2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Как да стоим и да се държим в църква
Автор : Десислава Главева В храма влизаме прилично облечени, защото там невидимо присъства сам Бог
Мнозина днес посещават Божия дом, но малцина са наясно как подобава да се държат в него. Повечето от нас смятат, че знаят всичко що се отнася до Вярата и нейното практикуване, но това съвсем не е така. Както човек се образова, учи се на добри обноски и поведение в обществото, така и всички ние трябва да знаем някои неща, ако искаме да бъдем православни християни, а не да се заблуждаваме, че сме такива, сами да ставаме „учители” на другите и да тормозим с претенциите си служителите в храма.
Едно от най-обичайните неща, които прави християнинът, когато иска да пообщува с Бога, е посещението в Неговия дом, затова ще започнем първо от него и ще го разгледаме в няколко части.
През многото векове на своето съществуване, в Православната Църква са били изработени и установени определени правила, обичаи и обряди, спазването на които създават хармоничен духовен живот за всички християни – свещенослужители и миряни. Както в обществото съществуват правила на поведение, които трябва да бъдат спазвани, така и в храма има такива правила. Така че, за да влезем в там, трябва предварително да се настроим за това. Когато отиваме на гости, по-напред обмисляме какво да облечем и каква прическа да си направим, за да изглеждаме прилично пред домакините и останалите гости. Колко повече трябва да се замислим, как да сме облечени преди да отидем в Храма Божий, където невидимо присъства Сам Бог.
Облеклото
Както на опера не подобава да отиваме облечени в анцунг, неучтиво е да закъсняваме за официална среща, да говорим и се смеем високо в киното или театъра, така трябва да да внимаваме и за своето облекло и поведение в църква. Там е добре да избягваме скъпите дрехи и бижута, защото не отиваме на модно ревю или на коктейл. Както никой не отива на среща при Президента по бански, така не е прието в храма да се влиза в оскъдно и неприлично облекло. Добре е жените да са облечени с поли, а не с панталони или бермуди, защото в Библията пише, че на жени не подобава да се обличат като мъже и обратното. Не бива да са с разголени рамене, крака и дълбоки деколтета. Прието е също в църква да си покриват главите си с кърпа, шал, гугла или шапка. А и как ще се молим пред иконата на Божията Майка, когато Тя самата е облечена и с покрита глава, а ние натъкмени като за плаж?! Мъжете в храма пък стоят задължително гологлави, без шапки.
Жените не бива да слагат грим и особено да целуват светите икони с червило. Защото така не само оскверняват светите образи, но предизвикват погнуса и отвращение у останалите, които искат да ги целунат след тях. Кой не се е сблъсквал със зацапани с дебел слой червило икони, които изглеждат така, сякаш са намазани с лютеница?!
Също така, когато жените са в месечния си цикъл, могат да отиват на църква, но тогава не бива се докосват до светите икони или до другите светини в храма. Парфюмите и дезодорантите също следва да се оставят за времето, когато отиваме на среща или тичаме в парка, защото никому не е приятно в храма вместо приятната миризма на тамяна да вдишва нечий чужд парфюм.
На влизане в храма...
В църковния двор не е позволено да се пуши, да се хвърлят боклуци, да се говори на висок глас. Не бива да се влиза в двора с кучета, защото могат да го осквернят. Снимки или заснемане на филми могат да се правят само след разрешение на свещеника.
Влизайки в храма се прекръстваме с молитвичката: "Боже, бъди милостив към мене грешния/грешната". Ако носим ръкавици е редно да ги свалим преди да се прекръстим. Прекръстването трябва да става внимателно и благоговейно, да не е бързо и небрежно. Много често християните не знаят как да се прекръстят и се кръстят наобратно като католиците, а после целуват пръстите си. Други пък се кръстят така, все едно че пъдят от себе си муха – набързо и отривисто. За да има сила кръстът ни, трябва да го положим на себе си по следния начин: правим кръстния знак с дясната ръка, събирайки първите три пръста (палец, показалец и среден), а другите два прибрани към дланта. Поднасяме ги най-напред към челото, след това на диафрагмата, след това към дясното рамо и накрая лявото рамо. След като се прекръстим, леко се покланяме.
...и когато пристъпим прага
За да не нарушаваме благочинието в храма, трябва да се държим тихо и благоговейно: не бива да говорим или да се смеем, да държим ръцете си в джобовете, или зад гърба, да ядем или да дъвчем дъвка. Храмът не е картинна галерия, музей или дом на културата, а тайнствено жилище на Небесния Цар. Не бива да заставаме с гръб към светия олтар. Познатите поздравяваме с леко кимване и се стараем да не заглеждаме останалите богомолци, за да паднем в празно любопитство или осъждане. Когато се наложи да пресечем пространството пред централните (Царските) двери на иконостаса, за да преминем от едната половина на храма в другата, трябва да спрем, да се прекръстим с лице към Дерите и лекичко да се поклоним.
Ако идваме в храма с малки деца, не бива да им позволяваме да тичат, да играят и да вдигат шум, за да не нарушават молитвената тишина и да не смущават останалите богомолци. Не е хубаво, докато ние се молим, да оставяме децата да скучаят. Добре е, да ангажираме и тях с това, което правим сами. Да им кажем още преди влизане в храма, че влизат в Дома на Небесния Отец. На влизане да ги накараме да се прекръстят, а ако не знаят как да им покажем. Да им дадем възможност и те да запалят свещичка, да целунат светите икони и да им кажем как и за какво да се помолят.
Съгласно древната християнска традиция пред светите икони палим свещи. Те се продават в храма. Не бива да си носим свещи отвън, защото нашият принос е когато си купим свещи от самия храм, с което подпомагаме неговата поддръжка. Осветената църковна свещ е символ на нашето молитвено горене пред Господа, Неговата Пречиста Майка и светиите.
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци