Източник 

За 1 част

А сега за икономиката ...

На снимката: «Издирва се Алън Грийнспан, за престъпления против икономиката»

На снимката: Гайтнер говори: «Аз не знам къде изчезнаха всичките тези пари! И каква е разликата?»

На снимката: Съмърс, Орсзаг и Гайтнер: Дали някой от тях има автомобил, втора употреба?

На снимката: Обама и Ли Розенберг

Невъзможно е да станеш президент на САЩ  без поддръжката от страна на Американо-израелския комитет за връзки с обществеността (AIPAC)....
Следва продължение....

Източник 

Написах много и говорих по тези въпроси на фона на световните информации във връзка с атентатите от 11 септември, и много други.

Повечето изследователи застъпват теориите на конспирацията или не разбират фундаметалната, изключителна важност на мрежата, или се страхуват да говорят за това. Тъжно е, но е истина.

THEY DARE NOT SPEAK ITS NAME ...

 Хаги – гласът, но не мозъка на христианските ционисти.

Фото: Дэвид Акселрод и Барак Обама

Фото: Джордж Сорос  и Барак Обама (надпис на снимката: Джордж и марионетката)

• -
• A
• +

10:26  |  18 юни 2011 |

toross.blog.bg

Меглена Кунева-Пръмова  и Габонската афера – пари, тропик, ДС, плаж, слънце…


Иван Миронов и Кеворкян са унесени в сладък разговор, а малко след това моя милост /с черното яке/ ще предизвика скандал за Габонската афера.


По време на скандала Миронов гледа озлобено настрани, а Кеворкян ме удостоява с пренебрежителен поглед, тя др. Кунева се погрижила да няма следи за Габонската афера...

            Зала „Юг” наричахме механата на хотел „София”/настоящ „Радисън”/, която потайно бе прилепена към ресторанта и в ранните години на демокрацията приютяваше депутати от СДС, най-различни  пъстри фигури от надземния и подземен свят. Нали си мислехме, че управляваме, а Филип бе обявен за наследник на Кенеди. Външни хора почти не влизаха и там можеше да се направи дискретна среща, да се напиеш спокойно или да се изпокараш с политически другар или враг.

            Такава пъстра компания в края на март през бурната 1992 год.  на висок глас и с припламнали погледи обсъждахме доклада на Д. Луджев за задграничните дружества, т.е. фирмите на ДС. /С по-сетнешна дата проверих и се оказа, че докладът е с изх. № 157 от 23 март 1992 г. и е предложен за разглеждане на заседание на Министерски съвет на 26 март 1992 г. като точка 7 от дневния ред/. Този документ е фактически продължение работата на Луджев още в предходното правителство по източването на капитали към фирмите, създадени от ДС и крадящи от държавния бюджет, особено в края на 80-те години на 20 век.  Ставаше дума за такива социалистически гиганти като стопанските обединения „Микропроцесорни системи”-Правец, „Металолеене”, „Коопинженеринг”, „Булгаркооп”, „Хемус”, „Водоканалпроект” или както пише в доклада „по последни данни различни български фирми и стопански организации са регистрирали зад граница общо 348 задгранични дружества” – да, да фирми на ДС, от чиято дейност държавата загуби милиарди и после тези пари се върнаха по най-причудливи пътища отново в Родината, но с други притежатели. Разказваше се подробно за „габонските истории, свързани с дейността на „Просперити холдинг” – Люксембург и загубите в размер на над 20 млн. ДМ, свързани с имената на Иван Миронов, Пламен Кавръков и Иван Илиев…” Докладът бе адресиран лично до премиера Филип Димитров и предизвика глух тътен в средите на разнородни играчи – червени, сини, всякакви рудименти на късния комунизъм. Противно на наслоилото се мнение, тогава, началото на 92 г., Митко Луджев имаше висока степен на одобрение сред сините привърженици като министър на отбраната и бивш вицепремиер, който се беше захванал с дейността на ДС по източването на колосални средства от България. Силите на ДС се оказаха по-мощни и скоро след разпространението му доклада изчезна мистериозно от дневния ред на МС, а след това като тапа от шампанско изгърмя и самият Луджев, защото имали „несходство в характерите” с премиера. Това са фактите, за съжаление. Но да се върнем към сбирката в зала „Юг” на хотел „София”.

            Един мрачен следобед някой от пъстрата компания бе довел легендарния Гето за някакво депутатско ходатайство или просто да сподели опит в мега-далаверите, в които безспорно бе първоучител. Гето е партизанското име на Георги Найденов, който успява да  създаде могъщата „Тексим”, да я направи държава в държавата, да оперира с милиарди, да си създаде собствен флот и дирижира сделките на ДС и НРБ на международно ниво. По тая причина влиза в конфликт с Тодор Живков и логично завършва с 20 годишна присъда и края на империята „Тексим”. На въпроса бил ли е висш служител на Първо главно на ДС Гето отговаряше с лека усмивка – „Че то, ако не съм бил можех ли да стигна до „Тексим”, ама бях и по-умен.” Въобще, Георги Найденов бе прелюбопитна фигура  за българския злощастен преход – мир на праха му. Та в този следобед Гето разказа на компанията за „един пладнешки грабеж” , за призрачна сделка, която се превръща в мега афера за изтичане на милиони, както всъщност завършват всички деяния на митичната ДС. „Тия са по-големи бандити и от мене” – с лукава усмивка започна разказа си бившия партизанин, затворник и настоящ крупен бизнесмен.

            През 1987 г. по решение на БКП се създава ТБ „Транспортна техника”, по-късно преименувана в „Балканбанк”  и веднага се заема със сериозни бизнес-дела по социалистически. В лицето на шефа си Иван Миронов е подписана банкова гаранция за 18 млн. ДМ, с които България ще придобива на концесия тропическа дървесина от африканската държава Габон. Гаранцията е на името на ченгеджийската „Булгаргеомин”, която да закупи от немската фирма „МАС” оборудване и техника за сечене на дървета в джунглата. Като собственик на концесията се сочи и някаква фирма „Габексфо” и след изкупуване на акциите към България щели да потекат реки от валута, да се превърнем в дърводобивен рай, защото точно тази дървесина, от точно този район на африканския континент държи изключително висока цена. Разбира се,  немската Комерцбанк при такива референции и „бизнес-план” моменталически отпуска парите и те потичат, като река потичат, но към … частни субекти.

            Оказва се, че всичко в привлекателната сделка е фиктивно и никога не е съществувало, просто призрак са и концесиите, и гарантите, и машините, и оборудването, само на хартия са изписани лъчезарните перспективи за тропическите гори. Миронов „финансира” добива на тропическа дървесина чрез офшорни компании, откъдето се разкешват парите и следите са внимателно заличени от другарите с тайни пагони. Пощенски кутии са  дружеството „Просперити холдинг”, уж с китайско участие, въщност руско-българска пералня и ирландското „Тахер груп”, оглавявано от международния комбинатор  йорданецът Насър Тахер, който уж търгува с агнета, но всъщност е офицер от българската ДС, вербуван по линия на „международното сътрудничество” с арабския свят и братските партии. Както се изразяваше един от големите играчи в тези схеми, споменатият Гето – „тези от „Балканбанк” станаха гениални бандити от международен мащаб”. Дори имаше известна ревност у него към тях, поне така ми си стори, но разказваше увлекателно и с чувство за хумор.

            Опитах се да разбера с депутатската си карта малко повече за аферата, за която разказа Г. Найденов, не се добрах до някакви значителни открития, освен няколко нови имена. В „добива на тропически гори” участват още  и Емил Велчев /бащата на Милен, дето ни беше царски министър/, Кирчо Дунев, заместник-директорите на „Булгаргеомин” Иван Илиев и Пламен Кавраков и няколко видни дейци от тихия фронт. Намериха се и документи за горите в джунглата и добива им, разшумя се след доклада на Луджев, докато … в средата на 1992 г. всички документи по „габонската концесия” изчезнаха. Просто изчезнаха, стопиха се. Ей така от архива на Министерския съвет литнаха някъде.  После падна Филип, дойде Беров и мафията си придоби възможност да излезе на авансцената. 

            Мина време и дойде предизборно шетане, 36 НС вече се разпадаше и правителството на Беров трябваше да подготви почвата за възшествието на Жан и компания. Отново се опря да „Габонската афера”, уж някой разследваше, уж прокуратурата щеше да се занимава с героите и`, а всъщност се използваше за рекет върху основните играчи в измамата.

            И тогава започна спектакъла, достоен за Бекет и Йонеско. Правителството взима решение да изпрати нарочна комисия в Габон да търси парите, тропическата дървесина и следи от концесията, за която в България са загубени всякакви документи. Съставът на комисията е от „верни и проверени хора на партията”: шефът на правния отдел на Министерски съвет Андрей Делчев /сега същият юнак е шеф на някаква газова и петролна асоциация/, неговата старши съветничка Меглена Кунева-Пръмова /говореше се, че двамата имат и малко по-интимни отношения/, за целта тя бързо е произведена в главен съветник по … „проблемите на гората” и третият търсач на съкровища е Гиньо Ганев – шеф на Отечествения съюз, както се наричаше тогава Отечествения фронт. Преди излитането по атрактивната дестинация групата иманяри се среща с основния играч в измамната сделка със симулативните  плащания Иван Миронов, шефа на Мултигруп  Илия Павлов и един престарял генерал от ДС Иван Донковски, на която им е обяснено „точ в точ”, че основната им задача е да заметат следите и евентуално, ако има някакви следи от далаверата в африканската държава да бъдат унищожени. Тримцата приемат щедро дарение за „присъщи разходи” и на другия ден излитат за Габон със специален самолет, разбира се, платен от държавата.

            Българската делегация каца на летището в столица на Габон Либревил и се настанява в най-скъпия хотел – благодетелите са се погрижили юнаците да прекарат незабравими дни в сърцето на Африка. Мегленчето Пръмова и Андрей Делчев поемат с плажни чанти към безкрайните плажове на брега на Атлантическия океан, посещават екзотични резервати за диви животни, а вечер се отдават на бурни танци и цунки – гунки в душните атлантически вечери. Гиньо Ганев, облечен в бял панамен костюм посещава габонското министерство на природните ресурси, където е попарен, че подобни „тропически гори не съществуват и никога не са концесионирани”. След очакваната новина той иска нарочна среща със самия президент на Габон Ел Хадж Чомак Бонгу /някъде се изписва като Елхар Чомак Бонгу/. Същият е едноличен владетел на малката, но богата държава и най-дълго управлявалия държавен глава в Африка – цели 42 години. С такъв човек срещите не са лесна работа и трябва да се чака дълго, много дълго за радост на родните пратеници и търсачи на милиони долари. Компанията разполага със солидни „командировъчни” има и за хотели, и за екзотични пътувания и за веселби, даже и за глезотийки като яхтена екскурзия в океана с риболов. Купонът тече и се очаква благоволението на Бонгу. След десетдневно висене благоволява да приеме тримата български „високопоставени” преговарящи, които са отпочинали и влюбени в атракционите на Габон. На срещата са връчени купища подаръци на Бонгу от българската държава, произнесени са речи за „братство и приятелство” и „съветничката по проблемите на гората” Кунева, крипто Пръмова поставя изключително важния за родната икономика проблем за концесията на тропическа дървесина. Надълго и нашироко „излага” принципно въпроса. Чомак Бонгу мига с черни очички и не разбира за какво става дума, но вика съответните експерти и нарежда „да се провери как стои въпроса”. След няколко дни е направена повторна среща „в същия формат”. Този път Бонгу обяснява, че „никога, по никакъв начин не може да има концесия за тропическа дървесина, защото лично той още през 60-те години е забранил да се секат тези гори, а българската концесия е чисто и просто огромна измама. Ползвани са няколко банки в Либревил като пощенски кутии, разбира се след съответните комисионни, фиктивните сделки са покрити от българската държава, паричките са прибрани кеш от едни внимателни хора и вече той и държавата му нямат интерес към тях”. За авторитет Кунева, Делчев и Гиньо „поставят въпроса”, че ако някога г-н Бонгу реши да вдигне мораториума върху добива на тропическа дървесина, то тогава, едва тогава, едни български бизнесмени ще „проявят интерес” и ще плащат щедро, защото България е страшно заинтересована да има на разположение тропическа дървесина и т.н.

            След срещата важната държавна комисия прави последен плаж и празнува завършването на мисията в най-скъпия ресторант на столицата Либревил, а на  другия ден литва отново към родните предели, сдобила се със завиден загар и екзотичен спомен. Тук тримата докладват на господарите си, че всичко е заметено, че „следи в Габон няма”, че са направили нужното да оправдаят мисията, която им е възложена от прохождащите родни олигарси и ДС. Няма доклад, каквато е обичайната практика, но има щедро „подпомагане”. Всичко е пито и платено, както трябва, на когото и където трябва.

            Опитахме се няколко депутати да разберем от премиера Любен Беров каква е аджеба е тая комисия, какво е свършила и защо точно тези хора са изпратени, а зашеметителния отговор бе – „ами защото са френско говорящи”. Така България даде още един принос към франкофонията. Да, но злите езици заговориха, че тримата все пак са успели да се сдобият с това – онова като банкови извлечения за плащанията по аферата, което по-късно обяснява и кариерата на Кунева-Пръмова във високите етажи на властта – непрекъснат служител на МС от Луканов до Костов.

            Някъде есента на 1994 г. на мач на „Левски” се оказах в непосредствена близост до същинския двигател на аферата и шеф на „Балканбанк” Иван Миронов. Футболният отбор носеше логото на банката на фланелките си, а той в компанията на Кеворк Кеворкян се бе задълбочил в дискретен разговор,  наблизо пърхаше любовницата му Севда Шишманова. По едно време не издържах и в типичния си невъздържан стил запитах другаря Миронов каква е аджеба тая история с Габон и дървесината, къде са милионите и няма ли намерение да разкаже на прокуратурата. Последва не много приятен скандал с олигарха, в който бях наречен „невъзпитано депутатче”, а събеседника му Кеворкян ме удостои с пренебрежителен поглед. От тази „среща” ви предлагам и две снимки, които по случайност съм запазил в архива си. След няколко дни бях поканен от същия другар на дискретна среща в банката, където ми бе обяснено, че „имало такова нещо като Габонска афера, но цялата вина е у зам.-шефовете на „Булгаргеомин” Иван Илиев и Пламен Кавръков, които натопили невинния Миронов”, можел съм да питам г-жата Кунева, която като „специалист по горите” в МС знаела всичко и докладвала, където трябва. Тогава ми просвета за истинската задачка и на комисията, и да другарката „по горите”. Продължих си да питам, но мъглата ставаше все по-гъста и накрая си отиде правителството, дойдоха избори, в които тръгнаха куфарчета…

            Все пак… На 25 септември 1995 г. другаря Миронов бе задържан с обвинение по „Габонската афера”. Скоро прокурора Михаил Дойчев го пусна с зашеметителния аргумент, че шефовете на „Булгаргеомин” Илиев и Кавръков са го натопили. По късно прекратяват разследването, защото … липсвал свидетел. А той се оказва … Иван Миронов. През 2002 г. го доведоха с качулка и обвиниха за източването на 202 млн. лв. Внесоха дори обвинителен акт, където пак се загатва за „габонската сделка”. Един от свидетелите трябваше да е другарката от плажовете на Габон, но тя е вече депутатка от царската на Величеството му партия. Нейни колеги от това време разказват, че не била безразлична към предстоящото дело на другаря Миронов. Разбира се, всичко завършва като приятно забавление под африканското слънце – Иван Миронов изчезна от БГ-то с американско гражданство, купи си имение в покрайнините на Ню Йорк, където пребивава щастлив и доволен от „прехода”, Меглена Кунева-Пръмова пък е „национална ценност” и щурмува президентския трон.

            Голяма част от участниците в това политико-мафиотско приключение „габонска сделка” са живи и здрави, радват се на завидно благоразположение и политически комфорт, но все ми се струва, че кандидат-президентшата Кунева-Пръмова трябва да разкаже за: воаяжа до Габон и свършената работа, екзотичната компания, да ни осветли дали пък не са и платени едни пари за нищоправенето, дължи ли се несменяемостта и` в админисрацията на МС/Луканов, Попов, Беров, Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов/ и на потайностите от „добива на тропическа дървесина”, а накрая да си напъне паметта и да си припомни за ДС, за статуса на кандидат-агент… Дали пък?... Сега тази благородна дама твърди, че ще прави кампания по американски тертип, щяла да ходи при хората, от врата на врата, ще агитира дори двама души да я повикат. Ами ето сгоден случай, официално я каня да дойде да ни агитира, освен моя ще и предложа още десетина гласа, ако честно си поговорим за Габонската афера и нейното участие, за Делчев, Гиньо и Беров, за Миронов и Илия Павлов. Така че, г-жо Кунева заповядайте на предизборна сгледа!

            Ще се опитам да разкажа и за такива неща, но друг път, ако има кой да чете.

 
Някои от героите на Габонската афера:

Иван Миронов

Меглена Кунева-Пръмова

Андрей Делчев

Гиньо Ганев

Тропическа гора в Габон - резерват Хилеи

Столицата на Габон Либревил, където се развива действието  и плажът, където се забавлява другарката Кунева-Пръмова.

Президентът на Габон Чомак Бонгу, с който се срещат родните търсачи на тропически гори.

Легендарният Георги Найденов - Гето, разказал пестеливо част от аферата.

Това е една мрачна и странна приказка.
Представете си страна, в която религията на управляващия елит е противоположна на религията на жителите. В нейната столица на централен площад стои статуята на "черен папа" - сатанист и философ. Главните държавни сгради са с архитектура, представяща символи на сатанистка религия. А по цялата й шир, из големи и малки градове, се извисяват грандиозни капища, които по внушителност и размери конкурират готическите катедрали. В тях са организирани милиони привърженици на странната религия.
В армията й сатанистите имат свой капелани - военни свещеници.
Християнските празници се забраняват. А християнски комуни се обсаждат от специални части и се избиват с ... танкове.
Държава, чийто основатели са от средата на същия странен култ и са я изградили по неговите принципи.

Това е глупав сценарий за някой фантастичен филм?
Понякога реалността е по-странна от всяка фантазия.
Това е страната на неограничените идиотщини - в нея всичко това е осъществено на практика.

Нещо е сбъркано в САЩ по начало, както забелязват много хора.

Един американски президент  в празнично обръщение по радиото нарича Щатите "Първата образцова масонска държава в света".


РЕЛИГИЯ 

Каква е религията в Съединените щати? Християнство? На населението  - да.
А на управляващите среди? На действителните - юдаизъм.
А на показните? - една друга религия:




Масонският храм във Вашингтон



Входът



Атриум - предверието. Вътрешността на капището е в египетски стил.


В централната точка на столицата:


Judiciary Square, Washington, D.C.


На централния площад във Вашингтон се намира един паметник.

http://www.mycivilwaralbum.co.uk/page9.html
 

Това е паметника на Понтифика (първосвещеник, върховен жрец) на масонската религия - Албърт Пайк.

Един наивен въпрос: а кой е Алберт Пайк и защо си има паметник на най-видното място в столицата на Образцовата масонска държава?

http://novred.narod.ru/Ludi.htm

Масонския папа и виден сатанист:


Черния папа - Алберт Пайк (1809–1891) - философ на съвременния сатанизъм, световен вожд на масоните и американски бригаден генерал. Той е единствения американски военен, който е почетен със статуя в центъра на Вашингтон, според Уикипедия


Слушали сме мъдростите на Далай Лама, на римския папа, на най-рошавите индийски гурута, на още по-рошави попове, на врачки и баячки - да видим, какво ще каже и масонския папа: 

Мъдрости от Черния папа:

"Това е истинската и чиста философска религия - да се вярва в Луцифер."

"Така ние идваме до приемането на доктрината на сатанизма."

"Всички ние, заемащи високи степени, трябва да съхраним масонската религия в светлината на луциферианската доктрина."

Албърт Пайк - "Морал и догма", 1871 г. Книгата днес е "библията" на световното масонство.


Кой е казал, че сатанистите нямат морал и догми? В ръката си статуята на жреца горе държи книгата.




Алберт Пайк в ритуал




Философски прозрения



В писмо през 1889 г. до "23-те Върховни световни съвета" Алберт Пайк ги наставлява:
"Да, Луцифер е единственият истински Бог... Луцифер, Богът на светлината и Богът на Боговете..."

Всички глупости, казани от поети и философи, са се сбъднали на едно място в света:

Храм на Черния папа


The Albert Pike Scottish Rite Temple, Little Rock Arkansas




МАСОНСКА ДЪРЖАВНА АРХИТЕКТУРА

Убийствени коментари с описание на цялостната архитектурна символика и окултния апотеоз в архитектурния план на Вашингтон, четете тук: Satanic Occult Symbols in Washington D.C.



- Кукумяу


http://www.heart7.net/uspresidentasmasons.htm


Майтап няма. Това е кукумявка. Човката й е Капитолия. Вътре обитава Големия черен Бял баща Барак Хюсеин.



http://justgetthere.us/blog/plugin/tag/Freemasons



Occult Practices Of The American Political Establishment


Градоустройствения план на столицата Вашингтон - пентаграми и бухали


“Братът”- масон, главен архитект на столицата – Джеймс Хобън:


James Hoban - Architect of the U.S. White House
От Масонския музей на американските герои


Той се е погрижил град Вашингтон да бъде построен по правилата на масонската символика, а президентският дворец – Белият дом да копира Соломоновия храм.



Satanic symbology in the streets of Washington, D.C.















Цялостен поглед:





THE MASONIC DESIGNS OF WASHINGTON DC





Луцифер наблюдава положението от долара





Масонска церемония пред Капитолия



Persephone and The Capitol Building

Персефона е слязла да си почине по време на ремонт




Друг обитател на Капитолия - поганския бог Ваал

Охрана на входа на Капитолия е Ваал, наричан от римляните  Марс. Входът е идентичен с Римския Пантеон на езическите богове.

"На купола е изобразен като божество първият президент на САЩ Джордж Вашингтон с 13 девици." - каквото и да означава това (цитат от Уикипедия).









Масонски зикурат - мемориал на първия Голям бял баща - Джордж Вашингтон - копира описанията на Александрийския фар


Статуята на свободата


Оригиналното й масонско име е "Свободата озаряваща света" . Самото озаряване се провежда с ракетите "Адски огън".


Тя е подарък от френските масони, извършили кръвопролитието наречено Велика френска революция.



Бащата на Статуята на свободата Фредерик Бартолди - изображение от Масонския музей "Феникс"


Тази фигура е била често изобразявана в масонска Франция след Френската революция.



В катедралата “Нотр Дам” е било организирано поклонение на "Богинята на разума", изобразена от Братолди. Край Париж масоните-якобинци разчистили терен, на който трябвало да се издигне огромна статуя на същата богиня и завинаги да отмени поклонението пред Христос. Поради някои обезглавителни операции помежду си, не успели да я завършат.



Пентагона - пентаграм




Сградата на Върховния съд е копие на храма на Артемида
 

"Днес (през 80-те) в САЩ има 50 независими Велики ложи с около 4 милиона членове."

"Масони (фримасони)"

Никола М. Николов


Казано от самите поганци:

ФРАНКМАСОНСТВОТО В СЕВЕРНА АМЕРИКА



"Ролята и значението на Масонството при създаването на Съединените Американски Щати:
Първият Президент на новата федерация е Масон, Масонски е и характера и смисъла на Конституцията на САЩ. САЩ е най-многочислената Масонска държава – Масони са повече от четири милиона нейни граждани."
(Отвес - български масонски сайт)



Какво е това?


Катедрала? Не - това е масонския храм във Филаделфия



САЩ - център на световното масонство

Масонската религия се основава на неизменното присъствие на Великия архитект на Вселената.
Кой е той?
Масоните отброяват времето по различен начин от християните. Към всяка дата добавят иници­алите A.L. - Annо Lucis, година на светлината или година на Луцифер.




ANNO LUCIS - The Year of Light




През 1871 г. в книгата си “Морал и догма” Черния папа пише:

"Да, Луцифер е бог, но за съжаление Адонай също е Бог. При висши­те сили не може да има светлина без сянка, красота без грознота, бяло без черно ... Така ние идваме до приемането на доктрината на сатанизма. Това е истинската и чиста фи­лософска религия - да се вярва в Луцифер, който е равен на Адонай."




Salem Masonic Temple
Тук не се намират салемските вещици, а се намират последователите на религията на Черния папа


Час по религия:

„Триумфа на Галилеянина продължава двадесеть века. Илюзията беше много дълга.
Той изчезва на свой редъ — Бога лъжецъ. Той се присъединява въ праха на вековете къмъ другите божества на Индия, Египетъ, Гърция и Римъ, които сж видяли сжщо много излжгани отъ тяхъ сжщества, легнали предъ олтаритъ имъ".
Братя масони, на насъ трябва да бжде приятно, че и ние не сме чужди на това събаряние на лъжливите богове."

А масона Флери казва:
"Долу разпнатиятъ! Ти, Който вече 18 века държишъ света прегърбенъ подъ Твоятъ яремъ, Твоето царство е свършено. Не е потребенъ Богъ!"

Конвента въ 1893 г. е решилъ: „че нито единъ масонъ не може да бжде избранъ за членъ на съвета на ордена, ако той предварително писмено не се задължи за себе си и своите непълнолетни деца да не изпълнява християнските религиозни обряди". (Bulletn du Grand Orient de france, 1893 г., стр.373).

"Масонството е противоцърква..."
(Масонското списание „Асасiа", 1903 г. , стр. 860 и 861)

Откъсъ отъ книгата "Масонството" - Отговоръ отъ Ал.Мусевичъ-Бориковъ на зададените му въпроси по масонството отъ комисията, назначена въ Пловдивския извънреденъ конгресъ на Съюза на зап. офицери презъ априлъ 1937 год.




Погански олтар, Париж


Смисълът на битката на масоните е изразен от масонския автор дьо Кантельо през 1863 г. :”Като цяло битката е била и винаги ще бъде борба срещу църквата и християнската религия..."

А на конгрес в Леже през 1863 г. масонският лидер Лафарг (женен за дъщерята на Карл Маркс – Лаура, завършил със самоубийство) категорично обявява целите на ложите: “Война на Бога, ненавист към Бога! Целият прогрес се състои в това! Трябва да се пробие небето като хартиен свод! Да се постигне тържество на човека над Бога!”.




Evanston Masonic Temple
 

В САЩ "Църквата на Сатаната" е официално регистрирана и приета в Националния съвет на цьрквите през 1970 г. В Пентагона я представя,  заедно с друтите конфесии и главният капелан на цьрк­ата, под чието ръководство служи рота сатанисти, част от въоръжените сили на САЩ.



Clinton Masonic Temple


"Църквата на Сатаната" днес има доста последователи в САЩ. Те са стимулирани от правителството на Рейгън да заемат възлови постове в армията и висшата администрация.
Изследователят на сатанизма, ­германският протестантски свещеник Джефри Стивън, пише, че твърдото ядро в Сатанинската църква извършва и чо­вешки жертвоприношения.
По сведенията на изследвача на сатанизма Бъртън Улф, един от бащите на Америка - Бенджамин Франклин, е бил поклонник на същия култ, в тогавашното тайно общество “Клуб на адския огън” и е разнасял светлината на огьня в САЩ.



Франклин масонства и зидарства. Само да не си помислите, че работи нещо.
Benjamin Franklin - Craftsman (1706-1790). A Masonic gift to the city of Philadelphia


Днес част от ракетите, с които САЩ бомбардира Афганистан, се казват “Адски огън". Това са лазерно насочвани ракети, които бяха изпробвани във войната в Залива през 1990 г. и войната срещу Югославия през 1999 г.

По данни на сп. “Нюзуик”, в САЩ има не по-малко от три милиона дяволопоклонници.

Капелани на “Църквата на Сатаната” официално служат в американските въоръжени сили. И нито ФБР, нито полицията не смогват да обяснят защо всяка година в страната биват откривани по пет хиляди мъртви тела на непознати малчугани.
"Бъдещето"


Морални догматични сатанисти:

Днешни последователи на Пайк в САЩ от ложа с неговото име



Масонската религия - сатанизъм и поганство (езичество)





Масонска статуя на Вашингтон



- Абракадабра







Вашингтон и масонския идол Бафомет



Според масонските легенди статуята на тамплиерския истукан Бафомет, след процеса и погрома над тамплиерите във Франция е преместена в масонски храм в Европа, а днес се намира в Образцовата масонска държава - САЩ



Зевс Олимпийски


ДЪРЖАВАТА НА ЗЛОТО

Тези, които днес повтарят изрази като ,,нов кръстоносен поход срещу исляма" или "сблъсък на християнската и ис­лямската цивилизация" са или подведени, или манипула­тори. САЩ са създадени като антихристи­янска държава.

Бащите-освователи на Америка

Томас Джеферсън, автор на "Декларацията за независимост", Томас Пейн - политичес­ки философ, Александър Хамилтьн - финансист, Джордж Вашингтон - главнокомандващ войските на колониите във войната срещу Англия и първи президент на САЩ и Бенджамин Франклин - иде­ологически стълб на революцията. Всички те са масони.

Техните портрети в масонски униформи висят днес в масонските "храмове".



Идеологът на Американската  революция Бенджамин Франклин в масонски одежди

До Американската революция през 1776 г. в Америка имало вече 8 Велики ложи. Във всяка от колониите, които ще станат 13-те щата на бъдещите САЩ, действа по една Велика ложа.




В масонския храм


От 55 души в Конституционното събрание - бащите­-основатели на САЩ, само петима не са били масони.  24 от генералите на Вашингтон са масони.
Тези, които подписват Декларацията на независимостта са 56 човека. 53-ма от тях са велики майстори на ложи.

http://www.summitcity170.org/famous_masons.htm

Изображение на Джордж Вашингтон в масонски храм


Масонът човек ли е?

През 1941 г. бъдещият президент на САЩ Гари Соломон Труман изнесъл лекция по радиото, озаглавена"Джордж Вашинг­тон човекът и масонът". Главната теза на доклада била: Вашингтон е "велик масон, построил САЩ на масонски принципи".

Масон е първият върховен съдия – Джон Маршал, масони са създателите на финансовата система на САЩ – Робърт Морис и Александър Хамилтън. Първият държавен секретар – Робърт Левинстоун е Велик майстор на Ню Йоркската ложа.


http://www.daylightlodge.org/famous.htm




Поганско шествие:

http://www.eburgmasons.com/35famousmasons.htm



Теодор Розенфелд - както му е оригиналната еврейска фамилия - масонства




Гари Соломон Труман в масонско капище



Президента Джералд Форд


Вместо да се изброяват американските президенти по религия, по-кратко е да се каже, че в САЩ е трудно да стане президент някой, който не е поганец.

Сатанистко сборище

http://jcemmanuel.wordpress.com/



Масонската Гора с каменен идол на Молох в Северна Калифорния.
Светилище на Bohemian Grove - влиятелна ложа, в която се събират личности от висшия хайлайф. Към днешна дата се смята, че членството в "Бохемски клуб" е изключително престижно и достъпно за малцина дори сред американския топелит.
Сред поклонниците на Молох са президентите Никсън и Рейгън и Буш баща и син.



Nixon and Reagan at the Bohemian Grove birds of a feather flock together




Това не е оперно представление





Огънят на Молох


Кой е Молох




Bush Jnr and Snr giving a speach at the Bohemian Grove in 1995 recall they are both Skull and Bonesman numbered 322.








Още снимки във VBOX:
http://vbox7.com/play:fc991ef9

За масонската естетика

Красотата на Бафомет

http://en.wikipedia.org/wiki/Baphomet



Изображението на Бафомет е най-подробно разтълкувано от уважавания окултист Елифас Леви.

Той го описва като символ на всичко възвишено, прекрасно, благородно и хармонично.

Тази прекрасна хармония е седнала върху Земното кълбо. Между рогите й грее Огъня на Прометей - светлината на познанието, която просветлява масоните, когато ги споходи близка среща с лъчите на Светлоносеца - Ангела на светлината (Луцифер).
Понеже е съвършено красив, Бафомет е хермафродит.
За да е съвсем хубав муцуната му е кучешка.
Ален Делон да му завиди.





Плакат на бившия масон Лео Таксил, който не бил такъв естет или масонските красоти му дошли в повече и започва да ги разобличава.
Същия е по-известен като върл антихрист с идиотската си книга "Забавно Евангелие".

В ционистко-масонската държава - преследване на християнството


Върхът на триумфа на ан­тихристиянството в Новия свят е решението на Върховния съд на САЩ от 1962 г., че в американските учили­ща не може да се четат християнски молитви и Библията.




Гиганска менора - еврейски свещник - в Бруклин


http://www.churchbg.com/restored/articles.php?article=35

Движение за домашно образование

Християнско движение в САЩ - започва през 60-те години, когато Върховният Съд на САЩ забрани Библията в държавните и общинските училища.

http://www.halfwaytoconcord.com/school-prayeragain-illinois/


Учебната теория и практика и преди това е антихристиянска. Но решението на Върховния Съд ясно показа и на онези християни, които още се съмняват, каква е истинската религия на държавната образователна система - светският "хуманизъм", съвременната форма на антихристиянско езичество.

Християните започват да изваждат децата си от държавните училища и да ги записват в частни християнски училища. А когато дългите пипала на Министерството на образованието се опитват да посегнат на академичната свобода на частните християнски училища, християнските родители прибират децата си у дома и започват да ги учат сами.

Следват арести на християнски родители, отнемане на децата от семействата им и въдворяване в държавни интернати.
Християните издържат.

А думите public schooled, "държавно образован" са символ на неграмотност, нулеви умения за общуване и неспособност за рационално мислене.








Война срещу Християнството в САЩ - Новата Юдея

Американците водят съдебни дела за правото да празнуват Рождество
Магдалена Ташева, в. “Монитор”

Преди 20-тина години губернаторът на Уисконсин изхвърля без обяснения рождественските символи и въвежда нови. Елхите са наречени “празнични дръвчета”, а поздравът “Весела Коледа” е заменен с “Весели празници”.
Починът бил подет в други щати, а Бил Клинтън го пренесъл в президентството.
От 1992 г. насам коледните картички, които Белият дом разпраща в тираж над 1 милион, са светски – зимни пейзажи и пожелание за “весели празници”.



В Орегон палят менората по случай Ханука


Преследване на ученици

2004 г. - Учител окачествил седмокласник като “нацист и антисемит” и го заплашил с изключване в частно училище в Кливлънд, защото ученика упорито наричал елхата коледно дърво и пожелавал “Весело Рождество” на децата. Родителите се опитали да осъдят учителя, но загубили делото.
За същите провинения две ученички от гр. Рочестър (Минесота) са наказани с порицание.
"Ю Ес Нюс енд Уърлд Рипорт”  твърди, че такава е ситуацията в 1200 нюйоркски училища.

В Бей Харбър, Флорида, където християнските символи на публични места са забранени, в средата на града е издигната 5-метрова менора (чифутски свещник), а звездата на Давид украсява дори уличните лампи.

Една католичка завела дело срещу училище, което излагало менори и полумесеци, но забранило на децата й да си честитят Коледа. Съдът отхвърлил иска й.




Масонско капище в Бостън


В гр. Саут Ориндж (Ню Джърси) не се допуска дори инструменталното изпълнение на “Тиха нощ, свята нощ” и “Джингъл белс”. Журналистът Джон Лио обяснява:
“Хората в малките общини се свиват от страх, че ако празнуват Рождество публично, ще изплащат съдебните разходи и компенсации за нематериални щети на ACLU (Американския съюз за граждански свободи).”



Така се празнува Коледа в страната на неограничените идиотщини - с менора до елхата


Месечника “Уислблоуър” (будител): тема на броя за декември е “Криминализацията на християнството”.

“В страната, където Рождество бе станала мръсна дума..." - в. “Гардиън”.

Фокс нюз: “Коледа под обсада”. “Отново е Коледа и по християните отново се сипят удари на чукове.




Кметът на Ню Йорк Блумбърг заявява, че осветеното дърво пред Ситихол не било коледно, а “празнично”.


Войната срещу Рождество Христово - индивиди в Америка, които съдят държавата, защото позволява Дядо Коледа (свети Никола) да раздава подаръци на децата по случай раждането на Иисус Христос. Те смятат, че ако този образ бъде премахнат, хората ще забравят кога и защо е настъпила новата ера на човечеството.
Сред тези ищци са Американският съюз за граждански свободи (съкратено ACLU), “Свидетели на Йехова”, Лигата срещу оклеветяването и др.

Те искат светите дни да бъдат обявени съответно за “зимен” и “пролетен” празник.

Питат защо Коледа е национален празник, а Ханука, който също се чества през декември, не е.



Масонски олтар


Коментар на един евреин:

“Коледа” стана мръсна дума в САЩ

Бърт Прелътски

Никога не съм вярвал, че ще доживея деня, в който Коледа ще се превърне в мръсна дума.

Училищата се задължават да преименуват коледната ваканция на “зимна ваканция”.
В “Мейсис” думата е забранена. Коледните песни, дори и само в инструментален вариант са забранени на определени места.
Не беше толкова отдавна, когато най-различни народи прииждаха от целия свят и правеха опити да се впишат в нашето общество.
“Топилнята на света” беше прякора ни. Всичко това се промени, за което обвинявам своите братя-евреи. Когато стане дума за анти-християнство, намираме евреи-съдии, евреи-журналисти, начело с Американския съюз за граждански права.
Тъй като самият аз съм евреин, трябва да отбележа, че Коледа никога не се е празнувала в моето семейство.

Но мръсната малка тайна на Америка е, че

антисемитизмът вече не е проблем на обществото. Той бе заменен от яростно анти-християнство.

Американският съюз за граждански права, който в основната си част се състои от евреи е този, който води атаката срещу християнството в Америка.
Същата тази група от фарисеи-мошеници, които дочувайки “Весела коледа” ще ви хвърлят в лицето съдебно запрещение...

Започвам да мисля, че все повече евреи няма да се успокоят, докато не изградят собствената си версия на испанската инквизиция, принуждавайки християните да се отричат от вярата си, или да посрещнат последствията."

Щуротии



Като се щракне копчето, оттук идва светлината на гнозиса


В Манхатън богатото семейство Крупник е сложило пред входа на разкошната си къща една кукла с човешки ръст, изобразяваща Дядо Коледа, който държи с едната си ръка окървавен нож, а с другата – отрязаната глава на дете.



Дядо Мраз в страната на неограничените идиотщини


Техен събрат е обесил на едно дърво същия куклен персонаж и гледа как вятърът го подмята насам-натам.

В Денвър, Кенсингтън (Мериленд) и Юджин (Орегон) е забранена публичната употреба на червено-зелени салфетки, защото това са цветовете на Коледа.

Напоследък американците създават граждански организации, които защитават пред съда общините, спазващи християнската традиция. Фондацията “Отбранителен алианс” спечели такова дело срещу град Кранстън.

Ннякои личности от национална величина отказват да приемат атеистичните поздравления на президента. Джоузеф Фара, редактор на “Уърлд нет дейли”, съобщи: “Изхвърлих “празничната” картичка на президента Буш веднага щом я получих.”


MASONIC TEMPLE
Bethlehem, PA, United States


За сравнение вижте какво представлява еврейският празник Ханука – обезглавяването чрез коварство на един пълководец:

“Ханука”



Героинята на Ханука, Юдит, обезглавява гръцкия пълководец Олоферн


През 166 г. пр. Хр. Ерусалим бил владение на гръцкия цар Антиох IV, който сложил в Храма статуя на Зевс. Възмутени, свещениците повели въстание начело с Юда, наречен Макавей (чук), в което се отличила и вдовицата Юдит. Тя прелъстила гръцкия пълководец Олоферн, нахранила го със сирене и когато той заспал, го обезглавила.



- Здраве желаем

Когато на хората им писне

Когато на хората им писне от побъркани сатанисти, с масонските храмове се случва ето това - Америка, Честнуд, 1956 г.
На мястото на капището са си направили паркинг.


За обикновените сащианци

всичко това изобщо не е забавно. Те имат своя съпротива - многобройна, организирана и въоръжена. И по една ирония федералните власти не могат да се справят с нея - в САЩ по конституция са разрешени народните милиции на въоръжени граждани.
В Християнските милиции в Щатите са обединени към половин милион души. В тях преобладават белите националисти, но има и чернокожи. Общото, което ги обединява е омразата към федералната власт във Вашингтон.
Лидерите им изобщо не крият, че се готвят за въоръжен

Видяна през погледа на обикновени граждани, на които не им е безразлична съдбата на родния им край или на този град или селце, в което живеят.
………………….
“ В Плевен пристигнах през 1983 година. До тогава не бях посещавала този град, бях чела за него в учебниците, във вестници и списания. Това кътче беше в очите ми град-приказка: красиви стари сгради, съчетани с модерно строителство, музеи, красива пешеходна зона, уникални исторически и архитектурни паметници, паркове и градинки, детски площадки, читалища. Работещи предприятия, щастливи хора и много деца! Туристите – наши и чужди с интерес и задоволство посещаваха града и околностите му…..“
Това е част от разказа на една жена, която се е заселила в Плевен през 1983 г. и сподели наблюденията си за случващото се с него и в него от тогава до сега – 2011!
Но за да не бъдем обвинявани в носталгия по миналото, ще преминем директно към „розовото“ настояще и непредсказуемо бъдеще.
………………..
Един от първите проблеми е този с БЕЗРАБОТИЦАТА. Официалната статистика само донякъде се докосва до истинското положение. Гледката в Бюрото по труда е трагична – три реда опашки за подписи като сред чакащите преобладават младите хора, които са в активна възраст и насила са превърнати в чакащи милостиня просяци! Има една голяма част от безработни, които дори не са регистрирани, защото не искат да бъдат унижавани и обругавани от самодоволните държавни служители, на които в повечето случаи им липсват първите 7 години възпитание, а и не следват длъжностните си характеристики! Имаме въпроси и то много към Социалното Министерство, но това по-нататък.
Освен в Плевен, в цялата област положението със заетостта е същото. Като едни от най-засегнатите райони са Белене и Никопол.
При разговор с млади хора от Белене разбрахме, че почти цялото население на града са безработни, повечето от тях са с образование, свързано с ядрената енергетика и са очаквали работа, свързана със специалността им. Много младежи са заминали за чужбина да припечелват прехраната си – тяхната и на мизеруващите си семейства в България.
Безработицата естествено води до емиграция. В Никопол ни казаха, че са останали по-възрастните и болни хора, а младите са заминали предимно за Испания и там вече има цели квартали, заселени с българи от Никопол!

Вторият важен проблем е проблемът с БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ.
Тук коренът на „злото“ е проникнал така в кръвта ни, че силите на съпротивление са напривършване и дори не ни се говори вече за това! Държа да отбележа, че жалбите, писмата, петициите на хора от нашата област са започнали своето ходене по мъките още от 1994 година!!!Тук се намира прословутото село Мечка, което стана известно в цяла България. Сигналите за престъпленията са изпращани в продължение на години до различни министри от различни правителства, до органи и институции. Но! Глас в пустиня! А от отговорите на институциите виждаме следното: “ Неизвестен извършител! : Изтекъл срок на давност! : Прехвърляме случая на…..: Връщаме за разглеждане до…….:Прекратено разследване…..: Кражбата е на минимална стойност!……“
И така докато десетки и стотици хора напуснаха този свят ОГРАБЕНИ, ОМЕРЗЕНИ, УНИЖАВАНИ И НЕОВЪЗМЕЗДЕНИ!
Освен в Мечка тези явления ги има в почти цялата област.
А в самия Плевен си имаме „вилни зони“ превърнати в руини, които по нищо не подсказват, че някога там е кипял живот – Нежовец и Табакова чешма! Имаме снимки от тези хубави природни кътчета, ако ги видите ще ви се доплаче, подобна картина не сте виждали и в следвоенно време!

Въпроси сега няма да задаваме. Има време за въпросите ни, а те са много, те са основателни, те са предназначени към всички партии, които са участвали във властта от 1989 година до сега!
Трети проблем – ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ.
Ние държим едно от първите места в страната по смъртност от инфаркт и инсулт. Овен това от град с традиции в медицинското образование и един от водещите центрове в тази област след София и Пловдив, а даже и преди Пловдив, ние се превърнахме в град от времето на д-р Куин-лечителката. Недостиг на клинични пътеки, лоши условия в болниците, липса на медикаменти, а това принуждава пациентите да си ги осигуряват сами дори когато са на болнично лечение. Хората се самолекуват в много от случаите или изобщо не се лекуват, а профилактиката е на ниво НУЛА! Липса на средства за лечение на хронично болните и онкоболните.

Проблем и с автомобили, движение, гаражи, неправилно паркиране, неспазване на никакви правилници от страна на новоизлюпените шофьори! Много катастрофи с много жертви и осакатени хора! Невъзможност на пешеходците и най-вече на децата да се движат по тротоарите!

Проблем с БЕДНОСТТА!
Ние можем да отвръщаме глави от просещите хора, от бездомниците, които спят по пътищата, от тези, които изгоряха от пожар до кофите за боклук, тези, които намериха мъртви по треви и пейки….Но този проблем съществува, той се разраства, той е ОБЩОЧОВЕШКИ ПРОБЛЕМ и засяга всички нас като едно ХУМАННО общество.
Имаме идея, която ще предложим на бъдещите кандидат-кметове – да поемат ангажимент за изграждане на ПРИЮТ за бездомни по образец на приюта в Пловдив. И за откриване на кухня за бездомни и социално слаби хора. Като ние-гражданите ще поемем ангажимента да помагаме с доброволен безвъзмезден труд по построяването, а после и по обслужването на хората в приюта и кухнята.
Имаме въпроси и към нашата Православна църква, но и това после!
За нас вярата не се учи само на книга, тя е ПРИМЕР и СЕБЕОТРИЦАНИЕ в името на другите!

Въпросът с наркоманията сред децата и младежите и много сериозен. При неговото решаване е необходимо пълно СЪДЕЙСТВИЕ между органите на реда, училището, родителите и социалните работници, а също така голяма роля би изиграла отново НАШАТА ЦЪРКВА, както е на всякъде по света.

Въпросът с живота и средата на ромите в областта ни. Призоваваме политиците ни да се поразходят по ромските махали, по домовете на хората, но не само в домовете на ромските босове от Левски, Каменец, Искър и Буковлък, ами по бедните ромски махали, колиби и паланки! И не само по избори, за да въртим ДАЛАВЕРАТА с гласовете, ами през всичките 4 години на мандата им!
Да отидат в махалата в Кнежа, например. Да посетят няколко къщи поне и да видят глада, болестите, липсата на всякакви човешки условия на живот….А после да поговорим на тема: Къде отиват средствата за ИНТЕГРАЦИЯ на ромското население, къде са средствата за образование, за здравна култура, за програми по заетостта…..Тук не става дума за помощи и надбавки, които са временно решение и не дават възможност за развитие на тези хора. Става въпрос за дългосрочни програми, даващи възможност на ромите да се учат, да придобиват умения и занаяти, да се лекуват и да се предпазват от болести, да могат сами да програмират живота си и бъдещето си като пълноценни и наистина РАВНИ граждани, не чакащи пред гишетата за социални помощи, което пък създава напрежение между етносите като създава усещане за неравнопоставеност в МИЗЕРИЯТА.

Проблеми в земеделието и животновъдството! Имаме въпроси, писма, предложения на хора от нашия район – земеделци, животновъди, ветеринарни лекари, фермери и частни стопани, които имат какво да предложат и какво да изискват.

Проблеми в малкия и среден бизнес – липса на изгодно кредитиране, невъзможност за погасяване на вече взетите кредити при високи и постоянно променящи се лихви, високи наеми, неотговарящи на обема на работа на предприемача (поради кризата, засегнала всички сектори на производство,търговия и услуги), а това води до затваряне на фирми, съкращения на работници, намаляване на заплатите на заетите работници. Плевен държи едно от първите места по ниско заплащане на труда – повечето работещи са на минимална заплата, някои от фирмите изплащат заплати един път на три месеца, а други са оставили работници на 4 часов работен ден за по 140 лева заплащане!

А за това какво е свършила Общината през изминалия мандат, очакваме да ни разкаже сегашният Кмет и сегашният Общински съвет, а от тези, които мислят да заемат техните места очакваме РЕВИЗИЯ на цялата дейност и всички СДЕЛКИ, след което очакваме резултатите от ревизията, след което искаме да видим новите АНГАЖИМЕНТИ, сроковете за изпълнението им и ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР между новите управници и гражданите на общ. Плевен, че ще се изпълняват поетите обещания!

Проблемите са много, не можем да ги обхванем в един „свободен“ разказ. Ще стане въпрос и за образование, и за култура, и за спорт, и за пенсионерите и техните несгоди. Всеки един раздел заслужава отделно разглеждане и задълбочен анализ от страна на специалисти, което ще се постараем да направим, разбира се с ВАША ПОМОЩ!

Приятели, това е една картина, нарисувана от птичи поглед, написана от хора, които не са специалисти в много области, а най-много в една. Затова ние сме на мнение, че без НАУЧЕН ПОТЕНЦИАЛ, без ПРОФЕСИОНАЛИСТИ в различните области, без ЕКСПЕРТИ не може да се справи нито една организация и партия. А за да има стойност КРИТИКАТА и ПОХВАЛАТА са нужни ЕКСПЕРТНИ АНАЛИЗИ и добре издържани ПРЕДЛОЖЕНИЯ и ПРОГРАМИ за бъдеща дейност.
Разчитаме на партиите да направят обективни анализи, да ги представят пред гражданството и да ни информират за евентуалните си бъдещи точки от дневния ред на управлението.

Това, което ние можем да направим е да отчетем резултатите, базирани на СТАНДАРТА ни на живот и по това накъде вървим – към прогрес или регрес!
Защото и най-добрите намерения на политиците, ако останат само написани на книга и с нищо не подобрят живота ни, тогава не е ли това заблуда, лъжа, демагогия и манипулация с цел ЛИЧНО ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ от тяхна страна?

Ще се постараем до изборите да подготвим една по-точна и професионална картина на ситуацията в Плевенска област като се обръщаме към представители на различни партии и организации да установим сътрудничество при изготвянето на НАШИЯ „отчет“ за свършеното до сега и за изготвянето на списък с предложения към бъдещите кметове и общински съветници.
С много от участниците в КГО -Истина започнахме да се занимаваме с обществена дейност едва през 2005 година, разбира се, че и преди това сме проявявали будна гражданска съвест навсякъде и във всичко, но активно не сме се занимавали с политика и обществен живот. Затова често си казваме, че СЕ УЧИМ „В КРАЧКА“. Но имаме желание да бъдем полезни и това ни дава самоувереност да продължим. Затова и отново ще поканим всички граждани, без всякакви ограничения по каквито и да е признаци да се свържат с нас и да дадат своя принос в изграждането и развитието на ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕТВО!

КГО – Истина

ОРЪЖИЕ

Има едно оръжие, по-страшно от всички останали. Защото то може да задейства другите оръжия, както и да ги спира. Убило е милиони хора и днес употребата му нараства с чудовищни темпове. Онези, които са установили монопол върху него, не само не смятат да се отказват от използването му, а напротив – все повече и повече го разгръщат и разширяват чудовищните му възможности.

Това оръжие са думите.

Помислете си само колко хора бяха избити в името на думата «комунизъм»? В своята «Черна книга на комунизма» Стефан Куртоа ги изчисли на 120 милиона. Независимо от всичките възражения, които може да се правят по това число (впрочем, по употребата на думите «цифра» и «число» в българския език днес също е голяма бъркотия – но това е друга тема), ясно е, че става дума за страховити измерения. Само в началото на комунизма, в неговия болшевишки етап, платен с парите на американския банкер Якоб Шифт и одобрен лично от американския президент Уудроу Уилсън, са избити 20 милиона православни християни през периода 1918-1922 гг. И ако не е бил Сталин да спре кървавата червена вакханалия, започната от Ленин и Троцки, и да придаде що-годе човешки вид на новата система, а през 1937 г., слава Богу, да накаже най-кървавите палачи така, както заслужават – никой не знае каква щеше да е днес съдбата на човечеството. Колкото до комунизъм в чистия му, ленинско-троцкистки, а не сталински вид – видяхме го в Кампучия през 80-те години, виждаме го и до ден-днешен в Северна Корея.

Доста е висока цената на думата «комунизъм», нали? Има ли оръжие, което по своя убийствен ефект да се сравнява с нея?

Да, има такова оръжие.

Това е думата «демокрация».

Малцина си дават сметка, че Адолф Хитлер е рожба на демокрацията (тук дори не се спираме върху дребната подробност, че и той също, както Троцки и Ленин, е финансиран от американски банкери от Уолстрийт, а в тази финансова операция участва и дядото на Джордж Буш-младши – Прескът Буш). Идва на власт чрез напълно демократични, честни и почтени избори, чиито резултати не се оспорват от никого до ден-днешен. В резултат имаме 62 милиона души загинали в най-гибелната война в историята на човечеството, концлагери, разрушаване на Европа и немалка част от Азия. Очевидно, ако не беше основният инструмент на демокрацията – демократичните честни и справедливи избори, това не щеше да се случи. Хитлер нямаше да има инструмент, чрез който да дойде на власт. В една нормална политическа система такива личности просто не могат да се докопат до властта. Ето ви един от платежите по цената на думата «демокрация».

Между другото, често се забравя, че Троцки и Ленин, които са много по-кървави палачи от Хитлер, също не поникват на празно място, а точно като него са рожби на демокрацията. Някои наричат октомврийския преврат от 1917 г. в Русия «революция» - но истинското събитие, което там може да се обозначи с тази дума (да, всемогъщото оръжие на думите!),  е Февруарската революция. А болшевиките вземат властта вече в условията на парламентарна демокрация с всичките й присъщи тромавост, неефективност, ирационалност и хаотичност на решенията. Комунизмът също се опитваше да използва думата «демокрация» като оръжие и за маскировка, наричайки себе си «народна демокрация», но го правеше доста по-непохватно от западната диктатура - затова и загуби, и рухна, и изчезна в небитието на историята. Защото той не беше победен във война, във въоръжена борба, никой така и не успя да излезе равностойно срещу танковете, самолетите и ракетите му – но загуби войната на думите, не успя да ги използва в разгърналата се идеологическа битка така ефективно, както го направиха противниците му, и го сполетя закономерен крах.

Но убийствената дума «демокрация» също не се появява на празно място, а е само продължение, така да се каже, модифициран ваирант на други думи-оръжия, не по-малко унищожителни по смъртоносния си ефект. Защото преди нея и вместо нея се използват прословутите «свобода, равенство, братство» - и само амортизацията, пълното им овехтяване и станалото съвсем очевидно тяхно лицемерие налагат търсенето на заместител. Оръжието «свобода, равенство, братство» действа интензивно през целия 19-ти век – и на свой ред предизвиква масова гибел в Европа, като се започне от 5-те милиона избити по време на т. нар. «велика френска революция», мине се през урагана от антихристиянски заговори, конспирации, революции и прочие кръвопролития практически на целия континент, та се стигне до логичния «революционен» вулкан в Русия през 1917 г.; и неслучайно образец за Ленин са именно френските кланета от 1879-1794 гг. Но да не забравяме и неговата настолна книга «Психология на тълпите» от Густав Льобон и само кратко да се замислим: а как всъщност се управляват тълпите и се насочват към «революционно насилие»? Нали чрез думи, независимо от носителите на тези думи: в пряка реч на митинги, чрез позиви, вестници, листовки, брошури… Всяка една революция започва с думи, чак после идват пушките и оръдията.

Механизмът на поразяващият ефект на оръжието «думи» е очевиден: въздействие върху съзнанието на отделната личност, внушаване на определени идеи в това съзнание и после тласкането на личността да действа по определен начин в съответствие с това внушение. За целта обаче е задължително едно условие, без което оръжието на думите губи своята ефективност, разпилява се, отслабва и разконцентрира, защото насреща му излизат със същото оръжие. Необходимо е нещо, за което вече споменахме: монопол върху думите.

Как се установява монопол върху думите?

Естествено, като се установи монопол върху технологичните им носители. Преди векове, в началото, когато се е осъзнала могъщата сила на думите като оръжие, това са били книгите, сетне се появяват брошурите, листовките, вестниците… Т. нар. «френска революция» е подготвена с мощната офанзива на шайката писачи около Дидро, Русо, д"Аламбер, създали фундамента за унищожението на християнска Европа – «Енциклопедията». Там в продължение на 20 години се извършва колосален труд по подмяната на дотогавашните понятия за добро и зло, за чест и безчестие, за грях и добродетел… «Енциклопедия»-та се състои от 60 хиляди статии, които на практика отричат християнския мироглед и на негово място се опитват да поставят идеите на т. нар. «илюминасион» - «просвещение», явно неслучайно думата съвпада с названието на конспиративната политическа секта на илюминатите, създадена от Адам Вайсхаупт и положила в средата на 19-ти век началото на комунизма.

Следва установяване на монопол върху печатници, издателства, по-късно вестникарски редакции, още по-късно върху радио- и телевизионни медии, глобални комуникационни мрежи – и ето, че днес имаме почти пълен монопол от страна на определени общности с явни антихристиянски настроения сред тях. Ако искате да разберете в чии интереси действа дадена медиа, просто разберете кой е нейният собственик, каква идеология изповядва, каква религия, от какъв етнос е… Или някой си мисли, че разрушаването на християнските ценности на Европа, допускането в нея на антиевропейски настроени имигрантски потоци, хипнотичният отказ на самите европейци от собствените си традиционни морално-етични ценности, е случаен процес? Погледнете само колко енергия се хвърля (тоест – колко много ДУМИ се изприказват), за да се принудят европейците да забравят европейската си идентичност и да отстъпват пред натиска на афро-азиатската агресия, да свалят разпятията от училищните стаи, да превръщат църквите в барове и кафенета, да разрушат семействата си в името на «еманципацията», ДА УЗАКОНЯТ ПЕДОФИЛИЯТА (в Канада вече го направиха!) и другите сексуални перверзии, заболявания и извращения… И какъв е резултатът?

Конкретният, видим, реален резултат, който не се състои в думи, а в съвсем реални цифри и числа, е един-единствен: демографската катастрофа на Европа, която води европейската цивилизация до гибел, смърт и изчезване в съвсем физическия смисъл на израза. Неслучайно турският премиер Ердоган наскоро заяви, че по въпросите на семейството и морално-етичните ценности турците не бива да вземат пример от Европа, понеже тя застарява и умира…

Нека като илюстрация на горното да вземем прословутата дума «толерантност», с която толкова се парадира днес. Виждаме как е отнет първоначалния й смисъл и е подменен със съвсем друг. Защото истинският, оригиналният смисъл на думата «толерантност» означава неспособност на организма да се бори с дадено заболяване, тоест неговото капитулиране пред болестта, загниването му, вътрешното му разлагане и неизбежна смърт.  Тоест, нищо положително, само негативни неща. Дали пък не точно това е целта на нейната употреба, както и на други съвременни думи-оръжия от рода на «политкоректност» (това звучи точ в точ както комунистическото «политкомисари»), «мултикултурност» (впрочем, тази вече стана толкова издайническа, че я отписаха…), «отворено общество» и прочее словосъчетания, сякаш взети от прочутия «новоезик» на Оруел: да бъде унищожена християнска Европа?

Във всеки случай, това е мнението на една жена, която цял живот сама се беше занимавала да използва оръжието на думите. Четете книгите на Ориана Фалачи и ще разберете много от механизмите на съвременното използване на това оръжие!

Така оръжието на думите, събрано и концентрирано през ХVIII-ти век във френската «енциклопедия», удря смъртоносно Европа – а по-късните последици като гилотини, масовите убийства във Вандея, разоряването на континента от Наполеон и пак масовите убийства в Испания като наказание, че е най-силната католическа държава (спомнете си графиките на Гойя за зверствата на «демократичните» французи), са само резултат от установения именно чрез «енциклопедията» монопол на антихристиянските общности върху думите и върху техния смисъл. Именно след нейната поява става «модерно» да се говори срещу традиционните ценности и морал, да се отхвърля християнската етика, появяват се прословутите френски «пикантни романи» (да не забравяме, че Балзак в началото на литературната си кариера е автор на 15 порнографски романа), изниква зловещият призрак на «либерализма», една след друга рухват европейските монархии, а на мястото им като отровни гъби възникват куклено-оперетъчни имитации, та някои оцеляват и до ден-днешен, нали видяхме сватбата наскоро на една такава пародия…

Думите като оръжие играят не само стратегическа роля, както в случая с френската «енциклопедия», но и често тактическата роля на кибритени клечки, които да подпалят в съвсем конкретно подбран момент фитила на «революцията». Оформени като слухове, те успешно се справят с тази си задача, а вече появата на вестниците окончателно закрепва тази им функция на носители на социални пожари. Историческите примери са доста… Може да се цитират само два: клеветите срещу кралица Мария-Антоанета в навечерието на френската «революция» относно «връзката» й с кардинал Руан, и клеветите срещу руската императрица относно «връзката» й с Григорий Распутин в навечерието на руската «революция». Както виждаме, понякога моделите за взривно въздействие на определени комбинации от думи просто се вземат по метода «копи-пейст», макар тогава да не е имало компютри…

За ролята на думите като оръжие в съвремието всеки може да направи своите изводи. Достатъчно е да се спомене само термина «информационна война», която представлява не друго, а все същите полуистини, полулъжи (твърде често – откровени лъжи), подменени термини, непотвърдени слухове, изложени с модерните технологични средства на съвременните глобални мас-медии…

Как може да се предпазим от убийственото въздействие на това оръжие за масово поразяване – думите? За щастие, има начин. Наистина, не е съвсем лесен за вече манипулираното от думите съзнание, вцепенено и парализирано от лепкавите внушениея на «демократичното общество» – но все пак такъв начин съществува и с известни упражнения може да предпази доста ефикасно разума ни от тяхното хипнотично излъчване.

Това средство за предпазване е мисълта.

Какво означава да мислим? Много просто: след като изслушаме или прочетем ДУМИТЕ – трябва да се вгледаме в РЕЗУЛТАТА от тях.

Ето още един практически пример. Нещо като лабораторно упражнение по мислене.

Всички видяхме, чухме, прочетохме думите на американския президент Барак Обама в началото на този месец, че бил ликвидиран международния терорист Осама бин-Ладен, който бил отговорен за атентатите от 11 септември 2011 г., ръководел организацията «Ал-Кайда» и прочее, и прочее...

Дотук добре. Ликвидиран терорист, който е отговорен, и ръководел, и още не знам какво си. Но не забравяйте едно: ВСИЧКО ТОВА СИ ОСТАНАХА САМО ДУМИ! Та нали един от основните принципи на същата тази «демокрация» е, че ВСЕКИ Е НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО! А противното, тоест вината, се доказва само с ВЛЯЗЛА В СИЛА СЪДЕБНА ПРИСЪДА! Това е. Друго няма. Американският президент може да ги плещи, каквито си иска, но той не е съд, следователно не може да произнася присъди. А присъда нямаше, защото процес нямаше и съд нямаше.

Следователно, Осама бин-Ладен умря НЕВИНЕН. Следователно, американският президент заповяда да бъде извършено убийство, подобно на най-обикновен бандитски главатар, мафиотски «кръстник» или както още ги наричат там босовете на престъпния свят.

Това беше РЕЗУЛТАТЪТ. Всичко друго около този случай са само думи, които целят да замаскират, прикрият, омотаят в кълчища и деформират до неузнаваемост именно неговата реална, практическа, действителна страна: ПО ЗАПОВЕД НА АМЕРИКАНСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ БЕШЕ ЗАСТРЕЛЯН НЕВИНЕН ЧОВЕК. Тук дори не споменаваме обстоятелството, че в свое интервю малко след 11 септември 2011 г. самият Осама бин-Ладен не одобрява атентата, нито убийството на жени и деца, и говори в твърде положителен тон за американския народ...

Случаят с поръчковото убийство на бин-Ладен е показателен за използването на думите като манипулативно оръжие: чрез тяхното масирано активиране да бъде разпръсната хипнотична вълна, която да замъгли и измести на заден план именно РЕЗУЛТАТА от нечии свсем реални, практически действия. Както е казано много отдавна: «По делата им ще ги познаете…». По делата, а не по думите!

Но също така тук имаме много добър образец за начина, по който можем да се предпазим от убийствения за съзнанието ни ефект: като не позволим да ни бъде внушено, че непременно думите са верни, че задължително казват истината, и отхвърлим хипнотичното им въздействие, независимо от кого са произнесени. Ето я ключовата хипнотична фраза в случая с Обама и бин-Ладен: ЛИКВИДИРАН ТЕРОРИСТ. Но когато със съвсем леки усилия и малко размисъл анализираме резултата, стигаме до съвсем логичния извод, който разпръсва мъглата на манипулативната хипноза и който гласи: УБИТ НЕВИНЕН ЧОВЕК. Това е РЕЗУЛТАТЪТ. Всичко друго са ДУМИ, тоест оръжие за поразяване на съзнанието ни.

Така, веднъж опрели се на силата на мисълта, или по-просто казано, на обикновения здрав разум, можем съвсем успешно да се противопоставим на въздействието на това най-страшно оръжие – думите.

ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА

НА

ЛИБЕРАЛНИЯ ФАШИЗЪМ

В предишната си статия, «Идеологическата основа на либералния фашизъм», разгледахме въпроса върху какво се основават идеологическите аргументи на защитниците на съвременната форма на т. нар. «демокрация» - либералния фашизъм. Понеже в края на краищата всичките им тези аргументи рано или късно опират в «Обществения договор» на Русо, а по-простоватите сред тях се осланят главно на популярната реплика на Чърчил, че демокрацията била най-лошата форма сред най-добрите или нещо подобно или обратното, акцентирахме върху кратки вглеждания към именно тези двама демократични стожери.

Чърчил е ясен. Добър оратор, трябва да му се признае (за разлика от, меко казано, неубедителната му политическа дейност), който в ораторската си разпаленост може да изрече всякакви неща, стига да са достатъчно ефектни. Няма смисъл да им се обръща внимание. Колкото до Русо, в «Обществен договор» той заявява директно в прав текст, че демокрацията е най-лошата възможна форма на управление; на онези, които се интересуват повече от идеолога на френските масови убийци от 1789 г.,  мога само да препоръчам великолепната студия на Орлин Стефанов «Жан-Жак Русо – баща на тоталитаризма», чието заглавие вече казва много неща.

А ние да преминем към нещо по-прагматично: идеологическата практика на съвременния либерален фашизъм. На пръв поглед словосъчетанието «идеологическа практика» освен, че звучи по комунистически архаично, е и до известна степен парадоксално – доколкото се предполага, че идеологията е все пак нещо донякъде встрани от действителността, повече теоретично, отколкото видимо-реално. Но това се предполага също само на теория; а от практиката на другия вид тоталитаризъм, комунизма, много добре помним как идеологията определяше всичко в живота ни. И как, например, икономиката рухна именно поради това, че беше изградена върху идеологическа основа: «премахване на частната собственост върху средствата за производство». Така комунизмът рухна заради невярната си идеологическа постановка, която сгромоляса икономиката му, а по този начин и самия него.

Този пример е предостатъчен, за да илюстрира как заставането на утопични идеологически позиции е гибелно за обществото, защото утопията изкривява посоката на движение на това общество и то рано или късно катастрофира.

От тази гледна точка е по-лесно да се взрем и потърсим перспективите в днешната идеология на системата на либералния фашизъм, маскиран като «демокрация», в която система живее западният свят – а и ние заедно с него. В светлината на историческия опит от комунизма проблемът вече доста се прояснява: ако се окаже, че обществото, което едни наричат днес «демокрация», а други – «либерален фашизъм», е изградено върху утопични идеи, прокарвани с някаква цел насила и изкуствено в практиката, то закономерно ще загине. Ако пък идеите му не са утопични – ще оцелее и ще се развива.

И така, каква е днешната идеология на либералния фашизъм, която той прокарва в своята практическа реализация и с която оправдава тази практическа реализация?

В представите на много хора, искрено вярващи в «демокрацията», съвременният етап на «демократичното общество» е просто едно 200-годишно развитие на най-справедливото общество, създадено досега от човечеството. Защо е най-справедливо ли? Причината е една-единствена: защото в «демокрацията» всеки има право да избере кой да го управлява. Това е крайъгълният камък на демократичната концепция, с която се опитват да обосноват предимствата й. На пръв поглед изглежда съвсем логично: управлението се поверява на личности, на които мнозинството има доверие. Какъв по-добър аргумент? Щом повечето хора искат именно тези личности да ги управляват, волята на мнозинството бива уважена, като се предполага, че неговото мнение е най-меродавно.

Общо взето, това е основата на демокрацията, служеща като главен аргумент на нейната идеология..

И оттук започват усложненията. Ето само някои от по-главните.

Първо: манипулируемост. Мнението на мнозинството невинаги е меродавно. Понякога мнозинството може да сгреши в избора си. Може да си хареса някой пълен некадърник, който обаче има достатъчно лична харизма или финансови възможности да спечели симпатиите на избирателите, и по-нататък по веригата да мултиплицира собствената си некадърност. За разведряване на настроението може да си припомним вицепремиера от средата на 90-те години Нейчо Неев с неговото култово: «Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер!!!» Между другото, тази реплика е достойна за уважение, защото демонстрира поне способност за самокритичност. Което не може да се каже за повечето днешни чиновници – при тях спокойно можеш да хванеш единия от нашите в София, без значение кой, и да удариш другия в Брюксел, без значение кой; шансът да попаднеш на нашенски и европейски тъпчо послушков е практически 99%.

Второ: неефективност. Системата на демокрацията е неефективна. Докато се съберат избирателите за гласуване, може да се случат непредотвратими неща. На градската агора в Атина, където се побират 6000 души, иди-дойди: глашатаите ще се развикат, хората ще се съберат до два-три часа. Но ако внезапно под стените се появи враг? Или какво ще се случи в общество с повече хора и територия, а не просто в град-държава? Именно за да се предотвратят непредвидими инциденти, измислят т. нар. «представителна» демокрация – тоест, решенията не се вземат с гласуване от всички, а от избрани представители. Фактически, отменят самата демокрация, заменяйки я със сурогат; което е умно решение, защото иначе обществото просто не може да функционира по смислен, организиран начин.

Трето: некомпетентност. С всеки нов мандат новите народни избраници започват наново да се учат на азбуката на управлението. Ако пък не са нови, а предишни избраници, т. нар. «политически елит» - че каква демокрация е това? Това си е изборна монархия, хунта, диктатура, феодализъм, комунизъм, фашизъм – всяка една друга система с несменяеми управници, която обаче е по-почтена, защото не маскира наследяването на властта с красиви табелки. Римските императори също са били избирани, малцина от тях създават династии, но нима онази империя е била «демокрация»?

Четвърто: държавническо и политическо късогледство. Мисловният хоризонт на избраниците е къс. Нормално е тяхното съзнание да се съсредоточи в рамките на 4-те или друг N брой години от мандата им – и да изоставят дългосрочните перспективи. Което обрича обществото на пълна парализа по отношение на валидна прогноза в рамките на от един ден до края на вечността след мандата. Примерът с провала на обществото тип «мулти-култи», който провал признаха Ангела Меркел, Дейвид Камерън и Никола Саркози, е красноречив по отношение на демократичното късогледство: ако в началото на масовата афро-азиатска имиграция в Европа западните политици са гледали не в рамките на 4 години пред носа си, а са се опитали да прогнозират какво ще се случи след 30-40 години, когато вече не са власт – проблемите с имиграцията сега не биха съществували. Но, разбира се, защо му е на един демократичен политик да мисли за времето, когато вече няма да е на власт?

Развивайки подир зловещата 1789 г. сред различни перипетии «демократичната» форма на управление, Западът съвсем логично изостря до абсурдност и нейните недостатъци. И, естествено, тази мрачна логика го води до съвременната «демокрация», получила популярното название «либерален фашизъм» - която, запазила кухите, външни, формални идеологически атрибути на демокрацията, на практика е пълно тяхно отрицание. Разбира се, за либералните фашисти това е твърдо добро решение, защото иначе обществото просто ще спре на едно място, блокирано в състояние на парализа и в невъзможност да бъде управлявано; а така, превърнато в ЛИБЕРАЛНО-ФАШИСТКА ДИКТАТУРА, може да бъде подкарвано в която и да било посока, сметната за нужна от лидерите на диктатурата.

И тук ставаме наблюдатели на един интересен, развиващ се пред очите ни, исторически процес.

Либералните фашисти, озовали се по политическите върхове на Запада, използват твърде активно, нахално и безсрамно именно недостатъците на демокрацията, за да я превръщат всеки ден, постепенно и сигурно, в диктатура.

Така става ясен отговорът на въпроса, който се опитахме да анализираме и в предишната статия: защо «демократите», въпреки категоричното предупреждение на Жан-Жак Русо, че демокрацията е най-лошото възможно управление, все пак построяват и развиват точно нея?

Ами, точно затова я построяват и развиват: за да могат, използвайки недостатъците й, да я превърнат в диктатура!

И дали ще наричаме тази диктатура «либерално-фашистка», или «демофашистка» или «електронен концлагер» (а може би всички тези популярни вече названия просто отразяват различни аспекти на либералния фашизъм – тук са необходими по-задълбочени изследвания), няма особено значение. Важното е, след аналитично вникване в съвременните глобални политически процеси, да се разбере, че демократичната идеология на съвременния етап прикрива, маскира, оправдава и прокарва практическото изграждане на нова тоталитарна диктатура от глобален тип.

Това идеологическо прикриване, маскиране, оправдаване и прокарване, предвид своите чисто практически аспекти както за обществото като цяло, така и за отделната човешка личност, може да бъде обозначено като ИДЕОЛОГИЧЕСКА ПРАКТИКА НА ЛИБЕРАЛНИЯ ФАШИЗЪМ.

Манипулируемостта се разраства до степен, която позволява на някои анализатори да наричат западното общество «електронен концлагер». Неефективността най-добре се илюстрира от невероятната армия чиновници, обслужваща интересите на либералния фашизъм, които преливат от пусто в празно – но му служат като солидна и най-вече послушна социална база.

Разбира се, може да се приведат много примери. Но лично за мен най-шокиращ е примерът с прахосмукачките.

Защото на 13 септември 2010 г. Европейската комисия се занимаваше с мощността на прахосмукачките!

Наистина, трудно може да се намери по-фрапиращ пример за чиновническо тунеядство и бюрократичен паразитизъм.

Европейската цивилизация умира в съвсем буквален, физически смисъл. Раждаемостта на европейките е с коефициенти от 1.2 до 1.6 (за просто възпроизводство трябва раждаемост с коефициент 2.1 – тоест, жената в едно семейство да роди във всички случаи повече от 2 деца, за да компенсира други жени, които няма да родят или ще родят само 1), огромни маси хора от други континенти, сред които преобладават невежите, неграмотните, агресивните и направо враждебно настроени типове, заливат като диви орди Европейския съюз, в него се формират разрастващи се етнически анклави, цяла Европа се превръща в едно огромно Косово – а в това време правителството на същия този Европейски съюз се занимава с прахосмукачките!

Очевидно е, че една цивилизация, за която прахосмукачките са по-важни от собствената й наближаваща физическа гибел, чийто първи погребален камбанен звън се чу в признанието за провала на глупашката идея за «мулти-култи», изречено от Меркел само месец по-късно – на 16 октомври, такава цивилизация вече е загубила моралните опори и аргументи за своето съществуване. Именно в зловещия карикатурно-гротесков пример с Европейската комисия и прахосмукачките се преплитат в гордиев възел неразрешимите проблеми, създадени съвсем логично от недостатъците във функционирането на демокрацията.

И тук идва най-странното.

На пръв поглед, след като тези недостатъци са повече от ясни, единствената последователна и нормална стъпка би било да бъдат ограничавани. Да се намали манипулираемостта на обществото чрез по-разнообразна информация и разхлабване на цензурата. Да се ограничи «представителността» и да се засили системата за пряка демокрация чрез повече референдуми по швейцарски образец (бурното развитие на интернет вече дава неограничени възможности в това отношение) и така да се отслаби значението на «представително-елитната» класа (тук дори не споменаваме такова явление като корупцията сред тази класа). Нали това беше «демокрацията» - волята на мнозинството? Или май вече не е така… Да се удължи срокът на мандатите (или пък направо да се премахнат – както е например при американските съдии: избраният съдия е съдия доживот). Така се решават и проблемите с некомпетентността, и с политическото късогледство – един избран доживот политик ще се постарае да прогнозира тенденциите в развитието и управлението на обществото поне в рамките на собствения си живот, а ако се въведе и наследственост на длъжностите – в максималните възможни срокове, нали собствените му деца и внуци ще го наследят? Ах, пардон! Видяхте ли как в търсене на възможности за преодоляване на недостатъците на демокрацията стигнахме до извода, че единствено превръщането й в монархия или поне в някакъв вид диктатура е способно да ги преодолее…

Но дали ние сме единствените, които се досетихме за това? Твърде ласкателно, за да е вярно. Нека потърсим и някои други, които са се досетили.

Няма нужда да ходим далече, за да ги открием тези някои други.

Либералните фашисти отдавна работят за преодоляване на управленските недостатъци на демокрацията – и виждаме как днес, използвайки с пълна сила възможностите на новите електронни манипулационни технологии, те с ускорени темпове я превръщат във все по-откровена, нагла, алчна, хищна, озъбена с ракетите и бомбите си диктатура. Не, че тя още от кървавото си начало през 1789 г. не е такава. Още оттогава си е диктатура. Но историческите перипетии, когато неведнъж е успявала именно с помощта на идеологически инструменти и технологии да прехвърли собствените си вини и престъпления върху онези, които са се съпротивлявали на зловещото й настъпление, са пречили да бъде свалена нейната маска и показана истинската й същност.

В такъв случай е съвсем логично да се запитаме: защо днес демокрацията ускори с такива бързи, почти задъхани темпове вече неприкритата си трансформация в откровена диктатура, смятана от нас за либерална диктатура от фашистки тип? Какво се случи? Нима не беше по-разумно да се запази за възможно най-дълъг срок идеологическата й маскировка? Защото тази маскировка е превърната всъщност вече в прокъсана дрипа, през която проблясва металът на американските ракети с надпис «Честит Великден!», стоварили се през 1999 г. върху православния Белград, и все по-често ехти грачещата фраза на Збигнев Бжежински от 1991 г.: «След комунизма най-големият наш враг е Православието!» (През дупките на демократичната идеологическа дрипа се виждат и още много неща, но за тях друг път – сега, заради традиционната религия на България, споменаваме само антиправославния аспект).

Разбира се, по въпроса за причините на ускоренатта трансформация на демокрацията в либерално-фашистка диктатура би трябвало да се попитат самите либерал-демократични фашисти. И то, естествено, не редовите, а някои от лидерите им в световен мащаб. Ние можем да изкажем само хипотези.

Първо: рухването на комунизма предостави на Източна Европа огромни възможности за самостоятелно развитие. Май не всички си представят какво точно означаваше тогава «самостоятелно развитие»… Означаваше нещо много просто: развитие чрез самостоятелно вземани решения, което пък означаваше обаче в обозримо бъдеще нова конкуренция, при това вече много по-сериозна посредством укрепналата чрез частния бизнес икономика, а не просто чрез тъпо харчене на пари за танкове, както правеха комунистите. Това принуди «демократите» от Запада да форсират идеологическия си натиск срещу новопоявилите се «демокрации». Но какво означаваше това форсиране? Тоест: какво има да й се форсира на демократичната идеология? Нейните постулати отдавна са ясни, прехвалени и превъзнасяни, и източноевропейците здравата се бяха засилили по този път. Именно това засилване ги превръщаше в бъдещи опасни конкуренти.

И тогава на сцената излезе идеологията, която спешно сътвори нови демократични митове, на моменти директно противоречащи на самата идея за демокрация: «права на малцинствата» (вместо предишния тезис за «правата на човека»), «позитивната дискриминация» (сякаш има позитивни престъпления – например «позитивно убийство» или «позитивен банков обир»), «джендерното равенство» (вместо нормалното равенство между мъже и жени), «мултикултурно общество» (да се смее ли човек или да плаче - ?!?!; та нали много култури в едно общество означават много общества, събрани насила и механично на едно място и превърнати в джунгла: по-агресивното общество изяжда по-слабото), «толерантност» (толерантен организъм означава който не се съпротивлява на болести) и пр., и пр.

И, естествено, се оказа, че източноевропейците са далеч от истинската съвременна демокрация – тоест, от спешно сътворените нейни нови митове. Това беше важно: да им се внуши комплекс за недоразвитост, за непълноценност, за необходимост от напрягане на всички сили в усвояване на новите «демократични» идеи – и в напъните си за това «догонване» и «усвояване» малцина забелязваха, че тези нови идеи не само не са демократични в дотогавашния смисъл на понятието, но и са направо враждебни на самата идея за демокрация като общество от равноправни хора. Да не говорим за «правата на малцинствата», които светкавично се превърнаха в дискриминация на мнозинствата - и понеже това вече не можеше да се прикрие, й лепнаха табелката «позитивна» дискриминация. Дискриминацията на малцинствата е лоша, негативна. На мнозинствата – добра, «позитивна».

Така трансформацията на демокрацията в откровена либерално-фашистка диктатура още веднъж доказа, че иначе доста фалшивият и злокобен Жан-Жак Русо в случая е прав: тя е най-лошото управление от всички възможни.

Второто обстоятелство, което ускори тази трансформация, беше гигантското разрастване на технологичните възможности за манипулиране на общественото съзнание чрез появата и стремителното развитие на интернет. Няма защо да се напъваме за примери – събитията в Северна Африка доказаха дори не възможностите на целия интернет, а само на един сегмент от него: социалните мрежи, чрез майсторски провокираните и проведени там «фейсбук-революции».

Влиянието по принцип на електронната ера върху ускорената трансформация на демокрацията в либерален фашизъм е двояко: веднъж като необходимост от овладяване на новите манипулиращи съзнанието технологии, и втори път като непреодолимо изкушение за пробване на тези нови технологии (неслучайно такова широко разпространение след 1990 г. получи терминът «информационна война») на практика.

Разбира се, може да се спори дали това изкушение е изиграло положителна или отрицателна роля (от гледна точка на либерал-фашистките активисти) за масираното идеологическо настъпление на вече извратената до перверзия демократична идеология и за нахлуването й в социалната, институционална и личностна практика. Но във всички случаи то изигра категорично демаскираща роля, защото наглата и брутална идеологическа агресия позволи сравнително бързо да се установи въпросната трансформация на демокрацията в либерал-фашизъм. Съответно новите комуникационни технологии от лесна за завоюване и ефикасна като манипулиращ инструмент територия се превърнаха в бойно поле – а на това бойно поле съвременната демократична идеология, като прикриващ авангард на либерал-фашизма, вече среща и ще среща все по-силен отпор. Разбира се, не бива да се подценяват нейните способности за мимикрия и за внезапни информационно-манипулиращи удари в различни участъци от това бойно поле.

Един от основните практически моменти в технологията на либерал-фашизма е преди всичко масовото използване на такъв инструмент за идеологическо и нерядко силово влияние върху държавни институции и частни лица като т. нар. «неправителствени организации». Нищо, че либерал-фашистката идеология като съвкупност от идеи изглежда нещо безплътно и само теоретично. Тя си иска своите реални носители, финансиране, подстрекаване на различни малцинства към агресия срещу съответните мнозинства (напълно според думите на Русо, че «никое управление не е така изложено на граждански войни и вътрешни размирици, както демократичното»), изплащане на възнаграждения за активисти, расисти, ксенофоби и терористи, създаване на пропагандни центрове, сайтове, радио- и телевизионни програми и цели канали, вестници, пазаруване на журналисти, телевизионни водещи, главни редактори и директори на информационни агенции, и т. н. Няколко десетки «неправителствени» организации, зад които надзъртат самолетоносачите и бомбардировачите на правителството на САЩ и европейските му подметки, са в състояние да унищожат една държава, без изобщо да се налага военна намеса (справка – демографско-етническата война срещу България), а пък когато се налага, и с военна намеса (справка – урановите снаряди срещу Сърбия).

За цензурата, която вече е ликвидирала без остатък широко рекламираната преди 1989 г. прословута западна «свобода на словото», вече стана дума в предишната статия. Тук само ще припомним любопитен епизод (макар за такива трагични събития да не е твъде подходяща думата «любопитен», я използваме единствено от гледна точка на технологиите за медийна манипулация) от 2008 г.

Тогава на 7 август вечерта започна войната между Русия и Грузия. Ракетни установки ГРАД изсипаха стотици ракети върху един беззащитен град, бяха избити 1600 цивилни мъже, жени, деца и старци, беше окупирана територия, върху която ОБССЕ още от 1993 г. с усилия беше спряла тогавашната война, бяха въведени миротворци, а воюващите – принудени да седнат на масата за преговори.

Започна войната на 7 август 2008 г. вечерта – и стана нещо невероятно. Нито една, повтарям: НИТО ЕДНА! европейска и американска медия не отрази това събитие. Не отразиха ВОЙНА В ЕВРОПА! Всички мълчаха като пукали: телевизии, радиа, вестници. На 7 август мълчаха – добре, късно беше, нямали са време да реагират… Но на 8 август мълчанието се повтори – и европейските, и американските, та и нашенските медийни пукали мълчаха и не съобщаваха, че в Европа се води война. На 9 август – мълчаха. И чак на 10 август по цял свят гръмна новината за войната – с 3 дни закъснение, в днешно време, когато само след 10 минути се разбира кой сенатор в кой щат пръднал и какъв бил политическият отзвук от пръднята му…

Защо мълчаха демократичните медии в първите 3 дни от войната между Русия и Грузия? Много просто: защото на 7 август следобяд Саакашвили тържествено заяви по телевизията, че въпросът за Южна Осетия и Абхазия ще се решава по мирен път, а само няколко часа по-късно грузинската армия нападна и изби 1600 души в столицата на Южна Осетия Цхинвал, и уби 36 руски войници и продължи настъплението си. А когато руснаците (задължени като миротворци по условията на същата тази Организация за безопасност, сигурност и сътрудничество в Европа) спряха грузинското настъпление, всички западни медии заврещяха с пълен глас: «Руски танкове нападнаха Грузия».

Добре, че бяха руските танкове, защото иначе избитите цивилни щяха да са много повече. И до ден-днешен съжалявам, че малцина успяха да видят по телевизията как Саакашвили дъвче вратовръзката си… Естествено, «обективните» западни медии не показаха този колоритен детайл. Ето защо винаги, когато някоя либерал-фашистка функционерка с фанатично облещен поглед от поредната «неправителствена» организация подхване дума за «свобода на информацията», си спомняйте информационното отразяване на грузинската агресия срещу Южна Осетия. Съчетана с прокарваните в общественото съзнание гибелни утопични идеи за еднопосочна «толерантност», «мултикултура» и «права на малцинствата», манипулативната лъже-информация на либерал-фашистките демократични медии е способна да тласне едно общество по такъв гибелен коловоз, от който няма нито излизане, нито връщане назад.

Единственото спасение е да разпознаваме и да се съпротивляваме срещу идеологическата практика на либералния фашизъм.

След 1989 година, вече освободени (някои повече, други по-малко) от оковите на комунизма, имахме великолепната възможност, заредени с непознат за западняците исторически опит, да предусетим, да предвидим и предупредим света за надвисналата над него нова форма на диктатура. Диктатура много по-страшна и смъртоносна от комунизма, нацизма и фашизма, взети заедно. Защото онези бяха ясни, срещу тях се знаеше каква борба трябва да се води. Докато тази, новата, надянала маската на «демокрация», пропълзява отначало в умовете и съзнанията на хората, изглажда ги, вкарва в тях отровните ларви на красиви, но смъртоносни идеи, а после вцепенява духа им, превръща ги в елементарни консуматори – тоест, започва да изсмуква жизнените им сокове и така да разстила отровните си пипала по цялата планета, установявайки глобална власт.

Проспахме възможността да предупредим човечеството за тази опасност – макар че, поради опита си от комунизма, би трябвало по-лесно да разпознаваме диктатурите, независимо от маските, които си слагат. Нима комунизмът не си слагаше маски: «интернационализъм», «развит социализъм», «най-хуманно общество», «премахване на експлоатацията», «равенство за всички» и пр.?

Пропиляхме тази възможност.

Замаяни от умело внушаваната ни илюзия за свобода, повярвахме на такава опашата лъжа, че и досега в постреволюционния си махмурлук все още мнозина не могат да осъзнаят как от комунистическия трън се насадихме с пълна сила в демократичния глог.

А въпросната опашата лъжа е изречена (или повторена, няма значение) от Чърчил: че демокрацията (или онова, което се разбира под неясния и размит термин «демокрация») била най-добрата форма на управление.

Всъщност Чърчил казва не точно това, а нещо подобно на 11 ноември 1947 година в реч пред Палатата на общините:

Indeed, it has been said that democracy is the worst form of government except all tthose other forms that been tried from time to time.

(Демокрацията е най-лошата форма на управление с изключение на всички други форми, които създават от време на време.)

Както виждаме, старият хитрец така го е усукал, че да излезе прав във всички случаи и евентуално да заяви някой ден, че не е бил разбран съвсем точно.

Защото фразата наистина е просто неразбираема.

Първо: както виждаме, тя обхваща не «всички други форми» на управление, а само онези «всички други форми», които някои неназовани персони си били създавали «от време на време». И естествено, веднага следват логически въпроси, на които защитниците на онова, което се нарича «демокрация», просто нямат отговор. Или поне до ден-днешен не са дали отговор, което пак означава, че нямат – нали все пак за повече от 60 години трябваше да са го намерили... Ето само някои от логичните въпроси.

Кой «създава» въпросните форми на управление?

Какво значи «от време на време»? През 3-4 века? Или през 30-40? Или през 2-3 седмици?

А какво да мислим за появилите се естествено форми на управление, например монархията?

Ако някой разполага със сведения, че някой някога е седнал и «създал», тоест измислил монархията, или олигархията, или едноличната диктатура –  нека бъде така добър да сподели тази информация!

Защото например монархията, както и абсолютно всички други форми на управление, не се измислят, а се появяват и развиват в резултат от хода на естествените исторически процеси. Така, че ако приемем за напълно вярна прочутата фраза на Чърчил, то трябва да приемем и елементарната истина, че той всъщност е казал: ДЕМОКРАЦИЯТА Е НАЙ-ЛОШАТА ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ. Просто защото втората половина на фразата визира несъществуващи досега, несъздадени до момента , тоест измислени, форми на управление – а от съществуващите, сиреч от неизмислените и реални, действителни форми, тя е най-лошата.

Впрочем, Чърчил не е самотен в тази си витиевато-презрителна оценка за демокрацията. Доста преди него друго европейско «светило», сочено като идейния баща на съвременна демократична Европа (и чийто писания служат като оправдание за масовите убийства във Франция през 1789-1794 гг., наричани високопарно «революция» и отнесли 5 милиона човешки живота), пише следното: «“Ако вземем термина в неговото буквално значение, истинска демокрация никога не е имало и никога няма да има.”

Виж ти: “Ако вземем термина в неговото буквално значение...” А в какво друго значение да вземем този термин? Пък и всеки друг? В преносния? Значи, демокрация няма и никога няма да има – ама може и да има в преносния смисъл на думата. Тоест: неистинска, фалшива, ерзац-демокрация може да съществува. Истинска – никога.

Кой е авторът на тези унищожителни оценки? И къде е написал това?

Но моля ви се, как кой и къде? Нима не познахте Жан-Жак Русо и неговия «Обществен договор» - произведението, смятано за Свещената книга на самата демокрация, основата на основите, върху чийто принципи стъпват и «Декларацията за независимостта» на основаната през 1776 г. робовладелска държава САЩ, и «Декларацията за правата на човека и гражданина» от 1789 г. на основоположниците на съвременната демокрация във Франция, масовите убийци Робеспиер, Марат, Дантон, Демулен, Сен-Жюст и прочее палачи от същата кървава пасмина.

Но след като според самия Русо «никое управление не е така изложено на граждански войни и вътрешни размирици, както демократичното», а на всичко отгоре «истинска демокрация никога не е имало и никога няма да има», защо тогава неговите следовници пренебрегват това предупреждение и построяват робовладелските САЩ и постхристиянската, секуларизирана Западна Европа именно върху основите на демокрацията? Каква е логиката? Нали точно това е главният въпрос: след като човекът, обявен и обявяван за пръв и главен идеолог на т. нар. «демокрация», върху чийто «Обществен договор» се крепи цялата западна т. нар. «демократична» система, обявява същата тази демокрация за развъдник на «граждански войни и вътрешни размирици», и освен това за нещо фактически несъществуващо и което не може да съществува, какъв е смисълът, приемайки въпросната персона и развявайки я като идеологическо знаме, в действителност да се върши точно обратното на онова, което пише той? Или демократите тогава и днес не са чели «Обществения договор»? Охо, чели са го и още как – и са оправдавали, а и днес оправдават всичките си престъпления с различни вариации на човеконенавистническите идеи, изложени в това измъчено и заплетено в недомислици писание!

Тогава?

А може би, след като вече са били предупредени от собствения си идеологически «кормчия», че управлението, което строят, е изложено на «граждански войни и вътрешни размирици», са го построили именно заради това – за да бъде «изложено» на въпросните войни и размирици? На всичко отгоре: след като предварително знаят, че фактически под  фалшивата табелка «демокрация» строят нещо друго, защото нали истинска демокрация никога не можело да съществува според идейния им тотем, може би точно затова са прикачили табелката: за да прикрият истинското нещо, което са построили?

Но ако целта им не е била да строят фалшива демокрация, а са знаели, че тя друга не може да бъде: тогава защо са я построили? Че и продължават да упорстват в стила на алкохолизирания Чърчил: нищо по-добро не е е измислено – затова с желязна ръка ще заведем народите при щастието… пардон, това са думи на Троцки… при светлото либерално бъдеще! Пак с желязна ръка, тоест сега вече с  «томахоук»-и и снаряди с обеднен уран.

И тук плътно се приближаваме до основният съвременен проблем на Запада – настъплението на либералния фашизъм.

Но преди това още малко за Русо.

По въпроса за него има две мнения.

Някои смятат, че той е бащата на съвременната демокрация.

Други смятат, че е бащата на съвременния тоталитаризъм

В изгладените от пропаганда западни мозъци първото мнение се е превърнало в такава аксиома, та дори се смята, че е досадно да се повтаря, защото било очевидно.

Но второто мнение също има свои привърженици.

Един от тях е забележителният френски философ Бенжамен Констан (1767-1830): “Русо послужи за морално оправдание на деспотизма. (...) Този възвишен гений се оказа източник на злокобни оправдания за не един тиранин.”

Най-смешното е, че самият Констан е смятан за един от радетелите на либералната идея, макар и в нейната не най-радикална форма. Но ето, че той, само едно поколение след Русо, вижда вече реализираните опасности, оправдавани чрез идеите на «възвишения гений».

Но дори Констан, със своята сравнително бърза историческа реакция на «злокобните» последици на въпросния гений, едва ли е предполагал до какви страховити антиутопични абсурди ще доведе по-нататъшната реализация на зловещите идеи на «възвишения».

Но защо и двете мнения да не са верни? Първото: че Русо е баща на съвременната демокрация, и второто: че е баща на съвременния тоталитаризъм?

На пръв поглед ще се получи парадокс, но вникнем ли малко повече, ще установим, че е точно така: Жан-Жак Русо е бащата както на съвременната демокрация, така и на съвременния тоталитаризъм по простата причина, че днешната демокрация е просто красивата табелка на тоталитаризма.

Защото днес на Запад виждаме реализирана «демокрацията» именно така, както я е виждал и Русо – и дори самият той, с възпаления си и болен от омраза мозък, предупреждава, че тя «не е за хора».

Съвременният етап от развитието на «демокрацията» вече получи много точното название «либерален фашизъм». Разбира се, това е обида за фашизма – понеже, ако се вгледаме в историческите обстоятелства и направим необходимото разграничение между фашизма и хитлеровия национал-социализъм, ще установим, че «демокрацията» е реализирала геноциди и масови унищожения на хора, което Мусолини, Франко или Салазар въобще нито са вършили, нито си поставяли като цел. Достатъчно е само да си припомним кланетата във Вандея и съдбата на американските индианци. Самият велик демократ Чърчил е ярък почитател на фашизма и на обща пресконференция с Мусолини през 1927 година изказва такива ласкави оценки за фашисткото движение: «Вашата триумфална борба срещу зверските страсти и апетити на ленинизма…» и «…средство против руската отрова и движение, оказало услуга на целия свят».

Но понеже метафората за фашизма като символ на диктатура се е наложила в манипулираното обществено съзнание (а за съжаление в момента не разполагаме с друго, сиреч неманипулирано обществено съзнание), тя е най-подходяща за характеризиране на днешния етап от т. нар. «демокрация».

Как да определим отличителните черти на либералната фашистка демокрация, или за по-кратко, на либералния фашизъм?

Няма нищо по-лесно от това за човек, който е живял при комунизма. Спомнете си някои от неговите характерни черти – и ще откриете същите, умножени стократно, при либералния фашизъм.

Тук ще акцентираме преди всичко за най-характерното в областта на идеологията, понеже тази тема е пряко свързана с темата на сайта - за книгите: цензурата.

 Един от най-отличителните белези на комунизма беше именно тя. Тоталната и всеобхватна цензура, достигаща и развиваща се с времето в най-уродливата си форма: автоцензурата. Цензура върху историята, върху идеите, художественото творчество, върху медиите…

Но нима сега, в условията на либерален фашизъм, не е същото?

Цензура върху историята: я се опитайте днес да установите колко са жертвите на различните народи, пардон, сега ги наричат етноси, през Втората световна война? Рано или късно ще се сблъскате с информация за жертвите при някои етноси, която информация е установена като желязна догма, непоклатим канон, свещена крава: толкова милиона! Нито повече, нито по-малко! Ако някой твърди, че жертвите не са точно толкова, колкото сочат догмата, канонът или кравата – отива в затвора; така е в Германия, Австрия, Франция и в други страни, всеки може да провери в интернет кои точно са те. Но нима при комунизма нямаше цензура върху историята? Та само за горянското движение излязоха преди 2-3 години 2 огромни тома по над хиляда страници всеки с напълно непозната и нова историческа информация, укривана през цялото време след 9 септември 1944 г….

Цензура върху статистиката: във Франция официално е забранено да се събират сведения за броя на имигрантите. Официално! Всички данни, които имат там по въпроса, са неофициални, на различни организации – но не и на самата държава.

Цензура върху религията – разпятията биват вече забранявани в някои страни, върху християнските свещенослужители се изсипват потоци от медийни хули и клевети (като тези за педофилите сред католическите свещеници – «жертвите» се оплакваха 60-70 години след «престъпленията». 80% от преследванията по религиозни причини в света са срещу християни, но да сте чули някоя неправителствена организация или медиа да са нарушили цензурата върху този факт и да са го коментирали? Атеистичната пропаганда на «демокрацията» е много по-арогантна, нагла, безочлива и брутална от атеистичната пропаганда при комунизма.

Цензура върху литературата – някой да си спомня реклама на роман, филм, научно-популярна книга, които поставят под съмнение т. нар. «демократични ценности», т. е. ценностите на либералния фашизъм? Не се напъвайте, няма такава реклама.

Ето, наскоро излезе най-страшната книга, която може да си представи един българин: «Третата национална катастрофа» на Костадин Костадинов (Според автора на Независим националистически блог, последние е абсолютно мекере на Цион и провокатор на омраза между "гои" и "гои" - цигани, българи (Православни и православни, и християни и християни!), мюсюлмани и християни у нас, което обругава всеки християнин, отказал да бъде "гой", всеки български патриот, на достойни и почтенни антиционистки позиции, най вече не желаещ израелска имуществена инвазия у нас и всеки невярващ в легендата за ВСВ - "холокост", "газови камери" и "6 000 000 мъртви невинни евреи" с традиционното и за либералните фашисти, освен за отявлените есктремни ционисти клише като "антисемит", "ислямист", "нацист" и пр... ) – където върху 100 страници, с всички необходими данни, по области и общини, с таблици, графики и цялата възможна статистическа информация се доказва, че някъде около 2040 г. българите се превръщаме съвсем официално в малцинство в собствената си държава. Тоест, изчезваме. Измираме. Не ще ни има не само като държава, но и въобще като народ. Като етнос.

И какво? Някой да е чул реакция на българските институции спрямо тази перспектива? Не, просто днес цензурата се осъществява освен с преки репресии, и с обикновено премълчаване на факти, които са неприятни за либералните фашисти. А за европейския (впрочем, както и за американския) либерален фашизъм оцеляването на българите като етнос и като православно вероизповедание ще е твърде неприятен факт. И ето, че либералните фашисти, представяни от време на време от някои по-нахални западни посланици и от редица щедро финансирани «неправителствени» организации, се опитват  както чрез разпалване на етническа омраза, така и посредством елементарна цензура върху статистическите данни, се опитват да предотвратят оцеляването на българите, тоест да ни унищожат.

Именно цензурата като основен компонент в идеологията на либералния фашизъм, който се стреми да потъпче всеки глас, надигнал се срещу неговата диктатура, потвърждава един от редките моменти, когато Жан-Жак Русо е прав: никое друго управление не е така изложено на граждански войни и вътрешни размирици. Но гражданските войни и вътрешните размирици са всъщност люлката на самата демокрация. Тя сред тях се заражда и грабва властта в кървавите си пипала.

А по-нататък й остава само да изгражда гладкомозъчната си идеология въз основа било на призивите на Русо за убийство на «монарсите», било на засуканите приказки на прикрития фашист Чърчил, че е най-лошата форма на управление с изключение на измислените.

                                                         Любомир Чолаков