“От години го говоря това, има два основни типа закони,които управляват света. Повечето хора не го знаят.Всички правителства и държави се ръководят от римския закон за цивилните,или още така наречения закон за земята(civil low).

Но има един друг закон,който действа навсякъде,еднакво по света, UCC uniform commercial code,единния търговски кодекс.Закона за бизнеса. И няма значение къде си, в Африка,Япония,Европа,Турция.....ако имаш корпорация,ако правиш бизнес,ако правиш пари, работиш под този закон-Единния Търговски Кодекс.Това е така, защото ако закона за бизнеса не е универсален за всяка една страна, няма да може да се извършва търговия.А,не...трябва да има закон за парите...и по времето на Цезар,се е основал този търговски всеобщ закон.Това е библията на световния бизнес.

Единния Търговски Закон е под директното господство на the code of canon low-кодекса на църковното право на Ватикана. Какво значи това? Например,ако един кораб със стока пристигне в пристанището, се нарича “раждане“.Първото нещо,което капитана прави е да представи сертификата на стоките, на администрацията на пристанището.Или какво носи кораба на съответната страна и икономиката и. Нарича се “раждане“,защото е както детето идва на света от водите на майка си и получава свидетелство за раждане. По същия начин се гледа на новороденото,то е човешки ресурс и му се дава сертификат.

Знаеш ли,например,че рожденното ти свидетелство,номера му, е гаранция на борсата в Ню Йорк? В десния,долен ъгъл на всяко свидетелство има пореден номер,който е гаранция на световната борса. Защо? Защото ти си собственост на световния бизнес.Те търгуват с телата ни. Трябва да се събудим.Това е повече от сериозно.“

Из лекции на Джордан Максуел,дългогодишен изследовател на окултните групировки,символи и религии,теолог.

 

Когато за първи път чух лекциите на Максуел, изтръпнах, гняв ме обзе,разтърси ме. Само мисълта,че децата ни,които отглеждаме с такава обич,още от раждането си са притежание на тлъсти,самозабрави ли се, нечовешки същности .....та ние доброволно създаваме и даваме роби на угоените.

Доброволно поддържаме тази робска пирамида като ходим всеки ден на работа,чакаме на опашки да си дадем и последните пари за месечните сметки...делим от залъка си да дадем полуобразование на децата,за да ги направим поредното поколение промити мозъчни роби...

Бием се с лакти със събратята си, прехвърляме гнева си върху тях,убиваме ги,тъпчем ги,експлоатираме ги...вместо да вдигнем глава и видим КОЙ Е ИСТИНСКИЯ ПРИЧИНИТЕЛ на страданията ни.И да насочим гнева си КЪМ НЕГО.

Разбрахте ли защо нашите политици-бизнесмени не им пука и безнаказано си правят каквото си поискат с народа? Защото те действат според друг закон. Цивилния закон е за раята,робите..да ги държи в страх и подчинение.

Този фалшив пирамидален свят ще рухне.Той е противоприроден,противовселенски.

Но ние трябва да направим усилия да пробудим и разширим съзнанията си.Да пробудим заспалия човешки дух. Искайте ,молете вселената да ви избави от това робство, веднъж осъзнали го, тогава ще забележите промените,които настъпват с вас.

Не мислете,че катерейки се по етажите на пирамидата ще надхитрите събратята си и ще живеете по-добре....Нечовешките паразитни същности на самия връх на тази пирамида няма да ви пуснат от робството,а ще ви използват да тъпчете още повече събратята. И цената,която плащате е жестока.

Самата планета е под въздействието на глобални космически промени.Гея неможе да продължава повече така. Следвайте я.Настройте се на ритъма на ставащото,ако искате да приключите с робството.

misbis.blog.bg

Без превод на български:

Да,етническите българи в Турция,Гърция са асимилирани.В Албания,в Косо- во – също.Наистина на дневен ред/и то с бързи темпове/е Македония.С нашето мудно и чиновническо безхаберие/да не даваме скоростни легитимации на етническите българи извън България/също допринасяме за стопяване на българския етнос и оттам за изчезва-   нето на българския ген...Я вижте, как само за часове се правят български паспорти и бъл-  гарски поданици футболистчета като Лусио Вагнер,Ибрахима Гай и стотици други,кои-  то говореха с палци и преводачи и.. си отидоха та се не видяха...

... На мултиетническите САЩ хич не им дреме, че там някъде в Европа,на някакви си Бал-  кани текат асимилаторски процеси срещу българския етнос.Те,щатите,са си добре.Изби- ха навремето повечето от коренните аборигенски/индиански/ племена,малка част зат-  вориха в резервати/подобно екзотични канарчета в клетка/.Написаха за Света ама най-  демократичната Конституция,най-долните бандити станаха герои на уестърни и ува-   жавани банкери.Тогава вече щатите взеха да поучават и нас хилядолетните етноси и народи на уж някаква си демокрация.Дори в стара Европа създадоха измислена от тях дър жава.

  Видяхме им демокрацията – нещо повече -  живеем в нея!Благодарско?

 Нищо чудно след броени години,някой от бъдещите американски посланици да развее в Скопие новия флаг на новата”Шиптърско-македонска държава”.

  Както е тръгнало,нищо чудно!...

  ...В този свят на предателства ЛОЯЛНОСТТА винаги се е котирала скъпо.И прескъпо.Спо  мня ли си някой от нас колцина от управниците на държавата ни,на българския етнос във вековете назад/че и до наши дни/ са били лоялни към собствения си род и ген.Освен един,който бе съсечен в центъра на младата ни столица – не, не си спомняме друг...Даже тук не говорим за обич към Родината и др.високопарни и изпилени вече от употреба думи.Дори само лоялност да се спазваше – нямаше да стигнем дотук,че в най-новата ни история да бъдем зависими/и отродявани,стопявани/ от инородци,чуждинци – Батенберг,  Сакскобургготски,сина на Сакскобурготски,коминтерновски антибългари,ме-  стен хитрец,разпалил най-големия и ненужен междуетнически пожар...Ами след него?Пак коминтерновски чедаи те „интернационалисти”,внука на Сакскобургготски,по  сле ощеедно чедо на интернационалист,подкрепено от потурчен циганин.

  Сега е времето да видим,ще има ли възраждане на българския управленски ген или пак ше продължат да ни „редуцират” инородци домашни и инородци от световните банкови  поробителски институции...

 Засега сценарият по стремглавото стопяване/редуциране/ на българския етнос върви ус  пешно за отродителите:

 --- ниски пенсии;

--- малки заплати;

  В неевропейска Сърбия минималната пенсия е 200 евро,цените са ниски,а тях,сърбите,дори  ги  бомбардираха  самолетите на НАТО.

--- скъпи храни и стоки/Чужденците се сдобиват с впечатление,че идват в Диамантена република,виждайки етикетите/;

---разцентровано образование,с цел хаос в просвещението и произвеждане на неграмотни  изпълнители;

--- антиреформа в здравеопазването/още по-бързо унищожаване на националноопределя-  щия етнос;

--- предимство на масовата култура/чалгизацията/,откъдето идва принизяването,опро-  стачването – за какво са им интелигентни,разбиращи българи,които постоянно да пос-   тавят неудобни въпроси;

---водене на 2 ненужни войни едновременно далече зад пределите на Майка България,гъл-  тащи национален ресурс срещу с нищо невиновни етноси,които  са и вековно родствени с    българския;

--- ударна и масирана реклама на чужди и „елитарни”университети в и извън страната    ни – важното е новите и мислещите поколения да ги няма – да са извън Родината,да не се ВЪРНАТ НИКОГА ВЕЧЕ.За да може да се освободи Благословената от Бог територия Бълга-  рия.И тя да бъде поднесена като на тепсия на други племена,на други етноси с повече до-  лари и евро в джоб и хазна.

 За да я няма никога повече България!

 ...Това е малка част от сценария,който и сам по себе си е напълно достатъчен – не мислите ли!?!

Автора на статията иска да остане анонимен и блога уважава това негово искане, като изпълнява молбата му и я пуска, въпреки това.
Статията е пусната с някои изрязвания на разсъжденията на друг човек, с които този блог не желае да има обвързване...

М А С И Т Е

 

Рязка промяна на страха от съприкосновение

 

Човек от нищо не се бои така много, както от съприкосновението с непознатото .Той иска да види,да разбере какво е това,което внезапно се спуска към него,или поне да определи мястото му в реда на нещата. Човек навсякъде избягва съприкосновението с чуждото. Нощем или изобщо в мрака ужасът от някакъв неочакван досег може да прерасне в паника. Дори дрехите не осигуряват достатъчна безопасност – колко лесно могат да бъдат разкъсани,колко лесно е да се проникне чак до голата,гладка,беззащитна плът на нападнатия.

Този страх от съприкосновението е продиктувал дистанцията,които хората са създали помежду си.Те се заключват в жилища,чийто праг никой не бива да прекрачва – само там се чувстват донякъде вън от опасност.Страхът от крадеца,който може да нахлуе с взлом,не е само страх от разбойническите намерения,той е страх от внезапния,неочакван досег в тъмното.Ръката с грабливи нокти на хищник непрекъснато се използва като символ на този страх...

В нея се съдържат едновременно и безобидното докосване,и опасната атака.. Съществителното „атака” обаче се е ограничило само с отрицателния смисъл на думата.

Тази неприязън към съприкосновението не ни напуска дори когато сме сред хора.Начинът,по който се движим по улицата,в ресторанти,трамваи и автобуси,е продитуван също от този страх.

Дори там,където сме съвсем близо до другите и можем внимателно да ги наблюдаваме и оглеждаме,тръгнат ли към нас,ние започваме да ги избягваме.Ако предприемем противоположното,то е защото някой ни е допаднал и сближаването става по наша собствена воля.

Бързината на извинението,появило се при непреднамереното докосване,напрежението,с което то се очаква,бурната и понякога нападателна реакция,когато то не последва,отвращението и омразата,които изпитваме към „злосторника” дори когато съвсем не можем да бъдем сигурни,че е бил тъкмо той – целият този възел от душевни реакции,свързани с допира до чуждото,крайната ни лабилност и раздразнителност доказват,че тук става дума за  нещо много дълбоко,винаги живо и винаги неясно – нещо,което никога не напуска човека,щом  веднъж вече се е определил като личност.Дори сънят,в който той е далеч по-беззащитен,може  да бъде нарушен твърде лесно от този страх.

Масите са единствената среда,в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението.   Те са единственото състояние,при което този страх рязко преминава в своята противополож-   ност.Онова,което е потребно за целта,са плътните маси,в които хората се притискат тяло до   тяло,плътни и в своето душевно състояние,и то така,че никой не обръща внимание на това кой  точно го „притиска”.Щом човек веднъж се е оставил в ръцете на масите,той вече не се бои от    съприкосновението с  тях.В този идеален случай всички са равни.Не се забелязват никакви раз-  личия,дори между половете.Тук всеки,който е притиснат от някого,има съзнанието,че сам при-   тиска  другиго.И възприема този някой така,както възприема самия себе си.Сетне всичко внезапно протича както  процесите в един организъм.

Вероятно това е една от причините,поради която масите се стремят да се сгъстят толкова плътно:искат колкото може по-пълно да избавят отделните индивиди от страха от съприкосно-   вението.Колкото по-силно хората се притискат един о друг,толкова по осезаемо усещат,че не   изпитват страх един от друг.Тази рязка промяна на страха от съприкосновение  е присъща на    масите.

Облекчението,което си предават един другиму и за което ще стане дума по-късно,достига неве роятно висока степен,когато масите са най-плътни...

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Елиас  КАНЕТИ,

                                                                                                                         Нобелов лауреат

                                                           

                                                                                                           Подготвил за печат:Цветан АНДРЕЕВ

 

 Елиас  КАНЕТИ,нобелов лауреат, роден в Русе

Продължение на есетата

 

 

 

Едно колкото загадъчно,толкова и универсално явление са масите,които ненадейно възникват там,където преди не е имало нищо или само няколко души са били заедно – пет или десет,или  дванадесет души,не повече.Нищо не е оповестено,никой нищо не очаква.Внезапно навред почернява от хора.От всички страни прииждат,като че улиците имат само една посока.

Повечето не знаят какво се е случило,с нищо не могат да отвърнат на въпросите”какво става”,   обаче бързат да отидат там,където е мнозинството.В тяхното придвижване има някаква решителност,която твърде много се отличава от обичайното любопитство.Смята се,че движението на единия се предава на другите,но не е само това:те имат една цел. Имало е я още преди да бъдат намерени думите за нея:целта е най-черната точка – мястото,където най-   много хора са заедно.

Трябва да се каже нещо за тази крайна форма на спонтанните маси.Там,където възникват,в самото си ядро,те съвсем не са толкова спонтанни,колкото изглеждат.Но иначе,ако се абстрахираме от петте,десетте или дванайсетте души,от които водят началото си,те в действителност навсякъде са такива.Докато съществуват те искат да бъдат мнозинство.

Стремежът към нарастване е първото и най-важно свойство на масите.Те искат да обхванат всеки,когото могат да достигнат.Естествено възникналите маси са отворени:растежът им не може да се ограничава.Те не признават жилища,врати и брави,а онези,които се отделят от тях,  изглеждат подозрителни.Тук под отворени  трябва да се разбира,че те са навсякъде и нараст-   ват във всички посоки.Отворените маси съществуват,докато растат – щом престанат,   започва тяхното разпадане.

Защото масите се разпадат така внезапно,както са възникнали.Поради спонтанната си форма те  са чувствително образувание.В отвореността,която им дава възможност да растат,се корени и   опасност – в тях винаги живее предчувствие за разпадането,което ги застрашава.Те се стремят  да му се изплъзнат чрез бързото си нарастване.Приемат всичко докато могат.Но точно защото   приемат всичко,трябва да се разпаднат.

Противоположни на отворените маси,които могат да растат до безкрайност,които са навсякъде   и тъкмо поради това предизвикват универсален интерес,са затворените маси.

Те се отказват от нарастването и насочват вниманието си към устойчивостта.Онова,което бие      на очи у тях е границата.Затворените маси се самоопределят.Те си намират място,в което да  се ограничават – посочено им е пространството,което ще изпълват.То прилича на съд,в който се налива течност,известно е колко течност побира.Входовете и пространството се броят на      пръсти,човек не може да попадне случайно в него.Границата респектира.Тя може да бъде от   камък,от солидна зидария.Вероятно е нужен специален ритуал за нечие приемане в това про-  странство – вероятно трябва да се плаща определена сума за вход.Щом пространството най-после се окаже запълнено докрай,повече никой не се допуска.Дори когато то прелива от хора все още най-важни остават плътните маси в затвореното пространство,към които стоящите от-   вън всъщност не се числят.

Границата препятства безредното нарастване,но затруднява и забавя и разпръскването.

Възможността за нарастване,която масите жертват по този начин,се компенсира с трайност.

Те са защитени от външни въздействия,които биха могли да бъдат да бъдат враждебни и опас-  ни за тях.

Но те най-много разчитат на повторението.

С вероятността да се съберат отново масите всеки път предварително преодоляват разочаро-  ванието от своето разпадане.

Сградата ги очаква,тя съществува заради тях и докато съществува,те ще се събират.

Пространството им принадлежи дори ако има отлив и в своята пустота то напомня за времето на прилива...

 

 

                                                                                                                                                            Подготвил за печат

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Цветан АНДРЕЕВ

Най-важният процес,който протича в масите е разтоварването.Без него масите всъщност не съществуват,само разтоварването ги прави действителни.Това е мигът, в който всички,които им принадлежат,се освобождават от своите различия и се чувстват равни.

 Сред тези различия трябва да се обърне внимание  преди всичко на наложените отвън разли-   ки в общественото положение,съсловието и имотното състояние.Отделните единици винаги съзнават тези различия.Те много ги обременяват,много настойчиво ги разделят един от друг.

  Човекът е заел определено,сигурно място и се обръща към всекиго,който се приближава до него с въздействаща пледоария.Стои като мелница сред огромна равнина – изразителен и раз-  вълнуван,- до следващата мелница не съществува нищо.

  Целият живот,който той познава,се състои от дистанции – жилището,в което заключва себе си  и своето имущество,поста,който заема,общественото положение,към което се стреми – всичко  това съществува,за да създава разстояния,да ги утвърждава и увеличава.

   Отнета е свободата на всяко приближаване един към друг.Душевните вълнения от едната и   другата страна сякаш пресъхват като пясъци в пустини.

  Никой не бива да е наблизо,никой не може да стои така високо,както другия.Твърдо установе-  ната йерархия във всички сфери на живота не позволява никому да се докосва до по-висшесто-  ящите,да се спуска към по-нисшите другояче освен привидно.

   В различните общества тези дистанции се балансират различно.В някои от тях ударението пада върху разликите в произхода,в други – върху професията или имотното състояние.

   Тук не става дума за характеризиране на този йерархичен ред.Съществено е,че той съществу-  ва навсякъде,че навред се е загнездил в съзнанието на хората и че е от решаващо значение при   определяне на тяхното поведение към другите.

   Удовлетворението от по-високото положение в йерархичната стълба не ги обезщетява за из-  губената свобода да се придвижват.Дистанциите сковават човека и той залинява .Той е увлечен от гнева към това бреме и тъпче на едно място. Забравя, че сам се е нагърбил с него , и копнее да  се освободи.

   Но как може да се освободи сам? Каквото и да  предприема в тази насока,дори да е все още   решителен, той се намира сред хората,които ще осуетят усилията му.Докато те държат на дистанциите помежду си,той в никакъв случай не се приближава към тях.

  Само заедно хората могат да се освободят от дистанциите. Тъкмо това става в масите.При раз-  товарването се отхвърля разделението и всички се чувстват равни в тази сгъстеност,тъй като   между тях едва ли има празно място,защото тялото се притиска о тяло и всеки е толкова близо   до другия,колкото до самия себе си.Това донася неимоверно облекчение.

   Заради този благодатен миг,в който никой не е повече от другия,нито по-добър от него,хората  се превръщат в маси.

   Но мигът на разтоварването,толкова жадуван и толкова щастлив,крие особена опасност.Той     страда от една основна илюзия: хората,които изведнъж са се почувствали равни,не са станали   равни и истински завинаги.

   Те се връщат в своите отделни жилища,лягат да спят в своите легла.

   Запазват собствеността си,не се отричат от репутацията си.

   Не се отказват от своите близки.

   Не напускат семействата си.Само при сериозен прелом в своите убеждения хората излизат от    релсите на отколешните си връзки и встъпват в нови. Такива съюзи,които поради своето естест-  во могат да приемат само ограничен брой хора и трябва да осигуряват трайността си чрез суро-   ви правила,аз  обозначавам като кристали на масите.По-нататък обстойно ще говорим за тях-   ната функция.

   Самите маси обаче се разпадат.Те чувстват,че ще се разпаднат.Страхуват се от разпадането.   Могат да продължат да съществуват само ако процесът на разтоварването им продължи с нови хора,които се присъединяват към тях.

  Само нарастването пречи на техните членове да припълзят обратно – всеки под своето лично   бреме...

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Подготвил за печат:

 

                                                                                                                                   Цветан АНДРЕЕВ

ЕНЬОВДЕН

В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано (23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.
Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата - избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на билките и да се отнася с уважение към тях.
На Еньовден, подобно на НОВА ГОДИНА и на ГЕРГЬОВДЕН, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява ЛАДУВАНЕТО, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая ЕНЬОВА БУЛЯ.
Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита. От този ден започва упадъкът на слънчевата енергия и времето се “завърта на зима”. Вярва се, че на Еньовден слънцето трепти, “играе” и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач (1 юли).
Освен билярките, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. Затова в народните песни се пее:

Добро льо, магьоснице ле, / Че как ни Добро магьоса
Да си от поле додохме / Да си стадото оставим?
Иване, либе, Иване, / Ази ви либе не мамя,
А те ви, либе, мамиха / Моите билки хубави
Омана и въртигата. / Въртига да ви завърти,
Омана да ви омае.

Ако змей залюби мома, или самодива - ерген, пак с билки го лекуват, но с отвара от билки-разделни. Затова народът вярва, че змеят може всичко да запали, но не и колата със сеното, защото в нея има билки всякакви.
В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

“Радо ле, магьоснице ле! / Ново е гърне купила,
Турнала й билки да вари / Варила и наричала:
Омано, омай ми либе! / Въртиго, завърти либе!”
Пустата дюлюлянката, / Дюлюлянко, задели либе
от пътя, от кръстопътя. / При мене либе да дойде
Двамата да се земиме.
(Народна песен)

Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Това време е връхна точка и за много човешки дейности - изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.

calendar.shambhalabg.com

От bg-patriarshia.bg

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ

Още от древни времена, когато светът приемал християнството, предишните езически празници и обичаи не били насилствено отменяни, но по-скоро се изпълвали с нов, спасителен в Христа смисъл, облагородявани и освещавани от благодатта. На места обаче оставали да виреят стари плевели.

Народът ни нарича празника Рождество на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов).

На този ден, както е и в други случаи, наред с църковния празник сред народа ни (особено в селата) са разпространени какви ли не нецърковни вярвания и обичаи - остатък от езичество и плод на суеверие. Защото огромно е богатството на българския фолклор, но нека да си кажем право - не с всичко в него можем да се хвалим...

Вярно е, че напоследък урбанизацията, техническото развитие и модерният живот изобщо доста ни отдалечават от старите обичаи и обреди. На места те дори напълно са изчезнали. Но тази празнина, ако не бъде изпълнена с Христовото учение, дава място на нови суеверия и болен мистицизъм.

И така, счита се, че на Еньовден билките придобиват своите лечебни свойства. От този ден започват да се берат лечебните растения. Това е естествено - такъв е природният момент. Но той е използван като повод от разни „народни" врачки, знахари и магьосници да злоупотребяват с Божия дар, като го използват за своите мерзости.

Има обичай на този ден да се прави китка от 77 билки, разпространен из всички краища на България, макар и вероятно позатихнал в последно време. В Софийско я наричат „яневска китка". Тя служела „за лек" през цялата година - и за хора, и за добитък. Но не просто като природно лечебни билки, а като нещо обредно и тайнствено. Тази „бильоберба" се извършвала от всички, но се говори, че магьосниците и врачките ходели сами по тайни места.

В някои части на страната, преимуществено в Южна България, главен обред на Еновден е т. нар. Еньова буля. Тя трябвало да е малко момиченце, последно на родителите си, което е специално облечено и забулено с червено було, накитено като булка, но препасано с мъжки пояс (!?). Придружена от цяло моминско шествие, Еньовата буля обикаляла цялото село, нивите и лозята. На места шествието спирало и на момиченцето - Еньова буля се задавали въпроси: „Сита ли ще е годината?", „Ще има ли вино?" и т. н. И каквото детето отговорело, това щяло да бъде, защото те се считало за „вдъхновено" - нещо като нарочена малолетна прорицателка! Надеждите на хората, разбира се, били насочвани натам.

Заедно със суеверните надежди вървят и суеверните страхове. На Еньовден селяните много се бояли от т. нар. „бродници" и „житомамници" - магьосници, които правели гнусни заклинания по нивите, като по този начин им отнемали плодородието, за да го пренесат в други ниви. В някои села дори се е знаело кои правят магии и хората толкова се страхували от тях, че на Еньовден ги държали под око.

А църковният празник, както споменахме, е Рождество на св. Йоан Кръстител от свещеника при Йерусалимския храм Захарий и неговата жена Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на св. Богородица.

Праведните съпрузи, въпреки че живеели според Господните наредби, останали бездетни до дълбока старост. Но не се надявали на народни поверия и обреди, а горещо се молели на Бога по Неговата воля да им се даде рожба. Божието благоволение ги осенило и веднъж, когато Захарий принасял кадилна жертва в Храма, св. архангел Гавриил му възвестил: „Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техни Господ Бог; и ще върви пред него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен" (Лука. 1:13-17).

„Народ съвършен" е християнският народ, въпреки човешките ни слабости. Съвършенството е в дадената ни благодат. И нашият български, християнски и православен народ е получил голяма благодат, която ни е съхранила. На тази благодат обаче понякога противостоят остатъци от езичеството.

На тях трябва да гледаме само по християнски, защото „красотата и богатството" на нашия фолклор не ни спасяват, ако се окажат суеверни и болнави.

Така е и на Еньовден. За ароматните и лековите билки, както и за всеки щедър дар  от Бога ще Му благодарим.

Но на този ден празнуваме рождението на св. Йоан Кръстител, който приготви пътищата Господни (Мат. 3:3) и даде на всички, решили да следват Христа, най-лековитата билка - покаянието.

 

 

 „Църковен вестник", бр. 25/1995 г.

 

 

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ
 

• Обзор на Националната катехизаторска конференция - Рилски манастир, 27-29 май 2011 г.
• Стартира кандидатската кампания на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски"
• Патриаршеско и синодално послание по повод канонизацията на Баташките и Новоселските мъченици
• ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ на участниците в Националното литийно шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца”
• ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ към участниците в Националното литийно шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца"

  БЪРЗИ ВРЪЗКИ

• Църковен календар
• Църковен пост
• Музика
• Видеогалерия
• Карта на сайта
• Църковни сайтове
• Банери
• Управление

 

Кой, ако не държавата, трябва да брани българското самосъзнание на децата с нашенски корени и ще помогне ли някой на Тодор да бъде баща на децата си?

Някъде в прогимназиалните години по история се учим какво е кръвен данък и пак тогава, в часовете по литература, обсъждаме картината на художниците Борис Данков и „Кръвен данък”. В днешния Асеновград преди 2 години се разигра идентична потресаваща сцена. Героите – две деца – Николета и Павел, с баща – българина Тодор Василев и майка – полякинята Барбара, които живеят отделно, бяха дърпани и разплаквани като момченцето, отвличано в еничарско робство. В битката участваха и двамата родители, зад единия от двамата имаше две държави, а другият беше сам. Асеновградската социална работничка, която също като българина предател от картината, беше се подложила на интересите на полската гражданка и също като въоръжените до зъби заптиета се беше вкопчила в детето, за да го вземе от баща му и се стараеше повече от полицаите. Тя напълно олицетворяваше предателството спрямо интересите на гражданина на Р България. Да, явно има такива „българи“ и такава държава, които не уважават своите. Как тогава да ни уважават поляците, като имаме такива „дьомнета”.

В момента и двете деца са в Полша, въпреки че бащата е далече от понятието лош родител, а майката ги е изоставила до израстването им. Според Тодор тя е водила живот на лека жена. След като са отгледани с любов и внимание от баща си, дядо си и баба си в България, майката решава да си ги прибере и успява. Сега и българското, и полското правосъдие допринасят за това да се зачеркне от живота на Николета и Павел баща им Тодор. Сякаш той въобще не е съществувал. Сякаш е злодеят, който е отвлякъл децата си ги държи на страшно място, Асеновград. Като оставим настрана мисълта за това, какво изпитва баща, който не е виждал цели две години така обичаните от него деца, а и те него, можем да минем към обобщението, че семейната война между двама граждани на различни държави се превърна в угодна пропаганда срещу България. Полската страна се държи високомерно, а нашите власти смутено се оправдават с конвенции и международни споразумения. Резултатът – две българчета – Николета, и братчето й Павел, няма да се наричат българи, а поляци. Както сполучливо коментира казуса журналист от „24 часа” – те ще са съвременни еничари в Европейския съюз. И то с помощта на закона и с мълчаливото бездействие на страната ни.

 

nikstan.blog.bg

„Минималната заплата трябва да бъде увеличена от 1 юли, както е записано в подготвеното към момента постановление”, категорични са синдикатите

Минималната работна заплата ще се увеличи с 30 лева, но от 1 септември, потвърдиха днес от финансовото министерство. Именно това беше решението, което изкара синдикатите извън релси и от КНСБ и „Подкрепа” категорично настояха увеличението да стане факт от 1 юли, както е и записано в подготвеното към момента постановление.

Икономическият експерт на КТ „Подкрепа“ Мика Зайкова заяви, че тази идея на Дянков за увеличение на заплатите през септември е върхът на лицемерието. „По този начин Дянков създава и проблем на премиера. И ще се обърнем и към него, защото и неговият имидж се нарушава. Дянков се подиграва и с премиера, защото той човекът не знае какво да говори“, изтъкна Зайкова.

Тя допълни още, че подобно обяснение, че щом като вдовишките пенсии ще бъдат увеличени през есента, тогава може да се увеличат и заплатите е неоснователно. Зайкова обясни, че ако се увеличат вдовишките пенсии, трябва да се промени закон, а минималната заплата се променя с постановление на Министерския съвет.

По-рано днес лидерът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев заяви, че подобно забавяне на очакваното увеличение още повече нажежава социалната обстановка в страната. Тренчев коментира още пред БТА, че трябва да се помисли и за увеличение на всички пенсии, а не само на вдовишките, тъй като, по думите му, инфлацията засяга всички. „Правителството трябва да осигури условия и за бизнеса, и за чужди инвестициите. Кризата си я направихме българска и за съжаление в отделни сектори тя се задълбочава“, добави д-р Тренчев.

От своя страна премиерът коментира, че такива са възможностите на страната, иначе той иска да вдигне всички пенсии. Това обаче е невъзможно.

nikstan.blog.bg

Жълт картон за политиците Оказва се, че не само българските политици имат проблеми с имиджа си - само 9% от германците вярват на политиците си. В България на политиците се доверяват 10% от запитаните. На кого вярват българите и на кого - не?  

 

Няма друга професионална група, към която германците да имат толкова малко доверие, колкото към политиците. Това показват резултатите от социологическо проучване на института "Custom Research" в Нюрнберг. Само 9% от запитаните споделят, че се доверяват на политиците. През миналата година така са отговорили 14% от анкетираните. Според социолозите от Нюрнберг спадът в доверието към германските политици се дължи на постоянно променящата се политика на управляващата коалиция спрямо атомната енергия и не на последно място на скандалите с преписаните докторски работи.

39 процента от шведите се доверяват на политиците си

Отличниците: шведските политици

От 20-те професионални групи, включени в изследването - като напр. учители, лекари, адвокати, банкери, журналисти и други, политиците са онези, на които се доверяват най-малко хора не само в Германия, а и в още 14 европейски страни. Най-големи проблеми с имиджа си имат политиците в Чехия и Румъния, където само 8% от запитаните са заявили своето доверие към политиците.

В Италия на политиците се доверяват 9% от хората, а в България - 10%. За разлика от Швеция, където политиците получават доверието на 39% от запитаните - така страната се нарежда на първо място сред 15-те европейски държави, в които е било проведено изследването: Белгия, България, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швеция, Чехия, Турция, Унгария, както и САЩ, Бразилия, Колумбия и Индия.

Българите вярват най-много на...

Резултатите сочат още, че българите, а и всички останали европейци имат най-много доверие в една професионална група. И това са пожарникарите. Общо 94% от всички участници в анкетата са посочили пожарникарите като хора, на които може да се вярва. За разлика от адвокатите и синдикатите, към които българите са настроени доста скептично. България е и страната с най-малко обществено доверие към лекарите - 78%. За сравнение: 94% от холандците са заявили, че се доверяват на лекарите в страната си.

www.dw-world.de

През 2008 г. интердисциплинарна научноиследователска експедиция наречена “Българи прародина” отиде в земите на планинския масив на Памир и Хиндукуш, 
който някога е носел името Имаон, откъдето според съобщението на летописеца Михаил Сирийски са излезли прабългарите и са поели на път на запад,който е довел една част от тях в днешните ни земи.

     Тази експедиция имаше задача да събере и да проучи всичко което би могло да спомогне да бъде установен произхода на прабългарите,тяхната ранна история,а също и материалната и духовната им култура.

      Експедицията посети редица селища и исторически обекти намиращи се на територията на северен Афганистан,където проведе проучвания  в различни области на познанието- етнология,етнография, вземане на генетични проби,антропологични проучвания,посещения в етнографски и исторически музеи и институти,а също и в обикновени жилищни домове.Направени са редица интервюта с научни работници и с обикновени хора от посетените населени места.Заснет е много снимков материал.

      Една част от заснетото по време на експедицията бе показана във филм по БНТ.

Филмът се състои от три части.В третата част наречена “Българи прародина- Мадарски конник” става дума за музикални инструменти които се намират и днес както там,така и у нас в България.Такъв музикален инструмент е “тамбуре болгхор”.У нас го наричаме тамбура.В същата част на филма е дадено значението на това име.На  Фалгарски език

“бол-гхор” означава “голяма планина”.Фалгарски език е един от няколкото така наречени малки езици които се говорят в този регион.

      В планината Тян-шан има хребет който носи името Болгар.В  постинга “Болгар означава- голяма планина” посочих пътя по който достигнах до това значение на името Болгар.Даденото във филма значение на “болгхор” е аргумент в подкрепа на тезата,че Болгар означава – голяма планина.

      Други аргументи в подкрепа на тази теза се намират в книгата на Петър Добрев

“Българи,тюрки,славяни”,ИК “Огледало”- 1996 г.B тази книга автора се позовава на покойния проф.Петър Коледаров,който първи попада на интересни изрази свързани с нашето етническо име.Когато професорът гостувал през 1971 г. на Афганистанската академия на науките,като официален пратеник на БАН,той с изненада научил,че в Афганистан най-голямата похвала за физическа красота е “красив като българин”.

Обяснението било,че в най-североизточните части на афганистанските планини живеят и до днес хора,които наричат себе си “българи”.Някои от тези планински жители настоявали да бъдат записани като “българи” при едно преброяване на населението в Афганистан.Друг пример от същата книга на Петър Добрев,в който се позовава на проф.Бъчваров,e “приятният хладен вятър /зефир/”,който духа от планините над Кабул и се нарича “булгар”.По нататък в книгата се намира израза “български мехлем(чарм и булгар)”- специален вид лекарство за рани,разпространено най-вече в афганистанските планини.По нататък в същата книга на Петър Добрев,на стр.92-93 e записано следното: “чак до 6-ти – 7-ми век в Памир,в района на тогавашното царство Булгар е живеело население с твърде изящни черти.А и до днес в най-високите долини на Памир живее една малка народност “тагчи”,която се слави със своята необикновена красота.

     Името на тази народност на езика на най-късните пришълци в Памир-тюрките,значи –планинци,докато самите те наименоват себе си “болор” или “булхор” т.е. Българи.

  Отблясъците от прочутата красота на някогашните българи и до днес са запазени при Памир,а също и в планините на северен Афганистан,част от жителите на които и до днес наричат себеси с името българи-на местен език “булхори”.

  Това което прави особено впечатление в изброените примери от книгата на Петър Добрев-“Българи,тюрки,славяни” е,че във всеки от тях се среща понятието “планина”.

  Хората са от планините,мехлемът е от планинита,вятърът духа от към планината,хора които биват наричани “тагчи” тоест планинци.Това са примери които също се явяват аргументи  в подкрепа на тезата,че Болгар означава-голяма планина.

  Един от основните езици на които се говори в Афганистан е езикът пущу.На пущу думата “хар” означава планина.

  Според персийската митология  “Хугар”-средноперсийски(Хукаря-авестийски) e първата и най-висока планина на земята(“Мифъй Древнего и раннесредневекового Ирана-авт.И.В.Рак,Санкт Петербург 1998 г.-стр.98,509,517. Ху е съкращение на “Хулд” (перс.ез) и означава “рай”. В “Тайната история на монголите”-изд. “Наука и изкуство”, София-1991 г.,стр.69 се споменава планината “Хулдгар”.Хулдгар означава-“рай планина”.Когато се извежда етимологията на Болгар трябва да се изхожда от Хугар(средноперсийски).На стр.97 от същата книга интерес представлява Харбурз(средноперсийски), “бурз” в персийски език означава –планина,вичина,ръст.

    Прабългарите са известни и с името “бурджани”,което произлиза от бурз и означава планинци.Те са имали владение Бурджан,което се намирало на територията на днешен Дагестан. И двете имена означават – планинска страна.От там след нахлуването на хазарите кан Есперих  повежда прабългарите,които той управлява,към Дунавска днешна България.

  Накрая ще спрем на написаното в книгата-“История на България-кратък очерк”,изд.на БАН,авт.Васил Ат.Василев,София 1981 г. В тази книга на стр.10 e записано следното: “Вероятно е именно аланите да са “кръстници” на прабългарите,защото на техния език “българон” означава – хора живеещи в подножието на планина”.

  От Джагфар Тарихи е ивестно,че прабългарите и аланите са родствени племена и произлизат от “Синдите”, които са обитатавали земите на север от Черно море там където се намира Фанагория. Известно е също така,че майката на кан Есперих е аланка.

  Така,че едва ли аланите са кръстници на прабългарите,а по вероятно е да са имали сходни езици.Аланите са потомци на саките масагети.Някои историци наричат саките масагети – саки даха.Потомци на аланите са днешните осетинци.

 

 

 

                                                                              Симеон  Крумов

simeonkrumov.blog.bg

Шулхан Арух


Закон 1

На евреина не е позволено да продава на акума (християнина) дрехи, на които има ресни (които са по края на дрехите, обличани от евреите при утринната молитва). Той не е длъжен да дава на акума такава дреха дори в залог и даже само заради това, другият да я държи временно при себе си, защото когато акумът има такава дреха, трябва да се опасяваме, че той може да измами евреина, твърдейки, че също е евреин; ако тогава евреинът му се довери и сам тръгне да пътува с него, то акумът би го убил.

Закон 2

Всичко, което е необходимо на евреина за обреда на богослужението, като например споменатите по-горе ресни, може да се приготвя само от евреин, а не от акум, защото това трябва да се изготви от хора, а акумите не бива да се разглеждат от евреите като хора.





Закон 3

Молитвата „Кадиш” (тя започва с думите - ,Ииегаддал вейиекадаш”, т.е. „Възнесен и осветен”) е позволено да се чете само там, където десет евреи се намират заедно, а това трябва да бъде по такъв начин, че нищо нечисто, например тор или акум, да не ги разделя един от друг.

Закон 4

Когато насреща му се появи акум с кръст, тогава на евреина строго се забранява да навежда глава, дори ако в тази минута той се моли. Даже ако в своята молитва той е до такова място, където е необходимо да преклони глава (в молитвите на евреите има някои места, при които те задължително свеждат глава), то той все пак е длъжен да не го прави.

Закон 5

И сега, когато в Йерусалим няма нито храм, нито жертви, синовете на първосвещеника Аарон, трябва да се ползват сред разпръснатите евреи с известни привилегии и почести и винаги да имат правото да благославят (евреите) на всеки празник. Но когато някое от децата в такова семейство стане акум, тогава цялата фамилия е осквернена и поради това тя се лишава от това свещеническо право.

Закон 6

Евреин, станал акум (християнин), е проклет до такава степен, че даже когато той жертва в синагогата свещ или нещо подобно, то е забранено да се приеме.

Закон 7

Молитвата Симун (евреите я четат след като обядват; в края на молитвата се благославя и хазяинът на дома) не бива да се чете в дома на акум, за да не се благославя и акумът.

Закон 8

Всеки път, когато евреинът усети благоухание, е длъжен да прочете Берах - кратка благодарствена молитва - с изключение на тези случаи, когато подправката или благовонното вече са били в отходно място, за премахване на неприятна миризма, или когато са се намирали в ръцете на блудница, която ги е използвала с цел да съблазнява хората и да ги тласка към грях; или
накрая, когато благоуханните вещества са донесени от капища
(на акуми), тогава е забранено да се произнася Берах за благоухание, защото то вече с осквернено от отходното място, от блудницата или от капищата (на акумите).



Закон 9

Минавайки покрай разрушен храм на акумите, всеки евреин е длъжен да произнесе - „Слава Тебе, Господи, че си изкоренил оттук този дом на идоли.” Когато евреин минава покрай непокътнат храм, тогава е длъжен да каже - „Слава Тебе Господи, че Ти забавящ своя гняв над злодеите.” А когато той види 600 000 евреи заедно, то е длъжен да каже - „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал”; когато види събрание на акуми, тогава е длъжен да произнесе - „Голям срам за вашата майка, ще почервенее тази, която ви е родила.” Когато евреин минава покрай еврейско гробище, то той трябва да каже - „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал”; а пред християнско гробище той е длъжен да каже - „Голям срам за вашата майка и т. н.” Когато евреин види добре построените къщи на християните, той е длъжен да каже - „Господ ще разори дома на надменните”, а когато види развалините от дома на акум, той е длъжен да произнесе - „Господ е Бог на отмъщението.”

Закон 10

В навечерието на шаваш (или сабат, т.е. събота) всеки евреин, виждайки светлина, е длъжен да каже - “Слава Тебе, Господи, Създателю на светлината”; но ако светлината излиза от храма на акумите, то е забранено да се благодари на Бога за ползването на тази светлина.

Закон 11

По време на шаваш на евреина строго се забранява да купува или да продава. Като изключение му се разрешава да закупи от акума къща в Палестина (дн. Израел) и в този случай е позволено дори да се напише документ, за да може в Палестина (Израел) да има един християнин по-малко и един евреин по-вече.

Закон 12

Всяка работа в шабаш, която може да послужи за спасение на евреин от смърт, е не само позволена, но дори задължителна. Когато се случи в шабаш къща или купчина с камъни да се срути над евреин, тогава е разрешено да се разчисти тази купчина и да се спаси животът на евреина, лежащ под нея. Дори когато няколко християни лежат заедно с евреина под тази купчина и ако искаме да спасим евреина, се налага да спасим и тях (точно това, т.е. спасение на акуми от смърт, както ще видим по-нататък - вж. Закон 50, се смята за голям грях), все пак, за да се спаси евреинът, трябва да се изчисти купчината с камъни.

Закон 13

На еврейската акушерка е не само разрешено, но тя е длъжна да помага в шабаш на еврейка и при това да върши всичко, което при други обстоятелства би осквернило шабаш. Обратното, да се помогне на акумка (християнка) се забранява, дори когато това е възможно да се направи, без да се осквернява шабаш, понеже тя (християнката) трябва да се разглежда като животно.

Закон 14

В навечерието на Пасха (в последната вечер преди пасхата) всеки евреин трябва да чете молитвата „Шефох” (в която се умолява Бог да излее своя гняв над гоите). И ако евреите прочетат молитвата с благоволение, то Господ без съмнение ще ги чуе и ще изпрати месия, който ще излее своя гняв над „гоите”.

Закон 15

В празниците, когато е забранена всякаква работа, е забранено и готвенето; на всеки е разрешено да приготви само толкова, колкото му е необходимо за ядене. Все пак когато трябва да готви за себе си, позволено е да приготви и малко повече храна, отколкото е необходима за самия него, дори ако допълнителното количество е предназначено за куче, защото сме длъжни да даваме живот и на кучетата. Добавянето на храна за акум е строго забранено, понеже не сме длъжни да му даваме да живее.

Закон 16

По време на Халхомод (еврейски празник през пролетта и есента) всяка търговска дейност е строго забранена, по изключение се разрешава са се дава заем на християнин, понеже да се вземе от християнина лихва е приятно за Господ Бог по всяко време.

Закон 17

Когато някъде се появи чума, вследствие на което много хора станат жертви на епидемия, тогава евреите са длъжни да се събират в синагогата и без да се хранят и без да пият, всеки ден да се молят Йехова да се смили над тях и да ги избави от чумата. Когато чума се появи сред животните, тогава това не бива да се прави с изключение на случаите, когато тя възникне при свинете, понеже техните вътрешности наподобяват тези на хората, а също, когато чумата се появи сред акумите, защото и тяхното телосложение прилича на човешкото.

Закон 18

В празника на Аман всички евреи са длъжни да четат благодарствената молитва „Арур Аман”, в която се казва - „Да бъде проклет Аман и всички акуми и да бъде благословен Мордохай и всички евреи”.

Закон 19

Всеки Бейт-дин (религиозен съд под председателството на главния равин) може да издаде смъртна присъда, дори в наше време, и при това всеки път, когато счете това за нужно, макар и престъплението само по себе си да не заслужава смъртно наказание.

Закон 20

Когато двама евреи водят спор помежду си за пари или за други неща и са принудени да се обърнат към съда, тогава те са длъжни да идат при Бейт-дин и да се подчинят на неговото решение. Но на тях не им е позволено да се обърнат към акуми или да търсят правата си пред кралския съд, където съдии са акуми. Дори ако техният (на акумите) Закон е тъждествен със Закона на равините, то и тогава това е тежък грях и богохулство. Който все пак наруши това предписание, търсейки своето право заедно с други евреи пред християнски съд, него Бейт-дин е длъжен да го изключи от общността (т.е. да го прокълне) до момента, в който той не освободи своя ближен (евреин) от своя иск.

Закон 21

Не подобава на евреин да бъде свидетел на страната на акум против друг евреин. Затова, когато акум иска пари от евреин, а евреинът отрича своя дълг към него, тогава на друг евреин, който знае, че акумът е прав, му е забранено да бъде свидетел в негова полза. Когато евреин е нарушил това предписание и е станал свидетел на страната на акум против евреин, тогава Бейтдин е длъжен да го изключи от общността (т.е да го анатемоса).

Закон 22

Свидетел може да бъде само този, който притежава някаква човечност и честност; ни който губи честта си вън, например този, който излиза гол на улицата, или този, който (открито) проси милостиня от акум, когато това може да се направи тайно (т.е. да се уреди, без да се огласява, ако не е необходимо), той наподобява куче, тъй като изоставя своята чест за нищо, следователно не е способен да бъде свидетел.

Закон 23

За свидетели могат да се считат само тези, които се наричат хора. Що се отнася до акума или пък до евреин, станал християнин и който е още по-лош от акум (по рождение), то те никак не могат да се смятат за хора, от което следва, че и техните свидетелски показания са лишени от всякакво значение.

Закон 24

Когато евреин държи в ноктите или в ръцете си акума (на халдейски изразът е мааруфия, т.е. одира, непрекъснато мами, не пуска от ноктите или ръцете си), тогава е позволено и на друг евреин да иде при този акум и да вземе назаем от него, като на свой ред го измами така, че накрая християнинът да изгуби всичките си пари. Основанието е в това, че парите на акума са имущество, което не принадлежи на никого и първият (евреин), който ги пожелае, има пълното право да ги вземе.




Закон 25

Гражданите (т.е. евреите) от една община имат право да забраняват на търговците от други местности да идват при тях и да продават по-евтини стоки с изключение на случаите, когато стоките на пришълците са по-хубави от тези на местните жители. Тогава последните не могат да им забранят, понеже клиентите биха получили по-добра стока. Но това, разбира се, може да бъде допуснато само там, където купувачите са също евреи. Там, където купувачите са християни, на чуждите търговци може да им се забрани да продават по причина, че позволението да се прави добро на християнин се счита за грях; понеже при нас (евреите) се признава основното правило, че можеш да хвърлиш парче месо на куче, но никога не го давай на нохри (християнин), тъй като кучето е по-добро от нохри (християнина).

Закон 26

Когато евреинът има магазинер, с когото е сключил сделка, че всичко, което той намери, принадлежи на собственика, и служителят е измамил акум, като го е накарал повторно да плати вече погасен от същия този акум дълг, или пък му е надписал сметката и т. н,, тогава тази печалба принадлежи на собственика, защото такива печалби трябва да се разглеждат като намерени вещи (собствеността на християнина се смята от евреите като никому непринадлежащо имущество, поради което евреите могат да взимат колкото им се удаде).

Закон 27

Когато евреин изпрати при акума за пари пратеник и този измами акума, взимайки от него повече, отколкото е трябвало, тогава разликата принадлежи на куриера.

Закон 28

Когато евреин има работа с акум и дойде друг евреин и измами акума, все едно по какъв начин - чрез измама при мерене, теглене или при смятане, тогава двамата евреи трябва да си поделят такава изпратена им от Йехова печалба.

Закон 29

Когато евреин изпрати при акума куриер, по който да върне дълг, а последният, когато пристигне, забележи, че акумът е забравил за този дълг, тогава пратеникът е длъжен да върне тези пари на евреина, който го е изпратил; като изпратеният не трябва да се оправдава, като казва, че с това (т.е. плащането на пари на християнина) желае да почете името божие, за да говорят акумите виждате ли, евреите все пак са порядъчни хора. Нещо подобно той може да направи само със своите пари; да раздава чужди пари той няма право.



Закон 30

Когато евреин е продал нещо на друг евреин, движима или недвижима собственост, и се окаже, че продавачът е откраднал тези неща, вследствие на което собственикът си ги е взел обратно, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача получените пари, тъй като не е трябвало да краде. Ако обаче ги е откраднал от акум и акумът си ги вземе обратно, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача.

Закон 31

На евреина строго е забранено да мами своя ближен и за измама вече се счита, когато той го лишава от шестата част на ценностите. Който е измамил свой ближен, той е длъжен да върне всичко обратно. От само себе си се разбира, че всичко това има смисъл единствено сред евреите. На евреина е позволено да измами акум, като той не е длъжен да връща на акума онова, с което го е измамил; защото в Св. писание е казано - „Не мамете вашия ближен брат”; акумите не са ни братя, а напротив, както се видя по-горе (Закон 25), те са по-лоши от кучета.

Закон 32

Когато евреин дава под наем дом на друг евреин, тогава се позволява на трети евреин да дойде и да даде повече, отколкото първия наемател, и да наеме дома за себе си. Когато хазяинът е акум, тогава нека бъде проклет (този израз на халдейски е “мемуда” т.е. той не може да ходи в синагогата дотогава, докато равинът не го освободи от проклятието) този, по чиято вина акумът получава повече приходи.

Закон 33

Счита се за задължение (за евреина) да изпълни всичко, което е написал болният в своето завещание, с изключение на този случай, когато той е заповядал да се извърши нещо греховно. Съгласно с това, ако болният в своето завещание подари нещо па акум, то не е задължително това да се изпълни, защото, както ще видим по-натам, счита се за голям грях да се подарява нещо на акум.

Закон 34

Евреин, намерил каквото и да било - било то одушевено или неодушевено, е длъжен да го върне на собственика. От само себе си се разбира, че това се отнася единствено за евреин, загубил каквото и да е. Когато намереното принадлежи на акум, тогава евреинът не само че не е длъжен да го върне, а напротив, счита се за тежък грях да се връща каквото и да било на акума, освен ако това не се прави с цел християните да казват - „евреите са порядъчни хора”.





Закон 35

Когато евреин попадне на натоварено животно, което е паднало под тежестта на товара или на претоварена каруца, пред която изнемощели от тежестта на товара са паднали животни, впрегнати в нея, то тогава той е длъжен да се притече на помощ на кочияша или каруцаря и според нуждата да помогне да се разтовари или натовари - така всеки евреин е длъжен да оказва подобна помощ както на своя събрат, така и на животното. Той е длъжен да го прави и тогава, когато само товарът принадлежи на евреин, а животните на акум, или обратното, когато животното принадлежи на евреин, а товарът на акум и сам коларят е акум. Но когато животните принадлежат на християнин и товарът също е негова собственост, тогава и дума не може да става нито за състрадание, нито за милосърдие, както по отношение на собственика на товара, така и към животните, като в този случай нито един евреин не е длъжен да оказва помощ нито на собственика на товара, нито на животните.

Закон 36

Когато евреин дължи пари на акум и този акум умре, то на евреина е забранено да връща парите на неговите наследници, естествено при условие че никой друг акум не знае за това, че евреинът е длъжник на умрелия акум. Но когато (поне) един християнин знае за това, тогава евреинът е длъжен да плати парите на наследниците, за да не казват акумите - „евреите са измамници”.

Закон 37

На евреина е забранено да краде каквото и да било както от друг евреин, така и от гой, но може да измами гоя, например изигравайки го при сметките (на халдейски е употребена същата дума както по-горе та уф = измамвам), или му се разрешава да не му плати дълга си, само че трябва да бъде внимателен дотолкова, че деянието да не се разкрие и с това да не оскверни името Господне.

Закон 38

Когато евреин купува от крадец и продава купеното на друг евреин и идва трети евреин и твърди, че купеното е негова собственост, и си го вземе, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача неговите пари. Но ако при купувача дойде акум и каже, че купеното е негова собственост, то не му се връща. Ако той се жалва от тях в съда (на акумите) и получи своята вещ по съдебен път, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача (тъй като този, който го е купил от крадеца, не е сгрешил, понеже купеното е имот, заграбен от християнин).

Закон 39

Когато евреин е монополист прекупвач (който е откупил от държавата правото на монопол в цял град или на още по-обширен окръг за определена сума), тогава друг евреин не бива да му причинява загуба (например чрез заграбване или контрабанда); но когато прекупвачът е акум, тогава това е позволено и е все едно да не плаща своите дългове на християните, което, както ние вече видяхме по-горе (Закон 37), е разрешено.

Закон 40

Когато евреин заема длъжността мухаса (т.е. държавен данъчен служител или митничар), с други думи, когато не е купил права (за събиране на данъци за себе си), а ги събира за държавата, тогава му се забранява да употребява насилие против друг евреин. Защо? Защото, ако кралят (за когото ги събира) е гой, неплащането на данъци е същото като неплащането на дълговете на гоя, а това, както вече видяхме (сравни Закон 37), е позволено, тъй като един евреин не е длъжен да принуждава към това друг евреин. Но когато назначеният чиновник (евреин) се бои, че кралят може да узнае за това, тогава той може да употреби насилие и против друг евреин.

Закон 41

Държавните Закони трябва да бъдат спазвани; тук обаче става дума само за такива Закони, от които държавата получава доходи. Но и сред Законите за данъците не подлежат на изпълнение всички, а само тези от тях, които се отнасят за земята (т.е, за поземлените данъци и тези за сградите); що се отнася за останалите вземания и акцизните Закони, то те не е нужно да бъдат изпълнявани. Да не се плащат поземлените данъци и тези за сградите не бива, защото земята принадлежи на държавата, т.е. на владетеля, а той може да обяви, че не ни се позволява да живеем на нея по начина, по който бихме го правили, ако плащаме данъците за недвижимост.

Закон 42

Забранява се да се играе с евреин на хазартни игри, т.е. да бъде лъган при игра на карти или зарове, иди на други, допускащи мошеничество, игри, защото всичко това е грабеж, а да се ограбва евреин е забранено. С акум е разрешено да се играе хазарт.

Закон 43

Когато евреин е продал нещо на християнин и е взел повече, отколкото то струва, и идва друг евреин при християнина и му казва, че стоката не струва толкова, вследствие на което акумът върне стоката обратно, тогава вторият евреин е длъжен да плати на първия (на продавача) разликата между стойността и цената, за която е била продадена на християнина. Също така - когато евреин е заел пари на акум при висока лихва и при акума идва друг евреин и му предлага пари при по-ниска лихва, тогава вторият евреин е роша (т.е. безбожник) и с длъжен да възмезди първия с разликата, която той би могъл да надвземе от акума, ако последният не би взел пари от втория евреин.

Закон 44

Когато по Закон за краля се плащат данъци в натура (вино, слама и пр.) и някой евреин се отклони от това задължение и междувременно друг евреин го издаде, вследствие на което го принудят да плати данъка, тогава евреинът доносник е длъжен да възмезди първия за иззетите по този начин от него продукти (разбира се, и другите загуби, както и вероятните големи глоби).

Закон 45

Дори в наше време е разрешено да се убива музер, т.е. човек, който се хвали, че има намерение да направи донос за някого (за евреин), вследствие на което обвиняемият може да бъде наказан телесно (напр. със затвор) или имуществено (с парична глоба), макар и с не много пари. Първо трябва да му се каже - „Не доносничи,” Но когато той се противи и повтаря - „а аз все пак ще направя донос”, тогава не само че е позволено, но се счита за добро дело да бъде убит и ще бъде блажен оня, който преди всички други му нанесе смъртоносен удар. А когато няма време да бъде предупреден, тогава е позволено да бъде убит и без предупреждение.

Закон 46

Когато някой три пъти е доносничил за евреин на акум, макар че той е обещал да се поправи и вече да не доносничи, все пак следва да се търсят пътища и средства да бъде премахнат от света. Разходите, изразходвани за неговото премахване трябва да се платят от тези евреи, които живеят в града (на местопроизшествието).

Закон 47

Когато волът на евреин прободе вола на акум, тогава евреинът не с длъжен да плати възнаграждение на акума за загубата, защото в Библията (Изход 21 - 35) се казва - „Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина”; също и убития да разделят на половина, иначе казано, акумът не ми е съсед (в смисъл не ми е ближен). Но когато обратното, волът на акум прободе еврейски вол, тогава акумът е длъжен да възмезди евреина за загубите, защото той е акум.

Закон 48

Когато в Палестина полята са принадлежали на евреите, по това време било забранено да се държи дребен добитък, защото вследствие на това може да пострада някой ближен, тъй като такъв добитък обикновено си търси храна на чуждите поляни. Все пак в Сирия, както и навсякъде, където полята не принадлежат на евреите, всеки евреин може свободно да отглежда дребен
добитък. Обратното, в наше време, когато в Палестина полята не принадлежат на евреите, па тях им се позволява да държат дребен добитък също и тук.

Закон 49

На евреите се забранява да държат зло куче, което хапе хора, без случаите, когато това куче е вързано на верига, но това има сила единствено там, където живеят само евреи. Напротив, където живеят и акуми, там на евреина е позволено да държи такова зло куче (невързано).

Закон 50

От момента, в който Санхеприн (Синедрионът) и храмът (в Йерусалим) вече не съществуват, смъртните присъди не могат да се произнасят (от Синедриона, т.е. от съдите на върховния съвет), както това е било преди. Равинският съд може да произнася смъртни присъди само по Закон 19. Независимо от това, освен позволението да се убива музер, т.е. доносник (Закон 45), убийството без присъда й равинско присъствие се явява добро дело в следните случаи:
а) Тук с приведен пример, който от благоприличие ние няма да посочим.
б) Евреинът извършва добро дело, когато убива апикорес. За апикорес се признава свободомислещият, неверникът, подигравачът и т. н. - всеки, който отрича учението на Израил и се големее със своето неверие, както и този. който е станал акум. Когато евреин може да извърти такова убийство публично - нека да го извърши! Но когато от страх пред държавните власти не бива да го прави, тогава той трябва да помисли за средствата, чрез които тайно да премахне апикореса от света. Така че евреинът, макар и директно не задължен да убие акума, с когото живее в мир, все пак никак не му е позволено да спасява акума от смърт.

Закон 51

Животно, убито от акум или от евреин, който е станал християнин, трябва да се разглежда от евреите като мърша.

Закон 52

На евреина е забранено да коли животно, което още няма 8 дни от раждането си. И когато дойде акум да продава на евреина животно и започне да твърди, че последното е на повече от 8 дни от раждането си, тогава евреинът не бива да му вярва, защото акумите са лъжци и измамници.

Закон 53

Забранено е на евреин да вземе нохриф (християнка) за кърмачка (или дойка), когато може да има еврейка, защото природата и характерът на кърмачката обикновено се прехвърлят на детето; от нохриф детето оглупява и приема лоши качества.

Закон 54

Равините за забранили да се яде хляб, изпечен от християни, и въобще каквото и да било, приготвено от християни, или да се пият при него спиртна напитки, понеже от това могат да възникнат обществени (социални) контакти и приятелски отношения. Само където няма еврейски хлебар, там се позволява да се купува от хлебар християнин, но съвсем не от частно лице, понеже тогава вече няма сериозен повод за такива опасения (за възникване на контакти). Въпреки това на евреина е разрешено да държи акумка (християнка) за готвачка, когато последната готви под надзора, ръководството и в присъствието на еврейка, сякаш в сътрудничество с нея.

Закон 55

На евреина не е позволено да търгува с нечисти неща (напр. с прасета, вещи от храмове и т. н-, както ще видим по-нататък), но да се отнемат от акум (т.е. не чрез покупка, а чрез взимане под формата на изплатен измислен дълг) е разрешено, тъй като винаги е добро дело, когато се отнема нещо от акум.

Закон 56

Когато евреин е купил от акум съдини, макар и от метал, тогава той е длъжен да ги измие щателно, защото християните (в еврейския смисъл) са нечисти. Дори когато евреин продаде на акум свои съдини и акумът ги върне обратно, то евреинът е длъжен да ги измие отново, защото чрез докосването на християнина те вече са осквернени, ето какви нечестиви са (акумите).

Закон 57

Забранено е за евреин да пие вино (питие) от бутилки или чаши, до които се е докосвал християнин, защото чрез това докосване виното е осквернено. (Този Закон има и още една специфична цел - да предпазва евреите от обществени отношения с християните).

Закон 58

На евреина са забранени всякакви удоволствия или изгоди, които той би могъл да има от калищата на акумите (църквите на християните); така например не бива да използва восъчните свещи, постелките или дрехите, в които свещеникът се облича при богослужението (не тези, които той обикновено носи като частно лице), когато тези предмети вече са били в християнски храм или въобще са били употребявани. Не му се позволява да продава на свещеника книги с божествени песнопения, но да се продават на светски хора е разрешено; ако обаче евреинът превъзмогне над себе си и не направи дори последното, то той ще бъде благословен. Още, забранено е на евреин да заема пари за построяване или вътрешно обзавеждане на християнски храм и още по-малко му се позволява да търгува с предмети, които се използват в храма на акумите. Евреинът въобще не е длъжен да дава или продава на християните вода, когато му е известно, че тази вода ще се използва за водно кръщение; освен това му е забранено да продава тамян, предназначен за употреба в храма (на християните). Когато обаче в същата местност акум вече продава такива предмети, които се употребяват в неговия храм, тогава и на евреина е позволено да търгува е тях, за да не може акум да трупа от това пари, Даже когато някои от упоменатите предмети, които евреите считат за нечисти, са смесени с хиляди други предмети от същия вид, то и тогава се забранява на евреина каквото и да било наслаждение или полза от тези хиляди предмети, в този смисъл не бива да извлича каквато и да било полза даже от пепелта на такива вещи или от изгорелия храм на християните.

Закон 59

На евреина е забранено да има удоволствие или изгода от какъвто и да било кръст или от религиозно изображение, което той намира в селата или в малките градове, защото те са поставени за поклонение и са нечисти за евреина. Но когато той ги намери в големите градове, където не са направени за поклонение, а само за украшение, то тогава не бива да спазва Закона. Но, от друга страна, споменатата забрана е валидна за всеки кръст, пред който падат на колене.

Закон 60

За евреина е строго забранено всяко удоволствие или полза от храма на християните, например да се разхожда през лятото в неговата сянка, да слуша музиката на органа или да гледа прекрасните му рисунки с цел да им се наслаждава.

Закон 61

На евреина най-строго се забранява да си строи дом до капището на акумите. Но когато той вече има такъв дом, който се намира непосредствено до поменатото капище, и този дом бъде разрушен, тогава при новата постройка евреинът е длъжен малко да се отдалечи от капището, а промеждутъкът да запълни с човешки изпражнения.

Закон 62

От имуществото, принадлежащо на храма на акумите (недвижима собственост, земя, постройки), на евреина не се позволява да има удоволствието или изгода, когато доходът отива за богослужебни цели. Все пак когато доходът се ползва лично от духовенството, тогава на евреина се разрешава за извлича оттук полза, но при условие че това нищо не му струва.

Закон 63

На евреина строго се забранява да взима участие при събирането в храма на акумите. Впрочем това е валидно само там, където храмът самостоятелно се разпорежда със своето имущество, следователно изразходва подаянията не по друг начин, а за себе си. Когато с духовното имущество се разпорежда държавата, тогава се позволява участие в събирането, тъй като при това можеш да си помислиш, че даваш именно на държавата, а то, тъй да се каже, може и да употреби подаянието и за други нужди.

Закон 64

Добро дело е, ако храмовете на акумите, а също така и всичко принадлежащо им или направено за тях, всеки евреин, ако е възможно, да се старае да унищожи и изгори, а самата пепел да се разпръсква на всички страни или да се хвърля във водата. После, всеки евреин се задължава да изкоренява всеки храм на акумите и да му дава позорно име.

Закон 65

На евреина, който под клетва твърди нещо от името на храма (църквата) на акумите, трябва да се ударят 39 удара с тояга; освен това въобще се забранява да се изрича името на този храм; по отношение на него трябва да се употребяват само срамни названия. Дори и самите празници на акумите не трябва да се назовават със собствените им имена с изключение на онези, които носят имена на хора (например празника на Петър и Павел, Андрей и т.н.). На евреина е позволени да издевателства над акума, като казва - „Да ти помогне твоят Бог!” или „Да благослови Той твоите дела!” При това евреинът си мисли - „Богът на акумите, т.е. от негова гледна точка на идолопоклонниците, не може да направи нищо, от което следва, че акумът няма да бъде благословен.” (Оттук става ясно, че пожеланието на евреина към акума за благодат е само насмешка и издевателство.)

Закон 66

На евреина се забранява да дава заем на акума или въобще да има работа с него три дни преди някой от неговите (на акума) празници, затова, че акумът може би по този начин ще си достави удоволствие по време на празника. Все пак се разрешава за висока лихва да дава назаем на акума, така че самото удоволствие да бъде развалено предвид предстоящите лишения при връщането на заема.

Закон 67

На евреина се забранява да нрави подаръци на акума на някой от неговите (на акума) празници, като това се позволява само когато той знае, че акумът не е вярващ. По същия начин на евреина се забранява да приема подаръци от акума на неговия празник. Но когато евреинът се бои, че неговият отказ може да доведе до лоши последствия, тогава може да го приеме, но после тайно да изхвърли подаръка. Денят, в който акумите получават нов крал (денят на възкачване на престола или избирането му), евреинът трябва да счита като обикновен празник на акумите (т.е. евреите не трябва да им правят подаръци или да извършват сделки с тях, освен ако те нямат възможност да излъжат акумите, и т.н.)

Закон 68

На евреина се забранява по време на празник на акума да ходи в неговия дом, за да не бъде принуден да го поздравява. Но когато акумът срещне евреин на улицата, тогава се позволява евреинът да го поздрави по принуда, изпод вежди (в оригинала се казва; със слаби устни и тежка глава.)




Закон 69

На евреинът безусловно е забранено да отговаря на акума с отговора „мир над теб!” или нещо подобно (тъй като евреинът мисли, че мир ще получи онзи, на когото на поздрава са му отговорили с „мир над теб”). Съгласно това на евреина се внушава, че когато види акума, той е длъжен пръв да се поклони, за да не успее акумът пръв да го приветства и да не бъде принуден евреинът да отговори, а следователно и да съдейства за това, да пази Господ, акумът да получи благословия.

Закон 70

За задължително добро дело се счита, когато евреинът се държи встрани от храма на акумите, най-малко на 4 лакътя (например когато пътят му минава покрай него). Според това на евреина твърде строго се забранява да скланя глава пред споменатия храм - например когато убоде крака си с трън или когато изпусне пари на земята, така че е принуден да се наведе, в такъв случай той трябва да се обърне с гръб към храма- Когато на чучура на водоизточник се намират християнски образи или символи, тогава на евреина не се позволява да пие оттам, защото това ще изглежда сякаш, навеждайки се към чучура, той би искал да се поклони на образа или символа.


Закон 71

На евреина се забранява да сваля шапка пред крале или свещеници, които в дрехите си имат кръст или носят такъв на гърдите си, за да не изглежда така, сякаш той прави поклон пред кръста. Все пак за да не нарушава външното благоприличие, той трябва да свали шапката от главата си, преди да види по сочените лица (значи и кръста), или той трябва в тяхно присъствие сякаш случайно да изпусне пари и навеждайки се, за да ги вземе да му падне шапката (неговото поведение трябва да бъде такова, сякаш той оказва уважение на това лице, а всъщност той има съвсем друго намерение).

Закон 72

Забранява се на евреите в квартала или на улицата, където те живеят, да дават под наем или да продават дом на трима акуми, да за да не стигне до това, че кварталът или улицата да станат християнски. Продаването на дом на един или двама акуми преди се позволявало само ако тези домове служат за хамбари, а не за жилища, тъй като иначе акумите ще започнат да държат в тях своите идоли. Все пак сега, когато това вече не става, на евреите се позволява да дават под наем или да продадат дом на един или двама акуми и за жилище.

Закон 73

На евреина се забранява да хвали акума в негово присъствие, например като казва - какъв красавец! (когато човекът е с красива външност); но хиляди пъти по-строго се забранява да прославя неговите добродетели, например като казва - „какъв добър човек!” или „колко е учен!” или „колко умен човек е той!”

Закон 75

На евреина се забранява да взима участие в сватбеното тържество на акума, дори когато има възможност да вземе със себе си собствена храна и своя лакей (т.е. да яде храна, която е кошер), затова че оттук биха могли да възникнат обществено дружески отношения (което именно евреинът всячески трябва да избягва); но когато акумът изпраща в дома на евреина птица или нещо, което е заклано от евреин, тогава на евреина е разрешено да го изяде вкъщи.

Закон 76

На евреина се забранява да дава детето си в християнско учебно заведение или на майстор християнин за изучаване на някакъв занаят, затова че акумите (християните) биха го съблазнили със зло. Евреинът никога не трябва да остава насаме с акум, затова защото акумите са кръвожадни. Когато евреин и акум се изкачват по стълба или слизат от нея, то в първия случай евреинът трябва да се стреми да бъде отпред, а във втория отзад (и пи този начин винаги да бъде по-високо от християнина), тъй като акумът може да убие евреина, ако последният е по-ниско. Освен това евреинът не трябва да се навежда в присъствие на акума, затова че в противен случай акумът може да му отреже главата. Забранява се също така на евреина да казва истината, ако акумът го пита къде отива, за да не се прокрадне акумът и да го убие.

Закон 77

Забранява се на дойка еврейка да кърми детето на акум, дори когато то ме е кръстено, затова че по този начин би спомогнала да израсне акум. Само когато тя чувства силни болки от излишно мляко, което може да й нанесе вреда, тогава това се позволява. Забранява се също така евреин да учи акум на някакъв занаят, който би могъл да го храни.

Закон 78

Забранява се на евреина да се лекува без пари при лекар или аптекар акум, тъй като трябва да се предполага, че в този случай докторът или аптекарят могат да го отровят; със заплащане се позволява акум да се използва като лекар или аптекар, защото тогава последният ще се пази да не отрови евреина, за да не навреди на своята репутация.

Закон 79

Разрешава се на евреин при опасна за живота болест да използва нещо нечисто (т.е. онова, което по Закон е длъжен да счита за нечисто и използването на което въобще строго се забранява), когато мисли, че може от него да очаква изцеление. Но в този случай остава непозволено за своето изцеление да използва нещо, което принадлежи (в еврейски смисъл) към най-нечистото, а именно - към капището на акумите (християнската църква).

Закон 80

Строго се забранява на евреина да дава на акум да подстригва косите му (на главата или на брадата), затова че акумът може да му пререже гърлото; това се разрешава само когато присъстват няколко евреи или когато пред него има огледала, за да може веднага да забележи злото намерение на акума да му пререже гърлото и веднага да избяга.

Закон 81

На евреина не се вменява като пряко задължение да убива акума, с когото той живее в мир; все пак строго се забранява дори и такъв акум да бъде спасен от смърт, например ако последният падне във вода и обещава даже цялото си състояние за своето спасение. Нещо повече, на евреина се забранява да лекува акум дори за пари, освен в онзи случай, когато може да се опасява, че вследствие на това, у акума може да възникне ненавист към евреите, В този случай се позволява акумът да се лекува и даром, ако евреинът не трябва да се отклонява от лечението, Още повече, че на евреина се разрешава да извършва опит с акума дали лекарството ще го излекува, или ще доведе до смърт? Накрая евреинът е пряко обвързан да убива такъв евреин, който се е кръстил и е преминал към акумите и, разбира се, най-строго се забранява да се спасява такъв евреин от смърт.

Закон 82

На евреина строго се забранява да дава на заем пари на друг евреин с лихва (за високи проценти); и обратно, позволява му се да дава пари назаем с лихва на акум или на евреин, който е станал акум, затова, че в Светото писание се казва - Ти си длъжен да даваш на твоя брат да живее заедно с теб. Но акумът не се счита за брат.

Закон 83

Забранява се на евреина да усвоява начина на живот на акумите, обратно, той е длъжен да полага усилия за това, че да се отличава от тях, например в облеклото, прическата, в домашния бит и т.н. Най-малко от всичко му се позволява да носи такова облекло, което съдържа в себе си нещо специфично християнско (с кръстове и т.н.). Но когато някои християнски съсловия имат особено облекло, например лекари или занаятчии, тогава и на еврейския лекар или занаятчия се позволява да носи такова, ако благодарение на това той ще може да изкарва пари.

Закон 84

Евреите имат Закон, по силата на който през известно време те трябва да извършват пречистване (срв. Библия, Левит XII), като се измиват с вода. Когато, пристъпвайки към това пречистване, те срещнат нещо нечисто или будещо отвращение, или акум, тогава са длъжни отново да извъртат пречистване, тъй като само видът на нечистата вещ или акумът, без изобщо и да са го докоснали, вече осквернява.

Закон 85

Когато евреинът открадне нещо от акума, но пред съда отрече това и искат да му издадат присъда, тогава другите евреи, които знаят за кражбата, са длъжни в качеството си на посредници да се постараят да доведат делото до помиряване между евреина и акума. Когато това не се удаде и на евреина, който не желае да изгуби делото, не може да се избегне присъдата, тогава му се позволява лъжлива клетва, като унищожи в душата си лъжеклетвата, мислейки си, че не трябва да постъпи по друг начин. Все пак този Закон остава в сила само в случай, когато акумът няма средства да разузнае по друг начин за кражбата - когато той може да узнае за нея по друг начин, тогава евреинът не трябва да прибягва до лъжеклетва, за да не се осквернява името Господне. Има правило, че в такъв случай, когато евреина го грози телесно наказание, му се позволява лъжлива клетва, даже и когато биха могли да го изобличат в клетвонарущение и когато (следователно) самото име Господне може да бъде осквернено. Там, където заплахата е само парична глоба, там лъжеклетвата се приема само при условие че е невъзможно изобличаване в лъжеклетва и (значи) името Господне няма да бъде осквернено.

Закон 86

Забранено е на евреина да дава милостиня или да дава назаем нещо на онзи, който отхвърля дори и един Закон, а още повече на такъв евреин, който е станал акум, затова че евреинът не е задължен да дава на този (ренегат) да живее. Впрочем на евреина се разрешава да дава милостиня, за да не възниква ненавист към евреите.

Закон 87

На евреина строго се забранява да приема милостиня от акум, затова че според възгледа на евреите, с Бог се благославя онзи, който дава цекака, т.е. милостиня на евреин. Следователно ще бъде благословен и акумът, ако евреинът приеме от него милостини (евреите смятат, че християните все още съществуват именно поради това, че чрез тях на евреина му се пада едно-друго; а ако евреите ги лишат и от тази възможност, то скоро биха се разбили като чупливи съдове, т.е. окончателно биха загинали). Затова, когато кралят или друг владетел от гоите (християните) изпраща на евреите пари да ги раздадат сред техните бедни, тогава макар че не трябва да се връщат обратно, за да не оскърбява краля, не трябва и да се раздават на бедните сред евреите, а трябва тихомълком да се дадат на бедни християни. Когато владетелят дари нещо на синагогата, тогава се позволява то да бъде прието, тъй като произтичащата от това благословия не е толкова важна. Все пак от евреина, станал християнин, не трябва да се приема и това.





Закон 88

Браковете сред акумите нямат свързваща сила, т.е. тяхното съжителство е равно на съешаване на коне. Затова техните деца не влизат с родителите в никакви човешко-родствени отношения, и когато родителите и децата станат евреи, то например синът може да се ожени за своята собствена майка. Впрочем равините се изказват против прилагането в живота на това правило, за да не казват акумите, приели еврейството, че акумите са по-набожни от евреите, тъй като при тях (акумите) не се позволява на сина да се ожени за своята майка.

Закон 89

При евреите съществува Закон - При жътва да се оставя по нещо в краищата на нивата или въобще да не се прибират класовете от някоя част на нивата, за да останат за бедните евреи. Но откакто евреите живеят пръснати сред акуми и нивите им са сред тези на акумите, всичко това се забранява, затова че (при запазване на горната разпоредба) класовете могат да бъдат прибрани от бедните акуми.

Закон 90

Сред 24-те случая, в които равинът обезателно подлага евреина на анатема, са и следващите два, съвсем не безразлични към християните:
а) Евреинът, предлагайки на акум да му продаде своя парцел, когато съседът му също е евреин, е задължен да даде на последния писмено задължение за това, че ще носи отговорност за всички неприятности, които могат да възникнат за този евреин вследствие на такова ново съседство. Ако не се пожелае да се нагърби с такава отговорност, то равинът е длъжен да му наложи проклятие, т.е. да го изключи от общността.
б) Вторият случай вече е даден в Закон 21.

Закон 91

Ако в присъствие на евреин умира друг евреин, то в момента, когато душата му се разделя с тялото, той е длъжен в знак на печал да откъсне парченце от своята дреха, дори когато умиращият е бил грешник. Но когато присъства на смъртта на акум или евреин, станал акум, тогава този израз на печал се забранява, защото в такъв случай евреинът е длъжен да се радва. После на евреина се забранява да отдава последна почит на акум, например изпращайки праха му до гроба, или да държи надгробна реч, като това се позволява само там, където се налага заради мира и спокойствието.

Закон 92

На еврейския свещенослужител се забранява (срв. Закон 5) да се докосва до тялото на мъртвия човек или даже да бъде в неговия дом, където се намира покойникът. Все пак под човек следва да се разбира само евреинът, затова че в Библията, книга Числа 19-14 се казва – “Ако човек умре в шатра, то всеки, който дойде в шатрата, и всичко, що е в шатрата, да бъде нечисто седем дена.”

Закон 93

Когато у евреин акум или акумка има прислужници, които му слугуват, и някой от тях умре в неговия дом, тогава на другите евреи се забранява да го утешават за този смъртен случай, като за смърт на човек, но той е напълно свободен да каже - „Бог да те възмезди за твоята загуба”, както се казва на човек, на когото е умрял бикът или магарето.

Закон 94

Строго се забранява на евреина да прави подаръци на акума за Нова година, затова че акумът счита това за щастливо предзнаменование за Новата година и му се радва. Но когато за евреина е невъзможно да се отклони от този обичай, тогава той е длъжен да отправи своите подаръци по-отрано. Ако вследствие на това, че ги изпрати не в самия ден на празника, а по-рано, може да си навлече неприязън или загуби, то му се позволява да прави подаръци и па самата Нова година.

Закон 95

Строго се забранява на евреите да оскверняват своето гробище, т.е. да ходят по нужда или да пускат там акуми. Въобще съвсем не е позволено на евреите да имат някакво удоволствие или изгода от еврейското гробище - но ако земята на еврейското гробище принадлежи на акум, тогава се позволява да продава евентуална придобивка от гробището (например трева или дърва), за да може от печалбата малко по малко да си вземе своя собственост, тъй като е срамно умрелите израилтяни да почиват върху земя на акуми.

Закон 96

Когато акумът (християнинът) се ожени за акумка (християнка) или когато евреин, приел християнството, се жени за еврейка, също станала християнка, тогава техните бракове нямат Законна сила. Предвид на това, ако акум (християнин) или акумка (християнка) са станали евреи, то па тях им се позволява да встъпят в нов брак. без да се изисква техен развод, дори ако дотогава те са живели двадесет години заедно, понеже брачният живот на акумите трябва да се разглежда не като нещо Друго, а като блудство.

Закон 97

Строго се забранява на евреин да бие своя ближен човек (т.е. евреин), дори ако последният е грешник; който удари своя ближен човек, той се счита за раша, т.е. безбожник, и подлежи на анатема дотогава, докато не изпроси прошка от своя ближен, И въпреки че за ближен трябва да се счита само евреинът, да се бие акум не е никакъв грях. Когато акумът е станал евреин и евреин го удари, тогава виновният е длъжен да го възнагради за загубите (за лечение); но той не подлежи на анатема и самата му постъпка не представлява същата вина, както ако той е ударил етнически евреин.

Закон 98

Когато евреин се ожени за акумка, тогава трябва да му се нанесат 33 удара и бракът се счита за недействителен, а Бейт-дин (равинското присъствие) е задължен освен това да го анатемоса, Даже когато евреин се е оженил за еврейка, то, ако последната е станала акумка, на него му се позволява да си вземе друга жена, без предварително производство на развод, защото акумите не бива да се разглеждат като хора, а като коне.

Закон 99


Когато умре член от семейството на евреин, за когото той трябва да е в траур, то в течение па седем дни той трябва да не напуска своя дом и даже (вкъщи) не трябва да върти работа с цел да изкара пари. Но когато му се отдаде възможност да даде заем на акум, то тогава му се разрешава да излиза от дома си и да прекъсва траура, защото това е добро дело, което не бива да се изпуска, тъй като в бъдеще може да не му се удаде подобен случай.

Закон 100

Всеки евреин е задължен да се жени за продължаване и размножаване на човешкия род. Затова той трябва да си вземе жена, от която още може да има деца, - значи не стара или изобщо такава, за която това е безнадеждно. Само когато жената има пари и той иска да се ожени за нея само заради парите, тогава това се позволява и Бейт-дин няма право за му забрани да се ожени за жена, от която вече не може да има деца.

НЕКА СЕ ОПИТАМЕ ДА РАЗБЕРЕМ
КОИ СА СТАРЕЙШИНИТЕ

Това е още неоткрита тайна. Те са „скритата ръка", за която пише руският генерал Череп Спиридович. Те не са Комитета на представителите (Еврейския парламент в Англия), нито Световния израелски съюз със седалище Париж. Известният немски учен и политик Валтер Ратенау, по националност евреин, дава малко осветление по този въпрос във „Винер Фрайе Пресе" от 24 декември 1912 г.: „ Триста души, всеки от които познава всички останали, предопределят и решават съдбата на Европейския континент, и те избират своите приемници от антуража си". Политикът Валтер Ратенау несъмнено е знаел техните имена, бидейки самият един от тях.
Съществува един Протокол от XV-mo столетие, който ционистите трудно могат да предста-вят като фалшификат, тъй като съдържанието му е поместено в Ротшилдовия вестник „Ревю дез"етюд жюив", финансиран от, Джеймс де Ротшилд, който публикува в 1889г. два документа, които доказват истинността на Протоколите, потвърждавайки, че Ционските мъдреци последователно са провеждали плана си в продължение на столетия. На 13 януари 1489 г. еврейският равин Хемор от гр. Арл във френския департамент Прованс пише писмо до Големия санхедрим със седалище в Константинопол, в което иска съвет как да постъпят евреите, тъй като жителите на Арл заплашвали синагогата. Последвал отговор:
„ Скъпи и любими брат на Мойсей, получихме твоето писмо, в което ни казваш за вашите безпокойст-ва и беди. Ние изпитваме голяма болка, като чуваме за тях.
Съветът на Великите старейшини и равини е следният:
1. По отношение на това, че кралят на Франция ви задължава да станете християни: направете го, след като не можете да направите друго, но нека законите на Мойсей бъдат запазени във вашите сърца.
2. По отношение на това, че са наредили да ви лишат от вашите имущества (законът е, че когато евреите се покръстят, те трябва да се лишат от имуществата си):
направете вашите синове търговци, така че малко по малко те да лишат християните от техните имущества.
3. По отношение на това, че те посягат на вашия живот: направете вашите синове лекари и аптекари, така че те да могат да отнемат живота на християните.
4. По отношение на това, че те разрушават вашите синагоги: направете вашите синове каноници и духовни лица, за да знаят как да могат те да разрушат техните църкви.
5. По отношение на другите неприятности, от които се оплаквате: направете така, че вашите синове да станат застъпници и адвокати и гледайте те винаги да бъдат по върховете и да се занимават с държавните работи, така че да можете да поставите християните под вашия ярем. Вие трябва да доминирате и господствате в света и да им отмъстите.
6. Не се отклонявайте от тази заповед, която ние ви даваме, защото вие сами ще се уверите от личен опит, че така както сега сте унижени, вие ще достигнете действи- телно заслужената власт.
Подпис: V.S.S.V.F.F. Принц на евреите, 21 ноември (caslue) 1489г.

allvin.blog.bg

THEY DARE NOT SPEAK ITS NAME ...

      ... ROTHSCHILD ZIONISM

Ционизмът на Ротшилд – това, за което никой не се осмелява да говори ч.4

Източник

1 част
http://zahariada.blog.bg/politika/2011/05/31/cionizmyt-na-rotshild-tova-za-koeto-nikoi-ne-se-osmeliava-da.756902
ционизъм 1
2 част
http://zahariada.blog.bg/politika/2011/06/01/cionizmyt-na-rotshild-tova-za-koeto-nikoi-ne-se-osmeliava-da.757664
ционизъм 2
3 част
http://zahariada.blog.bg/politika/2011/06/05/cionizmyt-na-rotshild-tova-za-koeto-nikoi-ne-se-osmeliava-da.760342
ционизъм 3

Следва продължение...
По време на атентатите от 11 септември, администрацията на Буш е контролирана от неоконсерваторите. Предводители на кликата са ционистите: Ричард Пърл, Пол Улфовиц, Дов Закхайм, Робърт Кейгън, Дъглас Файт, Луис Либи, лишения от титлата на американски прокурор и заместник-посланик, който беше съветник на Дик Чейни и Уилям Кристъл, главен редактор на неоконсерваторските ционистки пропагандни листовки в Weekly Standard, които до 11 септември, принадлежеше на друг ционисти - Рупърт Мърдок.
О, да, тази група се състоеше от Робърт Зелик, който в момента оглавява Световната банка и заема поста на колегата си в тайното общество на Пол Улфовиц.

Повтарям, евреите са само 1,7% от населението на САЩ и много от тях не са ционистите на Ротшилд. Делът на ционистите във властта е просто поразителен, това е пример само за върхът на айсберга. Те са много повече.

Върхушката на неоконсерваторите се обърна към Бил Клинтън и го призова да бъде нападнат Ирак много преди 11 септември. По-късно те се възползваха от този план вече при администрацията на Буш и направиха инвазията в Ирак и Афганистан след атентатите от 11 септември.

Интересното е, че същите тези ционисти спомощта на марионетният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд и вицепрезидентът Дик Чейни (и двамата са яростни поддръжници на Израел) създаоха един мозъчен тръст, наречен Проект за нов американски век, още преди Буш встъпи в длъжност.

През септември 2000 г., организацията публикува документ, озаглавен "Преструктуриране на отбраната: Стратегия, сили и ресурси за новия век", в който американските военни призоваваха към "Активни битки и победи на много бойни полета, в едно и също време." Акцентът беше поставен върху такива места като Ирак, Иран и Северна Корея.

В документа обаче се говори, че "този процес на трансформация ще бъде дълъг, защото ще се нуждае от катализатор, в случай на катастрофални последствия, подобни на Пърл Харбър, за да се оправдае тази промяна в очите на хората."

Една година след датата на обявяване на документа и девет месеца след пребиваването на ротшилдските ционисти в администрацията на Буш, Америка получи Пърл Харбър, който се използва, за да се оправдаят последващите действия.

Съвпадение? Не, разбира се.

Обръщението на Буш към народа и държавата през 2002 г., в което Ирак, Иран и Северна Корея са били наричани "оста на злото ", е написано от неоконсернатора Дейвид Фрум, който сега подкрепя ционистката партия, "Без етикет." Тя се състои от фрази в документа на Проекта за новия американски век.

Официалните резултати от разследването на събитията от 11 септември се поддържаха от Буш и Чейни. Те удариха определения за ръководител на анкетна комисия, Хенри Кисинджър.

Това е толкова нелепо и абсурдно, че той подава оставка, позовавайки се на "злоупотреби със служебното положение", какнито никога преди него не са спирали.

Но "разследването " все още се ръководи от Филип Зелик и било решено, че официалната версия е възможна само след опитите за интервю или получаване на показания от свидетелите, и друго говорене за различни версии на събитията, не успява.

 

Филип Б. Зелик: "Знаете ли, означава, че ние трябва да бъдем отворени, добре да обмисляме и да казваме истината? Хенри не е говорил за това "

Федералният съдия, назначен да разглежда делата на семействата на жертвите и ранените от 11 септември, бил Алвин Хелерстайн (ционистки Rothschild), който има богати семейни връзки с Израел.

Прокурорът Кенет Фейнберг (ционистки Rothschild), ръководител на фонда за предоставяне на компенсации на жертвите от 11 септември и 97 на сто от семействата са били убедени да вземат парите, вместо да настояват за отделно разследване за убийствата на 11 септември.

Тези, които продължават да изискват разследване или отказват да подпишат документите за ограничаване на разпространението на информация за получаване на компенсации от фонда се срещнали с един "специален агент" Шийла Бимбаум (ционистки Rothschild)

Feinberg станал "Майстор по специалните дела " в изпълнителния комитет за издаване на обезщетение от TARP, свързани със спасяването на банките, и сега заема позицията на упълномощен администратор за предоставяне на обезщетения на жертвите от разлива на петрол в Мексиканския залив.

 

Кенет Фейнберг - един зает човек.

Същата е историята за петте "танцуващи израелци", които бяха арестувани след като полицията получила няколко обаждания от местните жители на Ню Джърси, възмутени, че няколко мъже с "близкоизточна външност," празнували и крещяли от радост и се поздравявали помежду си при гледане на видео горящите кули-близнаци.

Един свидетел казва: "Те бяха щастливи ... Те не изглеждаха шокирана от това, което се е случило"

Съобщава се, че по време на обиски на полицията и агенти на ФБР са намерени във фургони в Ню Йорк карти с кръгли цели, 4.700 долара в брой, скрити в чорап, чужди паспорти и ножове за хартия, които са били използвани от "арабските похитители".

Петимата са били задържани за 71 дни, но по-късно са освободени без обвинение. Било им позволено да се завърнат в Израел, където трима от тях се появили в телевизионно шоу и заявили, че целта им е била да "документират събитието"

Да, едно събитие, за което са знаели.

Бивш директор на U. С. военния колеж, д-р Алън Саброски открито заяви, че сега висши американски военни служители знаят, че Израел "и предателите в рамките на нашата нация" са виновни за атентатите от 11 септември.

Текст под снимката:
Трима от «танцуващите израилтяни» пред израелскта телевизия.

 

След 11 септември от страна на двете компанио IntelCenter и S.I.T.E. (Институт за издирване на международни терористични организации, освен ако разбира се те не са от Израел), на нас беше представен, "сериала", видео посланието на "Бин Ладен" и друга информация, за да се инжектира страх от арабския тероризъм.

В тези компании са ционистите на Ротшилд. Бен Вензке, ръководител на IntelCenter, и  Рита Кац, съосновател на S.I.T.E. В статия, озаглавена "Контролира ли Израел неверните новини за терористите," писателите Гордън Дъф и Брайън Джобърти зададоха няколко ключови въпроса:

"Кой казва, че Ал Кайда е поела отговорност за атентатите? Рита Кац. Кой ни предоставя видео за бин Ладен? Рита Кац. Кой непрекъснато ни уверява, че мюсюлманите са лоши? Рита Кац? Рита Кац, директор на Информационния център, който е основен източник на информация за вътрешната сигурност на ФБР и ЦРУ.

Каква е нейната квалификация? Тя служи в IDF(армията за отбрана на Израел). Тя има висше образование и по-голямата част от журналистите смятат, че Мосад я снабдява с информация. Ние не намерихме доказателства за каквато и да е квалификация. Барманът има по-голям опит в събиране на информация.
Никой не можа да потвърди нейните изявления. SITE заявява, че е Ал Кайда, и това попада във вестника. SITE  твърди, че Израел не е участвал в това, и същото така отива във вестниците. Какво всъщност представлява и се занимава SITE ? Те ровят в интернет и търсят "информация", а именно тази, която Израел би искал да ви съобщи и после го дават като новина, която американците гледат по телевизията, четат във вестниците и виждат из целия интернет, за да го приемат за чиста монета. Това е невероятно "

Но не е толкова изненадващо, ако сте прочели всичко до сега и оценявате мащаба, с който тайното общество на ционистите на Ротшилд манипулират събитията в света.

Текст под снимката: Организаторите на слуховене за Бин Ладен

Kaц и Вензки доставят "информация" за бин Ладен и неговите обръщения, "към службите за сигурност" и медиите. На снимката по-горе е Адам Гад актьор изпълняващ ролята на Бин Ладен. Той създава видео съобщение, в които "подкрепя" тероризма .. Истинското му име е включена в списъка на ФБР на най-издирваните терористи.

Колко странно, че "Адам Гад" е всъщност един евреин на име Адам Пърлман, внук на Карл Пърлман, влизащ в ръководния съвет на ционистката Антиклеветническа лига.

Председател на Националния комитет за национална сигурност на САЩ и връзки с обществеността, сенатор Джоузеф Либерман (ционистки Rothschild), който, подобно на цялата банда от ционисти като цяло, иска под прикритието на "борба с тероризма," да налагат цензура върху интернет, за да скрият истината.

Ционистите успяват да предотвратяват разпространението на информация чрез осигуряване на контрол над водещите медии. Шахар Илан, редактор на водещ ежедневен израелски вестник Аарец написа:

"Евреите (ционистките Rothschild) всъщност контролират американските медии. Това е доста ясно и ако се каже обратното,  това е оскърбление на общоизвестната истина."

Въпреки това, не само в Америка, и не само такива новинарски магнати като Рупърт Мърдок. В Los Angeles Times журналистът Joel Stein (ционистки Rothschild) е написал статия, в която той твърди, че всички американци, които не вярват, че евреите контролират Холивуд, просто са "глупави":

"Положих много усилия, за да намеря шестте езичници (неевреите) на ръководни позиции в развлекателната индустрия. Копнах по-дълбоко, и след проучване, открих, че от тази шесторка, президент на AMC Чарлз Колиър, е евреин! "Като горд представител на еврейския народ, искам Америка да знае - да, ние контролираме Холивуд ".
Аз отново обръщам вашето внимание, че ние не говорим за "евреите," осъществяващи контрол над медиите, Холивуд, политиката, банковия сектор