Според  други  експерти компаниите осъзнават, че нападението над Либия бе част от планираните действия. Следващите  са  Сирия, Алжир, Йемен, Саудитска Арабия, Иран, Централна Азия и Русия. Без значение в какъв ред. Но Русия е най-вероятно да  бъде последна. За  сега  я   заобиколят  с недружелюбни и  марионетъчни режими, радари, военни бази, които силно допринасят за растежа на корупцията и несъгласието  вътре в страната.

            Ако приемем, че прологът  към Третата световна война не  са  нападенията срещу Либия и Югославия, а прякото и непосредствено противипоставяне на основните центрове на властта - САЩ, ЕС, Русия, - тя може да започне по различни причини. Например, когато Русия  постави пред Запада или неговите съюзници такива тарифи за суровините и материалите които бъдат определени като неприемливи или самата Русия не може да намали цените нито  на цент,тъй  като това  автоматично може да предизвика дестабилизация вътре в страната. Или когато противниците на глобалното господство на НАТО непрекъснато  се противопоставят на настоящите му планове и в този смисъл " сирийския тест" е исторически. След демарша от страна на Москва и Пекин , Вашингтон бе изправен пред предизвикателство: да  продължи  натиска,да  потърси нестандартен не либийски обходен маршрут , или да даде  заден ход. В същност на този етап САЩ са пред трудна дилема: да бъде или да не бъде войната в обозримо бъдеще.

            Съществува голямо разнообразие от формати за началото на всеобщо стълкновение.    

            Причина за сблъсък може да бъде за укрепването на Китай в Централна Азия, което Западът не може да позволи, тъй като Китай получавайки  такова  развитие  ще бъде далеч по-сериозна заплаха за САЩ отколкото някога  СССР. Този фактор  набутва света в Световна  война  много по-бързо от цените на суровините или техния  недостиг.

            Научният директор на Центъра за модерност (Париж, Франция), Пол Крупкин :

            Световните войни се наричат сблъсъците на планетарните сили с  лидерски претенции. Сега за такива  страни могат  да се считат само тези от обединения Запад, които вече  съгласуват  взаимните си ценности и правила на поведение, така че военната конфронтация между тях в краткосрочен и средносрочен план е изключена. Локални  войни в  цял свят има  редовно. В този случай обаче, може да се отбележи, неотдавна се появи интересна тенденция: все повече, тези войни са инициирани от западните страни.С  особена военна ярост се отличават  Съединените щати – по  скоро  техния  елит който  наистина иска  да  преформатира  света. Но има също така е  известна утеха: пикът на военната активност на САЩ бе през президентството на Буш-младши и в момента  вече  е в упадък. 

            Според  някои  експерти  световната  война отдавна  е  в  ход. Тя се разгаря в  борбата за световната  валута , която сега е  долара, притеснен от еврото, което  от  своя  страна  се подлага  на  натиск  от паунда и  от  други валути. При победа  на долара последният  ще  бъде единствената мярка на ценностите в света,включвайки в  себе  си  всички традиционни ценности.Няма  да  се  допускат други  стойности  да фигурират извън обхвата на долара, почти никакви, дори и конституционни, дори морални, дори  и материални.

            Войната е в  ход не само в отделните страни, но също и в "зоните", включващи  няколко страни с подобен ресурс, независимо дали е нефт или религия, или евтина работна ръка. Познатите предишни театри на  военните  действия са отчитали традиционните държави, области и народи. Но в действителност войната е за това, което се нарича "сфери на влияние", т.е. страни  и  взаимодействащите с тях икономики, например колонии.Това вече не са области според  това  какви  са  хората, а  области според   климата и религията в  присъствието на  "вишките " на американските войски. Ако се  поровим  в  историята ,то и  "кръстоносните походи" са в действителност икономически войни с  цел : първо, да се утилизира във войните   неблагополучното  население, и второ, да се разшири  икономическата база.

            Да погледнем отблизо  например "войните  за Проливите”-  на  пръв  поглед  не е ясно  защо именно  тези проливи. Оказва  се ,че  те  са необходими за международна търговия. Очевидно  е  че  всяка  завоевателна война има предимно икономически характер. И този, който я  започне  ще преследва икономически цели, както при нападателните войни от древността, така и последните световни войни. А  претекст може да бъде всичко.

            Първата световна война бе организирана изкуствено -" англо-саксонците срещу всички." Докато Европа се е  гърчела от братоубийствени кланета,  банкерите са завзели контрола над колониите и търговските пътища. Втората световна война не е била по-различна, Съединените щати са доставяли с едната  ръка помощ за  СССР, а с другатата друга - на Райха. От   оказалите се  в трудна ситуация  Англия и Франция окончателно  са били  отнети колониите, след това - на Япония. Днес   бившите азиатски колонии успешно    реализират  неоколониалния  модел на технологични центрове в света.  И  Япония и Тайван и Южна Корея изпреварват дори  САЩ в  технологиите ,но те си остават колонии, тъй като там присъства  американската армия.

            Но войните не  са  само за завладяване и преобразуване на колониите в неоколонии, защото основната цел  е  унищожението на потенциалните заплахи за западната властова  система ,която съществува  от хиляди години. Същността на тази система е в царуването на "лихвения процент на кредитиране", или - кредитната система, където парите са по-важни от хората. И сега парите са толкова важни, че хората без пари не се лекуват,  за забавяне на изплащането  на кредит  семействата биват  изхвърляни от домовете си, като по този начин се убиват основите на държавността – здравето  и мобилизационна готовност на лицата и семействата.

            Преди време бе  поразен  социализма чрез  мощно икономическо въздействие, тъй като военен удар би бил пагубен. Сега се  нанася  удар по "ислямското банкиране", по "ислямската финансова система", която в контраст с библейската не  предвижда чисто финансов интерес а се стреми да  използва  суровините за чисто материални активи. Утре може да се нанесе удар по Африка или Латинска Америка,   стига  само  от  там да замирише  на опит  за  създаване  на общност против долара.

            Сега САЩ се опитва чрез войните си да "убият три заека с един камък." На първо място, заграбването  на нефт, било то от известни кладенци или шелф, за  който знае  само  геостратегическото разузнаване на САЩ. Второ, унищожаването на  ръководителите и идеолозите на антиглобалистките  режими, независимо дали са иракски, либийски или ирански. На трето място, убиването на религиозните лидери, които имат потенциала да поведат  "зоната на интересите на Съединените щати" срещу долара, независимо дали е лидер на партията Баас  Хюсеин,   или Африканския обединител Кадафи, или  Путин който  се  бори за "евразийски съюз". От този списък  Милошевич отпадна, но ако  се активират вековните интересите на Румъния към  шелфа  на   черноморското  крайбрежие и възможността  да  се  сондира  в Левиатан през Черна гора,  тогава и тези  райони ще  влязат   в схемата като потенциална заплаха .

            Но това е само една част от стратегията. Доларът е нужен на света само  когато се  върти международната търговия,а тя  достига до Европа през Суецкия канал. Ако САЩ  поискат да притеснят   Европа, те ще блокират този канал. Въпреки това, той може да бъде спрян и от арабите. И после - ние трябва да чакаме превземането и на Суецкия канал, както и преди Панамския- чрез груба сила. Възможни са ексцесии близо до Южна Африка откъдето  би  се  заобикалял  Суецкия канал.

            Как ще се развиват  бойните действия  на планетата – за сега е непредсказуемо. Възможно е за  долара  да бъде полезно не да се воюва, а  да  се  добива  на Луната " Хелий-3", който  да го обезпечи   енергетически. Възможно е Германия да повдигне въпроса за изтеглянето на американските войски, същото да поиска и Япония. Възможно е конфликтът да се появи в Китай и Тайван. Сценарии може да има много и  САЩ като "безопасен за парите  континент защитен от  океана" - ще се опита да осребри  всякакви конфликти в света. Най-безопасни  за САЩ са  конфликтите в  Африка или Латинска Америка, те е биха  били с най-ниската цена и рискове, дават в замен най-много ресурси и не вредят на другите свръхсили. Най-вероятно, след  Либия, САЩ ще "изнасилват  демокрациите"в Африка и Латинска Америка  тихо, без мащабни военни операции, там има достатъчно служители на полицията за да има пълен контрол върху икономиката, както и преди 100 години. Възможно е, че в Африка, и Латинска Америка, САЩ ще използват техники, като например в Либия, когато  бе почти невъзможно да се спечели войната, но вероятно за  дълго време ще има  военни поръчки и кражба на ресурси до  които са се докопали. Всички  тези "перманентни  войни" и  представляват днешната световна война. 

            Бих  искал да си спомним  за  онези, които САЩ наричат "универсална зло" - а именно, Иран и Северна Корея. Веднага след като те  декларираха, че ще използват оръжия за масово унищожение , САЩ се  активираха  далеч от тях и по-близо до Либия. Това е една добра илюстрация за тези, които искат да разберат какво може да спре войната, както и за тези, които са  за компромис със Съединените щати, вярват в необходимостта от съгласие  с тях , забравяйки за съдбата  на страните  които  се  заиграваха  с правителството на САЩ .

            Други експерти  са  на  мнение, че тя вече е започнала ... Искам да напомня  идеята, че така наречената Втората световна война е логическо продължение на първата световна  война. През 1914 г. започна процес на глобално разделяне  на империите, които  в съответствие с Договорите  от Версай, Рапало и Мюнхен  актове в края на 1938 г. формираха добре изградена новосформирана социална система. Коминтернът обедини "социалистическия" и "комунистическия" социални модели, а "Национал- социалистическия", "фашистки" и "феодалния и милитаристичен" модели  се обединиха в коалиция за борба с Коминтерна, към това трябва да се добавят  съвместните действия на империалистическите страни от "стария свят" и "демократично- промишления "модел на американската олигархия. Ако през Първата световна война започва  териториалното деление, Втората световна война продължава  разделянето на   ресурсната база.

            Швейцарските  лидери разбраха грешките си   през 1943 г. и започнаха опити за преговори, които  доведоха  до формирането на една глобализирана икономическа и социална система на управление -  обединените нации (СБ, НАТО, ЕБВР и др.). Важно е да се отбележи също че във войната победи новия "комунистически" модел на авторитарен контрол, срещу които всъщност бе  започнала  Втората световна война .

            От 1960 г. започнаха  нови войни - студени (идеологически). Основното оръжие на войната станаха  информационните технологии, а от 1991 г. насам - основен инструмент в борбата стана   "демокрацията" .

            Действията на "демократичния Запад" в Либия  много приличат на провокацията в Югославия ,агресията  в Грузия, опита  да се раздели  Украйна.

            Сближаването между Русия и Германия след победата на Путин, очевидно, ще бъде спряно, ако не може да се "аншлусира"  от  Русия  Украйна,  Китайската народна армия може да се опита да заграби  Далечния изток, а Турция- полуостров Крим.

            Победата във Войната на държавата се гарантира от победата на  правителството над собствения  му  народ. САЩ спечели своя народ при " падащите кули", Русия – в чеченска кампания, Китай, Индия и Бразилия -  показаха силата на държавния модел на управление на икономическото   чудо.

            Муамар Кадафи бе дал безплатна вода, пенсия от 500 долара, пътища и социално осигуряване - затова той загуби ... своите нефтени находища.

            Световна война ,както вече казах,е в ход- операциите в Сърбия, Ирак, Либия сега са просто "горещите" сцени на тази война, чиито цели са определени в края на миналия век. Имам пред вид войната с Китай - последния независим играч на планетата. Световната  война която ние виждаме сега е уникално явление в човешката история. В нея участват хиляди играчи на стотици дъски с постоянно променящи се правила, това  не е линеен процес с който сме свикнали. Подготовката за последната фаза, непосредственото унищожаване или разделяне  на Китай (между другото, не непременно чрез използването на оръжия, а това  би могло да бъде една специална операция по  внедряването на  агенти в ръководството на Китай ) ще приключи, когато  Западът  обгради  Китай и го забърка в  интриги  с Виетнам, Индия, Пакистан, Северна и Южна Кореи, Япония и така нататък. За сега  на  Запада  му  е  необходимо да  подготви почвата  в  дълбокия  и средния  тил, т.е., Близкия изток, създаване на условия в които  страните от този регион като минимум да не  създават  проблеми на Запада по време на операциите срещу Китай, като максимум-да  застанат на   страната на Запада.

            Становището  на  Пол Кругман за необходимостта от публични разходи чрез война по никакъв начин не предполагат варианти на войната в Съединените щати. В американската администрация се "решава  въпроса чий производствен капацитет е излишен ", а отговорът очевидно не е в полза на Европа. Сред  бюрокрацията на Брюксел, в рамките на идеологическите табута "Атлантическо  единство", тази тема не се обсъжда. Всичко се решава на по-високо ниво - при "кукловодите" или "собствениците  на парите."

            За привържениците  на мисълта, че "е по-добре да се  снишим" и "да вървим  по  течението " трябва да напомним, че  глобалната банкова олигархия провокира Първата световна война и след  това  Втората световна война. Тези войни, между другото, се отприщиха  с участието на Германия.

            Войната може да започне утре, но  може да не започне под формата на реални битки, а  да  си  остане в информационната  и  дипломатическата сфери.