Постинг
30.09.2009 23:15 -
До Скандинавия и назад - Част 11 – Пасау - Грац
Автор: pitagorid
Категория: Туризъм
Прочетен: 19914 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2009 12:56
Прочетен: 19914 Коментари: 10 Гласове:
5
Последна промяна: 01.10.2009 12:56
Ден 12
Наближава развръзката. Остават ни само два дни и ще се завърнем отново в България. Всъщност днес е последният ден с туристическа програма. След обичайната закуска в 8.00 часа натоварваме багажите и се отправяме отново на път. Ще се движим изцяло в провинция Бавария, чийто главен град е Мюнхен. Първо по магистралата северно от Нюрнберг, а после ще се спуснем през хълмистите зелени хмелни полета на Долна Бавария за да пристигнем накрая в град Пасау. Това е междинният туристически обект за днес. След което ще навлезем в Австрия за да пристигнем късно след обед в град Грац. По пътя няколко пъти пресичаме река Дунав. Ето ни вече сме в Пасау.
Река Дунав
От далеч се забелязва хълм със замък току над северния бряг на Дунава.
Крепостта на лордовете на левия бряг на Дунав в град Пасау
Пасау (на немски Passau) е град в Германия. Градът е познат и с името Dreiflussestadt (Град на три реки), защото тук река Дунав се слива с река Ин от юг, и река Илц идващата от Баварските планини от север. Намира се в района Долна Бавария в източната част на провинция Бавария. Градът е наричан още "Баварска Венеция". Градът е основан през 1217 г. Населението е малко над 51 000 жители от които около 8 000 студенти, учещи в университетът на Пасау. Университетът е известен в Германия с обучението по икономика, право, информатика и изящни изкуства. Пасау се посещава от много туристи. Туризмът в Пасау е популярен главно заради вливането една в друга на трите реки, катедралата „Свети Стефан“ със своя орган (най-големият катедрален орган в Европа и пети по големина в света) и красотата на Старият град. В градът има многообразна архитектура в стил барок и готика. Над левия бряг на Дунав на хълма "Свети Георги" срещу Стария град Пасау се намира замък, наричан тук Крепостта на лордовете. Замъкът се използвал като резиденция на епископите на епархията Пасау.
Изграждането на крепостта на лордовете започва през 1219. Поръчана е от първия княз-епископ на Пасау Улрих II. Замъкът е бил израз на военна сила и е служил за защита от външни и вътрешни врагове. Замъкът е претърпял пет обсади в периода от 1250 до 1482, всички от които са били неуспешни. Два пъти - през 1298 и 1367 гражданите на Пасау са се опитали да се бунтуват срещу епископа, но бунтовете са били жестоко потушавани.
Креспостни съоръжения на левия бряг на Дунав
Наполеон превзема крепостта в кампанията му срещу Австрия. Тя била предоставена на Бавария като гранична крепост срещу Австрия. Използвана е почти един век от баварската армия, като крепост, а по-късно като държавен затвор за политически затворници и военнопрестъпници. До 1918 крепостта на лордовете е носила прозвището "Страховитата Бастилия на Бавария". От 1932 г. минава под владението на градската управа на Пасау и е превърната в музей.
Тръгваме първо из уличките на Стария град
Старинна сграда със стенописи
Тясна уличка от Стария град
И ние като класически туристи трябва да посетим именно тези забележителности на Пасау. Първо се отправяме към точката, където се събират трите споменати вече големи реки. За Дунав няма какво да коментирам. Затова ще кажа само няколко думи за другите две реки. Може би всеки е срещал по кръстословиците определението "Десен приток на Дунав с две букви". Естествено това е реката Ин.
Това е река Дунав малко преди точката на сливането
Мемориален знак с котва, точно на клиновидния полуостров, където реките се сливат
Река Ин (Inn) е десен приток на река Дунав и е дълга 517 км. Води началото си от езерото Лунгинзее в Швейцарските Алпи, близо до Сейнт Мориц. Най-високата точка на водосборния й басейн е връх Piz Bernina висок 4049 метра. Минава през Швейцария и по границата между Германия (Бавария) и Австрия (Горна Австрия). В град Пасау се влива в Дунав, почти на същото място, където се влива и реката Илц. Въпреки, че Ин в тази точка е по-голяма по дебит от река Дунав, тя се счита за приток на Дунав, която е по-голяма по дължина, има по-голям водосборен басейн, и с много по-стабилен дебит през цялата година. Плавателна е от устието на река Залцах до устието при Дунав. Сред многото малки населени места по реката са Браунау, родното място на Адолф Хитлер и Марктъл, родното място на папа Бенедикт XVI. Река Ин е единствената река, извираща от Швейцария, която се влива в Черно море (чрез река Дунав).
Снимка за спомен на брега на река Ин. Водите на Ин са с цвят на боза
Река Илц е сравнително малка, но също така пълноводна. Илц е река, която води началото си от планината Рейчъл в Германия. Тя е ляв приток на р. Дунав и има дължина само 65 км дължина. Но от изворите до вливането в Дунав се спуска с обща денивелация от 780 метра. Водите на Илц имат тъмно кафяв почти черен цвят. Дунав пък е с води в меки синково сиви оттенъци, а водите на Ин са светло кафяви, подобни на боза. Този феномен прави точката на събирането на трите реки в красиво цветно явление. Това е и причината за интереса на туристите към тази точка на Пасау.
Това е точката на сливането. Добре де вижда различния цвят на водите на Дунав (вляво) и водите на Ин (вдясно)
Туристическо корабче с името на река Илц
Пасау е претърпявал през годините големи наводнение. На специална мерителна лента пред една от старите сгради в града са нанесени нивата, до които е стигала водата при най-големите наводнения.
Мерителна лента за височината на водите в годините на най-големите наводнения. Лентата е нанесена на една от сградите до самия бряг на река Дунав
Кула на брега на Ин. Тя ще ни служи за сравнение на нивото на водата днес и през 1954 г
Едно от последните такива е било на 13 август 2002. По-възрастните граждани обаче няма да забравят 10 юли 1954 година, когато нивото на реките Ин и Дунав е стигнало до незабравима стойност. Подобни наводнения е имало преди повече от 4 века през 1501 и през 1595 г. Вижте двете снимки за сравнение сега и през 1954 г.
1954 година 2009 година
Още няколко снимки по брега на Ин
Католически манастир на десния бряг на Ин
Катедралата Св. Стефан погледната от един от мостовете над река Ин
Крепостта на лордовете от друга гледна точка
Катедралата Св. Стефан в град Пасау е седалище на католическия епископ на Пасау и главна църква на неговата епархия. Преди това тук е имало много други по-малки църкви. Сегашната църква - много красива сграда в стил Барок - е дълга около 100 метра. Построена е в периода от 1668 до 1693 след пожар през 1662, който унищожил нейния предшественик. От старата църква са останали само готически елементи в източната част. Цялостният план на катедралата е направен от Карло Лураго, а нейната вътрешна украса от Джовани Батиста Карлоне.
Главната западна фасада на Катедралата Свети Стефан с двете камбанарии - северната (вдясно) и южната (вляво)
Вътрешността на катедралата е особено красива, с богата скулптурна украса и орнаментика. Ето няколка снимки от вътрешността на Катедралата
Но най-голямата забележителност на Катедралата е нейният орган. Това е най-големия орган извън Съединените щати и най-големият катедрален орган в света. Органът в момента има 17774 тръби и 233 регистри, всеки от който може да се командва от пет клавиатурни конзоли, разположени в различни части на галерията. Всъщност това са пет отделни по-малки органа обединени в общ огромен орган. Последните три са били построени през годините 1978, 1980 и 1993 г. от производителят на органи Eisenbarth със седалище в Пасау. Общото тегло на всички съоръжения на органа е над 150 тона.
Главният (централният) орган
Един от страничните регистри на органа
Още един от страничните органи
За тези които се интересуват: Органът (от гръцки със значение „инструмент или уред излъчващ звуци") е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи акустични изисквания към помещението, където е монтиран. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от оркестралните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Често архитектурните решения на дадени сгради, са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган. Органът се командва от клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвани с пръстите на краката на изпълнителя (педалиера). Затова органистите свирят боси. Обикновено органите имат от 2 до 4 мануала, но се срещат изключения с 6 и дори 7 мануала. Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с които се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя. Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструментът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви, в творчеството на бароковите композитори, сред които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Лутеранска църква. Органът се използва и в съвременната авангардна и филмова музика. Звукът на органа се формира в звукови тръби в които се вкарва въздух от специални мехове, а в съвременните органи от вентилатори. За големината на един орган се съди по броя на звуковите тръби и броя на тембровите регистри. В САЩ има 3 органа с повече тръби от тези на органа в Пасау, но те се командват от една единствена клавиатурна конзола, а в Пасау те са пет.
Катедралата Свети Стефан разполага с осем големи камбани в две камбанарии северна и южна. Най-голямата камбана тежи 7550 кг и е монтирана в южната камбанария заедно с още една с тегло 5300 кг. Останалите шест камбани са в северната кула. Там най-голямата е с тегло 6000 кг.
Катедралата отвън
Красива чешма в двора на Катедралата
Ето още няколко снимки от Стария град Пасау
Площадът пред Резиденцията на Пасау. Всъщност така наричат тук Кметството
Фонтан със скулптурна група пред Резиденцията
Още една църква в Стария град Пасау
Разходихме се из стария град и в 14 часа потеглихме към Австрия. Целта е град Грац, но пътуването е изключително приятно, защото минаваме през Алпите, прочути със своите природни красоти. До Грац пътуваме по една от двете панорамни магистрали на Австрия които я пресичат в направление Север-юг. Минахме през поне десетина тунела всеки с дължина над 5 км. Най дългия тунел е под самия град Грац и има дължина 10,3 км. Ето и снимки покрай магистралата. То тези природни красоти не е възможно да се опишат. Човек трябва да ги види с очите си.
Грац (на немски Graz, на словенски Gradec) е град в Югоизточна Австрия, център на провинция Щирия. С население от 250 099 души той е вторият по големина в страната след Виена. Разположен е на река Мур, на 316 м надморска височина. Грац има дълга традиция като студентски град с няколко университета и с над 50 000 студенти. През краткия лутерански период от историята на града там е основано Лутеранско училище, в което учи Йоханес Кеплер, виден астроном. Грац е родния град и на друг известен учен - Никола Тесла, който учи електроинженерство в Политехниката през 1875. От 1909 до 1938 в града преподава нобеловият лауреат Ото Льови, а за кратко през 1936 и Ервин Шрьодингер. В Грац е и домът на българския княз Александър I Батенберг, който умира там през 1893 г. Няма да пиша повече за града, а както много пъти вече съм го правил ще ви покажа серия от снимки с малки коментари към тях.
Замък в покрайнините на Грац
Църква в Грац
Паметникът на Император Франциско I. Първият император на Австро-унгарската империя
Красива сграда с орнаменти
Друга църква в Грац
Францисканската църква
Мавзолеят на Фердинанд II
Трамвай по улиците на Грац
Университетът на Грац
Характерна архитектура на Грац
Кметството на Грац. За съжаление в момента когато бяхме тук имаше някакъв концерт и не можах да направя по-добра снимка. Затова по-долу показвам снимки, които съм взел от интернет
Нощна снимка на Кметството на Грац
Културният център на Грац. Модерна футуристична архитектура
Murinsel
Murinsel (буквално остров на река Мур), всъщност не е истински остров, а изкуствена плаваща платформа в средата на реката Мур. Тази забележителност на Грац е проектирана от нюйоркския художник Вито Акончи по повод обявяването на Грац през 2003 г. за Европейска столица на културата. Съоръжението е под формата на гигантски мидени черупки с дължина 50 м и широчина 20 м. Две мостчета го свързват с двата бряга на реката. В централната част на платформата има амфитеатър. По-долу в усукан кръгов купол има кафене и детски кът. Murinsel е проектиран да събере максимум 350 посетители.
Ето още няколко снимки от Грац
Кулата на Дева Мария
Още една от многобройните църкви на Грац
Операта на Грац
Желязна скулптура на човек с меч и глобус пред операта на Грац
С това приключи обиколката на Грац и ние се отправихме към хотела, където ще прекараме последната нощ от тази разкошна екскурзия. Хотелът се намира на 30 км от Грац високо в Алпите в един планински курорт на име Semriach. Няма да коментирам повече. По-добре вижте за какво става дума.
Къщи в селището Semriach
Хотелът, където се настанихме
Снимка за спомен пред хотела
Изглед от двора пред хотела
Хотелът от далеч
Табелата на хотела. Както се вижда този "пансион" се използва не само като хотел за туристи като нас, а за провеждане на конференции, семинари и други културни мероприятия. А най-често се използва за активна почивка
Хиподрумът на курорта Semriach
Една от екстрите, които се предлагат в курорта Semriach. Язденето на кон
Изглед от околностите на Semriach
Параклис около Semriach
Ден 13
Днес тръгваме за България. Предстои ни път над 1250 км. Ще прекосим Словения през Марибор, после през Хърватска, Загреб, Белград, Ниш, София, Стара Загора
Последна снимка за спомен пред хотела преди да тръгнем за България
А това е цялата група от Стара Загора. Който се познае тук може да си изтегли снимката
Мостът над река Сава в Марибор
Това е и краят на нашата незабравима екскурзия.
Довиждане Скандинавия!
Довиждане Европа!
До нови срещи с Бохемия през октомври!!
К Р А Й
Наближава развръзката. Остават ни само два дни и ще се завърнем отново в България. Всъщност днес е последният ден с туристическа програма. След обичайната закуска в 8.00 часа натоварваме багажите и се отправяме отново на път. Ще се движим изцяло в провинция Бавария, чийто главен град е Мюнхен. Първо по магистралата северно от Нюрнберг, а после ще се спуснем през хълмистите зелени хмелни полета на Долна Бавария за да пристигнем накрая в град Пасау. Това е междинният туристически обект за днес. След което ще навлезем в Австрия за да пристигнем късно след обед в град Грац. По пътя няколко пъти пресичаме река Дунав. Ето ни вече сме в Пасау.
Река Дунав
От далеч се забелязва хълм със замък току над северния бряг на Дунава.
Крепостта на лордовете на левия бряг на Дунав в град Пасау
Пасау (на немски Passau) е град в Германия. Градът е познат и с името Dreiflussestadt (Град на три реки), защото тук река Дунав се слива с река Ин от юг, и река Илц идващата от Баварските планини от север. Намира се в района Долна Бавария в източната част на провинция Бавария. Градът е наричан още "Баварска Венеция". Градът е основан през 1217 г. Населението е малко над 51 000 жители от които около 8 000 студенти, учещи в университетът на Пасау. Университетът е известен в Германия с обучението по икономика, право, информатика и изящни изкуства. Пасау се посещава от много туристи. Туризмът в Пасау е популярен главно заради вливането една в друга на трите реки, катедралата „Свети Стефан“ със своя орган (най-големият катедрален орган в Европа и пети по големина в света) и красотата на Старият град. В градът има многообразна архитектура в стил барок и готика. Над левия бряг на Дунав на хълма "Свети Георги" срещу Стария град Пасау се намира замък, наричан тук Крепостта на лордовете. Замъкът се използвал като резиденция на епископите на епархията Пасау.
Изграждането на крепостта на лордовете започва през 1219. Поръчана е от първия княз-епископ на Пасау Улрих II. Замъкът е бил израз на военна сила и е служил за защита от външни и вътрешни врагове. Замъкът е претърпял пет обсади в периода от 1250 до 1482, всички от които са били неуспешни. Два пъти - през 1298 и 1367 гражданите на Пасау са се опитали да се бунтуват срещу епископа, но бунтовете са били жестоко потушавани.
Креспостни съоръжения на левия бряг на Дунав
Наполеон превзема крепостта в кампанията му срещу Австрия. Тя била предоставена на Бавария като гранична крепост срещу Австрия. Използвана е почти един век от баварската армия, като крепост, а по-късно като държавен затвор за политически затворници и военнопрестъпници. До 1918 крепостта на лордовете е носила прозвището "Страховитата Бастилия на Бавария". От 1932 г. минава под владението на градската управа на Пасау и е превърната в музей.
Тръгваме първо из уличките на Стария град
Старинна сграда със стенописи
Тясна уличка от Стария град
И ние като класически туристи трябва да посетим именно тези забележителности на Пасау. Първо се отправяме към точката, където се събират трите споменати вече големи реки. За Дунав няма какво да коментирам. Затова ще кажа само няколко думи за другите две реки. Може би всеки е срещал по кръстословиците определението "Десен приток на Дунав с две букви". Естествено това е реката Ин.
Това е река Дунав малко преди точката на сливането
Мемориален знак с котва, точно на клиновидния полуостров, където реките се сливат
Река Ин (Inn) е десен приток на река Дунав и е дълга 517 км. Води началото си от езерото Лунгинзее в Швейцарските Алпи, близо до Сейнт Мориц. Най-високата точка на водосборния й басейн е връх Piz Bernina висок 4049 метра. Минава през Швейцария и по границата между Германия (Бавария) и Австрия (Горна Австрия). В град Пасау се влива в Дунав, почти на същото място, където се влива и реката Илц. Въпреки, че Ин в тази точка е по-голяма по дебит от река Дунав, тя се счита за приток на Дунав, която е по-голяма по дължина, има по-голям водосборен басейн, и с много по-стабилен дебит през цялата година. Плавателна е от устието на река Залцах до устието при Дунав. Сред многото малки населени места по реката са Браунау, родното място на Адолф Хитлер и Марктъл, родното място на папа Бенедикт XVI. Река Ин е единствената река, извираща от Швейцария, която се влива в Черно море (чрез река Дунав).
Снимка за спомен на брега на река Ин. Водите на Ин са с цвят на боза
Река Илц е сравнително малка, но също така пълноводна. Илц е река, която води началото си от планината Рейчъл в Германия. Тя е ляв приток на р. Дунав и има дължина само 65 км дължина. Но от изворите до вливането в Дунав се спуска с обща денивелация от 780 метра. Водите на Илц имат тъмно кафяв почти черен цвят. Дунав пък е с води в меки синково сиви оттенъци, а водите на Ин са светло кафяви, подобни на боза. Този феномен прави точката на събирането на трите реки в красиво цветно явление. Това е и причината за интереса на туристите към тази точка на Пасау.
Това е точката на сливането. Добре де вижда различния цвят на водите на Дунав (вляво) и водите на Ин (вдясно)
Туристическо корабче с името на река Илц
Пасау е претърпявал през годините големи наводнение. На специална мерителна лента пред една от старите сгради в града са нанесени нивата, до които е стигала водата при най-големите наводнения.
Мерителна лента за височината на водите в годините на най-големите наводнения. Лентата е нанесена на една от сградите до самия бряг на река Дунав
Кула на брега на Ин. Тя ще ни служи за сравнение на нивото на водата днес и през 1954 г
Едно от последните такива е било на 13 август 2002. По-възрастните граждани обаче няма да забравят 10 юли 1954 година, когато нивото на реките Ин и Дунав е стигнало до незабравима стойност. Подобни наводнения е имало преди повече от 4 века през 1501 и през 1595 г. Вижте двете снимки за сравнение сега и през 1954 г.
1954 година 2009 година
Още няколко снимки по брега на Ин
Католически манастир на десния бряг на Ин
Катедралата Св. Стефан погледната от един от мостовете над река Ин
Крепостта на лордовете от друга гледна точка
Катедралата Св. Стефан в град Пасау е седалище на католическия епископ на Пасау и главна църква на неговата епархия. Преди това тук е имало много други по-малки църкви. Сегашната църква - много красива сграда в стил Барок - е дълга около 100 метра. Построена е в периода от 1668 до 1693 след пожар през 1662, който унищожил нейния предшественик. От старата църква са останали само готически елементи в източната част. Цялостният план на катедралата е направен от Карло Лураго, а нейната вътрешна украса от Джовани Батиста Карлоне.
Главната западна фасада на Катедралата Свети Стефан с двете камбанарии - северната (вдясно) и южната (вляво)
Вътрешността на катедралата е особено красива, с богата скулптурна украса и орнаментика. Ето няколка снимки от вътрешността на Катедралата
Но най-голямата забележителност на Катедралата е нейният орган. Това е най-големия орган извън Съединените щати и най-големият катедрален орган в света. Органът в момента има 17774 тръби и 233 регистри, всеки от който може да се командва от пет клавиатурни конзоли, разположени в различни части на галерията. Всъщност това са пет отделни по-малки органа обединени в общ огромен орган. Последните три са били построени през годините 1978, 1980 и 1993 г. от производителят на органи Eisenbarth със седалище в Пасау. Общото тегло на всички съоръжения на органа е над 150 тона.
Главният (централният) орган
Един от страничните регистри на органа
Още един от страничните органи
За тези които се интересуват: Органът (от гръцки със значение „инструмент или уред излъчващ звуци") е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи акустични изисквания към помещението, където е монтиран. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от оркестралните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Често архитектурните решения на дадени сгради, са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган. Органът се командва от клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвани с пръстите на краката на изпълнителя (педалиера). Затова органистите свирят боси. Обикновено органите имат от 2 до 4 мануала, но се срещат изключения с 6 и дори 7 мануала. Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с които се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя. Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструментът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви, в творчеството на бароковите композитори, сред които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Лутеранска църква. Органът се използва и в съвременната авангардна и филмова музика. Звукът на органа се формира в звукови тръби в които се вкарва въздух от специални мехове, а в съвременните органи от вентилатори. За големината на един орган се съди по броя на звуковите тръби и броя на тембровите регистри. В САЩ има 3 органа с повече тръби от тези на органа в Пасау, но те се командват от една единствена клавиатурна конзола, а в Пасау те са пет.
Катедралата Свети Стефан разполага с осем големи камбани в две камбанарии северна и южна. Най-голямата камбана тежи 7550 кг и е монтирана в южната камбанария заедно с още една с тегло 5300 кг. Останалите шест камбани са в северната кула. Там най-голямата е с тегло 6000 кг.
Катедралата отвън
Красива чешма в двора на Катедралата
Ето още няколко снимки от Стария град Пасау
Площадът пред Резиденцията на Пасау. Всъщност така наричат тук Кметството
Фонтан със скулптурна група пред Резиденцията
Още една църква в Стария град Пасау
Разходихме се из стария град и в 14 часа потеглихме към Австрия. Целта е град Грац, но пътуването е изключително приятно, защото минаваме през Алпите, прочути със своите природни красоти. До Грац пътуваме по една от двете панорамни магистрали на Австрия които я пресичат в направление Север-юг. Минахме през поне десетина тунела всеки с дължина над 5 км. Най дългия тунел е под самия град Грац и има дължина 10,3 км. Ето и снимки покрай магистралата. То тези природни красоти не е възможно да се опишат. Човек трябва да ги види с очите си.
Грац (на немски Graz, на словенски Gradec) е град в Югоизточна Австрия, център на провинция Щирия. С население от 250 099 души той е вторият по големина в страната след Виена. Разположен е на река Мур, на 316 м надморска височина. Грац има дълга традиция като студентски град с няколко университета и с над 50 000 студенти. През краткия лутерански период от историята на града там е основано Лутеранско училище, в което учи Йоханес Кеплер, виден астроном. Грац е родния град и на друг известен учен - Никола Тесла, който учи електроинженерство в Политехниката през 1875. От 1909 до 1938 в града преподава нобеловият лауреат Ото Льови, а за кратко през 1936 и Ервин Шрьодингер. В Грац е и домът на българския княз Александър I Батенберг, който умира там през 1893 г. Няма да пиша повече за града, а както много пъти вече съм го правил ще ви покажа серия от снимки с малки коментари към тях.
Замък в покрайнините на Грац
Църква в Грац
Паметникът на Император Франциско I. Първият император на Австро-унгарската империя
Красива сграда с орнаменти
Друга църква в Грац
Францисканската църква
Мавзолеят на Фердинанд II
Трамвай по улиците на Грац
Университетът на Грац
Характерна архитектура на Грац
Кметството на Грац. За съжаление в момента когато бяхме тук имаше някакъв концерт и не можах да направя по-добра снимка. Затова по-долу показвам снимки, които съм взел от интернет
Нощна снимка на Кметството на Грац
Културният център на Грац. Модерна футуристична архитектура
Murinsel
Murinsel (буквално остров на река Мур), всъщност не е истински остров, а изкуствена плаваща платформа в средата на реката Мур. Тази забележителност на Грац е проектирана от нюйоркския художник Вито Акончи по повод обявяването на Грац през 2003 г. за Европейска столица на културата. Съоръжението е под формата на гигантски мидени черупки с дължина 50 м и широчина 20 м. Две мостчета го свързват с двата бряга на реката. В централната част на платформата има амфитеатър. По-долу в усукан кръгов купол има кафене и детски кът. Murinsel е проектиран да събере максимум 350 посетители.
Ето още няколко снимки от Грац
Кулата на Дева Мария
Още една от многобройните църкви на Грац
Операта на Грац
Желязна скулптура на човек с меч и глобус пред операта на Грац
С това приключи обиколката на Грац и ние се отправихме към хотела, където ще прекараме последната нощ от тази разкошна екскурзия. Хотелът се намира на 30 км от Грац високо в Алпите в един планински курорт на име Semriach. Няма да коментирам повече. По-добре вижте за какво става дума.
Къщи в селището Semriach
Хотелът, където се настанихме
Снимка за спомен пред хотела
Изглед от двора пред хотела
Хотелът от далеч
Табелата на хотела. Както се вижда този "пансион" се използва не само като хотел за туристи като нас, а за провеждане на конференции, семинари и други културни мероприятия. А най-често се използва за активна почивка
Хиподрумът на курорта Semriach
Една от екстрите, които се предлагат в курорта Semriach. Язденето на кон
Изглед от околностите на Semriach
Параклис около Semriach
Ден 13
Днес тръгваме за България. Предстои ни път над 1250 км. Ще прекосим Словения през Марибор, после през Хърватска, Загреб, Белград, Ниш, София, Стара Загора
Последна снимка за спомен пред хотела преди да тръгнем за България
А това е цялата група от Стара Загора. Който се познае тук може да си изтегли снимката
Мостът над река Сава в Марибор
Това е и краят на нашата незабравима екскурзия.
Довиждане Скандинавия!
Довиждане Европа!
До нови срещи с Бохемия през октомври!!
К Р А Й
Канцлерът на Австрия Енгелберт Долфус
Австрия и Германия се надигнаха срещу СА...
Склад за електрическа енергия
Австрия и Германия се надигнаха срещу СА...
Склад за електрическа енергия
Следващ постинг
Предишен постинг
Blagodarq za xubavata razxodka...Pozdravi.
цитирай
2.
elpidaa -
благодаря!
01.10.2009 20:19
01.10.2009 20:19
благодаря!
цитирайче си подготвил такава богата информация за нас!
Благодаря ;-)))
цитирайБлагодаря ;-)))
Супер красиво е!
цитирай
5.
анонимен -
Глупости
02.10.2009 00:48
02.10.2009 00:48
Че кой го интересува всичко това ! Само пълнят интернет с глупости...
цитирай
6.
анонимен -
do 5
02.10.2009 02:34
02.10.2009 02:34
Az bih kazala che me interesuva . Inache - da , naistina pulniat internet s gluposti . Dobre che ima normalni hora koito da go pulniat i s niakoi stoinosti neshta , kato tazi prelest naprimer. Kolkoto do teb priatelju pod nomer 5 , nikak ne si inteligenten meko kazano. Daze da ne kaza che si dosta tupo parche.
цитирайНямам представа дали някога ще отида там, затова ти благодаря!)
цитирайЩе кажа само няколко думи: Има една поговорка: "За всеки влак си има пътници. Интелигентните хора четат "глупостите" и се возят в луксозни влакове.
A ti pi4 si sbyrkal vlakot. Odi sa butaj u tarapanata :))))
цитирайA ti pi4 si sbyrkal vlakot. Odi sa butaj u tarapanata :))))
Завиждам ти за прецизността в постовете ти! Есента можеше и аз да съм на тази екскурзия, но бях на друго място. А ако някога посетя тези места, съмнявам се дали ще се осмеля да пиша за тях след тебе...
цитирай
10.
анонимен -
Благодаря за прекрасната информация!
19.07.2010 11:22
19.07.2010 11:22
анонимен написа:
Че кой го интересува всичко това ! Само пълнят интернет с глупости...
Само глупак би написал подобно изказване!!!
Аз се радвам че има хора които да споделят прекрасното от живота!Благодарение на информацията тук разбрах че в Пасау се вливат Ин и Илц в Дунав и ще мина да го видя защото ми е по път!
Търсене
Блогрол