През нощта го пази родът Джудех, а вратата отключват Нусейбе

Всяка сутрин към 4 часа Адиб Джудех влиза през портата Яфа в Стария Йерусалим. В мрака стъпките му ечат по древния калдъръм, докато крачи из пустите улички към Черквата на Светата гробница, или още Божи гроб.

Адиб е мюсюлманин. Със себе си носи ключа към гроба Господен. Той е

на 500 години,

чугунен,

30-сантиметров,

триъгълен в единия край, квадратен в другия. Пред черквата Джудех го предава на друг мюсюлманин - Уаджих Нусейбе, храмовия вратар, който се качва на стълба, за да отключи горната ключалка, а после отваря долната. Дървените двери се открехват за посетители.

По залез-слънце церемонията се повтаря – черковните врата се заключват.

От векове ключът за входа на Божи гроб е поверен на тези две ислямски фамилии. Отредена им е и ролята на арбитри между християнските свещеници, боричкащи се за контрол над храма.

“Усмиряваме страстите и враждите. Държим неутралитет. Ние сме нещо като Организацията на обединените нации – пазим мира на това свято място”, казва Нусейбе.

В рода му със саудитски корени мисията се предава от баща на син цели 1300 години. Когато през 638 г. арабите за първи път завладяват Йерусалим, православният патриарх Софроний връчва ключа на халиф Омар ибн Хатаб с молба да пази святото място. Халифът възлага това на предтеча на Уаджих Нусейбе със заслуги към пророка Мохамед. Така е до днес с изключение на 88 години през XII век, когато Йерусалим се владее от кръстоносците.

През 1187 г. градът отново е превзет от мюсюлманин - Саладин. Той обещава на английския крал Ричард Лъвското сърце родът Нусейбе пак да отключва гробницата.

По онова време друга мюсюлманска фамилия е натоварена да пази ключа през нощта – тази на Адиб Джудех. Така Божи гроб се сдобива с двама служители мюсюлмани – пазител на ключа и вратар, отварящ и затварящ портите.

Уаджих и Адиб всеки ден влизат в Черквата на Светата гробница като във втори дом, но

никога не се кръстят

– те са правоверни

“Бях 15-годишен, когато за първи път отключих храма - разказва пред Си Ен Ен 66-годишният Уаджих Нусейбе – дребен, гладко избръснат мъж в елегантен костюм и връзка. – С годините разбрах колко голяма е тази отговорност. Споразумението за общо опазване на Божи гроб е самият извор на съвместното съществуване на исляма и християнството.”

Заплатата на Уаджих

е 15 долара месечно Докарва си допълнително, като развежда богомолци из храма. Но да е пазител на ключа, за него е въпрос на чест, а не на пари, както е написал на визитната си картичка и в уебсайта nuseibehfamily.com.

Той отключва светинята от 30 г. и ако синът му – спортист, не поеме мисията, ще го наследи брат му или братовчед му.

Адиб Джудех също е потомствен хранител на ключа. У дома пази историческите договори, отреждащи тази длъжност на семейството му. Най-старият е от 1517 г. - началото на отоманското управление на Йерусалим. Написан е върху пергамент със златно мастило и печат на турския султан. Адиб вади рисунки и снимки на праотците си, споменати в договорите. Показва и заветния ключ. “Този е нов, само на 5 века. Предишният след над 850 години служба се счупил”, разказва той.

Преди 100 години ключът е откраднат, но после е намерен. Оттогава един резервен се пази на сигурно място в черквата.

“Да сме неутрални пазители на християнската светиня, е повече от традиция - това е чест за всички мюсюлмани - казва Адиб Джудех. - От поколение на поколение ние

предаваме не само

ключа, а и уважение

към другите религии Такъв е и самият Йерусалим – уникално духовно и историческо средище.”

Отвъд патетичната риторика двете мюсюлмански семейства също спорят кой е по-по-най. Нусейбе тръбят, че първи са избрани за ключари. Джудех пък смятат мисията си за по-авторитетна.

“Моят предтеча, натоварен да пази ключа, е бил уважаван човек, шейх, комуто не прилягала физическата работа, например да се катери по стълби. С това били натоварени Нусейбе. За съжаление, те още не могат да се примирят, че са прости вратари”, казва Адиб. Както пише в Еклисиаста - суета на суетите!