На 28 февруари 1831 г. (19-ти век) починал в Москва генерал Степан Степанович Апраксин. На младини той за кратко се запознал с княз Василий Владимирович Долгоруков. Двамата служели в един полк: първия -- в чин - полковник, втория -- майор. Долгоруков умрял 1789 г. в пълна бедност, така че нямало средства за погребението му. Другарят му Степан Степанович Апраксин уредил за своя сметка погребението и отпяването на княза; така, той изпълнил последния си дълг, като към роден брат.
На третия ден след погребението -- починалият Долгоруков се явил на своя благодетел. Тайнственният гост ПРЕДСКАЗАЛ на сърдечно-болния си другар -- ДЪЛЪГ и Благополучен жвот на земята, и обещал пак да му се яви – не много преди кончината му. След този случай Апраксин бил особено внимателен към нуждите на бедните и се радвал всеки път, когато му се представял случай за благотворителност.
Минали 42 години, и верният на обещанието си, княз Долгоруков -- ВТОРИЧНО посетил стареца-генерал. Преди всичко, князът припомнил, кой е, и за благодеянието, което му било оказано преди много години, а после убеди приятеля си – да се ГОТВИ за смърт. Обещал след двадесет дни, още веднъж да го посети, -- три дни преди смъртта му, и излязъл от стаята. Апраксин повярвал на думите на задгробния вестител: изповядал се, причастил се и се осветил с елей. Три дни преди смъртта си, той повикал при себе си, за през нощта, един свой прител.
В единадесет часа, през нощта – се явил Долгоруков и започнал разговор с Апраксин. Присъстващият приятел, после разказвал, че по врее на разговора на Апраксин с Долгоруков, той чувствал неволен Страх, и макар че не виждал явилия се княз, но гласа му чувал добре. След три дни Апраксин -- починал.
Предсказание за раждането на бъдещ монах
Монахът затворник Георгий разказва в записка, намерена сред документите, след смъртта ну, следния факт. «Когато всички почивали в мирна тишина, в най-глухите часове на нощта, и майка ми спяла в леглото си, изведнъж цялата и стая се озарила в светлина. Отворила се вратата, увеличила се светлината, и й се явил свещеник, бившият й духовник, който бил починал, три години, преди това, и носел в ръцете си икона. Тихо се приближил до леглото, благословил с иконата, пребиваващата в радостен трепет, и в страх, своя духовна дъщеря, и й възвестил жадуваните думи: «В името на Отца, и Сина, и Светого Духа. Бог ще ти даде син, Георги. Ето ти и иконата на светия великомъченик Георги».
Неописуемо зарадвана от Божието благословение, тя целунала светия образ и поставила иконата в божницата (домашния иконостас). С това, видението приключило.
Дивното предсказание се сбъднало, Анна родила син Георги. Историята на чудното явяване, затворникът - монах Георгий завършва с думите: «Аз имах щастието да чуя всичко това, лично, от своята родна майка».
КОНЧИНАТА НА ХРИСТИЯНСКИ ОТРОК.
През шеесетте години (на 19-ти век) живеех в село Красное в имението на Раевски, със сина си Виктор, - разказва 65 годишната бабичка Бернаскони. – Той беше забележително дете, подвижно, умно, развито, не според годините си. При това, се отличаваше с голямя вяра в Бога и много се молеше. Всички около него го обичаха, вкл. и простолюдието. Когато навърши 5 години, заболя тежко от дифтерит. Една сутрин ми каза: «Е, мамо, аз трябва днес да умра, затова ме изкъпи, за да мога да се явя чистичък пред Бога». Аз започнах да му възразявам, че от къпането може да му стане по-зле, че може да се простуди, но той настойчиво искаше да се изкъпе, и аз отстъпих на молбата му, -- умих го, облякох го в чисто бельо и го положих в креватчето. - А сега мамо, ми дай иконичката, която толкова обичам, -- поиска той, и аз изпълних молбата му.
Мамо, дай ми по-бързо свещичка в ръката, сега ще умра, -- искаше детето, и аз запалих восъчна свещ, и му я сложих в ръката. «Е, сега вече прощавай, мамо!» – бяха последните му думи: той затвори очи и веднага почина. За мене загубата на детенцето ми беше безизходно нещастие, - плачех денем и нощем, и в нищо не намирах утеха.
Но ето че веднъж, зимата, като се събудих сутринта, чух от лявата страна на леглото си, гласа на моя син Виктор, който ме викаше: «Мамо, мамо, спиш ли?» Поразена, аз отговорих: не, не спя, и обърнах главата си натам, от където се чу гласът, и – о чудо! – видях моя син, стоящ в светло облекло и тъжно гледащ към мене.
Изглеждаше, че светлината излиза направо от него, защото в стаята беше толкова тъмно, и иначе нямаше да мога да го видя. Той стоеше толкова близо до мене, че първият ми порив беше, да се хвърля към него и да го притисна до сърцето си; но щом ми се мярна тази мисъл в главата, той веднага ме предупреди: «Мамо, не ме пипай – НЕ ТРЯБВА да ме пипаш». И при тези думи се отдърпна малко назад.
Аз започнах да му се любувам, мълчаливо, а той в това време каза: «Мамо, ти все плачеш за мене, - защо плачеш? На мене, тук при Бога, ми е много хубаво, но още по хубаво би ми било, ако ти, по-малко плачеше. Не плачи мамо». И изчезна.
ОЖИВЯЛАТА ПОКОЙНИЦА.
В град Рославъл Смоленска губерния живееше бедната дворянка Окнова, която имаше собствен дом. След дълго боледуване тя умря; положили я в ковчег, и на третия ден, събралите се свещенци се готовели вече да пренасят тялото й, от дома, в църквата, когато, за общо изумление, тя се повдигнала в ковчега и седнала. Всички изпаднали в ужас, но когато се уверили, че е жива, извадили я от ковчега и пак я сложили в леглото. Болестта й, след оживяването, не преминала, и оживялата живяла -- още неколко години.
Аз, като бях в Рославъл 1836 г., слушах от всички за това необичайно събитие, ходих при нея в дома й, и я намерих, вече обхваната от паралич; тя ми разказваше следното:
«Когато умирах, видях себе си възнесена нагоре във въздуха и бях представена на някакво страшно Съдилище, предполагам, митарство, където стоях пред някякви страшни мъже, пред които беше разтворена голяма книга; съдиха ме много дълго: през това време бях в неописуем ужас, и когато сега си спомням, пак треперя; там ми показваха делата ми, извършени още от младостта, и даже тези, за които бях напълно забравила и не ги считах за грехове.
Но, мисля, че по милост Божия, бях простена за много неща и вече се надявах да бъда оправдана, когато един страшен мъж строго започна да иска от мене отговор, защо съм възпитала ЛОШО сина си, та той паднал в РАЗВРАТ и гине от своето лошо поведение. Аз със сълзи и трепет се оправдавах с непослушанието на сина си, и че той се разврати, когато беше вече пълнолетен. Дълго продължаваше съдът за сина ми, като не приемаха, ни молбите, ни воплите ми; накрая, страшният мъж се обърна към друг един, и, каза: отпуснете я, за да принесе покаяние и да оплаче, както следва, греховете си.
Тогава един от Ангелите ме побутна и аз почувствах, като че пропадам надолу, и като оживях, се видях лежаща в ковчега; около мене горят запалени свещи и пеят свещеници.
Превод от руски, Григор Симов
(За съжаление, при копирането и запазването на текста, съм изпуснал адреса, от който съм го копирал, за което се извинявам!)
Готви ли САЩ нов комунистически преврат ...
Емоционален завършек на една успешна уче...
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69