Седел е седел Александрия на голема града Бабадата,
Веке му се додеяло, поиска да се разшета покрай Дунав.
Си яхна бързата коня, Си опаса сабя кулаклия,
Си закара милун аскер, И утиде на край Дунав.

Как се съ коня покрай Дунав разшета,

Виде в ... Дунав риба како дълъг кораб,

На аскер си вели говори.

Яз ща влеза въ Дунав,

Да ловим тази риба,

Тази риба що е како дълъг кораб

Или нея да уловим

Или тая мене да погълне.

Ако не я ловим, сам ща са в Дунав фърлим,

Само да не кажете чи сум риба не уловил.

Ако са в Дунав удавим,

Снага да ми земете,

И на татковина да я закопате.

Това като рече и се в Дунав фърли,

Само що се фърли и си риба улови,

Изкара я отвън при аскера,

Повели им да я разпорат,

Сички мъчат да я разпорат,

Па никой не може.

Сам си зе та я разпори,

внетре найде безцен камен,

безцен камен до три оки.

Си разтроши безцен камен,

Поло тури на себе си,

Поло на бърза си коня.

Аскер се на негово юнаштво почуди,

И паднаха сички та му са поклон поклониха.

Александрия им се благодари,

та дарба дари аскеру си,

съ по десет дукати.

Тогаз си тръгна

и отиде на земля Бактриканска.

Там си тури Столнина,

И си (цяла?) харапска земля повелеше.