американските сили в тази ситуация?

Няма да е трудно да си представим хаоса, който ще настъпи на Корейския полуостров, когато режимът в Северна Корея рухне. Това ще предизвика от своя страна цяла серия от незабавни враждебни и разрушителни реакции както от страна на Пекин, така и от страна на Вашингтон. В такава ситуация трябва да забравим за благовъзпитаните порядки, наследени от династията Мин. Това би могло да създаде сериозна геополитическа дестабилизация. И затова е от жизненоважно значение Съединените щати, Китай и Южна Корея да започнат разговори за т.нар. „извънредна ситуация”.

Превод от английски Георги Киряков

Икономическите проблеми на Португалия могат да бъдат решени, без да се търси помощта на МВФ, заяви пред журналисти премиерът на страната Жозе Сократиш. Според него страната няма проблеми, които да изискват да се обърне към фонда, и кризата е част от по-широк кръг проблеми.

Множество експерти обаче се опасяват, че вероятно Португалия ще бъде следващата страна от еврозоната, която ще има нужда от международна финансова помощ след Гърция и Ирландия. Португалия прие бюджет за 2011 година, предвиждащ мерки за икономии, включително увеличаване на данъците и съкращаване с 5 процента на възнагражденията на работещите в държавния сектор. Чрез тези мерки се цели намаляване на бюджетния дефицит до 4,6 процента от БВП, спрямо 7,6 процента през 2010 година.

http://www.glasove.com/

Въпреки протестите на БСП и ДПС управляващите от ГЕРБ и "Атака" приеха на второ четене текстовете в новия Избирателен кодекс, според които районните кметове в София, Пловдив и Варна вече няма да бъдат избирани пряко от гражданите, а ще се назначават от общинските съвети. Депутатите от Синята коалиция, чиито представители през последните дни се обявяваха категорично против предложението на ГЕРБ и "Атака", при гласуването в пленарна зала гласуваха „въздържал се“, с което по-скоро подкрепиха управляващите. След промените гражданите на населени места с население по-малко от 500 души също няма да могат да избират пряко свой кмет, както беше досега, а кметовете на по-големите общини ще им назначават кметски наместници.

Според лидера на социалистите Сергей Станишев чрез кодекса управляващите преследват свои политически цели. Той прогнозира, че заради това ГЕРБ няма да имат повече кметове, защото гражданите ще ги накажат на изборите. Председателят на БСП беше категоричен, че Изборният кодекс не отговаря на следизборното обещание на ГЕРБ да укрепи и разшири демокрацията в страната.

От своя страна депутатът от БСП Мая Манолова заяви, че ГЕРБ правят законодателство за себе си и срещу хората. По думите й управляващите целят да демотивират хората да гласуват и по този начин делът на контролирания вот да нарасне. Според Манолова районните кметове ще бъдат превърнати в „послушни" чиновници и ще бъде ограничено правото на избор на 35% от българите, колкото са хората, живеещи в малките населени места.

Екатерина Михайлова от Синята коалиция пък си спомни, че и по времето на управлението на Иван Костов е имало опити да се въведе назначаване на районните кметове, но резултатът е бил лош.
Според нея това действие на сините е довело до политически пазарлъци, до безпринципни решения и до това, че хората не определят сами кои да бъдат кметовете на райони.

Според Четин Казак от ДПС текстовете на практика променят Конституцията. Той заяви: "Конституционният законодател по ясен и недвусмислен начин е ограничил правомощията на обикновения законодател, на обикновеното Народно събрание да нормотворчества в областта на изборното законодателство, като му е делегирал изключително и само правото на урежда организацията и реда. И в никакъв случай да предвижда нови условия, каквито Конституцията не е предвидила".

Искра Фидосова от ГЕРБ защити Изборния кодекс, като каза: "Не правим кодекс, за да преследваме наши политически цели. Не правим кодекс, с който целим спечелване на изборите. Изпълнихме едно наше обещание, което поехме към българските граждани, да предвидим и да изработим такъв избирателен кодекс, който да бъде готов преди годината на изборите, за да може всички български граждани да се запознаят с тези правила и участниците на изборния процес да бъдат равнопоставени".

http://www.glasove.com/